Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 284

Когато тъмна нощ надвисне над земята, когато черни облаци покрият небето и не се виждат ни луна, ни звезди; когато мрак обгърне всичко и човек не вижда нито на крачка пред себе си, тогава погрешните стъпки и объркването, изгубването на правия път, са неща напълно възможни и дори естествени за човека.

Човек може да сбърка, човек може да сгреши, човек може да напусне правия път, за да се залута в дебрите на някой пущинак, защото не знае — не вижда и не разбира накъде го водят неговите стъпки.

Тъмнина е около него. От всички страни е мрак, неизвестност и загадъчност.

Кой ще помогне на залутания и безпомощен в мрака човек да излезе на правия път? Кой ще му помогне да не падне в някоя яма, каквито изобилстват по пътя му?

Човек човека не може да спаси. Човешкият ум е слаб, за да може да ни даде правилна ориентировка в тъмните и заплетени кръстопътища на живота. Човешкият взор не може да пробие тъмнете преграда на неизвестността, която стои пред нас, за да ни каже със сигурност, какво ни очаква, за да ни упъти с положителност в правия път.

В такива моменти, които човешкият разум е слаб, за да ни води с пълна сигурност всред заобикалящата ни неизвестност, в такива времена, когато човешкият поглед напразно търси да се спре на нещо положително и несъмнено, в такива времена, когато човешката сила е безпомощна и несигурна, ний, хората — безразлично дали сме обикновени граждани или пък водачи на народи — разполагаме само с един факел, само с една възможност да излезем невредими из тъмния лабиринт на живота:

Христос!

Да се обърнем към Него, и Той ще ни води! Да се вслушаме в гласа на Душата си и ще чуем Неговия глас. Да се оставим в Неговите ръце, и ние ще минем невредими през бездни и ями, през всякакви препятствия и зли срещи.

Днес, повече от всякога, ний имаме нужда от водачеството на Христа. Само Той е в състояние да ни преведе невредими през изпитанията, само Той е светлата нишка, с помощта на която ще намерим правия път, само Той ще отправи нашите стъпки към Добро.

Крепост несломима, твърдина непревземаема, сила неизчерпаема — това е днес, и завинаги, Христос за нас. На какво друго, по сигурно, да се уповаваме? Кого другиго да следваме? Кой ще ни изведе на по-добър път? Кой с по-голяма сигурност ще осъществи всичко добро, от което се нуждаем?

Всичките ни дела са под окото на Бога. Христос винаги бди над нас и утре Той ще ни поиска сметка.

Неговия ли Закон следваме? Неговата ли воля изпълняваме? По неговия ли път вървим?

Ние не можем да правим избор. Средни пътища няма. Не можем с единия крак да следваме Христа, а с другия — дявола. Не можем да служим и Богу и Мамону.

Христос иска пълна всеотдайност, пълна определеност — с Него и само с Него. А това значи да не разчитаме на нищо човешко. а да се уповаваме и да слушаме само Него.

Не прави на другите това, което не искаш на тебе да правят!—Това е една абсолютна мярка, това е един Христов девиз. Той е задължителен, както за хората, така и за народите, които носят неговото име. Никой не трябва да забравя, че носи отговорност и че утре ще трябва да плати скъпо и прескъпо всичките си отклонения от правия път.

Да внимаваме! Да се вслушваме в гласа на Христа! Да вървим само по Неговия път! Да не отстъпваме от Закона му!

Това е нашият върховен дълг. Това е единствения път, по който можем, да достигнем истинското добро за себе си и за народа си.

Пламен

Ани · 20 Април, 2021

НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛИЗЪМ

От няколко години с всички сили се работи чрез печата, училището и радиото за създаване високо национално съзнание в българския народ. За постигане на тази цел се апелира най-вече към учителството, писателите и интелигенцията, изобщо да работят за усвояване от всеки българин на чистия български език и да го изчистят от чуждици. Апелира се още и за поддържане единство между всички българи, защото само в единството на нацията е нейната сила. Всичко това е много хубаво, много необходимо и навременно. защото националното съзнание, единен роден език и единомислието са първите условия за запазването и развитието на един народ. По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част.

Това е хубаво и необходимо, но то е невъзможно, ако преди това в гражданството не се събуди, най-ценното и основно качество на една нация и на отделната личност — справедливостта, честността — високо нравствено съзнание при което личността да вижда себе си в другите и в своята нация. Горните качества са ос новата върху която се гради здрава, силна и културна нация, която има смисъл да съществува и която ще бъде носител не само на национални, но и на общочовешки ценности.

В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето.

Ние мислим, че душата на всички необходими условия за запазване и развиване на един народ е справедливостта, високия идеал на човечността и саможертва за цялото без оглед на лични интереси. Ние знаем, че нашия народ бе погребан от боляри и духовенство, които бяха дали воля на своя егоизъм и забравиха и дори потъпкаха народните интереси. Значи, егоизма погреба България, а саможертвата на възрожденците и революционерите я възкресиха. Те бяха пропити от дух на саможертва и се отвращаваха от егоизма на чорбаджиите и с песен издигаха факела на жертвата като условие за народна свобода.

Ние сме правили в миналото много исторически грешки и сега не може да не ги имаме предвид и да не ги изправим.

Идеализма трябва да бъде основата върху която трябва да се гради една нация, ако иска тя да пребъде и да бъде факел на своите съседи. Закона на справедливостта е огън и който го наруши ще се изгори. Ако да не бе така, еволюцията би била невъзможна, защото Правдата е стрелката, която регулира развитието на личността и народите и прави да вървим напред и все напред, иначе би бил хаос в света и не би бил възможен никакъв напредък.

Няма бъдеще онзи народ и онази личност, която гради своето щастие за сметка на чуждото щастие. Сега се извършва съдба на народите и нищо не може да ги спаси от неумолимия Съдия на великата правда, който забавя, но не забравя.

Ако би трябвало да се посочат, кои са най-важните качества на членовете на една нация, то би трябвало да се включат всички качества на един високо нравствен човек, който историята сочи за пример. В такъв човек няма никакъв егоизъм, никаква лъжа, никакви отрицателни мисли и чувства към своя ближен или към кой да е народ. Той трябва да бъде изпълнен и въодушевен от идеята как да бъде полезен на своя народ, на своя ближен и на човечеството.

Силата на един човек и на един народ се крие в неговия нравствен устой, а безсилието на личността и на народа се крият в безнравствеността.

Колкото един човек или един народ изповядва и живее един идеал, който обгръща интересите на повече хора, толкова този идеал е по-траен и неговия носител по-мощен.

Национализъм и идеализъм тези две понятия трябва да се взаимно проникват. Един идеалист не може да бъде антинационалист, напротив, той е най-полезния член на своята нация. И един националист, ако не е идеалист, той руши своята нация, той е като бацил в организма на нацията.

Всеки българин трябва да се отличава с високи нравствени качества и тогава българската държава ще се издигне качествено и нейната духовна и политическа мощ ще се увеличи.

Най-голям националист е онзи, който е носител на най-висок идеал, който е с най-високо нравствено съзнание, а последното включва в себе си интересите на нацията.

Всеки безнравствен човек е враг на своята нация, той подкопава нейните нравствени и културни устои и намалява силата на нацията.

Когато се говори за създаване и насаждане чист български език в подрастващото поколение, подчертава се от просветните власти, че трябва да се очисти езика от чуждици. Но ние се питаме, една българска дума, която изразява цинизъм или егоизъм или каквато и да е друга безнравственост не е ли чуждица? Тя е по-страшна чуждица дори от коя да е чужда дума, която ще събуди красиви чувства, мисли и образи в нас.

Учителството трябва особено да обърне внимание за изчистването на езика ни от подобни „чуждици“, които понижават културното ниво на народа ни. Знае се, че колкото повече отрицателни думи има в речника на един човек, толкова той е с по-низко съзнание и обратно. Колкото повече думи има изразяващи нравственост, красота и саможертва в езика на един човек, толкова повече той има високо пробудено съзнание.

Нашият народ изпи горчивата чаша и сега му предстои да вкуси от плода на своите страдания. И чудото на нашето безкръвно обединение е един голям и исторически факт, който не е случаен, а е глас на Провидението, което дойде да възстанови нарушената правда.

Нашият народ сега на ново е поставен на изпит с постигане на своята цялост за да се види дали ще тръгне пак по пътя на тези българи преди робството или ще тръгне по пътя на нашите самоотвержени възрожденци. Днес от българския народ се иска дори нещо ново, и повече от това що дадоха възрожденците. Историята се повтаря, но в по-съвършена форма. Нашият народ има да играе голяма културна роля в света. В миналото той даде славянската писменост на цялото славянство почти, а на Европа даде възраждането чрез богомилството.

Нека всички българи се въодушевяваме от великата културна мисия, която Провидението е отредило на нашия народ и достойно да изпълним тази мисия за благото на целия свят.

Нека нашият национализъм бъде проникнат и окрилян от идеализма. Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики учители на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега.

Само този народ, който обича истинския Бог на правдата и любовта и му служи, само той ще оцелее и ще се радва на щастливо бъдеще.

Днес света има нужда от повече човечност, от повече идеализъм, при който да виждаме своето щастие и успех в успеха и щастието на другите.

Ако българския народ даде и хвърли семето на по-голяма човечност в себе си и в света, изразена в един съвременен идеал, който стои и над всички досегашни идеали на човечеството, то той е извършил най-великото дело, което може да извърши един народ.

Г. Тахчиев

Ани · 20 Април, 2021

ЗАВЕТ НА ЖИВОТА

Аз попитах свободния вятър,

Що да сторя да бъда все млад,

Отговори ми буйния вятър :

„Все въздушен бъди и крилат“.

*

Аз попитах след него морето,

Кой е първият жизнен завет,

Отговори ми звучно морето:

„Пълнозвучен бъди в тоя свят“.

*

Аз попитах високото слънце,

Как да блесна с безсмъртни зари,

Не отвърна ми вечното слънце,

Но душата дочува: „гори“.

Преведе: Йорд. Ковачев

_____________________________________________

* Константин Дмитриевич Балмонт (15 юни 1867 - 23 декември 1942) е руски поет символист, преводач, есеист. Превежда и издава сборник български народни песни „Златен сноп на българската поезия“ (1930).

Ани · 20 Април, 2021

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Методите на природата

(из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9. IX. 1923 г.)

Човекът трябва да има цел в живота. Както онзи, който иска да дигне някой товар, име спорна точка или отгоре или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате опорна точка? — За да дигнете вашия товар.

Мъчнотиите и страданията аз наричам опорни точки на живота.

Ако ви дадат една задача — да определите какво нещо е радостта и какво нещо — страданието, как ще ги определите? Радост и страдание — това са граници на една абсолютна величина. Страданието — това е крайният предел, чрез който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта от една страна и скръбта от друга определят тази абсолютна реалност, която се проявява във вас. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието, в крайния му предел, аз го наричам радост.

Какъв смисъл би имал вашия живот без страдания и радости? — Това са методи в природата.

Духовните неща само чрез уподобление и сравнение могат да се изяснят. Във всички има едно вътрешно недоволство. След като ви се даде всичко, каквото вие искате, ще усетите, че имате една празнина, от която сте недоволни. Хората хвалят твоята книга, а ти казваш: не ми харесва тази книга. Ти сам си недоволен от книгата си. Изрисуваш някоя картина, недоволен си. Художникът всякога вижда своите недостатъци, но той си мълчи. Вследствие на това, при сегашното състояние на вашето развитие, нито един от вас не е доволен от своите минали работи. Този живот е резултат на онези минали векове, в които ние сме работили и виждаме, че ни липсва нещо.

Какво ни липсва? На ума му липсва дълбочина; дълбочина и в чувствата няма. Ти обичаш, но дълбочина нямаш. Казваш някой път: в мене има любов. Но като те боднат, казваш: никой не помага. Една игла е в състояние да измени всичките твои идеали! Ако една игла е в състояние да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността?

Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие иглата 1 милиметър, ти поскърцаш, забие 2 — 3 мм., ти пак скърцаш. Тогава тя казва: Хайде, върви си! Тя идва до ви опита. Ще забие иглата 2 — 5 — 10 мм. Затова истинската философия на живота е: човек в даден момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост.

Търпението е качество на разумните и велики хора.

Само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив.

Първият основен закон за вас е: човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, да се „пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи, да мислиш тъй, както Бог мисли.

Сега мнозина се явяват и казват: ние искаме да живеем един чист живот. Чист живот може да води сам онзи, който живее по Бога. Единственото същество, което може да ни направи чисти, това е Бог.

В истинската любов всякога има едно качество: Да подигнеш онзи, когото любиш. Онзи, който те люби, онзи, у когото има истинска любов, едно от качествата й е да те подигне. При сегашната любов мъжът държи касата затворена, сам отваря. Всичко седи под ключ затворено. „Закритото мляко котка го не ближе“. А в истинската любов касата е отворена и можеш да вземаш колкото искаш. Онзи, който те обича, никога няма да пита: „С кои пари?’ Ти имаш абсолютно доверие в онзи, когото обичаш и който те обича. Нямаш ли това абсолютно доверие, любовта ти не е Божествена любов. Това са признаците. Ако ги нямаш, ще се бориш, докато ги придобиеш. По отношение на нас Бог има абсолютно доверие, понеже той е вечен, безграничен. Той знае, че никой не може да го ощети. Сега се изисква от нас и ние да имаме абсолютно доверие към Него. Той забие губерката 1 мм. в нас и като кажеш, че не можеш да държиш, извади я.

Дойдем ли до Бога, ние трябва да имаме едно свещено правило:

Трябва да оставим нашето право Бог да го защищава.

Но дойдем ли до Божието право, ние ще го защищаваме. Той е Любов, аз за Него съм готов да се жертвам. Защитиш ли Божиите права и оставиш ли твоите Бог да ги защити, ти си в истинския път на своето развитие. И на сегашните религиозни хора туй им липсва. Това е едно изкуство, наука е това.

Някои казват, че повторението било майка на знанието. Но повторението е майка и на глупостта. Защо? — Един порок, като го повтаряш, какво печелиш? Следователно, повторението не е една абсолютна мярка, с която вие можете да си играете. Ако повтаряш един клас няколко години, какво ще стане с баща ти? Тогава повторението майка на знанието ли е? Майка на глупостта.

В един клас е позволено да се учиш само една година. Сега някои основават надеждите си на това, че имало много пререждания. Това е именно кривата страна на окултизма: втори път като се преродя, тогава ще подобря живота си. Не, ти си от мързеливите ученици, и природата ще те отбележи с особени знаци. Ти не туряй в себе си мисълта, че много пъти ще се прераждаш. Защото второто прераждане ще бъде за втори клас; а седмото — за седми клас. В съвременния окултизъм има една опасност, когато мислим, че като се преродим в бъдеще, тогава ще изправим живота си. — Не! Само един живот за един клас. И тъй, прави са тези, които казват: за първи клас един живот; за втори клас друг живот, за трети, четвърти — също. Това е нормалният вървеж на нещата. Само в тази Божествена Любов учението може да върви нормално. Щом се отдалечим от Божествения живот, започва атавизмът.

Атавистическият закон е обратен на Божествения. Затова, най-първото нещо — ще си създадете една отлична философия в себе си: вяра в Бога, и вяра в себе си! Тази вяра в Бога на какво се основава? Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. В този живот трябва да ги разрешите. И тъй, най-първо вие си турете един общ план, скица — вашият живот. След туй ще има друг един план, вторият план, Божественият.

Според първият план. вие искате да се ожените, да имате деца. А Божественият план е онзи, когато вие живеете за вечността, за ангелите. Всички тези неща за в бъдеще трябва да се съчета-вот, да се създаде бъдеще за вашата душа.

И тъй, когато едно време Христос бил на земята, това учил Той хората: „Това е вечен живот. да познавам Тебе, единаго, истинаго Бога“. Всеки, който тъй познава Бога, той е разумен, той е близо до това учение, а онези, които са се отдалечили от това учение, те казват: днес Господа не можем да го намерим.

Аз правя следното сравнение: допуснете, че вие живеете в един палат, който има сто стаи. В първата стая гори една вощеница, във втората — две, в третата — три, а в стотната стая — 100 свещи. Казвам: на тези сто свещи може ли да узрее някой плод? Не може. Идва някой и казва: вън от този замък има едно светило, което има 8,000,000 свещи и на неговата светлина зреят най-хубавите плодове. Следователно, нашата сегашна светлина е знанието на тези свещи. И ние трябва да излезем на тази светлина, на която зреят нашите плодове. Когато дойде Божествената светлина, бъдете уверени, че тя ще внесе истински мир, истинска радост.

Сега у вас се заражда мисълта и казвате: значи, толкова сме низки, нямаме Божествена светлина! Вие имате Божествена светлина, но не се задоволявате от нея. Тя, в сравнение с Безграничната Божествена светлина, е много малка. Еднакво ли приемат светлината мравката, рибата, човекът и растенията? Възприемането на Божествената светлина зависи от човешкото съзнание. Една стъпка по горе, още по-горе, още по-горе. Казват: Край няма ли? Ти не мисли за края на нещата. Ти мисли за горе, и надолу не гледай. Още нагоре, още нагоре, докато дойдеш до онзи Божествен свят, където тази светлина ще се изяви.

И тъй, остават две неща явни в света: Любов към ближния — тя е относителната реалност. Любов към Бога — тя е абсолютна реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е любовта към Бога. Върху тази любов, може би, някой друг път ние ще се спрем да ви поговорим, какво нещо е абсолютната реалност в света, какви са принципите на тази реалност и как може до се измени нашия живот от временен към вечен, да стане животът ни хармоничен.

Някои казват: толкова години вървим по този път и не виждаме никаква реалност. — Методът ви е крив. Любов към Бога! — Нищо повече. И чудно е, хора, които поддържат, че са излезли от Бога, да казват, че не могат да любят Бога. А колко естествено е за детето да люби майката. Тази любов е толкова естествена, толкова проста!

Аз ще ви дам едно изяснение в какво се състои Божията любов и в какво — човешката любов. Любовта към хората прилича на следната картина: вън е студено, сняг, буря, стягате си воловете да идете в Балкана, дето прекарвате 1 — 2 часа. Натовариш колата, докараш дърва в къщи, но ръцете ти измръзват. Туриш тези дърва на огнището и казваш: много приятно е! А, дръвца, дръвца, хубаво нещо е да ги имаш! Това е човешката любов. Но тези дърва изгарят. Отвън е все студено.

В Божествената любов процесът е обратен. Там впрягане на волове няма. Кола няма. Ти ще излезеш навън на слънце: ще туриш гърба си на слънце и ще се понагрееш. При слънцето не ти трябват нито кола, нито дърва. Понапечеш се и казваш: слава Богу, тук е без труд. Питам тогава: коя наука е по-лесна, кое е по-хубаво — да ходиш в гората с воловете си, или да си грееш гърба направо на слънце? — Първото е с разноски, а второто — без пари. Следователно, тази философия е износна, без разноски.

И тъй, любов към Бога — това е най-естественото положение.

Из беседа държана от Учителя

на 9 септември 1923 г.,

София-Изгрев

Ани · 20 Април, 2021

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Изхвърлете ги!

(из неделната беседа „Нашите длъжници“ – 30. XII. 1923 г.)

Всяка наша погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. До тогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, когато държи в себе си нещо друго. Защо някои хора не могат да мислят? — Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, ний не можем да мислим.

Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки, те хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите?“ — „Туй нещо, казва едната, падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ — „Е, разделете го! Ти работила ли си за него?“ — „Не, но аз го видех първа!“

А каква била, в същност, работата? Един овчар си пасъл стадото и ял хляб, но паднала една трошица и зарад тази трошица се скарали двете мравки. Той бръква в джеба си и им казва: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Те гледат, пада нещо, вземат си и двете и престават да се карат. Така се разрешават въпросите.

А ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя. Не е въпроса, дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе започва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всека твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас.

Не, ще простиш прегрешенията на този или онзи заради себе си, заради своя мир. Няма душа, няма същество, което, като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение. Онези, които проверяват Божия закон, са видели, че е така.

Няма да се спирате пред себе си да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете?“ Не, ще си кажете: какво трябва да направя? Ще си отговорите: Аз трябва да изхвърля из душата си всички нечистотии. Вземи, изхвърли всичките тези парцали навън . Ако вие очистите вашите къщи, и по буква и по дух, от всички вехтории, от всички тия ненужни парцали, вие ще се освободите от много нещастия.

Из беседа държана от Учителя

на 30 декември 1923 г.,

София-Изгрев

Ани · 20 Април, 2021

ЛЕБЕД

Спи брегът, мълчи водата бляскава.

Само там тръстики де трептят

Чуй се песен тъжна и неласкава

Като сетен дъх на болна гръд.

*

Лебед умирающ със ридание

Там разказва миналите дни,

На небето вечерно сияние

Бавно гасне в бледи светлини.

*

От къде таз мъка е излъчена ?

И защо в гърдите толкоз мрак ?

Иска в миг душата му измъчена

Безвъзвратното да върне пак.

*

Всичките тревоги, наслаждения,

Всичките мечти на любовта,

Скриха се във мрак като видения

И не ще припламнат пак в света.

*

Всичко що навеки е помръкнало

В тази песен лебедът е слел,

И до родно езеро замлъкнало

Той за прошка е глава привел.

*

И кога звезди изгряха галено

И мъглата бавно пропълзе,

Песента му тиха, непожалена

Стройната тръстика я подзе.

*

Не на жив е тъжното му пение,

Пее той в последния си миг,

Че вид в предсмъртно примирение

Пръв път правдата да дига лик.

Преведе: Йорд. Ковачев

Ани · 20 Април, 2021

ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (2)

(продължение от брой 283)

Исторически хронометър

Според Хабермяна, пирамидата е била построена да служи като един исторически указател, предназначен да отбелязва по пророчески начин най-важните събития в живота на човечеството.

Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена.

Когато се появиха първите хипотези относно пророческата хронология на Пирамидата, в Европа още не бяха познати пророческите предсказания на Древния Египет. В същност, и едните и другите се съвпадаха с „Книгата на мъртвите“.

Александър Море, в своята книга „Богове и царе на Египет“ показа, че всичките свещени египетски алегории са напълно тъждествени с разказите на Евангелието. Раждането на Месия, подробностите на неговия живот и на неговата смърт са били познати в Египет и това хиляди и хиляди години преди Христа.

Дом на тайните

Съществува известно сходство между „Книгата на мъртвите“, една от най-старите книги на Древния Египет, и Пирамидата.

В същност, едната допълва другата, и, според думите на един голям египтолог: „Пирамидата говори с езика на камъка“, а „Книгата на мъртвите“ говори с езика на думите“. Но те говорят за едно и също нещо,

В книгата на древните египтяни Пирамидата е „Храма на вечността“, т. е. на изпълнението на пророчествата, „Светилището на скритата същност“, „Жилище на светлината“, „Дом на тайните“.

Алегориите от „Книгата на мъртвите“ се отнасят към коридорите и стените на пирамидата. И именно като следваме, стъпка по стъпка, тия двама водачи в областта на неизвестното. ний ще можем да проникнем в сложната система на историческите разкрития, по един чуден, но сигурен начин.

Посетителите на пирамида та, като Давидсон, Хаберман Уин и други, (макар, че някои от тях са започнали своите изследвания в едно скептично състояние на духа) са достигнали да бъдат убедени от самата очевидност на нещата, и след като са взимали всички предпазителни мерки за избягване на заблужденията.

Ето защо, и нам предстои да разгледаме факти те без никакво пристрастие, вдъхновявани от желанието да ги констатираме и да се поучим от тях, без да отхвърляме нещо и без да се опираме на едно предварително съставено мнение.

Хронология па пирамидата.

Каква е същността на Основната стълба и върху какво почива системата от пророческите коридори?

Ний ще ги изложим накратко, като ще молим читателя, който би желал да проучи алгебричните и геометричните подробности, да се обърне към огромната работа на Давидсон.

Основната стълба е една геометрична права, чиято начална точка започва на север от пирамидата в пресечната точка на ъгъла, образуван от продължението на възходящия коридор надолу, към основата на пирамидата и продължението линията на външната страна на пирамидата.

Тази отправна точка представлява началото на летоброенето на Пирамидата, обгръщащо 6000 години, отговарящи на Адамичната ера. Тя отговаря на датата нула.

Тази геометрична точка която можем да наречем точка А. определя също точно есенното равноденствие (22 септември в полунощ) на година 4000 преди нашата ера.

Основната хронологична стълба на Пирамидата започва от тази точка, минава през Голямата зала и завършва в една точка, разположена в центъра на. Преддверието и отговаряща на годината 2001 след Христа.

Свещеният лакът

Фактически, на света съществува само една практически неизменяема мярка за дължина: това е земната ос, и свещения лакът на египтяните, основавайки се на тази мярка, е неин пълен израз.

Египтяните, евреите и други народи на древността са измервали с педя и с обикновени лакти. Свещеният лакът е бил употребяван само от посветените. Той е служил за основна мярка при изграждане на Соломоновия храм, и при направата на Ковчега на завета.

„В Преддверието — казва Давидсон, има една отвесна гранитна плоча, чиято северна страна представлява една изпъкналост, представляваща един железен кон с дълбочина на релефа една педя и двадесет и пет педи в окръжност. Тези размери отговарят на двете основни мерки (лакът и педя) на строителите на пирамидата и показват на изследователите на бъдещето с помощта на кое единство трябва да бъде измерван този архитектурен Апокалипсис.

(следва)

Ани · 20 Април, 2021

ГРАФОЛОГИЯ

(продължение от брой 283)

Почерк и личност

Графологията е наука, която изучава законите на зависимостта между почерк и личност. Почеркът, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения. Всеки почерк се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци. Два съвсем еднакви почерка няма. Начинът по който пише отделния човек, е неповторяем и абсолютно индивидуален.

Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени.

Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност.

Общи положения

Има специални прибори, които записват графически дишането на пулса. Възприетите от тия прибори пулсови вълни, вдишвания, се предават по тръбици на особени барабани, чиито пера чертаят съответни криви по движещата се със специален часовников механизъм лента на кимографа. Почеркът, обаче, представя много по-сложно и при това естествено и еднородно графично изображение, явявайки се проекция на нашето съзнание във вид, на определени движения. Почеркът е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението на ръката, на мислите и чувствата, що се зараждат в мозъка. Реагирайки всякога еднакво на външните влияния, човешката психика им дава при писане еднакъв израз, подчинен на отделни закони.

Има някои общи положения, на които почиват много от графологичните признаци:

1. Степента на геометричната издържаност на почерка (равни редове и полета, еднакви междини между думи и редове, еднаква сила на натиска и пр,) определя степента на волевото развитие на човека, неговия запас от нервно психична енергия, неговата трудоспособност. Равните, прави редове, равномерният натиск показват равномерност и издръжливост в прилива на енергия, известна уравновесеност на човешката натура. Напротив, импулсивността в натиска, нервността на редовете показват една условна трудоспособност, която се проявява на моменти, импулсивно. Това, впрочем, може лесно да се обясни физиологически.

2. Всички преувеличения в отделните елементи на писмото, като запример твърде уголемени главни букви, твърде едър или, наопаки, твърде дребен почерк, очевидно показват стремеж за проява на личността, желание да изпъкне, да обърне на себе си внимание. Нещо подобно се изразява и в натруфеността на почерка, като запример в злоупотребата с големи дъги, завъркулки, клупове и т. н. В това се проявява вече известно самодоволство, тщеславие, самохвалство, а често ограниченост. Такива украси се срещат най-често у хора с посредствен ум, объркан от едно повърхностно, плитко образование. У човек, който употребява разни украси при писане, се забелязва същия стремеж и при изкуственото му държане.

Хора, привикнали към точност и ред, ще проявят тия черти и в писмото си. Всички техни букви ще имат ясна, проста и завършена форма, препинателните знаци ще бъдат поставени грижливо на своето място, ясни ще бъдат и междуредията.

3. Всяка вълнистост на линиите (вълнисти редове, вълнисти украси на подписа) е характерна за хора, които проявяват известна извъртливост в мисъл та, хитрина.

4. Преобладаването на ъгли в писмото показва твърдост и настойчивост в прокарване на своите възгледи и в осъществяване на своите замисли, а също и склонност към конфликти. Кръглите букви и линии в почерка, наопаки, говорят за склонност към смекчаване на противоречията, към променяване на контрастите, за известна мекота и миролюбив. Резките, ъгловати движения в почерка, както и пластичните, криволинейни, се проявяват и във всички други движения на човека: в жестове, вървеж и пр.

(Следва)

Ани · 20 Април, 2021

ЯБЪЛКИТЕ

Ябълката отлично вирее у нес, и затова е доста разпространена. Според официалните данни, ние сме имали през 1935 год. 349,392 млади и 262,100 плодоносни ябълкови дървета. Забелязва се, че броят на младите още неплодородни ябълкови дръвчета е бил много по-голям от броя на плодоносните. Това показва, че се насаждат масово нови дръвчета, и че тая култура е във възход. Ние имаме множество отлични видове ябълки, които намират пазар на сравнително добра цена вътре и вън от страната.

Ценността на ябълките се определя от химическият им състав, който у всички ябълки не е еднакъв, и се колебае според вида на плода, степента на узряването, почвата, климата, начина на запазването му и пр. От отделните анализи на ябълките се добиват средни числа за състава на ябълките. Според тях, в 100 гр. ябълки има полов, грам белтъчини, около 9 гр. захар, които заедно с други въглеводи (въглехидрати) достигат до 12 гр.; полов. гр. пепел, т. е. различни соли и близо 1 гр. свободни киселини. Солите са главно кисели, в именно съединение на ябълчената киселина и се наричат малати. В тялото на човека те се превръщат в разтворими карбонати, които са лигави. По тоя начин ябълките съдействат за премахване киселините на соковете на тялото, която киселинност е вредна и се появява най-често при злоупотреба с месна храна и въобще с белтъчни храни.

По своята хранителност, ябълките се доближават до млякото. Сто гр. краве мляко по хранителност се равнява на 127 гр. ябълки. Това показва, че и като храна, ябълките не са за пренебрегване. Освен това, ябълките съдържат и витамини А, В и С. От тия витамини най-много се намира витамин С, за важността на който писахме в статията ни за шипките.

Сушените ябълки, които са изгубили значителна част от своята вода, са, разбира се, много по-хранителни, ала техният вкус е по-долнокачествен, особено ако са сушени не на сянка или още по-лошо — в пещ. В сушените на слънце или в пещ ябълки витамините изчезват.

Ябълките са богати с целулоза или клетчатка (целулоза), т. е. тъкан образуваща стените на клетките. Клетчатката не се смила нито в стомаха, нито в червата. Тя, следователно не е хранително вещество и все пак тя е полезна за организма. Тя дразни червата, подтиква ги да се движат повече и с това улеснява и осигурява редовното ходене по голяма нужда. Това благотворно действие на целулозата против запичането се подпомага още и от плодовите киселини н захари, които също действа слабително. В това отношение ябълките са много ценни.

Плодовите киселини и киселинните соли увеличават отделянето на слюнката, на стомашните и чревни сокове и по тоя начин улеснява смилането на храната, затова е по-лесно при всяко ядена да ядем ябълки. В червата ябълките действат противомикробно и пречат на гниенето.

От минералните соли най-много са солите на калия. Те усилват работата на сърцето и бъбреците и увеличават отделянето на урината. Железните соли не са много в ябълките, ала те са в такава форма, че лесно се усвояват от организма и затова са твърде ценни. Много необходимите за строежа на клетките и за работата на нервните клетки фосфорни соли се намират в ябълките в значително количество.

Както всички плодове, и ябълките трябва да се ядат зрели и здрави, а не зелени, гнили или ферментирали. Преди ядене, ябълките трябва да се измиват.

Д-р . Б. Р.

Ани · 20 Април, 2021

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

За лечебното изкуство

Болни хора е имало, има и ще има. Болезненото състояние щом бъде забелязано или усетено схванато от човека, последният има желание да се освободи от него. Премахването но болезнените състояния или техните последици и възвръщането на здравето се нарича ликуваме или оздравяване. Често лекуването е лесно и става без чужда помощ. Също често е, обаче, че лекуването става бавно, претърпява лутания и може да завърши с оздравяване, с приспособяване на човека към болестта или със смърт на човека.

По тази причина лекуването не може да се извърши без чужда помощ. Така са изникнали в човешките общества хора, които, според естеството ни своята служба, са почнали да се занимават, и с лечение на болни. Така лечението се е развило като обществената служба, която при по-големите общества е заемала всичкото време на лечителя и така лечението е станало лечебно занятие или професия. При приложението на това занятие се е указало, че много болни, за да оздравеят, лечителят трябва да притежава умение, знание, сръчност и голяма изкусност. Ето защо лечебното занятие се нарича и лечебно изкуство или както сме свикнали да го наричаме на латински ars medicina или просто медицина.

Във всяко изкуство се отразява душата на човека и на народа. Същото е и с медицинското изкуство. Затова, като се вземе пред вид общото за лечебното изкуство, може да се каже, че всеки народ за всека епоха си е имал своя медицина. Освен това хората се различават и по между си. Винаги е имало хора, които в житейския си път слагал, центъра на тежестта върху религиозно-моралното или въобще върху духовното, а други наопаки слагат центъра на тежестта върху телесното и материалното. Често пъти, крайните представители на тези групи хора са воювали ожесточено по между см. Така е и в областта на медицината. И в нея крайно духовното и крайно материалното течение са създавали големи спорове между носителите им.

Но както човек е единен,така и истинската медицина е единна. Този, който добре владее лечебното изкуство, не може да основе изкуството, си само върху знания за човешкото тяло, за органите, тъканите и клетките му. Той ще вземе за основа и знанията ни за душата и за взаимоотношенията между телесното и духовното. Но има и друго. За цялостната медицина е важно да знае не само за отделния човек, но и за семейството, рода и народа на болния човек. Но само върху знанието изкуството за лечение на болните не може да се изгради. Много са хората, които знаят, но по-малко са тези, които имайки знанията, могат да творят медицинско изкуство. Нужен е, значи, творчески талант. Нужно усъвършенстване в творчеството. Накрая трябва да кажа, че твореца държи сметка и съзнателно и подсъзнателно не само да знае, което се знае и което той знае, не само за съвършенството, до което са стигнали други и до което той е стигнал, но и за това което не се знае за нашата същност и за същността на всичко, което заобикаля извън нас. И колко често хората забравят, че това, което не знаем, е много, много пъти по-голямо от това, което знаем.

Проф. Д-р А. Хаджиолов

Ани · 20 Април, 2021

Несъизмерима музика

Съизмеримите неща са ограничени; тях можем да включим в рамките на известна мярка. Тая именно мярка ги ограничава по време и пространство. Несъизмеримите неща са вечни и необхватни, защото не можем да ги ограничим с никаква мярка. Когато се стараем да схванем нещата само с помощта на ума, ние ги отделяме, даваме им форма, координираме ги едни спрямо други, а това е вече ограничение. Стремежът ни към съизмеримите величини е усилие да се освободим от ограничението на нашия ум, в неговата по-нисша проява — като интелект — да събудим една друга негова страна, по-висша, която можем да наречем разум, духовен ум, с помощта на който може да се навлезе в областта на несъизмеримите величини.

Музиката, както и всичко останало, което занимава за сега човека, е поставена на основите на съизмеримите величини. Едни от основните ограничения в музиката — мерки, които сковават тоновете проява и я нудят да кристализира във форми, достъпни за нашия ум и възприятие — това са ритмиката и метриката.

Ритъмът — предметът на ритмиката — е проява на тона във времето, той се определя от смяната на тоновите трайности, докато метриката, опирайки се на ритъма, създава тактовата мярка и чрез нея гради музикалните мотиви и фрази, които можем да сравни с думите и изразите в словесната реч. Докато в речта ние обличаме понятията и представите в думи и изрази, за да ги направим достъпни за нашите събеседници, в музиката ние използваме ограничението на ритъма и такта, за да изградим форми и и изрази, достъпни за нашето съзнание.

Едно от основните условия на нашия живот е времето. Дотолкова ние сме ограничени от него, че онова, което не можем да измерим с мерките на времето, онова, което е несъизмеримо по време, е недостъпно за нас. А музиката, бидейки проява преди всичко във времето, изпитва най-силно ограничението на тая условност. За сега музиката е така силно свързана е времето, че речем ли да я освободим от това ограничение, тя престава да съществува. Сега за сега това е така. В човека, обаче, има принципални възможности за едно по-друго отнасяне към нещата и живота, и когато в него се пробудят скритите сили на една нова природа, той ще започне полека-лека да се освобождава от условностите на сегашния живот и ще навлезе в света не несъизмеримите величини. За пробуждането на тия скрити сили в човека се искат върховни усилия за духовното въздигане, което води към едно ново съзнание.

В несъизмеримата музика един тон никога не престава да звучи, следователно той не е ограничен по време. Нашето съзнание, обаче, не може да проследи всички него ви пречупвания и модификации по пътя на неговата проява и развитие и когато вибрациите му преминат в един по-горен свят, където нашето съзнание не може да проникне, тогава този тон престава да съществува за нас и вниманието ни се насочва към друг, достъпен за нас тон. В същност, това, което ние долавяме и схващаме, когато слушаме музика, е само началните вибрации, началните моменти от живота на тоновете, контурите на един неизмеримо сложен и разнообразен живот, без да можем да проникнем в неговото съдържание, а още повече в неговия смисъл.

И съвременната теория на музиката, в своя отдел за акустиката, подържа, че извикаме ли на живот даден тон, той ражда едно безкрайна верига от производни тонове, наречени обертонове, които са в жива връзка и зависимост от основния тон. Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди — резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие. Това явление ни дава ключа, по който тонът се изплъзва от ограничението на времето и става вечен. Премахнем ли ограничението на ритъма, т. е. започнем ли ди схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, — всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват.

Несъизмеримата музика е, значи, музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувстват безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а по някога и повече време — до тогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта в която на съзнанието не може да го проследи. Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване. Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез някакви инструменти. За такъв човек е нужно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум.

За несъизмеримата музика се искат нови хора — и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследял, и схванат, това ново. Така музиката ще са разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества но един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области. А шеметното разнообразие, които ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живото в един нов облик — безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство.

Така схващана, несъизмеримостта е основния белег окултната музика.

К. Ик.

Ани · 20 Април, 2021

КНИГОПИС

Цигани от Д. С. Пушкин, преведе в стихове Сим. Гатев. Цена 4 лв, издание но книгоиздателство „Братство“.

В поезията има едно неуловима, неподаваща се на никакви човешки измервания, на никакви форми, същност, която е един вид храма за душата, както хляба е храна за тялото. Да преведеш една поетично творба от голям чужд автор не значи да спазиш само съдържанието и формата, но да предадеш и оня неуловим чар — душата на поезията. В настоящия превод на „Цигани” е спазено именно това — чувства се живия лъх на оригинала, чувства се прелестта на поетичното слово на самия автор, затова той е един от най-добрите наши стихотворни преводи.

С. К.

Из видимия свят сборник, разкази от Гочо Момешки. Съдържа 20 разказа, цена 25 лв. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево.

След като издаде един роман под заглавие „Край брега на Дунава“, младият автор Гочо Момешки ни поднася сега сборник от разкази под заглавие „Из видимия свят“. Със свойствената си скромност, която проличава още в първия му труд, той рисува картини от близкото, непосредственото, видимото. — това, което, както ясно личи, авторът сам е наблюдавал в живота. Но тия картини са верни, те са обгърнати по възможност всестранно и са облъхнати от топлото чувство на автора за справедливост, честност, за правда и истина в живота.

Разказите на Момешки са живи картини из живия,, всекидневния живот. В това се състои и тяхната ценност.

С. К.

Пет стопански книги безплатно. Редакцията на в. „Наше село“, в желанието си да задоволи своите читатели и им бъде полезна не само чрез вестника, но и чрез популярна стопанска литература, е издала 5 стопански книги, които изпраща веднага и безплатно на своите редовни абонати. Тия 5 книги са:

1. Устройване доходна овощна градина;

2. Поддържане овощната градина;

3. Грижи за домашните животни;

4. Доходно птицевъдство и

5. Практически упътвания по готварство.

Запишете се абонати на най-стария селски вестник. Год. абонамент 80 лв. Редакция и администрация бул. „Царица Йоана“ № 3 — София.

Вход

Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 284

Recommended Posts

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

Създайте акаунт

Вход