Jump to content

Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 283


Recommended Posts

ЩЕ ПОБЕДИ ЛЮБОВТА!

Ние можем да се съмняваме само тогава, когато очите ни са замъглени от кривото схващане на живота, породено от това, че го наблюдаваме само в известни негови откъслеци, а не в неговата пълнота и цялост, не в неговата непрекъсната верига. Ние можем да се съмняваме само тогава, когато пред очите ни и над главите ни се разстилат тъмните облаци на безлюбието, на жестокостта, на тъмнината, на лъжата. Ние можем да се съмняваме само тогава, когато не виждаме слънцето на Истината, скрито зад човешките своеволия и измами.

Реалността на нашето съмнение е реалността на мъглата, реалността на тъмнината, на лъжата. А колко реални са те? — Само докато трае нощта, само докато дойде деня и изгрее слънцето.

* * *

Ние не можем да се съмняваме, защото нашето слънце никога не залязва. Никакви мъгли, никакви облаци, никаква физическа и духовна, човешка или демонска тъмнина не може да го скрие от очите ни. Ние го виждаме винаги — денем и нощем, в слънчеви и в облачни дни, зиме и лете, във време на мир и в периоди на кървави човешки самоизтребления.

Слънцето на Любовта!

То вечно грее и винаги ще грее пред нашите очи, и никакви човешки, земни и световни бури не могат да го затъмнят. То вечно грее и винаги ще грее в нашите души, и никаква злоба, никаква омраза, никаква тъмнина не може да го засени.

Ний вярваме в Любовта!

Тя е единствения Бог, на когото се кланяме ние. Тя е единственият водач, в който не можем да имаме нито капка съмнение и който води само към добро. Тя е единственият идеал, за който можем и трябва да се жертваме. Тя е единствената най-мощна сила и единственото най-сигурно средство за реализиране заветните блянове на измъченото човечество.

Ний вярваме в Любовта!

Ний вярваме само в Любовта и в нейната победа. Ний вярваме, че само тя е, която ще ни спаси. Защото само тя е вечна и непреходна, само тя е истински реална, само нейната сила, само нейната светлина и топлина еж неизчерпаеми.

Ще победи Любовта!

В това ний не можем да се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание. — Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота.

Ний вярваме в любовта и в нейната победа!

Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден. когато от непобедимата, човешка, земна сила не ще остане нищо.

А Любовта ще продължава да сияе все по мощна и по-красива, все по-велика и по-лъчезарна.

Любовта ще живее и тогава, когато всички човешки заблуждения измрат. Любовта ще живее и тогава, когато всякаква човешка омраза и всякакво човешко насилие изчезне. Любовта ще живее и ще триумфира и тогава, когато пълната забрава погълне и последния спомен за човешките заблуждения и безумства.

Ний вярваме в Любовта! Ний вярваме само в нейната победа, тъй, както вярваме в Бога Ние поставяме над себе си. неизмеримо високо над себе си, само един върховен и непогрешим арбитър, само един върховен и непогрешим водач и учител — Любовта.

Ще победи Любовта!

Който се съмнява в това, той се съмнява в самото съществуване на Бога, той се съмнява в своето собствено съществуване.

Ще победи Любовта!

Ний вярваме в това, защото тази е едничката вяра, в която не може да има съмнения. Защото всичко друго ще премине, ще отмине и ще се стопи като прах, а ще пребъде завинаги, ще остане да живее вечно само Любовта.

Ний вярваме в Любовта.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УЧЕНЕ

Живота е училище. Освен основното училище, гимназията и университета, училище е още живота. Човек през целия си земен живот учи. Всичко, каквото той срещне в него, е предметно учение. Природата ни поставя при такива условия, при които да учим добре уроците си. Когато ни постави на изпит, — в трудно положение, тя иска да провери, до къде сме стигнали, какво сме научили и доколко сме готови да приложим това, което сме научили.

Когато любим, ние се учим. Когато мразим, пак се учим, но тогава горчив излиза нашия урок.

Когато се окуражаваме, ние се учим. когато се обезкуражаваме, ние пак се учим. Но ако не се опомним и не потърсим изход от това положение, ние зле ще изпатим.

Когато правим добро, ние се учим, когато правим зло, пак се учим, но тоя урок носи след себе си своите отрицателни последствия.

За учението, отчаянието и изхода от него, Учителя превежда следния пример:

„Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най после се домогнете до нещо.

Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати без знание на език и след дълго лутане — гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в твоя път. Един ден, като се молел, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот“.

От много неща човек може да се учи, много поуки и опитности той може да събере, много знания може да добие, но не всичко е съществено. Най-важното, към което човек трябва да се стреми, е Божественото знание. То е най-важно, защото само то може да осмисли човешкия живот.

Човек трябва да се стреми към чистото словесно мляко, както се казва в Евангелието, човек трябва да се стреми към онова знание и да цени опитности, които носят живот, любов, правда, истина. От едно се нуждаят людете: да се изложат без страх и съмнение на слънцето на живота. То ще им даде светлина, на която да четат и учат уроците си правилно и безпогрешно.

Преди човека е била вечността. Човек не живее само един кратък период време на земята, например 60, 80 та дори и 120 години. Той е живял и ще живее много пъти по толкоз. Ако днес не използва добрите условия на земята за учене, работа и приложение, утре природата ще го застави, ще го тури при още по-трудни условия, но урока, който трябва да усвои той трябва да научи. Той трябва да усвои ония принципи, които Бог е вложил в душата му и то да работи за тяхното развитие и усъвършенстване.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МОЛИТВАТА НА ПОЕТА

Нали съм, Боже, в Твоята ръка перо,

молбата ми е като лекокрила птица,

да пия, моля Ти се, в слънчево ведро

благословената Ти утринна росица.

*

Да бъда крайно ведър — ме благослови,

като кристала бистър на поток планински,

умът ми — в горските цветя да улови

мозайката на Образа Ти исполински.

*

Със чар да внедря Твойте вечни небеса

в душите — капчици от Тебе, океана,

и, отразил Те с обич в капките роса,

да люшна хор, — вълна към Тебе залюляна.

*

Да бъда, аз чрез Тебе вдъхновен Творец,

да сътворя, от Твоя мисъл храм — вселена.

Да бъда в красотата вещият мъдрец

да изявявам светлината Ти нетленна.

*

Излей пред мене образи на звезден рой —

да плават в сърцето ми като триреми. . .

Сърцето ми — върхът е на писеца Твой —

от него да извират росните поеми.

*

Във тоя свят да бъда скитник — сиромах,

далеч от лепкавите почести суетни,

далеч на славата от уличния прах,

далеч на гордостта от възлите несметни.

Елвилюри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЖИВОТЪТ

Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот.

Животът става реален, когато човек познае Любовта.

Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.

Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият — процес на рушение.

В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота, обаче, има диференциране.

Животът без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.

Животът не може да се прояви без обич.

Живот без обич няма.

Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.

Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат.

Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот.

Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот,

Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене.

А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа.

Нашите души са части или удове на тази велика душа.

За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен потик, а движението е физическият му израз.

Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът, е разумно организирана. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма.

Из „Учителят говори“

Георги Марков

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Предназначението на човека

 (из неделната беседа „Предназначението на човека“ – 31. VIII. 1941 г.)

Какво е предназначението на човека на земята? Защо е дошъл човек на земята? Хората, които живеят на земята, не са разрешили този въпрос. Те се занимават с туй, за което не са дошли. А това зависи от съзнанието, от ума на човека. Ако една къща се гради и се събаря, как мислите, онези, които я градят, майстори ли са? Някой казва: ти вярваш ли в Бога? Ако те нахраня с хляб, ти вярваш ли, че съм те нахранил? То не е вяра, то е факт, —нахраних те. Най-първо трябва да вярваш, за да станат нещата реални. Вярата е предшественик на реалността. Тя е врата, през която човек трябва да влезе.

Какво трябва да се прави сега? Или трябва да се седи на една лъжа? Казвате: като идем на оня свят, ще разберем всичко. — Аз от там ида, от оня свят. Сега ида от там, и в оня свят вестниците пишат: слезте да напълните главите на тия хора, на тия християнски народи, да напълните главите им с чиста вода, с чисти мисли, да покажете, че това, което вършат, е престъпление. Тъй пишат отгоре, че ако тия хора не послушат волята Божия, земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни българин, ни сърбин, нищо няма да остане в света, ни прах, ни пепел. Ако тия хора не се примирят очаква ги една участ, каквато светът никога не е виждал. Ако се примирят, ще дойде. Божието благословение, ще дойде царството Божие на земята. Туй нека го чуят всичките водители. Вие чакате деня Господен. Денят Господен е ден за отмъщение за престъпленията на хората.

Казвам: всички трябва да се молят да станат проводници за идването на Божието благословение. Някои питат кой ще победи? — Ония хора, които носят любовта, те ще победят. От тоя порядък, който днес съществува на земята, няма ни прах да остане от него. Аз ви казвам, че до 45 години няма ни прах да остане от него. Всичко туй трябва да се измени, това е волята Божия в света. След него ще дойде нещо по-хубаво.

При големите противоречия, които идат, които трябва да разрешим, ние сме длъжни да изучаваме законите на нашета мисъл. Ние трябва да знаем всеки ден каква мисъл възприемаме — коя мисъл да въз-приемем и на коя да откажем възприемането: кое чувство да възприемем и на кое да откажем възприемането. Коя постъпка да приемем и на коя да откажем приемането. От туй зависи нашето бъдеще. С мислите се създава робството. Една мисъл, щом влезе в тебе и стане гражданин на твоя ум, тя влияе. Едно чувство, щом влезе в твоето сърце и стане гражданин там, то ти влияе. Всичките мисли трябва да са чисти и благородни, за да бъде тяхното влияние добро. Ако допуснем отрицателни мисли, които не носят нищо, тогава животът се изопачава и в него идат болезнени състояния. Да кажем, вземете една мисъл: — мисълта на страха. Когато се плашиш от нещо, образува се един вид вътрешен студ — става свиване на капилярните съдове, кръвообращението не става правилно. Човек, който постоянно се плаши, той започва да бледнее. Една млада мома, като й кажат: твоят възлюблен не те обича, — погледнеш, по-жълтяла, побледняла само от действието на тази мисъл. Щом повярва, че я обича, тя се зачервява и става весела. Като и кажат, че не я обича, пак клюмне. Тя е като цвят. Полееш цветето с вода, изправи се. Щом не го поливаш два — три дена, пак клюмне.

Ние всички трябва да бъдем носители на нещо хубаво. Ние трябва да имаме търпение — да изчакаме Божествения период на нещата, да ги видим като узреят. Писанието казва: Дотогава, докато Божественият Дух не се всели в нас, ние ще бъдем зелени. Когато се всели, всички ще бъдем зрели. Под „зрели“ разбирам онзи щастливия живот, когато човек има всичко на разположение. Какво желаете вие? Автомобил, аероплан, да хвъркате, да имате 10 — 20 милиона, или да имате такива знания, че да се пренасяте по ваше желание навсякъде, гдето искате, без аероплан или автомобил. Кое предпочитате? Като умре човек, това става. Започва да се пренася от едно място на друго.

Господ казва: Преди да поискате, Аз ще ви дам онова, което искате. Преди хиляди години Господ предвидел онова, от което ние имаме нужда. Ние казваме: Къде е Господ? В слънчевата светлина, която иде. Той е там. В въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба който ядем, във всичко, с което сме заобиколени, в тия грижи и нежност, които имаме, в туй е Господ.

Сега вие искате да знаете кой ще победи. Смешни сте. Двама братя се карат, а вие питате кой ще победи от двамата братя, кой кого ще бие. Братята в къщи трябва да се примирят. Не трябва да има победа там. Но ще кажат някои: Каква санкция има, кой го е турил на това място? Питам: Когато запалят една свещ, кой дава право и санкцията на свещта да я турят на светилника? По кой закон става това? Има такова право, има такъв закон. Всяка свещ, която гори, има право да се тури на свещника. Човек, който гори и дава светлина, човек. който иде да прави добро в света, да бъде справедлив, да бъде умен, той е пратен от Бога.

Дори и дърветата познават кои са добри хора. Много пъти кравите дигат млякото си. Оплакват се, казват: кравата не дава млякото си. Казвам: не сте добри хора. Кравата, като я пипне лош човек, млякото й спира. Като я пипне добър човек, дава млякото си. Казваме: Нас хората не ни обичат. Не че не ги обичат, но дигат млякото си. Коя е причината? Ще туриш ръката си, ще покажеш на тия хора, че можеш да ги обичаш. Първото право на човека в света е да покаже, че може да обича. Това са неговите документи. Всеки човек, който няма акредитивни писма да обича, той не е излязъл от Бога. Защото това е твоето право. Единственото право в света, което човек е добил, е да обича. Тогава, какво да правим? — Това е моето право: да обичам, и да нося Божията светлина в света.

Казвам: единственото право, което е дадено на хората, е да обичат. Всички други неща които те имат, са присвоени от тях. Всичките други работи не са Божествени. Думите имат сила чрез любовта. Всяка дума, в която има любов, е мощна и силна. Казвам: ако искате вашия живот да се поправи, приемете любовта. Ако любовта ви не може да присъства в чувствата, ако любовта ви не може да присъства във вашата мисъл, ако любовта ви не може да присъства във вашите постъпки, вие не можете да бъдете силни хора. Трудна работа е това, не казвам, че е лесна. Аз по някой път като гледам, виждам нещата от друго гледище Някой казва, че много съм направил. Аз виждам, че много малко съм направил. Какво съм направил? Аз бих рекъл, че много съм направил, ако мога да туря ред и порядък в целия свят, всичките хора да бъдат щастливи. Сега хората се бият и аз седя и си казвам: много малко съм направил. Не съм убедил тия хора да не се бият. Толкоз съдии има, осъждат праведни хора. Казвам: не съм ги научил на тия закони. Много адвокати защищават кривото. И тях не съм научил. Много майки има, които не раждат и не отглеждат децата си както трябва — и тях не съм научил. Много братя и сестри има, които не се обичат. Аз не съм ги научил да се обичат. Колко работа имам да върша!

Когато аз направя това, Той ще ми каже: ти имаш всичкото, което аз имам, на твое разположение. Всеки ще бъде като Христа. След възкресението си, Той казва: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Сега задачата на Христа е да тури в света мир и порядък навсякъде. Тия войни не са нищо друго, освен предшественици на мир. Най първо ще дойде отрицателното. Хубавият хляб за да стане, най-първо трябва да се смели, да мине през хромеля, след туй до се тъпчи, хубаво да се замеси, като вкисне да се опече и едва тогава излиза хубавият хляб. Трябва да мине през страданието, докато дойдем до хубавия хляб.

Ако ти възприемеш с любов светлината на Бога, умен човек ще станеш. Ако дишаш с любов, здрав човек ще станеш. Ако ядеш с любов, ти ще имаш всичките приятни неща и силен човек ще станеш. Всяко нещо, което вършиш, да става по едно вътрешно съзнание.

Ние, съвременните хора, сме крайно неблагодарни. Как може човек да бъде неблагодарен и да живее един щастлив живот? Разните служби, които природата и ми, не могат да бъдат заемани едновременно от всички. Всички не могат да бъдат царе, всички не могат да бъдат князе, всички не могат да бъдат министри. Някои ще бъдат и на по низка длъжност. Обаче, схващането, че някоя длъжност е низка, е ваше собствено схващане. Защото често в най-низката длъжност има най-много блага. В тялото разните органи не се намират на еднаква степен. Някои органи изпълняват някоя независима роля. Но ако нямаме тия органи, без тях животът ще бъде непълен. Благодарение на някои несгоди, които те носят, ние по някой път сме щастливи.

Сега, поставете си закона да мислите право. Да бъдете справедливи спрямо себе си. Не измъчвайте краката си. Вечерно време събуйте обущата си, помилвайте ги, измийте с топла вода краката и ръцете си. Направете им услуга. Всяко място погладете, измийте ги хубаво, помилвайте ги и кажете: Ще ме извините, че досега не съм знаял този закон. Това са „низките“ служби на тялото. Това са живи души, които ти правят добро, които ти служат. Вие трябва да им бъдете благодарни.

Като станете сутрин, няма да бързате. Измийте лицето си, измийте ушите си, всичките гънки и с една мека хубава кърпа изтрийте ги. Така ще се научите да чувате хубаво. Вие се измивайте с най-хубавата вода, не студена, но топла. Ще вземете гребен, ще се вчешете, ще турите парфюм. Никога не измъчвайте косите си с желязо. С желязо се разваля косата. Можете да вземете дървени клечки, но не с желязо, защото туй желязо прегаря. Косите ни са антени, през които се предават най-хубавите мисли. Ако на тази антена ти сложиш желязо, разваляш я и тя не може да възприема. Ти искаш да се харесаш на хората? Навий тогава косите си на хубави клечки, но не на желязо. Да бъдете красиви — това е отлична идея. Аз бих желал всички да бъдете красиви като ангели. Но вие трябва да знаете, че това може да стане само тогава, когато носите в себе си красиви мисли. Носете в себе си красиви мисли и красиви образи. Търсете и гледайте хубавото. Турците казват: Като гледаш хубавото, то обновява. Ние трябва да имаме една такава религия, една такава връзка с Бога, че като изгрее слънцето, да се радваме; като дойде светлината, да се радваме; цъфтят цветята, да се радваме; зреят плодовете, да се радваме; навсякъде да се радваме. Да виждаме навсякъде проявлението на Бога. В поети, музиканти. Художници, скулптори, навсякъде дето Бог, се проявява. да се радваме но всичко.

Христос казва: „Най-малките на земята са онези, които любят“. Но по-силни хора от тях не са се раждали на света. Най-силните хора са хората на любовта. Влезе някъде един цар, заповядва на всички. Но и царят се подчинява на любовта. Силното, мощното в света е любовта. Любовта трябва да влезе и да цари навсякъде, да сме готови в един дом да отговорим на всеки неин импулс, на всяка нейна мисъл, на всяко нейно чувство, на всяка нейна постъпка. Да сме готови за любовта да направим всички жертви.

Под думата жертви не разбирам да умрем и да страдаме. Това е насилие. Под думата жертва аз разбирам да направим всичко онова, което е за нашето щастие и за щастието на другите. Новата светлина в света трябва да се проповядва. Без любов светът не може да се обнови. Единственото нещо, което трае, е любовта, но не онази временната любов, която трае месец, година, две, но любовта, която трае през вечността. Любовта каквато е на земята, такава е и в другия свят. Никога не се изменя любовта. Бог казва, че Той ни е написал на дланта си. Баща ви и майка ви може да ви забра вят, но „Аз, казва Бог, никога няма да ви забравя, написал съм ви на дланта си“. Всеки път като погледне, ще си спомни. Всичките неща в нас трябва да бъдат написани на нашите ръце и тогава като погледнем, каквото е написано, да го правим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.

Из беседата държана от Учителя

на 31. VIII. 1941 г. София — Изгрев

____________________________________

Когато искате да направите добро на човека, създайте му работа. Покажете му правия, Божествения път. Не му говорете само, че работите му ще се оправят. Работи за Бога, обичай всички, и работите ти ще се оправят.

И тъй, искате ли да бъдете свободни, ходете в пътя на Любовта. Само любовта може да ви направи свободни. Любов, която обвързва, е човешка. Любов, която освобождава, е Божествена. Божията любов освобождава, а човешката — обвързва. Следователно, работете за Бога с любов. Той не иска да работите за Него без любов. Божието благословение слиза само върху онези, които работят за Господа с любов.

*

Едно се изисква от човека: да дава. Давайте, в най-широк смисъл на думата. Искате едно ваше желание до се реализира. Щом видите, че не може да се реализира, откажете се временно от него. Това значи даване. Считайте даването като начало на всяка ваша работа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ

До неотдавна, най-големите и най-проницателни световни учени, отдали се на изучаване на Голямата пирамида, не са предполагали да открият в нея нещо друго, освен астрономични, геодезични и метеорологични данни, представляващи състоянието на науката в най-отдалечените древни времена.

Но тези познания, независимо от тяхната голяма стойност и от пълната им точност, са само един израз на обикновената човешка наука. Ний можем да се възхищаваме от тях и дори да се учудваме, без да можем да открием в тях някакъв висш. божествен произход.

В края на осемнадесетия век някои учени откриха, че периметъра на основата на пирамидата, отговаря на дължината на орбитата на нашето слънце.

В 1819 година математикът Джон Тейлор, заяви, че отношението между височината на пирамидата и нейния основен периметър е равна на числото Пи — т. е. на отношението между диаметъра и обиколката на кръга и че сбора от основните размери на пирамидата представлява разстоянието до полюса. Тази теория отново 6Ъ възприета и окончателно установена в 1864 година, след многобройни и старателни измервания на самото място, от астронома Пиаци Смит.

Уйлям Петри, на свой ред, извърши отново всичката тая работа, и неговият труд послужи за основа на грамадната и извънредно интересна работа на Давидсон върху Пирамидата.

Пирамидата и бъдещето на човечеството

В 1865 год. Роберт Мензи пръв лансира мнението, според което системата на вътрешни коридори и стаи в пирамидата отговаря на историческия ход на човечеството и следователно, представлява една верига от исторически данни за миналото и пророчески предсказания за бъдещето. Същият откри, че дължината на тази хронологична стълба отговаря на дължината на земния диаметър, минаващ през полюса, а също че голямата галерия символизира християнската ера със своята форма, височина и дължина.

Впоследствие Мензи заяви, че входа в Първия низък коридор по направление към Преддверието, символизира начелото на големите войни и смутове, предречени в Свещеното Писание.

Работата на Мензи беше подета от Смит, Алдерсмит и Гарние. Последният в своята книга „Голямата пирамида, нейният строител и нейните пророчества“, излязла в 1905 година определи началото на голямата минала европейска война в 1913 година, т. е. с една грешка в изчисленията само от една година.

От тогава, обаче за мнозина стана ясно, че пирамидата не представлява само сбор от геометричните и математични данни на науката на една древна цивилизация, но е също така една графична представа на цяла система от хронологично наредени пророчества, тясно свързани със съответни текстове на стария и новия завет от една страна, и с такива от египетската книга на мъртвите, от друга страна

(следва)

Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“

от Ж. Барбарен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГРАФОЛОГИЯ

Еволюционно изменение на почерка

Всеки почерк се отличава с определен сбор от признаци, които го отличават от останалите. Срещат се сходни родствени почерци, но еднакви почерци няма — всеки си има свой почерк, и той му принадлежи още от първите стъпки п обучението по писане, макар съзнателно да се е старал да не отстъпва от краснописните образи. Трябва да се отбележи при това, че всеки отделен почерк, колко типичен и ярък да е, съвсем не е нещо застинало, определено веднъж за винаги. Наопаки, той може да търпи промени, понякога твърде съществени. От една страна, човек постоянно се издига на по-високо душевно развитие (тоя процес на .психично растене на писмото е най-силен в първите години на обучението, а също и в предучилищната възраст), а от друга — всека горе-долу съществена промяна на околните условия и влияния неизбежно се отразява върху общия строй на личността, а следователно. И върху почерка. При това, ако тази промяна на окръжаващите условия се явява обща за отделна група хора или дори за цел народ (глад, война, революция), не ще бъде никак чудно, ако тя намери определен израз и в общия характер на писането. Така запример, ние познаваме епохи, когато писането се е отличавало с голяма предвзетост и натруфеност. Завъртулките под подписите са били така надути, както са били надути и езикът и обноските. Съвременното писмо се отличава със своята простота, с липсата на украси, на излишни черти, със своята икономичност в движенията, със своя темп — всичко това говори и за характерните свойства на преживяваната от нас епоха: деловита, практична, пресметлива, реалистична.

Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие характерните особености на мъжа, без съмнение са се отразили и върху почерка на жената. Често трябва най-внимателно да се изследват известни женски почерци, за да се различават от мъжките.

Редица наблюдения са показали, че човек никога не може да преповтори точно написаното от него, както никога не се повтаря и този или оня комплекс от чувства и настроения.

На старини почеркът физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти. Той е забележителен и по това, че във власинковидните линийки, както и в основите, вместо равни, гладки линии, се срещат разни извивки и отклонения в страни. Писаното се ската на хартията бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява. В почерка се проявява свойственото на старостта забулване на индивидуалните особености на писмото.

Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два почерка, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви). Един от почерците си ние употребяваме когато пишем на приятели, когато си водим бележки. В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен. Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика. Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен. Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека.

Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи. Най-често той е почти изцяло усвоен чрез възпитанието, влиянието на средата, традицията и т. н. Такива люде се приспособяват към готовите вече, напълно установени форми на обществения живот и затова често не могат да се примирят с новите за тях условия и да се нагодят към тях. Те се остават непроменени до края на живота, макар външните условия и околната среда да са се коренно изменили.

Според мнението, изказано в един от мюнхенските конгреси по психология, много по-важно е да се следи за свободното развитие на почерците на децата, отколкото да се изопачават. като им се натрапват разни краснописни образци.

Изоставянето на краснописа в нашето съвременно училище дава вече поразителни резултати. Достатъчно е само внимателно да се прегледат някои и други ученически тетрадки, за да се хвърли на очи. ярко изразената индивидуалност на учениците, на тяхната самостойност, а същевременно и простият рисунък на почерка, който заместя днес бавното, натегнато и безлично училищно писмо.

Скоропис, простота и волност на почерка — ето основните черти на съвременното училищно писане.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДВАТА ВРАГА НА ЩАСТИЕТО

Страхът и ядосването

Изглежда, че някои люде никога не могат да се освободят от страха. Ако са бедни, въобразяват си, че ако само имаха пари и здраве, никога вече не биха се страхували или ядосвали. Въобразяват, си, че ако имаха това или онова, ако живееха в други условия, щяха да се освободят от грижите си и от всички въображаеми злини, но когато добият това, за което са мечтали, същият стар враг, макар и в по-друг вид, ги преследва.

Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването. Те са всякога и всякъде проклятие. Няма нищо, с което трябва да се справим, в живота, няма нещастие или злополука, които да не можем да понесем, ако не са тия рушители на радостта.

Страхът убива надеждата; ядосването и грижите смазват доверието, съсипват силата на съсредоточаване и парализират всяко начинание. Страхът е смъртен враг на всяко постижение. Той е отрова на щастието.

Много хора винаги се страхуват от нещо. Нямат достатъчно смелост до се радват на живота.

Страхуват се да бъдат между хора, които ги превъзхождат умствено, или които щастието е облагодетелствано повече. Като се страхуват, че тяхната бедност на ума или на кесията може да бъде открити, те пропускал, много благоприятни случаи, които биха могли да извлекат от допира с тия хора. Те са страхливци, а страхливците никога не са щастливи.

Човек е създаден да господства над средата. Най-големите ни врагове живеят в самите нас, в нашето въображение, в нашите погрешни схващания за живота. Създадени сме за да господстваме, а не да бъдем роби, а няма робство като това, което се дължи на убеждението или на предразсъдъка, който ни прави страхливци.

Глупавите предразсъдъци и невежеството помрачават щастието на много люде. Мнозина считал, че предразсъдъците са безопасни, но нищо не е безопасно, което кара човека да мисли, че е играчка на случая, че няма сила в света, която може да се противопостави на Всемогъщия.

Страхът указва влияние върху циклата кръв, отравя и разрежда всички сокове, свива кръвоносните съдове, парализира нервната система, избелва косата, набръчква лицето, пропъжда съня.

Странно е, че след толкова столетия на опитност и просвета, човечеството още не е разбрало, че страхът не е нищо друго, освен творение на въображението, и не е решило да се освободи от този враг на щастието. Погледнете назад в живота си, вие, които сте почти на края му, и ще видите, че страхът от някои нещо, който ви е състарил преждевременно, който е набръчкал лицето ви и ви е лишил от гъвкавата походка, който е отнел цвета от лицето ви и е откраднел радостта ви, е бил страх от неща, които никога не са се случили.

Странно е, че това, което няма основа в реалния живот, е измъчвало цялото човечество от самата зора на историята и дори до днес.

Богословието и религиите съдържат в себе си твърде много страх и загриженост, твърдо много сенки, а съвсем малко радости и удоволствия — твърде много облаци, а малко слънце, твърде много насоченост към задгробния живот, а съвсем малко към настоящия. А човечеството има нужда от Христа, а не от догми.

В продължение на много столетия църквата е поддържала такава крива и крайно погрешна мисъл за смъртта, щото е успяла да развие в човека ужас от нея. Смъртта е също тъй естествено нещо, както и раждането. Тя е просто преминаване през друга врата в пътя на живота, преминаване от едно състояние в друго. Промяната при смъртта е също така естествена, както променете на гъсеницата в какавида, и после в пеперуда. Смъртта е просто още една степен на развитие.

Мнозина са развили в себе си такъв страх от смъртта, така са ужасени от самата мисъл за нея, щото нито наполовина не се радват, на настоящия живот, нито го използват напълно.

Великата душа, спокойна в щастието, чувства, че не е в опасност, абсолютно в никаква опасност, при всякакви обстоятелства. Трябва да сме убедени, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни.

Страхът е израз на откъсване от Великото, безконечното начало на любовта, на истината и на всемогъщата сила. Животът ще добие ново значение, когото стигнем до разбирането, че сме едно с тази велика, творческа, крепяща вселената Сила. Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде. И колкото е по-голяма тази наша вяра в единството ни с Бога, тази наша неделимост от нашия Творец, толкова по-спокоен и творчески става животът ни.

Наша длъжност е да пропъждаме всеки враг на здравето и щастието, както пазим къщите си от крадци. Грижите и ядовете нямат по-голямо право да застрашават живота ни, отколкото дивите зверове да живеят у дома ни. Мястото им съвсем не е там.

Грижите отравят кръвта, забавят храносмилането, а отровената кръв отравя мисълта и разнебитва всички умствени процеси. Един ден, изпълнен с грижа, изтощава повече, отколкото цяла седмица работа. Грижите разстройват цялото ни тяло, докато работата поддържа здравето и реда в него. Днес от нас се иска да победим грижите, а това ни връща към вечната борба със страха. Страхът трябва да си върви. А за да можем да го прогоним нужен ни е нов съюзник в борбата с него — това е Вярата.

Когато дадем предимство на вярата, ще видим как страхът ще се сгромоляса от своя престол. Не можем да го измъкнем чрез сила, но можем да го избутаме малко по-малко. И когото изчезне страхът, няма до има място вече и за загриженост, ще се отървем от един стар враг и от една нова болест — двата неприятели на щастието. Човекът ще намери една възвишена, една нова вяра в себе си; ще добие такава самоувереност, свобода и размах, за каквито сега няма и представа. И тогава неговите творчески сили ще идват неправо от Божествения извор.

Ор. С. Марден

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Шипките

Шипката до неотдавна беше най-негодното дърво, защото не ни служеше за нищо. А днес каква промяна!

Шипките станаха много ценен, търсен на пазара плод. Защо? — Защото научните издирвания показаха, че плодовете на шипката съдържал, в своята обвивка, а не в семената, значително количество от важния витамин С. Това показва, че шипките винаги са били ценни, и че те винаги са могли да бъдат полезни за здравето ни, ала ние не сме знаели това. Така често в живота ние само от невежество пренебрегваме много неща, които биха ни ползвали за подобрение на живота ни!

От всички плодове шипките са най-богата а витамин С, който е много важен за доброто развитие и здраве на човека. Тоя витамин запазва тялото ни от множество и разнообразни разстройства, защото засилва кръвта ни и помага да се извършва правилно храненето на клетките. По тоя начин витамин С увеличава съпротивителната сила на организма против заразните болести. Едновременно, благодарение именно но тия му свойства, витамин С подпомага оздравяването от тия болести и на първо място от туберкулозата, пневмонията, коремния тиф, скарлатината и други. Така витамин С е укрепително, предпазно и лековито вещество от най-голямо значение. Опитите, направени от някои болници в чужбина с шипките при лекуването на различни болести, са дали отлични резултати, особено при лекуването на язвата в стомаха и на дванадесетопръстника.

Витамин С днес може да се приготовлява фабрично не от шипки, или от други плодове и зеленчуци. Той се продава в аптеките във форма на пастички, както и в разтвор за инжекции. Ала много по-полезен е естественият, природен витамин С който се намира в шипките, пиперките, лимоните, доматите и др. плодове и зеленчуци.

Шипките трябва да се берат сухи след вдигаме на росата и да се избират само здрави, узрели, зачервени плодове. Полузрелите, меките, почернелите и повредените да се изхвърлят. Набраните шипки се събират в кошници и се пазят от слънце още при брането.

Те се сушат на сянка, но не в тави или в други металически съдове, а на черги или на дървени подложки (маси, панери, дъски и др.)

Освен витамин С шипките са богати с ценни соли, между които фосфорни, калциеви, магнезиеви, калиеви и др. Особено важни са железните соли, едно, защото те се намират в значително количество — близо едно на сто — и друго, защото заедно с витамин С те се усвояват много лесно от червата.

Германците сушат и смилат на брашно шипките. От това брашно може да се добива витамин С, или пък до се използва направо, като се прибавя към супите и другите ястия, когото те са вече готови за поднасяне.

Слънцето, топлината, въздуха и металните предмети бързо разрушават витамин С. Затова, както казахме, шипките трябва да се сушат на сянка, а мармаладът от шипки да се вари при по-слаб огън (най-добре във вакуумапарат), в емайлиран съд (а не в тава или бакърени тенджери) и да не се бърка много. И така приготвения мармалад все пак съдържа значително по-малко витамин С, отколкото самите шипки. И меленето на шипките не бива да става с металически валцове, а само с камъни.

Ние можем да използваме шипките най-добре под формата отвара, която се приготовлява следния начин: изсушените шипки се измиват в студена вода, турят се в глинено гърне (1 част шипки, 3 — 4 части вода) с обикновена вода и се поставят на огъня. Щом заврат, веднага се снемат от огъня и похлупени се оставят на страна 24 часа. След това се прецеждат през гъст пласт няколко пъти, за да се премахнат влакънцата, които са преминали в отварата. Полученият сос се пие подсладен според вкуса. Сокът от 12 — 20 гр. шипки дневно стига на един човек, за да го запази здрав. А за болните ще трябва за всеки отделен случай да се посъветваме с лекар.

Д-р Б. Р.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Човек — радиоприемник

В едно заседание на лекарското дружество в град Лодз е бил правен опит с инженер Роман, който обладавал изумителната способност да приема радио-телефонни съобщения (речи, музика и пр.) без помощта на всякакъв апарат, на разстояние до три километра от предавателната станция. Ролята на радиоприемател играе очевидно мозъкът не инженера.

Тая способност причинява на инженера Роман най-големи мъчения, защото той живее постоянно под впечатлението на шумове, пения, звуци от инструменти и пр. Всичко това се смесва в главата му в едно непоносима какофония. Лекарите, които го прегледали, казали, че той не е жертва на халюцинация, защото това, което слуша, действително отговоря но радиопредавания, които се извършват на известно разстояние от него. Според тия лекари мозъкът му обладава действително свойство да приема радиовълни и до ги превръща в слухови усещания. Последното обстоятелство се счита най-загадъчно.

Ние виждаме от горния, както от много подобни случаи, че науката все повече се натъква на факти, които водят към вечните окултни истини и ги потвърждават. Действително, човек притежава сили, способности, заложби, които човека на материалистичното разбиране не подозира и чието развитие е въпрос на близко бъдеще.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИГОПИС

Библиотека „Световни загадки“. Човешкият дух е неспокоен. Той се стреми да проникне в тайните на битието и да утоли жаждата си за знания. Книгоиздателство Ст. Атанасов. София, е имало добрата идея да подреди една серия от десет книги, които дават ключовете на много тайни и разтварят дверите на нови пътища:

Великата тайна (Начало и край на вселената), от Шарл Решард — 35 лв.: Хаос и хармония във вселената (Глас, който вика), от Камил Фламврион — 46 ла.; Животът на термитите, от Морис Метсрлинк — 30 лв.: Световни загадки (Произход на света и но човека), от Ернест Хекел — 80 лв.: Пътуването по небето (Любовта във вселената), от Камил Фламарион — 40 лв.; Дружбата ми с природата. X. Торо — 70 лв.: Как до победим себе си, от Вивекананда — 40 лв.: Човек, любов, смърт, от Шопенхауер — 40 лв.; Възпитанието на душата от Е. Фойхтерслебен — 40 лв.: Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка - 50 лв.

Изброените десет книги правят част на всяка домашна и обществена библиотека. Всички са одобрени от М. Н. П. Цялата серия се отстъпва на намалена цена 310 лв. (вместо 460). Изпълняват се поръчки и за отделни книги.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...