Jump to content

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 281 - год. XIII.

Севлиево, 1 август 1941 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Славянството – Пламен

Огнено кръщение

Нещо от учението на учителя за дишането (продължение от брой 280)  – Б. Боев

Словото на Учителя. В Негово име ще се надяват народите. (из неделна беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят“ – 29 декември 1940 г.)

Учителят на път (стих) – Елвилюри

Слънце и кожа – П. В. Из „Народно Здраве“

Естетика и живот – Г. С. Г.

Божията воля - или човешката (Истинска случка) – П. Камбуров

Из науката и живота. Чесънът. – Д-р К. Йорданов

Домати - И. М.

Хубави и полезни книги

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛАВЯНСТВОТО

Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, непостижима и дълбока е тя.

Гледаш отгоре, на повърхността на живота на славянството, и ти се струва, че това е един сравнително изостанал. несъвършен живот. Струва ти се, че славянските народи има с десетилетия и дори със столетия да догонват огромните културни постижения, на които се радват някои други европейски народи. Струва ти се, че между славянството и културните народи на Запада не може и сравнение да става, и ако такова се прави, то несъмнено ще ни посочи огромното превъзходство на вторите.

Да, това е така. Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на народите. То е така само дотогава, докато ние боравим само с добре известните и познати на всички величини и реалности на-живота.

Но животът, истинският живот, не е само това, което се вижда на неговата повърхност. В живота на народите, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности. Животът, взет в своята цялост, е нещо много повече от това, което наблюдават, което познават и преценяват тези, които изтъкват превъзходството на западните народи над славянството.

Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, богата и изненадваща е тя.

В какво се състоят ценностите на живота? Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота?

Има само една истинска, нетленна и вечна реалност и тя е духовната реалност на живота. Всичко останало, в известен смисъл, е недействително, защото е бързопреходно; то може да има само една относителна, временна, а не вечна реалност, защото е осъдено на загиване — днес го име, а утре го няма.

И когато ние измерваме живота на народите с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството.

Невидими и неизвестни за обикновения поглед сили, невидими и неизвестни качества, способности и възможности се крият в душата на славянството. Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка.

Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още, затова и незабелязвани от повърхностния поглед. Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден. Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял свят. На тия божествени сили, скрити, невиждани от обикновеното око, но действителни, истински реални, — на тях принадлежи бъдещето, те ще очертаят истинският Нов път на изтерзаното човечество, те ще го поведат към истински нов живот, към щастие и напредък.

Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенстваш и да напредваш всестранно, е едно нещо. А да забравиш себе си, да мислиш само за делото и да жертваш живота си за Цялото, — това е съвсем друго нещо. И двете неща са нужни, възможни и полезни. Но двете имат различна стойност пред окото на Божественото съзнание.

Една велика Реалност трябва да бъде внесена днес в света — в живота на хората, в живота на народите, в живота на цялото човечество. И тази необходима и насъщна като хляба реалност може да бъде внесена в света само чрез славянството.

Егоизмът — безразлично, какъв е той — личен, семеен, класов или национален — е принципът на старото, на миналото. Той е безвъзвратно осъден. Той е всецяло отречен от волята на Провидението. Нищо не може да го спаси — той е обречен на загиване.

Животът за Цялото, любовта, истинската любов, която не прави разлика между свои и чужди, и жертвата за общото благо — това е принципът на новото, комуто принадлежи бъдещето.

Пред тия абсолютни, вечни, нетленни реалности, всякакви външни, временни, човешки реалности губят своето значение. Животът е в духа, а не в материята. Никакви технически усъвършенствания, никаква външна материална култура не могат да издържат и най-малкото сравнение с живота на Духа, с неговите вечни, безсмъртни реалности.

Славянството трябва да съзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а божествена. Тя не е външни, а вътрешна. Следователно, тя не може да се унищожи.

Ние не говорим за политически режими, за стопански строеве, за междудържавни отношения. Ние говорим за безсмъртни идеи, ние говорим за вечни принципи, които надживяват всички временни политико-стопански режими и международни отношения.

Ние говорим от гледището на Вечността, а не от гледището на деня:

Славянството е определено от Бога да внесе елемента на Новото в живота на цялото човечество.

Това иска Бог, а не хората.

Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да го не забравяме.

П л а м е н

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОГНЕНО КРЪЩЕНИЕ

За да издържа тежести и да дава по-голямо съпротивление, да стане годно за работа, мекото желязо се превръща в стомана чрез нагряване и закаляване. За да добие твърдост, то се прекарва през огън. За да се пречисти златото от примеси, то също се прекарва през огън, за да се отдели чистото от нечистото. За да се опомни човек, за да се събуди неговото съзнание, за да се освободи от заблуждение и върне от погрешно направление, природата прекарва човека през страдания.

Днес човечеството минава през този процес. От хиляди години възвишени същества, гений и талантливи люде работят да пробудят съзнанието на людете, този процес да стане вътрешно в тях, всеки да извърши поотделно, съзнателно това прочистване. Обаче, както виждаме, те не са се подали ни най-малко на тези благородни внушения, а вървят по погрешни пътища, към надмощие над другите, към заграбване и присвояване на блага и средства по един неестествен начин, който ги доведе до безизходно положение, до ужасен конфликт, до кръвопролитие. Те не се вслушаха в гласа на живата природа, те не взеха пример от нея. В техните души не се пробуди онова начало, вложено като основа и принцип от Създателя на живота. То е заглушено от дивите подънки и затрупано от сгурия и чужди примеси. Но всичко това днес се подлага на прочистване, прекарва се през огъня, за да изгори и отпадне всичко онова, което пречи на доброто и правилно развитие на човешката душа, на обществото, на народите, на цялото човечество.

В душите на людете, в стремежите на народите трябва да залегне и се пробуди оня възвишен принцип, който осмисля живота и който тласка човечеството към напредък и правилно развитие.

Правилните проявления на човека и народите не са в потисничеството и насилието, което те прилагат, а в свободата и справедливите отношения помежду им. Но за да дойде това, за да се постигне тази може би на малцина мечта, в човека трябва да се пробуди едно велико, едно възвишено начало — любовта.

Нов човек днес се ражда. Сред тия кръвопролития между народите, сред тази омраза и антагонизъм, които днес бушуват със страшна сила и сляпо подчинена воля на злия гений, се ражда новия човек — човека на любовта, който ще създаде нов ред, нови отношения между людете и народите.

Огъня пречиства златото. Огъня ще пречисти и опомни човечеството и ще го върне от погрешния път, ще го върне от смърт в живот, от омраза в любов.

Днес е огненото кръщение на човечеството. То не се вслуша в гласа на доброто, не се подчини на любовта, то даде място на чужди и пакостни примеси, затова именно днес минава през огън, за да излезе утре чисто, подновено, годно за живота.

Силите в природата уравновесяват нещата. Бурите се явяват за да прочистят атмосферата, а с това заедно събарят гнилите дървета в гората. След тия международни бури човечеството ще се обнови. То ще се отврати от своите минали постъпки, носещи ред несправедливости и ужас. В нас крепне надеждата, че сред развалините но старото ще изникне новото, ще се роди новото човечеството, мощно, велико, светло, в което ще цари любовта и справедливостта и в което ще грее истината.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Б. Боев

НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО

(продължение от брой 280)

Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва но никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворна сила или праната. Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главния прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които дава Учителят в това отношение.

„Вие трябва да прилагате дълбокото дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете всяка сутрин да излизате на разходка. Колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Излизайте на открито, на чист въздух, далеч от градския прах и дим, и посветете за дишане и гимнастика поне един час. И след това може да започнете работата, която ви предстои през деня. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре. отколкото ако стоите в стаите си и работите. Очистете първо машината си, нагласете я и тогава започнете да работите с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използвате месеците април, май и юни, когато природата е богата с жизнена енергия. Не могат ли да се използват тия енергии в природата, хората изпадат в положението на онзи, за когото е казано: Вода гази, жаден ходи. Ако знае, как да използва енергиите на природата, човек ще спести излишни страдания и може да придобие толкова сили и идеи, че дето мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си. В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и радост. Човек трябва да придобие магнетична енергия от природата и да даде от нея на своите ближни!

Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо, важно условие за правилното дишане е, щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обед), но и чрез пиене на гореща вода. Ето осветленията на Учителя по това.

„Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си. Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувства приятна хладина по кожата си. Магическа сила се крие във водата. Без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди. Какво е значението на водата за организма, малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешния човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвика изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко чепки лимон. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, ще попие влагата и ще се преоблече. После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването. Вдишването трябва да става бавно, дълбоко и ритмично. Като се задържи въздухът известно време, човек трябва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Знаем, че белият дроб има обем повече от 3500 куб. сантиметра. Обаче при обикновеното дишане на човека. което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350 — 400 куб. сантиметра въздух, е другият въздух остава непроменен! Как може при такова дишане човек да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум! При такова дишане всички органи обедняват на прана и се израждат постепенно! Така идва преждевременното остаряване!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

В Негово име ще се надяват народите

 (из неделната беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят – 29. XII. 1940 г.)

На съвременни човек му трябва една здрава основа. Човек трябва да се надява на нещо. Понеже съвременните хора живеят при придобитите блага на хиляди поколения преди тях, те не оценяват през какви мъчнотии е минало човечеството докато дойде до туй положение. Всички хора, изобщо, имат една идея: те търсят път към лесния живот. Имат право хората да търсят, но докато се дойде до този лесния живот, трябва ум. Всичката мъчнотия е там, че ти можеш да си цар, но са паднали зъбите ти, стомахът ти е разстроен.— при това положение ти имаш всички удобства, най-добрата храна, но само ще гледаш на тази храна. Ти казваш: „Да имам условия“. Но ти можеш да имаш условията на един цар и пак да си роб. И обратно — можеш да си овчар някъде, но зъбите ти са здрави, сърцето и тялото ти са здрави. Тогава заслужава да се живее.

Бог не се доказва

Сега, на какво да се надяваме в света? Вие сте чели много философски книги за съществуването на Бога, които доказват Неговото съществуване. Тази идея, да се доказва, че Бог съществува, е смешна. Идеята която човек има за доказване съществуването на Бога, е много смешна.

Когато човек иска да се развесели малко, нека чете теориите, има ли Господ или няма. Това значи да ти говорят за едно същество, което е безгранично по форма и по обем, толкоз голямо, че нищо не може да го събере, и да разрешаваш, в какво място може да се събере. Туй същество, което никъде не може да се събере, да му туриш граници и да доказваш, че то съществува. То, което е направило всички неща, ти доказваше че то съществува.

Властта на човека

Има хора, които благодарение на властта, която имат в ръцете си, им се струва, че са нещо повече от царе. Те мислят, че силата, с която временно разполагат, принадлежи именно на тях и че завинаги ще имат възможност да правят каквото си искат. По тоя повод ще ви приведа един анекдот из руския живот. В Русия някога имало поверие, че който на земята е сиромах, в оня свят е богат, който на земята е прост войник, на небето е генерал. Една банда от апаши, разбойници искала да използва това поверие. Те намерили един руски войник, който обичал да пие. Намерили го пиян, паднал някъде на пътя. Те го задигат. Облекли го в генералска униформа и когато той се свестява, гледа се и пита: Что такое? Събират се войници наоколо, казват му, че вчера като се напил, отишъл в другия свят и там е вече генерал. Сега той иска да провери дали това е вярно или не. Плюе на земята и заповядва на войниците: Я го изчистете! Те го изчистват. Плюе още веднъж и те пак го изчистват. Иска нещо, веднага му го донасят. Минало известно време, дошло му на ум и той казва: Водка, водка, донеси! Те му казват: В този свят водка няма. Всичко друго — дрехи, каквото иска, има, даже може да го оженят, да има деца, но водка в този свят няма.

Станал той, разхожда се из стаята, заповядва, и заповедите му се изпълняват. Държат го 40 деня и го убеждават, че е генерал. Всички му се подчиняват. Най-после му скрояват кюлафа. Намират му една княгиня, ще го женят. Но ще го заведат предварително в града, да вземат каквото е необходимо за възлюблената, дрехи за него да го облекат и всичко за да направят сватбата знаменита. Отиват в един богат магазин. Накупуват много неща и после казват на продавача: Господине, не ни достигат парите, ще оставим господин генерала, ще отидем да вземем. Оставят генерала, той седи, чака ги. Онези се забавили, той започнал да се разхожда и някой казал: водка. Той казал: Има ли водка? Отговарят му: има. Казват му: Има. — Дайте ми! Дали му. Пийнал малко водка и казва: Онези, значи, ме излъгаха, и в този свят, значи, има водка. Като пил, той придобил смелост. Гледа, минава неговият командир. Понеже го вижда генерал, поздравява го. Казва му: Знаеш на оня свят какво ми правеше — биеше ме. Сега пък аз има да те бия. Той му козирува. Но в края на краищата се вижда, че това една измама. Снемат еполетите му, арестуват го. Пак го довеждат в този свят, пак става войник.

Казвам: Често ние на земята се намираме в положението на този войник и мислим че сме нещо. Като дойдат големите изпитания, снемат  ни от този свят и се намерим такива, каквито сме.

Силата на човека седи в самия него. Реално е само това, което ние можем да направим. И другото е реално, но то е относително нещо. Туй, което твоят ум може да направи, туй което твоята воля може да направи, то е реално в дадения случай.

Нека бъдем доволни!

Докато твоят ум има светлина, докато твоето сърце има топлина, докато твоето тяло е здраво, ти си весел и радостен. Това е най-важното в живота. А ти какво искаш повече? Ти си търсиш белята. Казваш: Трябва да имам три чифта дрехи, обуща, шапки. Защо ти са тебе три чифта? Тебе ти трябва една дреха, която да не остарява в този живот. Дрехата ти да не остарява, а с течение на времето да става все по изящна, все по хубава. Вижте цветята, като започнат да цъфтят, колкото се разцъфтяват, дрехата им става все по-хубава. Туй е и у птиците. Те като израснат, като възмъжеят, имат най-хубавата дреха.

Вие трябва да имате един ум,който да ви служи винаги и да разрешава всички трудни задачи, които ви се представят. Това е най-важното. Казвате: Дали и това не е илюзия? Чудни са тия хора. Вие като ядете, това не е ли илюзия? Като спите, това не е ли илюзия? Аз бих желал да ми кажете, кой е илюзорен живот и кой е реален живот. Ще ви приведа пример за илюзия.

Един господин, наш приятел от Свищов, ми казваше: Имах голямо желание да забогатея. Тази мисъл така ме бе обсебила, че само мислех по кой начин да стана богат. Да дойде отнякъде богатството. Една вечер сънувам, че иде един човек и ми носи една голяма торба, пълна със злато. Казвам: Лесна е работата вече. Хванах торбата. Започнах да мисля, че сега вече ще се покажа на хората. Казвам: Сбогом, сиромашийо, сбогом слугуване. Мисля си какво ще правя с торбата. По едно време дойде една крава и започна да се върти около мен. Казвам: Махай се! Искам да я ударя, но ще изпусна торбата. Тя продължава да се върти около мене. Казвам й пак: Тия пари са за мене, не са за тебе. На тебе, като крава, ще дам каквото искаш, но парите са за мене, не ги давам. Като ритнах кравата, тя се обърна на гърба си, виждам й четирите крака. По едно време потече вода на главата ми и се събудих. А то как била работата? Той до леглото си имал една маса, на която имало стъкло с вода. Като се събудил, вижда че държи чаршафа, масата е обърната нагоре с краката и водата от стъкленицата е разляна. Излиза, че масата е кравата, а парите с торбата, това е чаршафа, който държи.

Такива са „реалностите“, които ние често търсим в света.

Само любовта спасява

Всичките нещастия на света произтичат от безлюбието. Един брат, който започва да изтезава брата и сестрата си, те го намразяват веднага. Ако той стане благосклонен към тях и ги обича както себе си, те веднага ще го обикнат. Той може да ги изтезава, но тази енергия, която употребява за тяхното изтезаване, не може ли да я употреби за тяхното благо? Какво ще изгуби? Той ще спечели много повече. В лошия живот или в неестествения живот ние всякога губим повече, отколкото печелим. При доброто, което правим, всякога двойно печелим. Защо ние не искаме да правим именно това, при което печелим, а правим това, при което губим? Хората трябва да се убедят да възприемат любовта като една разменна монета. Защото вътре в любовта е скрит Бог. Вашият живот, вашето щастие зависи от едно житно зърно Ако на това житно зърно дадете условия да се развива в течение на няколко години, веднага туй, което е скрито в тази добродетел ще подобри целия ваш живот.

Сега, можете ли да убедите българите, че без война може? Казвате: Без война не може. Но има една война, в която хората не се убиват. Онези светли същества, които идат в света да турят ред и порядък, те имат тази мощна сила. Трептенията на техния ум са толкова силни, че като дойдат десет от тях и изпратят вълните на своята мисъл, пушките, топовете, всичко ще се разтопи, всичко ще изгори. Нищо няма да остане от тях. Едно такова същество ще те хване, ще те хвърли един километър нагоре, като падаш пак те хване и пак ще те хвърли нагоре. Така 3-4 пъти като те хвърли, тогава ще воюваш ли с него? Казвам: Човек трябва да бъде смел. Вие сега искате свобода. Свободни можете да бъдете само ако можете да хвърлите хората нагоре един километър. Дотогава, докато не ги хвърлите нагоре, ще бъдете като тях.

Свободата човек ще изисква от своя ум, от своето сърце, от своята воля. Свободата може да я изискваш само от Бога. Когато човек се научи да служи на Бога, Бог ще му даде онази мощната сила. Туй трябва да се проповядва на хората, не сегашните недъзи. Мъжът и жената в днешния живот нямат понятие от любовта. Когато аз говоря за любовта, аз разбирам съвсем друго. Какво е вашето понятие за любовта? Намирам един човек болен от проказа. Създам му всички условия, излекувам го; като вярвам, че той няма да злоупотреби с благословението, което му дам. Ако злоупотреби, проказата ще се върне в двоен размер.

Вяра, но в любов

Някои казват: Да вярваме. Не е въпрос да вярваме в Бога. С вяра тази работа не става. Ще обичаш Господа с всичкото си сърце, с всичкия ум, с всичката си душа, с всичката си сила. И каквото правиш на земята, заради Него ще го правиш. В Неговото име ще се надяваш. Ти казваш: Не мога да търпя. — Слаба ти е любовта. Ама туй е непоносимо. — Слаба ти е любовта.

Някои от вас искате да се отворят очите ви. То ще бъде най-голямото нещастие сега да погледнете. Знаете ли, какво ще видите, ако се отворят очите ви? Колко престъпления, колко нечисти мисли и желания скрити ще излязат? Вие сами ще се уплашите от себе си. Човек трябва да се освободи от своите минали прегрешения и престъпления. Сега ние не съдим човека. Той на времето си грешил и мислил, че постъпва право. А когато очите ти се отворят, ти ще видиш всичкото зло, което си сторил, и всички, които са пострадали от тебе, ще дойдат да ти искат сметка.

Божието търпение;

Писанието казва: Бог поругаем не бива. Вие мислите, че хората в света са грешници. Аз разсъждавам другояче: Ние, всичките хора, и светии и грешници, и праведници, всичките в себе си трябва да се изправим, да не се съдим, но да мислим какъв трябва да бъде нашият живот. Милиони години всеки от вас се е прераждал, какви ли глупости не е правил в света и Бог все е прощавал. Хиляди години сте се прераждали, и какво велико благо има в Бога! Той казва: Ще поумнеят тия деца. Ние трябва да бъдем снизходителни към погрешките. Не да се съгласим с тях, но да вярваме че един ден те ще се изправят. Ще дойде един ден, когато човек ще каже: Прости ме, Господи, съзнавам своята погрешка. Имаше потъмняване на ума ми, но сега разбрах.

Казвам: първо трябва да се създаде едно общество от хора, които мислят. Хора. които да се надяват на Божията мъдрост и да се надяват на Божията истина. Туй на физическото поле да стане: да вярват в любовта, да вярват в мъдростта, да вярват в истината. Казвате: Ние го правим сега. Правим го, както Каин го правеше.

Сега ние се делим — разсъждаваме кои са прави, кои — криви. Щом се бием, не сме прави. Католиците и те знаят да се бият, евангелистите, будистите, и те се бият. Кои тогава са прави? Никой не е прав. Ние искаме хора, които да не се бият. Само те са прави. Тия хора, които не се бият, те градят. Тия, които се нуждаят, искат жилища, искат храна, искат здраве, децата са болни, липсват им условия за живот и развитие. Ако тук, в България, се внесе любов, най-малко 50 на сто от несгодите ще се намалят, ще изчезнат.

Според мен, всяко нещо, което се прави, трябва да се прави от любов. Когато целуваш, убеждение трябва да имаш. Ако целунеш кръста от любов към Бога, може да го направиш, не е зло. Когато ти се налага като закон, то е вече лицемерие. Всяко нещо човек трябва да го прави от любов, като един вътрешен порив.

Когато тази любов дойде в света, тя ще дойде да работи така, че от всички противоречия, които сега съществуват в света, от тях Бог ще създаде бъдещия порядък. От всичките несгоди, които сега съществуват на земята, Бог ще създаде новия порядък на нещата.

От туй, което съм ви говорил, две конкретни мисли искам да ви останат. Първо. Ето какво аз разбирам под думата целувка: ако слънцето не ни целува, знаете ли какво ще бъде? Слънцето е на 92 милиони мили от земята и постоянно ни изпраща своите целувки. То слиза при нас, иска да види как живеем. Това именно е целувка. То е истинската целувка Когато говоря за любовта, това аз разбирам: онази неизменна любов.

И второ. Ако аз намеря един изкалян голям скъпоценен камък, няма да го целувам с калта, но очистен, когато светлината минава през него, тогава може да го целуна.

Всяка душа е скъпоценен камък, от който трябва да премахнем калта, че тогава да я целунем.

Из беседата, държана от Учителя

на 29. XII. 1940 г.

София — Изгрев

____________________________

От хората се иска само послушание: вслушване в гласа на Бога. Изпълнение на Неговите заповеди. Постоянен стремеж да вършим Неговата, а не нашата воля, да вървим по Неговия, а не по нашия път. Безумец е този, който мисли, че може да направи нещо в света без Неговата воля. Ний сме „нещо“ само тогава, когато сме оръдия в Неговите ръце, проводници на Неговата сила. Захвърли ли ни Той (което става когато искаме да наложим нашата вместо Неговата воля) ний ставаме нищо в света. Такава е съдбата на много световни величия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УЧИТЕЛЯТ НА ПЪТ

Учителят ни като светлината

чертай пред нас най-лъчезарен път:

на скромните посочва ширината,

на гордите — скалите на духът.

*

О, Неговата крачка е могъща:

като стрела е Неговият ход,

на път младежки сили Той разгръща,

неуморим водач в порой без брод.

*

След Него ли вървиш, не бой се момко!

Ще минеш всички стръмни долини

и, стигнал на Върхът. ще викнеш громко:

— Спасени сме от подмолни злини!

*

Непостижим е нашият Учител

във път, в мисли, в дело и живот!

Духът Му е свещената обител,

на Творческия огън бял рапсод.

*

Молитвите и мъдрите Му думи,

изказани с пророчески уста,

са бял порой над хули и над глуми,

и най-правдив тълковни на Христа.

*

Че ураган е Неговата воля,

небето синьо — звездният Му стяг,

водите изворни под мрамор: стола,

а слънцето — духовния Му знак.

Елвилюри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЦЕ И КОЖА

В миналото хората са сметели, че кожата е само една покривка на нашето тяло. Напоследък, обаче, учените доказаха. че освен покривка, която придава форма на тялото ни и го запазва от външни груби повреди, тя е и орган с вътрешна излъчка, както са органи, например, черният дроб, бъбреците или жлезите. Следователно, кожата взема активно участие във вътрешната обмена на веществата, в онзи тайнствен процес. който се разиграва между отделните клетки на нашето тяло.

Между многото работи, които върши кожата при здравеопазването ни, важни са онези промени, които стават в нея под д влияние на слънчевите лъчи.

Когато кожата е изложена на слънце, една част от лъчите се отразява, а друга прониква в самата кожа. Тези лъчи, които проникват в кожата се попиват отчасти от най-горния пласт — роговия слой на кожата, а пък друга част отива още по-надълбоко и стига до така нареченият основен кожен слой. Тук става нещо доста интересно: клетките на основния слой поглъщат слънчевите лъчи и ги превръщат в черно багрило, наречено пигмент. Пигментът застава като завеса пред основния слой и не позволява на лъчите да отидат по навътре и убият нежните клетки на другите слоеве. На този черен пигмент се дължи дето човек помургавява, когато се пече продължително на слънце. Ще рече, почерняването е една реакция на кожата срещу слънцето.

Но какво става после с този пигмент? Доказано е, че той се разнася, стопява се и се попива от кръвта, като по този начин скритата, погълнатата слънчева енергия се превръща в някакъв друг вид енергия, която подсилва организма, повишава пъргавината и здравината му, прави го по-устойчив. В това няма никакво съмнение. Хората сами знаят, колко добре се чувстват през зимата, след като са прекарали през лятото месец или два на слънце.

Просмуканите в клетките на кожата слънчеви лъчи, сгъстени в особен вид енергия, при нужда отдават тази енергия за борбата на организма срещу външни или вътрешни вреди.

Затова, нека не забравяме, че чрез слънчевите бани през лятото, ние натрупваме един капитал, който е необходим на организма през зимата за защита на нашето здраве. Който милее за здравето си, не бива да изпуска да се попече малко на слънце, още повече, че тук поне не трябват никакви средства, а само желание и съзнание за доброто от това.

П. В.

Из „Народно Здраве“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕСТЕТИКА И ЖИВОТ

Много стремежи има вродени в човека, но стремежът към красота е един от най-важните. Красотата е една вътрешна потребност за човека, ето защо всеки средно развит човек непрестанно се стреми към нея. Тя упражнява много благотворно влияние върху възпитанието на човека и изграждането на характера.

„Красотата“ поетите наричат „мълчалива музика но формите и багрите“, която чрез очите се възприема, а чрез сърцето преживява.

Класическото разбиране на красотата, като симетрия, хармония между частите не е надживяно.

Красота има навсякъде и във всичко, но човек трябва да се научи да я търси и намира, а затова се изисква усилена работа, дълго школуване.

Мисълта, че красотата е привилегия само за някои хора е погрешна. В природата няма произвол, но има справедливост и целесъобразност. Това е червената нишка във философията на всички велики синове на човечеството, като Буда, Рама, Кришна, Лао-Тце, Питагор, Мойсей, Христос, Толстой и др.

Красотата е резултат на работа, на много и непрекъснати усилия на Духа, да си създаде подходяща форма, чрез която да се прояви в своята пълнота и единство с Великото и Вечното в живота.

Даром ни е даден само живота, всичко останало само с работа, само с много усилия се постига. В тоя ред на мисли идваме до извода, че и красотата в свой ред е резултат на работа, предимно съзнателна. Телесните форми не създават сами себе си. те са плод на едно вътрешно усилие на духа, но не само през един само човешки живот, а далеч от по преди. В продължение на много столетия Безсмъртното Начало е работило до като създаде онова, което ние сега накратко наричаме „красота“.

„Пред красотата не се говори, а се благоговее“, казва поета. Какво благотворно влияние указва тя. може би малцина са имали щастието да изпитат. Тя омагьосва, тя подчинява, тя заповяда. И най-интересното е, че никой никога не съжалява, че е бил упоен. завладян или подчинен от нея. Тя има свой език: мълчанието. Търсенето на красотата трябва да ни стане навик. Това търсене предполага едно по друго отношение към всичко заобикалящо ни; нужно е едно по високо съзнание, за да се види онова, което малцина виждат. Природата изобилно твори красотата, но ние трябва да се научим да я виждаме. Всички гледат но малцина виждат. Много работа предстои на човека до като се превъзпита така, че във всичко да може да вижда и намира красотата на живота.

Във всяко добро дело има красота, но тя е скрита и неуловима за окото на неподготвения; неуловима за погледа на повърхностния наблюдател, за оня, който не познава формата, не разбира съдържанието и не дири смисъла на нещата.

Красив е живота тогава, когато всеки се стреми към някаква цел, защото стремежа към определена цел осмисля живота, но най вече тогава, когато тази цел е възвишена и благородна.

„Има друга една красота“, казва поета, „красотата на добрите дела, която грее през вековете и чиито свежест и ухание никога не повяхват“.

Когато лъчи от тази „друга красота“ ни огреят, тогава много от сега вълнуващите ни въпроси ще станат ясни и разбрани, а живота ни по-сносен и по-приятен.

Защо живота днес е тежък? Защо има толкова болки и страдания? Причини могат да се посочат много, но една е истинската причина: различните стремежи на хората, които се преплитат и кръстосват.

Живота може да стане лек, приятен и красив. Това зависи от съзнанието и от добрата и благородна воля на хората. Ето защо трябва всички добре да разберем тази проста истина, че нашата собствена съдба е в нашите ръце. Ето защо, трябва да се работи, усилено, неуморно и системно.

Всеки човек носи в душата си много красиви качества, но твърде рядко и на малцина се удава това да могат да дадат сполучлив израз на онова, което с години хранят в душата си. Малцина успяват да въплътят в живота си всичката поезия, която носят в душата си Тази поезия не е успяла да проникне през тежката завеса на ежедневието за да може да разпростре своя чуден лъх върху целия му живот, да предаде хубост на всичките му постъпки и да сложи своя отпечатък върху отношенията му към хората и нещата. Нашето истинско аз стои далеч пред нас, хиляди пъти по-красиво, по-благородно и по-мощно, отколкото се проявява във всекидневния ни живот. Човек непрестанно копнее по неговата хубост и се стреми към сливане с него. Но само малцина са успели да се доближат до този вътрешен свят, до храма на хубостта и красотата, където имат достъп само чистите и благородни души.

Истинското призвание на човека е в това, да бъде изразител на оня велик вътрешен живот, който всеки човек носи в глъбините на душата си, без (в повечето случаи) да подозира съществуването му. С течение на времето законите на новата действителност — законите на истината, доброто и красотата, ще се наложат. А това ще стане толкова по-скоро, колкото повече готови хора заработят за неговото идване.

Г. С. Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОЖИЯТА ВОЛЯ — ИЛИ ЧОВЕШКАТА

(Истинска случка)

Беден човек е бай Нено, но богат по душа. Вегетарианец е и строг въздържател. Жител е на едно селце из Габровска околия, разположено в подножието но голяма просторна гора в Балкана. Бай Нено не е учен човек — завършил е само първоначално училище в родното си село, но, надъхан с напредничави идеи, благодарение на постоянно и системно четене, той можа да придобие едно завидно самообразование.

Въпреки напредналата си възраст, бай Нено остана неженен и сам вършеше както домакинската си работа, така и дребната си търговия, от която изкарваше препитанието си.

В 1928 год. падна люта, тежка зима. През лятото бай Нено не можа да спечели достатъчно пари за да си набави всичко необходимо за през зимата. С онова, което бе припечелил, едва можа да набави някой неща от първа необходимост, предимно храна, облекло. Книги за четене и хартия за писане, тъй като през свободното време бай Нено пишеше доста сполучливи стихове, но той бе забравил, че трябваше да набави 1 — 2 кубика дърва за отопление.

През месец януари падна голям сняг. Настана силен мраз – до 30 градуса под нулата. Всичко живо се бе изпокрило в жилищата си — около топлите соби, а бай Нено без клечка дърва се свиваше денем и нощем под юргана.

Какво да се прави?! Най после той реши де отиде в близката гора да си събере малко дърва. Взе едно въже и брадвата и отиде. Но така се случи, че тъкмо бе събрал малко дърва и ги задянал на гърба си, ето че горския пристига.

— Добър ден, бай Нено!

— Дал Бог добро, Станьо.

— Дърва си събрал, а ? — Ами имаш ли билет от лесничейството? — я дай да видим!

— Не, билет нямам, Станьо пък и пари нямам да платя таксата и дойдох без билет. Зер страшен студ братко, без топливо се не живее, — отговаря бай Нено.

Чудна работа! — Как е възможно в гората без билет дърва да се берат?! — Не знаеш ли бе, Нено, че това е строго забранено? Умен човек си, — ти поне знаеш да четеш и закона познаваш. — Аз от миналата година ти се каня, но сега ще ти запаля чергата, че да ме помниш докато си жив.

Без да са сбогува, горският мърморейки, постепенно се отдалечи и изчезна в гората…

След николко дни кехаята поднесе на бай Нена един лист, който той трябваше да подпише. Бай Нено го прочете внимателно и разбра, че това бе акт, съставен от горския, задето ходил да бере дърва от гората без билет.

Бай Нено отказа да подпише акта, намирайки го за крайно несправедливо и изпрати кехаята да си върви.

Мина тежката зима. Настана топла слънчева пролет. Един ден бай Нено получи червена призовка от околийския съд в Габрово. Призоваваха го като подсъдим, поради това, че отказал да подпише акта, съставен от горския и да плати глобата, която лесничейството му бе наложило в троен размер, задето си позволил да бере дърва от гората без билет.

Делото бе насрочено и бай Нено в определения ден и час бе заел мястото си в съдебната чакалня, дето разсилния последователно извикваше, с висок глас, имената на подсъдими и свидетели, които на свой ред трябваше да влизат в съдебната зала.

Този ден имаше твърде много дела и бай Нено трябваше да чака дълго време.

Най-после дойде и неговия ред и разсилния гръмогласно го покани да влезе в съдебната зала. Влиза бай Нено и гледа; — зала широка, просторна с широки прозорци, много столове! Много хора! — на преден план на една естрада седи съдията, от двете му страни — по един съдебен чиновник — отсреща на един стол седи горския, до него още няколко души лесничейски чиновници, а най-отзад седяха десетина души любопитни гражданки и граждани, дошли да слушат разпита на подсъдими и свидетели.

Бай Нено никога не бе съден до сега, — за първи път влиза в съдилище, но въпреки всичко запази присъствие на духа. По указание на разпоредителя, той зае мястото пред съдията прав и разпита започна.

—Ти ли си Нено Христов от с. Ж. запита съдията.

— Аз г-н съдия.

— Знаеш ли защо си повикан тук ?

— Зная, че тук викате престъпниците да ги съдите, но аз който не съм направил никакъв грях, съвсем не мога да разбера, защо сте ме повикали.

— Обвиняваш се, че си събирал дърва от гората без билет, т. е. — крал си дърва и следователно, според закона, ти си извършил престъпление, поради което ще бъдеш осъден. — Какво ще кажеш за твое оправдание? Имаш ли адвокат ?

— Не, не ми трябва адвокат, аз сам ще се защищавам.

— Говори, каза съдията.

— Г-н съдия, аз зная, че да се събират дърва в гората без билет е престъпление и по никой начин нямаше да се реша да го извърша, ако не беше се случило нещо което ме застави да го направя. Както знаете зимата бе люта, мразовита, аз нямах клечка дърва, пък и пари нямах да си купя и всяка вечер си лягах в студената стая. Една нощ, след като от дълго треперене под юргана се бях позатоплил, съм позаспал и виждам следния сън: — Идва Дядо Господ при мене и с кротък глас ми заговори: Ти, сине мой, защо не си запалиш печката да се постоплиш, ами трепериш от студ? Иди веднага, набери си малко дърва от гората и се стопли! Събудих се сутринта и си казвам: Чуден сън! — Как ще отида в гората за дърва! — Нямам пари за билет! — Това е невъзможно!

На втората нощ сънувам пак същия сън, само че този път Дядо Господ беше по-строг и ми каза непременно да отида и да и да си набера дърва. — Разбира се, аз пак не отидох — зер, сън е това! — как мога да се реша!

На третата нощ, обаче, идва пак Дядо Господ и със строг глас ми заговори:

— Ако и този път не ме по-слушаш и не изпълниш волята ми, утре ще изпратя много голям студ и ще те унищожа! . . .

— Как ще отида Господи, да бера дърво в гората, като нямам пари да платя таксата и да си взема билет, нали ще ме хване горския и ще ми състави акт, а след топа може и до съд да отиде работата, отговорих аз,

Ще кажеш на горския и на съдията, че гората е моя и, че аз съм ти разрешил да си събереш малко дърва да се стоплиш, но няма да сечеш суровите, живите дървета, а само лежащите, събореките от вятъра — заповяда Господ...

Ставам сутринта и си казвам: — Няма що! — Ще отида, та каквото ще да става: Нали сам Гос-под ме изпраща в своята гора?! — Взех брадва и едно въже и отидох. Намерих един съборен бук лежащ и насякох от клонете му колкото можах да нося. Дойде горския — ето този същия, който тук присъства, състави ми акт, и най после по силата на човешките закони, сега, в този момент, съм изправен пред вас да ме съдите. . .

Прочее, предоставям но вас, г-н съдия, справедливо да отсъдите коя воля трябваше да изпълня — Божията или човешката?. . .

. . . От този ден бай Нено не купува вече дърва за отопление. Той получи разрешение да си събира сухи такива от гората без билет, при условие, че ще пази живите дървета.

П. Камбуров

Казанлък, 30. VI. 1941. г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Чесънът.

С развоя на лекарствената индустрия, която хвърли на пазаря безброй много лекарства, научната медицина забрави и занемари изпитаните, мощни помощни средства предадени ни от древната народна лечебно практика. Едно от тези забравени народни лекарства е и чесъна.

Чесънът действа стимулиращо (благотворно, поощрително) върху работата на храносмилателния канал: той подбужда производството на хранителни сокове и жлъчка; спъва развитието на някои чревни бактерии, поради което си свойство действа добре при много инфекциозни болести на храносмилателните органи. Отдавна познато, сега научно потвърдено е действието на чесъна при глистите в червата. Но неговото употребяване предпазва от редица заразни болести, особено децата от епидемиите на детския паралич.

Действието на чесъна върху кръвоносната система се проявява в намаляване високото кръвно налягане, намаляване ускорения пулс и добро оросяване на коронарните (на сърдечния мускул) кръвоносни съдове. Благодарение на тези си свойства, чесънът си е извоювал заслужено име като изпитано и ефикасно лекарство при гръдна жаба, високо кръвно налягане и артериосклероза.

В още по-ново време много автори мислят даже, че с чесън ще можем да повлияем лечебно на карцинома (рака). Според Lorand, по-малката смъртност от рак в Италия се дължи на това че там се яде много чесън.

В последно време първопричината но раковите заболявания (а и повечето други болести) се дири в самоотравянето от червата. От друга страна знаем, че съдържащия се в чесъна „алкилсулфат“ действа добре върху излъчването на солната киселина в стомаха. Така се обяснява противораковото действие на чесъна.

Превъзходното действие на чесъна се потвърждава и от изследванията на Kolle, Laubenheimer, и Volmar. Те са доказали, че растения, които съдържат „алил метил фенил“ и „метилзенфьол“ (?) (такива са главите на лука, зелените листа на същия, репичките и особено чесъна) убиват или силно спъват, развоя на болестотворните организми — даже без да идват в допир с тях. Че чесънът и гореказаните други храни убиват бактериите, без да са в допир с тях (значи от далеч!) се доказва все още в по-ново време и от Boker. По сетне, опити на Caspari са доказвали следното: Той е правил опити дали ракова тъкан, присадена в тялото на здравото животно, ще се развива. Когато на опитното животно давал чесън, забелязал, че виреенето на раковата тъкан се затруднявало. С други думи, растежа и разрушителното действие на злокачествената ракова тъкан се намалява от действието на чесновите съставни елементи. Даването на чесън на раково заболели животни, забавяло растежа на злокачествената буца. Тези опити са показали, че действително чесънът и подобните му растения, могат да ни служат като предпазни и лечебни помощни средства в борбата с рака.

Спъване раковия растеж с чесън при присадено заболяване е постигнал опитното и Makowski.

По A. Müller в организма се образували ненормални ракообразуващи отрови, които подтиквали злокачественото новообразувание. А знае се положително, че чесънът съдържа съединения, които обезвредяват гореказаните отрови и така ни пазят от тяхното зловредно действие.

Пресен е следният опит: Раковоклетъчна маса е поставена да стои 2 — 3 дни над чесън, без да се допира до него. Оказало се е, че така третираните ракови клетки са загубили или силно намалили способността си да се развиват.

Горните и много други научни данни в последно време, ни дават достатъчно основание да приемем, че чесънът е действително противоотровното средство. Още повече, че той не само повлиява благоприятно непосредствените с раковото образувание процеси и органи, а допринася за общото укрепяване на телесната цялост. Той прави организма общо невъзприемчив, неподатлив и издръжлив.

По въпроса за чесъна като храна и лекарство сме писали накратко и друг път. Горното вече хвърля обилие научна светлина по този въпрос. Остава ние да се поучим от всичко това, да използваме лечебността на чесъна като го поставяме редовно на нашата трапеза в разни комбинации. Префинените носове да простят за неговата миризма.

Д-р К. Йорданов — Варна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДОМАТИ

Родината на доматите е Перу, Южна Америка.

В Европа доматите са пренесени от испанци и португалци в началото но 16 век. Отначало доматите не били приети добре, защото населението ги смятало за отровни. Едва в края на 18 век доматите получили широко разпространение най-напред в Англия, после в другите европейски страни.

100 грама домати съдържат:

белтъчини 1.0 гр.

масти 0.2 гр.

въглеводи (въглехидрати) 4.0 гр.

соли 0.6 гр.

целулоза 0.8 гр.

вода 93.4 гр.

Един килограм домати дават средно 220 калории.

В 100 грама пресни домати се съдържал.:

калий 275 милиграма

хлор 34 милиграма

фосфор 26 милиграма

сяра 14 милиграма

калций 11 милиграма

магнезий 10 милиграма

желязо 0.4 милнгр.

Тия данни показват, че доматите са най богати на калиеви соли.

Доматите са ценен и богат източник на витамини А, В1, В2, и С.

В 100 грама пресни зрели домати се съдържат:

витамин А 1.6 — милиграма

витамин В1 0.08 — милиграма

витамин В2 0.05 — милиграма

витамин С 15 — милиграма

Освен изброените витамини, доматите съдържат и други витамини, например витамин Д, но извънредно малко.

Противно на много твърдения, в доматите се намират само следи от оксалова киселина, ето защо те могат да се употребявал, в храната на подагрици, артритици и ахалатурици.

Ако се вари доматен сок в естествена киселинност един час при 100 градуса, то се разрушавал. 50 % от първоначалното количество витамин С.

Разумно консервираните домати и вакуумно пюре от домати, са евтин източник на витамините през зимата.

Препоръчва се прибавката на домети или доматен сок към дадено ястие — което трябва да ври заедно с доматите (или сока) — да стават в края на готвенето, т. е. около 5 - 10 минути преди ястието да се отстрани от огъня.

Пресен суров сок от зрели червени домати е прекрасно средство за „оживяване“ (снабдяване с неразрушени витамини и соли) на разни ястия за малки деца, болни и възрастни.

И. М.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубави и полезни книги

Книга за летовниците, Д-р Н. Начев

Курортите в България, описание на всички наши курорти.

Красота и здраве чрез масаж, Силвен Фабр.

Грижи за цветята, Илия Казанджиев

Практически съвети за домакинята. Мари дьо Гран Мезон  

Сто разнообразни рецепти за бонбони и захерни изделия. Б. Рсноде  

Отхранваме и отглеждане на кърмачето, Д-р Леополд Мол

На слънце, ръководство за използване лечебната сила на слънцето. А. В. Никола

Отглеждане на децата, Луй Куне

Нова лечебна наука, Луй Куне

Наука за лице израза. Луй Куне

Чрез топлина към здраве. Д-р Винил

Нервните болести н природо-съобразното им лекуване, Д-р Капферер

Лекуване чрез пост и жизнената сила, Д-р Ридлин

Лекуване чрез цветните лъчи, А. Осборн Ийвс

Трите вредни храни Д-р П. Картон

Живите сили на слънцето, Георги Радев

Наука за дишането. Аледон

Проблемата на храненето, М. Стоицев

В съгласие с природата, Д-р Винш

Пътят към здраве, Махатма Ганди

Да ядем ли месо? Д-р Келог

Научните основи на вегетарианството, Д-р Ана Кингсфорд

За вегетарианството, Елизс Реклю

Трактат за вегетарианството. П. Б. Шели

Първо стъпало. Л. Н. Толстой

Бял или чер хляб, П. Георгиев

Душата, доказателство, че съществува. Ана Безант

Прераждането надеждата ма човечеството, Ърв. Купър

Лица и души, физиогномични портрети, Георги Радев

Учителят

Великият закон. П. Дънов  

Абсолютна чистота  

Трите основи на живота  

Доставя книжарница „Братство“- Севлиево

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...