Jump to content

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279


Recommended Posts

ГЕНЕРАЛНАТА ЛИНИЯ

Има „генерални линии“ които биват измисляни и определяни от човека, а има и такива, които са определени от Бога — от Природата, от Върховната разумност в живота, от вътрешната логика на нещата — все едно е как ще го наречем.

Важното е, че при определянето на тази генерална линия в живота на един народ, на едно движение или на един отделен човек, ний имаме от една страна човешкия разум, който може да се лъже дори и тогава, когато повидимому е напълно „логичен“, а от друга страна имаме Божествения Разум, който е прав дори и тогава, когато пред ограничения поглед на човека, изглежда като абсурден, като съвършено нелогичен.

Защото, ние имаме два вида логика: първо, външна логика, логика на формите, която е само привидно, относително вярна; и второ, вътрешна логика, логика на истинското съдържание и истинския смисъл на Нещата, която е вярна и от едно по-високо от обикновеното човешко гледище.

И така, коя е генералната линия, коя е истинската, правилната посока, която Върховният Разум или скритата за непосветения вътрешна логика на живота сочи днес на нашия народ?

По кой път трябва да тръгнем? Кое е най-важното, което трябва да направим? Накъде да насочим нашите главни усилия?

Какво иска днес Бог от нас като народ?

МИР И ЛЮБОВ!

* * *

Понякога думите на Бога, колкото и да с ясни и разбираеми за всички, все пак, пред полага т със себе си едно тълкуване, което, нека не забравяме, трябва да бъде правилно тълкуване.

Древните оракули са говорили със символи, а днес и най-простите и ясни думи на Бога носят в себе си едно богато, и дори в известен смисъл неизчерпаемо вътрешно съдържание:

Мир и любов!— това значи много, извънредно много! Преди всичко, нека за момент прекъснем безспирния ход на нашите мисли, на нашия разсъждаващ принцип и се съсредоточим безмълвно, тихо, без разсъждаване, а само в едно въз приемателно, съзерцателно положение върху тези две думи: мир и любов.

Като спрем нашия ум, нашия дух, нашето съзнание върху тях, без да разсъждаваме, като отхвърлим настрана и забравим за момент човешкото, ние ще дадем възможност на Божественото да проговори, да напише върху един чист фон в душата ни своето слово — ние ще придобием способността да го чуем и разберем.

Бог говори в тишината!

Това значи: когато човешкото млъкне, тогава Божественото започва да говори.

Нека, прочие, накараме човешкото в нас да млъкне, нека спрем хода на човешките мисли, за да чуем гласа на Божественото:

Мир и любов! . . .

Печели този който запазва мирът — вътрешен и външен. Печели този, който дава ход на любовта — във всяко направление, — любовта, взета преди всичко като сила и като принцип. Печели този, който се отказва от човешкия късоглед разум и се оставя в ръцете на Бога!

Кой разрешава въпросите?

Силата на оръжието? Богатството? Човешката хитрост? Или пък случайното стечение на обстоятелствата?

Не! Всичко това със само играчки в ръцете на Бога. Бог разрешава въпросите. Само Той е истински властен. Само Нему можем да имаме пълно доверие. Само Нему трябва всецяло да служим.

Ние не можем да се пазим, ако не ни пази Бог! Ние не можем да спечелим, ако това не пожелае Бог. Ние не можем да имаме истински, величествени а трайни успехи, ако не вървим по пътя, сочен ни от Бога.

Мир и любов!

Това значи да приложим на дело истинското братство. Това значи да бъдем готови за жертви и да ги правим. Това значи да няма привилегировани и онеправдани. Това значи да има не само хляб, ни и почивка и всички необходими условия за сносен човешки живот и за развитие на човешките способности за всички жители на нашата страна, безразлично дала те се наричат българи или другояче.

Това иска Бог от нас.

Той иска още:

Да дадем свобода. Да управляваме с мъдрост. Да бъдем майка за всички. Да създадем условия за всички. Да няма мизерия, да няма глад; да няма гонения, да няма причини за недоволство...

Това иска Бог от нас:

Мир и любов!

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Б. Боев

НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО

НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО

Повече от 45 години Учителят работи в България и през това време е извършил колосална работа. Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това ся. повече от 100 тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат! Това е грамаден материал за проучване — богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на живота, като почнем от най-материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа. Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно — по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и задачите ни в днешната епоха.

За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането.

Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване.

Преди всичко, тялото на организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Тя е именно архитектът или строителят на формите, и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е наклонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия. Едно от условията е количеството на жизнената сила или праната в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздухът, светлината и пр. Ще се спрем тук специално върху връзката на този въпрос с дишането.

Механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото. когато се разглежда въпроса за качествата на въздуха. Той изпъква и по после, когато се говори за условията, при които човек може да усвои по дълбоките сили, които проникват въздуха.

Знаем, че въздухът е механична смес от около 20% кислород, 19% азот, малко водни пари, въгледвуокис, редките химични елементи неон, криптон, аргон, после известно количество микроби, прах и пр. Обаче, този въпрос има и една по-дълбока страна. Ето що казва Учителят по това:

„Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите „прана“, Други учени я наричат „животворно електричество“ и „животворен магнетизъм“. Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната. т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта. Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички органи сила, живот, здраве, обнова.

И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислорода, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила-праната, По тия две причини са ясни следните думи на Учителя:

„Силата иде от белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста от пред назад). Но има връзка между храносмилателната и дихателната системи. Щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му е права. Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само във физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае, как да използва въздуха, който диша.“

В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Трябва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче сега сме в епоха на възлизане или на еволюция. Ето защо индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм. Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то по настоящем. Ето осветлението на Учителя по този въпрос:

„Сега като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. За това ви казвам: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично“.

из сп. „Житно зърно“

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПЕСЕН ЗА НЕЯ

Любов, която вечно грее

и води те през вечността;

която вечно свойта песен пее

и тържествува над смъртта!

*

Любов, в чиито пламъци изгарят

нечисти помисли, дела!

Любов, която те дарява

със вяра, устрем и крила!

*

Любов, която отразява

света в кристална глъбина —

Тя с шепот тих те посещава!

със шепот — живо слово — светлина!

*

Любов, която те издига

в ефирни, светли висини!

Любов — вълшебна, жива книга

на мировите съдбини!

*

Тя с нежен шепот ти разкрива

Божествений, разумен план!

О, Тя ти шепне: „Не унивай

в трънливий път към Ханаан!“

*

Любов, която усмирява

на тигъра свирепостта

и дух терзан освобождава

от робски гнет и тегота!

*

Когато Тя те озарява,

ти тръпнеш във екстаз пред тайнствений всемир!

Душата ти тогаз безкрай се разширява

и литва с волността на пролетен зефир!

*

И с кротост и смирение зашепваш ти молитва

в присъствие на Образ Съвършен —

рой образи красиви в душата ти прелитат!

Ти виждаш свят, в блаженство потопен!

*

Чрез форми пъстролики, дивно съчетани,

Тя буди творческий размах!

Тя буди в тебе мисъл и желание

по творческий огън на светъл, мощен Маг!

*

Любов, която те събужда

от хипноза и кошмар!

О, Тя е вечната ти нужда!

Тя — най-велик божествен дар!

*

За Нея о, душа любяща, да запееш!

Нек’струните ти в хор нечуван да звънят!

Кресливий вой на старий свят да занемее!

Вълни на Нов живот край теб да зашумят!

*

О, Нея в дивни химни да излееш!

Да чуят живи мъртъвци!

Възкръснали, със дух крилат да заживеят

в Великата Любов родени младенци!

В. С. Недев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Вечер и сутрин

 (из неделната беседа „Вечер и сутрин“ – 8. XII. 1940 г.)

Днешният човек живее в един неизвестен нему свят. Той се ражда, и не знае защо се е родил. Умира, и не знае защо умира. Теоретически, исторически вие може да доказвате, че човек е създаден за нещо. Аз, обаче, говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило. То плаче, и не знае защо плаче. Запример, когато ви боли кракът, вие плачете. Защо плачете? Защото ви боли кракът. Но защо трябва да плачеш на болния си крак? Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, не разбират смисъла. Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, за да омекне малко. Един философ така би разсъждавал.

Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както младия, — той не му мисли за стари години. Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред. Вярващите казват: аз вярвам в Бога, и мислят че всичко е наред. Но и като вярват, изпитанията пак идват. Даже любещата майка, която обича детето си, в някои случаи и тя се изменя. Детето вижда майка си такава, каквато не е.

Та казвам: В сегашния живот трябва наука. Когато художникът отвори своята кутия с боите и четките, тури платното, надигне главата си, отправи погледа си насам-натам, ние искаме да го гледаме. Но интересът на художника е, че има какво да изучава. Той като художник трябва да се прояви. Той трябва да знае как да размива боите, да ги смесва, до ги нарежда. После, трябва да знае да поставя линиите. Някой казва: Да вярваш в Бога. Но какво значи да вярваш например, в изкуството? Празно изкуство е то, когато само вярваш в него. В изкуството трябва да рисуваш. Какво значи да вярваш в музиката? Какво ще вярваш? Ти трябва да свириш. Ако не знаеш да свириш, твоята вяра е празна. Казва някой: Аз вярвам в музиката. Много добре, я изсвири нещо. Аз вярвам. — Като не свириш, ще ме накараш да вярвам, че ти не разбираш нищо от музика. Като свириш, ще ме накараш да вярвам, че разбираш от музика.

Често съм слушал да казват: Аз обичам Бога.

Като обичаш Бога, направи нещо.

Ти нищо не правиш, а само казваш, че обичаш Бога. Ти носиш платното, боите, четките и нищо не рисуваш, нищо не правиш. Казваш: за в бъдеще ще правя. Остави това бъдеще. Сега трябва да направиш нещо.

Всички съвременни хора страдат от една духовна слепота. Не слепота, но късогледство, не виждат нещата. Някои отблизо виждат, отдалече не виждат, други отблизо не виждат, отдалече виждат. За да виждаш добре, то е цяла една наука. Всеки предмет, който не е поставен на своя фокус, не е ясен. Може да е извън фокуса. Може да е много близо до фокуса. Ще трябва да го поставиш на неговото място. Щом се разглоби на части човешкия организъм, човешкото тяло, човек се намира а едно анормално състояние. Ако вие направите един човек с висок ръст, голяма глава и къси ръце, знаете какъв човек ще бъде той. Или ако направите малък човек, с височина един метър и пет десет сантиметра, пък турите два метра дълги ръце, знаете ли какво ще бъде? Ще каже те: все едно, и той е човек.

Човекът е едно хармонично съчетание на мисъл, чувство и воля — постъпки, действия. Под думата човек разбираме същество на което мислите са отмерени, чувствата, постъпките и силите, които действат, са отмерени. То е човек. Всякога, когато дойде някакво страдание в човека, този порядък е нарушен. Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: грозота. Друг човек, който е малко по умен, зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство. Виждаш някоя къща много хубава, но никой не живее в нея. Пък не всякога хубавите къщи са здравословни. Много къщи са красиви, но не са поставени на място. Светлината не влиза добре и ти в една такава къща ще боледуваш. Сегашните хора вземат пред вид строежа на една къща, но най-първо трябва да вземеш под внимание и да изследваш дали има някакви течения под къщата, която искаш да строиш. Ако има течения на това място, не я строй. Ще кажете: отде да намерим тези работи? Светът, в който живеем, е разумно направен. Вие пренебрегвате Божиите пътища. Като срещнете един човек, вие не го изучавате, но казвате: Този е лош, или този е добър човек. Това нищо не значи. За вас всеки човек, който дава, е добър, и всеки който взема е лош. Общо е така. Но често този, който взема, и той е добър, толкоз добър както и оня, който дава. Че когато носиш един товар на гърба си и дойде някой, че ти вземе товара,тури го на своя гръб, не е ли той добър? Друг дойде, носи един товар, тури го на твоя гръб и казва: Това е за тебе. Ти ще усетиш, че в туй добро, което той ти направил, се наруши твоето равновесие.

Първото нещо, от което трябва да се пазите, е самовнушението, че вие всичко знаете и че не ви трябва повече. Казвате: Научих се, зная да се моля. Нищо не си научил още. Ти опитал ли си, когато си сиромах, нямаш пет пари, три деня си гладувал, като се помолиш, да дойде хляба? Ако дойде хлябът, ти си научил да се молиш.

Мислите ли, че вие. като минавате за религиозни, че сте религиозни? Човек трябва да бъде искрен. Когато човек скърби, да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал да радват на скръбта. Казвате: защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ все тия работи? Другите са грешни. И този човек минава за религиозен. То е погрешно разбиране.

Мислите ли, че един Учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости? Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки човек. който ви говори, ви предава едновременно и положителното, отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмяна. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно, трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После, да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не можем да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не можем да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения. За нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света. Бог, който е съвършен, Него да познаят хората, че тогава чрез Него могат да се познаят.

Когато говоря за любовта, аз разбирам това — да обичаш, значи да пратиш човека при Бога. Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта. Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога. Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките. Те са връзки на вечността. Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот и минават в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля,

От хиляди поколения хората вървят по един и същ отъпкан път и вие днес сте резултат на хиляди поколения. Защо тръгнахте в този път? Какво сте придобили? Всички, които са в другия свят и са свързани с вас, ви нашепват постоянно разни неща. Казват ви: Не върви по този път. Онези, които са правили погрешки, казват: Този път, по който вървиш, е грешен. Поправете се. Казвате: така сме родени. Да, така сте родени, но като дойде тази мисъл, поправи погрешната. А вие какво правите? Дойде някой при вас, разправяш му, разправяш му, не разбира и ти кипнеш. Кипването е нездравословно състояние.

Щом ти започваш да се дразниш от най-малките работи, ти си болен човек.

Да знаеш, че няма да се минат няколко години и попът ще ти пее „успокоение души“. Спокойствието на човешката душа е едно здравословно състояние. Като дойде този човек, и започваш да се дразниш, спри се. Казваш: Как тъй да не разбира? Ами ти разбираш ли неговото положение?

В сегашния свят всички сте на изпит. Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: Когато се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш, и ако не обичаш, какво ще направиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. Защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание, което е вложено в тебе. И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всички добри хора по лицето но земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат. Щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот и твоят живот ще бъде уреден. Понеже като въздъхнеш те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга.

Сега ти се молиш и търсиш да ти помогнат отвън. Ти не си влязъл в областта на добрите хора. Търсиш Господа из въздуха някъде. Тия хора, които са на земята, които Го представляват, ти пет пари не даваш за тях и Го търсиш някъде из облаците. Ти не знаеш къде е. Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора. Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят сега за засилването на мира в света. И туй, което става сега, те ще го превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро.

Сега хората разглеждат кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествена любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествена сила в себе си, ние се интересуваме кой народ ще развие онази голяма щедрост — да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще се избият. Защото хората след като ги избият пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че ония, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият, казват: Дръжте ги, дръжте ги да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници?

Хората се побеждават само тогава, когато ги обичате. Хората се побеждават само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа ние придобием свобода, и онези, с които воюваме, и те придобиват свобода. Туй воюване е на място

Сега не мислете, че всичко това ще дойде по механически начин. Вие можете да кажете: Знаете ли какво нас ни казаха? — Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато говоря, аз ви рисувам една картина и вие трябва да разберете картината, която ви рисувам, не отделните думи, от тях да вадите заключението. Ако тази картина разбирате, останалото лесно ще дойде.

Аз считам, че всеки човек, който не може да обича, той не е в правия път. Всеки човек, който не може да мисли правилно, не е в правия път. Всеки човек, който, не знае да постъпва, не е в правия път. Няма да му кажа че е крив, но не е в правия път не е в Божествения път. Бог вижда всичките наши погрешки, не че ги извинява, но ги търпи. От страданията които ние ще преминем, ще научим нещо. Защото страданията са неестествени. Да страда душата не желае. Ние желаем радостите, не страданията. То е Божествения живот. Страданията може да се премахнат като започне човек да слугува на любовта. Несретите ще се премахнат, когато дойде Божествената мъдрост да ръководи. Ограниченията ще се премахнат когато дойде истината и тръгнеш по тоя път.

Вие искате радости. Радостите идат сутрин, но във вечерта има страдания. Писанието казва, че вечерно време идат страданията, сутрин идат радостите. Вечер е свят на безлюбие, от който сме наследили тези лошите черти. Сутринта, това е любовта, от която ще приемем това, което слънцето носи, подаръци от Бога. Като изгрява слънцето, ще видим подаръците, които Бог изпраща в светлина, топлина. Всеки добър човек за мене е един изгрев. Всеки човек, който обича, е изгрев, който постъпва добре, е изгрев. Всеки човек, който не живее добре, той е залез на слънцето.

Има един разказ: Един учител пратил своя ученик да ходи по света. Дал му да носи една торба с разни плодове: ябълки, круши, череши, сливи. Той се спрял на едно място и като изял плодовете, казал: Да посея семките, че другите хора като дойдат, да се ползват за в бъдеще, да има какво да ядат. Той минал след пет години на това място, гледа тия дървета израсли и завързали плод.

Казвам: Посейте семките, които носите, да бъдат за в полза на другите. После ще се ползвате и вие.

Из беседата, държана от

Учителя на 8. XII. 1940 год.

София — Изгрев

____________________________________

Не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представя човек отвън, това е едно нещо. Важно е какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя скъпоценен камък, който с милион не може да се купи.

(Из беседите)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

От камък чисто бели стъпала, стъпала

възлизат все по-горе и нагоре

и водят стъпките към светила, светила —

там, гдето чезне всяка земна горест.

*

Предутрин е, но грее във душата светлина,

и стръмнината бърже свиделява,

а клековите спречени стебла са стремена

за този, що се с устрем възвисява.

*

И всеки Там на билото качен, кат конник смел

прелита тъмните зелени храсти,

защото е крила от вяра и любов развел —

и сяда тих, — освободен от страсти.

*

Единствената страст, която го владее Там,

е — да разтвори цвят сърце унило

и жадно чаша да препълни с росния балсам,

извиращ от Великото светило.

*

* * *

Но — ето всички се раздвижват, стават до един,

приветствено издигат светли длани,

премине край сърца и длани слънчевият Син

и сам ни поздравява със очи заемни.

*

Той сяда като пастир посред своите овце

и със притворени очи приема

енергиите благи на Всемирното сърце,

а то, притеглено от обич, се въззема . . .

*

С лица към Изток, ний мълчим на царски висини

и съзерцаваме, като от кораб,

застиналите, там далече, морави вълни

как живи се разгъват във простора . . .

*

Внезапно крайчецът на златно нечие крило

пробожда вишньо-модрата завеса

и, в миг, чевръсто Центърът сред Свойто колело

застава прав с молебната ни песен.

*

* * *

Насядали във кръг по клонове и по скали,

ний слушаме Те Теб, Духовний Татко, —

дошъл сред нас, ела над нас: сърца ни погали,

за да приемеме живота сладко.

*

Сърцата ни сплотени като горски пресен мъх

облазват Твоя стовековен корен

Ний чакаме Те като слънцето — на онзи връх —

да облекчиш с Любов духът ни морен.

5. XII. 1939 г.

Елвилюри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОГ Е ЛЮБОВ

Бог е любов — сила мощна, вечна,

сила по-силна от всичко в света —

жив извор на радост най-сърдечна,

на щастие, утеха, на всека мечта.

*

Бог е любов — сила дивна, тайна,

чудеса що прави там гдето цари;

живота превръща в песен безкрайна,

Там са всички мъдри, смирени, добри.

*

Бог е любов — сила всемогъща,

сила що гради, твори, възражда,

що човекът — звяр в ангел превръща,

сърцата очиства, душите преражда.

*

Бог е любов и само чрез любовта

се проявява неговата сила, власт;

Бог като любов е всичко в света,

чрез нея само той живее в нас.

В. В.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕРАЖДАНЕТО –

ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО

Човек сам е създал съдбата си

и сам трябва да се справи с нея.

Учителя

Много предразсъдъци, много суеверия и неистини са били привързвани в миналото към истината за прераждането. Както в религията на древните египтяни, така и в тази на древните и на съвременните индуси, чистата истина за прераждането е достигнала до народните маси и е била възприемана от тяхното съзнание примесена с много заблуждения, изопачена, неправилно, ограничено, механически схващана. Не само това, но дори и мнозина окултисти в наше време, макар и да не са възприели своите схващания за прераждането направо от народните предания, все още считат закона за прераждането действащ като някакъв сляп механизъм, като някоя мъртва, несъзнателна машина, която отделя семената от плевелите, чистото от нечистото, като едното запазва и покровителства, а другото изхвърля на бунището, точно според техните човешки, ограничени, тесногръди разбирания.

Не! Законът за прераждането в никой случай не може да действа според такива ограничени, неправилни човешки схващания; законът за прераждането в никой случай не може да бъде считан за причина и оправдание на някакво, каквото и да било то, по-строго или по-слабо, кастово деление на хората; законът за прераждането в никой случай не действа така, че да поставя непреодолими граници между хората, па макар и само за един живот. И още по-малко законът за прераждането, който е основният стълб на човешката и на космичната еволюция, може да действа така, че вместо на пред, да тласка колелото на живота назад, като връща съществата, и специално човека, в по-нисши животински форми.

За забелязване е, че, с ясното намерение да представят прераждането в една колкото се може по-неблагоприятна светлина от гледището на здравия човешки разум, с желанието да го направят колкото се може по-неприемливо за днешното човешко съзнание, неговите днешни противници са се потрудили да го представят пред очите на тези, които са незапознати с въпроса, в един съвършено изопачен вид, а именно, като фактор, противопоставящ се на прогреса и правещ безсмислени усилията за по-голяма социална справедливост.

Не! Ще повторим: такъв закон за прераждането, действащ според човешките разбирания, не съществува. Съществува Божествен Закон за прераждането, чиято цел е еволюцията и който действа, съобразно върховните интереси на тази всемирна еволюция, за благото, за усъвършенстването на всички същества. А това значи, че човек нито ще се върне назад да живее в по-нисшите, животински форми, нито пък че е осъден да остане цял живот в едно мизерно състояние или в някаква затворена по отношение на други обществени слоеве каста.

Прераждането е Божествен, а не човешки закон, и затова всички безсмислени, жестоки, неразумни положения, които му се приписват, са човешки измислици, а не действителност.

Най-после, човечеството, в своята целокупност, се движи непрестанно напред и затова веднъж изживените положения и форми на човешкия живот не могат вече да се върнат, нито пък може да се оправдае по какъвто и да било начин тяхното връщане.

Като имаме всичко това пред вид, ний можем да повторим думите на Учителя: „Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея“. — С други думи, човек не трябва да очаква друг да се бори, друг да действа, друг да промени съдбата му, вместо той самия да се залови здраво на работа за издигане на живота си и за променяне на съдбата си.

Съдбата ни е творение на нашите ръце — на нашия ум, на нашата воля, на нашето сърце. Тя е неизбежна дотолкова, доколкото ние сме я направили такава. Тя е безмилостна и жестока дотолкова, доколкото ние сме я направили такава. И тя е светла и изпълнена с блага пак дотолкова, доколкото ние сме я направили такава. Съдбата ни е наше дело, и като такова, тя е подчинена на своя майстор — вчера ние сме я направили такава, каквато я имаме днес, но днес можем да се запретнем да й дадем съвършено друг облик, да я тласнем по съвършено други пътища.

Ето в какво именно се състои едновременно и свободата и ограничението на човешката свободна воля: човек е ограничен от своите минали, веднъж вече извършени действия и е принуден да понесе техните следствия, но той е свободен в своите сегашни действия; и с тях може да си създаде друга съдба за утрешния ден. Това е закона за прераждането, това е закона за кармата — човек сам се ограничава и сам се освобождава.

Това, обаче, ни най-малко не означава, че ни е сме свободни от задължения към ближните си. Не! Човек не е бил и никога не ще бъде сам. Неговият живот е свързан чрез безброй неразкъсваеми нишки с живота на всички същества. За нас в никой случай не може да бъде безразлично това, което става другите. Тяхното издигане е до известна степен, и наше издигане. Тяхното падане е, също така е и наше падане, обратно: нашето издигане или падане се отразява по същия начин върху другите. Индивидуалният живот, колкото и обособен да бъде той, в никой случай не представлява някакъв напълно затворен кръг: ние сме свързани, ще повторим, не само с най-близките си, но и с всички същества. Животът във вселената е едно цяло. Той е една безкрайно сложна верига, в която всяка бръмка указва влияние върху цялото, и цялото непрестанно влияе върху всека своя част.

Това е живота: едно единство, и в никой случай законите за Прераждане и Карма не могат да имат някакво действие, противоречащо на това единство. И целта на целокупното действие на това единство е съвършенството, пълната хармония между частите, непрестанното движение напред на всичко съществуващо.

Пред нас, както и пред всички други хора и пред всички други същества на земята и в цялата вселена, граници няма и не може да съществуват. Животът е едно вечно движение напред: от красота в красота, от сила в сила, от съвършенство във винаги все по-голямо съвършенство

За нас затворени врати няма. Защото ний разполагаме с Вечността. Наш верен, неизменен съюзник е времето, и с негова помощ ние можем да постигнем всичко, каквото сме пожелали. Безкрайна е Божията нива, в която сме предназначени да работим. Безграничен е светът: пространството и времето са пред нас, Вечността е пред нас — наше достояние, наше неизчерпаемо и неотемлимо наследство. Никакви граници за живота, никакви граници в пространството, никакви граници във времето — това е нашето Божествено наследство.

Кой би могъл след това да каже, че ние сме бедни, нещастни, окаяни създания? Кой би могъл да каже, че животът е безсмислен — грозно, непоносимо творение слепия случай или на някакъв жесток творец? Кой би могъл да упрекне съдбата си или Бога, че са постъпили несправедливо с него, тогава когато те са го надарили с най-великото, върховното благо — свободата на действие — и когато тъкмо поради злоупотребата с това благо той е принуден да страда?

„Човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен, казва Учителя. Не е ли такъв, той или не се е ползвал от силите, които му са дадени, или не ги с използвал за добро.“

От това по-ясно няма: ний трябва да изправим грешките си, и едва тогава ще можем да очакваме с право едно по-добро бъдеще. Така, човекът наистина е творец на съдбата си.

А тази съдба, казахме, е велика и славна: цялата вечност, безграничната вселена, всяко съвършенство, очакват човека в неговия безкраен път в живота. Безбройните светове, безграничното царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас. Те са нашето истинско Отечество, те са царството на нашия истински и вечен Баща, те са нашето безсмъртно наследство.

Човече, ти си червей и, все пак, ти си един Бог.

Червей си, доколкото ти си едно смъртно физическо тяло. Бог си - със своята безсмъртна душа, със своя мощен дух.

И тук ние пак ще припомним думите на Учителя: „Помнете, казва Той, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един живот, а може и в десет живота“.

За това ни е дадено прераждането!

Велика милост, велико благо, велика сила в ръцете на човека! Прераждането е мощен лост за изграждане щастието, благоденствието, напредъка и съвършенството на човека и на човечеството.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПИТАГОР

Истинският образ на Питагор е твърде загадъчен за нас. Времето е наслоило върху него всевъзможни краски, рязко го е преобразил. Ще се потрудим, обаче, да обрисуваме истинския лик на тоя изключителен античен мъдрец. Къси данни дават за него старогръцките мислители Аристип от Киренайка и Диоген Лавреций. Според тях разцветът на философа се отнася към 60 олимпиада (540 г. пр. Хр.) Тогава той дошъл в Италия. Бил съвременник но първия философ от йонийската школа, природоизпитателя Талес от Милет. Народът го нарекъл Питагор (Pyth-agoras), защото предсказанията му били правдиви като на Аполон Питийски. Пръв употребил името „философ“, което значи „мъдролюбец“, вместо тогавашното „софос“ т. е. „мъдрец“. Това е сторил от скромност.

Не се знае точно месторождението му. Вероятно е от о-в Самос. Неговият баща е бил грънчар. Като помощник на баща си, усвоил грънчарство ( та дори лично изработил три произведения от глина, подарък на трима египетски жреци, с които общувал. Станал първо поклонник на именития старогръцки философ Фекид. Тяхната дружба била пословична по предаността си. След смъртта на непрежалимия си просветител, Питагор прекарал известно време в Самос при владетеля Хермодам. Увлечен от научен устрем, той тръгнал де странства. Искал да проучи и строя, естеството на човешките общества. Обходил Египет, черпил дълбоки знания от жреците, притежатели на много всестранни знания. По това време там властвал фараонът Амазис, който оказал искрен прием на любознателния грък. После посетил и халдейските маги. Ходил из разни малоазийски градове, а може би и към Индия. Дошъл в Крит. Там се сприятелил с мислителя Епименид. Отново се върнал в родината си — о-в Самос. Но като проповедник на свободата, той не могъл да понася властта не тирана Поликрат. Оттеглил се за винаги.

След ред приключения, които почти незнаем, той се настанил в Кротон, Южиа Италия. Кротонецът Милон го приел сърдечно. Скоро славата на прочутия вече Питагор литнала наоколо. Над 300 ученика съставили научното му общество, яко споено чрез високо нравствени принципи. Казват, че и Нуми, вторият цар на Рим след Ромула, бил негов сподвижник. Хронологията, обаче, опровергава подобна възможност.

Според Питагорейците, най-светлата добродетел е общността между человеците. В нея личното трябва да отстъпи, да се приспособи към целокупния дух, без да се обезличи. „Всичко между приятели е общо“, „приятелството бива една душа в разни тела“, „дружбата приравнява личното неравенство“ — ето някои правила на Питагоровото общежитие. Лична собственост нямал никой ученик, освен дрехата която носел. Малцина все пак се примирявали с тези строги изисквания. Трудно се ставало ученик на Питагор! Пет години траело изпитанието, проверката на всички духовни качества у кандидата. Най-същественото било мълчанието, с което се постигало вглеждане в себе си, самокритика, съзерцание. Според малкото сведения. тоя мъдрец имал особена красота, която излъчвала нещо свръхчовешко. Говорела символично, кратко и редно. Облечен бил винаги в бяла чиста мантия, която излъчвала сияние на безгреховност и мистичност. Умереността в чувствата му била присъщо качество. Буйна радост и силна скръб не познавал. Човечността в човека почитал най-много.

Египет и Халдея го научили на много знания, недостъпни за всеки ум. Той притежавал големи познания по астрология и астрономия. Вселената според него не е мъртва. Тя се къпе в небесна симфония, която не долавяме, защото сме загубили нашите сетива. Чудеса стават постоянно около нас, но не ги чуваме и виждаме по наша вина. Една душа одухотворява света, проповядвал Питагор. Ние сме само частица от нея. Тялото ни загръща тази Божествена искра, която зовем живот.

Питагорейците възприели от Изток и разработили науката за прераждането. За себе си Питагор казвал, че помнел миналите си животи. Бил е истински предходник и създател на вегетарианството. Не ядял, обаче, всички растения, например боб. Пиел само вода. Чрез храната, казвал той, се прочиства организма от много вещества. Месото напротив, вкарвало у потребителя му качеството на животното, което е заклано.

Пръв от гръцките учени доказал, че вечерницата и зорницата са една и съща планета. Веднъж само изпаднал във възторг — когато открил, че „квадрата на хипотенузата в правоъгълния триъгълник е равен на сбора от квадратите на катетите“. Много залягал да всади у своите ученици любов, затова тясната им дружба правела добро впечатление даже и у противниците му. Питагор разглежда числото като символ на творчество. Единството било първата стъпка. Но то съчетава двойствеността, тъй добре позната на земята. Тройката със сбор от първите две числа, въобще всички числа са въплъщавали с нещо скритата цел на Твореца. Геометричните фигури, плоскостите и телата (особено сферата) са криели дълбоко значение, изразено и в стройното съчетание на линиите.

От казаното проличава ярко лика на Питагор. Принципите на Сократ, Платон, Исус, Буда са въплътени и разтълкувани от Питагоризма. Той ни напомня Орфизма и се е отразил мощно върху духовния облик на Древна Гърция.

А. Неделчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Селското домакинство и подобрението му

Домакинската работа, често смятана за излишна, е една от важните и основни ценности за напредъка на народното стопанство изобщо и на земеделското в частност.

Първата и много важна работа на домакинята в село е да уреди домашната обстановка така, че да създаде радост, задоволство и щастие на челядта.

Добрата кухня стои на предем план. Тъкмо в тази облост нашето селско домакинство не поставено добре. Първата храна — хлябът, който дава предимно сила на работещото селско население, е недобре приготвян, неизпечен, нехранителен, мокър че имаме доброкачествени материали за приготвяне на чисти брашна.

Кооперативните селски фурни, както и общинските такива, които са комбинация с баня, пералня и сушилня, днес правят голям преврат в селско-стопанския бит. Държавата подпомага най-усилено за подобрение на бита, като отпуща потребните заеми и дава планове за селски фурни с разни приспособления, чрез които предимно се подобрява храната.

Жилищните помещения, за които тоже държавата дава планове и заеми, у нас напоследък почнаха да се подобрявал, в хигиенично отношение, както и в своята вътрешна обстановка и външна угледност.

Не е рядка днес следната гледка в село: планирани и по стлани с калдъръм широки улици с тротоари. Широки площади, обградени с китни овощни или горски дървета, чешми с чиста вода. Малки, двуетажни къщи, варосани и с цъфнали растения в саксии по прозорците. В чистия двор малка овощна и цветна градинка, зеленчукови лехи и пчелник.

На тази външна приятна обстановка отговаря вътрешната наредба на дома: дъсченият под е добре измит и изметен, гостната е постлана с пъстри черги, а по одъра шарени възглавници, завесите на прозорците са бели и изгладени добре. Срещат се вече железни кревати, двукрили маси, столове, етажерки, книги и др. прибори. В така уредено жилище и при подходна обстановка се привързва и цялото семейство по-яко за стопанството, към родната земя, която му дава всички жизнени средства в изобилие.

Царицата на дома е майката. От нейните домакински разбирания и похвати зависи и добрия ред, икономията и подреждането на цялата къща. За да изпълни, обаче, добре своята тежка роля, тя трябва да бъде освободена или поне облекчена от полска работа. За подготовка на опитни домакини работят от ред години допълнителни земеделски училища в селата, стопански професионални курсове, уреждани от държавата, земеделските камари и др.

Консервните работилници, чийто брой трябва да се увеличи дават възможност на всяка добра домакиня да си приготви разни хранител ни припаси за зимовище, когато много от хранителните продукти или липсват, или намаляват, или особено поскъпват.

Чрез приготвянето на добър и хранителен хляб, млечни продукти, овощни и зеленчукови продукти, в прясно или в консервирано състояние употребявани, с една реч чрез целесъобразната  селска кухия, се поддържат жизнеспособни тялото и духа на населението. Болестите намаляват и трудоспособността му се повдига.

Това именно здравословно състояние на народа има грамадна важност за общото благоденствие и за напредъка на цялото народно стопанство — това е голямото социално и икономично значение на битовото жизнено подобрение в селото. Здрав народ, мощно творчество, силна държава — всенародно преуспяване и благоденствие.

В тази посока трябва да се работи не само от стопанските дейци, но и от всички съзнателни граждани и селяни у нас.

Д. Данаилов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Шипков мармалад

Една от най-ценните храни е шипковият мармалад. Той е силородна и защитна храна. А като се има пред вид и това, че приготвен в къщи е сравнително евтин — ясно е, че не трябва да липсва от никоя трапеза.

Най новите изследвания в областта на науката за витамините разкриват поразителни неща — шипките са най-богатия природен носител на ценния витамин „С“. Доскоро се смяташе, че лимоните и портокалите са най-богатите на това вещество плодове. Сега се установява, че шипките съдържат 5 пъти повече витамини „С“. 100 гр. узрели шипкови плодове съдържат 190 милиграма от него.

Нека българските домакини знаят, че този плод е ценна храна за всички.

Тук даваме рецепта за шипковия мармалад: Шипките се мият много добре, очистват се от опашките и черните венчета (купеният от пазаря мармалад е тъмен, защото от шипките не са махнати черните венчета). Заливат се с вода и се оставят да врят до пъпно омекване. Прецеждат се през телено сито, за да се махнат семките и люспите. После се натискат през второ сито (по-гъсто) за да се задържат и власинките. Мери се кашата и на 1 л. (около 4 водни чаши) каша се поставя 250—300 гр. захар. Поставя се на огън, като непрекъснато се бърка с дървена лопатка. Мармалада се сгъстява добре. Когато изстине се насипва в съдове, които се запазват от плесенясване с парафин. (Натопява се едно парче плат в парафин и се поставя плътно върху мармалада)

Из „Народно здраве“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИГОПИС

Прераждането надеждата на човечеството от Ървин С. Купър. с  предговор: „Прераждането е факт“ от С. Калименов и приложение: „Прераждането в светлината но Учителя“ от същия.

Дошло е време истината за прераждането, заедно с подразбиращата се с нея истина за безсмъртието на човешката душа, да проникне в умовете на днешния материалистически свят и да озари неговото със знание.

Какво с човекът без съзнанието за своята същност? Какво е човекът, който живее с илюзията за материалния характер на своето истинско „аз“?—Той с един слепец, който не вижда величието, красотата, безкрайността, необятните простори и възможности, всред които живее и които са оставени и разположението на безсмъртната човешка душа. Той е един бог. който се мисли за червей. Той е едно същество, което парализира само себе си със своята фалшива, противоречаща на действителността мисъл.

Истината за прераждането трябва да проникне навред. Тя трябва да изгони мухъла на материализма, свил гнездо в човешката душа.

Едно ценно помагало за изпълнение на тази задача е новоизлязлата книга „Прераждането — надеждата но човечеството“ от английския писател - окултист Ървин С. Купър, В нея той е събрал и изложил с вещина и последователност всички логични доводи, които ни водят към схващането, че прераждането е не само необходимост, но и действителност в живото. Ценността на книгата се увеличава с предговора приложението: „Прераждането светлината на Учителя“, което дава възможност на читателя да обхване по широко разгледания въпрос.

Книгата има 7 коли, среден формат, отпечатана е на хубава хартия, с художествена цветна корица струва 15 лева.

Има ли друг свят, разкази от Невена Неделчева.

Тази книга съдържа следните разкази: Има ли друг свят? Истинска приказка. При болния. Легенда. За какво ме обичаш? Неочаквана среща. Грижа от другия свят. Молба. Какво е необходимо. Екскурзия. Приказка.

Както във всички свои досегашни работи, така и в тези разкази, авторката с ръководена от благородната идея да популяризира истините за духовния свят, истините за новия живот, да популяризира, общо, учението на Учителя чрез повествователната форма на разказа и романа. И направеното досега от нея не е по-малко. Невена Неделчева даде вече два романа „Превъзмогване“ и „Светлина в живота“, а също и няколко сборника разкази.

Не ще съмнение, великото учение, това учение, което съдържа в себе си истинския духовен хляб за настоящето и още повече за бъдещето на човечеството, се нуждае и от велики способности, за де бъде по съответния начин изразено и предадено чрез формите на художествената литература. Великото, възвишеното, единственото по своята дълбочина и ценност учение, трябва да намери и с течение на времето непременно ще намери своя съвършен художествен израз, какъвто повече от всичко друго заслужава.

Но, до времето, в което ще се яви гения, който ще ни даде това, което очакваме — съвършения художествен израз, съвършеното художествено третиране на великото учение — до това време всички работници, които работят в това направление, си имат своето място и своята заслуга.

Едно от ней-ценните качества на творчеството на Н. Неделчева е неговата пълна, широка общодостъпност. То е понятно за всички. И има една много широка среда, в която то може да бъде добре възприето.

Независимо от това, което е писано за възрастните, нейните три сбирки разкази за деца „Бащина обич“, „Дарът на феите“ и „Чудната цигулка“, а също и отделните разкази „Чута молитва“ и „Рибарчето“ носят един много ценен положителен елемент при възпитанието на децата.

Книгата „Има ли друг свят“ има 80 стр. и струва 5 лв. Доставя се от авторката: Н. Неделчева,

Изгрев, София ХIII.

Житно зърно, брой 5. година XV. със следното съдържание:

Добрият син: Из учението на Учителя за любовта — Д-р Ел. Р. К.; Нещо от учението но Учителя за дишането — Б. Боев; Общуване с космоса — A. В. С.; Високият идеал за личността и обществото — П. Г. П. Трите страни на живота — Н. Попов; Из нашия живот — Б. Боев; По колелото но зодиака. Близнаци — Стрелец; Стихове; Загадъчни явления. отзиви, вести, книгопис; L’unique réalité — от Учителя.

Абонамента на списанието е 10 лв.

Адрес: пощ. кутия №270 — София,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...