"КНИГА БИТИЕ" - ГЛАВА ПЪРВА

[Guest]

"КНИГА БИТИЕ" - ГЛАВА ПЪРВА

1. В начало Бог създаде небето и земята.

2. А земята беше пуста и неустроена; и тъмиина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

3. И рече Бог: Да бъде светлина. И стана светлина.

4. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

5. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнинатанарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

6. И Бог каза: Да бъде простор посред водите,който да раздели вода от вода.

7. И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше пад простора; и стана така.

8. И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

9. И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.

10. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.

11. И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието се- ме да е в него на земята; и стана така.

12. Земята произрасти крехка трева, трева, която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.

13. И стана вечер, и стана утро, ден трети.

14. И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;

15. и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.

16. Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.

17. И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,

18. да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.

19. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.

20. И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

21. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.

22. И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.

23. И стана вечер, и стана утро, ден пети.

24. И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.

25. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.

26. И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

27. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

28. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

29. И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.

30. А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна; и стана така.

31. И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
 

[Guest]

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВА ГЛАВА

6. Шестте Дни или Епохи, които са последователните Състояния на Възраждане на човека, се подреждат по следния начин:

7. Първо е Състоянието от детството до минутите, непосредствено предшестващи Възраждането, и то се нарича неопределено, пусто и тъмно. И първият успех, произведен по Господнето Милосърдие, е означен с Духа Божий, носещ се над водата.

8. Второто Състояние започва, когато се различи идващото от Господа от това, което произхожда от егоизма (proprium) на човека. Идващото от Господа в Словото се нарича Реликви (Reliquioe), и това основно са Познанията на вярата, придобити в детството. Те са скрити и не се появяват преди това състояние. Сега това състояние рядко минава без изкушения, неловкост, печал, от което плътското и светското, които са егоизма на човека, стихват и така да се каже, замират. По такъв начин присъщото на външния човек се отделя от присъщото на вътрешния човек.
Реликвите са във вътрешното и там са скрити от Господ за прилагането им в тази епоха.

9. Третото Състояние е Разкаянието; в него човек говори набожно и предано и прави добри и милосърдни дела; но това добро е безжизнено, защото той си мисли, че го прави сам по себе си. То е наречено крехка трева, после трева семеносна и накрая плодоносно дърво.

10. Четвъртото Състояние настъпва, когато човек бива докоснат от Любовта и озарен от Вярата; преди това речта му е била благочестива и е правил добро, но като следствие от изкушенията и объркването, а не по вяра и милосърдие, затова сега вярата и любовта пламват във вътрешния човек и се наричат двете Светила.

11. Петото Състояние е когато човек говори по вяра и оттук се утвърждава в истината и Доброто; направеното от него тогава е оживено и се нарича морски риби и небесни птици.

12. Шестото Състояние е когато по вяра и оттук по любов се изразява истината и се прави добро; делата тогава се наричат одушевени същества и животни. Тогава вече човек започва да действа по любов и в същото време по вяра, става Духовен и се нарича Образ. Неговият живот се подхранва с наслада от това, което е присъщо на Познанията на вярата и Делата на Милосърдието, наречени негова храна; природният му живот пък се наслаждава на присъщото на тялото и чувствата; оттук е борбата, продължаваща до времето, когато любовта се възцарява и човек става небесен.

13. Не всички възраждащи се достигат това състояние; някои, а днес по-голямата част, стигат само до първото състояние, други до второто, до третото, до четвъртото, до петото, рядко до шестото, и едва ли и един ще достигне до седмото.

[Guest]

ВЪТРЕШЕН СМИСЪЛ

14. В хода на това произведение, под Господ следва да се разбира единствено Господ. Спасителят на света Иисус Христос, и той е наречен Господ без друго наименование; по цялото Небе той е признат за Господ и е боготворен, защото Негова е властта над небето и земята. Това Той даже е повелил, казвайки: „Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв" (Йоан 13:13). И последователите му след Възкресението Го наричат Сам Господ.

15. По цялото Небе не познават друг Отец освен Господ, защото там той е само един, както Сам казва Той: „Аз съм пътят, истината и животът". Филип казва: „Покажи ни Отца". Исус му отговаря: „Толкова време съм с вас и не познаваш ли ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в
мене?Вярвайте ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене" (Йоан 14: 6, 8, 9, 10. 11).

16. Стих 1. В начало Бог създаде Небето и Земята. Началото означава най-древните Времена, също като Денят на Древността и Денят на Вечността, изрази, срещани на различни места у Пророците. Началото означава също първото Време, когато човек се възражда; тъй като тогава той се ражда изново и получава живот, оттук самото Възраждане е наречено Новото Сътворение на човека. Твори, Създава, Направи - почти навсякъде, където тези думи се намират в пророческите книги, означават с различни отсенки Възражда, както в Исайя: „Всички, които се наричат с Моето име. Които сътворих за славата Си; Аз създадох всеки от тях. да, Аз го направих" (43:7). Затова Господ се нарича Изкупител, Създател от утробата, Деятел, също и Творец; в същия пророк: „Аз съм Господ, Светият ваш, Творецът израилев, ваш Цар" (43:15). И в Давид: „И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа" (Пс. 102:19). Пак при него: „Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на Земята" (Пс. 104:30). По-нататък ще се види, че Небето означава Вътрешния човек, а Земята - външния човек, до възраждането.

17. Стих 2. А Земята беше пуста и неустроена, и тъмнина покриваше бездната; И Божият Дух се носеше над водата. Човек до възраждането си се нарича Земя неустроена и пуста; той също е оприличен на земя (humus), на която не е засято никакво добро и истина. Неустроено е това. което е лишено от доброто. Пусто - това, което е лишено от истината и оттук Тъмнината е недостатъчната разумност и липсата на познания относно духовния и небесния живот. Такъв човек е описан от Господ в Еремия: „Защото Моите люде са безумни, не Ме познават; глупави чада са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. Погледнах на земята и ето, тя беше пуста и празна; на небето - и нямаше светлината му" (4:22,23,25).

18. Лицето на бездната - това са Похотите на човека и след тях Неправдите, в които той цял е затънал; и тъй като в него няма никаква светлина, то той е като бездна или някакъв тъмен хаос; такова значение се придава на бездните и морските глъбини, пресушавани и опустошавани преди възраждането на човека, което е видно на различни места в Словото, като в Исайя: „Събуди се както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си изсушила морето, водите на голямата бездна, и си направила морските дълбочини Път за преминаването на изкупените. Изкупените от Господа ще се върнат." (51:9,10,11) Такъв човек, при разглеждането му от Небето представлява черна маса, напълно лишена от живот. Самите тези изрази означават изобщо Опустошението на човека, за което често се говори в пророците и което предшества възраждането, защото преди човек да може да различи истината и да почувства доброто, всички възможни препятствия и съпротивления трябва да бъдат отстранени. Така старият човек трябва да умре, преди новият да е заченат.

19. Под Дух Божий се подразбира Благостта Господня. Казано е, че тя се движи, защото подобно на една квачка, тя сгрява скритото от Господа в човека, наречено в Словото Reliquioe. Това са познанията на истината и доброто, които никога не се появяват на бял свят преди външното да е било опустошено. Тези познания тук се наричат лицето на водата.

20. Стих 3. И рече Бог: Да бъде светлина. И стана светлина. Направена е първата крачка, когато човек започва да осъзнава, че съществуват добро и истина от висш порядък. Напълно външните хора не знаят даже какво е това добро и какво - истина, защото те приемат за добро всичко, което е в зависимост от любовта им към себе си и от любовта към света, и за истина всичко, което благоприятства тази любов, не знаейки, че такова добро е зло, и такива истини - лъжа. Но когато човек е заченат отново, той започва тепърва да осъзнава, че неговото добро не е добро, а когато достигне висшата степен на озарение, той знае какъв е Господ, и че Господ е само добро и истина. Трябва да се знае какъв е Господ, тъй като Той Сам говори за това в Йоан: „Ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете" (8:24). Казано е още в Йоан, че Господ е самото добро или живот, и самата истина или светлина, и че затова никакво добро и никаква истина не съществуват вън от Господа: „В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог. Всичко това чрез Него стана, и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света." (1:1,3,4,9)

21. Стих 4, 5. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. Светлината нарекъл добро, защото е от Господа, Който е самото добро. Тъмнината е това, което до новото зачатие на човека е представлявало светлина, защото тогава злото е било добро и неправдата - истина, но тъмнината - това е егоизмът на човека, който остава. Всичко, което е от Господа, се оприличава на Деня. защото това е светлината, и всичко, което е от човешкия егоизъм, се уподобява на Нощта, защото това е мрак. Това често се среща в Словото.

Стих 25. И стана вечер, и стана утро, ден първи. От казаното по-горе можем да видим, какво означава вечер и какво - утро.
Вечерта показва предходното състояние, защото то е време на сенките или на заблужденията и липсата на вяра. Утрото показва настъпващото състояние, защото то е време на светлина, или на истини и познания на вярата. Вечерта означава изобщо това, което е от егоизма на човека, а утрото това, което иде от Господа; както се казва в Давид: „Духът на Господа говори чрез мене, и словото Му дойде на езика ми. Бог Израилев рече, скалата Израилева ми говори; и ще бъде като утринната виделина, когато изгрява слънцето в безоблачна зора, като трева, що никне из земята от сиянието, което блясва след дъжд." (2 Цар. 23:2.3,4). Защото Вечер означава отсъствието на вяра, а Утро - присъствието на вяра. Пришествието на Господа в света се нарича Утро; Даниил нарича Вечер времето, когато е дошъл, защото тогава нямало никаква вяра: „И Светият каза ми: До две хиляди и триста
вечери и утрини; тогава светилището ще се очисти" (8:14.26) Подобно на това, Утрото е прието в Словото за всяко Пришествие на Господа, така че тази дума означава ново творчество.

23. Няма нищо по-естествено в Словото от приемането на Деня за самото Време. Например в Исайя: Денят Господен наближи, ето денят Господен иде. Затова ще разклатя небето, и земята от тресене ще се премести в деня на пламенната Ми ярост; и времето да стане това скоро ще дойде; дните му не ще се продължат" (13:9,13,22). В същия пророк: „В оня Ден Тир ще бъде забравен за седемдесет години, колкото са дните на един цар" (23:15). Тъй като денят се приема за Времето, той също се приема и за състоянието по това време, както в Еремия: „Горко ни! защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки"*(6:4). И в същия пророк: „Ако вие нарушите завета Ми за деня и завета Ми за нощта, тъй щото да не бъдат вече ден и нощ на времето си" (33:20,25). „Обнови дните ни както изпърво" (Плач. 5:21).

24. Стих 6. И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. След като Духът Божий или Благостта Господня е дарила Познанията на истината и доброто, и е осветила, че има Господ и че Господ е самото добро и самата истина, и че няма добро и истина вън от Господа, тя е направила разлика между Вътрешния човек и Външния, и следователно, между Познанията, които са във вътрешния човек и науката, принадлежаща на външния човек. Вътрешният човек е наречен Простор, Познанията, които има вътрешният човек са наречени водите над простора, а научните начала на външния човек са наречени водите под простора. Преди своето възраждане човек не знае даже, че в него има вътрешен човек, а още по-малко, какъв е той; той мисли, че няма какво да се различава, защото потънал в плътското и светското, той затрупва там присъщото на вът-
решния и прави от различни помежду си предмети тъмна смесица. За това е казано по-напред: да бъде простор посред водите и после: да раздели той водите между водите, а не да раздели водата между водите. Но за тях после е казано в стихове 7 и 8 следното: И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. И Бог нарече простора Небе. Следователно, друго нещо, което възраждащият се човек забелязва, е началото на осъзнаването, че в него има Вътрешен човек, и че присъщи на Вътрешния човек са доброто и истината, които изхождат от самия Господ. Тъй като Външният човек, възраждайки се, мисли, че прави добро и изразява истината сам по себе си, затова, защото е такъв, той е подтикван от Господ към правене на добро и изразяване на истината сякаш под действието на своя егоизъм (proprium); затова отделянето на водите под простора става по-рано, а разделянето на водите над простора - след това. Небесна тайна е също, че човек е бил воден от своя егоизъм както чрез лъжливи чувства, така и чрез своите въжделения и бива обръщан от Господа към истинното и благото; и затова всички минути на Възраждането следват една след друга от вечерта към утрото, както от външния човек към вътрешния или както от земята към небето. Затова сега Просторът или Вътрешният човек, е наречен Небе.

25. Разширява Земята и разпростира Небето се явява тържествено изречение в пророците, когато става дума за Възраждането на човека, както в Исайя: „Така казва Господ, изкупителят ти; Който те е създал в утробата: Аз съм Господ, Който извърших всичко; Който сам разпрострях небето и сам разстлах земята" (44:24). След това относно пришествието Господне той ясно казва: „Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината", т. е. че той не унищожава заблужденията и не гаси похотите наведнъж, но ни обръща малко по малко към истината и доброто. И после: „Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея и дух на тия, които ходят по нея" (42:3,5). Освен тези места има още много други в Словото.

26. Стих 8. И стана вечер, и стана утро, ден втори. Видно е от предходния стих 5, какво означават Вечерта, Утрото и Денят.

27. Стих 9. И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. Когато човек знае, че в него има вътрешно и външно, и че Истината и Доброто изхождат от Господа във вътрешното и чрез вътрешното във външното, макар това да не изглежда така, тогава истината и доброто, или Познанията на истинното и благото, които са в него, се съхраняват в паметта му и се отнасят към научните начала; защото всичко въведено в паметта на външния човек, било то природно, духовно или небесно, остава в нея като научно, и от нея се възпроизвежда от Господа. Тези познания са водите, събрани на едно място и наречени Морета; самият външен човек е наречен Суша и по-нататък Земя, както ще видим впоследствие.

28. Стих 10. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
Водите въобще в Словото означават Познанията и Науката, а Моретата - тяхното събиране, както в Исайя: „Защото земята ще се изпълни със знание за Господа, както водите покриват дъното на морето" (11:9). И в същия пророк относно липсата на познанията и науката: „И водите ще изчезнат от морето, течението на водата ще пресекне и ще пресъхне, реките ще отмрат" (19:5,6). В Агея за новата Църква се казва: „Аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата, ще разтърся всичките народи и отбраните неща на всички народи ще дойдат; и Аз ще изпълня този дом със слава" (2:6,7). И в Захарий по повод на възраждащия се човек: „То ще бъде единствен ден, познат само на Господа; ни ден, ни нощ; а привечер ще има виделина. И в оня ден живи води ще излязат из Ерусалим, половината им към източното море и половината им към западното море" (14:7,8). Описанието, дадено от Давид, е на човек в състояние на опустошение, който трябва да се възроди и да се поклони на Господа: „Господ своите си намиращи се във вериги не ще презре; Небесата и Земята ще Го възхвалят и Моретата и всичко, което се движи в тях". В Захарий Земята означава приемник: „Господ, Който простря небето и основа земята и образува в човека духа му" (12:1).

29. Стих 11, 12. И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си чието семе да е в него на земята; и стана така. Земята произрасти крехка трева, трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си. чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро. Когато Земята или човекът е готов да получи от Господа небесните семена и да произведе някакво добро и някаква истина, тогава Господ възражда отначало нещо нежно, наречено крехка трева, след това нещо пополезно, което се сее отново и е наречено семенна трева и накрая, някакво добро, което дава плод и е наречено дърво плодоносно, чието семе да е в него според вида си. Възраждащият се човек отначало е такъв: той мисли, че прави добро сам по себе си, и изразява истината сам по себе си, докато вярно е това, че всяко добро и всяка истина са от Господа; затова мислещият, че действа сам по себе си, няма Живота на истинната вяра, който обаче може да придобие по-късно.
Той още не може да вярва, че това е от Господа, защото е в състояние на подготвяне за получаване на истинната вяра. Неодушевените предмети представляват това състояние, а Одушевените предмети - състоянието на Живота на вярата, който следва след това. Господ сам е благоволил да ни каже, че той е Сеячът, че неговото Слово е семето, и че човекът е Земята: (Матея 13:19.24,37,38,39, Марка 4:14,21 и Лука 8:1,16). В подобен смисъл Той казва също: „Божието царство е също както кога човек хвърли семе в земята; и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае; земята сама по себе си произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа" (Марка 4:26,27.28). Под Царството Божие се разбира цялото Небе, в по-малко универсален смисъл - истинната Църква Господня, а в особен смисъл - всеки, който е в истинната вяра или който се възражда за живота на вярата; такъв човек е наречен Небе, защото в него е Небето и Царството Божие, както Господ сам ни поучава в Лука: „А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието Царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така, щото да се забелязва; нито ще рекат: ето тук е! или: там е! защото ето. Божието царство е всред вас" (17:20,21). Такава е третата степен на Възраждане на човека, това е неговото разкаяние, което върви както и другите от сянката към светлината, от Вечерта към Утрото, затова е казано в стих 13: И стана вечер, и стана утро, ден трети.

30. Стих 14, 15, 16, 17. И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята. Невъзможно е да се
разбере добре какво представляват големите Светила, ако не се знае отначало каква е Същността на вярата и после, каква е нейната прогресия в раждащите се отново. Самата Същност и Живот на вярата - това е сам Господ, защото който не вярва в Господа, не може да има живот, както Той Сам казва в Йоан: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него" (3:36). Постепенността на вярата протича така при раждащите се отново: отначало в тях няма никакъв живот, защото живот не се придобива в Злото и Лъжата, но в Доброто и Истината, след това те получават от Господ живот чрез Вярата: първо чрез Вярата на Паметта, която е Вяра научна, после чрез Вярата на разумността, която е Вяра интелектуална, и накрая чрез Вярата на Сърцето, която е Вяра на Любовта и спасението. Научната и интелектуалната Вяра са представени от стих 3 до стих 13 като предмети неодушевени; Вярата, оживена от Любовта, е представена от стих 20 до стих 25 като одушевени предмети.
Затова сега се говори за Любовта и после за Вярата, които са наречени Светила; Любовта е по-голямото Светило, владеещо над деня, а Вярата, изхождаща от Любовта, е по-малкото Светило, владеещо над нощта; и тъй като те съставляват едно, за тях се говори в единствено число: да бъде, а не да бъдат. Любовта и Вярата за Вътрешния човек са като Топлината и Светлината за Външния плътски човек; затова едното се изобразява чрез другото. Вследствие на това казват, че Светилата са поставени на небесния простор, т. е. във Вътрешния човек; по-голямото Светило в неговата Воля и по-малкото в неговия Ум, но те се явяват във волята и в ума като едно цяло, както Слънчевата светлина в предметите. Благостта на самия Господ действа на волята с любовта и на ума с истината и вярата.

31. На различни места в пророците става ясно, че големите Светила означават Любовта и Вярата и че са наречени Слънце, Луна и Звезди, както в Езекиил: „И когато те угася, ще покрия небето и ще помрача звездите му, ще покрия слънцето с облак и луната няма да свети със светлината си; ще помрача над тебе всичките небесни светила и ще туря тъмнина на Твоята земя" (32:7,8). На това място се говори за фара, на и за Египет, от които в Словото се подразбират Чувственото и Научното начало. С това се посочва, че те са угасили любовта и вярата с чувствеността и науката. В Исайя: „Ето денят Господен иде, за да запусти земята, защото небесните звезди и съзвездия не ще дадат светенето си; слънцето ще потъмнее при изгряването си, и луната не ще сияе със светлината си" (13:9,10). В Иоил: „Защото иде денят Господен, ден тъмен и мъглив; земята се тресе пред тях, небето трепери, слънцето и луната потъмняват, и звездите оттеглят светенето си" (2:2,10). Когато става дума за пришествието Господне, за просветлението на народите, следователно на новата Църква и в частност на всеки, който е в тъмнината и който получава светлината и се възражда, Исайя казва: „Стани, свети защото светлина дойде за тебе; защото ето, тъмнина ще покрие земята и мрак народите; а над тебе ще осияе Господ, народите ще дойдат при светлината ти и царете при бляскавата ти зора. Господ ще ти бъде вечна светлина, слънцето ти няма вече да залезе, нито ще се скрие луната ти; защото Господ ще ти бъде вечна светлина „(60.1,2,3,19,20). В Давид: „Господ с мъдрост направи небесата, простря земята върху водите; направи големи светила, Слънце, за да владее деня и Луна и звезди, за да владеят нощта" (Пс. 136:5-9). И пак там: „Хвалете Господа, слънце и луно, хвалете Го, всички светли звезди, хвалете Го, Небе на небесата и води, които сте над небесата (148:3,4). На всички тези места Светилата означават Любовта и Вярата; и тъй като Светилата представлявали и означавали Любов и
Вяра в Господа, било повелено в Юдейската Църква да се пали светилник без прекъсване от вечерта до утрото, защото всичко, повелено в тази Църква, било предзнаменувано от Господа. Така е казано за този Светилник: „И ти заповядай на Израелтяните да ти донасят чисто дървено масло за осветление, за да горят винаги светилата. В шатъра за срещане, пред завесата, която е пред плочите на свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат да горят от вечер до заран пред Господа" (Изход 27:20,21). Сега ще ви покажа, чрез Божественото Милосърдие на Господа, че Светилата означават Любовта и Вярата, които Господ запалва, и те светят във Вътрешния човек, и чрез вътрешния - във външния.

32. Любовта и Вярата отначало са наречени големи Светила, след това Любовта - по-голямо Светило и Вярата - по-малко Светило. И казва се за Любовта, че тя ще владее над деня, и за Вярата, че ще владее над нощта. Тъй като това представляват Тайни, които в днешно време са особено непроницаеми, то Божественото Милосърдие на Господа ми позволи да ги открия. Те са особено непроницаеми в днешното скончание на дните, защото сме достигнали Края на века и почти няма Любов, а следователно и Вяра, както сам Господ предсказа в Евангелистите с тези изрази: „слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят" (Матея 24:29). Слънцето тук е Любовта, която е помрачена. Луната е Вярата, която не дава повече светлина. Звездите - това са Познанията на вярата, които падат от небето и които са силите и могъществата на небесата. Прадревната Църква не признавала друга вяра, освен самата Любов; Ангелите небесни също не признават друга вяра, а само изхождащата от Любовта; понеже в небесата не се дава друг живот, освен живота на Любовта, оттук блаженството е толкова голямо, че не може да бъде описано, и не може да бъде обхванато от никаква човешка представа. Тези, които са в Любовта, любят с нея Господа от глъбините на сърцето; но те знаят, говорят и посочват, че всяка любов и следователно, всеки живот, са присъщи на самата Любов и затова щастието се получава единствено от Господа, както и че самите те не притежават и наймалката частица любов, живот и щастие. В Преображението Голямото Светило и Слънцето означават също, че Господ е Този, от който излиза Любовта, защото: „лицето му светна като слънцето, а дрехите му станаха бели като светлината" (Матея 17:2). Лицето означава съкровената вътрешност, а Дрехите - изхождащото от съкровеното, по такъв начин Слънцето или Любовта представляват божествеността на Господа, а Светлината или Мъдростта, изхождаща от Любовта - неговата Човечност.

33. Всеки добре знае, че не съществува изобщо живот без никаква Любов и няма друга радост, не произлизаща от Любовта; но каквато е Любовта, такъв е и животът, и такава е радостта. Ако се отдели любовта или което е същото - желанието, тъй като то е производно на любовта, то мисълта мигновено ще се прекрати и би настанала смърт. Това ми бе дадено да узная от живия опит. Любовта към себе си и любовта към света имат нещо подобно на живот, и нещо подобно на радост, но тъй като са напълно противоположни на истинната Любов, състояща се в това, да любиш Господа повече от всичко и ближния си като себе си, то ясно е, че те не са Любов, а ненавист; защото колкото повече някой обича себе си и света, толкова повече ненавижда ближния си и следователно, Господа; затова истинската Любов е Любов към Господа, истинският живот е животът на любов към Господа и истинската радост е резултатът от този живот. Истинската Любов не може да бъде друга освен единствена, също и животът, и той трябва да бъде единен; оттук произтичат истинските радости и истинските благополучия, както при ангелите в небесата.

34. Любовта и Вярата не могат никога да бъдат
разделени, защото те представляват едно цяло; затова Светилата са взети като едно и е казано: да има Светила на Небесния Простор. Позволено ми е да предам относно това поразителни неща. Небесните Ангели, само защото Господ ги поддържа в такава Любов, са посредством тази Любов в Познанията на вярата, в такъв живот и в такава светлина на ума, че едва ли може да се създаде за това представа. Обратно, духовете, знаещи всичко, което се отнася до учението на Вярата, но нямащи Любов, пребивават в живот така хладен и в такъв сумрак, че не могат даже да се приближат до първия вход към небесата, без да побягнат назад. Някои казват, че вярват в Господа, но не живеят както той поучава; тях Господ посочва в Матея: „ Не всеки, който ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши моята воля. В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето име ли пророкувахме" и т. н. (7:21,22). Следователно, тези, които са в Любовта, са също така и във Вярата и в небесния живот, но не и тези, които казват че вярват, а нямат живот на Любов. Животът на Вярата без Любов е като Слънчевата Светлина без топлина, както бива зиме, когато нищо не расте и вехне и замира; но Вярата от Любовта е като Слънчевата Светлина напролет, когато всичко расте и цъфти, защото Слънчевата топлина предизвиква узряване. Същото е и с небесните и духовните, представени в Словото, предмети, които са в света и на земята. Липсата на Вяра и Вярата без Любов също са уподобени от Господ на зима; говорейки за свършека на света в Марка, той казва: „При това молете се да не стане това зиме, защото през ония дни ще бъде скръб небивала досега" (13:18,19). Бягството - това е последното време на всеки човек, когато умира; зимата - това е животът без всякаква любов, дните на скръб представляват нещастното състояние в този живот.

35. Човек притежава две способности - Воля и Разум: когато Разумът управлява Волята, то тези две способности съставляват един дух (mentem) и образуват, следователно, един живот; защото тогава човек прави това, което желае, мисли за него и го прилага в действие; но когато Разумът е в противоречие с Волята, както бива с тези. които казват че вярват, а живеят противоположно на вярата, тогава единството на духа силно се раздвоява: една част се стреми към небето, другата тегли към ада, и тъй като волята съставлява всичко, то целият човек би се хвърлил в ада. ако Господ не би го пожалил.

36. Отделящите Вярата от Любовта даже не знаят, какво е Вярата. Размишлявайки за Вярата, някои знаят само, че това е чистата Мисъл, други - че това е Мисълта за Господ, и много малко, че това е Доктрината на Вярата; но Вярата не е само Познание или Признание; тя преди всичко е Подчиняване на всичко, което тя предписва. Първото правило, което тя преподава и което трябва да се спазва, е да любиш Господ и ближния. Неизпълняващият тази заповед няма Вяра, на което Господ учи така ясно, че се изключва всяко съмнение. Първата от всички заповеди е: „Слушай, Израилю, Господ нашият Бог е един Господ! Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ето втората подобна на нея заповед: Да възлюбиш ближния си като себе си. Друга заповед по-голяма от тия няма" (Марка 12:29-35). И в Матея Той нарича това предписание Първата и Велика Заповед и казва, че в нея са Законът и Пророците. Законът и Пророците означават универсалното Учение на Вярата и цялото Писание.

37. Казано е че Светилата ще бъдат, за да служат за знаци и за показване на времената, дните и годините. Макар в буквален смисъл да не става ясно, че в тези изрази са заключени тайни, въпреки това те са така много, че е невъзможно да се открият сега; ще се огранича само да съобщя, че изменението на състоянието на духовните и небесните неща е оприличено тук на изменението на състоянието на дните и годините. Измененията на дните следват от утрото към пладне и от пладне към вечерта, след това се връщат към утрото след нощта. Изменението на годините следва подобно на това от пролетта към лятото, от лятото към есента, и се завръщат към пролетта, преминавайки зимата. Оттук са вариациите на топлината и светлината, после и на плодородието на земята. Тези вариации са уподобени на изменението на духовните и небесните неща. Без тези изменения на състоянието и вариациите животът би бил еднообразен и следователно, празен; не биха могли да бъдат разбрани и различени, а още по-малко осъзнати, доброто и истината. Ето кое Пророците наричат Наредби, както в Еремия: „Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина денем и нарежда луната и звездите за светлина нощем. Ако изчезнат тия наредби отпред Мене, тогава и израилевото потомство ще престане" (31:35,36). И в същия Пророк: „Така казва Господ: Ако не съм поставил завета си за деня и нощта, и ако не съм определил наредбите за небето и за земята" (33:25). Ще изложа това с Божественото Милосърдие на Господа в гл. VIII (стих 22 Битие).

38. Стих 18. Да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. Денят - това е Доброто, а нощта - Злото. Затова доброто се нарича делата на деня, а злото - делата на нощта. Светлината е истината, а тъмнината е лъжата, както поучава Господ в Йоан: „и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината; но който постъпва според истината отива към светлината" (3:19,21).
Стих 19. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.

39. Стих 20. И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния простор. Само след като големите Светила са запалени и поставени във Вътрешния човек, и Външният получава от това светлина, човек започва да живее; до този момент едва ли може да се каже, че той е живял, защото Доброто, правено от него, той е мислел, че прави от само себе си, и Истината, изразена от него, е мислел, че изразява сам по себе си; от това, че човек сам по себе си е мъртъв и в него няма нищо освен зло и лъжа, става ясно, че всичко, направено от самия него е дотолкова лишено от живот, че той даже не може да направи в своя егоизъм добро, което да е добро вътре в себе си. Че човек не може ни да мисли добро, ни да желае добро, ни следователно, да прави добро вън от Господа, всеки може да види в Учението на Вярата, защото Господ казва в Матея: „Сеячът на доброто семе е Човешкият Син" (13:37). Доброто може да бъде само от Господа, единственият извор на доброто, както казва той в Лука: „Никой не е благ, освен един Бог" (18:19). Още повече че, когато Господ призовава човека към живот и го възражда, отначало му позволява да мисли така, защото тогава човек не може да разбира и да се държи другояче към вярването и схващането, че всяко добро и всяка истина изтичат от самия Господ. През цялото време, докато той мисли така, неговата Истина и Добро наподобяват крехка Трева, после Трева семеносна и накрая плодоносно Дърво, всичко безжизнено; но сега когато той е оживен от Любовта и Вярата и мисли, че Господ твори в него всичкото Добро, което той прави, и цялата Истина, която произнася, той се сравнява първо с водните Влечуги,
с Птиците, летящи над земята и после с Животните - с всичко, което е оживено и наречено живи души.

40. Влечугите, произведени от водата, означават Научното начало, принадлежащо на Външния човек, а Птиците - Разсъдъчното, Рационалното и Интелектуалното начала, които се отнасят до Вътрешния човек. Че Влечугите във водата или рибите означават научното, е видно в Исайя: „Защото когато дойдох, нямаше никой; със смъмрянето си изсушавам морето, обръщам реките в пустиня; рибите им се вмирисват, умирайки от жажда, от нямане вода. Аз обличам небето с мрак" (50:2,3). Това се вижда още
по-ясно в Езекиил. Когато Господ описва новия храм и въобще, новата Църква и човека, принадлежащ на Църквата или възродения, защото всеки възроден човек е Храм Господен, той се изразява така: „Тогава Господ ми рече: Тая вода изтича откъм източната страна, слиза към полето и се влива в морето; и когато се излее в морето, водата му ще се издери. И всяко одушевено, с което морето изобилства, ще живее на всичките места, дето би отишла тая пълна река, и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тая вода е дошла там, и че водите на морето са се изцерили; понеже дето отиде реката, всичко ще живее. И рибари ще стоят край нея от Енгади до Енеглаим, там ще простират мрежите си; рибите им ще бъдат твърде много по видовете си, като рибите на голямото море" (47:8,9,10). Рибарите от Енгади до Енеглаим с прострени мрежи означават поучаващите природния човек в Истината на Вярата. Че Птиците означават Рационалното и Интелектуалното, често се вижда в пророците, както в Исайя: „Който зове хищна птица от изток и от далечна земя мъжа на намерението си" (46:11). В Еремия: „Погледнах и ето, нямаше човек, и всичките небесни птици бяха избягали" (4:25). В Езекиил: „На високата Израилева планина ще го посадя и то ще изкара клончета, ще дава плод, и ще стане великолепен кедър; под него ще обитават всички птици от всякакъв вид, под сянката на клоните му ще живеят" (17:23). И в Осия, където става дума за новата Църква или за възродения човек: „В оня ден ще направя за тях завет, с полските зверове, с небесните птици и със земните гадини" (2:18). От това само, че Господ сключва нов съюз с тях, всеки може да види. че дивият Звяр не означава диво животно, и Птицата
не означава птица.

41. Всичко, което е от егоизма на човека, не притежава никакъв живот в себе си, и на вид изглежда твърдо като кост и черно; но всичко, идващо от Господа има живот и съдържа в себе си духовното и небесното; на вид то е като нещо човечно, имащо живот, и може да е невероятно, но съвсем не по-малко истинно това, че всяка дума, всяка идея и най-малка мисъл на Ангелския дух са надарени с живот. Затова изхождащото от Господа има Живот в себе си, има Вяра в Самия Него, и то е представено като жива душа; тогава то е в телесна форма, означена тук с думите: движещо се и пълзящо; но тези неща са още тайна за човека. Говорим за тях по единствената причина, че става дума за живата душа и за това, което се движи.

42. Стих 21. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро. Рибите, както беше казано, означават научното, оживено тук чрез Вярата от Господа и следователно, живо. Китовете означават научното, взето в общ смисъл, чрез което съществуват научните схващания в частен смисъл. Нищо не се дава в универсален смисъл, без да бъде под някакво общо значение, за да съществува и подпомага. Китовете се споменават понякога в Пророците и означават научното, прието в общ смисъл. Фараонът, Царят на Египет, представляващ мъдростта или човешкия ум, т. е. въобще науката, е наречен големия Кит, както в Езекиил: „Ето, аз съм против тебе, Фараоне, египетски царю, великото чудовище, (Китът), което лежиш всред реките си, което си рекло: Реката ми е моя; аз я направих за себе си" (29:3). И на друго място: „дигни плач за египетския цар Фараон и кажи му: Уподобил си се на млад лъв между народите, но си като чудовище в моретата; и устремил си се в реките си и мътиш водите с нозете си" (32:2). С това се означават желаещите да влязат в тайнствата на вярата посредством науката, т. е. сами по себе си. В Исайя: „В оня ден Господ с лютия, и великия, и якия Си нож ще накаже левиатана, бързия змей и левиатана, извиващия се змей, и ще убие чудовището, което е в морето" (27:1). Да убие Китовете в морето означава непознаването на най-общите неща. В Еремия: „Навуходоносор, Царят Вавилонски, ме изяде, смаза ме, направи ме празен съд, погълна ме като чудовище, напълни корема си с моите сладки неща и мене оттласна" (51:34). Той също така погълнал Познанията на вярата, които тук са представени като сладки неща, както Китът погълнал Йона. Китът се счита за тези, които владеят общите начала на Познанията на вярата, какватое науката, и които постъпват така.

43. Стих 22. И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците на земята. Всичко, носещо в себе си живот от Господа, се плоди и размножава изобилно. Докато човек живее в тялото, това не му се струва да е така, но в този живот той се поразява от изумление. Да се плоди в Словото се отнася за това, което е от любовта, а да се размножава - за това, което е от вярата. Плодът от Любовта има семе, с което се размножава. Благословението Господне също означава в Словото плодовитостта и размножаването, защото и едното и другото произвежда той.
Стих 23. И стана вечер, и стана утро, ден пети. 44. Стих 24, 25. И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така. И Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро. Човек, както земята, не може да произведе нищо добро, без да получи предварително семената на Познанията на вярата, чрез които той би знаел в какво да вярва и какво трябва да прави. Свойството на разума е да разбира Словото, а свойството на Волята - да го изпълнява. Да разбираш Словото и да не го привеждаш в действие - това е да казваш, че вярваш, но ни най-малко да живееш според вярата; такъв човек разделя тези две способности, разкъсва своя дух (mentem) и е наречен от Господ Безумен: „И тъй, всеки, който чуе тия мои думи и ги изпълнява, ще се уподоби на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и всеки, който чуе тези думи и не ги изпълнява, ще се уподоби на неразумен човек, който построи къщата си на пясък" (Матея 7:24,26). Присъщото на Разума е означено, както бе показано, чрез Влечугите, които произвежда водата и чрез Птицата над земята и по небесния простор; присъщото на Волята тук е означено с одушевените животни, които произвежда земята, това, което пълзи и накрая, земните Зверове.

45. Живелите в древните времена така обозначавали присъщото на разума и присъщото на волята. Оттук в Пророците и постоянно в Писанието на Стария Завет различните видове животни представляват чрез себе си нещо подобно. Животните са два вида: лоши, които са вредни и добри, които са кротки. 
Злото, което е в човека, е обозначено с лошите животни, като мечките, вълците, кучетата; доброто пък е обозначено с кротките животни като телците, овцете и агнетата. Тук, понеже хората трябва да бъдат възродени, се привеждат добрите и кротките животни, означаващи чувствата на любовта. Низшите предмети, близки до плътта, са наречени земни животни - те са Страстите и Похотите.

46. На много места в Словото може да се види. че Животните означават Чувствата в човека, лошите у злите и полезните у добрите. Така е в Езекиил относно Възраждането: „Защото ето, Аз съм за вас и ще се обърна към вас, и вие ще бъдете обработвани и засявани. И ще заселя върху вас много човеци и животни, които ще нарастнат и ще се наплодят; и ще ви населя както бяхте по-напред, и ще ви сторя по-голямо добро, отколкото в началото. (36:9,11). В Иоил: „Не се плашете, полски животни, защото пасищата на целината поникват" (2:22). В Давид: „Дотолкова бях избезумял и не разбирах, бях като скот пред Тебе" (Пс.
73:22). В Еремия: „Ето, идат дни, казва Господ, когато ще насея Израилевия дом и Юдовия дом с човешко семе и с животинско семе; така ще бдя над тях за да градя и да насаждам" (31:27,28). Това е за Възраждането. Зверовете също означават Чувства. Така в Осия: „В оня ден ще направя за тях завет с полските зверове, с небесните птици и със земните гадини" (2:18). В Йов: „И не ще се уплашиш от земните зверове, защото ще имаш спогодба с камъните на полето; и дивите зверове ще бъдат в мир с тебе" (5:22,23). В Езекиил: „И като направя с тях завет на мир, ще премахна лютите зверове от земята, така щото овцете Ми ще живеят безопасно в пустинята" (34:25). В Исайя: „Полските зверове ще ме прославят, защото давам вода в пустинята" (43:20). В Езекиил: „Всичките небесни птици правеха гнезда в клончетата му; и всичките полски животни раждаха под клоновете му; а под сянката му живееха всичките големи народи" (31:6). Тук се говори за Асириеца, който означава духовния човек и се сравнява с Едемската градина. В Давид: „Хвалете Господа, всички ангели негови; хвалете Господа от земята, вие морски чудовища; плодовити дървета; зверове и всички животни, и влечуги, и крилати птици (Пс. 148:2,7,10). Тук се споменават същите предмети: китове, плодоносно дърво, див звяр, животно, влечуго и птица; ако те не означаваха, че в човека има живот, то не бихме могли никога да кажем, че славят Господа. В пророците има различие между полезните Животни и дивите земни Зверове, и между полските животни и дивите полски зверове. Към праведностите се отнасят имената на Животните, така праведниците, които са близо до Господа, се означават с животни в Езекиил и в Йоан: „И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите животни; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу" (Откр. 7:11). „И двадесетте и четири старци и четирите животни паднаха, та се поклониха на Бога" (Откр. 19:4). Тези, на които трябва да бъде проповядвано Евангелието, са наречени също твари, защото трябва да се сътворят отново: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар" (Марка 16:15).

47. Тези две изречения заключват в себе си тайните на Възраждането; в първото изречение е казано: Да произведе земята одушевени животни, добитък и земни зверове; и във второто в обратен ред: Бог създаде земните зверове и после добитъка, защото човек действа някак си сам по себе си. възраждайки се и даже впоследствие, докато не стане небесен; по такъв начин Възраждането започва от Външния човек и продължава до Вътрешния; затова тук порядъкът е друг и външното предшества.

48. Сега от гореказаното е установено, че Състояние Пето съществува, когато човек говори по Вяра, присъща на Разума и оттук се убеждава в Истината и Доброто; произведеното от него тогава е одушевено и означено като морски Риби и Птици небесни. Също така е установено, че Шестото Състояние съществува, когато според Вярата, присъща на Разума, и според Любовта, присъща на Волята, той изразява истината и прави добро. Произведеното от него тогава е наречено Живо същество и Животни. И защото тогава той започва да действа от Любов, и в същото време по Вяра, той става Духовен Човек и се нарича Образ. За това ще говорим сега.

49. Стих 26. И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. Господ се явявал като човек на първобитните хора на Прадревната Църква, с които той говорил. Много може да се предаде за тези хора, но сега още не е време; затова те наричали с името Човек само Него Самия и изхождащото от Него. Колкото до тях, то само осъзнатото от тях като прието от Господа, т. е. всяко Добро на Любовта и всяка Истина на Вярата, те признавали за идещи от Човека, защото това изхождало от Господа. Оттук в Пророците под Човек и под Син Човешки се подразбира във външен смисъл Господ, а във вътрешен смисъл Мъдростта и Разума, и после всеки възроден човек, както в Еремия: „Погледнах на земята и, ето, тя беше пуста и празна; на небето, и нямаше светлината му. Погледнах и ето, нямаше човек, и всичките небесни птици бяха избягали" (4:23,25). В Исайя, където Човек във вътрешен смисъл означава възроден и във външен смисъл - Самия Господ: „Така казва Господ, Светият на Израиля и неговият Създател: Аз създадох земята и сътворих човека на нея, Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му множество" (45:11,12). Затова Господ бил виждан от Пророците като човек. В Езекиил: „И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир, и върху подобието на престола имаше подобие наглед като човек, седящ на него на високо" (1:26). Той бил видян от Даниил под името на Сина Човешки или Човека, което е едно и също: „Гледах в нощните видения и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Древния по дни и доведоха го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине и царството Му е царство, което няма да се разруши" (7:13,14). Господ даже често се нарича Син Човешки или Човека, и той предсказва, както в Даниил, Своето Пришествие в Славата: „като видят Човешкия Син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слава" (Матея 24:30). Облаците небесни означават буквалния смисъл на Писанието; Могъществото и Славата - вътрешния смисъл, касаещ изключително Господа; в този Смисъл също е указано неговото Царство във всички хора и във всеки един от тях. от което се явява Могъществото и Славата.

50. Невъзможно е да се каже всичко, което хората на Древната Църква са разбирали под Образ Господен. Човек съвършено не знае, че бива управляван от Господа посредством Ангелите и Духовете, и че при всеки човек има най-малко два Духа и два Ангела. Съобщаването на човека със света на Духовете става чрез Духовете и съобщаването с Небето - чрез Ангелите. Без това съобщаване посредством Духовете със света им и посредством Ангелите с Небето, и следователно, посредством Небето с Господа, човек не би могъл да живее. Животът му напълно зависи от това съединение; ако Духовете и Ангелите се отдалечат, той би загинал мигновено. Докато човек не е възроден, той се насочва по съвсем друг способ, отколкото когато е възроден. Когато той още не е възроден, злите духове при него така преобладават, че Ангелите, макар и да присъстват, могат да го ръководят само дотолкова, доколкото да не затъне в крайно нещастие, и малко по малко го обръщат (flectere) към някакво благо, използвайки собствените му похоти, за да го доведат до доброто и заблужденията в чувствата му, за да го върнат към правдата. Тогава той се съобщава със света на Духовете посредством Духовете, които са при него, но не се съобщава с Небето, защото злите духове господстват, а ангелите само го отвращават. Когато вече е възроден, то Ангелите господстват и му внушават всячески доброто и истината, така както ужас и боязън от всяка лъжа и зло. Ангелите го насочват, но само като изпълнители, сам Господ управлява човека посредством Ангелите и Духовете, и тъй като на това служат Ангелите, то отначало е казано в множествено число: Да създадем човека по нашия Образ, но тъй като Той винаги сам управлява и разполага, то в следващия стих е казано в единствено число: Бог създаде човека по Своя образ. Същото това Господ ясно казва в Исайя: „Така казва Господ, изкупителят ти, който те е образувал в утробата: Аз съм Господ, Който извърших всичко, който сам разпрострях небето и сам разстлах земята" (44:24).

51. Що се касае до Образа, то Образ не е Подобие, но той е по подобие, затова е казано: Да създадем човека по Нашия Образ, по Наше подобие, Духовният Човек е Образ, Небесният Човек е Подобие. В тази глава се разглежда Духовния Човек, в следващата - Небесния. Духовният Човек, който е Образ, е наречен от Господ Син на светлината, както в Йоан: „ Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, да бъдете Синове на светлината" ( 12:35,36). Той също е наречен Приятел: „Вие сте ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам" (Йоан 15:14). Но Небесният Човек, който е Подобие, е наречен Син Божий, както в Йоан: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога" (1:12,13).

52. Докато човек е Духовен, неговата власт се простира от Външния до Вътрешния човек, както е казано тук: Ще владеят над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята; но когато той стане Небесен и прави добро по Любов, то неговата власт се простира от Вътрешния човек към Външния; така Господ в Давид изобразява Самия Себе си и в същото време Небесния човек, който е Негово подобие: „Поставил си го господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под нозете му; всичките овце и говеда, още и животните на полето, въздушните птици, морските риби и всичко, що минава през морските пътища" (Пс. 8:6,7,8). Първо тук се говори за животните, после за Птиците, по-нататък за морските Риби, защото Небесният човек преуспява чрез Любовта, присъща на волята му; съвсем другояче е при Духовния човек, тогава рибите и птиците, които означават разума, присъщ на Вярата, са споменати първи, а животните - след това.

53. Стих 27. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде. Думата Образ тук е употребена два пъти, защото Неговият Образ означава Вярата, присъща на Разума и Образът Божий - Любовта, присъща на Волята, която в Духовния човек следва след Вярата, докато в Небесния човек тя предшества.

54. Мъж и жена ги създаде. Хората от Древната Църква много добре знаели, какво трябва да разбират във външен смисъл под Мъж и Жена; но когато вътрешният смисъл на Словото бил изгубен за техните потомци, то погинала и тази тайна. Съпружествата били техните най-големи радости и най-сладки наслаждения. Те ги сравнявали с всичко, което можело да се уподоби с тях, за да се осъзнае чрез това блаженството на брака; защото те били вътрешни хора и намирали удоволствие само във вътрешното; разглеждали външното само с очи, а насочвали мисълта си към това, което то означавало; така че външното им служило само като възможност за представяне на вътрешното, и чрез вътрешното на небесното и Господа, Който бил за тях всичко и следователно за представянето на Небесния Брак, защото те съзнавали, че щастието на техните съпружества произхожда оттам. Затова в Духовния Човек те нарекли Разума Мъжко начало, а Волята - Женско, и когато тези две способности действали съзвучно, то те казвали, че това е Брак. От тази Църква произлязло станалото тържествена формула название на Самата Църква, заради нейната любов към доброто, Дева, Девственица, като: Девата на Сион, Девата на Ерусалим и също така Съпругата. (Виж по този предмет следващата глава, стих 23 и глава III, стих 15).

55. Стих 28. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. От това, че Древните хора наричали Съпружеството съчетание на Разума и Волята или на Вярата и Любовта, те наричали Плодене, всичко, което това Съпружество произвеждало - Добро и Размножение всичко, което то произвеждало с Истината. Същото е и в Пророците, както в Езекиил: „И ще заселя върху вас много човеци и животни, които ще нарастнат и ще се наплодят; и ще ви населя както бяхте по-напред, и ще ви сторя по-голямо добро, от колкото в началото; и ще познаете, че Аз съм Господ. И ще направя да ходят по вас човеци, народът ми Израилев" (36:11,12). Тук човек означава духовния човек, който също е наречен Израил; с древността означават Прадревната Църква, с начало - Древната Църква след потопа. Размножението, като израз на отнасящото се към истината, предшества плоденето, изразяващо доброто, защото се говори за възраждащия се, а не за възродилия се. Когато има съчетание между Разума и Волята или между Вярата и Любовта, то човек е наречен от Господ венчан: „Няма вече да се наричаш оставен, нито ще се нарича вече земята ти пуста; но ще се наричаш благоволение Мое е в него, и земята ти венчана; защото Господ благоволи в тебе и земята ти ще бъде венчана" (Исайя 62:4). Оттук плодовете, изхождащи от Истината, са наречени синове, а плодовете, произхождащи от Доброто - дъщери, което се вижда често в Словото. Земята е пълна, когато има много истини и добро, защото когато Господ благославя и пророкува, т. е. когато Той действа, доброто и истината нарастват необикновено много, както казва Той самият: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасте, е по-голямо от злаковете и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му" (Матея 13:31,32). Синаповото зърно това е доброто на човека, преди той отново да е станал духовен, то е по-малко от всичките семена, защото тогава човек мисли, че прави доброто сам по себе си; той прави сам по себе си само зло, но тъй като се намира в състояние на възраждане, то известна част е добро, но то е по-малко; затова когато вярата се съедини с любовта, то се увеличава, то е злак, накрая, когато съчетанието е станало, то става дърво, и тогава птиците небесни, които тук са Истината или интелектуалността, вият гнезда в клоните му, което означава научното начало. Духовният човек се намира в борба, както и във времето, когато става духовен, затова е казано: покорявайте земята и владейте.

56. Стих 29. И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. Небесният човек намира удоволствие единствено в духовното, и като пригодно за неговия живот, то е наречено духовна храна; така природният човек намира удоволствие в природните неща, и тъй като те принадлежат на неговия живот, са наречени храна, това е преимуществено знанието. Тъй като става дума за духовния човек, то неговата духовна храна е описана чрез семеносната трева, плодоносно дърво и въобще е наречена дърво, даващо семе; неговата природна храна е описана впоследствие.

57. Семеносната трева е всяка Истина, отнасяща се към действието (usus), плодното дърво - това е Доброто на вярата, плодът е това, което дава Господ на небесния човек, но семето, от което е плодът, е това, което той дава на духовния човек, затова е казано: дърво, което има в себе си плод, ще ви бъде за храна. В следващата глава, където става дума за небесния човек, ще стане ясно, че неговата храна е представена като плод на дърво; тук аз само ще приведа думите Господни в Езекиил: „А край реката, по бреговете й от двете страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им да оскъдее; всеки месец ще раждат нов плод, по причина, че водата, която ги пои, изтича из Светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им за изцеление" (47:12). Водата, изтичаща из Светилището, означава Животът и Милосърдието Господне, Който е Светилище, Плодът - Мъдростта, служеща за храна, Листът - умът, служещ за действието, посочено като изцеление. В Давид се вижда, че духовната храна е изобразена като трева: „Господ е пастир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява, при тихи извори ме завежда" (Пс. 23:1,2).

58. Стих 30. А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна; и стана така. Тук е описана неговата природна храна; природното му начало е означено със земните зверове и въздушните птици, на които зеленчукът и зелената трева са дадени за храна. Давид се изразява така както за тази, така и за другата храна, както за природната, така и за духовната: „Правиш да никне трева за добитъка и зеленчук за употреба на човека, за да изважда храна от земята" (Пс. 104:14). Добитъкът е тук вместо земните зверове и небесните птици, които се споменават в стихове 11 и 12 на този псалм.

59. Ето защо зеленчукът и зелената трева са единствената храна на природния човек: докато човек се възражда и става духовен, той е в постоянна борба, поради това Църквата Господня се нарича войнстваща; отначало е необходимо похотите да бъдат усмирени, защото целият човек се явява една сложна съвкупност от страсти и заблуждения. Когато той се възражда, неговите похоти не могат да бъдат унищожени мигновено; това би било същото, като да се унищожи целия човек, тъй като той още не е придобил другия живот. По тази причина лошите духове остават дълго време при него, за да възбуждат неговите похоти, и с това средство те с безкрайни способи биват победени; това е така, за да може Господ да ги измени в добро, и човек да може да се прероди. По време на борбата лошите духове, хранещи закореняла ненавист към всичко добро, т. е. към всичко, което е любов и вяра в Господа; защото само те са благи и истинни, и имат в себе си вечния живот. Тези лоши духове предоставят на човека само храна, уподобена на зеленчук и зелена трева, но Господ му дава подобна семеносна трева и плодово дърво, съдържаща се в спокойствието и мира, с техните наслаждения и радости, и той му я дава навреме. Ако Господ не охраняваше човека във всяка минута, даже в наймалката от всички минути, то той веднага би погинал; защото в света на духовете цари такава смъртна ненавист към всичко, което е от любовта и вярата в Господа, че не може да се опише. Мога да обявя със сигурност, че това е така, защото вече няколко години, макар и облечен в тяло. аз се намирам в този живот с Духовете; бил съм окръжаван от лоши, даже най-зли с хиляди от тях, позволяваше им се да разливат отровата си и да вилнеят около мен по всевъзможни способи, но не можеха да докоснат ни един мой косъм, защото бях пазен от Господа. От този многогодишен опит аз бях осведомен превъзходно за света на духовете и за това, което става там, едновременно за борбата, която възраждащите се трябва непременно да издържат, за да придобият блаженството на вечния живот. Но тъй като от това общо обяснение човек не може да се проникне от знание дотолкова, че да повярва напълно, то по-късно по Божественото Милосърдие на Господа ще изложа подробности по този предмет.

60. Стих 31. И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести. В предходните стихове бе казано само добро, а тук твърде - добро, защото присъщото на вярата става едно с присъщото на любовта, така че се осъществява съпружество на духовното с небесното.

61. Духовното е всичко, касаещо познанията на вярата, а небесното - всичко, касаещо любовта към Господа и към ближния.
Едното се отнася към мислителната способност на човека, другото - към неговата воля.

62. Времето и Състоянието на Възраждане на човека въобще и в частност са разделени на шест и са наречени Дни на сътворението, защото възраждането протича в човека постепенно, отначало слабо, после прогресирайки до шестия ден, когато човек става Образ.

63. През цялото това време Господ постоянно се бори за него против злото и. неправдата, и тази борба го утвърждава в истината и доброто. Времето на борбата е време в което Господ твори. Затова Възродилият се е наречен в пророците Дело на пръстите Божии. Няма покой докато Любовта не стане главна действаща сила; тогава борбата престава. Успешната работа на съединяването на вярата с любовта е наречена твърде добра, защото Господ изразява чрез нея своето подобие. В края на шестия ден злите духове се отделят, добрите заемат тяхното място и човекът се въвежда в Небето или в Небесния Рай, за който става дума в следващата глава.

64. Ето вътрешният смисъл на Словото: неговият съкровен живот не прозира никъде в буквалния смисъл. Тайните са така многочислени, че цели томове няма да са достатъчни, за да се развият; тук приведох малко количество от тях, но те могат да докажат, че в тази глава става дума за Възраждането, и че то се движи от Външния човек към Вътрешния. По такъв начин ангелите прозряват Светото Писание, те съвършено не познават буквалния му смисъл, дори не знаят значението и на една дума, а още по-малко имената на страните, градовете, реките и лицата, които така често се срещат в историческите и пророческите книги. Те имат само представа за това, което се означава с тези думи и имена. За тях Адам в Рая - това е Прадревната Църква, и то даже не Църквата, но вярата на Прадревната Църква в Господа. Ной е Църквата, съществуваща у потомците на Древната и продължаваща до времето на Авраам. Авраам съвсем не е човек, живял под това име, но Вярата на Спасението, която той предзнаменувал; същото е и с останалите имена. По този начин духовните и небесните предмети се схващат съвършено абстрактно и независимо от думите и имената.

65. Някои духове, възнесени до първия вход в небето, когато четях Словото, разговаряха оттам с мен и ми казаха, че те не улавят ни най-малко думи или букви, а само тяхното значение в техния най-близък до вътрешния смисъл. А това, което е изразено, било така прекрасно, следвало в такъв порядък и им действало така, че те го нарекли Слава.

66. Въобще, в Словото има четири различни стила. Първият стил е съществуващият в Древната Църква. Способът на изразяване на хората от тази епоха бил такъв, че говорейки за неща земни и светски, те мислели за духовните и небесните предмети, които означавали; тях те излагали в някои серии исторически, за да им придадат повече живот, и това им доставяло най-живо удоволствие. В този стил Анна пророчествала, казвайки: „Говорете силно, силно; нека нещо древно да излезе от вашите усти" (I Цар.). Тези праобрази са наречени в Давидгатанки от древността (Пс. 78:2,3,4). От потомството на Працърквата Мойсей е извлякъл казаното от него за Сътворението, за Едемската градина, до времената на Авраам. Вторият стил е историческият; това е стилът на Мойсей от Авраам, и по-нататък книгите на Осия, Съдии, Самуила и Царствата. Историите, съдържащи се в тези книги, са станали така, както са предадени в буквален смисъл, но във вътрешния си смисъл те включват в себе си нещо съвсем различно. По-късно ще говоря за това по Божественото Милосърдие на Господа. Третият стил е на Пророческите стихове, роден от стила на Древната Църква, който е бил доста почитан. Той не винаги е привидно исторически, както най-древния стил, той е разнообразен и едва понятен, но в неговия вътрешен смисъл най-дълбоките тайни се сплитат помежду си в дивен порядък. Тези тайни се отнасят до Външния и Вътрешния човек, до някои Състояния на Църквата, на самото Небе и съкровеността Господня. Четвъртият стил е стилът на Давидовите Псалми, заемащ място между стила на пророците и обикновения разговорен стил. Там в лицето на Давид като Цар във вътрешен смисъл се подразбира Господ.