Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 288

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 288 - год. XIV.

Севлиево, 1 януари 1942 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Мир, братство и любов – Пламен

Да се молим! – С. К.

Листа от роза – Л. Лулчев

Словото на Учителя. Роденият. (из неделна беседа – 30 ноември 1941 г.)

Новото, което иде – Из „Паневритмия“ от Учителя

Смисъла на противоречията

Кои е? (стих.) – В. Недев

Единение (стих.) – R.

Зидарите на Велика България – П. Г. Пампоров

Великото сърце – Т. Ч.

Път към сила и свобода – Г. Тахчиев

Из науката и живота. Тиквата като храна и лекарство – Д-р Ник. Станчев

Три приказки за млади и стари от Л. Лулчев – Йордан Андреев

Три хубави книги за северните страни

Книгопис

[Ани]

МИР, БРАТСТВО И ЛЮБОВ

МЕЖДУ ВСИЧКИ ХОРА И НАРОДИ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ!

Има вечни ценности, които никакви човешки грешки, никакви временни човешки падения и заблуждения не могат да обезценят.

Има неща, чиято стойност с нищо не можете да намалите

Има нетленни богатства, които ще останат и ще пребъдат и тогава, когато всичко, което шуми и тържествува във момента, ще отмине, ще изчезне и ще бъде забравено.

Много неща. тачени от хората като свещени и скъпи, ще се обезценят, ще изгубят съвършено своята стойност. Много идеи ще изгубят своята сила, своята притегателна мощ, своя вдъхновяващ пламък. Много идеали ще рухнат и пред лицето на истината ще се окажат само грандиозни химери, само лъжливи божества, сътворени от човека кумири, пред олтара на които са принасяни безброй кръвни жертви . . .

Много илюзии ще се изпарят, много заблуждения ще се изкоренят, много лъжливи, фанатични, тесногръди. противоестествени схващания ще бъдат отречени и осъдени завинаги от самия живот.

Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук, на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща, подмладяваща и възкресяваща сила на три велики и вечни истини във живота:

Мир, Братство и Любов!

Ще рухнат със вековен труд и с много усилия изградени кумири. Ще рухнат скъпи на човека заблуждения. Ще се пръсне тъмнината, която сковава човешкото съзнание и каре човека да нарича своите братя — „врагове“. Ще изчезне злобата, ще изчезне омразата, ще изчезне завистта, жестокостта и насилието, но никой, никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота.

Всичко ще отмине, но те ще пребъдат!

Всичко може да се обезцени, но те не ще изгубят стойността си!

Всичко може да ни излъже, да не оправдае очакванията ни и да ни донесе само разочарования, но никога, никога Братството, Мира и Любовта не ще се укажат лоши водачи и лъжливи пътеуказатели в живота на хората и народите, стига г да бъдат следвани искрено, с пълна вяра и упование в тяхната непобедима сила и мощ.

•

Ний, хората, трябва да имаме една здрава, непоклатима и сигурна мярка за нещата. Ако искаме да схващаме правилно, да не се излъгваме в очакванията си, де не се разочароваме в идеалите си, ний трябва да разбираме кое е временно и бързопреходно, и кое е вечно; кое е човешко, ограничено и относително, и кое е Божествено, абсолютно и безгранично. Да не вземаме нещата в обратен смисъл и да не възлагаме надеждите си на това, което може да ни излъже и разочарова.

Има Бог, каквото и да говорят и да мислят глупците и невежите, безразлично дали те не знаят да четат и да пишат или пък са професори и учени със световна известност.

Има Бог в света и Той не е безразличен и безучастен към това. което става на света към това, което ний хората правим.

А щом има Бог, то ние не можем да се скрием от неговия поглед, ние не можем да се противим на неговата воля, ние не можем да нарушаваме или да заобикаляме безнаказано неговите закони. Факта, че Той не е дал временно свободата да вършим каквото си пожелаем. да нарушаваме Неговите закони и да се опълчваме против самия Него, съвсем не значи, че той не съществува или пък че е безсилен.

Той само ни изпитва, като ни остава да вкусим горчивия плод от нашите собствени грешки и заблуждения, защото този е най-сигурния метод да се научим от тях и да не ги повтаряме.

Има Бог, и щом като е тъй ний трябва да изпълняваме Неговия Закон:

Мир, Братство и Любов между всички хора и народи по цялата земя!

Всичко човешко ще отмине, и ще пребъде само Божият Закон.

Пламен

__________________________________

„Обичайте се един други“

Xристос

Ако някой мисли, че може да прави каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва против Божествените закони, нищо добро не го очаква. Всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се разкриват всички възможности на живота.

Учителя

Христос победи злото. Доброто е непобедимо. Зло-то само себе си унищожава.

[Ани]

ДА СЕ МОЛИМ!

Когато опасността заплашва само теб, единствено само теб, ти, ако така си решил, имаш право да кажеш: Няма да взема никакви мерки. Каквото Бог даде!

Но когато опасността застрашава не само тебе, но и всичките ти близки, цялото ти семейство, съгражданите ти, съотечествениците ти, всичките ти братя и сестри по цялата земя, тогава вие не можете, вие нямате право да останете безразлични към съдбата на света, да останете равнодушни към страданията на своите братя и сестри, на своите деца и близки... Вие не можете и нямате право да кажете: Ще бъда безучастен!

Защото вашия глас, вашето желание, вашето вътрешно решение, силата на вашия дух, вашата мисъл, отправена към хората, и вашия зов, отправен към Бога, вашата молитва, — НЕ СА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ за това, което става навън в света, за неговата трайност и продължителност, за неговия размер и разширение.

Вашият, макар и слаб глас, ако той изхожда от едно божествено съзнание, и когато той е отправен към Бога и към хората едновременно, не е без значение за днешната и утрешната съдба на света!

Помнете!

Вии сте милиони! Милиони слаби, малки капки. Но тия милиони капки образуват заедно мощен океан.

Помнете!

Вашата молитва, вашият зов към Бога и към хората, е мощна сила, по-силна от оръжията на света!

Помнете!

Най-великата активност е вътрешната активност, — активността на Духа!

ДА СЕ МОЛИМ! Това значи да вземем участие в съдбините на света. Това значи да вземем участие в скърбите, страданията, мъките, неволите и неизразимите болки на страдащите днес наши братя и сестри по всички чести на свита.

ДА СЕ МОЛИМ! Това днес значи да се грижим, да бдим, да пазим като зеницата на очите си онази светла нишка, която все още свързва нашия грешен, жесток, потънал в мрак свят със света на вечната светлина.

ДА СЕ МОЛИМ! Това днес значи не да се страхуваме за себе си, да треперим за своето собствено спокойствие, мир и охолност, а — да напрегнем всичките си духовни сили, за намаляване, за съкращаваме, за спиране страданията на нашите братя по света.

ДА СЕ МОЛИМ!

Да искаме, да настояваме, да хлопаме! Непрестанно да викаме с гласа на своя дух: да се спре, да се ограничи, да се съкрати процеса на тежката болест, на ужасната криза, на страшното човекоизтребление

ДА СЕ МОЛИМ:

ГОСПОДИ. СЪКРАТИ СТРАДАНИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО!

С. К.

[Ани]

ЛИСТА ОТ РОЗА

Във всички времена и векове е имало хора, които са виждали - и хора слепи. Едните са вървели по пътя си, а слепите са се лутали и са водили . . . другите слепи.

Затова и пътя на човечеството тъй много лъкатуши.

Тия, които са виждали, са се радвали на свободата, на живота, на светлината, която дарува в разумният свят. И са плакали твърде често за страданията, които человеците си причиняват един другиму в желанието да си създадат лично щастие.

Те търсеха това, което не знаеха. Затова не можеха и да го намерят. Защото и като го имаха, те пак търсеха друго — и това, което имаха, си отминаваше и те оставаха със своята жажда.

А жаждата им бе голяма и различие. И благодарение на нея те искаха, търсеха, постигаха. И търсеха наново, и желаеха по-силно. И колкото повече пиеха - понеже незнаеха какво именно да пият — ожаднееха наново и повече.

Когато слънцето светеше, те палваха своите малки свещици, обръщаха гръб на небето и възхваляха взаимно малките пламъчета, които мъждукаха едвам. Това те наричаха живот — културен живот.

Понякога подухваше вятър и много пламъчета изчезваха, изгасваха. . . Те бяха и без туй бледи и едва личаха, но имаше мнозина, които тъгуваха по тях.

Това те наричаха смърт, и скръб, и нещастие.

Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща на малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало на всички земни огньове, на всички светли мисли, нв далечните желания на тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им . . .

И когато това им казват зрящите — те ги наричат глупци и мечтатели; празнодумци. които залъгват себе си и другите: че вечност има, но тя е за звездите и слънцата, а не за человеците . . . без да разбират, че и те в самото слънце живеят, че са частица от неговото грамадно тяло както и самата земя. Че това което наричаме тежест е само любовта на земята, на слънцето — минала през земята! В слънцето ние живеем и се движим и все пак го търсим всеки ден, като никога да не сме го виждали . . . А и като го видим търсим го пак, защото не го разбираме.

О, колко е тежко за слепи те в тоя свят, но колко още по тежко е на тия, които мислят че виждат!

А сега те са на всяка крачка . . .

И често те питат: — Знаеш ли отгде иде живота? И ако им кажа че зная, те не вярват. А когато ги питам, не знаят ли че водата на чешмата иде от извора — те се усмихват: — да, това те знаят. Но извора на живота кой е? Има ли такъв?

И те, които живеят, питат — има ли животът извор?. . .

Но аз ги разбирам — те живеят с отраженията на живота. Сянката не е предмета — нито когато расте, нито когато се смалява, нито когато изчезне съвсем. Има нещо, което различава живота, от сянката — той не се дели — има само един живот от който всеки си трябва и носи колкото може — а сенките са много. И те идват и изчезват. А Живота нито иде, нито изчезва. Той е!

И който пие от Него — и Той вечно пребивава в него. Тогава няма смърт.

Това които виждат, го знаят. А другите наричат това „вяра“ — и се усмихват.

А аз се усмихвам на тях - че те листа от роза са красива, а питат:

— Где е розата? Има ли роза в света?

Л. Лулчев

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Роденият

 (из неделната беседа „Роденият“ – 30.XI. 1941 г.)

Ще говоря върху раждането на човека. Всички се радват, когато се роди някой. Нещата, които се раждат, трябва да бъдат добре организирани. Неорганизираните идеи в нашия ум причиняват едно болезнено състояние. Едно пясъчно зърно не може да има онази радост, която житното зърно има. Зърното има страдания, но има и радости. Пясъчното зърно няма тия страдания, но няма и радости. Някои искат да бъдат твърди като пясъчните зрънца. Могат. Някои пък искат да бъдат като диамант. Но диамантът има органически произход. Той влияе на човека и се влияе от него. Ако вие носите един диамант и той изгуби своя блясък, това показва, че сте болен. Камъните се заразяват от хората.

Животът е наука, с която човекът трябва да си създаде най-благоприятните условия. За да стане това, човек трябва да вярва в това, което той носи в себе си и после да вярва в това, което другите носят. Сега някой ще каже, че вътрешният живот е най-важен. В известна смисъл е така, но без външните условия животът не може да се прояви. Животът без въздух не може да се прояви, без светлина не може да се прояви, без светлина не може, без топлина не може, без храна не може, без окръжаващите хора не може. Един философ, за да философства, трябва да има някаква среда, която да се интересува от неговата философия.

Всичките науки в света, каквито и да са, помагат на човека, — те са пътища да се домогне човек до Божествената любов. Ако си поет, поезията е път за любовта. Философията е път за любовта. Изкуството е път за любовта. Всички науки и всички изкуства са път за любовта. Тяхната цел и техният смисъл е в любовта. Без нея, те губят всякаква цел и всякакъв смисъл.

Човек преди всичко трябва да се научи да яде. Защото хората още не знаят как да ядат. В пълното, в хубавото ядене няма никакъв излишък. Дотогава, докато имате излишъци в себе си, вие не знаете как да ядете. Щом ядеш и няма излишъци, ти си се научил вече да ядеш. Това е именно безсмъртието. Там, дето има излишъци, хората умират; дето няма излишъци, хората живеят. Вие може би не разбирате това, но ще дойде време да го разберете. Излишно е да ви противореча.

В същност, днес целият свят и всички хора са в противоречие със законите на природата. Нашата мисъл е в противоречие, нашите чувства са в противоречие, нашите постъпки са в противоречие. Според мене, когато противоречията са в ума на човека, този човек не знае да мисли. Когато противоречията са в сърцето, този човек на знае да чувства; когато противоречията са в постъпките, този човек не знае да действа. А тия неща се учат тъй, както, например се учи едно изкуство. Бавно, постепенно, но непрестанно и неотклонно. Противоречията в мислите трябва да започнат да се намаляват постепенно, докато дойде да имате само една-две погрешки. Тогава наближаваш да бъдеш гениален в мисълта.

Ако човек не стане гениален в мисълта си, той в царството Божие не може да влезе. Геният какъв трябва да бъде? — Геният трябва да бъде безсмъртен. Безсмъртието показва, че човек има всичките условия да поправи своите грешки от миналото. Ако вие сте от гениалните хора, като дойдете на земята, ще поправите всичките си минали погрешки и всичко ще ви бъде лесно. Ако не сте гениален, ще се намерите в голямо затруднение от незнание.

Вие трябва да се родите!

Ако вие се родите от една невежа майка, ще знаете толкоз, колкото тя знае. Ако се родите от Бога, ще знаете това, което Бог знае. Сега знанието няма да дойде изведнъж. Вие искате да имате знание да уреждате вашите работи и да подчините всичките хора, да ви се покланят, като божество да бъдете. Роденият от Бог е човек. кой то обича всичките хора, и като изправи своите погрешки, постепенно помага на всички хора и те да изправят своите погрешки, показва им пътя, по кой начин да изправят своите погрешки. Показва им пътя по кой начин да мислят право; показва им пътя, по кой начин да чувстват право; показва им пътя, по кой начин да постъпват право.

Някой казва: Не ме обичат. Не те обичат, защото ти не обичаш. Нямат добро мнение за тебе, защото и ти не разбираш. Свобода не ти дават, че и ти не си даваш свобода. Дай свобода на онова, което Бог ти е дал. Вие трябва да работите върху себе си като художник. Престъпление е да ходиш цял ден и да не можеш да видиш нито един красив човек. Престъпление е да не можеш да видиш нито един топъл човек, да почувстваш неговата топлина. Престъпление е да не можеш да видиш един човек с една отлична, хубава постъпка

Всеки ден ти трябва да видиш едно хубаво лице. Лицето трябва да изразява Божествената светлина, сърцето трябва да отразява Божествената топлина и постъпките трябва да отразяват Божествената деятелност.

Образеца на хубавото, на разумното ще търсите в природата. Природата е един голям художник няма от природата по-голям художник, тя е гениална. Тя е създала работа за всички художници. По добър философ от природата няма. По-добър учен от природата също няма.

За да вървите по стъпките на природата, вие трябва да почнете с пречистването на вашата кръв. За да се пречисти кръвта, непременно трябва да четете хубави книги. В природата и навсякъде в живота да търсите най-хубавите предмети, които произвеждат приятно впечатление. Вие, когато се срещате, се наблюдавате. Казвате: Той говори едно, а друго прави. Ако аз говоря едно, а правя друго, то аз пакостя на себе си. Ти хората можеш да лъжеш, но трима души не можеш да излъжеш. Природата ти никога не можеш да излъжеш; себе си никога не можеш да излъжеш — никога една крива постъпка ти в себе си не може да скриеш. И най-после Онзи, Които е създал всичко и Него ти никога не можеш да излъжеш. Вие седите, мигате пред Господа, лъжете Го, искате да се смили над вас. Вие нямате понятие за Него. Господ не съди никого. Като идеш при Него, кажи: Това направих — каквото наказание ми се даде, ще го понеса. Вие ще започнете да гледате да ви намали наказанието. То е хитри на. Децата плачат, жените плачат и мъжете плачат.

Плачът е едно благословение. Но човек трябва да плаче и никой да не го знае. Мъжът да има една свещена кърпа, като заплаче, никой да не го вижда. Жената като заплаче, и нея никой да не я вижда. И детето като заплаче, и него никой да не го вижда. В тайно да плачат, в затворена стая. Сега като плачат хората, сълзите отиват в калната земя. Такива свещени работи не ги ценим и повреждаме само очите си така. Аз и друг път съм казвал, да си носите кърпа в джоба, с която да събирате сълзите, когато плачете. Очите се повреждат, когато сълзите падат на земята, и когато падат на нечисто място. Между сълзите и вас има вътрешна връзка, вие не можете да се освободите. Не само между сълзите, но ти кажеш една дума, има връзка вече между тебе и тази дума. Ти разправяш и казваш: Вятър! Да, но този вятър те държи. Направиш ли една постъпка, ти си свързан вече с нея.

Когато един човек внася Божествената светлина в ума си и ангелите се интересуват от него. Един човек, който внася Божествената топлина в сърцето си, напредналите същества се интересуват от него. Щом те се интересуват, домът ще тръгне напред, жената и децата, слугите, всички ще бъдат добре. Ние, съвременните хора трябва да приемем Божествената любов, трябва да приемем Божественото знание и Божествената сила, ако искаме да бъдем щастливи. Ние сме отлични критици: Този не живее добре, онзи не живее добре. А как трябва да се живее? С какъвто дружиш, такъв и ставаш. Когато вие се приближите до един гениален художник и у вас се появява желание да рисувате Когато се приближите до един гениален музикант, ражда се във вас желание да свирите. Туй състояние не е ваше, а негово. Като се свържеш с отрицателните черти на хората, и ти ставаш като тях. Дойдеш до песимиста, той казва: Животът няма смисъл. И ти казваш: Животът няма смисъл.

Казвам: на всички ви е потребно знание, светлина, която да ви доведе до любовта, топлина, която да дава смисъл, защото красотата трябва да дойде отпосле. Най-първо трябва да се внесе съдържание в един предмет и неговият израз отпосле ще дойде. Без любов не можете да придобиете красота и свобода. Това ще го турите за правило. Любовта е път към постижение на всичко онова, което човешката душа желае.

Всеки ден по този път ще вървите и тогава ще имате всички постижения. Роденият ще направи това. Любовта е път за постижение на всичко онова което човешката душа желае и което Бог е определил.

Цялата вселена е създадена като предметно учение. И в цялата вечност има какво да се учи.

Из беседата държана от

Учителя на 30. XI. 1941 год.

София — Изгрев

[Ани]

НОВОТО, КОЕТО ИДЕ

Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота.

Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота.

Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.

Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата.

Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременният живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни Всичко това ново, което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие.

Днешната култура е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с едно разбъркване. с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява.

Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново за човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух.

Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надрастат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затуй, по съществуващите днес признаци мажем да съдим, че новото, което иде, е духът на братството, на единението.

Из книгата „Паневритмия“ от Учителя, 1938 г.

Глава „Принципи на Паневритмията“

[Ани]

СМИСЪЛА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА

Всяко противоречие в живота на човека е една предпазителна мярка. Чрез това противоречие някои по-напреднали ваши братя искат да ви помогнат.

Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път. Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. Следователно, всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека са резултат на отклонение от този път. Чудни са съвременните хора! Виждам един болен човек, легнал по гърба си, отчаян, обезсърчен, очаква смъртта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нещо по-високо от обикновения живот, в който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгоре, че има един Велик закон, който регулира всички неща в живота. Всички хора трябва да дойдат до съзнание, да разберат, че има една велика разумност, която управлява света.

Питам: в какво седи силата на човека? Силата на човека седи в интереса, който той проявява, както към своята работа, така и към Божията. В това отношение, ако всички хора се заинтересуват от Божията работа, светът ще се оправи. Ако оставим света сам да се преустройва и съгражда, нищо няма да се постигне. Ние сме зидари на новото, затова от нас се изисква съграждането на новия свят. Днес ние поставяме основите на новото здание, върху което ще градим с векове. Старият ред и порядък, старият морал ще мине и замине, нов иде вече! Съграждането на новото започва от днес и ще продължи с хиляди години. Мнозина бързат, искат по-скоро да видят какво ще излезе. — Тази работа не става с бързане. Казвате, отгде ще вземем план за Божественото здание? Казано е: „Както е на небето, таке ще бъде и на земята.“ Значи, моделът е на небето. Имайте вяра в това, което ви говоря, защото е Божествено. Ако вярвате в него, косъм няма да падне от главата ви.

Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите как Бог оправя работите. Планът е вече направен. Казано е в Писанието: „Старото ще си отиде, и Бог ще създаде нова земя и ново небе“. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройване на света, а вие ще бъдете техни помощници. За това време именно, и вие се приготовлявате.

Из съборната беседа „По Бога направени“,

държана от Учителя на 25 август 1929 г.,

София-Изгрев

[Ани]

КОИ Е?

От вси страни приижда, тълпи се народ

към старец светъл белобрад;

всред множество от жадни за истински живот

звънти ритмично слово на Учител тих и благ.

*

— Ела сине, приближи! Чуй сладката му реч!

говори майка тук на своя син.

— Слушам майко и разбирам. О, аз пленен съм веч!

По бузата му светва сълзица кат рубин

*

— Той, казват, от болест нелечима

някой излекувал! — младеж шушука там.

— Виж тези що го следват: Лица светли мили!

Погледа излъчва вяра и любов — за страждущи балсам!

*

— Виж как се любят по между си!

Със свещени чувства и мисли се зоват:

„Брат! Сестра!“ — Друже мой, ела и ние да вкусим

От тази хармония! С таз чиста радост сърца ни да туптят!

*

— Защо го слушате? Да не е учител или пророк? —

се сопва някой с навъсено лице. — Той е самозван!

Отивам си замислен и питам моя Бог:

— Кой е и какъв е? Кому право да отдам?

*

И чувам в душата си напевен, тих, но властен глас:

— Аз чрез Него ви досягам! Аз — Изворът на мир, Любов и красота!

Той Арфа Моя е, що звучи за вас!

Бъдете арфи вие в света на Любовта!

В. Недев

[Ани]

ЕДИНЕНИЕ

Отхвърли, душа тез хиляди желания,

които, от незнайни векове

те люшкат

между небесата и земята!

Спри се — тиха и спокойна

в тоя миг.

Радвай се, почивай!

Чуй на милионите вселени пулса ти

и усети,

че бие той и в тебе.

*

Спри и поблагодари,

че не отломък някакъв си непотребен,

а дух мощен, жив, —

през хиляди страдания преминал

несломен.

*

Спри, душа. желанията си неспирни!

Слей дъха си с туй великото,

неуловимото дихание,

и пулса в тебе да забие в нов

от днескашния ден ударен такт —

да бие с удара на живите вселени!

С аромата на цветята

слей ти своето ухание,

душа,

самата — цвят

сама — вселена,

най-красивото на Любовта

създание!

R.

[Ани]

Зидарите на Велика България

„Майките и учителите ще спасят света!“

Както всеки отделен човек така и всеки отделен народ си има своята велика задача, своето призвание, своята мисия в живота. България, която още преди хиляда години стана люлката на общославянска култура и разсадник на велики творчески, преобразователни идеи за цяла Европа, не е завършила своята мисия. Сега именно настъпва времето да се разкрият творческите сили на нашия народ, поставен на кръстопътя между изток и запад и затова призван да създаде една нова култура — самобитна, оригинална, а не подражателна.

„Ценностите на изтока и запада трябва да се преценят от едно ново гледище — и тогава може действително да се турят основите на една нова култура, която да бъде свободна от крайностите на мистичния, но пасивен изток и активния, но материалистичен запад. 50% изток е прав и 50% запад е прав — по правилото не Хермеса. България, която има историческата мисия да организира Балканския полуостров — и да носи светилника на една нова, самобитна култура, трябва преди всичко:

1) Да се отърси от всяко робско подражание на Византия или запада. Ние сме страдали твърде много от това подценяване на своя народ и от робското подражание на чужди народи. Обаче настанало е времето, когато ще трябва да творим своя, самобитна култура, да тръгнем по свой път, да изявим скритите сили на нашата душа, а те са запазени и големи.

2) Да изучим основно своята история, да познаем и се преклоним пред великото дело на Кирила и Методия и техните ученици, на богомилите — мъченици и герои за вярата, на възрожденците и плеядата борци за правда и свобода.

Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и учителите народни.

Обединена България се нуждае от зидари, които да бъдат носители на високия идеал и общонародното съзнание. Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените идеи, които в същност са и двигателите на живота.

Кой ще изгради велика България? Преди всичко майките и учителите, семейството и училището. Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а учителите ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене. Издигнете жената! Издигнете учителя! Създайте всички най-благоприятни условия за дома и училището, защото само така България действително ще бъде велика и ще изпълни своята историческа задача! Преди всичко — човеци със светъл ум, любящо сърце, творческа воля и висок идеал!

[Ани]

ВЕЛИКОТО СЪРЦЕ

Човекът с най-великото сърце и с най-светлият ум — това е Христос.

Христос се роди като евреин, но обичаше всички хора от всички народи.

„Любете враговете си!“ — учеше Той.

За човека с велико сърце, за човека, който обича, врагове не съществуват. За него всички хора от всички нации са чада Божии и любими братя и сестри. Когато омразата съществува и владее в човешките сърца, тогава и врагове съществуват.

Ако днес Христос беше между нас, неговото велико сърце щеше да обгръща със своята любов всички. Той не би се определил нито с една от воюващите страни. Той само би обичал и жалил всички. Той само би страдал за нещастията на всички хора — от всички народи. Той би казал на всички: — Обичайте се и ще имате мир и щастие на земята. Земята е обща и неделима, също тъй, както слънцето и въздухът са общи и неделими. Само омразата дели хората и ги въоръжава едни против други. Но от това деление никой не печели, а всички губят. Изкоренете омразата от своите сърце, заживейте с любовта и ще видите, че сте едно, че носите само различни имена, но всички сте едни и същи хора.

Така би казал Христос на хората от всички нации, ако беше днес между нас.

Великото сърце, което обема в своята любов всички хора от всички народи — това е най високият идеал за човека и човечеството. Като се стремим и приближаваме към тоя идеал ние ще се приближаваме към мира и щастието. А има ли нещо повече да липсва на човека и човечеството днес отколкото мира и щастието в живота?

Във всеки човек трябва да се роди великото и любещо сърце. Всеки да обича другите и да работи за техните блага. Тогава цялата земя ще бъде царство на мир и щастие.

Т. Ч.

[Ани]

ПЪТ КЪМ СИЛА И СВОБОДА

Защо ще завиждаш на тия, които имат външни завоевания, а вътрешно са бедни? Те са толкова скромни в своите искания и постижения, ти искаш и от това ли да бъдат лишени?

Ако завиждаш и страдаш за външни придобивки това е признак, че вътрешните още не са достатъчни да запълнят твоята душа. Отправи своя ум, сърце и воля към реални, вътрешни постижения.

Ако си успял де се радваш на външните постижения на своя ближен, ти си станал по-богат от него. Станете съдружница, за да бъдете и двама доволни и приятели.

Справедливостта е основно качество на личността и обществото; тя включва почти всички останали добродетели.

В бъдеще, насилието, омразата и отмъщението ще се считат за позорни неща, от които ще се срами който ги прояви.

Насилието, омразата и отмъщението сигурно водят към безсилие и фалит.

Който не познава и не спазва закона на възмездието като защитник на правдата и слабите, той ще се смята в бъдеще от всички хоро за най-невежия. И обратното. . . Само човекът с прозорлив усет може де разбере тази велика и основна истина на еволюцията.

Ние може да не сме постигнали напълно да обичаме, да прощаваме и да не отмъщаваме, но ако съзнаваме необходимостта и ако искрено се стремим да обичаме и прощаваме, ние сме направили една много голяма и важна стъпка към любовта, силата и съвършенството.

Ние нямаме представа за чистотата и силата на нашата любов, ако не сме минали през изпита да обичаме своя враг.

Чиста, кристална и божествена е онази любов, която се проявява към врага; в съвършено е когато прави човека толкова умен, добър и силен, щото до няма врагове.

Ако от сърце простим и услужим на своя враг, ние сме постигнали много в любовта. И такъв човек смело може да наречем истински щастливец.

До такова разбиране и постижение на любовта се идва при голям опит, при много учене и страдание, при голямо вдълбочаване на мисленето.

И при най-голямата невиновност, когато пострадаш от някого, не намериш ни зрънце поне вина в себе си, бъди сигурен, че твоята вина е цяла буца, която ще видиш по-късно.

Ние трябва да търсим нашета вина не само в ощетяване на другите, но сме виновни и тогава, когато неудачно извършим доброто то има лоши последствия.

В света съществува вечна борба между всички същества.

И когато двама души се обичат, те отначало пак воюват и на когото излезе по-силна любовта, той е господар и може безпрепятствено да проявява своята любов където пожелае.

Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта! Когато някой воюва с насилие и с властта която има и ощетява и изкористява своя противник, той не съзнава колко много е слаб, той това ще разбере утре, когато ще е вече късно.

Слабия, който е онеправдан от силния, той има за защитник провидението и силния утре ще заеме мястото на слабия без да знае, че той не е оценявал слабия човек, а Бога, който живее в него.

Насилието в света е най-бляскавото доказателство за невежеството, безлюбието и слабостта на човека.

Международните войни бледният пред войните, които всички ние вършим всеки ден със своите ближни; войни в дела, мисли и чувства.

Победител ще излезе само онзи, който защищава истината с присъщите на нея средства.

Само слабия воюва.

Победата при воюването е на страната на онзи, който се бори не за лични свои интереси, а за интересите на цялото.

Омразата помрачава ума и най-мъчно може да разбере цената на любовта онзи, който мрази и обратното.

Когато се минава от полето на омразата и отмъщението към полето на любовта и прощението ще се мине през зоната на огъня. Смелият и умният съзнателно минават през нея.

Само доброто минава неуязвено през огнената зона.

Колкото и да минава човек за начетен, добър, силен и високопоставен, не е ли справедлив към всички същества, той що бъде изненадан от едно голямо корабокрушение.

Ако човек би знаел колко много е строг закона на правдата, той не би посмял да ощети никое създание.

И обратно, ако знае човек колко много се ползва, ако живее за другите и се надпреварва да прави добро, той би се посветил само на служене и жертва за другите.

Няма друг път на щастие, мир и сполука, освен пътя но любовта и саможертвата за Бога, който живее във всяка твар.

Блажени са тия, които вървят по пътя на любовта и жертвата. Те са истински щастливци.

Г. Тахчиев

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Тиквата като храна и лекарство

Мнозина не подозират дори, какъв полезен плод представлява тиквата, а я считат само за храна на свинете и кокошките. Природата предлага на човека много плодове за храна, но той ги избягва и избира продукти, които не винаги отговарят на неговите нужди. Зелените тиквички напролет представляват вкусна храна, която вкарва в организма соли и витамини и разнообразява много трапезата.

Зрелите тикви през есента и зимата имат разнообразно употребление в кухнята. Служат за приготовление на петмез, на мармалад, тиквеник (баница със стъргана тиква), тиквени торти (каша от тиква с масло, орехи и стафиди печени на фурна), за ядене — варена н печена, с мед, захар, гроздов сироп и петмез.

Тиквата съдържа в 1 кг. следните хранителни вещества:

Белтъчини 11 гр., плодови киселини 1 гр., захарни вещества 65 гр. Тези вещества развиват 320 калории т. е. колкото 400 гр. краве мляко или 4 яйца. Съдържа витамини А, В, С и минерални соли, които алкализират кръвта и неутрализират киселините в организъма, нещо, което има голямо значение за здравето.

Някои видове тикви, т. н. благородни (сладки), съдържат повече захар — до 90 гр. в кг. и белтъчини 14 гр. и са следователно, още по-хранителни.

Тиквата е ценна и като лекарство. Тя е едно средство при бъбречните заболявания, защото не претрупва организъма с белтъчини и с отпадъци на белтъчната обмяна които обременяват бъбреците. Освен това, действа пикочогонно, без да дразни бъбреците

Затова тя може да служи за храна на болни от остра или хроническа бъбречна болест. Бъбреците си почиват много при тиквената диета. Воднянката намалява бърже при лекуване с тикви — отделя се много пикоч, а заедно с това — и всички натрупани утайки и соли из тъканите.

Теглото на тялото бърже намалява и така се постига облекчение или пълно оздравяване. Особено в строгата безсолна диета при сърдечни и бъбречни заболявания, артериосклероза, кожни болести, епилепсия и др. подобни, тиквата може да вземе почтено место във всекидневната храна на болния.

При изтощени и слаби организми може да се сварява с мляко, да се яде с каймак и масло, орехи и бадеми, да се приготвя каша с ориз, грис, плодове и т. н.

Дневно при една тиквена диета може да се изядат 1 — 3 кг. тиква, и това да продължи 3 — 4 седмици според случая. Препоръчва се също за отслабване на затлъстели хора, особено при лица, с болезнен апетит.

При едно дете с остра диария (ентероколит), е наблюдавано чудновато излекуване.

Детето било лекувано по всички правила с диети, хранителни смеси и лекарства, но положението му се е влошавало и диарията не преставала. Оставено веднъж на грижите на бабата, започнало да иска от варената тиква която видяло на масата

Простата жена му дала от тиквата, непризнавайки никаква наложена диета и детето лакомо излапало няколко парчета. След няколко часа, за голямо учудване на майката, детето разредило ходенето по нужда и изпражненията се сгъстили. Вечерта бабата пак го нахранила с тиква и на другия ден детето, за голямо очукване и радост на околните, се почувствало съвършено добре. Това лекуване е идентично с лекуване на диарията с ябълки — сурови и печени и трябва да се опитва без страх.

Така че, тиквата е един полезен и неоценим за здравето и живота на човека плод, и трябва да взема по-широко участие във всекидневната му храна.

Д-р Ник. Станчев

[Ани]

ТРИ ПРИКАЗКИ

ЗА МЛАДИ И СТАРИ

от Л. Лулчев

И трите са написани в духа на народното творчество. Тая форма дава свобода и простор на автора с най-малко художествени средство да нарисува най-ясно и релефно характерите на героите си. И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на Учителя.

Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава. Народа казва: „да би старо можело и младо знаело!“ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък. Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания. Новото разбиране на старото и младото е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините.

Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от Учителя:

„Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“.

Тази мисъл е ключът за отключваме, разбиране единството и връзката в трите приказки, които имат три различни сюжета, са три различни свята, три различни разрешения на живота, три съзнания, три методи и въпреки това имат една дълбока връзка, като три стъпала на една еволюция, всяка една е включена в другите и те в нея.

В първата приказка действието се развива на морския бряг, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила. Тук имаме една възходяща градация, не само като форма на художествено творчество, но градация на три свята със свои принципи и законодателство — физическия, духовния и мисловния, които се включват един в друг.

Първата приказка разрешава проблемът на живота единично, т. е. само за героя в приказката — Брадичката. Втората за цял народ през епохата на богомилството. И третата за цялото човечество, докато живота му протича между скръбта и радостта.

Основната идея на първата приказка е да обичаме, но чрез Бога, т. е хората помежду си да имат отношение, а с Бога връзка.

Основната идея във втората приказка е идеята за светийството. Дали отиването до се живее по планините свят живот може да помогне на страдащия народ? — Добрият пастир пасе стадото си, а наемника бяга по планините, това са светиите.

И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на Учителя — като път на познание и метод за разгръщане величието на Учителя.

Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота. Този проблем създаде цяло течение в литературата — мировата скръб, във философията — песимизма, в живота – типа на излишния човек. В тая малка приказка много леко и ясно авторът е дал разрешение на този много шумен проблем.

— Да бъдем доволни от всичко, което става в живота ни защото в едно близко или далечно бъдеще нашите страдания ще се оплодят в знания и радости.

Докато в душите на хората живее един висок идеал, докато има хора, които обичат народа и искрено работят за него, и докато хората страдат и се радват, тези приказки ще бъдат нови, свежи и четени.

Йордан Андреев

[Ани]

ТРИ ХУБАВИ КНИГИ

ЗА СЕВЕРНИТЕ СТРАНИ

Презреният, роман от Гунар Гунерсон (Gunnar Gunnarsson), преведе Асен Разцветников, издава библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов. Алобинска 40, София, стр. 236. цена 45 лв.

Едва ли има литература по непозната, но по-интересна от исландската. Исландия — това е екзотичната страна на едите, скалдите и сагите. Доколкото зная, у нас за тая страна има само три книги: Хората от Исландия (български надслов на оригиналното „Утро на живота“) от Кристман Гудмундсон, гдето в много увлекателно форма ни се дават борбите на исландците с природните стихии, техните нрави, обичан, въобще целият им бит и живот. Второто е Кораби по небето, обемист автобиографичен роман от Гунар Гунерсон, най-големия съвременен исландски писател и последната Презреният от същия автор, гдето той в просто и сърдечна форма ни дава един къс от живота на непознатата за мнозина Исландия, загубена далече сред студените води и мрачното небе на Севера. Почти на всяка страница се усеща естествено необходимото вълшебство, което може до свърже двама човеци на живот и смърт — чудото на любовта. И човек все повече обиква и копнее за тая „земя на гордостта, на пенливите потоци и на тежката борба с огън и с лед“, гдето всеки превива сърцето си пред волята на Бога, защото Той единствен знае загадката на битието. Преводът е отличен и само един конгениален писател можеше да даде такъв. Нашите поздрави и препоръки са напълно заслужени.

И. X. К.

Отвъд горите пеят, роман от Трюгве Гюлбрансен (Trygve Gulbranssen), превод от френски, 272 стр. Издание но библ „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40, София, цена 50 лв.

Когато преди три години посетих Норвегия, първата книга, която чух на няколко места да ми препоръчват и която нашият почтен консул в Осло искаше да ми подари, бе „Отвъд горите пеят“. Тя ни пренася в идиличния свят от 18 век на високия Север със своите обширни чифлици, глутници вълци, смъртни борби с мечки стръвници, между които човек си остава най-опасното същество на света! Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени. Но тук над всичко стоял „Дългът на човека“ и затова оставят и на Бога грижата за отмъщение, което никак не значи отстъпване поради страх или слабост. Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера. Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим.

Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината. Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия.

И. X. К.

Наследството на Бьорндал, роман от Трюгве Гюлбрансен, преведе от немски Асен Разцветников, издание на библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40. София, стр. 383, цена 70 лв.

Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на младия Дал. В нея има всичко — и за живота и за смъртта. И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола. В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя. Книгата се чете като приказка, на много места затрогва, човек като че чувства възобновения лъх на своите собствени преживелици, и така се унася, че не усеща, кога стига крайната страница.

И какви дълбоки поуки има за читателите: да бъдат предани и и верни един на друг не само във временното, но и в духовните пътища към вечността. Жената да счита за дълг да бъде най-преданият човек и да се грижи и за душата на мъжа си, като върви радостно и с доверие към бъдещето. Да не пропускаме радостите заради парите, защото хората се бъхтят и мъчат на земята за толкова много неща, сякаш мислят да живеят навеки, а всички ние сме в същност само на едно късо, бързо пътешествие през живота ... към вечността. Онова, към което се стремим ние хората, това е радост в живота ни и мир до веки. А за там води само един единствен път: пътят навътре ... в сърцето. Няма друг път, освен . . . Христос! Вяра в Бога, упование и добра воля, а пътят на човешката воля към Бога е молитвата. Ние твърде малко мислим как да си помогнем един на друг, а човек трябва до покаже, че има сърце, ако иска и сам той да намери мир, да даде живота си за другиго — по-високо от това човек не може де се издигне. Но каквото и да става, човек трябва да върви все напред и нагоре през целия си живот, като надвие алчността си, макар това да е най-трудното изкуство в живота, и помага на другите, защото повелята на живота изисква от нас да станем хора с живи, топли сърца.

Изглежда, че третата и последна книга на тая високо художествена трилогия ще бъде книгата на вдовицата — майка Аделаида и нейните двама сина. С нетърпение ще чакаме и нея. като препоръчваме горните две и всички издания на отличната библиотека „Златни зърна“, която под вещото ръководство на неуморния Славчо Атанасов от пет години ни дава най-новите и най-забележителните творби на чуждата литературна съкровищница, в които действително са изобразени трайните завоевания на творческия дух и са намерили въплъщение всички идеи и образи, които вълнуват човека. Тя заслужава подкрепата на всички, заради щедро предлаганата ни художествена наслада, нравствено облагородяване и духовен напредък.

Ив. X. Кръстанов

И трите книги могат де се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево.

_____________________________________

Бележка: Трилогията за „Бьорндал“ на Трюгве Гюлбрансен, може да се прочете в сайта „Моята библиотека“: Трилогия Бьорндал.

[Ани]

КНИГОПИС

Една малка разходка, (битови картини) от Теофана Савова. С един нов, напълно оригинален стил и с изненадващи вдълбочаване, прозрение и топлото, авторката пристъпва към Светая Светих на нашия национален дух — българското село и вижда там неща, които никой до сега не е видял.

Край Росица, стихотворения за деца от Неделчо Тинчев, богато илюстрирани от художника Дим. Драганов. В тази книга известния наш писател и журналист Неделчо Тинчев е събрал своите най-хубави стихотворения за деца, проникнати с любов към живота и с устрем към творчество.