Jump to content
Преслав Павлов

За еволюцията на човешкото съзнание

Recommended Posts

За еволюцията на човешкото съзнание и пътищата за духовно познание

 

Преслав Павлов

 

            Въведение. С помощта на този преглед ще се опитаме да дадем един кратък обзор на тема еволюционните степени на човешкото съзнание, които са ни известни от Антропософията, при това, където е възможно, ще ги съчетаем и сравним с терминологията, известна ни от Учителя Петър Дънов. Тези записки са предназначени за човек, който вече предварително е запознат с основните понятия на Антропософията, а също така и със Словото на Беинса Дуно. Набляга се само на някои детайли по тази тема, затова по-долните редове са по-скоро телеграфно изложение, отколкото подробно разяснение. Моля предварително да бъда извинен от очакващите повече. Подробната литературна справка ще е от полза за по-нататъшно задълбочаване в изследванията по темата и я препоръчвам за самостоятелно проучване. Тя е една много добра възможност за разширяване на познанията по тази тема.

            Степени на човешко съзнание. Човек, еволюирайки като ученик на Духовната Наука, минава през редица степени на съзнание, които представляват етапи от неговото развитие. Така той развива своята душевна зрялост, за да може накрая неговият дух да се изяви в пълната си слава. Тяло на славата – това е Христовият дух в човека, с други думи: да се изяви Духът в пълната си слава, означава от духа на човека да извира Любовта като принцип, т.е. Божествената Любов, която безспирно да оживява и умножава всичко във всички светове, присъщи на Бога. Тези степени – най-малко 10 на брой – могат да бъдат класифицирани както следва:

1.     Дълбоко трансово съзнание;

2.     Сънищно съзнание без сънища;

3.     Сънищно съзнание със сънища;

4.     Ясно (Дневно) съзнание;

5.     Въображателно (Имагинативно*) съзнание;

6.     Вдъхновително (Инспиративно*) съзнание;

7.     Проникващо (Интуитивно*) съзнание;

8.     Съзнание, обхващащо връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса;

9.     Съзнание, обхващащо Макрокосмоса;

10. Блаженство в Бога.

            Първите седем отговарят на еволюцията 777 на човека. Така човекът е имал Сънищно съзнание без сънища в Слънчевия период, а във Вулкановия всички еволюирали до този период хора ще развият поне Интуитивното съзнание. След Вулкановия период започва същинската работа на хората, те ще могат да творят живи и с развито съзнание, мислещи форми. Но все още няма да могат самостоятелно да се справят с по-фините форми от менталната (света на Нисшия Девакана) материи. Завършвайки степените на съзнание: Съзнание, обхващащо връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса и Съзнание, обхващащо Макрокосмоса, човекът съответно ще овладее причинния (Висш Девакан) и будичния (душевния) свят. Първите четири степени са много коментирани и затова ги пропускам. Какво представляват останалите степени на съзнание?

            Имагинативно съзнание.  Това съзнание в най-голяма степен прилича на ангелското съзнание по настоящем. То разгръща още повече визуалните способности на индивида, затова то и приема наименованието въображателно, не защото е свързано с някакво фантазиране, а защото чрез цветове и форми изразява неща от етерното ниво и до някъде астралния свят. Тук образите, явяващи се на човека, са символи, които той, умеейки да тълкува, разбира какво му говорят ангелските същества. Тази степен на съзнание, както и следващата, може да се развие при определени условия от индивид с недостатъчно чисто сърце, но това ще е пагубно за него. При Имагинативното съзнание образите са силно подвижни и изменчиви, преливащи се едни в други, като халюцинации, защото всичко това е етерно-астрална материя. Добрият ученик може да се осланя на разбирането на тези форми единствено под прякото ръководство на напреднал поне до Интуитивно съзнание Аз, който вече може да бъде учител, а такъв той задължително ще привлече към себе си, независимо дали е във физическа или друга форма. Тази степен е свързана с развитието на шеста чакра – Аджна, в човека на етерно и астрално ниво. Това е и органът в действителност, чрез който човек регистрира тези етерно-астрални форми. Местоположението на тази чакра е известно – в областта на основата на носа. Но ще обърна внимание, че проекцията на породените от Имагинативното съзнание форми се възприемат спрямо човешкото тяло на 5-10 cm напред и нагоре от това място. Развитието след това на седма чакра – Сахасрара, на астрален план с напредването на опитностите, е знак за правилно и хармонично развитие на окултния ученик. Същият факт е налице и при следващата степен на съзнание със седма чакра, но този път на ментален план.

            Разбира се, тази степен е и много различна от положението на ангелите, защото те нямат и не са имали такава форма на конкретна мисъл, Ясно (Дневно) съзнание, каквато има човек. Това дава кардиналната разлика по начало между човека и известните ни ангелски йерархии, т.е. разковничето е в концентрираната симбиоза между воля и мисъл, която съществува при човека. Но за да бъде култивиран този зародиш, за да може тази дивачка (необлагородено дърво) да връзва плодове, е необходима облагородяващата роля на сърцето. Чистото сърце е Посредникът, то е гарант за наследяване на Божието Царство. Затова се казва: ум, сърце и воля. Само чрез сърцето умът ще успее да овладее Божията сила – воля, дадена на човека, в пълнота и естественост. Защото без сърцето човек ще отпадне от еволюцията и ще поеме по пътя на Черното братство, където има шанса да заеме едно, така да се каже, ерудирано място. Не могат да се похвалят с ум като човешкия и съществата от Черното братство. Този потенциал е една основна цел в тяхното домогване до човека. Това е първата степен на развитие на окултните способности на изучаващия Духовната Наука.

            Инспиративно съзнание.  Следвайки Хермесовия принцип за универсалното подобие, може да се приведе и тази степен на съзнание към света на архангелите. Инспиративното съзнание е форма на съзнание, която може да се разгледа като една надстройка или допълнение към предишната, имагинативната. Тук в допълнение към гореописаното се регистрира и звукът като символно ориентиращ фактор. Наименованието на тази степен може да се преведе като Вдъхновително, защото до сега движещите се образи, допълнени от мелодии и звуци, изпълват до край по такъв начин астралното тяло на човека, че той затрептява, импулсиран от духовния свят около него. При завършване на тази форма на съзнание се овладяват напълно и най-високите фази на астралния свят. Тук се намира и критичната точка за овладяване на сърцето. Сърцето на човека (в езотеричен смисъл) се намира в най-висшите три фази на астралното му тяло или по-точно казано на тази същност от човека, която заема астралния свят. Това означава, че тук сърцето е напълно организирано и от тук нататък следва една качествено нова форма на работа на този духовен орган. Но за да може тази работа да се изяви, е необходимо да настъпи следващата степен на съзнание. Така човек има един орган – готов за работа и в етап на непосредственото му заработване. Това е при залеза на Венера. Тази степен на съзнание е свързана с развитието на шеста чакра – Аджна, на ментален план. След като ученикът е развил своето сърце и устоял на неговите изпитания, ще започне да се проявява една нова степен на съзнание, а това е Интуитивно съзнание.

            Интуитивно съзнание. ”Интуиция” означава прозрение. При тази степен символният апарат, който до момента помагаше на развиващия се ученик, отпада. Сега на лице е способността да се прониква в нещата така, че ясновиждащият напълно се слива с обекта на изучаване. До сега обектите говореха на ученика сами за себе си, като за това ползуваха символен апарат, изграден в понятийната система на ученика. Сега ученикът придобива способността самият той да проникне обекта отвътре и да го изучи така, както човек изучава самия себе си. За да се постигне това, е необходима мощна изява на човешката воля, а за това се изисква напълно здраво сърце. Тук е налице съединение на ум, сърце и воля, впрегнати в една цел – да проникнеш в …, да се превърнеш в … , да бъдеш … . Това не означава, че целта винаги е някаква персона, не. Цел може да е всичко: събития, процеси, множества от неща и т.н. Затова тази степен може да се преведе като Проникващо съзнание, защото то ти дава способността да проникваш. Тук ще отбележа също, че ученикът не може да постигне дадена степен, като прескочи някоя от предходните.

            Трябва да се каже, че интуицията (като чувство) е нещо съвсем различно от Интуитивното съзнание. Интуицията е способността на индивида, така да се каже, ”да чуе тихия глас на духовния свят”. Това е способността да възприемаш неща, а това обикновено са решения отвътре, без участието на ясното ти съзнание. Тук играе роля човешкото подсъзнание. Интуиция е способността чрез подсъзнанието си да възприемаме даден импулс за дадено нещо от духовния свят. А както ни е известно, подсъзнанието представлява отношението на ангелския свят към човека; съзнанието – отношението на хората и животните към човека; себесъзнанието – отношението на човека към самия себе си и свръхсъзнанието – отношението на Бог към човека. Ангелските йерархии, които за човека по настоящем са основно ангели и архангели, влизат в отношения с човека на астрален план. Затова интуицията може да се нарече чувство, тъй като светът на чувствата е астралния свят. Интуитивното съзнание е характеристика от много по-високо поле. Всеки човек може да проявява в даден момент интуиция, а в друг не – това зависи от чистотата на астралното тяло. При абсолютно чисто астрално тяло имаме чисто сърце. Оттук нататък започва развитието на Интуитивното съзнание. При Интуитивното съзнание, веднъж има ли го, то е постоянно и неизгубващо се. (Заб.: чистота на физическото тяло – чистоплътност, чистота на астралното тяло – чистота, чистота на менталното тяло – святост).

            За да започне да се проявява Интуитивното съзнание, трябват: воля – божественият потенциал в човека, чисто сърце и развит ум – разум, който постепенно ще започне да прераства в съзнание (съзнателност). Съзнанието - това е със-знание. Тук човек започва да съжителства с едно знание, но това няма нищо общо със знанията на човешката логика, колкото и абстрактна да е тя. Само ще загатна, че човек вярва, когато не знае; когато знае, той няма нужда да вярва.

            Развитието на ума по еволюционни предпоставки изпреварва развитието на сърцето, затова много учители и Христос наблягат не на ума, а на сърцето. Това не означава, че не трябва да се полагат грижи за ума, напротив необходимо е редом с развитието на сърцето да се развива и умът, защото умът може да е по-развит на етап, когато човек е обърнат изцяло към външния свят, но за ученика това е напълно недостатъчно. При ученика е необходима много по-мощна организация на менталните процеси, а това се постига с духовна работа.

            Тази степен на съзнанието е свързана с развитието на шеста чакра – Аджна, на ниво Висш Девакан или наречен още Причинен свят. Впоследствие с разгръщането на способностите на ученика се отваря и седма чакра – Сахасрара на този план.

            При постигане на всичко това за общо еволюционния ход на човечеството идва и краят на еволюцията 777. За човечеството достигнало до тази степен на еволюция, но не минало по ”тесния път”, степените на съзнание са тези. Оттук нататък в общия ход на работа на човечеството е да изпълнява Волята Божия; само една част от хората ще продължат развитието на съзнанието си в една следваща степен.

            Съзнание обхващащо връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса.  За хората не минали по ”тесния път”, степените ще са тези, защото те няма да имат натрупан потенциал да продължат по нататък. Това означава, че по-голямата част от еволюиралите до тук хора ще продължат да служат като добри божии служители, използвайки натрупаните опитности до момента. Те ще продължават да усъвършенстват тези си способности. Тяхното развитие не спира, а започва да се ”разлива като една пълноводна река”, в една ”хоризонтална” плоскост, но като цяло следващите степени на съзнание ще бъдат почти непостижими. За една много по-малка част от хората еволюцията на съзнанието продължава със Съзнание, обхващащо връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса. Това е степен, която разгръща на съвсем нов план функцията на Духа-Себе в човека. Ще вмъкна, че тази и следващите категории са много трудни за обяснение с прости думи. Тук причинността излиза като понятие от рамката на причинно-следствената връзка свързана с човешката личност, т.е. с Аза. Това тяло получава съвсем друга ориентираност, а тя е, че сега то служи като проводник на човешкия Аз да улови закономерностите, взаимоотношенията като принципна единица – човешки Аз по принцип. Това е Микрокосмосът и светът като високо еволюирали същества, т.е. всички висши космични съзнания, които творят във всеки един момент общо света (т.е. всички видими и невидими светове), до самия Бог. Тук човек получава съвсем ново определение в ролята си на Божи служител поради новия характер на взаимоотношения с висшите духовни йерархии. Но Макрокосмосът не е само това. Той е всичките йерархии от Бялото и Черното братства изграждащи света като цяло. Връзката между Микрокосмоса (човека) и Макрокосмоса, това е: човек да е в такава висша поставеност на съзнанието, че да възприема във всеки един момент (миг) всичко течащо като процес между човечеството като цяло и Макрокосмоса като единна система от живи същества. Любовта като принцип има конкретна изява в реализацията на този процес. Тя е ключът, чрез който се организира причинното тяло (Духа-Себе) на човека и която ще успореди протичащия процес на Съзнание, обхващащо връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса. Любовта е един универсален проводник, който изпълва целия всемир и служи в случая като мрежа, обхващаща всичко. Развитото, още след завършването на Юпитер, Тяло на Любовта за първи път ще заработи със своята най-основна функция – да обгърне всемира (света като цяло). Развитието на тази степен е свързано с отварянето на шеста чакра на будичен план, а по-късно и седма чакра. Защо отварянето на чакрите изпреварва с едно ниво разгръщането на човешките тела?  Защото те са каналите, по които ще протичат за напред енергиите, така че след време да може и тялото от този план да се изпълни до край с живот.

            Както може би сте забелязали, между Интуитивното съзнание и следващите има някаква аналогия в процеса на ”влизане във … ”. Следващата степен на съзнание също представлява едно доразгръщане на предходните две степени.

            Съзнание обхващащо Макрокосмоса.  Това е степен, при която може да се каже, че човек в своеобразен смисъл губи собствения си Аз. Поне в смисъла, който е влаган до този момент за Аза и процеса на себеопределяне. От тази степен човек във всеки един момент се възприема и като себе си, и като всичко останало около него, т.е. Макрокосмоса. В тази степен на съзнание, това което до сега е било индивидуално съзнание става едно с всички същества (съзнания), изпълващи всички светове, до самия Бог. Той възприема реално пулса на живота като цяло. Тук се разгръща на съвсем нов план функцията на будичното тяло (същността на душата), Духа-Живот. Душата на един такъв човек е душа и на всички останали същества в космоса. Тук заработва по нов начин развитото още при Венера Тяло на Мъдростта. Мъдростта като принцип е силата, която ще усили по такъв начин човешката душа, че тя ще стане едно с всички души. Божията Мъдрост или Мъдростта като принцип е нещо, което както и Божията Любов и Божията Истина не подлежат на словесен коментар. Затова ми е невъзможно да обясня по подробно, защо Мъдростта ще усили човешката душа. В крайна сметка ще се получи така, че човек ще обхване всички процеси, всички явления, всички вериги от причина-следствие-причина за всички неща не само по отделно, а като цяло, като общ организъм. Тук е налице отваряне на шеста чакра – Аджна на атмичен план.

            Блаженство в Бога.  Това е степен, която трудно може да се коментира, тъй като не е възможно да се коментира самият Бог. Затова се използват само аналогични сравнения. В този смисъл тук е налице сливане със самия Бог, не с Макрокосмоса, а с неговата първопричина. Човек се възприема като Бог, но не като някакъв ”втори Бог”, а като самия Бог и в самия Бог. Отново както и в предходната степен е трудно да се обясни това състояние на човешката същност, при която човек е и самия себе си, и не е самия себе си. Едва сега се отваря обаче Сахасрара чакра на атмичен план, защото едва сега човек възприема Бога директно, чрез Божествения дух в човека, т.е. чрез самия Бог в себе си. Тук трябва да спомена, че тази степен е вечно развиваща се, защото може да се каже, че човек вечно ще изпълва безграничността на Бога. Съществуват и още две други степени, които са отвъд тази безграничност и отвъд Бога.

            Пътища за духовно познание. В развитието на човека като духовен ученик могат да се категоризират три пътя, по които той може да търси духовното. Това е пътя на сърцето, на ума и на душата. Едно такова разделение е чисто теоретично, защото е почти невъзможно да се намери човек използващ само един от изброените по горе пътища. Аз ще си позволя да ги разгледам така идеализирано отделени, единствено с целта да се подчертаят техните особености и разлики.

            И така, нека си представим един човек, който е концентрирал изцяло своите духовни възприятия в областта на своето сърце. Такъв човек би имал доста импулсивни и чувствени възприятия. В стремежа си да вникне в нещо (в даден въпрос например), той ще го обхваща изцяло със своите чувства, които в съзнанието му ще генерират някакви сетивни възприятия, като усет за топло, за звук, за допир, за вкус и т.н. Той няма да има логично построени обяснения и разяснения по въпроса, но ще има изградено мнение вследствие на своите усещания. Тези процеси са тясно свързани с човешкото подсъзнание и ангелските йерархии (ангели и архангели). Такъв човек няма да може да развие повече от Инспиративно съзнание, но затова пък Имагинативното и Инспиративното ще ги постигне сравнително лесно, защото на тази фаза умът има спирателна роля. Тази роля обаче може да се използва съзнателно като контролна спирачка в евентуални погрешни посоки на експериментиране и събиране на опит. При положение, че човек се развива само по пътя на сърцето, той ще има, така да се каже, широко отворена врата за възприятия на духовния свят, но няма да има контролните способности върху нея. Този контрол ще се упражнява единствено от ангела-хранител и зависи от неговите духовни сили. Така този човек ще има в повечето случаи и възможността да изпада под влиянието на тъмните сили. Това ще рече, че луциферичните сили ще успеят да намерят пролука в макар чистото сърце на този човек, благодарение на помощта на ариманичните сили, които при липса на достатъчно развит ум у човека ще обсебят неговото съзнание и себесъзнание. Така бавно и постепенно ариманичните сили ще деформират ценностната система на този човек и ще дадат път на луциферичните да корозират, да разядат чистите му чувства. В заключение бих обобщил: сърцето е първия орган, чрез който човек може да възприема духовния свят. Това е първото нещо, което е необходимо в развитието на ученика, но самото то се явява вход за съществата от духовния свят, които са както от светлите, така и от тъмните йерархии. Органът, който ще допълни и стабилизира развитието на ученика в този момент, е умът.

            Какво би представлявал човекът на ума ?

            Нека имаме човек, който търси своите духовни възприятия единствено по пътя на ума. Той ще е напълно стерилен по отношение на чувствени възприятия. Всичко до което би искал да достигне като отговор на нещо, се заключава в строги, логично изградени комбинативни представи. Такъв човек не може да има духовни възприятия. Той ще е в състояние единствено да задава въпроси, чиито отговори ще получава чрез комбинативно и статистически обработваната информация от собственото си съзнание. В заключение мога да обобщя, че умът не е орган, който сам по себе си е в състояние за духовни възприятия. Той има друга функция, а тя е регулативна, управляваща. За да може да се нарече умът духовен орган, задължително трябва да е налице развит, така да се каже, ”истински” духовен орган, т.е. сърце или душа. Самостоятелно погледнат, умът не може да се нарече духовен орган, защото сам по себе си той не води до духовни възприятия, но в присъствието на сърцето, душата или и двете, той вече си има и чисто духовни функции, т.е. в такъв случай той е духовен орган. Тук отново ще напомня, че изложеното по горе е чисто теоретично, механично разделено с цел да се подчертаят някой подробности. На практика може да се каже, че такива хора почти не съществуват – с развиващо се само сърце, ум или душа.

            А сега, какво представлява човекът, възприемащ духовното единствено чрез душата си?

            При този човек ще е налице склонността към обобщено схващане на духовното. Всичко, към което се отправи той, ще води до обобщени принципни позиции. При него трудността е в невъзможността да се конкретизира, да се концентрира в едно нещо като отделна единица и да я изучава детайлно. Причината е в това, че душата е елемент от т. нар. Висша природа в човека и тя като функции има всеобхващащи, обединяващи реакции, докато умът и сърцето са елемент на Нисшата природа в човека и имат по-конкретни наклонности. Един такъв човек би представлявал в духовно отношение нещо като дърво без корени. Такъв човек трудно би могъл да развие дори и Имагинативно съзнание, защото той ще има много силна чувствителност към духовното, но ще му липсва орган за конкретизиране на духовните възприятия. Ще бъде нещо като преждевременно узрял плод. Ще има добър външен вид, но ще му липсват вкусовите качества.

            Обсъждане и изводи. В заключение ще кажа, че реалният човек е една многообразна палитра от качества, наклонности и способности. Като в многоколоритна природна картина в него може да бъде намерено всичко. Специфичността във всяка една човешка индивидуалност не се заключава в наличие или отсъствие на нещо, а в оригиналната, неповторима пропорция между всички тези неща. Затова във всеки човек съществуват и трите пътя на духовно търсене, но в оригинално съотношение. Моето желание беше да представя на читателя принципно тези положения, след което всеки сам да потърси себе си, своята собствена алхимична пропорция. И като алхимик-фармацевт да състави собствената си рецепта като съотношение между тези пътища, за да си помогне в изкачването на стръмния път към върха, по безкрайната стълба към небето.

 

 

                        Животът е като полет в небето,

                        а ти само бъди като птица.

                        Ако искаш бъди паун,

                        ако искаш бъди сврака,

ако искаш бъди кукувица.

                        Ако искаш бъди феникс,

                        ако искаш бъди орел,

                        ако искаш бъди гълъб.

                        Ако искаш … бъди!

 

Литература:

1.     Рудолф Щайнер, Въведение в Тайната наука, СС том 13, ISBN: 9544950125

2.     Рудолф Щайнер, – От хрониката на Акаша, СС том 11, не редактиран превод

3.     Rudolf Steiner, – Foundations of Esotericism, CW 93a, ISBN: 0854403841

4.     Рудолф Щайнер, – Езотерична космогония, СС том 94, не редактиран превод

5.     Рудолф Щайнер, – Теософията на розенкройцерите, СС том 99, не редактиран превод

6.     Рудолф Щайнер, – Апокалипсисът на Йоан, СС том 104, ISBN: 9544950249

7.     Рудолф Щайнер, – Човекът в светлината на окултизма теософията и философията, СС том 137, ISBN: 9544950117

8.     Рудолф Щайнер, – Мисията на архангел Михаел. Откровение на истинските тайни на човешкото същество, СС том 194, не редактиран превод

9.     Рудолф Щайнер, – Антропософията като космософия, СС том 208, ISBN: 9544950273

10.  Rudolf Steiner – Initiation Science, CW 228, ISBN: 9781855845312

11.  Рудолф Щайнер, – Езотерично разглеждане на кармичните връзки т.4, СС том 238, ISBN: 9789544950811

12.  Рудолф Щайнер, – Общото човекознание като основа на педагогиката, СС том 293, ISBN: 954495015X           

08.септември.1998 г.

 

 

За-еволюцията-на-човешкото-съзнание.pdf

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×