Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 282

Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове, — истинските духовни водачи, — на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото — на истински новото в живота.

В живота наистина идва нещо ново, нещо невиждано и нечувано, нещо неочаквано, нещо, за което мнозина досега не са посмели дори да мечтаят. В живота наистина идва нещо ново, но това ново е наистина ново, с други думи, то няма и не може да има нещо общо със старото; то няма и не може да има нищо общо със старият живот и с неговите методи на насилието и на егоизма.

В живота наистина идва нещо ново, но то не е човешкото „ново“, шумно рекламирано и противоречиво схващано от две борещи се днес световни течения, а то е Божественото Ново, което, по своите методи, е диаметрално противоположно на това, което днес иска да минава за такова.

Днес ние, хората, ние, българите, всеки един от нас, сме изправени пред велик, съдбоносен избор:

Ние трябва да избираме между човешкото и Божественото! Кое е право? Кое трябва да последваме? Кое ще ни заведе към по-добро бъде ще? В кое е спасението и истината?

Ние живеем в света на хората, в света на грубата, ежедневна действителност, — един свят, в който, според мнението на мнозина, царува само грубата сила и се признава само правото на по-силния.

Ние живеем в този човешки свят, намиращ се далеч от възвишения идеал за Божествения живот и за Божествените отношения между хората и народите ние живеем „между вълци“, и можем ли ний, в избора си между човешкото и Божественото, да се спрем на последното, него да възприемем? Можем ли ний да отхвърлим човешкия закон, — закона за борбата и насилието, закона за правото на силния, закона на егоизма, и да възприемем Божествения закон, — закона за Любовта и братството, закона за правото на слабия и за дълга на силния, закона за жертвата?

Ако има на света нещо ново, нещо истински и вечно ново, нещо истински спасително, то това е Божествения закон на любовта.

Новото, което никога не остарява, е в Любовта. Любовта, за която няма граници, която не прави разлика между свои и чужди. Любовта, която обгръща всички.

Всичко останело е дим и сажди. „Ново“, което утре става по-старо и по-грозно от днешното.

*

Кое да изберем: човешкото „ново“, или Божественото Ново? Омразата, или Любовта? Насилието или братското отношение?

Ние сме живи свидетели на това, което става и което ще става, и ще видим с очите си; старото нищо не може да направи, нищо не може да разреши, то може само още повече да заплете положението на хората и народите. Единственият истински ключ, който може да даде правилно и трайно разрешение на въпросите на живота това е Божествения закон на любовта, това е Божественото Ново, което хлопа днес на нашите врати, и което ний трябва да възприемем.

Разбират ли хората този език? Езикът на доброто и любовта? Божественият език на вечно новото — братството между хората и народите? Ако те днес все още са глухи и слепи за тоя светъл зов, ако те все още не чуват и не искат да чуят гласа на Бога, то утре техните уши и техните очи ще се отворят.

Затова днес светът минава през огън, — защото очите и ушите на хората са затворени, защото те са недостъпни за Божия глас?

И ние ли да постъпим като тях, като всички? И ние ли да затулим очите и ушите си към Божественото и да тръгнем след човешкото?

Огромен е огънят, в който е хвърлен днес секта, и след него иде неизбежното опомняне.

Ще рухнат кумирите на света и ще видим кой е истинския господар на живота.

В този живот на грубата и жестока действителност, в този живот на кръвожадната борба за съществуване, ще видим да се издига един нов закон — ще видим една нова, неподозирана действителност — закона на Бога.

*

Големите, великите народи на земята отказаха да станат проводници и носители на Новото, на истинското Ново: на Божественото Ново. Те отказаха да се вслушат в гласа на Бога и тръгнаха по пътищата на старото. С делата си те отрекоха братството, доброто и любовта и възприеха егоизма, омразата, злото. Те сами себе си осъдиха.

Днес гласът на Бога се отправя към нас, към малкия български народ . . . Ще го чуем ли и ще тръгнем ли по Неговия път.

___ ___ ___ ___

Божественото Ново трябва да бъде внесено в живота. Всички други отказаха да станат негови проводници и носители. Ще се откажем ли и ние?

Да отхвърлим закона на вълците и да заживеем по закона на истинските човеци, т. е. по закона на Бога: по закона на Любовта.

Няма величие по-голямо от това. Няма постижение, по по-голямо от това. Няма разцвет, по-голям от този: да тръгнем по пътя на Новото, което Бог сочи на хората — по пътя на Любовта.

Мисията на българския народ е именно тази: да докаже на целия свят, да покаже нагледно на всички хора и народи на земята, че може да се живее в мир и любов с всички, че може да се намери мирно разрешение на всички въпроси, че могат хората и народите да вървят по пътя на Бога, дори заобиколени от вълци, дори всред пламъците на огъня, и пак да останат здрави и невредими.

Идва нещо истински ново в света. Нещо невиждано и нечувано. Нещо неочаквано и неподозирано. Нещо Божествено. Това е любовта между хората и народите. Това е онази Божествена светлина, това е онази Божествена наука за разумния творчески живот, която от десетилетия насам разнася в България и по света Учителя на Всемирното Братство. Това е оня духовен вътрешен огън, който, непознат и невидим, отхвърлен и отречен от хората, ще се разгорява все повече и повече, докато обхване целия свят.

Да осъществи това учение в живота си и да го разнесе по всички части на секта — това е мисията на Българския народ, това е истински Новото, което днес Бог дава чрез България на света.

П л а м е н

_________________________________________

Човешкият ум, новината воля и човешкото сърце могат да творят и по-хубави неща от тия, които днес виждаме навсякъде около себе си. Човешкият ум, човешката воля и човешкото сърце могат да създадат един съвсем друг свят, в който няма да съществуват злините, страданията, разрушенията, жестокостите и братоубийствата на настоящето.

Достатъчно е да решим — и ще го направим. Достатъчно е да хванем правия път — и ще достигнем целта. Ще насочим всички сили на ума. на волята и на сърцето си и ще осъществим Царството на мира, на братството и любовта, — Царството Божие на земята.

Ако във злото сме силни, защо да не обърнем посоката, и да бъдем силни и в доброто?

Края на нощта наближава. Разрушението ще спре. Идва време за творчество. Светли сили, гответе се за великото дело, което ви предстои.

Ани · 20 Април, 2021

ОГНИВО, КРЕМЪК И ПРАХАН

В живота човек се среща с много неща, които носят обезсърчения, кога по-малки, кога по-големи. Понякога тия обезсърчения са така тежки, че човек изпада в помрачение и достига дори до самоубийство, особено в слабите натури, ония, които нямат център в живота си, които нямат здрава основа, които са без основна идея и се тласкат като отбрулен лист от есенния вятър.

Обаче, има люде, които са се добрали до основните идеи в живота и въпреки всички несгоди, противоречия и борби те устояват, побеждават и вървят напред. Те имат здрава основа, център, те имат идея, която ги крепи и подхранва. Те носят в себе си огниво, кремък и прахан, които им послужват в критически моменти, в студени зимни дни.

Без основна идея, животът на земята губи смисъл и цел. Без идеи той е без корен, без основа.

Основните идеи дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход. Намира изход, защото тия идеи го свързват с извора на живота. Основната идея посочва пътя на човека да намери вътрешната истина на живота.

Една висша основна идея внася хармония в частния живот на човека, в живота на обществото, както и в живота на племената и народите Тя е обединителното звено, което като се приложи ще донесе мир и хармония, ще произведе правилни отношения, приложение на най-висшия принцип в живота — любовта.

Ако в християнския свят днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт. Ако в тия, които държат благата в ръцете си чрез насилие, би имало поне малко разумност, поне капка любов от оная, която донесе Онзи, в чието име днес се молят да победят, днешното кръвопролитие би се избегнало. А то сега при тая разумност и светлина, при тоя култура е излишно. Навярно те вече са го разбрали, но тяхната болна амбиция и гордост не им позволяват да направят отстъпка. Те предпочетоха да пролеят реки от кръв, да убият милиони човешки същества, да унищожат грамадни културни богатства, само и само да запазят своето господство.

С тази си постъпка, две хиляди години след Христа, западно-европейските народи доказаха, че идеите на Христа не са легнали в техния живот, като основа, а всичко е било възприето само повърхностно. Християнството в тях е на фалшива основа. Те лицемерно се наричат християни. В техните души царят идеите на антихрист. Да, те царят, защото ако беше противното вярно, ако те биха били наистина християни, те биха приложили. ако не изцяло, то поне отчасти идеите на Христа, биха приложили любовта, доброто, биха тръгнали по пътя на мира и разбирателството.

Те са служители на антихриста, защото приложиха точно неговите идеи. Нали по плода се познава дървото, а човек — по делата?

Те отхвърлиха любовта, приложиха омразата.

Те отхвърлиха мира, приеха войната.

Те отхвърлиха взаимното разбирателство, приеха насилието и кървавите разпри.

От тоя алчен ум, който те носят, и от тия диви и необуздани страсти, които бушуват в техните чувства, ние не можем да очакваме нищо друго освен бури и насилие.

Но за всичко това има граници, има край. Краят е тяхното взаимно изтощение, докато се стигне до отвращение на собствените си дела.

Тогава, само тогава те ще потърсят истинската основна идея, която свързва с източника на живота, осмисля го и го подтиква към правилен растеж и развитие.

След като се отврати от своите отрицателни дела, човечеството ще се добере до огнивото, кремъка и праханта на своя живот, на новите идеи, които идат да спасят човечеството и да го върнат от погрешното му направление, от грешния му път.

Огнивото, кремъка и праханта на новото ще спомогнат да се запали буен огън, и зимата, която е сковавала човешките сърца, да отстъпи място на лятото, на Любовта.

Да бъдем смели и минем тия тежки изпитания и готови утре да посрещнем новото лято, което ще трае винаги и в което зимата ще бъде изключена.

Страшна е зимата — омразата — сега, но тя засяга само ония люде, в чиито сърца намери прием. Горко на тях, защото душите им ще бъдат сковани в лед. Блажени ония, през които протече великата всемирна любов.

Ани · 20 Април, 2021

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

(Из книгата „Учителят говори“, Г. Радев)

БОГ

(Извадки от главата „Бог“)

Има Един, който се проявява като Любов. като Мъдрост и като Истина.

Има Един!

И цялата жива Природа говори за този Единия, Великия.

Наричат го Бог, Господ, Отец.

Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може да се прояви. В нея няма всички форми, чрез, които Той би могъл напълно да се прояви.

Сам по себе си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е „нищо“. Но това „нищо“ съдържа всичко в себе си.

Ограничава се без да се ограничи. Смалява се без да се смали.

Създава, но никога не се изтощава.

Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното.

Крепи всичко — и отвътре и отвън. но сам Той не взема участие в нищо.

Уподобяват го на Светлина, на Разум — Логос. Но сам по себе си, Той не е ни Светлина, ни Разум.

Светлина, Разум - това са Негови прояви.

Бог не присъства един материален начин в света.

И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е?

Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.

И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова където е Любовта, където е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява.

Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от което произтича всичкият живот във вселената, и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени.

Има само едно същество в света абсолютно добро в пълният смисъл на думата — това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине“ Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие.

Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава.

Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото той не помни.

Бог остава всички същество абсолютно свободни. Той никога до сега не е казал на никое същество във вселената, колкото и малко да е то: „Направи това!“ или „Служи ми!“ Той му показва пътя, но го оставя свободно само да направи своя избор — да извърши онова, което то счита за добро.

И наистина какво се ползва Бог, ако Го почитаме, ако Му служим? Той ползва ли се от това? Знание можем ли да му дадем? —Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? Не. Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава.

Единственото нещо, с което ний привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във величието Му, се заражда едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега!“

Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че той е Любов.

В Божието сърце има нещо велико.

Той е, който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един потик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света

А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявяват, Божият Дух присъства между хората, тогава животът се проявява в своята реална същина.

Човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една свобода, една Правда и една абсолютна мярка, една Добродетел и един извор на блага за всички.

Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за велика та реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог.

Мнозина, обаче, питат: „Съществува ли Бог, и ако съществува — къде е Той“.

Цялата вселена представя „Градът Божи“, дето Бог обитава. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик. че обхваща и най малките същества и урежда живота им.

Всички ангели, всички велики същества, които с живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия космос.

* * *

ЛЮБОВТА

(Извадки от главата „Любовта“)

Любовта е свят, в който живее Божествения Дух.

Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта.

И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза.

От извора на Любовта с произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.

Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта.

Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта.

Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят, е проявена, материализирана Любов.

Това е великото „тяло на Бога“.

Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.

Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, и вътре в нас.

Той е живата връзка на всичко, което е „вън“ и „вътре“.

Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.

И за това ние казваме:

Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълният живот.

Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея.

Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изразява.

Истината също е включена в Любовта.

Ето защо. абсолютната Божия Любов подразбира вечната Правда.

Дето няма Правда, няма Любов.

Физическата страна на Любовта е Правдата.

За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда.

Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда.

И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената любов.

Христос е изявената любов в Правдата, която просветва у онзи, който го любят.

Любовта е само за великите, силните души.

Грамадна енергия се крие в човека на Любовта.

Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора.

Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които с изпълнени с Божествения Дух, — те са, на които сърцата трептят от Любов.

Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не с озарени от Любовта.

И когато чуете никого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз немота да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав.

Най мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи. Който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби!

Христос слезе на земята де изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят!

Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов.

Човек трябва да мине през всичките степени на Любовта. Той трябва да мине през Любовта като стремеж — през нейните корени, трябва да мине през любовта като чувство, — през нейните клоне, трябва да мине през Любовта като сила — през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип — да опита Божествения плод на Любовта.

Докато Любовта не влезе света, той няма да се преобрази.

Тя е велик огън, който внася живот.

Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които с в дисхармония с нея.

За тях настъпват тогава адски терзания.

Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света.

Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта.

Когато любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино.

От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грехове и престъпления.

Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле от сладките сокове на любовта.

Спусни се смело в корените на Любовта.

Разпростри се широко в нейните клоне.

Цъфни като цвят на Любовта.

Завържи като плод на Любовта.

И когато възлезеш в света, дето зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта — от корените до плода.

Чуй тази песен:

Бог е Любов,

вечна, безгранична,

пълна с живот —

живот на благия

Божи Дух,

Дух на святостта,

Дух на благостта,

Дух на пълен мир и радост.

за всяка душа.

И ще чуеш отзива на любящите души:

Ний ще ходим в тоя път на Светлината,

в която царува

Божията Любов

* * *

ЖИВАТА ПРИРОДА

(Извадки от главата „Живата природа“)

Живата природа, със своята целокупност, е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.

Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, си-реч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.

Очевидно, под „жива природа“ ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентности по онази върховна разумност, която тя проявява.

Живата природа е сбор от мислещи същества, които представляват „атомите“ на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.

Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества с, които придават ценност на целия космос.

Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява.

И този космос може да бъде и „безграничен“ и „граничен“, и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми.

Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос“ се явява във формата на човек — великият Небесен Човек. Съзерцавайки образа на този Космичен Човек, те с открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек — „микрокосмоса“.

Затова ви казвам, че човек. у когото всека клетка на тялото е будна и съзнателна, може да общува с цялата Жива Природа.

Вие виждате звездите като далечни, блестящи точки на небето. Ала всека звезда от Млечния път или от коя да е галактична система, си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос.

Ако за хората на земята звездите със само светли точки, за един ангел те са цели светове, които са населени с милиони същества. Тези същества имат култура много по висока от човешката.

И така, ние наричаме разумно, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното — това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното. Затова някой наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина до там с увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог с едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.

Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава.

Ани · 20 Април, 2021

ПЪЛНОТА НА ЖИВОТА

ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ И БОДРОСТ

Бог е Духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот.

По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божествения живот се проявява напълно, безпрепятствено.

Духът влияе на тялото. Мислите, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм.

Че това е така, се вижда от следните примери. Получаваш някоя неприятна новина — ти побледняваш, трепериш, падаш в несвяст. Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетитът се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минути ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие. Раздразнителността изобщо винаги причиняват болести, както и злобата, страхът и гневът. Един прочут американски лекар казва „духът е естествения защитник на тялото. Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стреми към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото. Гневът превръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват понякога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал до там, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст“.

Страхът убива хиляди животи, когато спокойствие и куражът упражняват животворно влияние. Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може па причини смърт или тежко заболяване на кърмачето. Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителния страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести.

Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по тоя начин — като затварят каналите на тялото и поради това замедляват течението на жизнените сили. Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй, че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест не може да намери почва.

Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло ще оздравее. Впрочем, това е естествения метод за лекуване чрез самовнушение и внушение на другите т. е. чрез великата сила на вярата. Така са лекували и всички религиозни учители и техните първи ученици. Методът да се лекуват болестите с церове е изкуствен. Истинският процес става само вследствие вътрешното действие на жизнената сила на мисълта.

Един хирург с всесветска известност е казал пред своите колеги: „пренебрежението на жизнената сила медицинското изкуство и изключителното изучаване действията на материята върху духа е повредило твърде много на медицината и вследствие на това психичния фактор в живота не лекаря стои днес на първобитно състояние. Но зората на 20-ия век изгрява, човечеството крачи напред и открива скритите сили на природата. Лекарите трябва да изучават психология и нейните сродни науки и да ги прилагат при духовното лекуване. Няма време за бавене и съмнение. Който се съмнява и бави е изгубен, защото остава назад, когато цялото човечество крачи напред“.

Аз зная, че във връзка с това ново лекуване, много абсурди и глупости се твърдят. Но винаги така е било с всички нравствени, философски и религиозни системи, които светът познава. С течение на времето тези глупости сами падат и великите истини по-ясно блясват.

Аз лично зная много случаи, при които чрез действието на жизнената сила се постига продължително и трайно излекуване и то за такива болни, които медицинската практика е признавала за неизцерими. Ние имаме сведения за такова излекуване от всички времена и във връзка с всички религии. Вярата е първото условие, за да се прояви жизнената сила на болния. Затова Христос винаги е питал болните: „вярваш ли?“ Или: твоята вяра те спаси, иди и не греши вече“.

Р. У. Трайн

Ани · 20 Април, 2021

ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА

Днес, в епохата ма най-големите научни постижения, хората, учени и неучени, живеят като в някаква тъмна пещера, като в никакво подземие, в което не виждат нито на крачка около себе си.

Хората проучиха света, но забравиха себе си. Те не зноят що е човек, отгде той иде и къде отива, и дали смъртта е край, или пън е начало и врата към друг живот.

Какво ни ползват безбройните други знания, когато най-същественото знание, знанието за себе си, нашата същина, ни е отнето?

Каква полза да познаваш света, а да не познаваш себе си?

Да, вярно е, познаването на света ни дава възможности да използваме неговите сили и богатства, да творим материална култура, да се развиваме интелектуално, да закрепваме волите си, като се борим с пречките и трудните условия на живота.

Но кой ще задоволи вечния глад на човешката душа за истинско знание, — за себепознание?

Нима да познаваме външния свят, а да не познаваме себе си, не значи да живеем в тъмна пещера, в подземие, гдето не виждаме нито на крачки около себе си?

Човек е дух, а не тяло. Докато съвременната наука, докато съвременната култура не научи, не усвои и не постави като своя основа тази истина, тя ще бъде едно фалшива наука, една фалшива култура, която почива на заблуждението, на тъмнината.

Човек е дух, а не тяло. Неговият живот продължава след смъртта на тялото в този живот има велик и дълбок смисъл. Той има велика цел, велико предназначение, велико бъдеще. Той е нещо, което няма начало, няма и край. Защото животът на Бога, безграничен и вечен, е който изпълва душите и телата на хората.

Ние жадуваме за себепознание. То е по-важно от всичко. Човекът е съзнателно, разумно, мислещо същество и той трябва да знае своето място и своето значение във всемира, той трябва да познава своята същина — безсмъртната душа.

Без това, човекът, макар и натоварен с всичките знания на всичките световни университети, е едно жалко същество, загубено в мъглата на собствените си илюзии, не знаещо накъде се движи, не знаещо откъде иде и къде отива.

Какъв е смисъла, каква е ценността на един такъв човешки живот, лишен от светлината на правилното светоразбиране, лишен от знанието на основните истини на живота?

Ние живеем, защото сме се родили, но ние трябва да знаем, ние трябва да се интересуваме къде ни води този живот и дали той е края на нашата личност и индивидуалност или пък е бръмка от една безкрайна, неограничена от времето и пространството верига.

Животът е вечен. Човешката индивидуалност, също така, е нещо вечно. Ние не умираме, а само минаваме в други светове. И ние отново се връщаме тук, на земята, за до продължим нашия живот, нашето развитие и усъвършенстване при тукашните, земните условия.

Смъртта е врата към нов живот! Ето — тази истина, тази светлина ни е повече от необходима. Тя е хляб за нашите души, тя е насъщна нужда за нашето правилно духовно и всестранно развитие, тя е единствен залог за достигане истинска, правилни ориентировка в живото. Тя е път от тъмнината на настоящето към светлината на бъдещето.

Човек е дух, а не тяло. Той е безсмъртно същество.

Докато хората не разберат това, колкото и учени да са, те ще 6ждот роби на тъмнината.

С. К.

Ани · 20 Април, 2021

ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

Спомени за миналите животи

Въпреки убежденията, които ни носят логичните аргументи в полза на прераждането, те не могат да ни накарат да забравим, че истинско доказателство за прераждането е само способността да си спомняме миналите животи. Най-силният аргумент против прераждането е следният: „Ако ний сме живели друг път на земята, защо не помним миналите си животи?“ Противниците на учението за прераждането мислят, че видимото отсъствие на спомени за миналите животи показва несъстоятелността на прераждането и отхвърля всяко морално оправдание на идеята за едно наше връщане на земята. Защо до страдаме сега за действия, извършени в други животи, щом не сме запазили и най-малкия спомен за тези действия? По този въпрос Мур забелязва следното: „Преди много години Епикур възразяваше на питагорейското учение за превъплъщението на душите, че, тъй като душата не запазва спомените за миналите си животи и понеже не съществува една непрекъсната съзнателна връзка на личността в различните й животи, то може да се каже, че следствията на известни постъпки биват понасяни от едно друго същество, което не знае причината за своето наказание следователно, няма да стане ни по-мъдро, ни по добро поради това, че е наказано“

Ако ний наистина не запазваме никакъв спомен за миналото, ако душата не може, сравнявайки следствията с причините, да усвои уроците, които й дава нейната съдба, тогава без съмнение, прераждането би било безсмислено, в също така и цялата еволюция би била едно жестоко и безполезно измъчване. Не само стойността на учението за прераждането, но също така нравствената цел на всяка еволюция зависят от отговора на този кратък въпрос: „Запазваме ли ний спомените си за миналите ни съществувания?“ Ако отговорът с утвърдителен, то прераждането е вярно, ако ли не, то не е вярно.

За да отговорим на този важен въпрос, необходимо е преди това да определим в каква форма мий запазваме спомените за настоящия си живот. Когато знаем ясно и определено, по какъв начин функционира паметта в един живот, ний може да си послужим с едно сравнение от тази гледна точка, за да видим дали пазим някакъв спомен за нашите минали животи, нещо което ще ни позволи да потвърдим или да отречен прераждането.

Ний ще бъдем може би изненадани да открием, че първите години на нашия живот ни оставят спомени много различни от това, което ний обикновено считаме такива. Преди всичко, трите или четирите първи години на нашия живот са напълно заличени от нашата памет. Обаче ний знаем, че през тези години ний сме били живи и съзнателни, тъй като сме живи и съзнателни и сега. Но, що се отнася до нашата памет, в нея ний не можем да намерим ни най-малко потвърждение на този факт. След това, ний виждаме, че сме загубили спомена за почти всички подробности на нашето минало. Това е вярно не само по отношение на първите години на нашия живот, но и за тази година, за тази седмица, за това, което ний сме правили вчера. Нещо повече, има много малко хора, които в крия на един ден могат да си припомнят точно какво са направили, а още по-малко какво са казали и какво са мислили през този ден. От това става очевидно, че мозъкът ни помага да забравим едно огромно количество подробности. И може би това е една от най-важните негови функции.

От всички преживявания и опитности, които ний сме имали, от всички мисли, които са се напластили в нашия мозък, какво остава в края на краищата? Само едно кратко резюме. И само от това резюме ний знаем, че сме преминали през тези опитности. Един-два примера ще ни покажат ясно какво именно разбираме ний под това „резюме“.

Ний четем лесно, но през време на нашето четене ний не си спомняме ни най-малко за всичките усилия, които са ни дали възможност да научим значението и граматическия строеж на напечатаните букви и думи. Ний не си спомняме подробностите на работата, която ни с направила четенето възможно, но знаем че в миналото сме се научили да познаваме думите, защото днес ний знаем да четем. Притежаването на тази способност с единственото доказателство за една дълга серия от минали опитности, а ний имаме придобити по същия начин още много способности.

Ние се пазим да не потапяме пръстите си във врящата вода. Защо? Не затова, че наскоро сме се изгорили във врящата вода, но, защото някога, във време, спомена за което е вече изчезнал от нашия мозък, мий сме пострадали, поради потопяването на нашите пръсти във врящата вода. Ний напълно сме забравили тази опитност на нашето детинство; но, поради сегашната ни склонност да постъпваме разумно, ний знаем, че това наистина се е случило с нас някога. Тази ни склонност е есенцията. крайния резултат на наша та опитност от миналото. И, фактически, нашите действия се ръководят от стотици подобни склонности.

Днес ний не желаем по никакъв начин да се изложим с някаква лъжа. Това би значило да извършим насилие срещу нашето чувство за чест и да отидем против природата си. Обаче, докато сме били малки, ний сме Лъгали и сме получавали наказание за това. Ний сме продължавали до лъжем с наивността на детето, но най-сетне сме разбрали, че не е хубаво да се лъже. Подробностите на тези наказания и на тези уроци са изчезнали, но като техен резултат е останала сана черта в характера ни. Ний имаме още много други такива, лоши или добри черги, които се проявяват в нас инстинктивно.

Тия примери показват какво става през всичките ни животи. Ний минаваме през всякакви опитности, които забравяме, но извличаме от тях редица правила за живота и за поведение, способности, склонности и сили, които са от ней-голяма стойност за нас. Подробностите ни биха пречили много, защото биха отегчили нашия дух, но извлечената от тях поука ще ни бъде винаги полезна за една непосредствена употреба.

Из „Прераждането“, Ървин С. Купер

Ани · 20 Април, 2021

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Величието на звездния свят

В обсерваторията Хавърд, Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове. Знае се, че нашата слънчева система спада към една от тия купчини звезди, които се наричат млечен път. Тая звездна купчина е кръгли и плоска като зърно леща. Според най-низката оценка системата на млечния път е дълга 30,000 и широка 10,000 светлинни години. Трябва да се знае, че една светлинна година е пътят, който изминава един лъч за една година — приблизително 10,000 билиона километра. Според американския астроном Чеплей дължината на системата на млечния път е 200,000 светлинни години. Нашата слънчева система е твърде отстранена от центъра на тая млечна система. Ние се намираме по-скоро към предградието на млечния път. По-рано астрономите са мислили, че всички звезди, които могат да се видят с телескоп върху небосвода, спадат към този млечен път. Но измерванията са показали, че много звездни купчини, които поради своята отдалеченост ни се струват като мъгла — мирови мъглявини — са много по-далече от крайния предел на нашия млечен път. Например, разстоянието до мъглявината Андромеда е един милион светлинни години, и следователно звездите на Андромеда е невъзможно да са включени в нашата млечна система, а образувал. един подобен отделен свят за себе си.

Благодарение на сегашните исполински телескопи са известни вече стотици такива вселенски острови като нашия млечен път. Изследователите ги наричат галактони (на старогръцки - млечен път). Напоследък се установи, че между галактоните съществуват известни ъгъл показват, съотношения и че известен брой галактони образувал, още по-големи звездни системи, наречени „космони“. Такива космони са известни за сега 50. Един космон обхваща повече от 200 млечни системи или галактони. Безбройните теле скопични фотографии на Хавардовата обсерватория дават възможност да се разпознаят 50 такива „космони“. Оня космон, който се намира най-близо до нас, е отдалечен над 10 милиона светлинни години.

Дърво — барометър

Известно е, че някои растения под влиянието но измененията на атмосферата стават чувствителни. Могат даже да се изброят редица растения, които не само са чувствителни към всяка промяна на атмосферата, но могат да усетят това променение, когато то вече наближава. Едно от тези дървета — барометри е растението броеница (Arbus precatorius). Среща се в тропическата част но Азия, Африка и Америка. Това растение има сложни листа, които проявяват чувствителност към промяната на времето. Целият лист, според времето, дали ще се развали или поправи, може да заеме различни положения: хоризонтално, отвесно, наклонено, право и сгънато.

Простите листа вземат, най-разнообразни положения. Те могат да бъдат разперени и свити, слепени, кръстосани, обърнати надолу и нагоре и в още много други положения. Правените опити показват, че ако листата не броеницата излизат от хоризонталното си положение и се повдигал, нагоре, то в разстояние на две, най-много три денонощия, времето ще се изясни. И колкото по-ясно и повече се повдигат листата, толкова по-скоро и по-рязко ще се появи и съответната промяна на времето. При падането на листата, след две-три денонощия ще се очаква мъгляво време. Ако простите листа приемат форма на кръст, то след два-три дни трябва да се очаква безоблачно небе. Когато е по-голямо разстоянието между листата, тогава ще настъпи лошо време. Ако гърбовете на листата се слепят, това е признак на предстоящ дъжд. Разпрострените хоризонтално и съвсем разтворени листа така, че образуват 180 градуса ъгъл, показват, че ще настъпи непостоянно време. Предпазването на бурите се познава от това дърво-барометър пак по положението на простите му листа. Колкото е по-голямо отклонението на простите листа от обикновеното им положение и колкото по безпорядъчно са разпръснати те, толкова по-силна ще бъде предстоящата буря. Посоката, по която ще се движи бъдещата буря, се узнава по направлението на листната ос.

Ани · 20 Април, 2021

ЯЖТЕ ГРОЗДЕ!

Ползата от гроздето като храна и лекарство е голяма. Научно това е толкова добре установено, че едва ли има нужда да говорим по-убедително. Независимо от туй, от години всички български издания писаха по този въпрос.

Гроздето е отлична и ценна храна. То е готова кръв, то е истинско майчино мляко, защото неговият състав е най-близък до този на майчиното мляко; защото прието през стомаха то бързо става състав-на част на нашата кръв. В него се съдържат много вита мини, соли и хранителни елементи.

Гроздето трябва да се яде с всички негови съставни части. Слаби стомаси ще наложат отстраняването на люспите и семената. Да се знае, обаче, че люспите и особено непосредствено под тях намиращите се части, са най-полезни.

Като лекарство гроздето е ненадминато. То намира приложение при много страдания на човека. То действа алкализиращо на телесните сокове, убива излишните киселини, обезотравя обременения с веществени отпадъци организъм, усилва пикочоизлъчването, урегулира изпразването на червата, премахва запека, излекува хронически кожни болести, хемороиди и много други.

Гроздето трябва да бъде добре узряло. То трябва да се бере чисто. Всеки, млад или стар, здрав или болен, трябва да употребява всекидневно един до два кг. грозде, колкото се може по-дълго време.

Яжте грозде!

Ани · 20 Април, 2021

КНИЖНИНА

Окултна енциклопедия, от С. Тухолка. Съдържа; Тайната на живота и смъртта. — Мъж и жена. — Бог и Светът. — Астрология. — Кабела. — Ясновидство — Хипнотизъм — Предаване на мисли и пр. Цена 50 лв. Намира се за продан при всички книжари. Библиотека „Прометей“ — София. ул. „Неофит Рилски“. № 36.

Скици без ретуш, разкази от Иван Шиваров, с предговор от Йордан Ковачев и с много илюстрации от художнико Николай Шмиргела. Всички разкази, на брой 24, са проникнати от една основна нота — съчувствие към безкрайното човешко страдание. Картините, макар и бегли и откъслечни, които те рисуват, ни карат да се замислим и да си кажем, че много нещо могат да бъдат наредени другояче, по-добре, и че човек е властен да промени и подобри живота, ако вниманието му бъде насочено натам.

Излезе от печат „Добро Здраве“, брой I. год. XIX., популярно списание за здравна просвета и природосъобразен живот, под редакцията на Д-р Г. Ефремов. Излиза два пъти в месеца и струва само 40 лева. Всеки абонат получава веднага безплатно, като премия книгата „Дълголетие и здраве“, 240 стр. от Д р Г. Ефремов или друга книга по избор от списъка, даден в брой I. на списанието.

Запишете се веднага, като пратите 40 лева до редакция „Добро Здраве“, бул. Тотлебен 2. София VI

Излезе от печат „Свят и Наука“ брой I. год. IX. картинно, популярно списание за наука, чужди страни, бележити люде. природописание, прогрес и чудеса не техниката и пр., под редакцията на Д-р Г. Ефремов. Излиза всеки месец с много картини и струва само 45 лева. Всеки абонат получава безплатно. като премия, книгата „Пътешествието на капитан Скот към южния полюс“ от Т. Тес.

Запишете се веднага, като пратите 45 лева до редакция „Свят и Наука“, бул. Тотлебен 2, София, по чекова сметка № 741.

Вход

Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 282

Recommended Posts

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

Създайте акаунт

Вход

Дарение за сайта

Активност