Jump to content

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ ЧОВЕК

Две хиляди години вече ние говорим за възкръсналия Христос, но като че ли признаването на този факт и вярата в тази истина са ни помогнали твърде малко да възкресим в себе си онова Божествено, онова велико н светло, което лежи в гроба на нашата душа, потиснато от плочата на неразумния живот.

ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА! Това за нас е факт. То е една велика истина, благодарение на която ние все още се държим на повърхността на живота, не сме окончателно потънали в отрицателното и имаме вяра в бъдещето.

Христос възкръсна! И въз основа на този космически факт. духовната атмосфера на нашата земя е по-чиста, условията за разумен и щастлив живот са много по-добри, възможностите да напредваме във всяко направление, да се развиваме, да вървим по стъпките на възкръсналия Христос, са многократно увеличени.

Христос възкръсна! Това е факт. Но този факт не трябва да ни кара да заспиваме в блажената вяра че „Той ни е изкупил с кръвта си“ и че, следователно, нам не остава нищо друго освен да чакаме времето, когато ще влезем в царството небесно.

Не! След като Христос вече възкръсна, време е вече да заговорим и да заработим за възкресението и на човека. Защото първото не би било напълно и съвършено осмислено без второто.

Затова, именно. Христос дойде на земята, затова Той пострада и възкръсна —за да възкръснем и ний.

Ний. хората, сме светли духове, искри от Божествения огън. частици от Неговата душа. Но ний сме погребани в гроба на материята — на несъвършенството, на собствените си недостатъци. Ний, светлите духове, напуснали и забравили своята небесна Родина, своето истинско Отечество живеем със съзнанието на някакво ограничено смъртно физическо същество. Ний — безсмъртните наследници на неизбродимия океан на Вселената, живеем със съзнанието за принадлежност към едно малко парче земя. което може да задържи завинаги само нашия прах. но не и нашия Дух.

Колко ограничени са схващанията на обикновеното човешко съзнание, в което не прониква лъча на истината за нашето божествено! Колко криви разбирания, колко лъжливи представи изпълват и владеят днес съзнанието на човека!

„Доброто“ и .злото“ на човека са обикновено само негови представи. Колко далеч е той от истинското добро и колко криво разбира кое е истинското зло.

А няма възкресение за този, който не е успял да се ориентира всред лъжливите и относителни човешки схващания, за да поеме пътя към истинското добро.

Хората винаги са хулили истинското добро. И днес, както и преди две хиляди години, те живеят със своите фалшиви представи, хвърлят камъни и разпъват истинското добро, защото според техните мерки, то е зло.

И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени,опозорявани.уби вани, разпъвани.

Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило.

Затова кръстният път към Голгота ще бъде и ще пребъде за всички човеци, които вървят към истинско възкресение, тласкани от любов към себеподобните си. За награда те ще помучат от тях трънени венци, плесници, заплювания и кръст. В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога — възкресението в сила и слава свръхчовешки.

*

Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец.

Твоят път ще завърши с победа— възкресението.

П л а м е н

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА

Из новоизлязлата книга

„ЩО Е КРАСОТА“

от Ангел Томов

... Ако се обърнем към съвременното общество с неговите борби и страдания, ако се опитаме да обгърнем неговото гигантско творческо дело, неговите грамадни напрежения, в светлината на всичко казано, в светлината на закона за красотата, пред нас ще се обрисува една грандиозна картина, твърде ясна и изразителна в основните си линии. Това, което особено ярко ще изпъкне пред нашите очи, то е, че човешките социални и индивидуални сили извънредно много са порасли и че се нуждаят от по-съвършена организация, от по-пълна хармония. Човешкият дух и човешките сили, нацията и човешкото тяло са дозрели и дозряват за една по-висша форма на битие, за една по-пълна и по-висша хармония и красота. Тая последната е вече належаща нужда за човека, нацията и човечеството.

Незадоволяването на тая все по-въпиеща и належаща нужда или недостатъчното й задоволяване — ето причината на цялото бедствено състояние на днешното човечество. За тази по-висша красота се надигат динамизираните от противоречията, дисхармонията и неправдите, страдащите социални сили; надигат се онеправданите, потиснатите нации, държави, обществени класи, като носители на новия по съвършен, по-хармоничен, по прекрасен живот. Остротата на социалната криза, размерът на страданието, величавият и грандиозен устрем на новите творчески сили, величавият размах на социалните конфликти, стълкновения и борби, степента на възпламеняване и ентусиазъм на масите от близкия и далечни идеали или от образа на бленувания по-щастлив и по-прекрасен живот — всичко това говори преди всичко за великата необходимост за човешкия дух и социалния живот от по-висша хармония и красота; всичко това говори за действието на великия основен закон, говори ни за вселенския жизнен порядък и за върховната воля, проявяваща се в този закон и този порядък.

Ала всичко това не по-малко красноречиво говори и за създадените и създаващи се възможности да бъде осъществена тая по-висша и по-съвършена хармония и красота и да бъде тласнато човечеството решително напред към по-пълно и истинско щастие или към онова „спасение“, за което говори Достоевски — към едно състояние на по-високо съзнание и знание, на по-висока морална чистота и сила, на по-съвършена волева и духовна мощ, към едно състояние на по-пълно проявление на божественото и висшето в живота. Това е спасението на човечеството по пътя на осъществяването на по пълната и по-висшата красота или по пътя на неизбежното тържество на закона за красотата — най-мощното и най-непреодолимото във вселената.

Под натиска на най-великата необходимост, налагана чрез всички страдания на днешното време, а същевременно и чрез гласа на разума, на душата, на изострилия се усет към правда, хармония, човечеството. както и отделната нация, трябва да осъществят една нова и решителна стъпка към съвършенство и красота. Тая красота трябва да засегне всестранно живота. Тя трябва да изпълни със своите оживителни и радостни сияния селската хижа, и малката работилница, и модерната фабрика, и всяко човешко жилище, и всяка човешка душа. Тя трябва да означава всестранен подем и разцвет на духовните и творчески сили на човека, нацията и човечеството; тя трябва да означава по съвършено здраве, телесно и духовно, повече съзнание, повече обич към другите, по-голяма морална сила, по-будна социална съвест; тя трябва да означава повече човечност и правда в отношенията на хората, на социалните групи и народите; тя трябва да означава разцвет на най-висшите и благородни пориви на душата на човека, по-голяма възможност и необходимост за него да живее съзнателно с великото творческо дело на нацията и човечеството; тя трябва да означава осъществяването на духовно издигнатото и щастливото човешко същество, на духовно израсналото и щастливото национално и общочовешко цяло, тя трябва да означава ново възродено човечество и нова могъща стъпка в еволюцията и тържеството на духа.

Само осъществявайки тая решителна стъпка към по висшата красота, може да бъде премахнато царуващото болезнено състояние, което се превръща все повече в едно велико все човешко бедствие, като се премине към едно състояние на нормално и хармонично растене и развитие. Днешната гигантска и величава „борба за жизнено пространство“, която бушува по всички краища па земята и все повече се изостря и разраства, не е по същина нищо друго, освен един истински и крайно съдбоносен по своите последици конкурс за жизнена, морална и -творческа мощ или един конкурс за по-съвършена красота в душите, в отношенията между хората, в националната и социална организация. Живота отрича и ще отрече ония, които недостатъчно са служили и служат на основния вселенски закон и върховната воля, като дава и ще даде предимства на ония, които по-добре му служат и които са в състояние да задоволяват в по-съвършени размери неговите велики изисквания. Това, което се извършва днес пред нашите очи, сред гигантските стълкновения и борби, то е „съдът на историята“, съдът на „съдбата“, то не може да означава друго освен тържество на силите, които са носители на оная по-висша красота, от която живота вече се нуждае, или на ония, които по-съвършено въплътяват тая красота в себе си, в нацията, в живота изобщо.

И тъй, ние дойдохме не само да потвърдим, но и да обосновем интуицията на Достоевски за красотата и живота.

Да, красотата ще спаси света! Защото тя е най-великата необходимост на живота, изразена в основния и универсален  закон, във вселенския творчески процес, обгръща щ човешкия живот;

защото тя е най-великата необходимост на духовно израстващото човешко същество;

защото тая необходимост се налага на човечеството чрез всички страдания и разрастващи се бедствия, а също така от будната съвест, от съзнанието и разума, от великия жизнен интерес и несломимата воля към живот, развитие и щастие на новите, все по-мощните творчески сили на живота;

защото тя означава тържеството на най-великото и най-мощното в живота — вселенското творческо начало и неговата върховна воля.

Да живеем с осъществяващата се в душите и живота висша красота, с великото и божественото, което се ражда, с великите творчески пориви на нацията и човечеството. Това е пътя към величие и щастие или пътя към спасението, за което говори великия син на една велика нация.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОЛЕТЕН ЗВЪН

Колко дълго си се маял

в тези сънни пелени!

Не лени се, хайде ставай

и към слънчев връх тръгни!

*

Семето, посято в есен,

минало през зимен сън,

нежно пролетната песен

го събужда със своя звън;

*

Веч е пролет за душите —

ставай, край на твоя сън!

Виж, затрепкаха лъчите

на Божествений огън!

*

Твои братя — легиони,

са застанали на крак

и в космичните закони

те разчитат знак след знак.

*

Ставай, в прелестта велика

на живота да прозреш

и на любовта езика

с буден дух да разбере!

В. Н е д е в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Акаш и прана

 (из неделната беседа „Акаш и прана“ – 24. XII. 1939 г.)

Животът е училище. Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи. Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен. Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи и той е нещастен, недоволен е от живота. Какво трябва да правят религиозните хора? От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога. Когото срещнеш, всички казват, че Бог съществува, че има ангели, че има друг свят. Да вярваш това не е същността на нещата, това е религия. Това не е още духовен живот. Защо? Защото има два вида вяра: вяра в сенките на нещата и вяра в реалността. Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него. Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш? Картините със сенките на нещата. Ние не ги отричаме, но те представят реалността на нещата. Ти казваш че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде. Щом вперваш в Господа, а Го търсиш някъде отвън, това не е вяра в реалността. Ти вярваш в сянката на Господа.

Отвън Господа не можете да го намерите. Единственото място дето можете да намерите Господа, това е вашата душа.

В себе си само можете да намерите Господа. Някой казва, че няма душа. Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във всеки човек. Ако търсите Господа в човека, ще Го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек. Той прониква навсякъде.

Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги подмладява. Според индуската философия, съществува една същина, която те нари чат „акашови записи“. В тях е записано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което става днес. Според индусите, акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място. Тя мяза на един голям аристократ, който вечно почива. За да извадиш нещо от него, трябва да го впрегнеш на работа. Втората същина или вторият принцип на индусите е праната, която вечно съществува. Ние я наричаме Сила и от нея излиза електричеството и магнетизма. Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акаша. Индусите имат школа, в която изучават законите на акаша и на праната. С това те искат да станат господари на света. Това е голяма амбиция. Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа Те имат амбиция да заповядват и на боговете. Обаче за да се ползват от енергията на акаша и на праната, индусите трябва да имат положителна основа в живота. Те нямат тази основа, затова именно тези два принципа съществуват без никакво отношение към тях. Зад праната и зад акаша стои нещо друго, което ние не знаем какво е, какво неговата същина. Акаша и прана са изявления на същина, която седи зад тях която ние нямаме ясна представа. За да се ползва от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различните болести. Когато праната не е разпределена еднакво в човешката глава, заражда се главоболие; ако не е разпределена еднакво в дробовете, явява се туберкулоза; ако не е правилно разпределена в стомаха, явява се разстройство на стомаха, вследствие на което храносмилането не става правилно; ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм.

Изобщо, болестите зависят от неправилното разпределение на праната в човешкия организъм

В някои органи има повече прана, а в други — по-малко,-вследствие на което едни от тях са крайно бедни, а други - по-богати. Следователно, между сиромасите и богатите се явява известно стълкновение. Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други — богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре-Индусите поддържат, че човек не може да има здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на праната. Защо човек трябва да постъпва правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето ти и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Щом се лишиш от прана в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно. Ако не мислите, не чувствате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната, и няма да извършват правилно своите функции. Вследствие на това ще се създадат ред противоречия. За да се избегнат болестите, както противоречията в живота, всички учени хора са започнели да изучават праната и акаша, за да могат правилно да се ползват от тях. Те ги изучават във всичките им форми. Сегашните хора се стремят да създадат нов свят. В какво седи новият свят?

Новият свят седи в новото разбиране на нещата.

Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това? Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите. Срещам едно малко, но бедно дете. Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или певец, родено е за такъв. Тогава аз ще му кажа, че неговото щастие е в самия него, и трябва да вярва в себе си, да работи, за да си пробие път. Щом му се дадат малко условия, то започва да работи и в скоро време се проявява.

Някои религиозни хора искат да бъдат обичани от Бога. Кого може да обича Бог? Кого може да обича професорът по музика? Като види някой способен ученик, на когото очите светят, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровито дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползва. Учителят черпи нещо от своя способен ученик. От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроци те, които му преподава. Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят.

Сега аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора. Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: Господ ще промисли.

Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим. Казвате: да се помолим на Бога. — Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: да впрегнеш волята си да Му служиш. да впрегнеш сърцето си да Го обичаш и да впрегнеш ума си да Му служиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш. Той ще те слуша. Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа. Следователно, когато служим на Бога с ума си, със сърцето и волята си, Той ще живее вътре в нас и ще отговори на всичко, което искаме. Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата воля. Някои искат да се освободят от Него, и пак Той да им отговаря на молитвата. Това е невъзможно. Всички ние, които живеем, взехме от него материя и сила, и след това искаме да се освободим, да бъдем свободни. Как можем, при това положение, да се освободим от него? Това е една логическа несъобразност. Някой казва, че може да живее и без вяра. Това значи да живее без въздух. Бог е и във въздуха. Опитайте се да спрете пет шест минути да не дишате. Като дишаш. като мислиш, Бог е в твоята мисъл. Като чувстваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно. Когато някой казва, че не иска да мисли. той има пред вид друго нещо—да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо. Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа.

Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно.

Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек. Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила ?

Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на Световната война, която го много учудвала. Иде, казва той, при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше много лошо ранена и ми казва: Господин докторе. моля да ми направите една операция на ръката. Погледнах ръката му, казвам: Ще трябва да те упоим: — Никаква упойка не искам. Режете направо. Вземам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му — спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: свърших ли, господин лекаре? — Свърших. — Благодаря. Взе си шапката и си излезе. Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. Той казва на лекаря: Не искам да ме упоявате. Аз мога да издържам, не съм от страхливците.

Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне. Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка. Ако той не може да понесе тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън? Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите? Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си. Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония. на които говориш. До колкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и други хора около тебе. Доколкото си силен ти. дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата.

Божественото учение седи в това: човек трябва де разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с

 Божествената мисъл. Значи, мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от слънцето, за да може да я възприеме в себе си и да се ползва от нея. Праната иде от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната е слънцето. Значи, с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от слънцето и оттам я изпращаш из цялото си тяло. Ако те боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш, към болния орган, да го лекуваш . Този орган се нуждае от такава енергия. Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите. Безпокойството трябва да остане отвън. Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана. Ако нямаш пари., ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари.

Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо? — Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармониран, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята — в хармония с правдата. И тогава, като отправиш ума си, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство — мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството. Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на земята. В невежеството не може да има блаженство. Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва. Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят, и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му ще оживеят“. Значи, още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе, Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на земята още чуете гласа на Бога и в другия свят ще го чуете.

Казвам: Ще се научите да дишате правилно, за да приемате нужната прана от въздуха. Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари. Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли че богатият баща не е помислил за любимия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях? Това е невъзможно. Въпреки това, хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо. Засега се изискват хора силни по ум, силни по сърце и силни по воля. За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора. За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът.

Ако въпроса е за богатство, аз мога да направя всекиго богат, но при това положение хората ще станат по-лоши, ако те не разбират неговото предназначение Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно. Всеки трябва да мисли правилно. Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не. И аз трябва да зная той говори ли право или не. Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл. И чувствата му трябва да бъдат божествени. Това не е въпрос на постижение за един ден или за една година. Това трябва да бъде идеал за цел живот. И то не само за този живот, но и в другия свят като влезем, да имаме пак същия идеал. И като слизаме и като се качваме, това трябва да бъде вечния идеал на нашите души — да обичаме Бога и да се стремим да Го разбираме.

Из беседата, държана от Учителя

на 24. XII. 1939 год.

_________________________________

Силата е във вас. Не мислете, че сте слаби. Никой няма право да мисли, че е слаб, защото Бог му е дал извор на неизчерпаема сила. Естествено, когато със скръстени ръце чакате резултати, вие няма да ги получите. Почнете само да действате, и резултатите непременно ще дойдат. Нужна е и разумност в действията ни. Но и нея Бог не ни е отказал. Вслушвайте се в гласа му, който говори в душите Ви, и вие ще намерите правия път.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЛЕГЕНДА ЗА ХРИСТА

(според учителя)

Давайки си в жертва нам живота,

люшнат бе Исус въз тежък кръст.

Сянка на човек ридай в Голгота:

— Святий, изцели ме с Божий пръст!

*

„Отковете, моля ви за Бога,

гвоздея из дясната Ми длан —

да спася прокажения да мога

и оттука, кръстом прикован.

*

„Вижте, той към Мене как вопие;

иска Моя кървав благослов

и от Моята ръка да пие

здраве, истина, живот с любов.

*

„Оставете ме да го докосна,

от кръста Си щом се наведа.

Без това —ще е победоносна

вечерната кървава звезда. . .

*

„О, не бойте се, че Мойта рана

в лавата Ми длан ще се вшири,

щом повисна на пирон-стомана:

после, в нея заковете три!

*

„Нека болният Ми брат провиди

Бога през пробитата Ми длан:

да узнае, как в скала обиди

е прозорец светъл продълбан.

*

„Нека пие виното рубинно:

на страданието Ми плода —

и, познал сърцето Ми невинно,

да вкуси на Словото меда.

*

„Нека в раната Ми капне роена

топлата сълза — божествен лък !

Да сияй в дланта Ми венценосна

сълзата на възкресен човек.

Елвилюри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗАГАДЪЧНИ

ЯВЛЕНИЯ

Изповед

Това стана в гр. Л. Нашето семейство беше близко с ученичката Иванка, от 3 клас. Майка й беше починала преди известно време.

Веднъж Иванка дойде у дома и каза на майка ми:

— Кръстнице, знаете ли, какъв интересен сън сънувах. В същност, това не беше сън. Аз бях в будно състояние. Дойде майка ми и ми каза: „Направих едно прегрешение. Моли се за мене. Само ти можеш да помогнеш за спасението на моята душа. Аз ужасно страдам от това“. — И разправи прегрешението си.

Майка ми отива при баща й, разказва му за всичко това и му казва: „Ще ми кажеш, вярно ли е или не“.

Бащата признава, че действително това прегрешение е направено. Само бащата и майката знаели това и никой друг.

Съдът и рисунката

Една моя позната ми се явява на сън и ми казва: .

— Иди при сестра ми, при която живеех. Тя ще ти даде един съд за масло. Върху съда има нарисувани три агънца.

Отидох при сестра й. Указа се, че там има точно такъв съд. Аз не знаех нищо за съществуването на такъв съд.

Предчувствие

Виждам на улицата един мой приятел. Като го видях, пред мене изпъкна една катастрофа: този мой приятел се сблъсква с една кола и загива.

Десетина дни след това мъж ми идва един ден у дома и ми казва че същият този наш приятел починал. Аз му казах:

— Непременно той е загинал от сблъскване с кола.

Като направихме проверката, видехме, че наистина той загинал при сблъскване с кола

Стъклената кана

През 1936 година в Франкфурт на Майн веднъж седяхме аз и сестра ми в една стая. Беше тихо в къщи. По едно време пукна се една чиста стъклена кана, до която никой не се допираше.

После, към 121/2 часа научихме, че един наш близък роднина, който много обичаше леля си, пострадал от автомобилна катастрофа и то точно в 11 часа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГРАФОЛОГИЯ

НАТИСК

Още щом се допре перото до хартията, в ръката се явява усещане за съпротивата на масата. Ако пишещият усили налягането до такава степен, че перото се разкрачи, него очевидно го задоволява съзнанието за преодоляване на съпротивата, и той с удоволствие гледа дебелата черта, която е написал — иначе няма защо да натиска толкова. Ясно е, следователно, че силните надебелявания се срещат у хора, които обичат да проявяват сила, които са склонни, към енергични действия. Натискът при писане е тъй свойствен на техните натури, както уверената твърда постъпка.

Твърде е характерен в случая почеркът на професионалните борци.

Естествено е, че уравновесеният човек, който се отличава с устойчивост в проявите на своите чувства и с един равномерен прилив на енергия, ще проявява такава равномерност и във всичките си движения (походка, жестове и пр.), които ще бъдат умерени и спокойни. Същата равномерност той ще прояви и в разпределяне на натиска. Напротив, почеркът на импулсивния човек, комуто липсва склонност към системен и редовен труд, чиято дейност не се отличава с едно постоянно напрежение, а само с отделни, различни по сила, изблици на енергия, ще се характеризира с неравномерен натиск — надебеляваният, различни по сила, не ще следват редовно възходящо-низходящия ритъм на писането.

Еднаквият, умерено - силен натиск показва уравновесеност, обмисленост на волевите действия, самообладание, способност за дълбока привързаност (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка).

Нееднаквият импулсивен натиск (тънките черти ясно се различават от по-дебелите, но последните са разпределени неравномерно) показва импулсивност на волевите действия, впечатлителност, неуравновесеност, податливост на афекти. Неспособност към системен труд. Трудоспособността има условен характер, дейността е непостоянна: приспособявайки се към различните условия на живота, тя ту достига в критични моменти. най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно бездействие. Избухливост, дразнене от най - малки, незначителни дреболии, склонност, към безразборно развиване на своите способности; действията твърде често се мотивират от известни афекти; душевното равновесие лесно се нарушава, пораждат се стълкновения от борбата на противоречиви склонности; енергията се проявява като отделни пориви. (И тук трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка).

Дебелите тлъсти надебелявания показват наличността на силни чувствени влечения (Всички дебели, тлъсти линии са присъщи на хора с силно развити материални органически влечения).

Натиск, при който линиите започват тънко и изведнъж преминават в силно надебелени тлъсти черти, показва сексуални блуждения на фантазията (особено, ако почеркът се отличава със стилизованост в рисунъка на буквите).

Твърде слаб, на места неравномерен натиск показва липса на самоувереност, склонност към постоянни колебания, раздвояване, неспособност за вземане на определени решения, склонност към самоизмъчване, пристъпи на безпричинен страх и безосновна опасения, предразположение към неврастения (в зависимост от степента на геометричната издържаност ни почерка).

(Следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НЕ САМО С ХЛЯБ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ

(Истинска случка)

Цено и Пенка бяха добри приятели. Голяма любов ги свързваше още от малки и, когато пораснаха, нищо не бе в състояние да ги раздели. В селото ги знаеха. Всички ги обичаха и се радваха на хубавата им дружба.

Цено беше син на бедни родители. Баща му беше иманяр — ходеше да търси заровените съкровища на Вълчан войвода и на поп Мартин, като понякога водеше със себе си и Цена. Веднъж, като копали край една воденица, нещо силно издрънчало под земята и пред тях се изправила една голямо мечка, която постепенно изчезнала. Това било, според обяснението на иманярите, духът, който пазел имането, и, за да ги прогони се превърнал о мечка, Цено силно се изплашил и оттогава баща му не го водил вече със себе си.

Пенка, напротив, беше дъщеря на най-големия селски чорбаджи и не напразно я наричаха милионерска дъщеря. Като порасна и стана за женене, идваха много видни момци да искат ръката й, но тя все отказваше.

— Дъще, ти си вече мома за женене, думаше баща й. Трябва да се погрижиш за съдбата си — момък да си избереш.

— Аз съм си отдавна пече избрала, татко, и, ако ще се женя, Цена ще взема.

— Цено ли, този голтак, който няма гологан в джеба си! — Сто дъщери да имам — една на Цена не давам. каза бащата. — Сбирай ума, дъще, за Цено дума да не става, — ако ли Цена вземеш, от дома ми ще излезеш — чрез държавния вестник ще се откажа от тебе. — Аз, виден богаташ, име и чест, да дам единствената си дъщеря на бедняк от неизвестен род! — Как ще понеса това! От днес аз ти забранявам повече да се срещаш с него.

— Щом ми забраняваш, аз ще отида да живея при него, каза Пенка. Не ща ти ни богатството, ни имането — Цено ми е всичко на света — или Цено — или никой друг!..

... Един неделен ден те се срещнаха при потока, както всякога, но този път разговорът им бе сериозен. — Нещо разискваха — някакъв план крояха. Най-подир решиха. — В съседното село ги венчаха и напуснаха родния кът за да отидат да си търсят късмета по света.

Заселиха се в гр. К., разположен в южните склонове на Ст. планина. Цено беше завършил техническо у-ще и се надяваше да намери в този индустриален град някоя подходяща работа.

Беше м. декември — зима. Малкото парици, с които разполагаха, започнаха постепенно да намаляват и, за по-голяма икономия, хранеха се само с боза и хляб. Но, ето че парите вече съвсем се изчерпиха, а Цено е вее още без работа. Изтече месеца, а трябва и наема на квартирата да платя! — Казаха на бозаджията да ме им носи повече боза...

Една вечер Цено, след като ходил цял ден да търси работа от студ, умора и глад, гласът му съвсем пресипнал, се прибира в къщи едва влачейки се — отпаднал. Чука на вратата и с дрезгав глас вика на Пенка да му отвори. Тя помислила, че това е бозаджията и отговорила:

— Нали ти казах да не идваш, няма вече да взимаме боза.

— Аз не съм бозаджията, аз съм Цено.

— Цено го няма, хайде върви си, не отварям. Най-после, след като той настоятелно почукал няколко пъти, Пенка погледнала през скъсаното перде и видяла Цена. — Отворила му. Той цял треперел от студ и глад...

Не бой се, мили, думаше добрата съпруга. Господ е добър, Той ще промисли и за нас ...

На другата сутрин те излязоха да направят разходка и да се малко разведрят. Беше в първите дни на януари, но времето бе топло, приятно, слънчево. Каква бе изненадата ни, когато те забелязаха, че между камънаците по присоя надничаше къдроглава коприва ...

— Ето, Цено, мили мой — коприва! — Аз нали ти казах, че Господ ще промисли за нас. Казано е в Писанието, че не само с хляб може да се живее. Нашата духовна храна е любовта, която замести хлебеца, който ни липсва за сега, а за напред — Господ е добър...

Те набраха пълна кърпа с коприва, а в друга — малко съчки и късно вечерта, да ме ги видят съседите, се върнаха в къщи. Единственият им прибор беше едно войнишко канче, в което сипваха бозата, когато имаха пари и две лъжици, а сега това канче изпълняваше службата на тенджера, в което варяха копривата. За печка им служеше едно газена тенекия, която Цено, като техник, беше приспособил.

Сварената коприва, макар без сол, тъй като нямаха дори 1 лев да си купят сол, им се стори прекрасна, пищна гозба. — Храна, изпратена от Бога — обстоятелство, което ги караше да се чувстват безкрайно щастливи.

На другия ден пак излязоха с двете кърпи за коприва и съчки...

Мина януари, дойде февруари и отмине, а ето че и март настъпи — Цено е все още без работа — без 1 лв. в джеба. И познати няма — от кого да поиска! — Но пък и с просия се не живее. Ето, те поискаха от Бога и Бог им даде храна — копривата, с която вече цели три месеца се хранят и благодарят.

Отмина и март, настъпи април. Наближи Великден. Цено и Пенка все с двете кърпи ежедневно посещаваха Божествената градина, дето събираха благодатната билка, която им служеше за храна вече четвърти месец ь.

— Пенке, мила моя, болезнено заговори Цено един ден на път за дома с двата вързопа - коприва и съчки, никога не съм допущал че ще изпаднем до това положение. Понякога искрено съжалявам, че те лиших от добрите условия, които имаше при родителите си. Наистина, ние се обичаме, но това достатъчно ли е! Утре е Великден хората правят козунаци, гювечи, баници, а ние четири месеца вече ядем само коприва без хляб. Това е нещо нечувано и невиждано в историята на младоженците, мила моя. — Върни се, иди при баща си, негли той би те приел, защо да мизерстваш и ти заедно с мене. Моята съдба е такава, нали виждаш — не ми върви в живота, пък и изгледи за по-добро бъдеще няма. Иди си, напусни ме, аз няма да съжалявам, напротив ще се радвам, че поне ти ще бъдеш добре.

— Не, никога и за нищо ма света няма да те напусна, мили, отвърна Пенка. Онзи, Който ни дава копривата за храна до днес, ще промисли и за утрешния Великден, и за бъдещите дни. Аз твърдо вярвам в това и те моля да се успокоиш.

— Не за себе си жаля, а за тебе, мила, каза Цено. Аз съм свикнал — де с хляб, де без хляб — но ти, която всичко имаше, сега си длъжна да споделяш моята нерадостна съдба.

— Аз тъй свикнах с копривата, Цено, че се чудя, ако се на ложи, как ще се откажем от нея. Та това е велика Божия благодат! — Да не скърбим, мили, но да пеем и да благодарим на Бога — утрешния ден сам ще се погрижи за себе си. . .

Цено, който, иначе, беше кален, спартанец в суровия живот и който не се страхуваше от сиромашията, наистина жалеше само за Пенка. Мислеше си, че тя се измъчва и по неволя трябваше да търпи тази мизерия. Но тези нейни думи го окуражиха, Той вижда, че тя не е като другите жени. Иначе не можеше да се обясни. Коя жена, особено млада булка, би издържала четири месеци без хляб — само с коприва?! — Не би ли напуснала мъжа си още на четвъртия ден?! А ето моята Пенка не само, че не ме напуща, но ме окуражава и уверява в Божия промисъл за утрешния ден. — Велика жена, помисли си Цено, и нещо топло. светло се разля в душата му. Сега той бе готов, ако се наложи, още четири години да споделя варената коприва с нея. . .

Те вървят и разговарят нежно, окуражително. Остават им още три километра до града. Гледат, на сред пътя, един мотоциклетист се върти около мотоциклета си, който се бе повредил и не може да пусне мотора в движение. Цено, който е голям техник, веднага си предложи услугите — бутна оттук, бутна оттам и мотора забръмча. Мотоциклетистът, в знак на благодарност, извади една 20 левова монета, подаде я на Цено за сторената услуга, качи се на мотоциклета и отлитна. . .

— Двадесет лева! — извика Цено радостно! — Та това е цял капитал! — От кога не съм слагал пари в джеба си! Ето с какво ще посрещнем Великдена и ние като другите хора! . .

— Виждаш ли, мили, как действа Божия промисъл?! — А сега да побързаме, докато не са затворили дюкяните, да идем да купим нещо за Великден.

Мръкваше се вече, но те стигнаха на време. Най-първо отидоха на фурната, купиха един хляб за пет лева, от близката бакалница купиха за 1 лев сол и една чугунена чиния, която им бе необходима да изсипват варената коприва, за 14 лева, всичко 20 лева .

На другия ден станаха рано. Беше Великден. За първи път от четири месеца Цено и Пенка ядоха коприва с хляб и подсолена със сол. . .

От този ден, след големия изпит, който те минаха и издържаха, Провидението не ги изостави. Цено се назначи на работа — шофьор при един голям фабрикант с 3500 лв. месечна заплата. Още с първата заплата Цено изплати наема на квартирата за изтеклите пет месеца, наеха си нова по-хигиенична квартира и постепенно почнаха да се обзавеждат. Не мина много време Цено получи по добро назначение, като техник — инспектори с още по-голямо заплата. Направи си собствена къща, посади си лозе и заживя подобаващ хармоничен живот, като всичките хора.

В това време с. Веска обикаляше тоя край с торба на рамо и посяваше семената на новото учение там, където намираше благоприятна почва. Цено и Пенка бяха готови души. Още при първата среща с Веска, те почувстваха че това, което тя проповядва е именно вяра и упование в Божия промисъл, която те провериха и изпитваха в близкото минало на своя живот. Те възприеха идеите на новото учение на Всемирното братство, станаха вегетарианци и ревностни посетители на събранията на местното братство Цено купи 4 цигулки: едната за него, втората за Пенка, а останалите за двете си деца, които той възпитава в духа на новите идеи. Така неговата къща се превърна в уютно кътче, в което цари вечна музика, хармония и любов.

Цено и Пенка сега се чувстваха напълно щастливи. Те разбраха, че копривения режим, който прекараха и който записаха със златни букви в историята на своя живот, бе за тях период на велико посвещение, за да се домогнат до правия път, който води към познаване на Бога, и да научат, че наистина, не само с хляб може да се живее, но и с всичко друго (в дадения случай — копривата), което се приема с любов и благодарност към Бога.

П. Камбуров

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Спиралните небулози*

Най-хубавите астрологични открития стават в наши дни отвъд океана, защото американските астрономи разполагай, с по-големи материални средства от своите европейски събратя.

Астрономията се опреснява повече в отечеството на чичо Сам благодарение великодушието на меценатите. Но не винаги американските меценати си дават доларите от чиста любов за науката.

Фламарион ни разказва следното: Най-голямата американска обсерватория е била построена и обзаведена с идеални инструменти от един американец, който не желаел да бъде забравен след смъртта си. Преди да се замисли за обсерваторията ексцентричния американец мечтал да си построи грамаден паметник, нещо сходно на египетските пирамиди, а пред почел обсерваторията само, защото при война неговата пирамида би могла да послужи и тя, за некаква военна цел, та в такъв случай щяла да бъде разрушена с взривни вещества, които хората употребяват във войните.

И ето че от празнотата на един човек се издигна храм — музей за небесните висини и днес в тая обсерватория се извършват работи от голямо значение за астрономията.

Между другото американците се мъчили и мъчат да отбулят тайната на спиралните небулози. Наименованието небулози на тия небесни тела подхожда, защото самите небулози са в газообразно състояние, когато тъй наречените спирални небулози са грамадни групи звездни светлини.

Дълго време астрономите са могли да различат със своите инструменти спиралните небулози от звездите. Гледани праз телескопа те изглеждат като светлици петна по небесния свод, а снетите фотографии много ясно очертават тяхната спирална форма.

Първия астролог, който установи шест спирални небулози е американец Едвинл Хъбл (Едуин Хъбъл) и то с телескопа на обсерваторията от Mount Wilson.

Преди триста и няколко години безсмъртния Галилей установи своя малък телескоп Млечния път.

Хъбл през 1924 година откри спиралните небулози с най-големия телескоп на наше време, а през последните години се определиха приблизително разстоянията, които ни отделят от тия грамадни групи звезди — светлини. На спиралната небулоза от Констелацията Андромеда, която можем да видим с просто око, светлината иде до нас за един милион години.

Най-отдалечените спирални небулози достигнали за наблюдение с големите инструменти, се виждат така, както са били преди 140 милиона години. С други думи, до нас светлината им достига, според Хъбл, в 140 милиона години.

Много чудно е разпределението на спиралните небулози по небесния свод. В Галактичния план те се не забелязват никак, но колкото се отдалечаваме от Млечния път, техния брой се увеличава. Факта се изяснява с наличността на поглъщащата материя в плана на Млечния път, която спъва светлината на спиралите от това направление да стига до нас.

Става явно от гореизложеното, спиралните небулози се схождат с нашата слънчева система.

Милиардите светещи звезди, които съставляват нашия слънчев свят, гледани от далечината, на която се намират така наречените спирални небулози ще изглеждат и те като спирали.

Според некои астрономи Млечния път е съставен от цяла група спирали; според други той самия е грамаден спирал, в който са сгъстени отделни звезди — светлини. Както и да е, установено е, че небесната необятност е овеяна от безбройни звездни светове, съставени от милиарди светлини . . . Със силни инструменти могат да бъдат фотографирани около два милиона далечни светове.

Познаваме ли ние архитектурата на Космоса? Надали. Ние сме пред безпределността, в която едва ли некога ще проникнем по дълбоко и открием малко от великите тайни. . .

Преведе:

Мара Лулчева — Аврамова.

__________________________

*небулози – Nebulozo (есперанто), Мъглявина

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА

Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието. Един ден той излязъл вън от града на размишление. На пътя го срещнал един просяк, който го спрял да му иска помощ. Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал внимание и си заминал. По-нататък една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също на смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал никаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отгде се намериха тези хора да ми развалят мира! Като се уединил, шахът почнал да размишлява върху това, което видял, и сега едва разбрал какво нещо е нещастието. Той веднага повикал своя адютант, дал му една торба със злато и му казал:

— Вземи тази торба и иди в града да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото.

От този ден той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал:

— Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни.

— Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник.

И наистина, шахът се преродил на земята като син на беден работник. Бащата продал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отгдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече да работи, той се принудил да стане просяк. От време на време Ормузд го запитвал:

— Как ти се вижда това положение?

При това които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк. В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа докато е жив. Тя изпълнила това задължение от любов. По този начин той научил закона на великата жертва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...