Jump to content

Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 294


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОЧАКВАНОТО

Милиони очи днес по цялото земно кълбо са впити със застинала мъка в небето. Милиони човешки души, измежду всички народи на земята, днес горят от страшната жажда — жажда за мир. Милиони майки и бащи, братя и сестри, синове и дъщери, се молят за своите близки, които са ги напуснали.

И далеч някъде, на хоризонта на недалечното бъдеще, всред океана на безпрогледната тъмнина, засиява малка струя светлина. Той идва — многоочакваният, многожеланият, възлюбеният мир. Той идва, защото не може да не дойде.

Но какво ще ни донесе той? Всички чакаме нещо хубаво от него. Всички се надяваме, че той не ще бъде като своите предшественици — зародиш на нови смутове, недоволства, омраза и бъдещи борби между народите. Всички с право искаме той да бъде въплъщение на справедливостта, — да бъде лек на досегашни станали вече хронически болки, да възвести нова ера в отношенията между народите.

Мир без справедливост не е мир, а само начало на нови бъдещи войни. Има ли хора, още повече такива, които ръководят съдбините на своите подобни, които още да не са разбрали това? Нам се струва, че тази истина е ясна и безсъмнена дори и за малките деца. Нима учените, силни и умни управници на народите не ще я разберат?

Или ще се остави да възтържествува пак временното над вечното, омразата над здравото разбиране, жаждата за отмъщение над чувството за справедливост, егоистичния интерес на отделното над общия интерес на цялото?

Мирът трябва да носи добро за всички. Ние трябва да се молим за такъв мир. Ние трябва да желаем такъв мир. Ние трябва до присъединим молитвите си към тия на близките на воюващите, но да искаме справедлив мир, — мир, който като слънце до огрее всички.

Има пътища и начини, по които да стане това. То не е невъзможно.

Народите трябва да си подадат ръка. Те могат да сторят това. И те трябва да го сторят искрено, нелицемерно,— не заставени от необходимостта и със скрита омраза, а породи ясно и правилно съзнаване на това, което е по-добро.

Народите не трябва повече да бъдат врагове! Народите не трябва повече да воюват помежду си. Те трябва да се вслушат в гласа но Бога, който им казва, че земята, животът, благата, трябва да бъдат за всички.

А на земята има достатъчно блага, достатъчно простор, достатъчно условия за нормално развитие и съществуване на всички хора и нероди. Нужно е само едно — достатъчно е да надделее разума и всичко останало лесно ще се разреши. Изход има. Условия има.

Мнозина и днес мислят, че въпросите се разрешават от силата. Не! Въпросите могат да се разрешат правилно само от разума. Никога до днес силата, лишена от здравия и безпристрастен разум, не е дала едно правилно разрешение на въпросите. Защото разрешения, които се нуждаят от корекции във форма на периодични войни между народите, не са никакви разрешения.

Човечеството трябва да се обедини. Народите трябва до си подадат ръка. Целият свят трябва да стане една единна държава. И ако това не може да стане наведнъж, то трябва да стане на етапи.

Тия „детски“ блянове са утрешна действителност.

Щастливи са тия, очите на които виждат в тъмнината в мрака на бъдещето. Там сияе ярка, неунищожима и вечно възрастваща светлина,

Щастливи са тия, които хармонизират волята си, действията си, мислите си и желанията си с волята на Бога.

Щастливи са тия, които правят това, което Бог иска.

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧУДНАТА СТРАНА

Съществува една чудна страна, която заслужава да бъде видяна от всекиго и в която всеки трябва да живее. Една страна, към която всички трябва да се стремим с всичките сили на духа си, за да я достигнем и да заживеем завинаги в нея

Това е страната, земята на нашия идеал. В нея царуват мир, братство и любов между хората. В нея няма място за омраза и борби. В нея в дивен химн се възнасят към небето благодарностите на милиони люде за безкрайните блага, с които Бог щедро ни е обсипал и за най-великото благо — живота, растящ, разширяващ се постепенно от сила в сила и от красота в красота.

В тази чудна страна има достатъчно блага за всички, защото хората в нея се ръководят в дейността си не от желанието да трупат богатства, е от мисълта да творят все повече и повече блага за все повече и повече хора.

В тази чудна страна хората са здрави и бодри, просветени и разумни, защото живеят в хармония със законите на природата и виждат ясно Божият пръст и Божието ръководство във всичко, което става в колективния и индивидуалния живот.

В тази чудна страна всичко е така разумно и образцово организирано, че хората не са вече принудени да се страхуват непрестанно за утрешния ден, да се борят от сутрин до вечер, за насъщния си хляб, да се превръщат в механизми, чиято цел е само да печелят — за себе си или за другите.

В тази чудна страна всички хора имат достатъчно свободно време да се занимават и със своето духовно, културно и, изобщо, всестранно издигане, вън от времето, предназначено за извършване на общополезна работа,

В тази чудна страна човекът — всеки човек — е почитан и уважаван от всички, защото на него се гледа както на син Божи, творение на Бога, което не може да не бъде почитано.

В тази чудна страна има нещо, което е по-чудно от всичко. Това е Любовта, която царува там в сърцата на хората. Това е Любовта, за която прегради, ограничения няма. Това е Любовта, която грее, и прониква навсякъде, като лъчите на слънцето, любовта, която обгръща всичко и всички.

В нейната божествена светлина и топлина растат и зреят чудните блага на живота: доволство, щастие, радост от живота, сила, разумност и все повече и повече разширяващи се възможности.

Да отидем в тази страна! Да отидем в тази земя. Тя не е далече от нас. Тя е по-скоро вътре, отколкото вън от нас, защото към нея ще минен през нашата мисъл, през нашия ум, през нашето сърце и нашата воля.

Ние знаем пътя към тази земя, и няма да го изгубим, няма да се отклоним от него, защото Бог ни води. Колкото трудности и до срещнем, те ще бъдат преодолени. Колкото и време да е необходимо, ни£ търпеливо и настойчиво ще го изчакаме. Колкото и недостатъци на нашата собствена личност да ни отделят от тая благословена от Бога земя, ние не можем и няма да изгубим надеждата, че, по-рано или по-късно, — в именно когото са освободим от тях — ние ще влезем в нея.

Чудната страна — новата земя на бъдещето ни очаква.

Ние знаем пътя към нея. И ще вървим по него. Дали ще бъдем сами, или ще бъдем последвани от хиляди, това не е от толкова голямо значение Нищо не ще ни спре.

Ние ще вървим към чудната, благословена от Бога страна.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НА БЕСЕДА

Училището наше се белее.

подобно кораб с вдигнати платна.

Зелената и кипнала вълна

се сили сякаш веч да го залее . . .

*

Затуй че всъде пей зелена пролет

дори от всеки разцъфтял се клон . . .

От синия бездънен небосклон

люлей се бяло облаче отколе . . .

*

Следим го ний от светлите прозорци,

че сякаш то е верният ни знак

За хубавото, що с поглед благ

Учителят сега ни заговори . . .

*

. . . Проблясват искри в детските ни взори,

изгрява в душите ни Добро.

И сякаш заразплита от сребро

Невидимите нишки във простора.

*

Отпадат дипли пред душевни взори:

проглеждаме в безкрайни светове;

слуха дозима тихи гласове,

че сякаш нам ангели говорят . . .

*

Училището сякаш бели кораб

ни носи над зеленото море . . .

И сякаш няма никъде да опре

под сините разплискани простори . . .

*

„Носи ни бели, корабе, спокойно,

води ни. Ти, Учителю Скъп и благ,

Да минем всички към желаний бряг,

където сочиш радости безбройни . . .!“

Саша Светлинов

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДОБРИЯТ ЖИВОТ

Всичките нещастия, които виждаме днес в света, са достигнати по пътя на лошият живот. Омразата, враждата — лична, класова, национална, расова — това е началото на лошият живот, това е семето, от което израстват всички нещастия и страдания. Тия войни, които тъй безумно и стихийно унищожават човешкият живот; тия войни, които унищожават благата и радостта не само във воюващите страни, но и по цялата земя; тия войни, които карат всекиго да трепери, пред ужаса на смъртта — тия ужасни войни са израсли от малката и едва видима сянка на омразата.

Ясно е, че по тоя път повече не можем и не трябва да вървим. Трябва да издирим и хванем други път, по който ще се избавим от тия нещастия и страдания. Такъв път има. Той е посочен от най-мъдрите и най-просветени учители на човечеството. Това е пътя на обичта.

Добри мисли и чувства — от тук започва добрият живот. След това идат добрите постъпки, добрите дела.

Да тръгне и да върви човек по пътя на добрият живот, това значи да върви към възраждане и обнова, към здраве и щастие. Само чрез добрият живот може да се дойде до най-големите радости и блага, както лични тъй и общочовешки.

Само добрият живот води по пътя на обичта. И само по тоя път е изходът от днешното лошо положение. Само по пътя на обичта ще дойдем до общочовешката радост и и свобода, до общочовешкото щастие.

Трябва да започнем от началото: добри мисли и чувства. Това е семката, от която ще израсне добрият живот. А имаме ли добрият живот, тогава ще имаме и неговите сладки плодове: обич, мир, щастие, свобода.

Нека оставим големите водачи в света да се занимава със своите големи реформи. Нека ги оставим да строят нови и грамадни къщи от стар и гнил материал. Те сами, рано или късно, ще видят резултата от своите големи реформи.

А ние да започнем от най-малкото: от себе си. Да започнем с добрите мисли и чувства. И те ще ни доведат до добрият живот. Тогава ще имаме и обичта и нейните рожби: щастие, свобода.

Да започнем от промяната в себе си. Защото най-добрите промени в света ще станат чрез промяната в личността. Защото само от добри хора се получава добро общество, също тъй, както само от здрав и доброкачествен материал може да се изгради здрава и хубава къща.

Да подхранваме в себе си само добрите мисли и чувства. Защото само те ще ни заведат до добрият, щастлив и свободен живот; защото само те ще ни доведат и до най-големите и най-полезни реформи в света.

Т. Ч.

_________________________________

Нравствеността не се насажда със закони, за нея е необходимо възпитание и самообладание. Човечеството ще стигне до истинска нравственост само по пътя към Слънцето.

А. В. Николов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Любовта разрешава всички противоречия

(из неделната беседа „Послушни и непослушни“ – 21. XII. 1941 г.)

Съвременните хора трябва да имат една правилна философия. Запример, всички сте все учени, философи, свършили сте гимназия, запознати сте с X. У. Z. Три неизвестни. Какво означават те?

Съществуват ред процеси с които може да се намери на какво е равно хикс, на какво е равно игрек и на какво е равно зет. След като разрешим, ние пак не знаем какво значи хикс. Някой път намериш, че хикс е равно на единица, някой път — на нула. Според мене хикс е едно неизвестно число, което сега се заражда. Яйцето, което се заражда във вътрешността на кокошката. То зависи от вътрешните условия. Най-първо това яйце е много малко, невидимо. Като храним кокошката, това яйце се увеличава, увеличава, стане голямо, снесе се. Хикс е равно на яйце. Тогава търсим по кое време ще се снесе яйцето. Игрек, това е яйцето, което е поставено под кокошката да се мъти. След като се излюпи, то е игрек. Зет, това е пилето, което търси своята храна.

Ако човек не впрегне своя ум на работа, ако не впрегне своето сърце на работа и своята воля на работа, той не може да разреши неизвестните хикс, игрек и зет. Всеки един от вас има известни желания, които той трябва да постигне. Ако не постигнете едно ваше желание, страдате. Но трябва да знаете, като снесете яйцето, къде ще го снесете. Ако го снесете зимно време при 35 градуса под нулата какво ще стане? Ще се пръсне. Това яйце ще замръзне. Значи, трябва да го снесете там, дето не замръзва. Ако го снесете лятна време, при една температура от 100 градуса, туй яйце ще се опече и пак няма да постигне своята цел.

Чудят се някои, защо желанията така не се постигат. Чудни са хората в своите разбирания. Те не са създали света, пък искат да бъдат господари на света. Най-първо, имаме един млад момък, много красив, отличен, роден от добър баща; и една мома родена от добър баща и благородна майка. Един ден момата само като го зърне, сърцето й е радостно, весело, че го е видяла, целият ден работи с една идея, отдалеч е зърнала гърба му само и не иска повече. Но после с това не се задоволява. Тя иска не само с очите си да го зърне, но иска да чуе и гласа му, как говори — това е втората фаза. Щом чуе гласа му, и тогава не се задоволява, иска да го пипне за ръката, да го поздрави и най-после пожелае да се запознае с него и после пожелае да му турне един юлар на главата. Стане му господар: Ти вечерно време ще се връщаш рано. Може да четете живота на Йоан Веслей, един прочут английски проповедник, който мислил да реформира света и затова започнал да проповядва. Даже в България има последователи на неговото учение, методистите са последователи на Йоан Веслей. Един ден той, като Адам в рая, казва: Не си струва сам да живее човек. Да проповядва свободен е човек навсякъде, но един ден му се поискало да има една Ева. Казва: ще бъде по-добре, ако дойде Ева в моя рай. Ще бъде нещо отлично. Намира той едва Ева. След три дни казва на един свой приятел: Не си струва човек да се жени. Тази Ева казва: Ти досега ходеше с братя, със сестри, сега да ги няма такива сестри. Да получаваш писма от тях, не може тъй. В семейния ни живот такава евангелска свобода не може. Той я убеждава, но тя казва, че не е разбрал Христа. Такъв Христос, казва, не го искам. Ти, тук ще се подчиняваш на закона. В Англия има закон — хваща го за косата, че му разтърсва главата. И тогава Йоан Веслей, като вряща един свой приятел, казва: Преди да бях се оженил не мислех, сега започнах да мисля, жена ми като ми разтърси главата. Сега оставяме това, което е било по-нататък, вие ще си го представите. Той не е отстъпил, но през целия си живот е разрушавал един въпрос. Тя казва: Как ти се струва, ти може да обичаш онези, които те обичат, но жена ти, която ти разтърсва главата, нея да обичаш, да видим как ще приложиш христовото учение. Изпитва го тя.

Та казвам: лошите условия като дойдат в живота, те забраняват, казват: Ти така няма да постъпваш. Сега при лошите условия, например вие не можете да си направи те баница. При сегашните условия с масло можете ли да разполагате? После, не можете да викате гости, когато имате 300 грама хляб. Как ще викаш, за тебе няма. Когато дойде гост, по германски ще постъпиш. Германците като седнат да се угощават, всеки плаща за себе си. Българинът няма това, той е щедър, като седнат, иска да плати за всичките, та да мине за много щедър.

Какво е нашето минало, ние не знаем. Какво ще бъде бъдещето, и него не знаем. Знаем сегашното, настоящето. Страдаме някой път, защо сме в това положение. Когато един цигулар вземе цигулката и свири защо прави това? Той свири от любов, понеже обича музиката. Може да свири и от принуждение — ако е гладен, трябва да свири, за да си изкара прехраната, да му дадат нещо. Някой оре земята, земеделец е. Защо? Заставен е да си изкарва прехраната. Казвам: всички ние сме заставени да работим каквото и да е. Философстваме външно, но има нещо вън от нашата философия, което ни заставя насила, една необходимост има.

Някой казва: Аз не искам да работя. Ще работиш целия ден като някой железар. На ли сме виждали онези железари, които целия ден надуват меха, нагорещяват желязото разгорещяват огъня, турят желязото, удрят чука. Всеки от вас надува онзи мех, който постоянно разпалва огъня. Вас ви се вижда смешно, но целия ден използвате тази служба. Казваш: Аз ще му кажа. Ще разпалиш огъня, човекът ще изчука гвоздеите, ще направи ралото. Вечерта ще загаси огъня, мехът ще спре. Преставането на този мех, това е смъртта. Смъртта е една почивка за меха. Завърти се земята, изгрее слънцето дойде железарят, запали огънят, пак започне да надува меха. Нали сте виждали онези локомотиви? От тях излиза пара като от живи същества. Загасят огъня, турят машината на почивка, като че умира. На другия ден пак туряш огън, пак е жива.

Вие питате: Какво ще стане с нас? Ще си почивате, после пак ще турите огън, пак ще работите, после ще почивате, пак ще работите. — Къде ще му иде краят? Да ви кажа къде му е краят, понеже всички хора искан да знаят какъв ще бъде краят. В древността имало един цар, който искал да знае, какъв е края на живота, какъв е смисъла на живота. Разните философи му разправят, никой не може да го убеди. Няма едно разрешение. Най после се явява един мъдрец, който му казва: Аз ще ти кажа какъв е края на живота. — Ако ми кажеш какъв е края на живота, ще ти дам едно от най-големите възнаграждения. Тогава мъдрецът казал: В древността имало един цар, много умен и богат. Той си направи три големи житници, всяка по един километър дълга и ги напълни с жито. В първия хамбар зидарите оставили една малка дупчица. Ето иде един щурец и влиза вътре, извадил едно зърно навън и го изнесъл, не се задоволил, пак се върнал, пак взел едно и го изнесъл. Целият ден така. Казва: Какъв е краят? — Чакай да извади всичките зърна. Колко милиарда години трябват, докато се изтеглят всичките зърна, докато видиш какъв ще бъде резултатът?

Доброто край няма. Злото има край.

Туй да се знае. Който иска край, край има злото. Безкрайни неща са добрите. Безлюбие то е с край, любовта е без край. Глупостта е с край, мъдростта е без край. Жестокосърдечието е с край, милосърдието е без край. Всичките добродетели в света са без край. Доброто има начало, няма край. Злото няма начало, има край.

Това са ред разсъждения. Вие искате да знаете какъв ще бъде краят. След като се ожените, какъв ще бъде краят? Питам ви: защо ви трябва женитбата? Какво разбирате под думата женитба? Ако разбирате под думата женитба, че двама души се събират да се обичат, то е начало. Като се бият двамата, това ще бъде краят, като се намръщят, ще бъде краят. Искате да знаете края. Краят на войната ще бъде, че ще се избият хората, ще се заровят в земята, това ще бъде краят. Началото какво ще бъде? Ние не се нуждаем, какъв е краят на войната, ние се нуждаем от новия порядък който ще бъде без край.

Ще има начало, няма да има край. Сега начало няма, има край. Добре, че краят е дошъл. Трябва да се радваме че е дошъл краят на злото Като изтече калната вода, ще започне началото на чистата вода, от която може да пием. Тъй разсъждавам. Какъв ще бъде краят? Краят ще бъде изтичане мътната вода, ще дой де бистрата вода. Това е началото на живота. Това е новият живот. Казвам: ползвайте се от края на вашия живот. Всичките ваши страдания са краят. Всички ваши съмнения това е краят. Всички ваши недоразумения, това е краят.

Вашите желания си имат своите нечистотии. Вие трябва да имате поне това разбиране, което има тюленът. Ако хвърлите една риба на един тюлен, той със зъба си отваря рибата, изважда червата й и тогава я нагълтва. Той изважда нещата. които са непотребни. Ние, съвременните хора, нагълтваме нашите желания и мисли цели. Четеш някой автор, писал някоя книга, дава някаква философия, като че разрешил въпросите. Казва: Всичко е тягостно в живота. Той нито на слънцето е ходил, нито на Юпитер е ходил, нито на месечината е ходил, никъде не е ходил, пък седнал и написал авторът една книга, разрешава един от великите въпроси, че всичко е бош лаф в света. Това е неговата философия. Аз бих го поздравил, ако той бе посетил цялата вселена, всичките слънца и тогава да даде едно съчинение Той без да е ходил, пише ред книги, казва, че чел Кант. Той разбра ли Канта? Казва, чистият разум на Канта чел. Кой е чистият разум? — Чист разум е онзи, който вижда, какво има на слънцето. Чист разум е онзи, който вижда какво има на Сириус, който вижда какво има на месечината, на Юпитер, на Меркурий, на Венера, па Сатурн, на Уран, на Нептун. Като погледне, навсякъде вижда. А онзи не вижда нищо, а казва, че Господ му говорил.

Всяко престъпление оставя белег върху човешкото тяло. Няма престъпление в света, което да не се е оставило отпечатък върху тялото, и няма добродетел, която да не е оставила белег. Всички носим чертите на нашите престъпления, носим чертите на нашите добродетели. Това е цялата истина. Какво си мислил в големите престъпления и в малките престъпления, в големите опущения, всичките най-малки погрешки и добродетели, даже като си дал една чаша вода някому, и то е отбелязано някъде. На важно място се вижда, че ти си направил едно добро

Казвам: Нас, съвременните хора, Бог е определил за нещо велико в света. Велико е търпението на Бога. Той вижда тия лица. потънали в престъпления. Той се представи някой път и те го лъжат. Той седи и слуша и някой път казва: Това вярно ли е? — Да. А то не е вярно. Един познат ми разправяше следното: Аз, казва, следвах гимназия. Един ден, като не си знаех урока, излъгах учителя си, че ме заболял зъб и затова не съм могъл да си науча урока. Той ме извини, но до вечерта ме заболя зъбът и трябваше да го извадя.

На болните хора препоръчвам да се разхождат и да си приказват на дъжда. Да го имат за един цяр. Като дой де дъждът, всички да излязат на разходка на дъжда. Като се върнат, умовете им освежени, сърцата освежени, телата освежени. Ще благодарят на невидимия свят за добрата баня, която той им дава. Сега ще чакат да мине Божието благословение, като престане дъжда, ще излязат да си окалят обущата. Ще философстват, защо имало много кал по пътищата, не били направени. Погрешката е наша, защото не сме като птиците. Като е кално, с крилата си да се дигнем и да минем отгоре. Погрешката е в нас. Птиците са по-умни. Птиците никога не си калят краката. Като има кал, хвръкне, и веднага разрешава въпроса.

Що са страданията? Тази нечистота, калта, което съществува в обществото. Криле ни трябват. Криле може да внесе само човешкият ум, онази правата мисъл. Ние всички мислим, че това нямаме, онова нямаме. Всичко имаме. Аз се чудя на хората. Всичко имаме, но не го използваме. Всички страдаме от преяждане, от препиване, от излишни работи страдаме всички ние. Богатият ще иска да има 20 -30 милиона, един милиард. За какво му са тия пари? Да има 10 — 15 къщи. Защо му са те? Те не носят някакъв живот. Според Божия закон, имаш право да имаш една къща, с една спалня, една приемна и една кухня. За три стаи имаш право. Щом направиш втори етаж, то е на дявола работа. Вторият етаж е на твоите ближни. За тебе - на един етаж. Ти сега ще туриш наематели, ще се скараш. Те не са богати, не плащат и затова ще се скарате. Не ти трябва да направиш къща, да се караш със съседите си, че не плащали.

Помнете едно нещо: Научете се да престане вашия ропот. Сега не ви говоря да вярвате. Едно нещо ви казвам; един приятелски съвет: Не смущавайте невидимия свят с вашите непотребни мисли, с вашия ропот. Най-малкия ропот зле се отразява. То е една дисхармония а музиката. Да няма никакъв дисонанс. Знаеш колко е приятно да слушате някоя симфония, всичките части хубаво звучат. Ти имаш разположение. Щом има един дисонанс вътре, изгубваш разположението.

Началото на всички неща в света е любовта. Най-хубавото начало е любовта. За да познавате любовта, трябва да се движите с една бързина от 4 квадралиона в секунда. Знаете ли какво нещо е 4 квадралиона в секунда? То значи проявяване на любовта. Сега някой ми говори: сърцето ми гори За мене любов е, която има четири квадралиона в секунда. С тази бързина ще мина за един час през цялата слънчева система. Цялата вселена от хиляди и милиони слънца ще ги мина в една секунда. Другояче, при обикновено движение, се изискват милиони и милиарди години, а с четири квадралиона бързо се постига.

Казвам: Любовта е, която разрешава неразрешените въпроси. Ония мъчнотии, които не можете да ги разрешите, има нещо с което трябва да ги разрешите. Единственото нещо, което може да внесе във вас настроение, това е любовта. Не една любов, за която философите могат да ви убедят, не и една любов, за която аз мога да ви убедя. Но има нещо, с което може да ви предам любовта. Чрез контакт може да ви предам това, което е в мене. Туй, което не е в мене, аз не мога да ви го предам. Всичко, което е в мене, аз мога да ви го предам. Една малка искрица може да мине, огънят може да се запали. Любовта се предава чрез една малка, невидима искрица. Като влезе тази искрица, запалва цялото тяло, образува се хубава топлина. После се образуват и светли мисли. Всяка малка искрица образува хубавите чувства, изглеждаш като ангел, свободен от всичките ограничения.

Отсега нататък има да срещате само хора на любовта. Не да търсите края на живота, но началото на живота. Всеки ден ще срещате хората на любовта, които ще ви дадат образ, какъв трябва да бъдете.

Из беседата държана от Учителя

на 21. XII. 1941 г.

София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА ИЛИ ВИЛКА

ЗА ТЪРСЕНЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ И РУДИ

Твърде отдавна, от преди стотици години, се е забелязало, че някои хора, като вземат в ръцете си вилка от леска, шипка, люляк, тръст, орех, или даже тел (медна, стоманена, никелена, сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си. Дългите опити, които са правени в разни времена, са доказали, че тая вилка (главно лесковата) играе ролята на показалец, където има подпочвени води, различни руди, метали и пр. Затова и мнозина иманяри си служат с тях за да търсят закопани съкровища.

В голяма степен, движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища.

Както хората не са еднакво надарени във всяко друго отношение, така и в това — както има по учени, и по-простички души, така има и хора, които са по-чувствителни, в ръцете на които пръчката действа по-силно.

Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години, непрекъснато. (Барон Моргю, Граф де Тристан, Втория Интернационален конгрес по експериментална психология, познатия учен Густав Льо Бон и т. н. ) и са определили до някъде причините за това странно наглед движение. Има няколко теории, които по своему обясняват тоя факт. Колкото и да са остроумни, те не са същественото в случая — важно е резултатите, които са от полза за всички, които са имали нужда от търсене вода за водоснабдяване, било за изнамиране жили, пластове или слоища от руди, метели и заровени металически пари.

Във Франция е признато правото официално на всички държавни, общински, окръжни власти при водоснабдяване, когато усилията на инженерите укажат безрезултатни, де се прибягва към помощта хората, които си служат вилката. (Магическата пръчка), (решение на комисия при министерството на земеделието от 7 IV. 1913 г.)

Преди Европейската война. Франция много искаше да има поташ, който се намираше в Елзас и се употребяваше за изкуствени торове.

Дълго време геолози търсеха да открият възможното продължение на тия пластове в Франция.

Обещана беше грамадна за времето си премия от 3 милиона златни франка! Всички търсения останаха безплодни, но един господин скромен тьрсач на руди и подземни води с вилка, на име S. В. Griser открива тия пластове с помощта на своята пръчка и получава премията 3,000,000 златни франка.

Германия е търсила също тъй преди войната вода в своята колония в Южна Африка. Геолозите се указали почти безполезни в случая... Изпратен пак един търсач с вилка, проучва в много скоро време мястото и се получават отлични резултати.

В Германия, особено в Бавария, във водопроводното отделение, има чиновници, които по този начин откриват пукнатите тръби, без да става нужда да правят големи разкопки.

В Америка ги употребяват за търсене злато и газ. Във всички други държави хората умело ги използват. В нас действието на тия пръчки се гледа още като свръхестествено или официално се смята за заблуждение и шарлатанство.

Пишещия тия редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици) на няколко пъти да им демонстрира действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръч ката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта й или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите.

В ръцете на мнозина от тях самите, пръчката се движеше.

Търсене подземни води и изследване на находящи се руди и други е дало до сега отлични резултати в някои чифлици, села и пр., които са намерили вода на точно указаната дълбочина.

На времето си указахме на една кожена фабрика, че в района й има подземна вода въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог. Резултатите потвърдиха казаното: с водата намерена на 48 метра дълбочина се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи.

Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища — и то не винаги с резултат (например Черноморските области).

С много по-малко труд и средства, това би било постигнато при изследването с пръчка и специални уреди (магнитометри) които съществуват за целта.

Време е в България да се схване сериозността на тая метода на работа, както това е запад и разумно да се употреби, за да се спестят време, труд и средства.

Л. Л.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НА СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ

Житно зрънце ти посей

С чиста вода го полей —

Ясно слънце да го грей.

*

То земята ще обикне

В нея ще кълни,

Там слънцето кат проникне.

*

В бури и мълнии

То кого поникне

С очите си бледни

На слънцето лицето

Смело ще погледне.

*

А в раните зори

Малките листенца

Щом излеко трепнат

От сутринния лъх.

Молитви тихо шепнат —

Слова са техннй дъх.

*

И слънчеви лъчи

Ги леко милват,

В радост тиха

Светят техните очи.

*

И вятъра поклаща

Тежки класове

А техний Господар

Жетвари изпраща. .

*

А зрънцето зряло

На слънце се гряло,

Новий свят видяло,

Тиха песен пей —

За времето ново.

За жертва готово. . .

*

Малко добро ти посей,

С чисти мисли го полей —

Да сияй лицето;

После нека до го грей

Топлината на сърцето!

Ст. Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МУЗИКАТА И БОЛКАТА

ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ УМА И ТЯЛОТО

Музиката упражнява много интересни въздействия върху ума и тялото. Тя ускорява или забавя кръвообращението в мозъка и в други части на тялото. Тя успокоява ума, когато е развълнуван и го подтиква към работа, когато е посърнал. Тя засилва мускулната дейност и прави по-лесно и по-радостно извършването но всекидневните ни задължения.

Друг един интересен факт, който е установен през последните няколко години е, че музиката е враг на болката. Така например. лекари са правили операции с музикален съпровод и те твърдят, че весели грамофонни плочи, подбрани в зависимост от народността, вкуса и интересите но пациента, намаляват страданието и повишават самочувствието на болния.

Характерен е случаят с един млад човек, който вместо упойка поискал до му се позволи да свири с устна хармоника докато хирурзите търсели куршум заседнал в бедрото му. Благодарение на музиката той могъл да понесе операцията без някакво особено страдание.

Един зъболекар е приложил музиката в зъболекарската си работа, като си е приспособил стол с високоговорители за слухов контакт с мастоидната кост на пациента през време на дълбаене с машината. Музиката минава през костите и така заглушава неприятния шум на машината. Музиката идва по жица от съседно помещение и следователно не се чува направо от ухото, а през костите, и така болката причинена от операцията чувствително се намалява.

Като помощно средство към спойка в гръбначния стълб се прилага и музиката, която пациентът долавя от съседното помещение чрез слушалки. По такъв начин пациентът не чува шума около себе си и благодарение на музиката понася по-леко болката хирургическата интервенция, която му се вижда твърде кратка.

Италианският учен Асаджиоли е на мнение, че музиката хармонизира сложния органичен ритъм на тялото. Музиката може да хармонизира болезнени настроения и усещания.

Учените вече са установили, че музикалните звукове причиняват много определени и дълбоки химически промени. Установено е също, че такива звукове разчупват или стопявал, холестерола, от който са съставени всички жлъчни камъни. Холестеролът се намира също и при известни видове втвърдяване на кръвоносни съдове, което състояние също е твърде болезнено. В тази област са правени много опити от проф. Малисов, физиолог химик, който се занимава специално с издирвания в химията на болестите.

Бъдещето ще ни даде интересни и важни сведения за въздействието на музиката химически върху известни хронически страдания. Тогава музиката може би ще се затвърди като средство против болката, подобно етера и аспирина.

Каквото и да е обяснението, музиката е истински враг на болка-то както умствена, така и физическа. В това й качество тя се прилага вече много успешно в много болници. Музиката е. може би едно от най-силните средства за облекчаване на умствената болка на тежко болните.

Една певица, която често ходела в болниците да пее на болните и така да им доставя радост, разправя как в една болница едно деветнадесетгодишно момче я молило да пее песен след песен. „Трябваше вече де си отиваме, разправя тя, но момчето все молеше за още една песен. И, понеже имаше нещо мило в погледа му, ние не искахме да му откажем. Най-после сестрата дойде при мене и пошепна: Вие не съзнавате какво добро вършите. Това момче ще живее само още няколко часа, то не чувства болка и скоро ще се унесе. Вие ощастливявате последните му минутни и същевременно отвличате вниманието на другите болни от него!“

Е. П.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕДСКАЗВАЧИ

И ангели, и светии, и зли духове има да ви каже, ама кога вятър ще духне, кога дъжд ще рукне или град ще се изсипе над селото ни, няма кой да ни каже и туй то. Петлите, наистина, пообаждат сегис-тогис и дядо Петър Цивнега предсказва, ама прославата на Ангел Душката като предсказвач на времето, никой не е достигнал.

Ще поогледа облаците на залез, мъглата над Росица, пушека от комина на старшиевата хлебарница, летежа на лястовиците или къпането на патиците, па току ще отсече, кога град, кога дъжд ще вали, кога слънце ще пече.

Ама — Душка, грешиш! — опираха се понякога селяните. _ На, погледни: вятър е, а ти за дъжд го тъкмиш.

— Аз, — отговаряше той, — си разбирам от работата. Който от мен повече знае, на бас да се хване.

Тия, които вярваха на предсказвача, млъкваха а другите, макар и да не вярваха, да се басират ме смееха. Букнеше ли вятър на другия ден, бай, Ангел ще превари да рече:

— Божа работа! Случило се, завеяло . .

Противниците млъкваха.

Удареше ли дъжд, същите глътваха езиците си;

— Дъжд каза — дъжд излезе. Ха, недей му верва, де!

Така спокойно щеше да си върви и расте славата на бай Ангел Душката като познавач на времето, ако съседът му даскал Косевият син, отскоро не беше курдисал у тях си някакъв дяволски барометър. Увесил го той на стената пред къщата си като голям търкалист часовник току го гледа, възседа двете му стрелки, потупва го с пръст по стъклото. Какво го гладеше, какво му баеше — малко люде в селото разбираха на тая работа, ала нали взе синковецът да предсказва времето! Още от сутринта ще рече: „Барометърът, господа, се вдига. Днес ще имаме слънчево време“. Или: „Барометърът, господа, бързо спада. До вечерта ще вали“ . . .

— Ами как тъй! Не може да бъде! Душката казва едно, ти — друго. Само Душката казва истината, — завикаха селяните срещу даскал Косевият син и не искаха и да чуят за предсказанията му, черпени от барометърът. Но не мина много време и селяните сами взеха да сверяват предричанията на двамата предсказвачи и се указа, барометърът рядко бъркаше.

— Е, откъде до знаем, може пък учените да са заврели в него самият дявол . . . Че така е де! — убеждаваха се те едни друг. Дори почнеха да нареждат работите си според предсказанията му. Кажеше ли даскал Косевият син, че „барометърът спада“, значи, че на другият ден ще вали и никой не смееше да помисли за полска работа. Кажеше ли пък „барометърът се дига“ — то се знае: хубаво време за орен, за копан, за пръскане. Разшетваха нашенците, разтичваха се по лозя, по ниви. Така всеки ден привържениците на барометъра се удвояваха, а с това отнимваха по малко от славата на Душката. И какво мислите — старият предсказвач отстъпи пред дяволските стрелки? — Напротив, наостри се срещу тоя нов предсказвач. Вдигне глава, сведе вежди, сви юмруци на закана и заскита от кръчма в кръчма, сам да чуе с ушите си кои от селяните бяха с него и кои против него.

— Хора ли сте вие, бе — заядливо казваше той — да вярвате на две нищо и никакви стрелки? Че какво могат да ви кажат те — вятър!

— Могат, могат, Душка, — намесваха се някои — и винаги вярно казват. Наука е то!

— Наука! Че кой е против науката? Ама, че тя ще седне да са занимава с шарлатании, — само туй да не вярвате.

— Никакви шарлатании, бай Ангеле, — намеси се един ден и самият даскал Косев син — барометърът е уред за измерване промените на атмосферните налягания. Въздухът наляга върху стрелките му, та затова. От налягането зависи какво ще е времето. Тека например, когато черната стрелка са вдигне не „шонес-ветер“ — времето ще е хубаво; спадне ли на „реген“ — ще вали; заклати ли се на „френдерлих“ — променливо време: ту дъжд, ту слънце ще има него ден. А когато, недай Господи, стрелката отведнъж се насочи на „щурм“, може да ни щурмува такава градушка, че. . .

— Я стига си ги бърборил тия „щурми — мурми“ — прекъсна го другият засегнат, — знам ги аз. Всичкото е вятър! То като каже лошото да дойде, че на баромегърът ще го каже. Хайде де, ти пък съвсем за зелени откъснати ни имш!

— Че на тебе пък кой ти обажда? — подзеха закачките си други. — Да не би с дяволът до приказваш?

— Може и Господ да му казва — ваша работа ли е? — намесиха се в спора и някои от привържениците на Душката. Работата стана сериозна. Селяните се разделиха на две, готови да се нахвърлян едни върху други. И ако Душката сам не са махна от кръчмата, войната щеше да избухне неминуемо. Но и след този ден, разправиите не спряха. Селяните си останаха на два враждебни фронта. Едните следяха барометърът, другите отиваха за съвет при другият предсказвач. Докато най после развръзката дойде.

Беше по пръскането на лозята. Подсинването беше в разгара си. Трябваше да се бърза, защото пролетният ден винаги носи изненади. И ето, че тоя ден от хубав, слънчев, към своя залез се помрачи и следния ден с нищо не обещаваше, че ще бъде същия. Затова мнозина от лозарите побързаха да се допитат до предсказвачите.

— Е, Душка, как ти се вижда, дали ще вали утре?

Предсказвачът ококори очи и самонадеяно отсече:

— Не дъжд, а град ще вали.

— Ама барометърът на оня казвал, че утре времето ще е слънчево?

— Е, щом но мене не вярвате, вярвайте на науката. Аз знам едно: град ще воли!

Раздвои се селото. Половината повярва на предсказанията на Душката и не излезе на работа. Другата половина, напротив, беше с науката и с кола, качета и пръскачки се пръснаха по лозята. Пък и как ла не повярваш — ден огън! С песен да работиш.

Мъка и завист свиха сърцата на другите, що бяха послушали своя предсказвач и не излязоха на работа. Идваше им да скочат, че главата му да напукат. Така щеше и да стане, ако работите изведнъж не се извъртяха. От изневиделица една огнена змия проряза позеленялото Коевско небе и едно след друго продължителни буботенета разтърсиха земята.

Спогледаха се лозарите и останаха със зинали уста. Откъм „Боаза“ се свличаше вече неочакваната градушка.

— Ей. Хора, спирайте бързо! Но халос ви отива синия камък.

— Чакайте бе, къде? — спряха се други, — Нали барометърът…

— Ритни му барометърът — впрягайте колата!

Разтичаха се хорицата из лозята като мравуняк. Кой на къде бягаше и какво правеше не можеше да се разбере. Първите коли затракаха вече по пътя за селото, в след тях потоци хора гръмогласно опустосваха:

— Наука! Барометър! Пусти опустели! Душката най-добре разправяше: „не ходете никъде, зле ще патите, ама кой да слуша!“

— Стигна ли в село — изруга друг — само барометри и предсказвачи ще ми стане!

А стрелкате на барометъра, за чудо, още сочеше „шонесветер“! Ха, иди сега разбери де! . . .

Вл. Селянов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

към всички идейни движения и добри хора

Някой си турчин — Мехмед, слаб, с остър нос и друг — българин, Никола Вълков или Никола Одисоев, ходят из цяла България и ловко използват чисти и наивни хорица, като им искат и вземат средства за едни и други цели. Те се представляват като че ли познати с всички видни хора във всяко движение Последния някъде се явявал и като ясновидец и лъготил къде какво му скимне.

От такивато всеки трябва да се пази и да се предават на властта!

М. С.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИГОПИС

„Все що е писано“, беседи от Учителя, държани в София през 1917 год. 208 стр. голям формат на хубава дебело хартия. Хубаво издание. Цено 30 лева. Доставя се чрез г-н Боян Боев, кв. Изгрев, София, 13.

Беседите на Учителя са пропити с дълбоко мъдрост, с прави мисли, с бащински напътствия към всеки човек. В тях са изложени идеите върху които ще се поставят основите на бъдещата култура. Беседите на Учителя трябва да чете и препрочита всеки човек във всяко време и положение: Когато е радостен, когато е тъжен, когато се намира в затруднение, когато му предстои известно задача за разрешение в живота. Всеки човек ще намери задоволителна духовна храна.

Беседите на Учителя откриват истината, събуждат в човека подтик към нов, смислен живот. Те дават всестранна светлина. Те не разглеждат въпросите разпокъсано, а всестранно. Те осветяват пътя. Те посочват пътя за правилно развитие на всяка душа.

Беседите но Учителя са ней-ценното, най-важното в съвременната литература. Те са бисера на съвременната мисъл, защото те носят най-оригиналната наука и мъдрост. Защото те приближават всеки човек до Божествения живот и му посочват правия път. Защото в тях една опитна ръка, един светъл ум чертаят нов път, показват нови начини за разрешение на всички трудни въпроси, както частни и обществени, така и всечовешки. Те са гласа на Бога. И ако всички хора, общества и народи се вслушат в тях ще се избегнат всякакви конфликти и стълкновения.

„Все що е писано“ трябва да прочете всеки! Който я купи ще има една ценна настолни книга, ще има един многоценен бисер в библиотеката си. А който я прочете и проучи ще добие светли мисли, чисти чувства, прав мироглед.

Ето няколко мисли от „Все що е писано“:

„За да помогне на човека за прочистване на неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т. е. Провидението му изпраща страдания. В този смисъл, страданието е плугът, чрез които се разорава нашата почва. Тя трябва да се разоре няколко пъти и се изложи на слънце, докато се пречисти. Така именно тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства“.

„Формите се създават според мислите, чувствата и желанията. Не се чудете, защо съществуват добри и лоши хора. защо някои са здрави, бодри и енергични, в други — болни, хилави и неспособни за работя.“

„Любовта Любов ражда. Омразата не може да роди любов“.

„Има смисъл да обиколи човек всичките планети и звезди, но да придобие нещо, да се измени, да стане нов човек“.

„Като се откаже от низшето, човек има възможност по-бързо да еволюира. Законът за еволюцията е общ за всички същества — и за хората и за животните. Колкото по-грешен е човек, толкова по-бавно еволюира. Той е изложен на големи страдания, за да се пробуди съзнанието му“.

„За нас не важи времето, в резултатите“.

„Има хора, които, по съзнание не стоят по-високо от животните. Има и животни, които по съзнание, са като хората. Ето защо не трябва да се влияете от външната форма на нещата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла им“.

„Единствената сила, която може да изправи човешкия живот, е Любовта. Приложете Любовта и животът ви сам по себе си ще се изправи. — Коя Любов? — За която вие сте готови. Любовта има 350 милиона форми. Задача не човека е да изучава формите на Любовта и да ги различава“.

„Ако Христос слезе втори път на земята в плът, хората пак ще го разпънат. Този път Христос иде в такава форма, която нито от храна се нуждае, нито кръст я хваща. Той се нуждае от плодовете но вашето дърво“.

„Христос иде на земята да раздвижи спрелия в пътя си параход. Той ще му даде голям тласък, ще го разтърси, ще го залюлее, но ще го застави да тръгне, да поеме правата посока на своето движение. Следователно, идването на Христа ще се ознаменува с движение но човечеството в права посока“.

В беседите има много пророчества. Ето какво казва Учителя във „Все що е писано“ преди 25 години.

„За да се изпълни все що е писано“ — това се отнася до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: Кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200 — 300 грама на човек. Може да се случи и да гладува човек по два-три дни. Всеки ще се пита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света? Виновникът не е един; всеки сам за себе си е виновен за лошите последствия“. (от беседата „Все що е писано“, изнесена на 28 Януари 1917 г., а този брой на в. „Братство“ е от 1942 г.)

На друго място той казва:

„Всички обикновени човешки идеали ще изчезнат и ще се заместят с вечни. Всяка мисъл, всяко желание, които не се основават но някакъв велик идеал, сами по себе си ще изчезнат. Само една мисъл да остане в главата ви и едно желание в сърцето ви, но до са безсмъртни“.

„Нова епоха иде, нова култура, нови условия. Новата епоха се ознаменува с това, че Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Всеки сам си определя категорията в която ще живее“.

* * *

сп. „Житно зърно“ брой 6, година XVI, със следното съдържание: Иде в света — *; Спящи и духовно просветени — Сачитариус; Под покрова на реалността — Д-р Ел. Р. К ; Любовта като най мощният трансформатор — Б. Боев; Пътят на осъзнаването на човека — Сл. П. Камбуров; Мистическият идеализъм у немските романтици — В. В.; Миналата световна война според Нострадамус — П. М.; Из нашия живот — Б. Боев и др.

„В света иде доброто. То е единствената основа, върху която може до изградим нашия живот. Ако не му отворим път, то ще ни премаже“. — ето няколко характерни думи, взети от уводната статия на този брой на Житно зърно.

Доброто, колкото скромно да е то. трябва до има своите глашатаи в света. И един от тези глашатаи е сп. Житно зърно.

Ще дойде денят на Доброто. Той е близко. И тогава, Житното зърно ще даде обилен плод.

На всички наши читатели, които не получава сп. „Житно зърно“ препоръчваме да се абонират за него. Всред обилната световна плява, то е наистина чисто, здраво пшенично зърно, от което най-много се нуждаем днес всички.

Год. абонамент 80 лв. адрес пощ. кутия № 270. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...