Огненият път на паневритмията

[Преслав Павлов]

ОГНЕНИЯТ ПЪТ НА ПАНЕВРИТМИЯТА

Преслав Павлов

 

            Това е едно есеистично произведение, целящо да даде емоционално и душевно преживяване на Търсещия в Паневритмията. Тук тя е разгърната като една динамична медитация, в която участникът преживява един процес на духовно посвещение. Преминавайки чрез душевно преживяване през всички степени на Розенкройцерското посвещение, Ученикът се прониква от идеята да се издигне до съзнание, обхващащо Макрокосмоса и духовните йерархии, които го изграждат и изпълват.

            Ранната утрин на лятото обагряше хоризонта, очертаваше се силуетът на млад мъж, който като че ли беше потънал в тишината на своето очакване. Огнено сияние бавно започна да изниква от изток и лекият повей на вятъра заприветства идващия ден. Ученикът се беше изпълнил с омарата на едно ново начало, когато тънък, нежен слънчев лъч погали и озари душевния му мир. Настъпи онзи момент, който отдавна се беше превърнал в ежедневен ритъм за живота на Ученика. Бавно с трепет и проблясващо сияние започна да се издига Слънчевият огнен диск над хоризонта и този знак, като маха на оркестров диригент, започна да влива ритъм в заобикалящия простор. Мястото, на което се намираше Ученикът, бе висок, обрасъл в зеленина планински връх, в околностите на който се простираха тучни зелени долини със смесена растителност. Скоро денят се бе развеселил и живи спомени нахлуха в съзнанието на Ученика. Това беше важен момент от миналото му.

            Той се намираше тогава на свежа и росна полянка в ранното утро на един пролетен ден. Не бяха изминали много години от тогава, но този момент бе къс от вечността, заел завинаги съкровено място в душата на Ученика. Стоеше изправен и облечен в бели дрехи, очаквайки идването на скъп за него гост – неговия Учител.

            Ето че и той бе там. Сила на приветствие се обмени между тях и те бяха заедно. Това беше първият ден, когато Учителят започна бавно и методично да запознава Ученика с принципите на познанието за същността на Паневритмията. Те бяха застанали в огнен кръг един до друг, а около тях се бяха наредили множество двойки ангели. Тогава гласът на Учителя заговори в съзнанието на Ученика и това водеше и поясняваше учебния процес.

            Първото нещо, което Учителя каза, бе: “Обръщане към Бога. Обръщането ти към Бога започва с твоето Пробуждане”.

            Лека, тържествена и безспирна мелодия се разнесе от центъра на огнения кръг и те започнаха да се движат в него.

            “Това е моментът, когато Бог изпраща за първи път специално слънчево електричество да премине през теб и ти да го отразиш към центъра на Земята. Така ти ще се превърнеш в Слънчев проводник на Земята. През теб ще протекат Слънчевите послания към сърцето на Земята и оттам – обратно в Космоса, към звездите и далечните галактики. Но до момента, в който ти ще овладееш този процес, ще мине дълго време на израстване, време, очертано от Огнения път на Паневритмията. Така с твоето Пробуждане ще бъде поставено началото на един акт на Божието милосърдие.

И по-късно следва да бъдеш оставен сам и само твоята воля и желание ще те водят в твоето Покаяние. Това е твоят знак и отклик към Божието милосърдие. И ти ще дойдеш в Примирение. Тогава бурята на твоите вътрешни противоречия ще започне да утихва и благ мир ще прокарва път през твоята душа нагоре. Електрична сила ще ти е нужна тук за справяне с личните ти слабости, с егоцентризма. Само така чрез урока на Примирението ще се издигнеш до висотата да можеш да даваш. Това ще е твоето Даване. За да се научиш да даваш, ти ще трябва да се научиш и да получаваш. Затова този урок е двоен: на даване и вземане. Тук ти ще се срещнеш с една друга сила, оставена от Бог в теб още при твоето сътворение, и това е Слънчевият магнетизъм. И така твоето Покаяние преминава през твоето Примирение и Даване”.

            Денят се очертаваше ясен и проветрив, също като в спомените на Ученика. Малки птички започнаха да огласят тишината и радостният слънчев лик обгръщаше пейзажа. Ученика се върна към своите спомени.

            Те все така се движеха в огнения кръг и пръстенът, образуван от ангелските същества, светеше в бяла светлина. Гласът на Учителя продължи: “Спасение. Спасението ти ще започне с твоето Възлизане в по-висшето знание за живота. С възлизането ти в света на Духовното ти ще започнеш да навлизаш в тайнствената, забулена в мистерии страна на живота. Тук ще ти е нужна разумност. В този процес на духовно проникване твоето съзнание ще започне да се издига в еволюционно израстване. Издигане е втората стъпка на твоето Спасение. Това е процес на израстване на съзнанието, на неговото еволюционно повдигане. Процес на съзнателност. Възлизане и Издигане е електрична двойка, която ще те доведе до Отваряне на твоята душа за Новото учение. Отвори собствената си врата, за да може Новото да дойде. И го покани да ти гостува. Да ти гостува и да ти домува. Скъсай със Старото, защото Новото иде на негово място и то ще те спаси. Новото начало е Освобождение за твоята душа. И тя като гълъб ще Пляска с крилете на радостта от идещото спасение. Новото идва, за да те освободи и ти трябва да се очистиш за него. Чистенето е процес на дълбока вътрешна метаморфоза на човешката душа. Поеми слънчевия магнетизъм, за да очистиш тялото и душата си, така че в тях да може да тържествува Божественият дух. И когато гъсеницата стане пеперуда, ти ще полетиш като орел. С орловия полет на висота, свобода и сила ти ще изживееш магнетизма на Летене. Това е последната стъпка от твоето Спасение”.

            В този момент музиката утихна. Настана тишина. Ученика отправи своята въпросителност към Учителя и той продължи: “Сега е момент за още по-дълбоко обръщане навътре към себе си. Концентрирай се дълбоко в своята същност, нека “Аз съм” обгърне всички кътчета на твоята душа. Време е да навлезеш в следващата сфера на огнения път, който сме поели. Възраждане ще обнови твоята душевна природа. Устреми се към Бог, защото Бог е навсякъде около нас и в нас. Той прониква всяка частица от нашия свят и ти ще развиеш стремежа към Божественото – Евера. Защото там е Бог. Поклон пред съвършенството на Бога. Скачане ще те доближи до Него. И тогава ще дойде денят, когато ти като млада невеста ще тъчеш свой чеиз, за да можеш, когато настане заветният час, да гостуваш в дома на Отеца си, като младоженец. Чрез Тъкане направи нова дреха на живота.

                        И Мисли, мисли, мисли – търси!

                        Чрез права мисъл ти гради

                        И възроди славата на свойте дни!

Така твоите Духовно и Божествено тела ще възрастват в Духа. Аум! За да изградиш своя Молитвен дух.

И приеми първия слънчев лъч на деня, когато Изгрява Слънцето, защото той ще те Новороди. Божията благодат на Новораждане ще те озари, защото ти си Божи син. Така силата на магнетизма ще те изведе от Възраждане към Новораждане. Когато Бог ти даде Новораждане, ще дойде ред на Изпитанието. Тогава твоето озарение ще бъде помрачено. Слънцето и Луната ще се скрият и звездите ще угаснат. Ужас ще витае около теб в тридневна нощ. Ти ще бъдеш мъртъв и смъртта ще те прониква. През тези дни връзката между твоите мисли, чувства и воля ще се разпадне. Те ще бъдат като три отделни същества в твоята душа. Страдание и скръб ще те обземат. Това е изпитът на твоя Квадрат. Оставен сам на изпитанията на Съдбата, ти ще срещнеш злото в себе си. Това ще бъде твоята схватка, в която ти ще познаеш красотата на Смъртта. Тогава лудостта ще чука на твоята врата. И докато си в това състояние, ще плуваш из необятното духовно пространство, в което всички форми, които те заобикалят, ще се реят около теб, преливайки се едни в други. Да намериш опора в тази Подвижност е основната стъпка, която трябва да направиш, за да успееш в твоето изпитание. Едва сега, намерил своето място, ти ще можеш да дадеш воля на своето Побеждаване. Да победиш самия себе си, това е тайна, заключена в твоята тридневна смърт. Като феникс, възроден от пепелта, ти ще бъдеш знак за славата на Божията промисъл. Победата е единение на Дух, Душа и Тяло. Скоро след това възгласи на радост ще възхвалят твоята Слава и Земята като грейнала зора ще носи новостта. Радостта на Земята ще те поздрави и ти ще й отвърнеш. Аминъ!

Едва сега ще дойде времето за твоето Посвещение. Ти ще стоиш, хванал за ръка Учителя, и като двойка, крачеща в окръжността ще бъдете в огъня на Паневритмията. Това е твоят най-върховен миг на Запознаване. Сега, когато няма време и пространство, само силата на вечността ще пронизва обръча на Огъня. И ти ще бъдеш в бяла стая, крачещ по безкрайната пътека към Олтара, и като в шпалир ще срещнеш поздравите на своите нови братя. В бели дрехи, с грейнали лица те ще срещат твоя поглед и силата на Любовта ще лъчеструи към теб. Твоята дреха ще е също грейнал ореол и в отговор ще им отвръщаш с Божието име. Хубав ден ще е за теб това, когато сякаш в магнитна буря твоите бели братя ще празнуват заедно с теб твоя Първи и единствен ден. Всички йерархии ще хвалят с Колко сме доволни придобитата вече от теб безсмъртност. Ти ще си винаги доволен, бъдейки в силата на Светия Дух. Така Стъпка по стъпка ти ще започнеш да учиш всичко отначало и Разбирането ще е твоята първа нова стъпка. В новия живот всичко ще е ново и чрез Разбирането ще бъде втъкана Мъдрост във всяко твое дело, чувство, мисъл… И както На ранина енергията на деня те среща отначало, така и лъчезарността на новата Земя ще грее в твоето Ново време. Енергията на деня е вечна, а за теб тя ще бъде ежедневие. Хранейки се с творческия звук на Бога, твоето Дишане ще храни множества.

Ще дойде и върховният заветен миг на Божията Промисъл, когато ти ще влезеш в Олтара. Това е най-великият момент на Възкресение и твоите малки братя ще са твоите деца. Тогава ти ще обливаш техните сърца с Божия мир. Това е начинът, по който Паневритмията ще те води по незнайния път към Бог”.

            Ученикът беше изминал своя огнен път и сега беше попаднал в безвремието. Могъща и дълбока тишина обгръщаше и проникваше всичко. И в това всичко властваше Нищото. Тогава Ученикът видя себе си, работещ заедно с много други ангелски същества. Той беше със Слънчевите йерархии и заедно с тях огряваше човечеството. Велика мистерия изпълваше съществото на Ученика и тя, от своя страна, разгръщаше новите хоризонти на неговото дело. Така той работеше редом с творците на Вселената и изпълваше Микрокосмоса с Новото начало.

            Заветът на Бог се проявява в нас, когато сме в Истината. Аминъ!                                                                                                                            

1999-2002 г.

 

Огненият-път-на-паневритмията.pdf