Jump to content

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДАЙ НИ ЛЮБОВ!

Като златни зърна в душата на всеки човек и на всяко живо същество са посеяно от ръката на Великия Творец на живота н на вселената зародишите на великото н красивото, на чистото и светлото, на възвишеното и Божественото — на Любовта!

Слънцето, което всека сутрин виждаме да изгрява над хоризонта, е изпълнило с живот клетките на тялото ни, разляло е живота си по цялата земя, изпълнило е с него всеки човек, всяко животно и растение, създало е условия за развитието на всичко и всички.

Великото, духовно Слънце на живота, стоящо зад физическото слънце, което всички виждаме, е вложило във всички нас една безсмъртна, неунищожима, никога неугасваща частица от себе си — онази нетленна Искра от Божествения дух в човека, която е гаранция за неговото светло бъдеще и чиято същина е Божествената Любов. Божествената Мъдрост и Божествената Истина.

Да, във всички нас живее Божествения Дух и предопределението на нашата съдба е всички ний да минем, по-рано или по-късно, по пътеките, които водят към Божественото, за да влезем в царството на Бога — в царството на висшия живот.

Уви! Колко мрачно е настоящето на човека и човечеството, на цялата наша земя. С каква тъмна непроницаема маска е покрит плътно Божествения образ на човека днес. Какъв студ, каква омраза царува в сърцето му, каква тъмнина, какви заблуждения изпълват ума му и какви дела - жестоки, престъпни, нечовешки извършват ръцете му!

Уви! Човекът днес се проявява като свирепо чудовище, оръдие на тъмни сили, вместо да се проявява като син на Бога. и проводник на любов, мъдрост и истина.

Уви! Това ли сме ний — хората децата на Бога, наследниците Неговото царство? . . .

* * *

Ние се нуждаем от Любов!

ГОСПОДИ, ВЕЛИКО СЛЪНЦЕ НА ЖИВОТА, ДАЙ НИ ЛЮБОВ!

Тъй както ни даваш хляб и вода, въздух и светлина, — дай ни любов.

Днес ний, хората по цялата земя, се нуждаем преди всичко от любов.

* * *

22 март — денят на пролетното равноденствие, денят, от който буйно бликащи талази от Божествен живот изтичащ от Слънцето със все по-голяма и по-голяма сила започват да обливат цялата земя — е ден, в който всички ний трябва да се обърнем към Бога. към великото Слънце на живота и да поискаме да изпълни душите ни с любов.

Една гаранция, една сигурност, една надежда, едно единствено истинско упование могат да съществуват за хората и народите — това е Любовта.

Господи, дай ни Любов!

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ СВЯТ

Изгревът на слънцето показва раждането на деня. Светлина озарява всичко и ний виждаме, че сме заобиколени с красота. Но какво щеше да ни ползва красивият ден, ако нямахме очи да виждаме неговата хубост, ако нямахме уши да слушаме песните огласящи простора?

Какво би ни ползвало всичко това, ако нямахме ум, който да мисли право, ако нямахме сърце и душа, които да се радват?

Новия свят ще се роди. Тон се е родил вече за мнозина. — Човекът на новото се отличава със своята щедрост, със своята широка душа. Новият свят изисква хора с отворени очи. Хора, които не са вързани за земните богатства като слепци.

Новото има отношение към пробуждането на човешкото съзнание — приемането на върховната справедливост в умовете, приемането на оная велика любов. която има предвид благото на всички.

Обикновено след вятър и буря настава тишина и спокойно ведро небе излива благослов над земята.

Така и днес развихрената буря ще разруши оковите на егоизма, сковал живота на човека. Ще разведри човечеството. и ще му покаже светлия път на свободата и любовта.

Днес почти всички говорят за новото, което иде.

Раждането на новия свят, това е новия живот. В новия живот бедни хора няма. Тяхното богатство с пари се не купува. Златото на цялата земя дори не може да ти даде това щастие, което ти дарува новото богатство наречено: Любящо сърце, светъл ум и благородна воля.

Пробужда се човешката душа. Пробужда се и вижда, че хората недостойно носят името човеци, че време е народите да се почувстват като синове на Един баща, взаимно да си помагат и да живеят като братя. И ще се сбъдне реченото от псалмолевеца „Аз ще ви бъда цар и вий ще ми бъдете народ, казва Господ“.

Раждането на новия свят е като красива зора, която неусетно развиделява и светът озарен от невидимото слънце, което ще засияе в неизразима хубост, пред изумения взор на човечеството.

Раждането на новия свят не може да бъде дело на човек защото качествата на новото са: Любов, светлина и свобода. А любовта, светлината и свободата са атрибути само на Бога.

„Повикайте ме в ден скръбен и аз ще ви се изявя“.

И така, когато дойде голямата скръб когато последните кумири ще бъдат разрушени, когато ще бъде изпита до дъно горчивата чаша на човешкото безумие, от сърцето на човека ще се изтръгне стена ние, печален вопъл пред тъжната картина на разрушенията — дело на неразумен живот.

Тогава из пепелището на гордостта и тщеславието ще се появи странник, с очи отправени към небесата. Това ще бъде покаяното човечество, на което Бог ще подаде своята десница и ще му продума тихо: „Започнете сега с любов и всичко, което търсите, ще ви се даде“.

Следователно, раждането на новия свят ще бъде дело на Любовта, н всички които искат да се сдобият с новия живот, трябва да се научат от Любовта.

Любовта е, която иде да обнови света, Любовта е която носи мир и свобода.

Любовта е, която проправя пътя през сърцата и душите за Оня който иде благословен в Името Господне. Благословения, под чието върховно разпореждане се ражда новия свят.

Неделчо Попов

____________________________

Сега е време за градеж! За вътрешно съсредоточение на духовните сили. Сега е време за извоюване и полагане духовните основи, върху които утре ще бъде изградено величието на страната и народа ни. Сега е време, когато трябва да проявим всичките сили на характера си, да до кажем, че сме взели поука от миналото, че сме зрели, и че сме достойни за по-добра участ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВОТО БЪЛГАРСКО СЕЛО

България — това е преди всичко българското село. Докато то не се издигне, докато неговото културно равнище не достигне едно много по-високо ниво от досегашното, ние не бихме могли да кажем. че България е направила големи стъпки по пътя на свои напредък.

Не могат да се отрекат големите грижи, които днешното правителство и особено Министерството на земеделието, полага за издигането на българското село. Направено е вече доста в това направление и още повече ще се направи в бъдеще.

Централната власт на българската държава вече сериозно мисли и за селото — за повдигането на неговото благосъстояние, на неговата материална и духовна култура, на неговото благоустройство и т. н.

За да намерим, обаче, най-правилните методи за достигане на преследваната цел, — издигането на българското село — ние трябва да вземем пред вид следното извънредно важно съображение:

Един действителен исторически процес — какъвто трябва и може да бъде издигането на българското село, а именно коренно, основно и всестранно пресъздаване на живота в село, а не само полагане на някакво външно лустро — един такъв мощен всестранен подем никога и по никой начин не може да бъде извършен изкуствено. т. е, само с нареждане отгоре.

Главната инициатива, основните сили и средства за това трябва непременно да бъдат на лице в самото място, гдето предстои да се извърши този процес.

И тогава пред нас се явява въпроса: Имаме ли ний на лице тези сили, тези средства тези възможности, без които истинско издигане, коренно пресъздаване на българското село е немислимо и кои са именно те?

Обикновено се мисли, че факторите за издигането, за творчеството, за напредъка са материалните, икономическите условие, капиталите, парите. Това е едно голямо и крайно вредно заблуждение, което се подържа преди всичко от тези, на които липсват духовни сили — на които липсва инициатива.

Не една статия, а цели книги, огромни томове биха могли да се напишат върху това — как будният и деен човешки дух е превръщал дори необитаемите пустини и голи безплодни скали в земни райове, и как там, гдето се е явил огъня на творчеството, винаги е из-бликвал буен нов живот, макар до тогава там да било печална пустиня.

Нещата се творят от човешкия дух, а не от капиталите. Те изискват ум, воля и сърце, а не пари. Последните, без първите, не струват и не са годни за нищо.

И така, имаме ли ний днес на лице в нашето село истинските предпоставки за неговото коренно пресъздаване и издигане? Имаме ли оня творчески огън, имаме ли волите, умовете, имаме ли ония елементи и сили, които са първото и необходимо условие за това?

Да, хиляди пъти да!

Тези сили, този творчески огън живеят в сърцата и умовете преди всичко на будната селска младеж, — те търсят път за проява, те се стремят да се проявят в творчество, в завършени дела, в достигане на идеали, в изграждане на нещо съвършено ново и хиляди пъти по-хубаво от старото.

На къде ще бъдат отправени тези сили? Дали ще им се даде свободен път за творчество? Дели те ще могат да бъдат насочени по правилния път, вместо да бъдат прогонени по различни начини или тласнати към дейност на разрушение?

От разрешението на този въпрос зависи фактически бъдещето на българското село. Защото парите, капиталите, напредъка, творчеството, просветата, културата, всичко, цели-ят живот в неговия победен ход, отива само там, гдето са хората, надарени с творчески огън, хората, способни да мислят, да чувстват и да осъществяват своите мисли и идеали.

При това положение, нищо не може да издигне истински българското село и да го преобрази коренно, освен запазването на неговите живи сили, запазването на неговите будни и способни синове и дъщери — за самото него.

Позорно бягство, истинско дезертьорство и предателство спрямо родното си место вършат всички ония способни, синове на селата и на малките градове, които искат на всека цена и час по-скоро да напуснат „лошите условия“, да избягат от родните си места, за да могат по-бързо и по-лесно да се проявят в готовата вече среда на големите градове.

Истински годният, истински силният не търси никога наготово създадените условия. Той има непоколебима вяра в себе си, той има вяра в своите сили и той твори - превръща пустинята в рай, твори нови светове, прави чудеса.

Ние дълбоко вярваме, че тия, които бягат от родните си места, безразлично дали те са села или малки градове, търсейки да направят своята кариера, да проявят способностите си в по-подходящата и благоприятна среда на големите градове — не са истинските най-способни и най-годни за действително творчество синове на родната земя.

Защото — нека повторим и подчертаем — истинските творци не търсят готови условия — те винаги предпочитат да градят изново, върху голата, изравнена, гладка почва, некултивирана още от техни предшественици. В това е именно и същината на творческия процес — създаване на нещо ново.

И понеже тия мощни творчески сили, макар засега виждани от малцина, са в действителност на лице в село —то ние не можем да се съмняваме, че българското село, а заедно с него и целия български народ, го очаква небивал разцвет.

Нещо ново, нещо истински хубаво, нещо непредвиждано и неочаквано ще се създаде.

Ний виждаме вече силите, които ще го изградят. Щом те са на лице, всичко друго е само въпрос на време.

Нова България, с нейния основен и най-важен елемент — новото българско село — са на път пред своето осъществяване.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Старото и новото

 (из неделната беседа „Старото и новото“ – 1. XII. 1940 г.)

Ние сме нещастни, понеже поддържаме една философия, която е вече остаряла. Ние носим една сабя, която е вече ръждясала, носим едно рало, което се е изтъркало, носим едно перо, което вече не пише, а драще, носим една дреха, която е износена.

Сега аз обръщам внимание на личния живот. Туй, което не издържа във вас, то не е сила. Богатство, което не остава във вас, не разчитайте на него. Разчитай, но знай, че един ден ще се разтопи и ще останеш без него. Много бащи се разочароват в живота, понеже те не разчитат на себе си, но очакват от синовете си на стари години да се грижат за тях. Майката и тя чака дъщерята на стари години да я храни. Ти се радвай, ако тя може да храни себе си. Пък и бащата да се радва, ако синът може сам да се храни. Ако остане баща му да го храни, той е закъсал вече.

Аз съм за онази, реалната философия. Не да ви разправям какво ще бъде за в бъдеще. Зная какво е било миналото. За мене миналото не е капитал и бъдещето не е капитал. Аз разчитам само на настоящето. Настоящето, това съм аз, туй, което е в мене, на него аз разчитам, това, което в дадения момент имам, то е реалност. Не какво ще бъде след един час, но в дадения момент какво съм, то е реалното. Законът е верен. Ако аз съм добър сега, и следния момент ще бъда добър. Ако аз сега не съм добър, и следния момент няма да бъда добър.

Сега, личната философия се състои в това, че вие искате изключително вие да бъдете щастливи. Ти вярвай, че когато ти си щастлив, и целия свят е щастлив; когато ти си нещастен, и целият свят е нещастен. Със своето нещастие безпокоиш целия свят и с Своето щастие внасяш радост в целия свят.

Един баща, учен човек, правил своите наблюдения. Направил един балон и го свързал с едно въже. Детето му се качило на балона, отрязало с нож въжето и балонът започнал да се дига. Като видял това, бащата, чуди се какво да прави. Ходи подир балона, гледа дано някак спаси сина си. Газът започнал да излиза от балона и благодарение на това балонът кацнал на земята, но на 30 — 40 километра разстояние. Тогава бащата запитва сина си: „Синко, какво искаш да правиш?“ — „Учен човек исках, татко, да стана, като тебе.“

Казвам: Ние, като малките деца, много лесно режем въжето. После се понасяме в пространството. Ние сме в един свят, който е разумно създаден. Ний трябва да разбираме законите на мисълта. „Някой казва: Аз мога да мисля каквото си искам.“ — Не може да мислиш, каквото си искаш. Не може да чувстваш каквото си искаш и не може да постъпваш както си искаш.

Сега ние се приближаваме към екватора на живота. Това е новата епоха, която иде. Приближаваме се към Божествения екватор. Този екватор, то е любовта на живота. Към екватора на любовта се приближаваме. Следователно, цялото човечество го очаква едно велико благо.

Който от вас може да издържи на бурите на морето, като излезе, ще влезе в обетованата земя. Тогава ще го посрещнат с лаврови венци, със знамена, с какво ли не. Там е животът. Няма да умирате и всичко ще имате. И дрехи, и обуща, и шапки, пияно, орган, оркестър, театър, представления, та пеене, та прегръдки, та целувки, какво ли не. Сега вас са ви проповядвали за един свят и до сега като четете Милтон и Данте те са описали оня свят, но по милтоновски и по дантевски.

Така, както сега се проявява животът, той е най-добрият живот за нас. При сегашните условия, при нашето сегашно развитие, ако ни въведат в една по-висша форма на живот, той ще бъде несъобразен. Запример, вие можете да направите един малък опит. Ако вие сте едно малко дете между големите хора, то като поседи, ще му стане скучно. То няма с какво да се занимава, затова ще започне да иска орехи, ябълки, това, онова. Детето не се интересува от нашите книги. Една книга е отвлечена работа, но една ябълка, един орех, интересува го. Та вие понякога казвате: ония дълбоките работи искаме да знаем ние. Дълбокото, това е книгата. Ако остане туй дълбокото нещо да те храни, ти гладен ще умреш Аз наричам Божествено онова, което постоянно се влива в нас. За мене животът онова, което постоянно се влива в мене. Водата, която постоянно влиза в мене, храната, всяка човешка мисъл, която възприемам — това е животът. Реално е и онова, което постоянно излиза от мене и отива в другите. Онова, което постоянно влиза и излиза от мене, чрез което се носи Божественият живот, то е реалното. Всички ние сме носители на онова великото, Божественото. Единственото нещо, което внася радостта, то не е великото, но това са малките работи, в които седи ценността на живота. Като вземеш един хляб, ти не можеш да го поемеш целия, ти на целия не можеш да се радваш. Този хляб за да ти причини радост,от него ще вземеш едно малко парченце в устата си, то те радва. После ще вземеш друго малко парче, пак ще дъвчеш. Тия малките работи, които излизат от цялото, те причиняват радост. Малките добродетели, малките мисли, малките чувствания, дребните постъпки, те са, които ни причиняват радост. Една голяма добродетел, която е като един самун, ти само ще я гледаш, не се събира в устата. Ако остане големият самун да, го погълнеш, какво ще стане с тебе?

И казва Христос: Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие. Ако не можете да се радвате на малките добродетели, на малката любов, как ще се радвате на голямата? Казвате: физическа любов. Любовта, с хиляди имена да я кръщавате, тя е любов. Какво лошо има във физическата любов? Казвате, че има и духовна любов. Какво има в духовната любов? Казвате: има Божествена любов. Че какво има в Божествената любов? Във физическата любов има всичко Божествено, само че не го виждате. И в Божествената любов има всичко физическо, и него не го виждате. Във физическата любов има всичко духовно, но вие виждате само външната страна на любовта. Когато виждаш само външната страна на любовта, то е физическата любов. Така не се разсъждава. Любовта е една, но тя се проявява. И тя има три проявления. На физическия свят ще разбереш любовта, както физическият свят изисква. В духовния свят ще разбереш любовта както духовния свят изисква. И в Божествения свят ще я разбереш, както Божественият свят изисква. Ако не разбираш физическата любов, ако не си разбрал духовната любов, и Божествената любов, не можеш да разбереш. Ти си излязъл от Бога, а да не можеш да носиш Божествената любов и да разбереш физическата любов.

Това, за което хората говорят, то е неразбраната любов в света. В какво седи неразбраната любов?—В неразбраната любов ти не искаш да дадеш право на другите хора да живеят, ти искаш да подчиниш всичко на себе си, ти да живееш, а другите хора да ти робуват. Разбраната любов е тогава, когато искаш всичките хора да живеят както ти живееш и да бъдат и другите щастливи, както ти си щастлив. Благото, което имаш, го искаш и за всичките, както ти го чувстваш, и те да го почувстват. Това е един метод на природата. Всички страдания, които ние изпитваме от хиляди години, те са едни. Нека да разбираме пътищата на живата природа, в която Бог се проявява. Да разбираме как трябва да живеем. Бащата не постъпва съобразно със законите на любовта и носи лошите последици. Синовете на старини не го обичат. Учителят учи учениците си, но не ги учи както трябва. Отпосле те са непризнателни. Всички ний носим лошите последствия.

Всяко нещо в света, което е родено без любов, ще причини вреда. Всяка мисъл, която е родена без любов, ще причини страдание. Всяка дума, всяка постъпка, всяко действие, каквото и да направиш без любов, за в бъдеще то носи ад.

Адът не е нищо друго освен свят на безлюбие,

Всички лоши мисли, всички лоши чувства и всички лоши постъпки на цялото човечество са създали ада. Всички хубави мисли, всички хубави чувства и всички хубави постъпки на цялото човечество са създали рая. Това е моето верую. Дали вие вярвате или не в това, то е ваша работа, вие сте свободни. Аз вярвам, че аз създавам рая и аз създавам пъкъла за себе си. Аз създавам моя рай и моя ад. Вие създавате вашия ад и вашия рай. Ще кажете, че Господ е създал рая. Господ е създал своя рай. И Той си има свой рай. Мислите ли, че нему са приятни всичките хора, които не го слушат н по цял ден Го хулят? Той постоянно им дава блага и те кряскат наоколо, — приятно ли му е това?

Има неща скрити, неизявени. Запример, някой пред вас може да се представи, да говори красноречиво, но важно е в същност какво благо можете да получите от него, какъв носител може да бъде той на една истина. За вас, които ме слушате, не е важно само да ме слушате, но какво можете да възприемете, да приложите. Мене не ме радва, че може да ме слушате, но какво може да приложите, да опитате истината. Защото в света ний имаме задължение към Бога по любов. Но ако ние не можем да работим от любов към Бога, ако не изявим нашата благодарност, не проявим нашата признателност, че в света даром ни се дава. даром да дадем и ний — то ний не сме разбрали закона на Бога.

Като събуждат Исуса в лодката, Той каза: „Защо сте толкова маловерни?“ Някой хора искат да имат вяра.

Вяра без любов не е вяра. Тя е вярване. Когато обичаш един човек, ти имаш вяра в него. Онзи, който те обича, и той трябва да има вяра в теб. Един човек, който иска да ти направи услуга и е готов всякога да ти услужи, той те обича.

Вие искате да знаете какво е новото учение. Казвате: В оня свят ще се познаваме ли? В оня свят не искам да се познаваме както сега, да си нанасяме удари. Не искам така да се познаваме. Така се запознават на бойното поле. Борят се хората, бият се. Всичко това е добро. Тези неща може да са като на представление. Представлението не е живот, то е сянка на живота. Та ние трябва да благодарим за онова, което е станало, понеже се стремим към онова, което не е станало. Защо дойде нещастието в света? Заради недоволството на Адама. Когато Бог прекара всичките животни пред него този учен човек им тури на всичките имена. Животните минаха две по две, мъжко и женско. А той беше сам. Като видя неговото недоволство, Бог го приспа и направи Ева. Като се събуди Адам и я видя, каза: „Плът от плътта ми и кост от костта ми е“. Зарадва се той. А Господ му каза: Тя ще ти бъде кормчия, ще те води по развълнуваното море.

Адам, като видя животните две по две, не се зарадва, но си каза: Господ ме е пренебрегнал, той се е погрижил първом за дребните същества. Тази мисъл, че го е пренебрегнал Господ, е крива. Той трябваше да си помисли: като е дал на животните другарка, Господ ще даде на мене нещо по-хубаво. И всички ние страдаме от този недъг на Адама: мислим, че и ние сме пренебрегнати. Седиш и си мислиш, че тебе Господ те е пренебрегнал. Другите хора направил богати, силни, и ти седиш недоволен. Ще дойде твоята Ева. Но тя ще те удари по устата. По-право, тя е старата Ева.

Новата Ева, която иде, тя е направена от светлина, лицето й е меко като светлината. Според нас, бъдещата култура, която иде, Божиите благословения, всичките подтици, идат от любовта. Подтикът на всяка мисъл трябва да бъде любовта. Подтикът на всяко чувство трябва да бъде любовта. Подтикът на всяка постъпка трябва да бъде любовта. Не насила, не по закон, а свободно. Ти можеш да направиш погрешка, нищо от това. поправи погрешката, докато дойде един ден да се зарадваш. Ако твоята мисъл работи с любов, ти ще добиеш безсмъртие.

Има и ангели, които изучват любовта. Те са разумни същества. Един ангел знае повече, отколкото е знанието на цялото човечество. Той има по-голяма опитност отколкото цялото човечество. Те сега изучават любовта. Искат да надникнат в тази любов, за която вие говорите. Ангелите не са готови, та вие ли? Тебе Господ ти е дал красива жена ти вървиш като стражар да я пазиш. Онази жена, която носи любовта, не се подава на изкушение. Бог от злото не се изкушава. Любовта не се изкушава. Човек, в когото Бог живее, не може да греши. Туй трябва да го вярвате. Ако имаш една другарка, в която Бог живее, ще я оставиш свободна.

А ние, от сегашното си гледище, как смятаме, че ще живеем в бъдеще? Сега както сме направени, ще грешим, както грешат хората. Материята, от която сме направени, е кал. Сега Бог ще направи Адама от друга кал. Писанието казва: Роденият от Бога грях не прави. Трябва сега всички така да се родят. Та ние трябва да възприемем любовта. Защото, ако не я възприемем, не можем да бъдем родени от Бога. Като се родим от любовта, ще бъдем свободни от греха.

В нас, съвременните хора трябва да се роди една идея за Бога, за онова величие, което има в неговия ум. Какви удобства, какви физически възможности ни е дал Той само! В нашата вселена има десет милиона слънца, около всяко слънце има по 12 планети, те са един милиард и двеста хиляди. Всичките слънца трябва да ги изходите и да живеете по един милион години. Като се върнете от това ваше физическо пътешествие, тогава ще влезете във втория рай на ангелите. В духовния свят вече има духовни планети, духовни слънца. Във всяко слънце там ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките. Като се върнете, вие сте завършили вашата разходка в духовния свят. Тогава ще влезете в третото небе на ангелите и там във всеки един свят ще живеете по един милиард години. Като се върнете, ще сте завършили вашата разходка в третото небе.

Туй значат думите: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго и истинаго Бога“. Тогава ще разберете благото. Казвате: Ние пък какво сме мислили. Тогава човек няма да се плаши от смъртта. Ние сега като малките деца се плашим и се държим в скута на майка си и не я пускаме, да не би да се изгубим. Ние трябва да се освободим от временните разбирания. Ако един човек, който вярва в Бога, не вярва, че всичко е на негово разположение, каква е неговата вяра!

Ако Бог е с нас, никой не може да ни нападне!

И не само нашата малка земя ще ни даде, но цялата земя ще бъде на наше разположение. Цялата земя ще бъде свободна за всички народи.

Сега говорят за новото учение. Новото учение седи в това — каквото Бог е създал да го обичаме. Всички Божии дела, всичко, каквото Бог е създал, да го обичаш и да се ползваш от него. Да благодарим на Бога за въздуха. Да благодарим на Бога за водата. Да благодарим на Бога за хляба. Да благодарим на Бога за звездите, за слънцето, за всичко да благодарим. Ние, съвременните хора, не сме въздали слава на Бога. Като синове, ний трябва да се върнем към Бога с онова любвеобилно сърце и да кажем: „Ние искаме да Ти служим вече“. Не искаме да бъдем господари, но искаме да бъдем добри слуги, които вършат волята Божия.

Из беседата, държана от Учителя

на 1 декември 1941

София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

„Здравето на човека зависи от законите,

които управлявате неговото тяло“.

Учителя

Големите слънчеви системи, съзвездия и планети се движат по строго определени пътища и закони и по тоя начин те пазят едно идеално равновесие. Също и живота на земята се проявява по строго определени закони — гравитация, приливи и отливи, годишни времена и пр.

Щом не се спазят известни закони, макар и най-малки и маловажни наглед явява се веднага смущение. Обществения живот се ръководи също от закони и правила, които като не се спазват довеждат до конфликти и катастрофи, които скъпо струват на цялото общество и забавят неговото развитие.

Човешкото тяло е също подчинено на закони, които трябва да се спазват строго за да може да запази здравето си и да служи като годен инструмент за работа. Защото човек разполага със своето тяло като с машина за работа и той трябва да знае какво е нужно за него, как да се грижи за него, ако иска да изпълни съзнателно и без пречки работата, възложена му от Природата. Защото всеки човек роден на земята има специална задача и той трябва да се грижи за машината, която му е дадена за да разреши задачата си добре. Не е ли внимателен, кара ли като пиян шофьор той ще се намери насред пътя с катурната кола без да може да стигне на определеното място.

За да запази тялото си здраво и да го закали, човек трябва да се просвети и спазва здравните правила. Най-важни закони за здравето са:

а) Правата мисъл. Мисъл натоварена с тревоги и безпокойства, разстройва нервната система и разклаща здравето на човека. Правата мисъл, веселото настроение прави човека жизнерадостен и му носи половин здраве.

б) Дишането. Дишането е един от най важните процеси на човешкия живот. То е първата и най-важна храна за човека. Без дишане човек не може нито момент. Той постоянно диша. Но за да има човек чиста кръв, той трябва да диша дълбоко, да поема повече кислород. Чрез дишането човек може да постигне много. Той се ободрява, събужда мисълта си и чувствата си. При това човек трябва да диша чист въздух. Една разходка на чист въздух придружена с дълбоко и ритмично дишане е истинска почивка, истински празник за тялото. Човек трябва да право по-чести такива празници и гощавки на тялото си. Освен това той трябва да избира онова време, когато въздуха е по-чист, по-свеж, когато жизнената сила (Прана) е в изобилие. Най-доброто време за това е ранната сутрин, когато птичките с дивно чуруликане огласят природата и когато росата като брилянти отразява в себе си великият двигател на живота, слънцето.

в) Храната. От голямо значение е храната, горивото което се поставя в мотора на машината. И човек трябва да знае коя храна дава най-малко утайки и най-много сила и жизнерадост. Най-здравословна храна не е онази която задоволява извратения човешки вкус, а тази която му дава най-много сила и му носи най-много чистота. Тази храна си остава плодовата и растителната. Растителната храна е богата с витамини. И тя е благодат за човека особено през пролетта, когато организма е прекарал един период през зимата в лишения от витамини. Растителната и плодова храна съдържа всички необходими елементи за тялото на човека и то в най-добро качество. В нея няма отрова, няма токсини.

г) Спането. Най-добре си почива човек когато спи. Най-добър сън е умерения. Затова човек трябва да си ляга на време и да става на време. Не е безразлично в колко часа си ляга човек. Най-добре си почива тялото когато човек си ляга преди 12 (24) часа. След 12 часа съня е измори телен. Най-доброто време за лягане е 10 часа. Два часа преди 12 часа са достатъчни човек да се сдобие с жизнена енергия и да се чувства на другия ден бодър. „Рано лягай, рано ставай“ казва народната поговорка. Като става рано човек ще има време да си направи една сутрешна разходка, да даде едно угощение на тялото си от чист и свеж въздух, прана, а на душата си една чудно красива картина, която никой художник на земята не може да нарисува.

Най важната задача на човека е съзнанието да изпълни оная работа в общия организъм на Цялото, както клетката изпълнява възложената й работа в човешкия организъм. Затова най-първо човек трябва да се погрижи за здравето си да го придобие и закали и за пробуждане на съзнанието си, за да може да изпълни с достойнство оная работа, която природата му е възложила.

Добре е възнаграден онзи, който прилежно работи на лозето си, който се грижи за него и на време го почиства. На може да очаква плод онзи, който лежи под сянка или пръска силите си в излишества.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА И

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ

Източник на живота на земята — слънцето — девет пъти в столетие преживява критическа активност. Тази активност настъпва с „максимумите“, разделени с минимуми: минимумът — спокойно състояние — Трае 2-3 години, периодът на активизирането — 2 години, максимумът — слънчевите петна — 3 години, периодът на успокоението — от 3 до 4 години.

Ритъмът на слънчевата активност не е строго периодичен — средно той продължава 11 години.

Указва ли възбуденото състояние на слънцето известно влияние върху постъпките но отделните индивиди и цели народи?

На този въпрос може да се отговори положително „да“.

Живите организми се отзовават на всички изменения на окръжаващите ги условия, вибрирайки в резонанс с средата. Ето защо, възбуденото състояние на слънцето не може да не указва известно влияние върху живите същества, респективно хората.

Увеличението на количеството озон във въздуха действа възбудително върху нервната система. Това е показано научно. При интензивността на ултравиолетовите лъчи — при повишена дейности на слънцето — количеството на озон се увеличава в атмосферата.

От живите същества, човекът пръв реагира на придвижването на петната по слънчевия меридиан. Тази реакция особено е забележима в лудниците: при слънчевите максимуми почти всички болни са във възбудено състояние. Статистиката отбелязва увеличение на разводите, самоубийства и убийства.

От важните политически събития, 60% се случват при максимумите и 20% при активизирането — всичко 80%. От останалите 20%  — 5% отговарят на минимумите и 15% на периода на намалението.

Слънцето играе роля на детонатор-запалка, когато конфликтът е вече на лице.

Кръстоносните походи в 1097, 1147, 1189, 1202 и 1212 г. съвпадат с максимумите на слънчевите петна (1096 - 1144- 1188 - 1200 и 1212 г.)

Бунтът на Пугачов в Русия в 1771 г.

Френските революции 1789 год., 1830 и 1848 г.

Френско-пруската война 1870-1871 г.

Руските революции 1905 и 1917 г. — всички тия събития съвпадат с максимумите на слънчевите петна.

Световната война 1914 г. започва при пробуждането на слънчевата активност.

Към средата на 1915 г. грамадни слънчеви петна преминават през централния меридиан на слънцето — ожесточени сражения по всички фронтове.

Денят 28 септември 1938 отговаряше на максималната активност на слънцето — в този ден войските на III-я Райх навлязоха в Чехословакия.

Предполага се, че появата на слънчевите петна зависи от действието на космичните лъчи. Значи понятието „среда“ се разширява и ритъмът на слънчевата активност е само проява на ритъма на Космоса.

Трябва да отбележим, че активността на слънцето ще продължи до 1942 г., след това ще настъпи периодът на намалението на активността и само в 1944 г. ще настъпи пълно успокоение на слънчевия ритъм.

Да почакаме още три години.

А. У.

Из в. „Радио-свят“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БЯЛАТА ЛАДИЯ

Когато довършвах моята ладия, зорницата се извисяваше над безпределната водна пустиня, а блясъкът на Твоята красота се отразяваше в океанското огледало.

Последната межда е засмолена. Със смолата на Доверието. Дъските и мачтата на моята малка ладия отсякох със секирата на моя Дух от най-високия връх на тая земя. Опитвам въжетата: тях с векове препридах от най-крепките нишки на Търпението върху верния си рудан. Ето и крилото — бялото платно. Него изопнех от сватбената одежда, с която ме изпрати Той на лов за бисери в долната земя. Останала съм само с непроницаемия си костюм на матрос и с крепко завързаните сандали на живота.

Попътният вятър любовно поглади косите ми и ми пошепна Твоята повеля: Тръгвай ! Отвързах главната верига, що задържаше ладията ми върху брега на илюзиите и чевръсто скочих в нея. Моят инвентар е малък. Компасът, който ми връчи на тръгване, а екипажът — Само Синята птица, що свалих от годината: тя неотлъчно ме следва на всякъде. Ръката ми погали брилянта на сватбения пръстен. По чуруликането на синята птица изпратих неписаната си любовна вест: Ида!

Като „кадифена бисерка“ се плъзна бялата ладия. Небесният и океански лазур се сляха в любовно обятие. Твоето огнено око се показа на океанския хоризонт и изкъпа душата ми с най-едрата космическа Любов. Всред музиката на сферите долових призивите на Твоята флейта.

Благословени дни на лъчисто блаженство! Изправена до главната мачта пиех лъчи и безпределност. Лекокрили попътни ветрове возеха белия парус, а бисерни миди, привлечени от неговата белота, го окичваха с разноцветни раковини.

Но победният ход на бялата ладия не се изплъзна от будното око на морския Бог, на чийто дъно лежаха множество разбити мачти и разкъсани попътни платна. Дръзкият й бяг към Горния свят смути покоя му. Той плесна с ръце и неукротимите бури застанаха смирени пред нозете му. Безмълвен бе морският бог, само показалецът му сочеше на бялата ладия. Това бе повелята.

И забушуваха тогаз най-яростните вихри. В миг по спокойната гръд на океана изникнаха върхове и бездни, страхотни бездни достигащи океанското дъно. Белият парус бе лудо подмятан ту върху гребена на вълната, ту запокитена в океанските бездни. Соленият плясък на яростните вълни преливаше, огъваше и заплашваше самотната ладия. Вместо музиката на сферите, моя слух свредлеше бесният вой на безброй фурии. Страхотни демони налитаха до смутения му взор и нашепваха демоничен шепот. Синята птица плахо се приюти до измъченото ми сърце. Само брилянта на сватбения ми пръстен се разпалваше все повече и повече в ужасната нощ и нашепваше словото на подвига и спомена за Родината. Тогаз аз ставах, отърсвах солената мокрота от косите си, притисках синята птица и погледвах към твоя компас: той сочеше неотклонно на горния път. Като струна, като жица от виола бе изопната снагата ми от огнения устрем по Теб. Тогаз отново усещах Твоята близост, усещах Твоята мощ и протягах ръка от морската бездна да те приветствам и да Ти кажа, че съм Твоя и че съм ти вярна. Усетих Твоя ответ, стихна бесният океански ураган, стихна ръмжелът и писъкът на неукротимите фурии, блесна „Сребърната юзда“ върху зиналата паст на океанския бог.

Бялата ладия невредимо се понесе по лазурите на стихналия океан. Чуруликът на Синята птица ми разказваше за Твоя бряг и за Твоята Страна. Втренченото ми око виждаше сиянието на Вечната Родина и Моя Бог понесен на снежнобял лебед за слънчева среща.

Страната на илюзиите остана тъй далеч.

Белите брегове на Родината къпят изморен взор. Мой малък парус, тоя път ти ще отседнеш на вселенския бряг. Неукротим е чуруликът на синята птица, усетила близостта на Своя Повелител. Веслата са отпуснати.

Взорите ми потъват в огнения поглед на моя Бог.

Д. К-ва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Diplom chim. Д. В. КОЧОВ

Светлинни транспорти

Претеглете един предмети на сянка, претеглете същия, но на слънце и ще забележите, че претеглен на слънце предмета е по-тежък и то колкото по-светъл и лъскав е, толкова по-тежък ще бъде. Този опит ще се отдаде на всеки, който има на разположение везна, регистрираща хилядни от милиграма. Явно е, че такива цифри не могат да имат влияние върху грубите мерки на ежедневната практика, това, обаче, не пречи на светлината да указва върху нагреваемата площ на планетата ни едно налягане от около 57.000.000 килограма. И тая цифра е все пак, в сравнение със земната маса, твърде малка. За частици, обаче, с размери няколко стотни от милиметъра и гъстота равна на тия на водата, отношението се променя коренно: светлинният тласък може да превиши гравитационното поле и такива частици литват напред. гонени от слънчевите лъчи и така могат да споходят разни слънца, планети, комети, мъглявини. Ако такива скитници се някои прашинки от булеварден паваж, — едва ли ще се заинтересуват чуждоземци от подобни посетители, но ако това са организми, които в скитането си намерят негде на някоя планета благоприятни условия за развитие?! Не е ли възможно по този начин разпространението но живота из космоса?!

Този въпрос е вече сериозно поставен от учени като Арениус Плотников и др. И действително нищо не пречи на съвременната наука да счита такава една възможност за крайно вероятна. Низката междупланетна температура едва ли може да е пречка, защото има множество нисши и микроорганизми, издържащи неимоверно низки температури стига при замръзването да се манипулира бавно и внимателно. Така, например, жабите издържат една температура от 28°, инфузориите - 90°, охлювите - 120°, яйца от насекоми - 183°, някои бактерии - 200°, а микроби и някои видове червеи издържат даже температурата на течния хелий - 260° без да бъдат умъртвени. Какви други неприятни срещи могат да имат подобни космични пътници? Отдавна е известно, че ултравиолетовите лъчи действат на повечето микроорганизми убийствено. По-нисшите организми понасят температурни и механични крайности по-лесно, а лъчисти въздействия по-трудно; микробите например умират на слънчеви лъчи, на които човек охотно се подлага, но те издържат студ над 100° и налягане над 20.000 атмосфери, условия, при които човек не издържа.

В извън атмосферните области действието на споменатите лъчи е значително по-голямо, та при такива интензивност на ултравиолета е малко вероятно да преминат незасегнати нисши организми. Нещо повече, така наречените дорно-лъчи (също ултравиолетови) в голяма концентрация превръщат всяко органическо вещество на газ. И въпреки всички тези опасности за междупланетните скитници вероятността да оцелеят при подобни пътешествия е много голяма. Температурата, видяхме, е малко опасна, защото вън от планетите тя се оценява на 240° до 230°С. А такава температура ще понесат много организми. Колкото пък до убийствените лъчи, то като се има предвид, че в звездното пространство освен планетите се намират много широки пространства с разни прахове и други газове, абсорбиращи интензивните къси вълни от спектъра, много вероятно с да се запазят пренасяните организми, по този начини могат да бъдат пренасяни жизнени форми от една планета на друга. Тъй може да е донесен живота и на нашата планета от вън нейде от непознато нам небесно тяло. Това са действително хипотези за днешната наука — за сега мислими обяснения. Мислими и вече вероятни начини за разпространен на живота.

Помните ли когато за учените беше немислимо, даже срамно да допуснат, междупланетни влияния? А не считаха ли живота на нашата земя случаен резултат на местни физикохимични съчетания? А за дързостта да се сравни само нашата земя с някоя звезда откарваха ли на кладата? А други „учени“ в Елада не бяха ли си съставили карта на „човечеството“ с едно очертание около средиземноморието? (езотерични учения са говорили винаги за живота като космично явление).

Какво от това че днес считат междупланетното разпространение на жизнени форми за възможно? Що от това, че днес знаем и можем повече от вчера? Ценностите се отнасят до онези, които знаят стойността им. Никой не е могъл и не ще може да отнеме копнежа на човешката душа към вечното и необятното Пътищата водещи от близкото към далечното, нишките що свързват малкото с голямото, човека с Бога това са проблеми, посоки на мисълта, достойни поприща на всеки дух, копнеещ да живее в по-широк, по-велик, по-красив свят. . .

Представи, понятия, идеи, знания, растат, зреят. Днес стануват тук, утре там: обхождат на шир, обхождат на длъж. Тръпне радост в окото що вижда и все повече вижда. Крепне човекът, вглъбява се и се възвисява.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Идеите на Всемирното Братство

в чужбина

Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод пише в едно писмо между другото:

„Никъде не съм срещал такова учение. Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ни даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите души“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОЛЕТНО УТРО

(размишления)

Обикновено се мисли, утро като всяко утро. Пролет, като всяка пролет.

Всяка сутрин изгрява слънце, и лете и зиме, и пролет и есен, както и те идват и си отиват, вечен кръговъртеж.

Човек се ражда, расте, учи мисли, работи, яде, спи, почива, идва края, свършва се, умира. Започва ново начало, нов живот с други край. Животът върви с времето.

Каква е целта на всичко това пита се незнаещия? Но аз гледам слънцето и то ми отговаря тихо, безмълвно със своята топлина, светлина, със своя изгрев и залез. От днес то стопля земята, събужда всичко към живот, кара тревата да расте, цветята да цъфтят, човекът да се радва. Та кое живо същество не се радва на живота? Каквото и да е живо същество, то се радва на Слънцето, защото то е живот за него.

Живота е еднакво желан от всеки и е свиден всекиму.

Та както живота е най-голямото благо за всяко същество, така слънцето е още по-голямо благо за самия живот.

И като така, идващата сега пролет е носителка на пресни нови сили, които потикват животът към по-голяма деятелност.

Птичките я почувстват и запяват.

Дърветата цъфтят и разлистват вейки, човекът се радва, сърцето затупква, душата затрепва, духът му лети.

От днес окото се къпе в Природната красота, ухото чува музиката на събуждащия се живот, възникват чувства на любов и се чува желаната стопляща дума: Мир, мир, о Боже, дай! - от хиляди шепнещи устни.

И колко чудно е за обикновените хора че от днес нататък като ни срещат да се връщаме от нашил изгрев, ще си шушнат учудено: „Тези пък какво са пощурели? Хората се чудят какво да правят от страх, война, страхотия, неизвестност, а те в зори хукнали по баири, пеят, усмихват се, радват се, като че ли не са хора като нас.“ Едни ще се смеят, други ще се чудят. Не знаят те, горките, тъмно е това за тях.

Но те не знаят че и ние сме във война, че и ние воюваме отдавна с леността, с мързела, със страха, с тъмнотата, оставяйки съблазнителните топли легла и тичаме към върха да посрещнем него — източникът на живота, мир и радост, който щедро раздава, благославя и ни прави здрави, бодри и силни.

Та когато в човека настане една вечна пролет, той придобива чутко ухо, топло сърце, широка душа, мощен дух, сгряващ поглед, език сладък, ръка добродетелна, светла мисъл, благородно чувство, на всичко се радва, всичко му е мило.

Та кой на ранина от днес с любов, песен и молитва ще посрещне слънцето на живота в зори, що носи живот и безсмъртие, дава знания светлина и мъдрост? — Не ли ние будните?

От днес вече ние няма да се излежаваме в душните стан и няма да чакаме слънцето да дойде при нас да надникне през прозорците ни и ни свари в леглата. Не, ние ще отидем преди него на върха, в зори и ще го чакаме, като младоженец пред сватба, пред новия ден. Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи.

Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда младите борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“!

Кажете, о, братя, кой създаде живота, мъдростта, знанието, доброто, красивото, великото?

И кой ще отдаде хвала Богу? Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми?

От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти житото, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл. събужда чувства, проявява любов и ражда хвала и песен към Великия източник на живота.

Моя апел към всички е: да окичим нашия живот с хубави плодове от добродетели, от красиви мисли и добри постъпки през тая година. Тази година е казано от Учителя, че имаме най-добри условия за работа, за приложение. И да разбере света, че ние не се кланяме на слънцето, но излизаме да възприемем оня живот що носи слънцето на всяко цвете, на всяка тревичка, на всяко дръвце и на всяка жива твар, че от него приемаме живот, здраве и сила, светли мисли, благородни чувства, добра и прави постъпки, които ще докажат на света че светлината светлина ражда, любовта добро ражда, мисълта знанието разширява, а те се възприемат сутрин, когато умът е свободен, когато сърцето е отворено, когато духът е бодър и душата възприемчива.

К, Величков

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...