16. Трагедия на душата

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 16 - то

Трагедия на душата.

Светъл облак осия избрания народ, а сърцераздирателния глас на Мойсея повика народната душа всред големите страдания за свобода. Силните влияния на Божите синове бяха в съприкосновение със синовете земни. Обеща Бог да даде Сина Своего в жертва за изкупление на народния грях. И Бог изпълни задачата си, но синовете на земята забравиха закона на правдата.

Но днес, Ученико, силата на духовната вълна се прелива и ще залее цялото миросъздание, а то значи: Духът на Божите синове днес се влиза във всяка разумна душа. Три образа са, през които е минал човешкия колективитет. Те са: човека, свръхчовека и Богочовека. Тези са образите, които са обогатили човека с културни придобивки. Това са образите, които изявяват трите свята на Битието, чрез които той се проявява като възможност в съзнателния живот.

И така, днес имаш в резултат образа на вселяването, в който Божия Дух обитава. В резултат на тия възможности, какво е наследството на човешката душа? - Образът на страданията. - Душата днес минава през света на трагедията и комедията. Тя е на сцената и като опитен актьор играе трагични сцена, борба със смъртта. Ще пропадне ли или ще победи? Да тя е вече скачена като безсмъртно звено с веригата на безсмъртния живот и е с тон в безсмъртната симфония. Наистина, днес като сфинкс на трагедията на страданията, тя - обикнала този образ, мъчно може да се освободи от него, защото й е станал като плът и кръв. Затова, тя е всякога изливаща се река, вечно развълнувано море и неуморна стихия. Това е най-реалното й лице, образ и устой. Сега тя е вече слязла от сцената на комедията и е на сцената на трагедията, на нея й предстои да слезе от тази сцена - трагедията и се изкачи на светилището, чрез силовите духовни вълни и там да стане вселяването на Божия Дух в нейните недра.

Ако днес душата е на трагичната сцена, за кого е тя там? Кой е нейния герой? Коя е онази прелест на сцена та, за да се жертва в огъня на страданията? Кое е онова утешение, онзи покой, онази глъбина, онази хармония, за която душата бленува, се жертва на страшната сцена на трагедията? Кой е онзи художник, който ще нарисува истинския й образ на тази героиня, за прослава и слава на възлюбения й? Кой е този скулптор - ваятел, който ще извае тази Венера на трагедията? Или кой е онзи маг, велик посветен, който ще отмери светлината на страданията й? Кой е онзи поет или композитор, който чрез звучната лира, ще изпее онази симфония на трагедията? Коя е онази богиня на съзвездията, от дванадесетте кръга, които са скачени с дванадесетте свята - тези свети области, в които попада и земята на трагедията?

Ученико, само върховният Дух, от който се излъчва светлина, Духът на Божествените трепети, които са семката в градината на душата. Само чрез великата духовна вълна душата ще напусне тази сцена на трагедията и ще влезе в царството на вътрешния покой за да има онази възможност да се изкачи на високата планина при царя на душите. Така царствена ще възвеличи своето достойнство по закона на правдата, любовта и истината. Тогава тя ще има магическата пръчица, чрез която ще съпоставя всички дисхармонични сили, които са били в разрез с нейното развитие, които и днес продължават да бъдат голяма спънка при изграждането на великия храм на новата култура. Днес тази духовна вълна залива земята, която е била земя на комедията и трагедията. За това настъпващо ново състояние на човешката душа е предизвестено от Учителите на човечеството, че ще настъпи мир, свобода, правда и Царството Божие на земята. Това състояние е целта, идеала на миналата епоха и на сегашната епоха – дял от сцената на трагедията и комедията, непобедим устрем към изгрев и красота. А това ще се постигне, когато направиш връзка със светлата йерархия и кажеш, както апостол Павел: „Не живея вече аз, но друг мир, друга душа импулсира в мен, друг Бог царува в моята скиня на святост. Бог живее в мен и сега всичко ще направя, зная защо го правя. Аз всичко зная, защото в мен живее онзи, който е знание”. Тава са децата на новата епоха и култура.

Сега, Ученико, снеми покривалото си пред лицето си, скъсай завесата на суетата и положително кажи: „Аз всичко зная“. Нека върховният дух обуе нозете ти с огъня на мълнията, украси главата ти е ореола на светията, украси гърдите ти с лавровия венец и смело тръгни за царството на Бога. Приеми лъчите, които идат от вечната пролет на Духа, които лъчи осветяват вратата на светилището, където е написана тази прокламация: „Аз всичко зная“. Днес Духът те събужда както майката нежно събужда своето малко дете, заспало дълбоко от умората, причинена от живота на трагедията. Днес Духът нежно милва обременената душа. Днес Духът със свещен трепет огрява онова начало, което е тайнственото, секретното, оня дълбок шепот, онова живо светло око, онова начало, което е в глъбината на човешката душа. Това начало е минало през сложните комбинации в Битието, излязло е от всред бурите, от условията на формите, които са го сковавали на страшната сцена на заблуждението.

Сега, коя е онази същност на Духа, която представлява семка, зародиш в Недрата на душата? Кое е онова, което дава импулс, надежда, че след трагедията и комедията ще застъпи великата реалност? Или, кое е онова число, което ще послужи като главен делител, който ще отклони онези сили, които са въжделения на душата? Кое е онова, което ще освободи съзнанието от горещите чувства? Ето съществения въпрос за разрешение. Тук се изисква велика знание, просвета, а тази светлина ще имаш само тогава, когато се домогнеш до радиациите на идващата духовна вълна в света на човека. Тя ще хвърли особена топлила и ще пламнат огнищата - човешките сърца и небето ще бъде достъпно за всяка обременена душа. Духът се излива в нежни вибрации.

Внимавай; Ученико, и използвай силите на Бялото Братство, Влез в редовете им, за да бъдеш основен камък на новата култура. Ти стоиш на важно място. Земята заема особени полоси спрямо другите планети. Има измествания на двата й полюса по отношение на слънцето. Тъй като слънцето е душата на светлите братя, то ще^: трябва да се свързваш всяка заран с тази душа. Иначе, те очаква онова страшно изключение, което представлява строго неумолим закон и тежко му на оногова, който попадне под неговия удар. Безпощаден е той! И затова, когато си под благодатта на тази духовна вълна, лети безспирно все по-нагоре към високата планина. При всяко изключение има нови градации, нови инволюции. Ето защо изключение в слънцето значи: - градация в живота Бялото Братство и изключение на земята инволюция на битовия живот. При такива изключения започна живота на земята. Било е някога и е станало изключение между планетите и при това изключение на вселените е дошла като резултат инволюцията, която има своя заредиш върху съществата. И от това историческо за битието изключение е започнала еволюцията, преминаване от живот към безсмъртие и от форма към сила, от атом към личност. Затова е влошен този процес, сложен е механизма на организмите. Тези организми имат своя култура, свой битов живот, своя организационна силова дейност от епохата на изключението във вселените. Затова клетките - естеството на човека - са представителите на онези волеви сили, които са деца на вселените и въздадоха съществото човек на вселените, душа на битието и вечна еволюция на съвършенството. Затова човек има своя орбита, централна силова линия и свои системи, от които системи три са най-важните които заемат най-важни служби в битието на човека. Това са; дихателната система, която значи еволюция на живота; втора - сърдечна та система, която значи силата на живата и трета - мозъчната система която значи: „Аз всичко зная”. „Отец живее в мен и аз живея в Отца“. „Отец приижда, а аз възлизам“.

Синове Божии се раждат на земята, защото царството Божие настъпва на земята. Тази Божествена вълна ще възстанови царството на любовта, царството на правдата, царството на истината, царството на добродетелта и царството на мъдростта. И ще се създаде в резултат човекът - „Аз всичко зная“. - Този човек, който ще слезе от сцената на инволюцията и ще тръгне по пътя на великата еволюция. Днес този човек е в ръцете на един велик пратеник - Божий представител, Божий серафим. Той влива нови струи - на живот в глъбините на душата и тя става представителка на новото царства на необятната красота.

26 юли 1931 г.