Еволюцията на Христос

[Преслав Павлов]

 

ЕВОЛЮЦИЯТА НА ХРИСТОС

Преслав Павлов

Въведение. В това изложение ще бъдат представени изводи и заключения, които ще ни дадат храна за размисъл върху това какво представлява космичната същност на Христовото същество. Има ли То, Христовото същество, еволюция, т.е. подлежи ли на развитие и еволюционен възход. Как се съотнася Христовото същество или за кратко Христос с известните ни от Дионисий Ареопагит космични йерархии. Съдържанието на тази работа е постигнато на базата на езотерични разсъждения и медитативни прозрения, които са се разкрили като своеобразни духовни откровения. Те са изложени в постулатна форма, защото процесът за достигане на по-долу изложените заключения не е рационален, базиран на емпирични изводи от антропософски източници, а е продукт на духовно откровение. Разбира се, независимо от тези изводи може да бъде изложена методология, която да опише процеса на духовно откровение, но тя съдържа и известна ирационална част, продукт на метафизиката, която усложнява обосновката на изложените изводи.

 

Методология. Преди да пристъпим към тези двадесет и един постулата ще се спрем по-подробно на методиката за тяхното извличане от Космичната мъдрост. Това най-общо може да бъде описано като един затворен процес от седем стъпки, които се повтарят в множество итерации. Те са:

         i.            Изследване и мащабно търсене в антропософската литература. Това е един рационален процес, който има за цел да събере и сравни цялата налична информация по даден въпрос. Така изследователят ще има ясна представа, на каква база може да стъпи в по-нататъшните проучвания, има ли някакви противоречия или спорове по темата.

       ii.            Духовно-научен анализ и съпоставяне на натрупаната информация. Това е едно естествено продължение на предходната стъпка, където вече се вниква в задълбочен анализ на натрупаната информация. Така се проверява надеждността на информацията, изключва се несъществена такава, приоритизира се по степен на важност, задълбочават се и се изясняват взаимовръзки и зависимости между отделни информации и прочие аналитични инструменти, които имат за цел да се достигне до няколко на брой модела.

     iii.            Формиране на обобщаващи тези и теореми. В тази стъпка вече се пристъпва към синтез на изводи, които, макар и все още да са изцяло базирани на рационално мислене, представляват нови идеи или заключения. Така се изграждат прототипите за по-нататъшното духовно-научно изследване, които ще бъдат подложени на изпитание.

     iv.            Прилагането на принципа на съответствието и аналогията в условията на имагинативно, инспиративно и интиутивно познание. Това вече е един ирационален процес, който има за цел да провери истинността на по-горе формираните прототипи. Тук прототипът е оставен да ‚оживее‘ в условията на духовното пространство и да бъде проучен, т.е. изследван чрез духовните методи за познание. Кулминацията е възприемането на идеи от качествено ново естество, които са резултат от духовно-научното изследване на ‚оживелия‘ прототип.

       v.            Разсъждение, обсъждане и проверка на новополучените откровения в група от хора. Това е фазата на физическо раждане на новите духовни идеи. Тук групата от хора трябва да бъде подходящо подбрана с оглед готовността за обективно възприятие и възможността за обратна връзка. Така се дава възможност за натрупване на допълнителна информация, вече не толкова от книжовно естество, а от душевно. Душевното отражение на новата духовна идея в групата е от съществено значение за по-нататъшното й развитие и проверка. Душевната, а не интелектуалната, реакция е съществената за духовно-научния изследовател.

     vi.            Причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна среда. Това също е една стъпка базирана на ирационалност. За да може тя да бъде осъществена, са от особена важност вече изработените от духовно-научния изследовател умения за духовна будност. Способността обективно да се разчитат духовни знаци, причинно-следствени зависимости и истинността като духовна обективна реалност са ключови умения за осъществяването на тази стъпка.

   vii.            Оценка на новата идея, пречупена през модела Луцифер-Христос-Ариман. Това е насочено наблюдение и оценка дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични и/или ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михалично космичните цели за постигане на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство.

 

Постулати:

1. Всички Божествени йерархии, породили нашата Слънчева система – Серафими, Херувими и Престоли, са приключили своята слънчево-системна еволюция и продължават сега да еволюират в рамките на нашата галактика като макрокосмични Същества. Това е станало вследствие на еволюцията на една прадревна слънчева система, която е завършила своя еволюционен развой 777 ¹ и се е разляла в просторите на Галактиката. Всяка слънчева система се развива като една разумна клетка в галактичния организъм. Така съществуват три структурни нива в понятието еволюция: земно-планетарна, слънчево-системна и галактична. Самата същност на тези три нива на еволюционен живот са съответно:

Трета йерархия (Ангели, Архангели, Архаи) – земно-планетарна еволюция; 

Втора йерархия (Власти, Сили, Господства) – слънчево-системна еволюция;                                                      Първа йерархия (Престоли, Херувими, Серафими) – галактична еволюция. Понятието галактика се еоформило в съвременния му вид през средата на 20-те години на XX век.

 

Хората, Третата йерархия и Втората йерархия са микрокосмични същества, а Първата йерархия са макрокосмични същества.

2. След като една йерархия премине от микрокосмична в макрокосмична, тя изменя своя темп на еволюция поради качествените изменения в т.нар. времева характеристика. Така степента и скоростта на еволюцията вече не може да се измерва с аналогични периоди като Стар Сатурн, Старо Слънце и пр.

3. След определен стадий на еволюция, дадена макрокосмична йерархия се превръща от многоизмерна (множествена) в Единно същество с общо съзнание.

4. Съществуват седем известни Макрокосмични йерархии: (1) Престоли, (2) Херувими, (3) Серафими, (4) Център, (5) Свети Дух, (6) Син и (7) Отец. Тези седем йерархии изграждат седморната структура на едно галактично същество – Седем макрокосмични принципа. В него Престолите съответстват на физическото тяло, Херувимите – на етерното тяло, Серафимите – на астралното тяло, т. нар. Център отговаря на Аза, Свети Дух – на Манас, Син – на Будхи и Отец – на Атма. Това галактично същество е Първата причина за всичко в нашата Галактика и ние, хората, сме създадени по Негов образ и подобие. Христос е тази централна йерархия, т.е. Той е Аз-ът на този Космичен човек. Христос е самият идентификатор на този Космичен човек, наречен Небесен Христос, така както човешкият Аз е идентификатор на човека. Това означава, че галактичното същество изградено от Седемте макрокосмични принципа е Христос. Христос е Богът на нашата Галактика. Всяка галактика е един Космичен човек със свой Христос, т.е. със свой Аз. Има милиарди други Божествени същества, подобни на Христос във Вселената и всяко едно има свой уникален път на еволюция обгръщащо и проникващо една галактика.

5. Христос, работейки понастоящем върху стотици милиарди слънчеви системи от нашата Галактика изгражда своите Манас, Будхи и Атма. Това е неговата макрокосмична цел – свръхсъзнателно овладяване на всички слънчеви системи чрез своите Манас, Будхи и Атма.

 

6. Света Троица е проява на трите Логоса. Те се проявяват през съзнанието на Христос като сили, струящи от Него към цялата Галактика. По този начин Първият Логос, Отец, проявява силата Творчество, Вторият Логос, Син, проявява силата Оживотворяване, а Третият Логос, Свети Дух, проявява силата Себеоформяне. Така Христос е проводник на Троицата. Той е нейната динамична част дотолкова, доколкото Троицата се проявява чрез Христос и чрез никой друг. Но Христос не е част от троичната й същност, т.е. статично Христос не принадлежи на Троицата, което означава, че Христос е нещо, напълно различно от Син.

7. Космичният Аз, Христос, развива по вътрешен път своето съзнание благодарение на Троицата, а по външен път го развива благодарение на всички йерархии под Него до самия човек.

8. Вътрешният път е свързан с изява на силите и качествата на Троицата през Христовото същество. Така тя Го облагородява и повдига по-близо до себе си и така Христос я познава. Троицата няма друг път за проява сред останалите по-долни йерархии, освен чрез Христос, защото Той е проводникът към/от троичния Дух на Космичния човек. В най-общ смисъл Небесният Христос е Христос, а неговият Аз е тази четвърта йерархия, която Р. Щайнер нарича Четвърти макрокосмичен принцип, т.е. Христос в тесен смисъл на думата.

 

9. В настоящия етап на еволюцията си Небесният Христос развива Своето съзнание и себесъзнание, подобно на това, което развива и човек. Това ще рече, че ако изследваме и познаваме еволюцията на човешкото съзнание, можем да правим аналогия за Христос. Съществената разлика е в съдържанието на тези две съзнания, човешко и Христово, защото човек развива микрокосмично съзнание, т.е. съзнание, свързано с неговите клетки, органи, духовни тела, Земя и Слънчева система, а Христос развива макрокосмично съзнание, т.е. съзнание, свързано с милиардите звездни системи от нашата Галактика, с духовните йерархии, работещи в тях, с галактиката Млечен път и с нейната разумна дейност в живота на Вселената.

10. Външният път е свързан с проявлението на Христос като квинтесенция на азовостта при всички йерархии, еволюиращи като микрокосмични същества в рамките на нашата Галактика. Най-тясно е отношението със съществата, развиващи в дадения етап от еволюция своя Аз, защото възниква резонанс с паралелно развиващия се Аз на Христос. В нашата Слънчева система този резонанс е насочен най-интензивно именно към човешката йерархия, работеща в днешните условия.

11. Чрез своето Азово изграждане Христос облагородява не само човешката йерархия, но и много други подобни на нея йерархии, принадлежащи на Галактиката, но от други слънчеви системи. Хиляди звездни системи са възприели Неговата жертва и са се превърнали в зодиаци.

 

12. Христовото същество принадлежи на такъв род космични измерения, че се проявява в нашия триизмерно-времеви свят навсякъде едновременно. Поради различията в темповете на време между Неговия макрокосмичен свят и принадлежащите на другите същества микрокосмични светове, Христос може по едно и също време да се проявява и да действа върху еволюцията на същества в различни точки на Галактиката, без да губи централната Си роля в нея. Нещо повече, Той като Космична Любов пронизва по специфичен и уникален начин нови и нови системи. Дори сега, в този момент, Христос пробужда една нова звездна система заедно със съществата в нея, но неповторимо и уникално. Така Той поражда зрели и разумни клетки в Своето Космично тяло. Всяка Христова клетка, т.е. всяка Слънчева система има своя разумна функция в общия космически социален живот и затова Христос слиза и се проявява в нея по специфичен и неповторим начин. Всеки миг от живота на Галактиката е едно ново Възкресение на Христовия Дух.

13. За да може да се прояви в еволюцията на дадена слънчева система, Христос претърпява процес на ограничение, т.е. започва да смалява величието на Своята макрокосмична същност до рамките на микрокосмично същество. Поради природата на многомерната Си същност това ограничение не Го спира или забавя от процеса на себеизява като Централно същество в Галактиката.

 

14. Веригата Христос – Дванадесетте Херувими – Господство – Шестте Елохими – Архангел – Исус представлява пътят, по който Христос се ограничава, за да слезе до нивото на човешката йерархия на Земята.

 

15. В процеса на взаимодействието му с нашата слънчево-системна и земно-планетарна еволюция, Христос се разгръща като едно десет-членно същество. Там Втората йерархия (Власти, Сили, Господства) се проявява като слънчево-системни тела (физическо, етерно, астрално) на макрокосмичната седморна структура на Христос. Казано по друг начин, Христос като макрокосмично същество е Космичен човек със седем макрокосмични члена, аналогични на седемте микрокосмични члена на човека. Така Той работи за своята галактична еволюция. Обаче в процеса на проявата си в нашата слънчево-системна еволюция, Той работи с Втората йерархия като със свои физическо, етерно и астрално тела, а с Първата йерархия – като със свои сетивна, разсъдъчна и съзнателна души.

 

16. Херувимите са проявеното етерното тяло на Небесния Христос. Те са неговите макрокосмични етерни органи, чиито сили се проявяват през дванадесетте зодиакални знаци, т.е. Зодиака. Това е силата, идваща от йерархията Син и проявена през Аз-а на Христос като дванадесет същности. По друг начин казано, те са разсъдъчната душа, промислила и уредила нашата Слънчева система.

 

17. Ограничавайки се, Христос се проявява през най-напредналото в еволюцията си Господство. Именно това Велико същество даде инициатива и поведе жертвения акт на Господствата, дал ни оживотворяващото Етерно тяло. Това е Господството, ускорило еволюцията си чрез едно космическо посвещение и превърнало своята ‚планета-дом‘ в неподвижната звезда на нашата Слънчева система – Слънцето. То остана чуждо на космическия егоизъм и за разлика от своя брат Луцифер се отдаде изцяло на прадревната Мъдрост, струяща от Херувимите, провеждайки я чисто и правилно към всички останали йерархии от нашата Слънчева система.

 

18. Продължавайки своя път на ограничение, Христос се проявява през Шестте Елохими. Така на една още по-близка до човечеството степен протича проявата на Втория Логос, Син, изявяващ се чрез единната цялост на Дванадесетте Херувими. Процесът на жертва, която извършва Христовото същество, слизайки в нашата човешка 777 еволюция, се нарича Мистичен агнец. Мистичният агнец се проявява като сложно (многосъставно) космично същество изградено от множество йерархии. Неговото най-низше тяло е на нивото на Будхи плана или света на Провидението. Това са йерархията на Силите, съответстващи на своеобразно физическо тяло. Тук се получава и директната връзка между Него и Бодисатвите, които директно го съзерцават. Най-висшето тяло е две нива над Серафимите. Агнецът е също така Слънчевото Господство – Духа на Слънцето, който е част от своеобразното етерно тяло на Агнеца и който Заратустра възприема и нарича Ормузд или Аура Мазда.

 

19. Дванадесетте Бодисатви са проекция на Дванадесетте Херувима, а дванадесетте Учителите на Мъдростта и хармонията на осезанията, наричани още Махатми, са проекция на Бодисатвите. В продължение на еони ² те подготвят слизането на Христос в земни условия.

 

20. Така Христос достига до способността да изживее Себе Си като човек в тялото на Исус.

 

21. След мисията си на Земята, Христос започва да разгръща съзнателно своя макрокосмически Аз в условията на нашата Слънчева система. Така Той започва да развива своя Манас по аналогия на това, което човечеството ще развива на Бъдещия Юпитер. Това, от страна на Христос, е процес на съзнателно сливане с йерархията Свети Дух, т.е. Христос ще прояви съзнателно Своето астрално тяло-Господства и Своята съзнателна душа-Серафими като Манас-Свети Дух. По същата аналогия Христос по-късно ще развие Своето Будично и Атмично тяло и в края на Бъдещата Венера ще е развил съзнателно всичките Си тела, т.е. Неговият Аз ще бъде напълно развит, за да обхване съзнателно нашия Микрокосмос – Слънчевата система.

 

Обсъждане и изводи. Описаният по-горе процес на еволюция на Христос е една от многото му микрокосмични изяви като макрокосмично Същество. Той ще преживее много такива изяви, докато обхване изцяло и съзнателно макрокосмичната същност на нашата Галактика. И тогава Той съзнателно ще бъде самата Галактика.

Бележки:

 

^1.         Еволюция 777 е еволюцията на човека и човешкото съзнание от Древния Сатурн, Древно Слънце, Древна Луна, Земя, Бъдещ Юпитер, Бъдеща Венера и Бъдещ Вулкан, за които говори Рудолф Щайнер в множество източници. Такива еволюционни вълни 777 е имало и преди тази, в която участва човека. В случая става въпрос за една такава предхождаща човека еволюционна вълна.

^2.         Еон е космически цикъл с много дълга продължителност. В случая става въпрос за времето на циклите на Старото Слънце и Старата Луна, през които еволюират съответно Бодисатвите и Махатмите.

 

Литература:

 

Автор – Рудолф Щайнер – Събрани съчинения

1.       СС том 11 – От хрониката на Акаша

2.       СС том 13 – Въведение в тайната наука

3.       СС том 93а – Основи на езотеризма

4.       СС том 98 – Природни и духовни същества и тяхното въздействие в нашия сетивен свят

5.       СС том 100 – Развитието на човека и познание за Христос

6.       СС том 102 – Въздействие на духовните същества върху човека

7.       СС том 106 – Египетски митове и мистерии

8.       СС том 110 – Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Зодиак, планети, космос.

9.       СС том 119 – Макрокосмос и микрокосмос. Големият свят и малкия свят.

10.   СС том 121 – Отделните души на народите и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология

11.   СС том 122 – Тайните на Библейското сътворение на света

12.   СС том 124 – Разглеждане в областта на евангелието на Марко

13.   СС том 130 – Езотерично християнство и духовното ръководство на човечеството

14.   СС том 136 – Духовните същества в небесните тела и природните царства

15.   СС том 137 – Човекът в светлината на окултизма, теософията и философията

16.   СС том 138 – За инициацията, за вечност и миг, за духовна светлина и житейска тъма

17.   СС том 214 – Тайната на Троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят на времената.

18.   СС том 346 – Лекции и курсове за християнско-религиозна дейност. Апокалипсис.

март2003 г.

Еволюцията-на-Христос.pdf