Jump to content
Ани

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗЛАТЕН ВЕК

Сутрин, когато съмне, когато тъмнината изчезне, никой повече не може да отрича светлината.

Много са били мненията преди това, с жар, упорство и убеждение са били защищавани, но щом слънцето изгрее, место за спорове и за различни мнения не съществува.

Светлината озарява всичко и всичко се вижда ясно: кой ще отрече действителността, — това, което е вече станало, това, което се вижда от всички?

Днес вече няма човек в България, който може да твърди, че България можеше или трябваше да мине по друг път към разрешение на своите национални задачи, освен по пътя на мира.

Случайност, съвпадение ли е това неочаквано щастливо разрешение на нашите национални въпроси? Не! То бе точно определено, предвидено и естествено развитие на нещата, което само малцина можаха предварително да прозрат.

Това, което ний казваме, стана, защото трябваше да стане, защото не можеше да не стане. И, то стана така, както Бог искаше, но както малцина очакваха и знаеха: без ние сами да употребим каквото и да било насилие за неговото реализиране.

Първото действие завърши. Сега идва второто. В същност, станалото досега беше само един увод, една подготовка, а истинското действие започва едва сега.

Никъде по света и никога в историята на човечеството не е съществувало величие на един народ, което да се е крепяло и да се е дължало единствено на обширността на територията, която този народ е заемал. Ако беше така, то току що разпадналите се държавни постройки, дело на мирните договори от миналата световна война, също така биха били велики, защото бяха големи по територия

Не! Величието е нещо съвсем друго. То не се мери с количеството на територията, която един народ заема. То не е и в броя на неговото население. Не е, също така, и в неговото материално богатство.

Единствените трайни съкровища, които могат да бъдат завещани на вековете, от кои то може, завинаги, да се ползва цялото човечество, и които единствени създават истинското величие на един народ, това са неговите духовни богатства.

Всичко друго е като дим, който изчезва. Всичко друго днес го има, а утре го няма, — нетрайно, е нереално е. (Защото, от едно по-високо гледище, истинска реалност притежават само трайните неща, само вечните ценности. Това, което се губи, притежава само една временна, относителна реалност).

Днес българският на род притежава духовни богатства, вечни ценности, каквито никой друг народ на земята не притежава.

То е нещо много повече от физическата, грубата сила, която може да завладее и да подчини на себе си целия свят. То е нещо много повече от желязната външна дисциплина, която завладява външните неща. То е нещо много повече от милиардни богатства, от огромни купища злато, които поставят на наше разположение всички земни блага.

Ние, българите, не познаваме още това наше богатство (което е толкова велико и безгранично, че по своята същина, принадлежи същевременно на цялото човечество). Ний българите не познаваме още това, което е нашата истинска национална гордост и затова го отричаме. Това може да изглежда чудно, но то е факт: ние отричаме, отхвърляме, не признаваме и дори охулваме и преследваме най-великото, най-мощното, най-светлото, вечното, Божественото, което се проявява днес чрез българския народ.

И това е в реда на нещата. Божественото никога и никъде не е било прието другояче. И, въпреки това, този отрицателен прием никога не е спрял изпълнението на неговата мисия в света.

Днес започва един нов Златен век за България. Той е златен именно затуй, защото днес България носи в себе си истинското, духовното злато на цялото човечество. Като всяко злато, и то е скрито от погледите на алчните, и затова малцина го виждат. Много малко са и българите, които познават и умеят да се ползват от неизчерпаемите рудници на това чисто, самородно злато но това не ще попречи щото то утре да стане духовното съкровище, духовното упование и надежда на цялото човечество.

През България ще мине, но ще нахрани всички гладни и жадни по цялата земя. Защото то е духовният хляб на цялото човечество, който единствен може да му даде сили за нов, съвършено нов живот.

Близко е времето, когато очите на всички люде, на всички народи, ще бъдат обърнати към нас. Защото сако от тук те ще могат да получат насъщната храна за задоволяването на своя духовен глад, — оня съществен елемент, който ще се вгради в основата на истински обновеното човечество.

Златния век на България е започнал. Днес много малко са тия, които могат да видят това, защото близостта по време и по място пречи на огромното мнозинство да обхване нещата в техния истински размер и в тяхната истинска същност, така както преди две хиляди години не можаха да схванат силата и значението на Исусовото слово.

Въпреки това, Златният век за България е настъпил. Това, което чрез словото на Учите ля тя дава на света, ще остане за вечни времена съкровище на народа ни и на цялото човечество.

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВА КНИГА

Нова страница се пише днес в историята на човечеството, нов ден идва, нов свят се ражда.

Мнозина все още мислят, че това са само нови имена на старите неща, на старата действителност — мислят, че същината ще си остане пак същата и че ще имаме, както много пъти досега, само промяна на декорациите.

Не! За мнозина може да е така, но за тези, които виждат по-дълбоко нещата, не е така.

Животът коренно ще се промени. Светът ще промени не само своята физиономия, но също така и своята основна насока, своя дух, своя начин на схващане. Не че старото съвършено ще изчезне, — мнозина, като живи гробници, като музеи за археологически ценности, ще останат да пазят неговите догми и форми. Обаче в основната насока на живота ще вземе надмощие един нов дух, основните черти на когото ще бъдат: първо, новото, дълбоко и основно познаване на живота, което ще дойде да замени съвременното детски-наивно материалистическо схващане и второ, животът за цялото.

Съответно с тоя нов дух и с неговите главни отличителни черти, ще се създаде една нова литература, ще се даде на народа ни и на човечеството една нова книга, в която духовно жадните ще утолят глада и жаждата си за истински духовни ценности.

Нека не мислим, че това, което имаме досега, е нещо голямо, нещо особено, на което можем да разчитаме и на което можем да се спрем. Не! Нито ний, българите, нито пък цялото човечество притежава това, което ще ни е необходимо за в бъдеще.

Нова литература, нова книга ще се създаде. В нея ще трепти духа на една нова епоха. В нея ще се отразяват възвишените схващания на един нов мироглед. В нея ще се очертават контурите на един нов свят и на едно ново човечество.

Досегашното ще изглежда като запазили своята красота и здравина дрехи от минали епохи, които ще имат преди всичко само научна стойност, не и стойността на жив хляб за човечеството.

Тази нова книга ще дойде! Може би отначало тя не ще намери отворена врата. Може би тя ще бъде отхвърлена и гонена, но в края на краищата тя ще победи и завладее света.

Чрез тази нова книга, изворите на която са вече на лице, България ще създаде новия златен век на своята литература.

С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОЛЕТ

От сън събудена природа

развихря мощни си крила,

и дето найде място, сгода

създава чудни тя дела,

*

В премени китени, зелени

гората—слогът във цветя.

ливади грейнали засмени —

ликът красят на пролетта

*

Живот се всъде възкресява

и всичко живо песен пей:

за труд и творба вдъхновява

сеяч на нивата що сей.

*

И словославят до небето

с напеви лесните певци,

на рай превръща се полето

и всички твари — във творци...

Д. Данаилов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЛЮБОВТА ЩЕ ОПРАВИ СВЕТА

Говори се вече за новото, което иде в света. Новото се ражда, старото умира. Това, което умира, заминава и не знае къде отива. Умрелият е заминал и не пише вече на къде е. Ние плачем за изгубената любов, но вярваме, че изгубеното пак може да го спечелим.

В какво седи новото? Новото седи в онова, което освобождава човека, в онзи извор, който тече в градината, полива и подобрява всичко в своя път.

В новото играе главната роля човешката мисъл, човешкото сърце — волята, духът и душата. Новото в света, това е проявлението на Бога. Като се обезсмисли живота и проблесне Божествения лъч в тебе, това е новото. Вие трябва да изучите в какво седи истинския живот.

Искате ли да бъдете здрав, поддържайте правилния процес на храненето и дишането. Който се храни без да мисли, и който диша без да мисли, той скоро заболява. Мисълта е, която използва онзи процес на храненето.

Чрез мисълта и чувствата новият живот иде. Вие трябва да го познаете, както познавате светлината, въздуха, храната. Животът на Бога е вътре във въздуха, който дишате, в храната, която ядете.

Казвате: защо Господ създаде света такъв лош? Злото не е от Бога. То е една сила в природата, както и доброто е една сила в природата. Но злото Tpt6ea да се регулира от силата на доброто. Това, което се подчинява на доброто, е злото. Ако то не се подчинява на доброто, се явява грехът. — А той е вече смъртта. Ако твоето добро не може да регулира твоите мисли, желания и постъпки, то не добро. И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот.

Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот. Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание. . . Когато ти мислиш зло, то е дървото за познаване на доброто и злото, от което се храниш. А когато ти мислиш добро, когато ти любиш, ти се храниш от дървото само на доброто. Божествената любов, това е слънцето, което носи живот в себе си. А живота на човешката любов, това е отражението на Божествената любов. Който живее само в човешката любов, а не в Божествената, той е осъден на смърт.

Благодарете на Бога, за света, който е създаден за нас, Без любовта света и вселената не може да бъде наша. Без любовта, единственото стяжание е смъртта. Любовта към Бога е всичко в света, тя е живота. Ако обичаш Господа, всичко друго можеш да обичаш. Когато Бог живее в нас и проявява своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато той не се проявява ние сме най-слабите хора. Обезсърчението, невежеството, което се проявява в нас се дължи на отсъствието на Бога. Когато Той присъства, ние се чувстваме силни и мощни.

Отворете всички сърцата си сега, за любовта към Бога.

Любовта е, която ще оправи света.

Из беседите

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Дървото на живота

 (из неделната беседа „Дървото на живота – 14. IV. 1940 г.)

Ние живеем в един свят който още не е установен — преходен е. Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно. И затова те гледат да не изгубят това, което сега имат. И всички нещастия в света произлизат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота. В всички религии, във всички науки има нещо, което липсва. Вземете, за пример, понятието на хората за Бога. Вземете човекът, това разумно същество, на кого не се е молило. Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол, и на него се моли. Ето, тези разумни същества — хората — като се яви някой велик, гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават го; като умре, те почват да се кланят на костите му и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което стои вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза. Значи, хората са хипнотизирани. Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо. Срещате някой, върви като замаян и казва: Пари искам, богатства искам, знание, сила искам.

В Америка един апаш често си казвал: За да стана човек, аз трябва да обера някой голям богаташ. Случило се, че той проследил един богат американец, който отивал по Европа на екскурзия и взел със себе си голяма част от своето богатство. Апашът се радвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода. По едно време капитанът на парахода извикал: Параходът потъва! Докато апашът си мислел, че всичко наредил, параходът потънал, и парите потънали. Много хора приличат на този апаш. Те мислят, че всичко са наредили, и им остава само да живеят, а виждат, че са се лъгали.

Сега въпросът е до религиозните вярвания н а хората. Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения. В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога. Мнозина си представят Бога, като човек, който днес е на един ум, утре — на друг. Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да го залъжат с малко масло, да му заколят едно теле. Някой казва: Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил. Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни“. Ти се молиш цел ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш на никого. Помощ за помощ върви, и любов за любов.

Всеки иска да се подигне. Ти не можеш да се повдигнеш, докато не подигнеш ближния си. Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, това е Бог. Той никога не е падал и няма да падне. Значи, има един в света, който повдига всички. Сега трябват работници, които да повдигнат падналите. Кои са падналите? — Които нямат ясна представа за Бога. Някой казва: Как да обичаме Бога, когато нищо не ми е дал?. — Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този-онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да се биеш с нея. Не съм и против боя. Мирът е за разумните държави, а не за лукавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не мислиш да обичаш лошия човек. Ако го обичаш, той ще стане по-лош. Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош. Каквото му дадеш, той ще стане по-лош. Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека. Материалните блага трябва да дойдат отпосле.

Сега всички имат желание да развиват националното чувство. Казват, че човек трябва да обича народа си. Как ще обича народа си? Той Бога не обича, та България и българите ще обича. Според мене, всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертва за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа.

Сега ние живеем в едно епоха, когато Бог действа в света. Той прави едно голямо преобразование в цялата природа, в целия строй. Казано е в Писанието, че слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, луната ще потъмнее. Това означава, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат. Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат. В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има. Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях. И жадни хора няма да има. И жаждата ще бъде забавление. И болни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави, и няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете — или мъжко, или женско. Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват, кой да свърши някаква работа. И за работата няма да се плаща, както сега — заплати няма да има. Слугите ще бъдат на почетно място. В бъдещия строй господарите ще стават преди слугите си. Слугите ще раздават благата. Те ще носят благата на хората. Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“.

Казвате: „Как ще стане това?“ — Както става с бубата. В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор и току се покатери някъде, започва да преде една нишка. Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула. И тази глупава буба един ден излиза във вид не пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с 40 — 50 цвята. Как става това? — Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който е работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси. Като свърши дрехата й, той казва: Хайде, дъще, излез сега да се разходиш. Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана. Вие не я виждате. Това, което се разхожда по света, е ангелско дете.

Какво разбирате вие под думата ангелско дете? Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое. Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение. След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна после в него дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите и животните, които слизат заедно с хората на земята, да имат опитност, да видят какво представят хора та. Има случаи когато някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне, и си мисли: Много има да пати главата ти. Кой стои по-високо, млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи, имат условия да бъдат по-умни. Те заеха низка служба. И наистина, службата на един вол е низка и непочтена, от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е знаел тази низка служба и се ползва от формата, която има. Но казвам: има едно създание, което е Божествено.

Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това. което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на доброто и на злото, но дървото за познаване на живота. Що се отнася до дървото за познаване на доброто и на злото, това е съвременната раса. Ние тепърва трябва да влезем в познаване дървото на живота. Това е Божествената раса. за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В последните дървета ние имаме образци от тая раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли. т,и се просвещаваш; като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородни чувства; като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са божествени.

Ето защо вие трябва да измените начина на живота си. Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в първото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. — Как трябва да я обича?—Като себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Единия, който е жив. Това е вечният живот.

Апостол Павел казва, какво ще стане със сегашния порядък. - Какво ще стане? - Ще стане това. че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване доброто и злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха: „Това е живот вечен , да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил“. Това е божествения живот, който е закален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: Какво може да стане от него? — Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещето твое щастие.

Мнозина търсят Господа отвън. И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да го намерите. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече. И никой не може да отиде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя“. Следователно, първо Бог трябва да ни привлече, и след това Христос да ни покаже пътя. Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем. Христос казва: „Това, което Отец ме е научил, това ви говоря“. Значи, това, което Той научил, това е Истината. Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте. Научете се да се радвате на страданието.

Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого. Не, аз говоря принципиално. Младият плаче. Значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи живота. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод Следователно, човек трябва да се посее, да поникне, да израсте, да цъфне, да върже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек. който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи, и ще станеш като него, т. е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш към дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване.

При всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и де укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като е рисувал картините си, не се е оцапал? Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си. Ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще изложим пред хората, да си дадат мнението. Това е животът на безсмъртието. Тогава ще кажем: Елате да видите живота, който пониква на земята. Тогава всички ще се зарадвате, и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога.

Казвам: светът се преобразява вече. Като чуете гласа Му, станете. Като чуете гласа Му, възкръснете.

Когато ви говоря да чуете гласа на Бога, подразбирам да имате известни опитности, известни придобивки. Аз разбирам онзи завършен процес, за който Христос казва: „Елате всички вие и следвайте, да придобиете онова, което съм приготвил за вас, за избраните. Елате всички, а не само един.

Из беседата, държана от

Учителя, на 14. IV. 1939 г.

София — Изгрев

_______________________________________

Любовта е начало на нещата. Докато обича, човек вижда ясно Престане ли да обича, той не вижда вече. Без любов човек се намира в положението на слепец. Щом придобие любовта, той пак прогледва и вижда нещата по нов начин, с нова светлина. Който гледа света с очите на любовта, той вижда красивите неща. От негово гледище няма по-красив свят от физическия. Той е прав, защото вижда само красивото в света. За него всичко е ново, младо и красиво.

И наистина, ако старият може да люби, той се подмладява; ако младият изгуби любовта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и умен и силен; който изгуби любовта си, оглупява и отслабва. Докато любовта присъства в човека, той се радва на светли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тяло. Изгуби ли любовта си, той губи и нейните прояви. А любовта присъства в човека само ако той може да я разбере, оцени и правилно използва.

Из беседите

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МОЛИТВА ЗА УЧИТЕЛЯ

— Благодарим Ти, Боже, че изпрати с дух

при нашия незаменим Учител,

благодарим Ти, че изостри наший слух

за Словото на този вдъхновител.

*

— Благослови Го, Творче, триж благослови —

да бъде между нази жив и бодър

и всички нас, край Него, Ти благослови

за Тебе да напуснем своя одър.

*

— Благослови Го, молим Ти се — Твоя план

с Мъдрост да развий пред наште взори:

със светлина пиши на Неговата длан

това, което има да говори.

*

— Благослови Го тоз прозорец от алмаз,

отворен тъй широко към Всемира:

благодарим на Теб, когато във захлас

погледнем Там, къде дъхът замира. . .

*

— Благослови Учителя във тоз живот

да пръсне по света безброй звездици!

Благослови чрез Него нашия народ

да стане бели братя-ученици

*

— Благослови Го, нас като благословиш

да следваме премъдрите завети,

да слееме сърдцата си в любов и, виж,

че Неговият дух ще в миг засвети.

*

— Благослови Го, Боже, в Твоя вечен път

да води съдбините ни човешки

и вдъхнови Го: земния ни кръстопът

да вдигне Горе и измий от грешки.

*

— Благослови Го със божествен тих Псалом

и молиме Те - нам го нашепти,

та и ний в общия молитвен Дом

да го мълвим при звездни здрачини. . .

Елвилюри

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОЖЕСТВЕН ПСАЛОМ ЗА УЧИТЕЛЯ

— Благословен си Ти, Учителю духовен!

Бъди Любов от Моята Любов!

Бъди мъдрец над Моя план световен!

Бъди светец, за огнен кръст готов!

*

— Благословен върви по Мойте длани:

окото ти да вижда Красоти

от горди върхове и над поляни

и в пеперуда, що край теб трепти.

*

— Благословен обхождай Небесата,

които устроих със Моя Глас:

ухото ти да чува в дървесата

от рой звезди хармонии в екстаз.

*

— Благословен сред Моите стихни,

криле раздипляй в мълнии и гръм!

С благост укротявай тигри, змии!

С език разкривай, где Съм и Не съм.

*

— Благословен бъди, Учителю всемирен!

Провождаме те Ний в светлина —

да бъдеш факел в света размирен,

с Любов Любов да палиш сред злина.

*

— Благословен да си в Мойта Сила

със зрънце вяра вдигай планини!

Във езерата на вълшебна Рила

народната душа измий, лъсни!

*

— Благословен на Моя Дух в Доброто

раздай Ми щедро бисерите сам

на кръг избраници, които с кротост

градят си в нова плът безгрешен храм.

*

— Благословен, Премъдростта тълкувай,

Премъдростта на моя звездопис

и заповядай умному: „Умувай

пред буквите: кристал, сърце и лист!“

*

— Благословен ти в Мойто Съвършенство,

души повдигай с Думи и Дела!

Сред светли духове сияй в блаженство:

аз стълба спускам ти от светила.

*

— Благословен, общувай с Мен, Отеца —

учител на Учителите благ!

Търси Ме вред: намирай Ме в прашеца,

в тичинките на слънчевия мак.

Елвилюри

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗАЩО Е НАБОЖЕН НАШИЯ СЕЛЯНИН

Дълбоката тайнственост на природата се отгатва само от ония люде, които през целия си живот постоянно са в съприкосновение и общение с нея. Селският живот е в полето, а там е яркото, животворно слънце, чистия като кристал син небесен свод, омайните красиви шарове на гората, цветята на ливадните морави, избуяващите ниви, песента на пойните птици, бръмченето на пчелите и многобройните насекоми и твари— всичко това говори най-убедително на селския труженик за Великия Творец, за небесния Отец.

Навикнал на упорен труд, чрез плодовете на който стопанинът подсигурява своето съществуване, собствено и на семейството си, той очаква наградата на Всевишния в бъдещия плодород на своите сеитби. Защото всеки трудещ се е същевременно и верующ в успеха на своето дело — трудейки се, той един вид свещенодейства. Той се моли Богу да не връхлетят посевите и добитъка му, него самия и ближните му, напасти и бедствия, с които света е тъй много наситен. Той вярва, че неговата молитва ще бъде чута и желанието му — изпълнено, понеже е бил искрен и вярващ в молитвените слова. При големи нещастия, като наводнение, градушки, епидемии по добитъка и пр., земеделския стопанин не унива и не изпада в крайно отчаяние, а се помирява философски с бедствието, като казва: „Бог дал — Бог взел.“ Тази стоическа мъдрост се корени дълбоко в набожната душа на нашия селски обитател. Но той пак се надява, твърдо вярва, че всека беда, която му нанася големи икономически пакости, е преходна и че тя рано или късно ще бъде поправена — „за всека болка има и билка“ — това е то лечителната мощ на надеждата и вярата в Провидението, безпрекословно почитано.

Религиозните чувства у селското население са внедрени още от най-ранно детинство у него от родителите, особено от майката на челядта. Тя е тълкувателката на интимните божествени нагони на поколенията. Като хранителка и пазителка на рода, майката е схващала най-добре своята роля като верска наставница и напътственица, и никога не е пренебрегвала тази своя отговорна и благородна роля. При селските трудни условия за живеене и действане, набожността се явява като естествено, необходимо. тясно свързано с живота явление, като най-главна опора в злощастия и бедствия. Вярата е опазила и нашия народ през робството. Културата, която днес нашироко се разнася в градове и села у нас, наистина е увредила значително набожността на народа; безбожниците, обаче, не намират благоприятна почва в селските среди, за своите проповеди, както между някои из градското население.

Ето поради тия причини, нашият селски и градски народ трябва да пази своята набожност, своята религия, като зеницата на окото си.

Д. Данаилов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕРАЖДАНЕТО

Вродените склонности на децата

Не сме ли се никога учудвали, гледайки колко много се различават децата помежду си умствено н нравствено? В едно и също семейство децата се много различават. Едно се насочва инстинктивно към изкуството, не желаейки нищо друго, освен възможността да прекарва цели часове с молива и хартията. Друго желае да прекарва всичкото си време в някакви строежи и по-късно то се интересува живо от всякакви машини и фабрики. Трето проявява големи способности в търговията, и в най-ранната си възраст, дори с риск да напусне преждевременно училището, то се залавя с практическа търговска дейност. Четвърто ще обича повече да чете и да размишлява, и ще бъде привличано повече към своите книги, отколкото към шумния практически живот. Многобройни са типовете деца, и психолозите, които изучават наследствеността, са понякога твърде много озадачени, защото често пъти склонностите на децата нямат нищо общо с тези на техните близки или далечни предшественици. И тези естествени склонности се проявяват твърде рано, дори и при неблагоприятни условия.

Не е ли напълно естествено да считаме, че вродените качества на едно дете ни показват ясно основните направляващи линии на неговия живот в миналите му прераждалия и че всяко качество е един резултат от преживявания и опитности ?

Например, логично е да предположим, че след като сме обичали музиката в миналото и след като сме прекарали много пъти на земята живота на един музикант, ние ще усвоим много леко музикалното образование в началото на едно ново въплъщение. Нещо повече, едно такова същество ще се старае да се въплъти в семейство от музиканти, за да получи възпитанието, което му е необходимо, а също и за да наследи от своите родители едно деликатно физическо тяло и една достатъчно отзивчива нервна система. Естествено е също така, че един индивид, който не се е интересувал от музиката през другите си въплъщения, не ще стане музикант и в сегашното си въплъщение, въпреки всичкото музикално образование, което му се дава. Този аргумент би допаднал много на преподавателите по музика, защото често от тях се изисква да превърнат в музиканти някои инертни в това отношение същества.

Когато ний напускаме висшите светове, за да се въплътим в едно детско тяло и да започнем един нов ден във великото световно училище, ний не носим със себе си подробните спомени за вековното минало, което ний сме живели, защото никакъв човешки мозък не е способен да отрази всичките знания на душата. Но ний притежаваме един сбор от вродени способности и склонност, които представлявате резултата от всичките ни минали опитности, в една такава форма, че ний можем да си послужим с тях винаги, когато настоящият ни живот изисква това. Така, според нашите вродени способности, ний можем да узнаем с каква дейност сме се занимавали предимно в нашите минали въплъщения.

Следователно, придобитите от нас познания не се губят никога, дори и физически, доколкото това се отнася до тяхното практическо приложение. Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия; младежът, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро на война, е един древен войник, който се е върнал на земята в едно младо тяло; детето-мечтател, което разбира езика на шумящата гора и на неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида на красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове; младежът, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра на печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни; младежът, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието на един истински духовен пастир в миналото и т. н.

Из книгата „Прераждането“

от Ирвинг С. Купър

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Астрологията и последните събития

През декември 1939 г., когато надеждата на французите беше илюзорната непревзимаемост, на линията Мажино, известният френски астролог Габриел Трарио д‘Егмон издаде при издателството „Фламарион“ една книга под надслов: „Опит за предсказания върху войната“, която навремето побързахме да изпишем от Париж.

Въпреки, че книгата мина през френската военна цензура, при внимателно четене на някои глави можеше да се разбере веднага, че преките резултати от войната ще бъдат неблагоприятни за Франция... Ето какво писа авторът на книгата за бившия министър-председател г. Даладие (стр. 137): „Всички тия планетарни аспекти показват, че през 1940 г. общественото мнение ще бъде враждебно спрямо г-н Даладие. . . Той ще загуби своята популярност или по-силно казано — ще изгуби поста си. . . Аз съм уверен — с риск да бъда обвинен, че съм под влияние на една идея-фикс, че причините на падането на кабинета ще бъдат вътрешни, а не пряко-външни. . . Мирът няма да хареса на всички“.

В бр. 129 на „Радио-свят“ от .5 април 1940 г. ние писахме, основавайки се върху хороскопа на френско-германската война (3 септември 1939 г. 17 часа) изработен от г-н д‘Егмон; „Най-интересното в него е внезапен, неочакван мир. . . Англия ще даде много малко жертви в конфликта... И като най-важна последица но този мир ще бъде смяна на политиката и, може би, на режима във Франция“.

В другите броеве на вестника ние поместихме хороскопите на холандската кралица, на крал Леополд Белгийски и на норвежкия крал. . . Всички тия предсказания се сбъднаха.

Сега, когато балканският „рунд“ е почти завършен, можем да дадем хороскопа на следните страни. Ето какво г-н д‘Егмон писа за Румъния (стр. 99):

„В Румъния, крал Карол II мъчно ще може да избегне опасно падение: Марс е в квадратура с Юпитер и Меркурий, от Дом VII до Дом III; сериозни външни мъчнотии. Сатурн е в опозиция с Слънцето: тази опасност изглежда лична. Пред него предстои година на изпитания“.

Тия предсказания се изпълниха с поразителна точност: на нашите читатели е известно, че влакът, с който бившият крал напуснал Румъния, бил обстрелван от железногвардейци. . .

Ето какво е писано за Югославия:

„Каквито и да бъдат нашите симпатии към храбрата Сърбия, не можем да бъдем заслепени от астрологическата й тема (Хороскопът на кралството на сърби, хървати и словенци — на 1 декември 1918 г. в 20.30, в Белград). Структурата и общият изглед не вдъхват сигурност. Бъдещето й е неопределено. Горните домове са празни. Домът VII (външни работи) е недостатъчен. Домът IV (краят на живото) съдържа Луна в знака на Марс, Скорпион секстилен с Юпитер и в двоен квадрат с Нептун в знак Лъва (Франция) и с Уран в Водолея (Русия). Това с обезпокоителен признак. Слънцето с поставено с Венера е почти изолирано в Стрелеца — това означава управление не с много голяма сила, но доста умно и гъвкаво (Меркурий в тригон с Нептун). Темата с доминирана от един кръст, образуван от две основни опозиции: Марс с Юпитер и Уран със Сатурн. Ако няма помощ отвън, можем да очакваме най-лошото“. . .

И тия предсказания се сбъднаха. . .

Колкото за крал Георги II гръцки, г-н д‘Егмон писа за него следното:

„Темата на крал Георги II не е от ония, които бихме пожелали. В нея има много невралгични точки. Темата на влизането ни Слънцето в зодията Овена през 1939 г. като че ли временно отлага предопределеното... Кралят е бил вече в изгнание и рискува пак да отиде“

из в. „Радио-свят“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НАПОЛЕОН И ГЬОТЕ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други първокласни учени, философи и литератори е бил допуснат да разглежда неиздадените ръкописи и др. документи в кабинета на великия немски поет философ Гьоте. И там той откри, че както Гьоте, така и Шилер, са били окултисти и членове — едновременно на една тайна окултна школа. И ясно става, че не е случайно, дето д-р Р. Щайнер наименува основания от него окултен университет „Гьотеанум“.

В подкрепа на това ще процитираме част от публикувания

разговор между Наполеон и Гьоте

в в. „Зора“, бр. 4,395 под заглавие: „Наполеон и Гьоте в Ерфурт“ (разговор върху славата, силата, личността, настоящето и бъдещето — въз основа на новонамерени документи и материали).

Наполеон: . . , Вярвате ли в прераждането на душата?

Гьоте: Аз желая след моята смърт да намеря някъде нова възможност за работа. И аз вярвам, че природата няма да откаже на тези, които искат да работят

Наполеон: Според истинските привърженици на учението за прераждането на душата, ние няколко пъти сме били вече тук на земята. И аз, тук, или там съм се готвил в по-раншното ми съществуване за сегашния мой живот.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Победата на Любящият

(приказка)

Имало някога един цар, който бил много силен. Той имал много войски и победил всички съседни царства. Неговото царство станало най-голямо и най-силно по цялата земя. Тоя цар се казвал Силният.

Силният бил строг и безмилостен цар. Той не обичал и не жалел хората от своето царство. Той обичал само себе си и се грижел само за своя разкошен и охолен живот. Налагал тежки данъци на своите поданици и трупал много злато и скъпоценности в своя дворец. И управниците в държавата приличали на своя цар. И те не обичали и не жалели народа. Всички заемали своята длъжност не защото искали де бъдат полезни на народа, е само за хубавата заплата, за почест и слава.

И никак не бил добре народа в тая държава. Ала не само за това не бил добре народа, че управниците били лоши. Не! Хората от това царство били зле главно за това, че всеки от тях приличал на своя лош цар и на лошите си управници. Както царя и управниците не обичали народа, а искали да бъдат обичани, уважавани и почитани, също тъй и всеки човек от народа не обичал другите хора, а искал от всички да бъде обичан. Всеки се стремял да бъде по-добре от другите, всеки искал да използва чуждият труд, чуждите средства, чуждият живот. Една непримирима борба се водела между хората. И никой не бил добре: нито богатия, нито сиромаха.

През това време в държавата на Силният се явил един човек, който не припичал на другите хора; нито по лице, нито по сърце. Името му било Любящият. Той всички обичал и от никого нищо не искал лицето му било тъй светло и красиво, че всеки, който го погледнел, ставал негов пленник. А очите му греели като две топли слънца и когото погледнат, той започвал да обича и жали другите хора, както обича и жали себе си.

Любящият ходел по села и градове. И навсякъде говорел пред насъбралите се около него хора:

— Ново царство основавам. То се казва: Царството Божие на земята. И нов закон ви давам: Обичайте се едни други! Обичайте и които ви мразят! Защото само чрез обичта ще победите своите врагове и ще се освободите от тях. Защото само обичта ще ви направи свободни и щастливи.

Всички хора гледали с радост красивото лице на Любящият и жадно поглъщали неговите думи. И всички, които го гледали и слушали, ставали поданници на Новото царство. И живота им ставал щастлив и свободен.

Силният се научил, че из неговото царство ходи Любящият и че основал ново царство. Той изпратил пет войника със заповед: веднага Любящият да напусне царството му. И го заплашил че, ако не се покори, ще бъде хванат и осъден на смърт.

Любящият получил царската заповед и отговорил:

— Идете и кажете на вашият цар, че минава и отживява вече времето си царството на Силният и че е дошло времето на Любящият. Ала пратениците на Силният не се върнали вече при своя цар: те били пленени от Любящият и станали поданници на Новото царство.

А Любящият продължавал до ходи по села и градове. И всички поданници на Силният, които виждали красивото лице не Любящият и слушали сладките му слова, всички ставали поданници на Новото царство. Половината от поданниците на Силният били вече преминали в Новото царство.

Страшен гняв обзел Силният когато разбрал, че Любящият не изпълнил заповедта му Той изпратил един полк войници, водени от един генерал, да хванат Любящият и жив или мъртъв да го доведат при него

След много дни и дълъг път войниците стигнали до оня град, където бил влязъл Любящият. Генералът дал заповед на войниците да заобиколят площада, всред който Любящият говорел на заобикалящите го хора. Ала работата не станала тъй, както заповядал генерала. Вместо да заобиколят и хванат Любящият, войниците се загледали в неговото красиво лице и били пленени от неговите силни слова. И всички войници, заедно с генерала си оставили царството на Силният и преминали в Новото царство, намерили жадуваното щастие и свобода, които им липсвали по-преди.

Любящият напредвал вече към столицата на Силния.

Силният побеснял от яд пред тая нечувана дързост. Той събрал всичките си войски и ги повел напред. Наскоро срещнали Любящият всред едно поле. Той бил придружен от много народ и вървял спокойно срещу войските на Силният.

— Заобиколете тая паплач! — извикал гневно Силният — И всички до един ги избийте! А дръзкия самозванец хванете и при мен го доведете! Парче по парче ще го режа!

Войската се пръснала из полето и заобиколила народа, който се движел с Любящия.

Любящият се спрял. Изгледал спокойно хората около себе си, изгледало и въоръжените войници, които били вече съвсем близко. И заговорил със силен и сладък като омайваща музика глас:

Всички вие, които ме гледате и слушате и всички хора по цялата земя — всички сте чада божии и всички сте братя и сестри. И не оръжия смъртоносни и гибелни войни са ви нужни, а само обич и милост в сърцата. Защото само милостта ще смекчи и сгрее вашите студени и жестоки сърца, защото само обичта ще облекчи и подслади вашия тежък и горчив животи.

Всички войници и офицери, заедно със своя цар. всички, които гледали красивото лице на Любящият и слушали неговите слова, всички станали негови пленници. Във всекиго от тия въоръжени и страшни хора заговорил гласът на съзнанието: „ти си човек, роден от любов и предназначен да живееш в мир и обич с всички хора по земята!“ И всички се смесили с хората, които заобикаляли Любящият. И всички станали поданици на новото царство. Защото всички били изпълнени от оная велика и безгранична любов, която е едничкото оръжие в царството на Любящият. И всички били радостни и щастливи, както никога по-рано не са били,

Т. Ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИГОПИС

Германия и независимостта на България, от Емил Стратев. Цена 20 лева. Доставя се от автора: София, Оборище 95.

Вестник на жената, брой 853 е посветен на седмицата на Българската книга и съдържа: Празникът на българската книга — статия от проф. Мих. Арнаудов; Вихърът на свободата, рисунка от Ари Калъчев; Максим Горки За книгата, Статии за книгата от М. Димчевска, Стефан Станчев, Т. Бонов, Д. Пелашева, Мира Даскалова; Стихотворения от Симеон Гатев, Разкази от Вл. Зеленгоров и Марсел Прево и др.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×