Jump to content
Ани

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЦЕ ЗАД ОБЛАЦИТЕ

Има една велика истина, която ние, хората, не трябва никога да забравяме. Никога, дори и в минутите на най-страшни събития в нашия живот ний не трябва да забравяме, че Божието слънце винаги грее и вечно ще продължава да грее, макар понякога и зад заплашително надвисналите над нашия хоризонт тъмни, страшни облаци.

Има ли, в този свят, нещастие, което не може и което няма да бъде превърнато в щастие? Има ли скръб, която не може и няма да бъде превърната в радост? Има ли падение, което няма да бъде последвано от издигане? Има ли нощ, която да не бъде последвана от ден?

Не!

Всичко е в ръката на Бога. Всичко е под окото на Бога. Всичко — и най-малките и най-великите събития в живота на народите и на отделните личност — всичко се развива под Неговото ръководство и по Неговия велик план.

Страданията, нещастията, скърбите и болките на хората ще дадат един плод и този плод ще бъде сладък и благодатен.

Зад тъмните, страшни облаци грее слънце.

Помнете и не забравяйте:

Страданията и скърбите ви ще се превърнат в радост и неописуема светлина ще огрее душата, над която сега е над-виснал мрак.

Гаранцията за това е факта, че животът е дело на Бога и че не човешката, а Божествената воля и Божествената мъдрост управляват света.

*

Зад тъмните облаци на настоящето ний виждаме да свети слънцето на утрешния ден. Нашият взор пробива мрака на нощта, която ми е обгърнала и вижда, че слънцето все така свети както и преди и че то сега ни носи нови и неподозирани блага.

Зад злото на настоящето, ний виждаме доброто на бъдещето — истинското добро, доброто за всички, за цялото човечество, за всички хора и за всички народи.

Велик е утрешният ден. защото хората ще отворят очи и ще се събудят.

Ще разберат, че досега те са спали.

От тъмнина, ще минат в светлина.

Ще видят и ще приемат това, което досега не са виждали и са отхвърляли.

Велик глад и велика жажда ще настъпят в душите на хората. — Глад и жажда за това, което единствено може да им донесе благодат и спасение.

Като буйни небесни потоци ще бликне Словото на Учителя по цялата земя. .Милиони и милиони ръце от всички страни ще се протягат към нас, за живия хляб на истината. Милиони и милиони уста ще поглъщат жадно живата вода на любовта.

Велик глад и велика жажда ще настанат по земята.

Глад за истината, и жажда — за любовта!

*

Великата трапезария на Бога на Любовта, великата трапезария на Бога на Мъдростта и на Истината се нужае от прислужници.

Тя е обширна — като земята — нейните складове са препълнени от плодовете на любовта и мъдростта, приготвени за гладните души и сърца.

И гладните ще дойдат. Те ще дойдат вкупом, с хиляди и милиони, в безчислени тълпи, идващи от всички народи, от всички страни на земята.

И ще бъдат нужни ръце, много ръце, които да дават — да раздават безспирно от Божиите блага, отредени за гладните и жадните.

Защото, велик ще бъде глада и велика ще бъде жаждата на утрешния ден.

Облаците ще се пръснат и слънцето отново ще изгрее.

Хората ще се пробудят, ще отворят очи и ще потърсят това, което им липсва.

Да се приготвим да даваме!

П л a м е н

________________________________

Човек е свободен. Народите и те са свободни. Никой не може да ги застави да постъпят по един или по друг начин, освен самите те. Никаква земна или дори адска сила не може да отнеме свободата на мисълта и правото за едно разумно решение на човека или на народа. Дори и при най трудните условия, дори и тогава, когато сме поставени най „натясно“, Разумната природа се е погрижила да ни запази правото и възможността за едно разумно решение, което ни води към спасителен изход.

Хората и народите сами творят съдбата си. Тяхното „утре“ е плод на тяхното „днес“. Както и тяхното „днес“ е плод на тяхното „вчера“. Да бъдем разумни! Да помним, че Бог бди над нас и над нашите решения. Днес ний сме свободни да вземем решение. А утре Той, ще ни даде това, което сме заслужили с нашето решение и постъпка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОГ В ДЪРВЕТАТА

Щастлив е оня, който обича дърветата, особено високите. свободните, които растат диво там, гдето ги е посадила безкрайната сила и са останали незасегнати от грижите на човеците. Защото всичко некултивирано, естествено, се намира по-близо до всесъзнанието, от онова, което човешката воля робски е опитомила, подправила. Свободно родените неща дишат по-дълбоко духовния ритъм на безкрая, затова от дивоприродното в горите, в планините, всякъде, гдето няма ни следа от човешка работа, лъхти нещо. което опива, едно неописуемо чувство на свобода и радост.,

Ние дишаме това, което се излъчва непрекъснато от дърветата, от скалите, от птичките, от всяка форма на безкрая! Това изцерява и възобновява! То е нещо повече от въздух! Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Тя не може да се намери нито в градовете, нито в обработените градини. Щастлив е, който чувства жива, силна и дълбока обич към дивите дървета и птички и животни, който ги чувства родни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи от симпатии и антипатии.

Ние представляваме една част от безкрайното съзнание, дърветата — друга част. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода“ в света, и се носи в едри вълни от една част към друга в оная духовна вселена, която невидимо ни обгръща всички. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужава нашето внимание. В него се крие една форма на мъдростта, която нам може би липсва — която ние още не сме постигнали. А нам ни е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ; а нам ни е нежна мощ за да се сдобием с по-чисти, по красиви и по-здрави тела. Ние искаме да се отървем от болестите. Имаме нужда от по-леки сърца и весел дух. Искаме нов живот и всеки нов ден — нови радости от живота! С напредването на годините нашите тела да стават по-леки, а не да натегват! Искаме да сме сигурни Искаме да съзнаваме безкрайния дух на всяка клетка. . . искаме да постигнем безсмъртието.

Нам са нужни способности, от които „смъртният“ е бил лишен до сега. Искаме да се издигнем над случайностите на които е изложено тялото, да се издигнем над болките и смъртта на земното тяло.

Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да проникнем в техния дух, когато все повече и все повече почнем да съзнаваме оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях. Когато гледаме на дърветата, като на материал за горене или за правене на бъчви, малко нещо ще придобием от техния живот. Който действително е стигнал до там, да обича всесъзнанието във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който ще го проникне с оная премъдрост, която се включва в тая. именно, форма и чийто жив образ представлява тя. От това любвеобилно сливане с идеята за дърветата, човечеството ще узнае, какви по високи облаги могат да се извлекат от горите вместо тая, която то печели от тях като ги обръща в строителен и горивен материал. Тая обич ще им подскаже, че горите със своята грамадна площ от милиарди клончета, клони и листа, са идеални проводници на един във висша степен духовен елемент, който те натрупват и предадат на човеците — всекиму според неговата способност да възприема. Колкото повече живее в нас съзнанието на едно дърво, птица или животно, толкова повече печелим дял в живите сили, които всяко от тия създания е в състояние да възприеме и да предаде. Защото всяка от тия форми на живота има своя специален вид сила, която по симпатия се пренася върху нас — един живителен еликсир за по висши духове. Любов, обаче, получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрая толкова обич, колкото ние обичаме всяка форма на безкрая; било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Никой, обаче, не може да разруши или да изнасили това, което истински обича. Специфичния елемент на всяка жива форма, която се прелива в нас, е живот. Колкото повече поглъщаме от тоя елемент, толкова повече се събуждат в нас сили, които могат да се изразят само с думата „чудо“. Унищожете горите — и вие прекъсвате пътя на въздействие на тия сили.

Ако някога се доближим до вечната младост, радост и здраве, нашето държане спрямо дърветата и всичко живо ще бъде съвършено изменено. Ще разберем, че щом обичаме, дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги оставяме да разполагат напълно със себе си, тая частица от безкрая, която влиза в тяхното съществувание преминава от благодарност към нас.

„Но как пък. Ще се живее питат хората, без дърва за горене, без растителна или животинска храна?“

А, нима вечно ще съществува една единствена форма на живот? Нима според нашите чувства няма да се изменят и условията на съществуване? Сега вече има милиони хора, които инстинктивно се отвращават от всяка животинска храна. Разбира се човечеството не може моментално да се откаже от насилието, което упражнява над животинското и растително царство. Докато съществува влечение към такъв вид храна, то ще се задоволява; само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Когато тия работи се уреждат от духа, това става естествено от самия организъм и за винаги!

При всеки дъх безкрайното съзнание говори: „Елате при мен. . . Искайте от мен . . . намирайте ме във всичко създадено, тогава аз ще ви пращам обновление на тялото и духа, което ще преобрази вашите обичаи и страсти и желания така, че полека-лека да отпадне от вас всичко грубо и всяка алчност, която е противна на законите и на тяхното място ще докара радости от такива области на душата, която днес никой смъртен не може да проникне“.

Прентис Мълфорд (Prentice Mulford )

Из книгата; „Нашите сили как да ги използваме“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

В СВЕТА

Въпреки най-неблагоприятните условия днес за проява на идеите на братство и мир между хората, въпреки шествието на Марса, на злобата и свирепостта, идеите на Всемирното Братство намират отзвук в много чутки души, те намират прием в мнозина, които гладуват и жадуват за Любовта, за доброто, за ценното и смисленото. Г-н Тадрос Мигали, журналист от Египет, ни пише:

„Изказвам Ви най-голямата си благодарност и удоволствие за пратката от интересни книги. За мен е много радостно да притежавам тази много ценна духовна храна. Новото учение, което се съдържа в тия беседи трябва да се разпространи из цял свят, за да спаси винаги страдащото и тънещо в мизерия човечество.

Моля, изпратете ми срещу приложената сума: „Високият идеал, Великият закон. Пробуждане на колективното съзнание, Новият живот, Тесният път“ (на Есперанто).

Съидейнически поздрав

Тадрос Мигали

Пишат ни от Будапеща, Унгария

„ . . . Много се радваме, че получихме в. „Frateco“. Точно вчера се състоя събранието на Християнската есперантска лига в клуба със сказки със светливи картини на унгарски език. Преди да почне сказката ние прочетохме гласно няколко мисли от П. Дънов за Любовта от февруарския брой.“

П. Балкани

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Идете в Галилея

(из неделната беседа „Идете в Галилея“ – 17. XII. 1939 г.)

Има неща, на които човек не трябва да се смее. Не е позволено да се подиграваме с любовта. Вие можете да говорите глупости колкото искате, но дойдете ли до любовта, това е свещено място. Ще събуете обущата си, защото мястото на което стоите, е свещено. И съвременните хора, когато отиват при любовта, трябва да събуят обущата си. Те ще бъдат боси, гологлави, без ръкавици. Те трябва да бъкат само в една хубава дреха, в която да се явят пред Господа. Каза се на Мойсея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше. Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си. Всеки човек има нещо свято в себе си. Като дойде до там, той трябва да събуе обущата си. Време е да престане всеки спор, всяко недоволство в човека. От вън можеш да бъдеш недоволен колкото искаш, но като дойдеш до душата си, ще чуеш този Божествен глас: „Събуй обущата си“.

Съвременните християни казват: „Никой досега не е видял Христа“. — Който не Го обича, не може да Го види. За да Го видиш, трябва да Го обикнеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сили. Само тогава ще Го срещнеш и ще Го видиш. Вие казвате: „Къде е Христос в света?“ — Христос не иска да се показва пред хората. Той каза: „Аз бях между хората, но ме разпънаха на кръст, втори път не идвам вече на такова угощение.“ Мнозина искат Христос да се въплъти и втори път на земята. Не, нещата не се повтарят. Според индуската философия, вярва Се, че на всеки 360 милиона години Бог слиза на земята, за да изкупи греховете на света. Това са неща, които са известни само на адептите. Когато Бог слиза на земята, за да изкупи греховете на света това е едно от най-великите дела в Битието. Само тогава Бог става известен на хората.

Казвам: ние, които сме се явили в света, какво е нашето предназначение? Предназначението на сегашните хора е като това на Мойсея, — да видят горящата къпина. Предназначението на сегашните хора е да видят не този Христос, който беше на кръста, но този Христос, който е победил смъртта, който възкръсна и живее, който е изявление на Бога. Апостол Павел казваше, че Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си. Любовта примирява хората. По въпроса за любовта има много противоречиви разбирания. Според някои, любовта е едно глупаво чувство. Това не е вярно. Няма по-свещено нещо от любовта. Когато любовта се прояви в душата на човека, животът се осмисля. Само при любовта всички неща са възможни. Всичко, каквото желаеш, можеш да постигнеш при любовта. При любовта не можеш да желаеш неестествени неща. Всичко онова, което желаеш при любовта е свещено, чисто, свято, възвишено. Извън любовта, обаче, законът е друг. Извън любовта човек не може да бъде силен, не може да бъде щастлив. Без любов няма щастие. В любовта всичко е постижимо.

Сега аз не искам да ви убеждавам да вярвате в думите ми. Вие можете да имате обикновени вярвания, но не мислете, че вашите вярвания са много високи. Аз не бих искал да имате убежденията и вярванията, които хората имаха преди четири хиляди години, когато се покланяха на своите истукани и идоли. Тия хора минаха през големи страдания, но се освободиха от много заблуждения. Сега убежденията и възгледите за Бога са изменени, но ние нямаме още онова истинското понятие за Бога. Ние още не сме готови да жертваме всичко за Бога. Не е въпросът да правиш нещо за Бога от страх, но да знаеш какво нещо представя жертвата. И като правиш жертва, да я правиш от любов.

Няма по-велико нещо в света от това, да се жертваш за Бога от любов.

Че ако за нас не бяха се жертвали плодовете, какво щеше да бъде с нашия живот? Единственото хубаво нещо, което имаме, го е постоянната жертва, която се дава за нас. Кои се жертват за нас? — Всички животни, всички растения, всички плодни дървета се жертват за нас, но от любов към Бога. Той ги изпраща на земята да се жертват заради нас. Мислите ли, че растението, което се жертва е глупаво? Не, всички растения са деца на ангелите Животните пък са деца на архангелите. Следователно, вие ядете децата на ангелите и архангелите, които са се грижили за тях. Вие живеете благодарение на тях. И тогава, като дойдете до жертвата, вие казвате: „Как можем да се жертваме?“ Значи, всички могат да се жертват за нас, а ние да не се жертваме за никого. Това е несъвместимо. Не само външна жертва, но и вътрешна жертва е необходима. Ето. милиони клетки в даден случай се жертват, за да можем да живеем ние. По този начин става правилна вътрешна смяна в организма. Благодарение на тази вътрешна смяна, ние можем да прогресираме. Ако тази смяна не ставаше, не зная как бихме могли да живеем на земята.

Та казвам: трябва да имаме хубави чувства към Бога, който е приготвил всичко така разумно, който е промислил за нас и който ни с дал всички възможности да постигнем своите желания. В това се състои проявлението на човека. Като знаете това, стремете се да ме се подавате на чуждо влияние, да ме ви спъват хората. Нека всичко у вас да произтича от любов, изпълнете го. В каквато област и да е то, дали е земно желание, дали е за духовния или за Божествения свят, ще знаете, че всички желания на любовта са свещени. Всичко онова, което не е свещено, то е извън рамките на любовта. Аз го наричам това нереален свят, нереална любов. Нереалната любов е в сенките. Значи, и любовта си има свои сенки. Любовта на сенките е преходна любов. Тя трае месец, два, три, година, две.

Когато изпаднете в едно неразположение, ще знаете, че това са сенките на любовта. Ти мислиш, че никой не те обича. Това е едно заблуждение. Вие сте дотолкова прави, че никой не ви обича, доколкото и вие не обичате никого. Невъзможно е да обичаш някого и той да не те обича. Казваш: „Ама аз го обичам“. Щом го обичаш, и той те обича. Невъзможно е ти да го обичаш, и той да не отговори на твоята любов. Любовта винаги има два полюса. За да се прояви любовта в теб ти ще оцениш онова, което ти се дава. Същевременно пък и другият ще оценява това, което ти му даваш. Ценете доброто, което любовта произвежда. Любовта се оценява с това, което тя създава. Даже и най-грубия човек, като възприеме любовта, и той става благороден. Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят. Това произвежда любовта в човека. Това е едно състояние, което човек трябва да опита.

Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят. Той казва че като я слушал, бил готов да пожертва всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал стария му американски ум. В същото положение се намирате и вие. Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвате всичко. Щом излезете навън, дойде ви пак стария ум и казвате: Не е така, както си мислех. И това не било реалното в живота.

Силата на човека седи в това, сам да си въздейства. Това, което човек мисли, и чувства, и го прави, в това седи неговата сила. Вие ще кажете, че можете да мислите и да чувствате нещо глупаво. В любовта няма глупави неща Любовта е Божествено състояние.

Всичко, което човек мисли, чувства и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно, всеки човек, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, това е друг въпрос, но влажното е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте. Казвате: Едно време върших глупави работи. Глупав бях едно време. — Защо бил глупав? — Защото не могъл да уреди материалните си работи. В същност, вярно е че е бил глупав. но защо ? — Защото не е любил както трябва. Ако беше любил както трябва, той щеше да уреди работите си. Мислите ли, че ако обичате Бога, Той ще ви остави да живеете в сиромашия, да бъдете слепи, куци, хроми? Ако обичате Бога, Той може да ви постави на изпитание, но в края на краищата ще възтържествувате. Христос беше поставен на големи изпитания. Римските войници се гавреха с Него, разпнаха Го, но има ли по-почетен човек от Христа днес! Днес 500 милиона хора вървят в неговите стъпки. Всичката сила в света се дължи на Него. Цялата съвременна духовна култура се дължи пак на този човек, с Когото се гавреха, но Христос се възвиси, защото имаше любов.

Съвременните хора не знаят много неща още, но с време ще ги научат. Много неща е опитал човек, но много още има да опитва. Запример, ако не опитате любовта в нейната пълнота, вие не можете да я разберете. Каквато и да е любовта. която проявявате, вие трябва да бъдете доволни от нея, да не се разкайвате. В любовта няма разкаяние. Който обича, той обича безкористно. Да обичаш, това значи да имаш всичко на разположение. Щом е така, за какво можеш да съжаляваш и да страдаш.

Не поставяйте препятствие на любовта. Нс поставяйте криви мисли в ума си за любовта, защото така се поврежда мозъка. Не поставяйте криви чувства в сърцето си за любовта, защото така се поврежда сърцето. Не поставяйте криви постъпки във волята си за любовта, защото така ще се осакатите. За всяко нещо, което правите, ще чуете един вътрешен глас, който ще ви коригира, ще ви каже доколко сте постъпили право. Има неща в любовта, които са верни, но има неща, които не са верни, които не представят тази пълнота, която очаквате. Едно нещо, което трябва да помните, е следното: човек никога не може да придобие една дарба, ако не дойде в съобщение със същества, по-напреднали от него.

Много неща има вложени в човека, но те изискват условия за проявяване. Ако Христос се беше дошъл на земята и не беше влязъл съобщение с хората, те нямаше да придобият нищо от Него. Той дойде на земята, между хората, които го прободоха. От Него протече кръв, която отиде в земята. Но от тази кръв земята измени естеството си. Инстинктивно, хората започват да изпитват отвращение към злото. Това се дължи на онази кръв, която се разля на земята. Та когато се казва, че кръвта изкупва греха, ние имаме пред вид кръвта, като проява на Божествения живот. Щом дойде на земята, този живот изменя цялото естество на земята. Днес нашата земя не е такава, каквато е била във времето.на Христа. И всички онези, които умират в името на Христа, изменят естеството си. Те усилват любовта. Праведните, това са семето на живота. Като умират, те падат на земята като семена и с това подкрепват Божията любов. Като знаете това, не се плашете от смъртта. Смъртта се омаломощава от любовта.

Вие трябва да бъдете смели. Ще се стремите да си създадете приятели, които ви подкрепват. Тези приятели са на земята и над земята. Ако спазвате това. което четете, и ако вярвате в любовта, вие ще имате връзка със съществата, които са на земята, и целокупно с тези които са над земята. Четете посланията към евреите, да видите как са достигнали някои своето съвършенство. Вие трябва да имате връзка със съвършените същества. Вие имате братя и сестри, които никога не сте виждали. Един ден ще ги видите. Това ще бъде вашата радост. Като отидете на другия свят, тя ще ви посрещат. Тогава ще разберете, какво нещо е любовта. Те обичат хората. Когато вие намерите пред някакво изкушение, те веднага изпращат до вас някаква насърчителна мисъл. Ако те не бяха, животът на земята щеше да бъде цял ад. Благодарете, че в този затвор, в който се намирате, те ви изпращат по нещо за ядене — някаква хубава мисъл, някакво хубаво чувство или някаква добра постъпка. Все ще дойде някой в този затвор да ви каже нещо насърчително.

Мнозина се страхуват от любовта и казват, че смисъла на живота седи в уреждане на работите, в ядене и в пиене. — С ядене и пиене нищо не се постига. Аз бих желал за десет дена да ядете с любов. Вземете чисто жито, направете си хляб и яжте с любов. Така ще извлечете всичко, каквото се съдържа в житото, което в друг случай, когато ядете без любов, не се извлича. Така ще концентрирате ума си. Всички болести, които имате, можете да лекувате с жито. Ако ядете. житото без любов, не можете да извлечете това, което е скрито в него.

Ако служите на любовта, правете каквото тя ви казва. Бог е дал свобода на всички. Като дишаме ние сме свободни. Като приемаме светлината, ние сме пак свободни. Като мислим, като чувстваме, като постъпваме, ние сме пак свободни

Ако не се чувствате свободни, причината седи в това, че още не сте дошли в положение да служите на любовта. Когато двама души се обичат, цялото човечество участва в тази любов. Не само това, но когато двама души се обичат, на небето настава голяма радост — цялото небе се радва, взима участие в тяхната любов. Затова помнете: единственото нещо, с което човек може да обърне внимание на невидимия свят, това е любовта. Като любите ще видите, че животът ви ще се измени по органически начина.

В любовта към Бога и Христа седи разрешението на всички въпроси, и за вас, и за европейските народи, и за цялото. човечество. Каквото и да прави, човечеството не може да се противи на този закон. Иде време, когато грехът на земята ще бъде невъзможен. Питам: Ако сте на 120 години, какво може да ви изкуси? Или, ако имате два милиарда злато в банката, какао може да ви изкуси? При това богатство можете ли да имате желание да крадете?

Някога, първите християни се опитаха да живеят в любов. Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: царството Божие не е дошло още. И след това трябваше да се учат дълго време. От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов. Любовта ще научи хората на щедрост. Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон. Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон.

От невидимия свят ще дойдат напреднали същества, носители на любовта, и те ще донесат на хората Божието благословение. Бог казва: „Ще изпратя Духа си.“ - Този Дух ще дойде не като във времето на първите християни. Те го приеха, но не можаха да Го задържат. Когато Духът дойде, мъртвите ще излязат от гробовете си. С други думи казано: когато Духът дойде, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на човека ще оживеят. Тогава всички хора ще бъдат свободни. Тогава вашите братя и сестри ще дойдат при вас, ще ви намерят. Щом дойде любовта във вас, всички ще ви търсят. Ние търсим любовта, но и тя ще ни търси.

Сега аз изисквам от всички ви да имате спокойствие на Духа. Христос казва на учениците си: „Идете и кажете на братята си да отидат в Галилея.“ Галилея представя главата на човека. Там ще видите Христа. Сега и на вас казвам: Качете се във вашата Галилея, да видите Христа, който иде сега в света.

Из беседата, държана от

Учителя на 17. XII. 1940 г.

София — Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА

В ДУХОВНИЯ СВЯТ

Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд. Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота.

И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската. Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер:

Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота. Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове. Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец.

Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата. Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение. Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз.

Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа.

Тези явления ни показват ясно, каква трансформация трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЗУМНОТО В ЖИВАТА ПРИРОДА

Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една обща висша цел, която ние наричаме БОГ — т. е. безграничното, безчисленото, в което всичко се движи, съществува, проявява и развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория — разбира се, не земния живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовният човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежите хора. А качествата на невежите хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема си остава по своята същина, като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата не се нуждае изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде, право, да не се криви, а може да искате само качества — да бъде яко и гъвкаво: това са качествата а въжето: от скалата не може да искате да бъде мека гъвкава и подвижна, а да бъде устойчива. Следователно, кога то ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество.

Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота, има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и параобразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в живата природа. Тъй се обяснява факта, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя,народ закона: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а след него — преди две хиляди години ХРИСТОС е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“.

А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас. А божественото, което осмисли живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата.

Следователно от това гледище, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока. От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се сложи живота, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или, казано на обикновен език, вейки един съсъд добива своята ценност от съдържанието. което е вложено в него. Туй съдържание е разумния живот.

Още един въпрос може да се зададе: как мислят съвременните общества да подобрят своето положение? Мислят ли те, че чрез отричане на гореизложената велика истина животът може да осмисли? Те ни проповядват култура, но коя? Културата на насилието, на войната, убийствата, затворите, и други ограничения; те ни проповядват религия, но коя религия? Оная на формите и заблужденията. Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи, като едно правило на душата към великото, божественото благо, за да извършва човек волята Божия? А волята Божия е: да проявява човек любов към ближния си. Казват, че във всяко общество трябва да има ред, по-рядък и власт, и че всяка власт е от Бога. Но власт съществува само в разумното, а вън от него, тя е насилие. Насилието, което отрича разумното, само по себе си е осъдено на смърт.

Преди хиляди години е казано в една от най-старите свещени книги, че в оня ден, в който престъпиш разумния закон на любовта, мъдростта и истината, непременно ще умреш. И съвременните хора, общества, народи умират, по простата причина, че всичките те престъпват този свещен закон.

Из книгата

„В царството на живата природа“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В ЛАБИРИНТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Из книгата „Сигнали“ от Г. Томалевски

Човекът е сложна организация на причини и последствия. И причините и последствията, обаче, най-често са далече от зрителното ни поле. Тяхната неумолима игра на редуване върху екрана е, обикновено, чужда на нашето „будно съзнание“, защото тяхното седалище е подсъзнателното. В наше време много се говори за това подсъзнание, и адептите на тая нова психологична наука, представят човешкото подсъзнание като тъмна, нерадостна долина, като царство само на смущаващи сенки, тъй като според тях, там. в това подсъзнание, се укрива само подтиснатото. Това, обаче, според нас, не отговаря на истината. Царството на подсъзнанието е много богато и разнообразно. Наистина, там има черни сенки, но същевременно и бели пеперуди. Там се таи страхът, но там грее и надеждата. В царството на несъзнателното дремят еднакво властно злодеят и рицарят на саможертвата. Подсъзнанието с депо на потенциалната власт в човешката душа, неговите сили са могъщи, слепи, неумолими и справедливи до жестокост. Те се подчиняват само на един закон: да се покажат, ако часът за това е настъпил, в зрителното поле на съзнателния ни живот и облечени в някаква форма, да направят неминуемо опит да се превърнат в трайно съдържание на живота ни. Зависи как ще бъдат приети, за да сполучат, или не. Силите на подсъзнателното са като огромните маси вода в един язовир, които ще извършат тая работа, към която ги отправим. Само посоката, знакът е във властта на съзнателното аз, но не абсолютната стойност на живата мощ, както и последиците. Когато пазачът на един бент бутне ръчката и отвори преградата, той не може да не очаква ефектът на падащите по надолнището водни маси. В тоя смисъл само можем да дадем отговор, относно предназначението на съзнателното аз в човека. Неговата най-съществена задача е да отваря и затваря правилно и навреме преградите на стихийните подсъзнателни сили. Един само лъч от вън е достатъчен, за да събуди силите, дремещи в човешкото подсъзнание.

Преди да пристъпим към едно по-конкретно изясняване на някои съществени моменти в човешката душа, ще се спрем само за минутка, върху една съществуваща теория за подсъзнанието, в наше време твърде популярна и дадена от виенския професор Сигизмунд Фройд. От тая, така наречена психоанализа, ще вземем някои най-обичайни и най-прости положения, защото нейното по-обстойно разглеждане ще увреди оригиналността на нашите наблюдения. Според Фройд, в областта на човешкото подсъзнание дремят само тъмните и нерадостни комплекси, плод на известни недоизживени, следователно, незавършени процеси, чиято съвкупност отпечатва върху индивида едно състояние, което той нарича потиснатост. Това надали може да се оспорва, тъй като редица опити, изложени на много места от Фройд и негови ученици, го доказват напълно. Разликата а нашето мнение, за което впрочем загатнахме, се състои в това, че ние считаме човешкото подсъзнание за седалище не само на нерадостните и потискащи комплекси, но и за всичко изживяно.

Ние трудно можем да си представим едно подсъзнание, което подбира само онова, което има само отрицателна стойност, щом като нервно-психичната деятелност е цялостна и извършва едно механично записване на всичко станало. Щом допускаме, че у всекиго от нас има някакъв „психограф“,той би записал всичко — и отрицателното и положителното. И изходящите процеси, както и възходящите, остават там своята следа. Един барограф записва както намалението, така и покачването па атмосферното налягане, като не се съобразява със знака, а само с абсолютната стойност. Да се уеднакви подсъзнателното у човека само с тъмните и подтиснати съвкупности, струва ни се е спомогнало и обстоятелството, че тъкмо те са обект за по-лесно наблюдение, защото тяхното по-мъчително изживяване се хвърля бързо на око и се налага като задача на психоанализата. А какво ще кажем за възходящите застроения, как ще наречем безимения възторг на душата? Къде е коренът на вдъхновението и екстазът? Смятаме, че тия бели птици с излезли из огромния лабиринт на човешката душа, наричан несъзнателно аз, или подсъзнание. Нашите наблюдения показват, че механизмът на възникването, както на мъчителното (потискащото), така и на онова, което е под знака на радостта, е един и същ. Той може да се уподоби на един чувствителен и вечно готов апарат, който почва да работи в момента, щом бъде докосна с от някой лъч от съзнателното аз.

Подсъзнанието на човека е огромен лабиринт, в който се намира всичко изживяно. То се подрежда там по едни неуловими за нас закони, при странна причинна връзка, но не като материали на разрушена, непотребна сграда.

По същия начин, чрез склада на нашето подсъзнание, си обясняваме и творчеството. При творческия процес, който изцяло е вън от сферата ма обикновената деятелност, ние имаме моментно събуждане на дремещата подсъзнателна стихия от един лъч, проникнал в нея отвън. Цялата наша идейно-нравствена същност е само един миг. едно хрумване, или един глас на свръхчовешкото в човека, което пронизва като стрела душата ни, намира складираните в подсъзнанието материали и се облича в тях. Тия доспехи на творческата идея с готови елементи на нашето подсъзнателно аз. Те биват събрани и подредени по законите ма естетиката, ритъма и нравствената воля на твореца около оста на първия импулс, долитнал от горе. Това е така, защото всеки, който твори, не разчита изключително на своята съзнателна воля, а оставя около началното свое хрумване свободно да потекат без численото много материали от своя личен, житейски опит. Всеки, който започва едно дело, разчита с едно благоговейно доверие на ония ирационални закони в творческия процес, които му помагат да облече, неочаквано и за самия него леко, в образи голата и безплътна истина, стрелнала се в неговата душа. Затова е възможно странното на пръв поглед положение, в което виждаме некога творците, които казват, че сами ме с очаквали така лесно да създадат това, или онова свое творение.

Творците на литературата, музиката и пластичните изкуства с най-богат материал за изследване в това отношение. Един поет или белетрист всякога изживява момента на творческото събуждане чрез внезапния повик на някой нравствен или естетичен импулс: една накърнена правда, една несправедлива присъда, или ридание, дошло от безутешната долина на човешките неволи. Тоя лъч пронизва нашето съзнателно, будно аз, към реакция, която у човека на изкуството се изразява със средствата на художественото превъплъщение. В момента, когато тоя творец се залавя за работа, в своята воля за дело той няма нищо друго, освен тая благородна рана в душата си. Той не може да мисли за развитието на целия процес; той го усеща спонтанно в общите му черги, но без никакви подробности. Последните протичат самостойно из материалите, складирани в подсъзнанието му. Затова ние смятаме прав възгледа в изкуството — специално литературата, — че то е всякога универсално по идеи, вечно по време, но с колорита на местото, където е създадено, защото се облича в одеянията на преминал жизнен път, при специфични условия.

Г. Томалевски

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

И звездите се размножават и умират

Всичко във вселената се ражда, остарява и умира

Нито звездите не се спасяват от тоя общ закон. Небесния свод не е бил осветяван всякога от едни и същи светила. Звездите, които друг път са светили над бездната, са изчезнали завинаги; други, които не са виждали хората преди няколко века, блещукал. пред погледа на днешното човечество.

Непрестанно творение и рушение става в звездната безпределност.

Великия шведски астроном от XVI век Тихо Брахе ни разказва следното: Когато една вечер, както всякога, наблюдавах небесния свод, с изгледа на който сък свикнал, забелязах с неописуема изненада, близо до зенита съзвездието „Касиопея“ една светеща звезда от необикновена величина. В изненадата не повярвах на очите си. За да се уверя, че не е оптична измама и да имам освидетелстване и от други лица, повиках помощниците си, които работеха п лабораторията и им поисках, както и на всички случайни минувачи по улицата, да погледнат небето и ми заявят да ли виждат като мене звездата, която така ярко се появи.

Този феномен стана през нощта на II ноември 1572 год, и сложи всички астрономи в почуда: появяване на нова звезда по небето! „Пелерина“ й се сложи името. Тя почна да става толкова бляскаво-светла, че и денем почна да се вижда, като надмина по светлинност хубавите планети „Венера“ и „Овчара“; по късно светлината й почна да намалява. Това неочаквано появяване на една звезда не е единствен случаи в аналите на астрономията.

Тридесет и две години след откритието но Тихо Брахе, на 10 октомври 1604 год., друга нова звезда се показа в констелацията „Сенпентер“.

Съмнявате ли се в неоспоримото твърдение на старите астрономи?

Ето ви по-скорошни примери:

Към средата но месец май 1856 год. разни европейски и американски обсерватории са биле обезпокоени от появяването на непознатата звезда в една точка от констелацията „Корона“ гдето по рано не е била виждана никаква светлинка.

В ноември 1876; в август 1885 год. и декември 1892 год., учените са вписали в своите каталози имена на ново появили се звезди. От когато съществуват карти за небесния свод са били вписани по тоя начин около 30 млади звезди. Най-младата е хубавата звезда, която неочаквано се появи в констелацията „Персей“ на 21 февруари 1901 год. Тя бе започнала да зесеня със своята светлинност най-блестящите от първа величина звезди, но по-късно тя започна бавно-бавно да намалява светлинността си и завърши скромно подреждане между звездите на телескопа т. е. „видими с просто око“.

Звезден прах. Метаморфозите на една небулоза*.

Астрономите на миналото не можеха да проникнат в тайната пораждането на звездите, но в наши дни силните инструменти, с които разполагат обсерваториите, както и прогреса на науките, разбулиха енигмата; те ни откриват, че тях, в необятността, ядката на звездата се захваща бавно-бавно и, че в звездната безпределност се започва нов живот. С мощта на астрономичен телескоп да разгледаме небето в някоя ясно нощ.

Какъв фееричен изглед!

В частта, която ние наблюдаваме, ако се вгледаме със свободно око, не ще забележим освен няколко звезди, които блещукат в тъмнотата, но с телескопа в същото пространство ще видим мравуняк от светлини. Хиляди и хиляди звезди блестят събрани една до друга; тъмно-синята обвивка на мощта изглежда да е осеяна от фино златист прах, а тук-там звезди от първа величина да светят като слънца.

Между тоя звезден прах плават сенки от парни изпарения, един вид млечни облаци с фосфорична светлинност. Тия облаци пръснати по небесния свод, които наброяват над 4000 са небулози. Тяхната форма е безкрайна разновидност. Небулозата от констелацията „Лебеда“ изглежда да е съставена от леки светлинки прилични на цигарен дим, които се разпростират, удължават, бавно се отделят като мишките на копринен пискюл при леко полъхваме на ветрец.

Тая от „Плеядата“ очертала се между звездите, които съставляват констелацията, наподобява на белезникав бенгалски огън, който гори из междините от изкуствени светлини.

Небулозата от „Орион“ има един по-привлекателен изглед с появата си между грамадни облаци обградени от дим на огън, носени от силен вятър, дълбоко набраздени с цепнатини.

Тия небулози са зародиши на звезди. Съставени от газови материи, от въртящи се фосфорични пари, те като всички небесни теле, са заети с въртене около само-себе си. Освен това привличането има за ефект да кондензира парите в центъра на небулозата.

Малко по малко на това място се формира ядка с много значителна основа. За де се образува ядката са необходими милиони години, а за да стане видима още повече време.

През време на тоя дълъг процес на сформиране ядката надебелява, светлината й се засилва; парната й атмосфера все повече и повече се сгъстява, най сетне облачната обвивка се разпръсва, ядката става светлива като слънце и ето че една звезда се роди!

Никой не трябва да си въобразява, че веднага тя става видима за астрономите. Звездите и небулозите се намират на баснословни разстояния от земята. Звездата „Центавър“, която смятаме за по-близо до нас, е на далечина от 41.10 милиона километра. Или светлината която име почетната бързина от 300000 километра в секунда прави четири години и четири месеца път за да стигне до нас от тоя звезда. Ако една нова звезда се появи в нейна близост, учените не могат да бъдат осведомени за нея освен след 4 години и 4 месеца по-късно.

Знаете ли колко време ще мине докле бъде видима една звезда, която би се сформирала един ден в констелацията „Андромеда“? Далечината на тая небулоза е толкова голяма, че ще трябва да чакаме 40000 години докле се забележи от нас феномена.

преведе: Мара Лулчева — Аврамова

_________________________________

*небулози – Nebulozo (есперанто), Мъглявина

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КРЪВОЖАДНОТО ЧУДОВИЩЕ

В една страна имало едно страшно и кръвожадно чудовище. То често се явявало между хората и вземало много човешки жертви. За късо време поглъщало хиляди и милиони човеци. Изпълвало цялата страна с ужас, скръб, страдание, смърт.

И никой незнаел къде живеело и откъде се явявало това кръвожадно чудовище. То идвало ненадейно и цялата страна обезумявала пред неговото лице. И почти всички го дочаквали като нещо неизбежно, като пратено от Бога. И то свободно ширело навсякъде и поглъщало своите жертви.

В тая нещастна страна се явил един млад и силен юнак. Като видял колко страдат хората от това чудовище, той ги съжалил решил да се бори с него и да го убие.

Въоръжил се добре тоя юнак и тръгнал да дири кръвожадното чудовище. Вървял, вървял и стигнал до един мъдрец.

— Къде отиваш, юначе? — попитал го мъдреца.

— Тръгнал съм да се бия с кръвожадното чудовище, наречено война. Решил съм да го убия и да избавя хората от неговите ужасни пакости.

— Виждам, момко, че си голям юнак и те похвалвам за твоята смелост и доброта. Но не ми се сърди, ако, ти кажа, че виждам и твоето невежество. Я ми кажи, като си тръгнал да убиваш кръвожадното чудовище, знаеш ли откъде то черпи сили за своето съществувание?

Незнам — отговорил юнака с наведена глава.

— Аз ще ти кажа. От човешките сърца изсмуква то своята сила и живот. Омразата, враждата, лошите мисли, низките чувства и страсти — ето кое е храната, която едничка подържа силата и живота на това кръвожадно чудовище. Ясно ли ти е това?

— Да, сега разбрах отговорил юнака смирено.

— Да убиеш и унищожиш това кръвожадно чудовище, ти неможеш, но да унищожиш и изкорениш от себе си злото, което служи за храна и дава сили и живот на чудовището това можеш! И това трябва да направиш! А когато и всеки от хората направи това, когато всеки победи и унищожи в себе си омразата, враждата, лошите мисли и чувства, тогава ще бъде победено и унищожено кръвожадното чудовище. Ясно ли ти е това?

Ясно ми е всичко.

— Сега тръгни по тоя път и върви все към юг. Ще стигнеш до Дървото на любовта там ще спреш и ще ядеш от неговите плодове. От там ще продължиш пътя, който води в Страната на мирът.

Юнакът тръгнал. Вървял, вървял и стигнал до Дървото на любовта. Ял от плодовете му. И отведнъж усетил, че обича всички хора и всичко живо. Тогава продължил да върви по-нататък. И стигнал до едно море. Там срещнал друг мъдрец.

— Къде отиваш, юначе? — попитал го мъдреца.

— Опивам в Страната на мира.

— Ето, там е Страната на мира — посочил мъдрецът отвъд морето.

— Но как ще мина морето? попитал юнака учудено.

— Върви и ще минеш.

— Но няма ли да потъна в морето?

— Не, няма да потънеш. Всеки човек, който е ял от Плодовете на любовта, той не потъва в морето.

Юнакът тръгнал и вървял по морето, като по твърда земя,

Преминал морето и стигнал в Страната на мира.

Много светла и красива била тая страна. Ала още по-светъл и красив бил там живота на хората. Там всички хора били яли от Дървото на любовта и всички се обичали едни други, там нямало болни, и измъчени, нямало бедни и нещастни. Там имало безкраен мир и безкрайно щастие.

Т. Ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИГОПИС

Сигнали, от Г. Томалевски със следното съдържание: С кервана на вековете, Човекът епизод и човекът съдба, В лабиринта на човешката душа. Човекът когото обичаме. Исус от Назарет, Неизвестност ръце, Наука и индустрия, Полюси в изкуството, Изкуството да слушаме, Славянската стихия.

С присъщия му художествен стил и със своите обширни познания в различни области на съвременната наука, вдълбочени от едно духовно светоразбиране, Георги Томалевски разглежда в тази си книга редица съществени въпроси на живота. Той не ги разрешава окончателно, но както проблясъците но мълнията осветляват за миг силуета на далечни планински върхове, така и той нахвърля редица мисли — проблясъци на една научна, но вдълбочена мисъл, които потикват читателя сам да продължи търсенето на истината, сам да търси отговора на подигнатите въпроси. И тъкмо това е, изглежда, цялата която автора си е поставил: с отделни, загатващи, но недоизказващи, светкавични сигнали да насочи мислещите люде на днешното време към една по-правилна ориентировка всред хаоса на днешните противоречиви схващания за живота.

Книгата е издание на книгоизд. „Хемус“ и струва 35 лева. Може да се достави от книжарница „Братство“ — Севлиево.

Вестник на жената, брой 849 е посветен на майката по случай денят на майката и съдържа: Ти, майко! — апология на майката от Стилиян Чилингиров; Майка, фрагмент от Аспарух Иванов: Синовна изповед от К, Н. Цакова; Писмо до майка ми, стихове от Спас Капелков: Премазано цвете разказ от Богдан Овесянин: Литературен преглед от Стойко Божков: Новите мента и костюми и увеличени шевици за гарантиране на детски роклички; Добрата майка; Първият акушерски курс у нас; Пролетни посеви в домашната градина, от Гена Папазова. Отделен брой 3 лева, Полугодишен абонамент 80 лева с безплатно книги.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×