Jump to content

Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 286


Recommended Posts

ИЗГРАЖДАЙ

САМО ВЪРХУ ПРАВДАТА!

Искате ли да имате нещо здраво, нещо трайно, нещо постоянно? Искате ли да имате нещо истински разумно устроено и истински полезно? Искате ли да имате нещо, в което са изключени нерадостните, трагичните обрати на съдбата, в което да са изключени не известността и заплахата за утрешния ден — тогава изграждайте само върху Правдата.

Понеже в живота, освен човешките закони, съществуват и Божествени закони, кои то са непоклатими и вечни, които са абсолютно справедливи и затова не могат да бъдат заобикаляни, затова всяко нещо, което е изградено върху неправедна основа, няма траен живот в себе си, не носи трайни, благотворни резултати, а е осъдено на по-рано или по късно загиване.

Няма значение за какво се отнася това: за личния ти живот ли, предприятие ли някакво градиш, семейство, дружество, общество ли градиш, или пък това се отнася за някоя държава — всичко, което е неправедно и е вложено в техните основи, не ще закъснее да даде своите отрицателни резултати.

Хората често пъти, и дори много често, вземат на шега Божествените закони на живота. Те са като малки деца, които не вземат сериозно известни, непознати на тях реалности на живота. Това е много естествено, защото преобладаващото днес материалистическо разбиране на живота ги кара да не виждат в него нещо повече, освен слепи, несъзнателни сили на природата. За тях правдата има човешки произход и като така, за нея може да има само човешки норми и човешки санкции. Божествена, вечна, абсолютна правда за тях не съществува, затова не съществуват и Божествени санкции и норми за тази правда.

Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си? От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила?

Естествено, материалистически ориентираният ум смета за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с които разполага в даден момент.

Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота, и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат.

Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност. Ние признаваме човешкия съд и човешките закони, но съществуването на Божествения Съд и Божествените закони нито дори подозираме.

„Силни сме, никой не може да ни спре. Имаме всички условия и ще вършим това, което пожелаем“. — В това именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота.

Силни сме? — До кога? Имаме условия? — До кога?... Ако ние, ползвайки се от силата и условията, които днес имаме, нарушим основните начала на Божествената правда, ако ние сметнем, че е добро, разумно и оправдано това, което вършим на другите, когато бихме го считали за зло, неразумно и неоправдано, ако другите го вършат спрямо нас, — то ще дойде ден, когато тази сила и тези условия ще ни се отнемат.

Защо да се лъжем, защо да се самозаблуждаваме?

Над човешката сила, над човешката правда и над човешките, земните условия, има друга Сила, друга Правда и други условия, които ни държат в ръцете си, колкото и да сме силни днес на земята.

Неправедното загива по закона на Бога, а не по закона на човека. Ако би било иначе, не би имало правда, защото пазителите на човешкия закон нито могат да видят и да знаят всичко, нито пък могат па действат абсолютно безпристрастно.

Бог съди хората, обществата и народите. Той решава заплетените въпроси на живота и затова нека издигнем Неговия закон и нека съобразим своите действия с Неговите изисквания:

Изграждай само върху Правдата!

Изграждай само в светлината на разумността! Изграждай само със силата на любовта!

Всичко останало е осъдено на гибел, на разрушение.

Само това е здраво, само това е трайно, само това ще донесе ценни резултати в бъдещето, което е изградено върху Правдата, — върху Божествената, а не върху относителната човешка правда.

Личният ти живот, домът ти, всяко предприятие, държавата и обществото, имат здрави основи само тогава, когато са изградени върху Правдата

Пламен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОГАТО ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ПАДНАТ

Предразсъдъкът е една от най-големите пречки за напредъка и правилното развитие както на отделния човек, така и на обществото. Предразсъдъкът е оня твърд елемент, който много трудно се побеждава, затова именно са дадени маса жертви. Истината, за да си пробие път трябва да мине през препятствията на предразсъдъка, който е поставен и вкоренен в човешкото съзнание от векове насам. А за да добие гражданственост и права в живота, тя е трябвало да осее пътя си с безброй жертви, да употреби колосални усилия. Така е било в миналото, така е и днес. Макар човечеството да е дало толкова много жертви за освобождението на човешката мисъл от предразсъдъци и заблуждения, то още напълно не се е освободило. Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи. И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви. И ние днес сме в кипежа на тая борба. Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество.

Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие.

Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения.

Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света.

Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички. Благодарение на усилието и жертвите, които те правиха в миналото, ние днес се ползваме от техните дела.

Те понесоха лишения, преживяха гонения, направиха жертви, за да се ползваме ние днес. Те оставиха светла следа след себе си. И наистина, в своя живот, всеки човек трябва да се стреми да остави една светла следа след себе си.

Когато градиш и създаваш нещо ново, когато прокарваш нова идея в света старото пада, то се руши, въпреки желанието на някои да го запазят. Това е един естествен процес. С жертвата, която направиха тия водачи на човечеството, те събориха известни предразсъдъци, освободиха човечеството от много заблуждения. Обаче, има още много, от което то трябва да се освободи, за да влезе обновено и очистено в утрешния ден. в царството на новата култура, за която са мечтали и с жар на душата очаквали всички будни умове и души на миналото. Днес също не по-малко пълни със свещени идеали души копнеят за нея и работят с всички сили.

Ние сме пред прага на една нова епоха, за която са говорили древните мъдреци и за която говорят днешните. Знаменията стават. Личбите са на лице. По всичко личи, че старата култура си отива, и ще си отиде. Ражда се нов свят, нови люде идат.

Ние очакваме новата епоха, която ще донесе мир и разбирателство, която ще събуди висшето съзнание в човека и той ще се почувства член и гражданин на една всемирна държава, в която царува и управлява любовта, като основен закон на живота.Тогава ще има условия да се прояви и доброто.

Когато приближи новата епоха, ние трябва да знаем, че предразсъдъците един по един ще паднат от човека. И днес единствената пречка за възцаряването на новата епоха, за идването на царството Божие на земята са предразсъдъците. Но както виждаме те се изкореняват и ще се изкоренят за винаги. След тяхното изкореняване, можем да кажем, че човешкия ум и сърце са се отървали от един голям кошмар. И човек ще може да учи и прилага великата наука на живата природа.

_________________________

Новото във света — това е което Бог иска: мир, братство и любов между хората и народите по цялата земя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СКРЪБ И НАДЕЖДА

Край гордо изправени тополи

тих, сребрист поток шуми.

Тъжна есен вейките оголи,

а над тях студен дъждец ръми.

*

Не звъни веч химна на листата.

Техний нежен шепот замълча.

Затъжиха, заридаха дървесата —

скръб дълбока горди върши увенча.

*

През скръбта си те дочуват

на потока кротък песента,

и се вслушват и унасят,

и поглеждат мълком в своята душа.

*

Сякаш в себе си дочуват

плавний ритъм на Живота Вечен.

Във Великия Живот те жалби си изливат

и задрямват и сънуват пролет дивна — своя блян далечен.

*

Над света вилнеят стръвни бури.

Лист след лист изкапаха листата —

отлетяват култове и призрачни кумири.

Черна горест броди по земята.

*

А листцата — а крилцата на душите?

На душите — стройните тополи,

към небето с вяра устремени,

зимен повей ще ли ги поломи?

*

Зима. Скърпен повей над надежди плахи вее,

а душите в себе си се вглеждат и прозират —

Пламък вечен там безспирно грее!

О, те Бога в себе си намират!.

*

И почерпват сила и надежда

за живота на Живот Велик от Песента!

Бог над тях със благост се навежда

и пошепва: тя ще дойде, ще дойде пролетта!

В. Недев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Външна и вътрешна работа

(из неделната беседа „Външна и вътрешна работа“ – 2. XI. 1941 г.)

Когото говоря за Любовта,. аз говоря за нея не от обикновеното гледище. Аз говоря за Любовта като за един велик подтик в природата, който ражда вселени, създава вселени. Туй, което създава, то е любовта. Най първо се създава материалния свят. Не са създадени първом хората, а материята е създадена първом. После са родени другите неща В света е влязла обичта, и от нея се ражда човекът. Бог обикнал човека и го създал.

Обичта е подтика, за да се създаде нещо. Ти не можеш да направиш нещо по свой образ и подобие, ако не го обичаш. Любовта работи на всякъде, във всяко нещо. Даже едно ядене не може да се сготви сладка ако домакинята не обича. Тя трябва да обича никого. Дали своя възлюбен, или децата, или бащата, няма значение — тя трябва да обича някого. Аз вземам това в най-чистата форма — ако една жена не обича баща си, майка си, сестра си, ако не обича своята приятелка, ако не обича своя възлюбен, тя не може да сготви. Поне едного от тях трябва да обича, и тогава яденето може да се сготви, дреха може да ушие. може да се учи, може да свири. Човек може да има всички други условия налице, но докато не обича, не може да стане виртуоз. Обича ли, той може да стане виртуоз.

Сега аз ще ви запитам: По какъв начин един човек може да стане гениален? —

Без любов гениалност не съществува

Под думата гениалност аз разбирам свобода на човека. Ние грабва да разбираме всички закони и елементи, от които е създаден света. Ние трябва да разбираме законите на нашия дух. Трябва да разбираме законите на нашата душа. Трябва да разбираме законите на нашия ум и на нашето сърце. Всичко туй ний трябва да го знаем, а за да го знаем, трябва да учим.

В моите наблюдения и изследвания аз съм забелязал дали в един град или село, гдето отивам за пръв път, има някой добър човек или не. Работата е много проста: Ако денят не е ясен, то насред небето, на 45 градуса, към изток, ще има отворено пространство, ясно небе. Някой път пък цялото небе ще бъде ясно, никакво облаче не ще има. Казвам тогава: Има добър човек. Щом има добър човек, небето е ясно. А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят. Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което ви говоря, можете да го проверите. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек. Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра. Там цялата местност трепти, усещате някакво ухание, което се носи из въздуха- Знаете ли какво влияние имаме ние, хората, върху растенията? — Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно дърво, то изсъхва.

Някой път ние, съвременните хора, мислим за Бога като за нещо отвлечено. — Не, Бог е най-близкото, най-реалното, най-необходимото нещо. Всичко в света: и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, всичкото разнообразие на неизчислимите блага от които се ползва човек, всичката красота, която ни заобикаля и която съществува на света, всичко това се дължи на Него. Той е, който подтиква всичко. Той е направил и хората и ангелите. Всичко в света е направил Той. Ако погледнете в света и видите някои изопачени същества, знайте че те отпосле са се изопачили. Змията, като съгреши, изгуби ръцете си, краката си, главата си. По напред змията носеше човешка глава, тя беше най-разумната от всички животни, но като направи греха, нейната глава, челото й, се срасна с гръбначния стълб. Сега змията няма тази интелигентност. Едно време тя е била умна, но сега е изгубила своя ум.

По отношение, на човека законът е същият:

Ако човек сгреши, той изгубва своята интелигентност, изгубва своята доброта.

Добротата е свързана със сърцето. И тогава сърцето става лукаво. Някой казва: Разхлопало му се сърцето. От какво се разхлопало? Сърцето само от грях може да хлопа. Сега всички търсят цяр при някой лекар. За сърцето няма лекар. Остане ли с лекарства да лекувате сърцето си, вашата работа е свършена. Това не е обида за лекарите.

Човешкият мозък и човешкото сърце с лекове не могат да се лекуват.

Човешкото сърце се лекува с обич, с любов, с доброта, с кротост и въздържание. То се лекува и със специална храна. Извън физическото сърце има ред ганглии, жлези, наричам ги стомашен мозък, някои го наричат слънчев възел. Той е свързан направо със слънцето. Направо черпи енергия от слънцето.

Животът минава именно чрез сърцето. А мозъкът лекува човека. Мозъкът е едно динамо, електрическо динамо. Затуй, ако човек остане само на своя мозък, той изсъхва. Онези хора, в които мозъкът взема пълно надмощие изгубват мекотата на сърцето си, изгубват добротата си. Всеки човек, който изгубва добротата си, той съхне, сух става. За да не изсъхне, човек трябва да възстанови добротата си, тогава веднага започва да се изпълва, лицето става красиво, линия има.

Затова казвам: трябва да се пази туй равновесие между ума и сърцето. По някой път вие мислите едно, а чувствате друго. Вие сте в разногласие със себе си. Искаш да направиш нещо, но се страхуваш. Ти имаш желанието на сърцето, а страхът произтича от ума. Той казва; последствията ще бъдат лоши. Затова никога не трябва да има раздор между ума и сърцето.

Човек трябва да се самовъзпитава. Четете библията, в нея ще намерите правила. Казва се: да обичаш. Но да обичаш, това е цяла наука. Трябва да знаеш как да обичаш. Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ начин. Любовта към всички неща е крайно разнообразна. Ти една круша не можеш да обичаш както една ябълка. Както обичаш една ябълка, не можеш да обичаш една слива. Обичат се ония неща, които носят живот в себе си. Златото, например, ни привлича, но ние не можем безнаказано да обичаме парите. Всеки, който е обикнал парите, той е свършил със смъртта. Така, един богат англичанин, милионер, влиза да прегледа своето богатство. Влиза вътре в скривалището, но забравил ключовете отвън. Щом влиза вратата се затваря и той умира там от глад. Преди да умре той писал: Ако имаше някой да ми даде едно парче хляб, щях да му дам половината си богатство. Значи, умира гладен, но не дава всичкото си богатство. Иска половината да му остане.

Сега, в живота си, ние нарушаваме онази вечна хармония на любовта, която носи всичките блага за нас. Ние се опълчваме против себе си, против своето благо. Всичко в света работи за едногото и едното работи за всички. Такъв е законът. Бог работи за всички и всичко работи за Него. Той досега е работил и всичко е дал. И в бъдеще пак ще дава. Но ние трябва да работим. Вие искате да придобиете известни блага. Но ако влезете в един университет, слушате лекциите на един професор и казвате: „Много добре говори, много учен човек, добър“, но нищо не учите, то какво се ползвате от всичко това? Ако ти не се научиш на неговото знание, нищо не можеш да се ползваш. То трябва да стане едно с тебе. Казвате, защо човек трябва да учи? Ако не учиш, мозъкът ще изпосталее, ще започне да се разрушава. Знанието носи живот за мозъка, чувствата носят живот за сърцето.

Някой пита: Защо трябва да обичам? Ако не обичаш, няма да храниш сърцето си. Сърцето ти ще стане лукаво. Щом стане лукаво, смъртта крачи зад тебе. Това са новите вярвания. Това са новите божествени проекти. В Бога има само едно мнение. Когато човек прави престъпление, Бог си затваря очите, да не ни гледа. След като направим престъплението, Той праща един ангел, който му сипва в чашата малко горчивина, че като изпие чашата до дъното, започва да повръща, повръща всичко назад. Ако не му даде да повръща, той ще изчезне. Ева преди да излезе от рая, повърна. Благодарение на туй повръщане се спаси цялото човечество. Всичко, което хората ядоха, извадиха го навън. Очистително даде Господ и ги изпрати навън. Казвам: когато дойдат страданията в света, то е очистителното, което ви се дава, за да излезе отровата навън. Щом се яде една храна с отрова, трябва да излезе навън. Ако излезе, спасен си; ако не излезе, трябват медикаменти.

Казвам: настава една епоха, когато погрешките трябва да се поправят. Досега ние не сме изучавали любовта. Ние живеем в един негативен свят на отблъскване, на движение. Любовта отсега ще влезе в света. Когато дойде Христос. Той каза, че като те ударят от едната страна, да обърнеш и другата. Ако ти вземат горната дреха, дай и долната. Какво подразбира това? — Само един човек, който има любовта, може да изпълни този закон. Който има любов, прощава.

Ти не можеш да бъдеш силен човек, нищо в света не можеш да реализираш без разумната любов. Любовта е най-разумното, най-великото нещо в света. Като дойде, като влезе в дома ви, само като си тури малкия пръст всичко потича вътре. Любовта като влезе във вашата къща, всичко ще се промени. Там дето слънцето изгрява, всичко расте; дето слънцето не грее, мъчно растат нещата.

Вие мислите, че като обикнете. можете да страдате. Аз не ви говоря за тази любов, която гори. Ще ви приведа един научен факт. Той е следният: Ако прекарате електричество с напрежение две хиляди волта, през един организъм вие ще го умъртвите. В Ню-Йорк, дето екзекутират престъпниците с електричество, с две хиляди волта ги умъртвяват. Но ако прекарате 50 хиляди или 60 хиляди волта през един организъм, той не само че не се умъртвява, но и се пречиства, по-свеж става. Ако прекарате 150.000 волта, каквото нечисто има в тази материя, всичко се изхвърля и организма се подмладява. Ето какво обяснение дава на това един учен. Той казва, че при две хиляди волта материалните частици, които плават в електричната течност, са едри и като минават през тъканите, поразяват ги и затова човек умира. А при 150.000 волта частиците са така дребни, че като минаван, пречистват всичко.

Любовта носи една ценна материя. Като минава един ток на любовта, вие ще се подмладите в 24 часа. Ако мине токът на любовта, никой няма да те познае. Тялото може да се измени. Казвате: колко хубаво ще бъде да мине този ток на любовта. Какво ще направите, ако мине токът през вас? Ето какви са признаците на любовта. Хората на любовта ядат и благодарят. Пият и благодарят. Сега има един ропот вътре: това ми липсва, онова ми липсва. Онзи, когото посети любовта, той в себе си е доволен, и дето мине, но си туй доволство в себе си, дето мине, носи благодарност в себе си. Този човек като дойде, природата го слуша, като дойде, благословение има.

Ние живеем в един разумен свят. Ние сами определяме своята съдба. Ако изпълняваш закона както се предвижда отгоре, всичко тече по мед и масло. Ако не внимаваме, въпросите се усложняват. Тогава ще кажем: наследствени черти. Дядо ми беше като мене. Да, но ти не си при същите условия. Дядо ти не е живял добре, но ти трябва да живееш добре. Всички трябва да живеем добре. Това е пътят сега. Сега не смесвайте стария живот с новия. Направете един опит. Някой от вас, които имате земя, посейте една слива или праскова цяла, без да й изядете месото. После изяжте една слива или праскова и я посейте, за да видите каква ще бъде разликата. Като изяждаме един плод и посеем само костилката, ние придаваме своето користолюбие на растението.

За в бъдеще нека любовта бъде подтик. Майката трябва да научи дъщеря си с любов, бащата — сина си, учителите — учениците. Всички да кажат. че този закон е за учениците, за учителите, за всички. Ако учителят преподава с любов, учениците ще отговорят с любов. Ако учениците учат с любов. учителите ще преподават с любов. Казвам: ако в целия обществен строй влезе любовта да привлече хората, знанието да им дава широта, истината да ги движи, тогава ще имаме един нов порядък.

Само любовта е, която ще издигне света. Любовта сега влиза в света. Ако вие, вярващите, я приемете, станете най-първо нейни слуги, после станете нейни любимци. Тогава всичко ще се оправи. Старата любов е неразбраната любов. Вие приемете новата любов. Като дойде новата любов, кашлици няма да има, ревматизъм няма да има коремоболие няма да има. Тогава училищата ще бъдат идеални, църквите ще бъдат идеални, домът ще бъде идеален. Плодородие ще има, земята ще бъде свежа, въздухът ще бъде свеж, птиците ще пеят, няма да има убийства. Всеки ще бъде доволен. Хората ще ходят да се опознават в света и да изучават природата. Ще има връзка между слънцето и земята. От слънцето ще слизат и от онзи свят ще слизат. В новата епоха на земята ще слизат същества от слънцето, от месечината, от Марс, от Венера, от Меркурий, от Юпитер, от Сатурн, от Уран и от други, по-далечни звезди. Туй всичко ще го видите и когато го видите, ще повярвате.

Сега иде зима, а след зимата иде лято. Лятото носи по-големи благословения, отколкото зимата.

Из беседата, държане от Учителя

на 2 ноември 1941 г.

София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧИТАЛИЩЕТО

ИЗВОР НА СВЕТЛИНА

Светлината си има и тя своите качества. Има различни видове светлина.

Има светлина, която едва блещука. Има светлина на газова лампа. Има светлина на електрическа лампа. Има светлина на блуждаещите огньове. Има и светлина, която се туря под шиник — „за да ни бъде само на нас светло“.

Но има и друга една светлина, която не спада към гореспоменатите видове. Съществува една безгранична светлина, която никога, никъде и с нищо не може да бъде ограничена. Съществува една вечна светлина през която всички човешки знания, всички човешки светлини и мъдрости са само жалки и слаби, мъждеещи светилничета, които първият повей на световните бури може да загаси. Съществува една Божествена Светлина, в която няма сенки, за която няма прегради и която обгръща и прониква цялата безгранична вселена.

За тази светлина ние искаме да кажем няколко думи, защото само тя заслужава всичкото наше внимание и всичкия наш интерес и само нея ний трябва да се стремим да търсим и да разпространяваме. . .

Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм.

Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога. безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога...

Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята.

Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване. Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони.

Тази именно истинска, безгранична и вечна светлина трябва да пламне като мощен фар в нашите читалища, за да ги освети, да ги издигне, да ги неправи светилища на Бога, на истината и любовта, на правдата и на мира и олтар за истинско богослужение.

Тази именно светлина дава живот — тя носи истински живот, тя единствена може да създаде, да изгради новия свят такъв, какъвто той трябва и може да бъде — свят на истинска правда, на мир, братство и любов, свят на истинско знание и мъдрост, свят на истинската Божествена светлина.

Тази светлина трябва да свети в нашите читалища.

Без нея те, могат да бъдат всичко друго, но не и олтари. светилища и проводници на истинската светлина.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕДИН Е ПЪТЯ!

Само любовта, е която що издигне света.

Днес много хора по света живеят с илюзията, че живота ще се подобри, че ще се дойде до нещо по-добро, не по пътя на любовта и братството, а по пътя на хладния, разчетлив разум и с помощта на грубата физическа сила.

Много хора днес вярват в силата тъй, както би трябвало да вярват Любовта. Много хора мислят, че идеализма на тия които вярват в братството и любовта между хората и народите, е само една безсилна и безплодна утопия, осъдена да търпи вечно крушение в арената на действителния живот, всред разгорещените и буйно-активни егоистични страсти.

Мечтатели, фантазьори, безумци! — това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния свят.

Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с мечтите за истинско братство, за вечен мир, неегоистична, възвишена любов между всички хора на земята. . .

Така се мисли днес. Така мнозина мислят днес. Перипетиите, които днес преживява света, подкрепят техните мисли и тяхната вяра. . . Но все пак, дали те са прави?

Кога светът е видял добро от отрицателното? От това. което е добро за едни, а зло за други? Кога светът е благоденствал чрез насилието и неправдата? Кога, по пътя на злото, ние сме достигнали доброто?

Няма друг път! Не си въобразявайте това, защото утрешния ден жестоко ще опровергае вашите надежди.

Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира.

Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците.

Няма друг път.

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕДНО СЕ ИСКА

Съзнанието е огънят, светлината,

която отваря пътя на човека.“

Учителя

Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие. Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество.

Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи.

Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие.

Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж.

Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа.

За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него. Той трябва да има съзнание за него. Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен. За да изправи своя живот, за да се освободи от известни криви разбирания и заблуждения, за да избегне нещастието. което го грози, съзнанието на човека трябва да се пробуди. Човек с будно съзнание не прави грешки. Будно съзнание значи да знаеш и разбираш. Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз.

В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа

Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.

Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо.

А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата.

Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви.

Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина

Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството.

„Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи.

От играчките, от куклите, с които си играем ние трябва да преминем към по-съществена работа. Детето от забавачницата отива в първо отделение, където учи буквите и изкуството да чете. Така и човек трябва да мине от обикновения живот към не обикновения, от играчките и обикновените работи към сериозните и съществените.

„Съзнанието е огънят, светлината“. Да не го затъмняваме с временни, ефимерни постижения, а да отворим очите си и видим, какво в действителност природата иска от нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЦЕТО

Из книгата „Всекидневни чудеса“ от Георги Томалевски

Да спрем при центъра на нашата слънчева система и да си даден сметка, какао представлява нашето дневно светило. Разбира се, това. което ще споменем за слънцето, не е повече от оскъдните данни, които науката има за него. Казвам оскъдни, защото това което ние знаем е все пак нищо пред величието на това небесно сърце, което произвежда всекидневните чудеса на живота и храни със своята огнена кръв всички твари до огромния му обсег на периферията на слънчевата система.

Царствено и могъщо в центъра на системата, член на която е нашата планета, се намира лъчезарното слънце. Ако само слънцето единствено беше на небето и ако ние познавахме само него, пак то би изпълнило душата ни с всичкото възхищение и обич, които трябва да имаме за миросъзданието. Слънцето е, което ни дава едничката непомрачена и чиста радост от дните, когато за първи път сме го видели да огрява стрехите на бащината ни къща, до сетния ни дъх на земята. Ако се откъснем за миг от нашето съзерцание за него и ако се опитаме да го разгледаме като небесно тяло с окото на астронома, ние ще узнаем любопитни неща. Астрономията ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята. От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата. Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака.

И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят. За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето. Това, разбира се, е чудо за ония, които никак не познавате чудесата на геометрията, завещани от гениите на човечеството, от древния Египет и Елада, дори до наши дни. Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света. Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око. Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света.

Какъв гигантски, необхватен и за най-развихрената фантазия извор на енергия е слънцето! С какво трепетно благоговейно чувство трябва да си спомняме за тоя огнен пулс във вселенската пустиня, който ни държи в огромната и прекрасна власт на своята любов! Тия, които са си поставили нелепата и с нищо необяснима задача да втълпят бедната мисъл, че вселената е продукт но сляпа случайност, че в природата властва унищожаващият, а не съграждащият принцип, защото на земята имало контрасти, като екваториалните пустини н арктическите вечни снегове и ледове, които всявали смърт и унищожение, не познават законите на живота, нито сложността на оная творческа ръка, която нарежда световния порядък. Човек през окото но всекидневния живот трудно би прозрял, колко е необходимо многообразието на земната панорама, за да протече правилно животът на планетата, за да се осъществи това разнообразие в климатологично отношение, за да протекат като кервани през тъмните хилядолетия различните цикли на развитието и цивилизациите, настанени върху различни места на земното кълбо. Само оня. който е вникнал отчасти в работата на природата, може да долови, защо е толкова разнообразия картината на земята, защо е така неповторимо различна картината на планетарни живот. Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак.

Ще избегнем разглеждането на съществуващите теории за произхода на слънчевата енергия защото, както всички остарели теории те имат нещо скърцащо и нестройно, нещо произволно и не достатъчно убедително. Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно. Ние се приближаваме в това разглеждане на природата в безкрайно големите й граници не толкова с острието на анализа и опита, колкото с трепета на едно вътрешно чувство, което ни ръководи в нашия възторг от извършващите се промени във вселенският организъм. Ние искаме да се почувстваме като една клетка от него, към която се стичат поточета от изобилната река на живота, хранени с красотата и съвършенството, които обилно текат в неговите артерии, облъхнати от музиката на тоя световен порядък, докоснати от лъчите на оная светлина, по която непрекъснато копнеят душите ни!

Въпреки това, обаче, ние не можем да избегнем да посочим на тия чудеса, които се извършват върху слънцето и другите небесни тела, защото те ни приобщават към идеята за безкрайната сила, за необозримото могъщество.

Ако погледнем на слънцето телескоп, снабден със специално тъмно стъкло, което премахва непоносимият за окото блясък, ще видим, че неговата повърхност не е така гладка, както бихме очаквали, но има зърнеста структура. Тая блестяща огнено-лъчезарна повърхност съставена от отделни зърна (гранули), наричаме фотосфера. Фотосферата е ослепително блестящата мантия на слънцето зад която не може да надникне ничие око. Какво ли се крие под тази царствена дреха на слънцето? Специалният анализ ни учи, че фотосферата е динамична, неспокойна среда, образувана от сгъстените, намиращи се в непознато нам състояние пари на изпареният от огромната топлина метали. По тази фотосфера се образуват слънчевите петна и огромните ерупции, прилични на страхотни вулкани, наречени протуберанси при които се изхвърля материя на стотици хиляди километри над слънчевия диск. Дебелината на фотосферата, сравнена с големината на слънцето не е много голяма. Слънчевите петна, които наблюдаваме там са вихрообразни пробиви във фотосферата като огромни кладенци към дълбочината на слънчевото тяло. Преди да се появи петно, на места се забелязват възвишения, които се пробиват постепенно. Създаденото петно почва да расте и понякога достига до такива огромни размери, че в него биха се вместили десетки такива кълба като нашата земя. В слънчевите петна ние не забелязваме някакви подробности, както не забелязваме такива, като гледаме отдалече в отворената врата на някоя къща, огрята от слънчевите лъчи, макар че в тази къща е нахлула обилна светлина. Имало е случаи, когато такива петна по слънцето са достигали размера на една тридесет и шеста част от повърхността на слънчевия диск и до осемнадесет земни диаметри (216,000 км.)

Макар че слънчевите петна, продължителността на които е няколко месеца, представляват пробив във фотосферата от силните възходящи и низходящи течения на слънчевия „въздух“, те участват в около осното въртене на слънцето, както  пробивите в нашата атмосфера участват във въртенето на земята. По движението на тия петна би могло да се определи, макар и не съвсем точно времето за около осното въртене на слънцето, средната продължителност на което е 25 дни.

Едни изследвания показват, че на слънчевата фотосфера има енергия, която се намира между 45 и 50 гама на електромагнитните трептения. Тази енергия се преработва от веществата на нашата земя в други видове енергия. Ако фотосферата но слънцето се състои от вещества не от нашата периодична система, които слънцето преработва във вещества от нашата периодична система, следва че тия енергии идват от някой друг център или казано иначе, веществата на слънцето, които ние не познаваме, трептят в унисон с енергиите на друг някой център, в чиято непозната космична и гравитационна власт се намира нашето светило. В такъв случай нашата представа за великата йерархия не живота взема огромни вселенски размери и ние се утвърждаваме в основния, вечния и единствен закон на живота — законът за развитието.

В края на есето „С кервана на вековете“, в книгата „Сигнали“ ние се опитахме де изясним, във връзка с периодичността на появяването но слънчевите петна, протуберансите, факлите, бързите и значителни промени в елементите на земния магнетизъм, северните сияния и др. Тия изяснения тука не ще повтаряме. Поради тази зависимост на редица явления във връзка с живота на слънцето, Кеплер, който е проумявал нещата по-дълбоко, отколкото ние си представяме сега това е нарекъл слънцето Corpus Soleum magneticum.

Слънцето е фокусът на целия живот, чиито огромни енергии се разливат по невидимите жили на слънчевата система.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Витамините

В началото на днешния век Казимир Функ(Кажимеж Функ) откри съществуването на особени състави на храната, крайно необходими за правилното и целесъобразно хранене, и ги нарече „Витамини“. Последвалите многобройни изучения на учените позволиха химическото и биологическо опознаване до днес на 6 вида витамини, липсата на които по отделно или вкупом при всекидневното ни хранене докарва до различни тежки заболявания.

Витамин А: усилва апетита, нормализира функцията на кожата и лигавиците, възпрепятства образуването на жлъчни и бъбречни камъни, премахва нощната слепота. Съдържа се в следните храни: рибено масло, чер дроб, масло, жълтъци, спанак и зелена салата.

Витамин В: удължава живота, липсата му докарва тежки страдания: подагра, бери-бери и други заболявания на нервната система. Богати с витамин В храни са: домати, кисело мляко, мая, зеле, грах, жълтъци, лешници, ръженият и пшеничен хляб от цялото зърно.

Витамин С: предпазва от зараза при пневмония, коремен тиф и дифтерит, засилва съпротивата на организма и др. Най-много витамин С има в: лимони, портокали, ягоди, домати, зелена салата, репички, моркови и особено много в шипките.

Витамин Д: липсата му докарва рахит, тетания и др. Намира се в маслото, млякото, жълтъците, маята и рибеното масло.

Витамин Е: необходим за узряването на зародишните клетки у мъжът и за правилната функция на плацентата у жената, затова е наречен още „противостерилитетен витамин“; Съдържа се в жълтъците, месото, млякото, всички кълнящи зародиши на растителното царство.

Витамин К: спира болезнено кръвотечение.

За да се развиваме правилно духовно и физически и за да избегнем разни тежки заболявания, нека запомним няколко по-важни правила във връзка с въпроса за витамините.

1. Черният хляб, приготвен от цялото зърно, е по-полезен от белия.

2. През лятото всеки ден да има на трапезата ни в изобилие пресен суров зеленчук,

3. През зимата за всеки член от семейството да има по 3 — 4 кг. мармалади от шипки и достатъчно консервирани зеленчуци. При приготвянето на ястията да не се хвърля първата вода на зеленчуците

5. Да не забравяме киселото мляко като народна храна.

6. Продуктите да се варяг или пекат само дотолкова, доколкото е потребно за до омекнат и станат годни за ядене, като се избягва честото отхлупване на съдовете с врящото ястие.

Д-р Иван Досков

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Приготовление на трайно кисело зеле

Взема се стегнато, здраво, набито зеле. Почистват се горните листа. Резва се кочана на кръст. Редят се зелките с кочана нагоре в каца измита и попарено с вряла вода. Слага се сол - на зелка 30 грама. Таке зелките наредени и посолени стоят една нощ. На другия ден се пущат парчета лимон — на 20 зелки 1 лимон и 3 — 6 ябълки, нарязани също на парчета. Пръсва се една шепа царевични зърно. Притиска се зелето с кръстовище и се затиска с нетрошлив камък. Залива се със студена вода и се покрива с кърпа.

Претака се зелето първите 2 седмици всеки ден. после в 4 — 5 дена веднъж. Ако случайно се покаже сага, почиства се и се обърсва наоколо кацата, защото става зелена. Прибавя се малко сол — колкото шепи сага се изхвърли, толкова шепи сол се прибавя, защото заедно със сагата се изхвърля и част от разтворената сол; ако не се добави, разсолът се обезсолява и зелето скоро омеква и се скашква.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДОБРОТО РАСТЕ!

Доброто реете и вечно ще расте, по Закона на Бога. Неговият възход никога не може да бъде спрян, понеже неговата основа е здрава, непоклатима. Неговият успех е сигурен. Бъдещето е негово. Защото Бог стои зад него. Защото Той е извора на доброто.

Но ние, хората, какво трябва да правим? Не трябва ли да бъдем помощници на Бога в Неговата велика, всестранна, всеобгръщаща дейност за Доброто? Не трябва ли и ний да правим поне това, което можем, като съучастници в Неговото Дело?

Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би осмислило нашия живот, освен работата ни за Доброто?

Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор. Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни.

Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход. Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто. Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто.

Видиш ли доброто, действай и ти! Действай неотложно.

Един читател на в. „Братство“, който желае името му да остане неизвестно, и комуто Бог е пошепнал, че доброто трябва да расте не само от тласъците на Великия и вечен Извор на Живота, но че и ние, хората, трябва да подемаме и подкрепяме тия тласъци, ни изпраща сумата 700 лева с пожелание тя да послужи така, че да могат повече хора да се ползват от светлината, която носи в. „Братство“.

Ний мислим, че той слага едно начало, едно свещено и благословено от Бога начало, защото доброто, дори и най-малкото наглед добро, носи огромна, мощна сила в себе си — то е неизчислимо и необхватно в своите действия, в своите крайни резултати: то е като семето, паднало на добрата земя, според притчата на Спасителя. Днес едно, утре петдесет, след години, — неизчислим е неговия брой.

На доброто ние отговаряме с добро. Светлата мисъл на този приятел на в. „Братство“ подтикна и нас към действие: ние изпращаме този брой на в. Братство на всички читалища в България, като им съобщаваме, че всяко читалище може да получава безплатно в. Братство, стига да ни се съобщи писменно за това от страна на самото читалище.

Доброто трябва да расте

В България има над 2500 читалища. Ние и досега сме пращали безплатно вестника на около стотина читалища. Сега те ще станат много повече.

А нашата цел е — всички читалища в България да получават в. Братство.

Когато трябва да се извърши нещо добро, средствата и възможностите ще се намерят.

Ний вярваме във всемогъществото само на доброто.

Доброто расте!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИГОПИС

Всекидневните чудеса, натурфилософски есета, от Георги Томалевски. Издание на книгоиздат. „Факел“, като отделен номер от възобновената библиотека „Натурфилософски четива“, издавано по-рано от книгоизд. „Акация“.

Природата, цялата природа и целият живот са наистина едно велико чудо. Чудо, много по-голямо, много по-непонятно и озадачаващо, от ония явления, които обикновено сме свикнали да считаме за чудеса. Едно чудо, което е винаги пред нас, пред очите ни, но, което, за голямо съжаление, не ни прави никакво впечатление, не извиква у нас никакъв възторг и удивление, никакъв особен интерес и вдъхновение, тъй като това чудо е постоянно — винаги е пред нас, около нас, в нас. Ние сме свикнали с него като с нещо обикновено. То не ни прави впечатление.

Обаче, колко велико, тайнствено, загадъчно и непостижимо е това чудо на всекидневно заобикалящия ни живот — може да узнае или поне де предусети, само този, който се отърсва, макар само понякога и само за кратки моменти, от хипнозата на равнодушието и на затъпяващия навик.

Велико е всекидневното чудо на живота. Велико е всекидневното чудо на природата, но за да го видим, искат се очи. Очи незамъглени от тъпото чувство, че пред нас стои нещо „познато“, нещо „обикновено“, очи. незатъмнени от саждите на детски-наивното и чудовищно-лъжливото схващане на материализма за един механически развиващ се свят, за един механически движещ се и създал се живот, лишен от всякакво съзнателно и разумно ръководство, лишен от всякаква предначертана, съзнателна планова целесъобразност . . .

Нека оставим детинщините на децата. Светът, животът е велико чудо, което само плесенясалите мозъци, посветени в култа на материализма, не виждат. считат за нещо обикновено . . .

Книгата „Всекидневните чудеса“ на Г. Томалевски, учител по физика, е наистина един опит да се навлезе с будно око в тайнствената лаборатория, в светилището, във великата съкровищница на Бога — Природата. Това е един опит да се  видят нещата не тъй прости, не тъй обикновени, не тъй сляпо и механически развиващи се, както са гледали и както гледат и досега на тях много от хората на науката. Това е един опит, който не трябва да остане самотен и изолиран, но трябва да бъде последван от други. трябва да бъде вдълбочен и разширен, трябва да бъде подхванат от стотици търсещи и жадни за истинско знание умове.

В тази насока трябва да се работи. непрестанно, все по-смело и смело, все по-нашироко и по-нашироко, за да може да се обгърне, поне доколкото това е възможно, цялата безграничност на заобикалящия ни живот и да се разкрие истинското лице на природата.

Животът е велико чудо!

Препоръчваме книгата на всички. Цената й е 30 лв. Може да се достави от ред. на в. „Братство“ — Севлиево.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...