Jump to content
Ани

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280

Recommended Posts

МЪЛЧАНИЕ

Пред великите дела, пред великите прояви на Бога или на човека ние можем само да мълчим. Всякакво друго поведение е неуместно и неправилно. Всека преценка — положителна или отрицателна — е погрешна. Всички човешки мнения, събрани вкупом, не съдържат нито една хилядна част от истината за това. което Бог върши. Всички човешки въпроси и отговора блуждаят в тъмнина.

Затова, — необходимо е да мълчим.

Това, което Бог прави днес на земята, само Той знае защо го прави и какво ще излезе в края на краищата от него. Само Той обгръща нещата в тяхната истинска пълнота. Само Той вижда истински. А всички ний, хората, сме слепи. Всички ний, — дори а най-проницателните измежду нас. дори и тези, които ся проводници на неговата сила и осъществители на неговата воля на земята, не знаем и не можем да знаем какво Той мисли и какво ще направи утре.

Нека мълчим, прочие. Нека не ставаме съдии на Бога. Нещо повече — нека не ставаме съдии дори и на хората. Нека търпеливо изчакали Неговата крайна присяда, която ще бъде присяда — праведна.

Дори и тогава, когато не разбираме нейния смисъл, нейната същност, нейната необходимост и справедливост, дори и тогава присъдата на Бога си остава праведна:

Ще отмери всекиму точно това, което му се пада. Ще въздаде всекиму според заслугите му. Ще направи това, което трябва да се направи, което не може да се не направи.

Няма защо ний, хората, да се безпокоим. Съдбата на света е в Неговите ръце. Само в Неговите ръце. И само Той знае какво трябва и какво не трябва. Само Той знае защо това трябва да стане, а онова — да не стане.

Мълчание! Излишно е, без-мислено и глупаво е да даваме ум на Бога: Той не се нуждае от нашите съвети.

Мълчание и търпение: това, което Бог е замислил, утре ще излезе на яве. И всички ний ще се уверим, че то е много по-хубаво от това. което ний сме мислили и искали.

Мълчание!

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Б. Боев

НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО

НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО

(продължение от брой 279)

Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането. В връзка с това Учителят дава следните осветления:

„Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато ми елите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“. Следните мисли на Учителя допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане. Обаче има известно взаимодействие. И преди да е добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели“.

Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем. че въздухът се прониква не само от жизнени Сили или прана, но и от психични сили. Мисли от по- нисш характер се предават чрез въздуха. Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха. А по възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно.

Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство. хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл.

Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението не Учителя по този въпрос:

„Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“.

Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това:

„Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към великото Разумно Начало в природата, свържете се Него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта.“

Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса ни дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане. Всяка мисъл която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това. тя дава условия и за усвояване и на по възвишените сили, които проникват въздуха.

__________________________________

Бог управлява света. Всички човешки „величия“ са в ръцете Му. в шепата Му, като малки прахолинки, които Той духва когато пожелае. И, тогава, от всичкото им величие, от всичката им сила остава едно нищо. Нека имаме търпение: Бог управлява света!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КЪМ ВИСИНИ

С оковани крила днес земята ни ражда

оковани с неволя и делнични дни,

а гори сред душата ни вечната жажда

за простор, красота, висини.

*

Из града — тези улици шумни и сиви,

де живота безумно крещи,

на село — в тишината на буйните ниви —

нас опиват ни странни мечти.

*

Като звън на далечни, грамадни камбани,

като гръм на стихийни вълни,

свободата зове непрестанно сърца ни

към лазура на нови страни.

*

В миг крилата за полет безумно потрепнат,

в миг в очите искра заблести,

и акорди на музика странна зашепнат:

„Полети! Полети! Полети!“

*

Младостта запламти в многоцветни огньове,

младостта призовава часа —

тоя час на размах, на разбити окови,

тоя час озарен с чудеса.

*

А в пожара на тия копнежи сърдечни

свободата за пристъп звъни,

и отекват гръмовно простори далечни;

„Светлина! Красота! Висини!“

Хр. См.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОЙТО ПОБЕДИ

В своя път на развитие човек изпада понякога в състояния на отчаяние, на съмнение, на колебание, той попада във водовъртежи от които труд но може да излезе. Колкото да гледа да ги избягва, въпреки желанието си той непременно ще се натъкне на тях. Те представят препятствие пред които се изпитва неговата любов, неговата вяра, неговата надежда. Изпитва се неговото разбиране и готовност за жертва и приложение.

Ако от тия изпитания той отстъпи, ако се разколебае, той е взел криво направление. Дал е место в себе си на отрицателни, на противоречиви мисли чувства и желания.

Обаче, „Царството Божие се грабва с усилие“. За да постигне, иска се труд работа, постоянство. За да се постигне иска се подвизаване в духовния път — размишление, молитва, приложение. „Който победи ще бъде увенчан с венец на слава“.

А кой побеждава? — Който постоянства, които се упражнява и подвизава в духовния път.

Ако в обикновеното учили ще учениците се подлагат на изпит, то и в духовния път следва да се изпитват. Иначе как ще познаят до къде е достигнал и за какво е готов и годен един ученик в Пътя?

Неминуемо ще бъдеш изправен на изпит! Тогава се иска от тебе вяра в извора на живота и подвиг в духовния път.

Един е Извора на Живота! Ще победи и ще се увенчае с венци на слава оня. които се домогне до Него.

Ако е най-после отчаян, ако не може да разреши трудната задача на своя живот, нека човек отиде там долу, в полето, в хубавите китни пазви на планината дето работят неговите братя цял ден на открито, на слънце, на чист въздух и се срещне с тях, с техния жив и жаден поглед да научат нещо, да види техния стремеж да постигнат нещо. Тогава той ще види, че в него ще се събуди вярата в душата му, ще се пробуди едно топло чувство и той ще види смисъла на живота, смисъла на трудностите и страданията, смисъла на изпитанията, на които е подложен.

В тях гори желанието за подвиг, за нещо красиво и велико. И в постоянния си си стремеж човек го постига.

На изпит е подложен днес целият Християнски свят. На изпит са подложени всички люде. А ще грабнат венец слава, ще се сдобият с Царството Божие, ония, които победят.

Що е победа?

— Победа е когато дадеш место на великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите мисли, чувства и постъпки. Победа е, когато подчиниш низшето на висшето, на доброто, на любовта.

От човека се иска подвиг в духовния път. И тоя Път го чака!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Смисъла на живота

 (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II. 1940 г.)

Кое е онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които осмислят живота, а после го обезсмислят Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява.

Три неща осмислят живота: Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце. И третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата

— Защо ми даде това сърце?

— За да бъдеш в съприкосновение с природата.

—Защо ми даде този ум?

— За да бъдеш в съприкосновение с природата.

Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат по права линия, но образуват крива линия. Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне на криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно место и ще се чудиш защо светът е така направен.

Природата дава всичко, но когато разбираш езика й. Тя говори на три езика: на ума говори с един много отвлечен език; на сърцето — с мек език. Най-хубавият език, с който природата говори, е на човешката пуша. Ако чуете една дума на този език няма да я забравите за хиляди години. И, най после, природата говори и на вашето тяло. Вие не давате цена на вашето тяло и искате да се освободите от него. Вие не знаете, че Бог който е направил тялото Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядаш?“ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев. Вие сте царе на земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе. Там е лошото. А в същност, всеки от вас е цар на триста милиарда души. които ви служат и слушат гласа ви.

Сега ще ви преведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходил по кръчми да им прави компания. Той сам не пиел, но, за да им угоди, като ходел по кръчмите, тук близвал по-малко, там пийвал по една чашка. Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започнал да ходи по кръчмите сам, без приятелите си. Така продължавал той цели 30 години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки, ходел бос и скъсан. Най-после дошъл до положение, че останали в джоба му само два лева. Един ден той излязъл из града, с два лева в джоба си и си мислил: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави. В това време вижда един човек, че продава Евангелия. Той си казал: Толкова пари съм дал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него. Като започнал да го чете, той си казал: Чудна работа, изгубих цели 30 години да дигам и слагам чашата, а то и тук имало какво да се дига и да се чете. Кръчмарят започнал да се затъжава за своя клиент, който в продължение на 30 години редовно всека вечер го посещавал, а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джеба, той отишъл при кръчмаря и му казал: добър ден, дай ми едно кило вино. А в себе си казал: Сега ще пия за хатъра на Евангелието. Същевременно той казал на кръчмаря да му донесе от бялото вино, от чистата вода, една чаша. Турил водата и виното пред себе си и започнал да мисли. В това време нещо вътре в него вика: Винце, винце! Той взел чашата с вода, доближил я до устните си и казал: От 30 години насам аз те слушах и ти бях слуга, но отсега нататък ти ще ме слушаш, аз ще ти бъда господар. Той дигнал чашата с вода и я изпил. Онова нещо в него пак вика: Винце, винце! Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш. Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и излиза.

Следователно, докато всички не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил. Отсега нататък ще пия този веда, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли. които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече.

Ако ние, съвременните хора, имаме този педагогически такт. да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и светски бързат. Започнете, за пример, да чете те „Отче наш“, но четете, в скоро време я свършвате — бързате много. И това не е лошо. То показва, че пестите времето, но това не е „Отче наш“. Да се чете толкова бързо „Отче наш“, това е безсмислено четене. Като ядеш и четеш „Отче наш“, благодари на Бога за тази храна, с която те е удостоил. Тази храна е дошла от слънцето, тя е изпратена специално за вас. Всичката храна, която съвременните хора възприемат, е донесена от слънцето. Ангелите са я донесли.

Светлината, която имаме, е сбор от хилядите лъчи от милиони същества. Ангелите пък са донесли тази светлина. И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и си мислиш за неща, които не са толкова важни. За важните работи казваш: Те търпят отлагане.

Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш. И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея. Ти поемаш въздуха, но не мислиш върху него. От тебе зависи да осмислиш поемането на въздуха. Като поемаш въз дух, ти пак трябва да четеш „Отче наш“. Три пъти го прочети, но спокойно, плавно. Един път го прочети за ума си, един път за сърцето си и един път за волята си. Тогава ще видиш силата на молитвата. Вие бързате и с това обезсмисляте нещата. Казвате: Това не е важно. А като бързате, важно е. То не е важно, но за онези, които не знаят да говорят. То не е важно за глухите, за немите, за слепите. Обаче ти, като четеш „Отче наш“, ще мислиш за своя Баща, който е създал света. Като кажеш „Отче наш“, ще си помислиш в себе си: Отче наш, Ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за теб. Ти си ми дал много блага. Ще туря умът, сърцето си и волята си да работят за Тебе и никога да не накърня думата Ти.

Днес всички хора говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот. Казвате: Да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Боже стаеното, а да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това. което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното, човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасител, ще го учи.

Та казвам: ние трябва да възпитаваме човека в себе си Ако ти си импулсивен, това е човекът в теб. — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе. Ще му кажеш: Почакай, досега аз съм ти служил 30 години, отсега нататък ти ще ми служиш. Аз съм дал всичко заради теб, сега ти ще дадеш всичко заради мене. От последния лев, който ми бе останал, аз си купих Евангелие. Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. Сега аз давам последния си лев за тебе, искам да те науча какво да пиеш. До сега ти ме учи да пия това, което не трябва да пия, а отсега нататък аз ще те уча какво да правиш. Всички хора на земята сме призвани да научим някого у нас как да мисли, как да чувства, как да постъпва. Не е въпросът да се отнасяме грубо, но ще постъпваме по всичките правила на добрата обхода. И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на онзи вътре в нас, който казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас“. И като постъпвате така, Духът ще ви се изяви. И когато дойде изявлението, слънцето ще изгрее в нашата душа. Едно време когато Бог създаде земята, слънцето го нямаше. Земята беше в тъмнина, всичко наоколо й беше в мрак. До това време земята е била мъртва. Когато започна създаването на земята, Бог я възкреси и вложи в нея новият живот.

Сега вие можете да ми за дадете въпроса: Това научно ли е? Това е повече от научно. Не само че е вярно, но е реално.

Има едно знание за вечността, наречено Божествено знание, което никога не се изменя.

Но има едно знание, което се явява във времето и постоянно се изменя. Запример, само за слънцето в сегашния век има повече от сто теории, които след време са изхвърлени и са се заместили с нови. Теориите за светлината днес са други, в сравнение с тия на миналия век. Също така и за силите на природата има много теории, които постоянно се менят и заместват с нови. Не че природата се е изменила, тя си е останала една и съща, но нашите изяснения се менят. Като растем, нашите възгледи постоянно се изменят а същевременно и отношенията ни към природата се менят. Нашето съзнание се мени. Ние имаме един свят на подсъзнанието, влизаме в този свят, без да го съзнаваме. После ние имаме един свят на съзнанието, друг — на самосъзнанието, и един свят на свръхсъзнанието светът на свръхсъзнанието едва сега се проявява, малко проблясъци се явяват. Когато влезем в подсъзнателния свят, трябва да сме будни. Тъй щото съзнанието има свои полюси, които наричаме полюси на Божественото съзнание.

Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание. В подсъзнанието се намират всички неща от миналото. Там се складират всички неща от цялата вечност. И ако ние познаваме законите, каквото ни потрябва от миналото, ще се обърнем към това Божествено съкровище, да го изтеглим. Всичко, каквото ни потрябва в бъдеще, черпим от подсъзнанието. Сега ние трябва да прилагаме съзнанието в живота си. В дадения случай съзнанието ще бъде за сърцето, за чувството, а самосъзнанието - за ума. Ние трябва да изправим погрешните си със самосъзнанието. Съзнанието пък трябва да се приложи към всички постъпки, да станем по умни.

Как ще оправдаете вие съществуването на един вълк и на една овца в природата? Ако ви се даде една такава тема, как бихте примирили съществуването на овците и на вълците заедно? Как щяхте да ги примирите заедно — овцата, която пасе трева, и вълкът, който яде овце? Те съществуват заедно като един възпитателен метод. Вълците възпитават овцете и овцете възпитават вълците.

Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение. Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора. в красивия и чист въздух и светлина — във всичко красиво. Всичко красиво носи живот. Всички красиви неща спадат към устроения свят, а всички грозни се отнасят към неустроения свят. Неустроеният свят, именно, създава нещастията на хората. Благодарение на този свят, ако двама души се съберат но едно място, те не могат да се разберат, не могат да живеят помежду си.

Всяко нещо в света, което считаме за зло, има своето добро, то става за добро. Ние трябва да се ползваме от всичко в света. Не е въпроса да няма войни, а разумно трябва да се воюва. Във всеки човек става една голяма борба. Понякога, като се бори усилено, човек губи по няколко килограма от своята плът.

Та казвам: във всека война Бог присъства. Той наблюдава онези, които изнасилват слабите като вълци, наблюдава и овцете, които страдат от вълците. Ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля. Всичко в света върши волята Божия. Трябва да знаем, че това което иде в бъдеще, е светло. Но докато дойде това бъдеще, ще се минат още тъмни зони. Има още малко кал, но като мине и тя, ще дойде това, което ние наричаме ставане, оживяване и възкресение.

Блажени сте, че сте достигнали до последните дни.

Из беседата, държана от Учителя

на 11 февруари 1940 г. София — Изгрев

_________________________________________

Ще стане това, което Бог иска! Ще стане това, което наистина трябва да стане, а не това, което хората мислят за необходимо. На всяко нещо е важен краят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

Някои хора търсят лично щастие. Това е проява на личният елемент в тях. Обаче не е този пътят за постигане на щастието. Само любовта носи в себе си елемента на щастието. Любовта е костилката, от която пониква животът.

Който няма оръжието на любовта, да не воюва със злото Иначе той ще претърпи поражение. Един човек, който обича само едното, той не може да те обича. Той ще те обича, но после ще обича друг Може да те обича този, който обича всички. При Божествената любов, ако някой само за една хилядна част от секундата те обича, то тая любов вече не се прекъсва. Тогава безсмислено е да го питаш утре дали те обича. Ако има прекъсване на любовта, това не е любов.

В човека ще обичате възвишеното, Божественото. Един човек минава през детство, възмъжалост и старост. Ако фотографирате тези три състояния, те ще изглеждат като различни хора. Обаче, има една същина, коя го е една и съща в тях. Това е божествената душа. За сега ние сме още в областта на сенките. А човек трябва да се стреми да намери душата. Във всеки един човек да видиш душата. Докато гледаш само външното в него, ти не си го разбрал, не си го познал.

Например, ти не обичаш някой човек. Но този, когото ти не обичаш, друг го обича. Ти не намираш нищо в него за обичане, но онзи какво е намерил? Кой е прав? Онзи, който обича, той е намерил в него нещо интересно.

Например, аз поглеждам една стара книга и казвам, че няма нищо в нея. Обаче идва друг и казва, че е много интересна. Кой е прав? — Оня който е чел в нея.

В любовта на човека често може да има прекъсвания наглед, но те засягат само външното съзнание на човека, а не вътрешната му същина.

Има външни препятствия, облаци — и любовта наглед се прекъсва. Това е именно грехът. Понеже земята се върти има и ден и нощ. Но ако си над земята на известна височина, за тебе няма да има ден и нощ. С други думи: ако излезеш в една по-висока област, в едно по-високо поле но твоето съзнание, няма да има промяна в твоята любов, няма да има това, което наподобява прекъсване на любовта.

При любовта пази свободата на другите! Ние сега се намесваме в свободата на другите. Ние казваме някому: „Ти не ме обичаш! Трябва, обаче, да оставим хората свободни. Той е свободен да обича или не. Не се намесвай в неговата свобода

Когато си отхвърлен от всички и те считат за измет, то има един, който те обича. Тогава с тебе върви един ангел и ти казва: „Не бой се! Господ те обича!“ Тая работа ще се оправи“..

Ние приличаме не децата В едно семейство има 10 деца. Бащата донесъл 9 кукли. За десетото дете няма кукла. И някой му казва: „Ти не си добро дете! Ако беше добро, щеше да има кукла и за тебе!“ Но баща му казва: „Не плачи! Утре ще купя кукла и за тебе!“ Та ние плачем все за кукли. Като мислим по този начин, ние сме влезли в закона на остаряването — А пък закона на остаряването е закон на отдалечаване. Тогава нещата стават невидими. Старите възгледи състаряват. Трябва да се подмладим!

Ние още не разбираме любовта. Представете си, че някой те обича, и ти е приятно. Но утре като видиш, че той обича и другиго, теб ти стане неприятно И ето, дойдеш в едно заблуждение. Не! Любов та не може да се ограничава! Както светлините не може да се ограничи, така и любовта не може и не трябва да се ограничава.

Човек не идва на земята за да бъде щастлив. Той идва, преди всичко, за да изправи своите грешки. После идва за да забогатее с добродетели. След това идва за да върви по най-трудния път: Да вземе чуждите погрешки и да ги из прави — да плати за чуждите погрешки, както направи Христос! И най-после идва, за да урежда живота на човечеството — за въдворяване на Царството Божие на земята.

Преди да отидеш при хората. ще отидеш при Бога. И като се върнеш от там, ще бъдеш богат и ще даваш на другите

(Из беседите)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГРАФОЛОГИЯ

(продължение от брой 276)

(2)

РЕДОВЕ

Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на почерка).

Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата линия).

Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент. Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока).

Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост.

Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.). Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение, дори и когато то е предизвикано от изкуствено самовнушение, то редовете винаги с насочени надолу — те „падат“. На против, когато той се намира в състояние на подем, редовете се насочват нагоре — стават възходящи. Някой графолози характерологично противопоставят низходящите („центростремителни“) на възходящите („центробежни“) редове.

НАКЛОН

Наклонът — това е ъгълът, който сключва посоката на буквите с хоризонталната линия.

В училището са ни учили да пишем наклонено вдясно, намирайки, че това е най-удобното писане (буквите с наведени вдясно сиреч по посоката на писането). Ала мнозина от нас не са могли да се подчинят на общото правило и са пишели отвесно. Очевидно, те безсъзнателно със следвали своя вътрешен нагон, който е по-силен от натрапения навик. Трудно е само да се обясни, защо същия този нагон не действа еднакво у всички. Възниква, освен туй. въпроса, защо не всички обладават еднаква наклонност да пишат букви и защо онова, което е естествено за едного, е неудобно за други.

Като че ли, колкото и да се мъчат да обучават децата на определен начин на писане, ръката си избира свой начин, който е най удобен. Повечето почерци с наведени от 45о — 50 о (наклонени почерци), но има и отвесни почерци, образуващи прав ъгъл с редовете (прави почерци), има и почерци наклонени в ляво до 125°. Съществуват, разбира се, и много още преходни степени и комбинации на тия основни форми*).

Най-често се срещат почерци, наведени вдясно (45°) — по посока на писането. Ала в последно време значително се е увеличил процентът на отвесните почерци (90 о), преди войната тоя процент е бил 10%, а сега той достига до 35%. Графолозите приписват на хора с отвесен почерк по-голяма сдържаност, самообладание, издръжливост и затвореност, отколкото на хора, които пишат наведено**).

Твърде наведен, или току-речи полегнал почерк, трябва да се сматря, както и всяко по-значително отклонение от нормалното писане, като патологично явление.

Наведеният вляво почерк (достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал. Такъв почерк показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост.

Когато наклонът на буквите и отделните думи се мени, това показва противоположни, неустойчиви чувства, подхвърлени на капризи. Сочи още импулсивност, силни ефекти, несдържаност, изострена нервна чувствителност, разхвърляност на стремежи цели.

В случай, че наклонът се мени рязко и внезапно това показва извратеност, разпадане на личността, често поради несъответстващите изисквания, които човек налага на външния свят. Неврастенична натура. Блуждания на фантазията (при разбора трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка).

(следва)

_____________________________________

*) Насоката на буквите може да се определи точно, като се изрази в ъглови градуси.

**) Голям интерес заслужават два примера, които привежда проф. Прайер в едно от своите графологични съчинения. Прайер притежава около 2,000 писма от своя баща, разпределени по хронологичен ред. Тази колекция показва, как един човек. чувствителен по природа, страстен, сприхав, с течение на времето под влияние на условията на живота, постепенно изгубва тия качества, като развива самообладание и сдържаност, (Подобно нещо се наблюдава в почерка на знаменития норвежки драматург Ибсен.) Цялата тази душевна метаморфоза у бащата на Прайер може да се проследи по неговите писма. В тях почеркът, от наведен става все по-прав и по-прав. В първите години ъгълът на неговия наклон е 37° — 38°, след 10 години той се увеличава до 400, във в последната година от живота му наклонът достига до 50°. Другият пример е още по поразителен. В писмата на една млада, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец, почеркът от силно наведен става прав. Прайер обяснява това с понесените от младата жена силни душевни преживявания. Когато, след неволно години, тя се примирила с мъжа си, почерка й отново станал наведен вдясно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Надеждата на човечеството

Заплашителното разпространение на материализма, поради факта, че хората вече не чувстват. Божественото присъствие във вселената, е довело днешната цивилизация до една опасна криза. Историята учи, че винаги когато чистият пламък на духовното познание се е разколебавал и загасвал, моралът на народа е отслабвал, и макар че умът е бил все така жив и подвижен, цивилизацията е отивала към бърз упадък.

Днес ние се намираме пред едно подобно положение. Силно развития интелект направи чудеса в областта на науката, но нравствената страна на човешкото същество е изоставена вече и затова е неспособна да направлява външна. Та дейност по пътищата на зара вия разум и ма човешкото братство. Едва ли има научно откритие което да не е било използвано за зло. Ний изнамираме експлозиви, но това не е за да изтръгнем от Земята нейните ценни метали, а за да осакатяваме и убиваме хората. нашите братя. Ний изучаваме принципите на въздухоплаването, ний летим из въздуха, но не за да ускорим напредъка на цивилизацията, но за да умъртвяваме децата и да разрушаваме хубавите градове.

Где да намерим истината, която най-скоро и най-успешно ще даде възможност на човека да се увери, че Бог наистина съществува, че наистина съществува нравствен закон в света и че, ако човек е посял в полето на живота семената не доброто и на злото, той сам ще събере и тяхната жетва? — Пререждането е тази истина, за това в него с надеждата на човечеството. То прави възможна вярата в Бога и за учените, защото то представя в едно хармонично цяло фактите, открити от науката, както и истините. смътно схващани от религията. То с надеждата на човечеството, защото от него ний черпим абсолютната вяра в добротата на Върховното Същество и защото То ни показва, че еволюцията има не само своята физическа, но също така и своята духовна страна.

През ултраматериалистичните дни на миналия век, когато изглеждаше, че всяко ново откритие засилва все повече и повече мрачното заключение, че не може да съществува Бог, тъй като природата е жестока, безмилостна, „с окървавени нокти и зъби“, не е чудно, че хората със стотици хиляди напускаха своята вяра.

И наистина, когато се постараем де проучим от близко живота и човешките дела и проследим без предразсъдъци това, което става в света, ний ще отстъпим в ужас пред страданията, мизерията, невежеството, егоизма и жестокостта, които срещаме навсякъде. Тогава в нас се повдига един въпрос: Бог ли е причината за всичко това? Отговорно ли е Божеството, пряко или косвено, за този ужасен каприз? Ако ний затворим очите си под превръзката на догмите, ако изпълним ушите си с посредствени отговори, ний бихме могли да живеем спокойно, без тревоги и съмнения. Но ако погледнем на въпроса с отворени очи, нещо което малцина могат да сторят, ний ще потънем в един океан от съмнения.

Много мислители смятат, че християнството не ще може да си възвърне своето мощно влияние върху духа, сърцата и ума на хората, и изобщо върху целия живот, докато не започне отново да учи отдавна забравената истина за прераждането. От средата на шестия век, християнското учение за предсъществуването на душата и прераждането е било изоставено и забравено, и една от причините за това е духовната тъмнина, която е заляла Европа при завладяването й от варварите. Тези варвари днес са вече цивилизовани и образуват големите нации на света. Крайно време е, следователно, изгубената истина за прераждането да заеме отново своето място между безценните съкровища на християнството.

Без това, безверието ще продължава да се шири, защото църковните догми не могат да обяснят живота по начин, задоволяващ съвременния силно развит и взискателен ум. Но око прераждането отново заеме своето място като велик закон и свещена истина за човечеството, тогава ще имаме едно ясно и логично обяснение на живота и ще усвоим много безценни уроци, наблюдавайки развитието на нещата в света и прозирайки зад тях Божията промисъл и величествената цел на еволюцията, която прераждането по степенно осъществява.

Прераждането разширява нашия хоризонт, води ни към познание на върховните реалности в живота и ни дава чувството за Вечността. То ни изпълва с удивление, пробужда нашето въображение, отправя духовния ни взор към дългата редица на вековете. Прераждането е вдъхновение за поета, светлина за философа, радост за светията, защото то сочи пътя към Бога.

Колко трогателна и мила е тази поезия на миналото! Когато сме били почти диваци ний сме се били в армиите на фараоните или на някои отдавна забравени царе: като търговци, ний сме продавали платове, изтъкани от занаятчии, станали на прах още в предисторичните времена. Ний сме се кланяли на Бога под различни имена, и всеки път формата на религията, в която сме се родили, ни се е струвала като единствено права. Ние сме се прекланяли пред тъмните образи в обширните храмове на Атлантида, покрити днес от океана. Със сърце, изпълнено с радост, ний сме слагали цветя при нозете на египетските богове; падали сме на земята, обзети от екстаз, когато Божественият огън е слизал и форма на светкавица върху олтарите на Зороастра; поднасяли сме жертви на Вишну в изсечените в скалите светилища на Индия; носили сме жълтата тога на Буда и сме пели стиховете от Осморния Път на Благодатта; в мраморните храмове на Гърция ний сме изливали с радост възлияния на тъй прекрасните нейни богове: подчинявали сме се безпрекословно но строгите постановления на римските закони; о може би сме били и в числото на тия, които са слушали непознатия Учител, когато Той е ходел и учил в Палестина, и понеже неговите думи и постъпки са засягали нашите ограничени схващания, може би ний сме хвърляли камъни върху този скиташ богохулник. През средните векове ний сме водили строгия живот на духовника или религиозния.

А сега, ето ни дошли още един път на земята, за да посветим силите си в служене на истинския Бог, влизайки отново в кръга на раждането и смъртта, в древното и чудесно Училище на света.

Ърв. С. Купър

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Какво докарва месната храна

Има най-положителни научни основания в полза, но мнението, че видимите преимущества на месната храна всецяло зависят от нейното възбуждащо действие, прилично на алкохола. Месната храна и алкохолът действат силно и бързо на нервната система; при това усилено се разходват не само съставните части на храната, но и елементите на организма. А щом това с така, то месната храна косвено помага за намаление но жизнената сила и съкращава естествената продължителност на живота. Има примери, че хора, гладували или привикнали на растителна храна, щом се наядат с месна храна, възбуждали се силно, като да са пияни.

Храната действа и върху характера на животните. По думите на Либиха, месото е причина за враждебността и свирепия инстинкт на месоядните животни, с които те се отличавал, от тревопасните. Една мечка в анатомическия музей в Хисен била спокойна и кротка, когато я хранели само с хляб, но щом захванали да я хранят с месо, тя станело буйна и опасна. Свинете когато ги хранят с месо, стават зли и често се хвърлял, върху хора. Също хранят и кучетата с месо, когато искат да бъдат лоши и опасни за крадците. Либих казва, че и хората, които се хранят с месо, биват раздразнителни и гневливи. И аз мисля, че възбуждащото влияние на месото трябва да се отдава главно на твърде бързото проникване в кръвта на преобладаващите в месото азотисти вещества, а също и на отсъствието на въглеводите, които имат бавно и регулиращо действие.

Ний поменахме за косвената вреда на месото. Най обикновеното негово последствие е алкохолизма. Един американски реформатор, който чел 40 лекции върху алкохолизма и старателно изучил причините у всевъзможни лице от разни класи и местности, утвърждава най-решително, че месото възбужда нервната система и с това открива път към невъздържаност от спиртни питиета, като добавя, че колкото по-вече яде човек месо, толкова повече рискува до стане алкохолик. И много опитни лекари се съобразяват с това, когато лекуват от алкохолизъм.

Д-р Флинг предполага, че при хроническия и остър гастрит (възпаление на стомаха) трябва да се запрещава месната храна, защото тя действа раздразнително но стомаха и се получава силно жажда към алкохол. А известно с, че алкохолът е пряко причина на хроническия гастрит. Това става така; месото подържа гастрита с възбуждащото си действие, гастритът възбужда жажда, а жаждата поддържа страстта към вино. И понеже месото се смила само в стомаха, то лесно се обяснява вредното му действие върху болния и отслабнал орган. Д р Джаксон, старши лекар в една болница за алкохолици в Съединените Щати, казва че е невъзможно изцеряването при хранене с месо, и той изисква от пациентите. Пълно въздържане от месо, чай, кафе и тютюн. „Като се хранят — казва той — с хляб от несеяно брашно, със зеленчуци и плодове: ябълки, праскови, зарзали, круши и др., непременно ще се изцерят“.

Месото със своето постоянно възбуждане на нервната система оказва голямо влияние и на половата сфера и предизвиква неутолими потребности. Коренната и обща причина на проституцията в големите градове трябва да се дири най-напред в разкоша и невъздържаността на храната и питието на богатите и имотни класи. А употребяването на месото и алкохола, породи лъжливите хигиенически и медицински понятия, се разпространява все повече и повече във всички слоеве на обществото. Ако се премахне месната храна и спътникът алкохол, ще се направи много повече за изкореняването на проституцията, отколкото при всички други мерки при действието на тези две пагубни условия.

Хранене на туберкулозните със сурово месо е грубо заблуждение. Скрофулите и охтиката се церят при строга вегетарианска диета. Има още една болест, най-доброто средство против която е пълното въздържаме от месо; това е подаграта. При храненето с месо се образува много пикочна киселина и следователно, има повод да се чака подагра или камък. А растителната храна може да премахне развитието на тия болести (които често биват наследствени), и се оказва годна за борба с тях, когато са се вече напълно развили. Д-р Чейн съобщава, че принц Конде се излечил от упорна подагра, като оставил рибата, месото и виното. По мнението но Д-р Кулен с растително диета се лечи успешно не само подагра, но и ревматизма, при който се образува в кръвта много фибрин, съставна част на месото. Наблюденията над болни от захарна болест показват, че първият неин признак е разстройството на храносмилането, което изисква прекратяване на азотистате храна. Захарноболните умират от изтощение. Д-р Донкин изнамерил храна за такъв организъм от бито мляко. Въздържанието от месо се оказва неимоверно полезно и за епилепсията. Най-вярната хипотеза за епилепсията е. че тя е последствие на повишена възбуденост на нервната система. Ето защо страдащите трябва да употребявал, растителна храна, която не е възбудителна. Има много примери, дадени от лекари за пълно изцеряване на епилептици само с растителна диета. Такива примери съобщавал, д р Норт, д-р Hayward, д-р Чейн, д р Лей и мн. др. Може да се приведат безкрайно число примери за излекуване или поне за облекчение от всевъзможни болести и болестни предразположения чрез растителна и млечна писта.

В „Univers illustré“, 26 март 1876 год. д-р Декан по повод постите твърди, че храната играе най-важна роля в болестите. Опирайки се на лекаря в манастира Lagandre Trappe, отец Дебрън твърди, че растителната храна на трапистите благоприятства за тяхната здравина и благоденствие. В течение но 27 години в тая община нямало ни един случай от апоплексия, аневризъм, воднянка, подагра, камък или рак. Холерата никога не е посещавала ни един манастир на този орден, даже когато със свирепствала из околните места.

Много статистически данни доказват, че тези, които се хранят с растителна храна, са запазени от епидемии. Д р Рош съобщава, че във време на страшната епидемия жълта треска, в Филаделфия,той запазил здравето си и енергията си, благодарение на храната от зеленчуци, зърна и мляко, без всякакво месо.

Знаменитият хигиенист Силвестър Грахам през време на холерата в Ню Йорк, 1838 г., убедил много жители, въпреки съветите на други лекари да не се хранят с месо и да не пият спиртни питиета. И забележително е, — казва той — че никой от тези, които се хранеха с растителна храна, не падна жертва на холерата, и само у малцина имаше леки припадъци. Лекарите Палард, Рис и Типан също предпазвали от холерната епидемия жителите с растителна храна

Д-р Ана Кингсфорд

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЧЕВИ БАНИ

Слънчевата светлина влияе както върху местото, което облъчва, така и върху делото тяло.

Кожата на изложеното на слънчевата светлина място постепенно се зачервява все повече и повече, според силата па слънцето н според продължителността на облъчването. На люде с бяла кожа светлината действа по-силно, а на люде с тъмна кожа — по-слабо. Людете в горещите страни имат тъмна, или дори черна кожа, за да се пазят от силната слънчева светлина.

Изложено на слънце, тялото най-първо се стопля; при по-продължително облъчване, кожата се зачервява. Червенината на кожата е толкова по-силна и трайна, колкото слънчевата светлина е била по силна и е действала по-продължително. Ако светлината продължава да действа след като кожата се е силно зачервила, тогава на нея се явяват мехури, изпълнени с прозрачна бледо-жълтеникава течност. Това е слънчево изгаряне втора степен.

След преминаването на тия изгаряния, кожата остава по тъмна. Изобщо, хората, които работят на слънце, имат по-тъмна кожа. Негрите в тропиците имат черна кожа и те, както казва един лекар, се разхождат в сянката на своята кожа.

Изложените на светлина открити рани отделят повече сукървица или гной, ако са гноясали. Ако в самата рана и около нея има отоци, те се разнасят и изчезват. И увеличените жлези и всякакви натрупвания, надебеляване и подуване, появили се вследствие на възпаление, изчезват, или поне значително намаляват под влияние на слънчевата светлина. Микробите в раните постепенно изчезват и зарастването на раната се ускорява.

Слънчевата светлина има голямо действие върху делото тяло. При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време. При продължително, прекомерно излагане на слънцето може да на стъпи продължително повдига не на температурата на тялото.

Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно.

Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е. хранителните вещества по-бързо се разлагат и изгарят в организма. Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от тялото на солите на калция (варта) и на фосфора, които соли са градивното вещество за костите. При една и съща храна, в кръвта се намират повече калциеви и фосфорни соли, когато детето играе на слънце, отколкото кога е в тъмно место.

Успоредно с увеличената размяна, и бъбреците работят по-усилено, затова се отделя повече пикоч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЗНИ

Случай на ясновидство

Проф. Литлейон е извикал вниманието на мнозина със своите необикновени способности. Едно лице го посещава. Професорът му казва:

— Преди да тръгнете за насам, вие се разговаряхте с две лице. Променихте два автомобила, преди да стигнете до гарата, и пристигнахте там с голямо закъснение. Насмалко щяхте да пропуснете влака.

И професорът описал подробно външността на двете лица с които говорил посетителят!

Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората. В късо време професорът установил точно мястото, дето пръстенът е бил загубен. И наистина, той е бил намерен там.

Едно момче изчезнело, и родителите му се обърнали към професора с молба да им помогне да намерят сина си. Чрез телепатични изследвания професорът го намерил.

Професорът така казва за себе си:

Посветил съм целия си живот но изучаване телепатията. вибрациите, които съществуват в организма и господството на духа над материята. Моят мозък представлява една радиостанция, от която съобщенията се предават външния свят по безжични вълни и отговорите се връщат във форма на краски, думи и звуци. Никога не съм изпадал в транс и всичките си опити съм правил при пълна светлина, пред хора, които седят наоколо ми.

Светлината е храна

Както въздухът, така и светлината е храна, необходима за живота. Ако нашата способност да възприемаме светлината е по-малка от нормалната, в такъв случай ние сме болни. Светлината не само осветлява, но и храни. Доктор Д. Курмелес, френски лекар, е правил опити с рахитични мишки. Турил ги с да живеят на тъмно или на режим, при който не могат да заякнат. Но тези мишки се съвзели и добили сили щом започнали да ги хранят с храна, която е била излагана на светлина. Рахитични деца, тия които са закъснели в своето развитие, които не могат да ходят, хранени със светлина, бързо заякват, костите им се втвърдяват. Този начин на лекуване на рахитични деца днес е много известен. Обвивките на плодовете и зеленчуците са важни, защото са вещества, пълни със слънчева светлина. Ето защо, хубаво е да не хвърляме обвивките на плодовете.

Идеята за безсмъртието у египтяните

Никой друг народ не е имал по-твърда и непоколебима вяра в безсмъртието от египтяните. В петте царски пирамиди близо при град Кайро се срещат едни и същи надписи, издълбани във варовитите камъни, от тавана до пода. Пирамидите датират от 2625 до 2475 год. преди Христа. Текстовете са религиозни и се състоят от молитви., химни, митология и описания на задгробния живот.

Най-забележителни в тези текстове са онези пасажи, които говорят за безсмъртието. Те не са били надминати в старо или в ново време.

Следват неколко пасажи, преведени от йероглифните надписи:

„Фараонът не е мъртъв; той живее в слава на небето и пребивава в безконечност“.

„Животът на Фараона е една вечност; неговата граница е вечността“.

„Боговете повикаха този Фараон на живот и задоволство навеки“.

„Честити Фараоне! Ти замина от тук за да живееш; ти не си заминал да умреш“.

„Духовната част отива в небето; смъртната част отива в земята“.

„Ти, който спиш, пак се събуждаш; ти който умираш, пак живееш“.

Тези надписи са едни от най старите известни писания за безсмъртието. Те са били издълбани в камъка 600 год. преди времето на Аврама, 1400 год. преди времето на Мойсея, и 2600 год. преди времето на Христа.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×