Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 26-то.

Разумният зидар.

Словото на мъдреца е чисто от греха. Образът на човечеството носи отпечатъка на греха, а чистият образ на мъдрела е хармонично съчетание от организмите на духа. до колкото хармоничните черти на човечеството са в хармония с тия на мъдреца, до толкова и прониква чистата мисъл на неговата душа. Изопачени те форми, кривите линии на лицето показват кошмарната изопачена мисъл, която разваля линиите на Духа. Това ти казваме, защото в мисълта ти често съществува разсеяност. Фалшивите корени на прозаичния живот са се впили в в духовната ти същност и в резултат имаш лошите чувства и отрицателни прояви и мисъл. В живота на човешката душа има една страшна съблазън - камък на препъване. Той е скрития философски камък, който е загубен някога от праотците на древността. И така, първата душа, която е населила земята е загубила този камък. Божия промисъл, след това настъпи епохата на отрицателни-мисли, които оставиха лоши съчетания върху образа на тази красота - човека. И потърсиха го великите мъдрели, но намериха го сиромах, отчаян, паднал в дълбока скръб, защото е загубил това разковниче. Това е състоянието на първия човек, дошъл от Слънцето на земята да внесе безсмъртните елементи в организма на земята. Изпълни ли той своята мисия? Това е печалният въпрос. Не. Той и днес е сиромах. Скита се по света немил недраг. Но все пак, не са го напуснали онези възвишени адепти – надеждата, вярата, силата и любовта. Не са го напуснали и затова неговия възход не ще бъде без резултат, духът идва, идва! Идва Духа на съвършенството! Неговите сили са съвършени, вечни! Духа идва! А какво ще стане о духове те? Ето въпросът, който сега ще разискваме: духът и духовете едно и също ли са? Каква е онази специфична разлика между духа и духовете? Все равно ли е да те посети в домът ти касапина или професора от научната лаборатория? Все едно ли е да те посети кръчмарят или философът? - Не, грамадна е разликата, защото влиянията на касапина ще внесат раздор в душата ти, а професорът ща внесе будната мисъл за знание и стреме. Кръчмарят ще внесе разюздените желания, а философът и мъдрецът - елементите на новия живот. И така, все едно и също нещо ли е да те досети духа или духовете? Ти имаш опитност от присъствието на духовете и това на духа. Ние искаме да те освободим от фалшивите разбирания по въпроса за духовните изявления. Духът свири върху струните на тази арфа – животът, а духовете късат струните от незнание и чувство. Ние искаме твоята душа за бъде под темпа на великата хармония на живота, да знаеш какво място да заемаш в тази концертна зала на живота, от кого си дирижиран - дали от духовете или Духа? Това е съществен въпрос за тебе, Ученико. Имай широката мисъл на духа и разширявай периметъра на своята душа да бъде тя свободна. Нека душата ти изнесе твоя мироглед пред другите души, защото душата е богата с опитности. Тя е хартия на която са написани всички вариации на битието. Разумните се учат от тази архива, когато той погледне човека, знае вече историята на битието му. Няма скрито в проявите на живота. Душата е свещта, която свети. Зависи какви са лъжите на тази светлина. От твоята силна мисъл, ще зависи и прямото действие на Духа. Колкото по-висок връх си, толкова по рано слънцето те огрява, дори и при залез. Когато слънцето угасва или са скрива, ти ще бъдеш огрян и от последния му лъч. така е и с будната човешка душа; до колкото тя се е издигнала във висините, до толкова е тя под влиянието на духа.

Ние ти нахвърляме мисли, за да има разнообразие в разсъжденията, обаче, ще зависи от твоя колективен стремеж, от връзката ти с мъдреца за единната чиста Божествена мисъл. колективитетет на един светия, апостол, представлява централа на радиостанция. Тази станция сама изпраща своите депеши. Малките души са приемателни станции, които само поглъщат давленията. И там те някога се заблуждават. Христос казва: „Отец ми и аз сме едно“. А малките души са слаби да направят тава. Казваме: те са в обаяние. Без колективитет, без собствен мир, те представляват застояла вода, която чака да изгрее слънцето и я огрее и да каже и тя; ето и аз съм внимание на слънцето и аз съм слънце. Ще знаеш, проявленията на духовете подразбира давление на радиоактивните сили. А проявлението на Духа не зависи от колективността на тия сили. тия условия са в съчетание с мощността на Духа. И понеже Духът дава пълна свобода, широка мисъл, тези радиостанции нямат значение за него. Те са закон на естествената еволюция. Павел, Петър, Яков бяха свидетели на онези сили на Духа и техните централи се подържаха от силите на Духа. За да премахнете онази сила, онова обаяние, ще трябва да се ръководите от красивия стремеж и разумния Дух.

Ето три фактора, които дават образа на духа, при все това, че духа няма образ. ТОЙ Е ВИСША ИДЕЯ В СЪЗНАНИЕТО. – ТОВА Е ОБРАЗА НА ВИСШАТА КРАСОТА. И понеже Ученикът на Божествената школа ще трябва да бъде възпитател на духовете, той не трябва да попада под тяхното влияние. Философията на духовете се различава коренно от тази на духа. Когато поставяме така въпроса, ние настояваме за тия три фактора да бъдат те твоя плът, кръв и живот.

Разумният ученик е дълбок изследовател. Красивата му душа е майка на знанието, а разумния му стремеж - баща на постижението на мъдреца. Ще сме доста ясни по въпроса, знаем, че ти ни разбираш за проявите на духа и духовете. Бъди свободен. Бъди власт и сила, както учител към своите ученици. Бъди горд, но не и надменен, защото гордостта показва солиден, строго определен характер, което има гордият разумен характер. гордостта като достойнство е необходима като регулатор на стремежите. Човекът няма добра оценка за гордостта. Всички велики духове са горди. Те са неумолими в своя жар. Те са безпощадни към греха. Това значи гордост: да носиш великото, Божественото с достойнство и да се прецениш правилно всред онези причини на развитието.

Едно знай: великият архитект е начертал плана за новата култура. И Ученика на окултната школа е зидаря, който ще работи за изпълнението на този план. Затова, ние искаме да те освободим от онези духове, които са от старата култура, които използват твоите сили непочтено. Затова в теб бушува меланхолия, упадък на чувствата. Едно ще знаеш: окултния ученик е зидар, домостроител на новото светилище. А сега, твоето положение е на работник подобно, който носи само вар на тази сграда. Това не е достойно. Тук гордостта е безволие. Тя няма сила. И ти чакаш да ти плащат достойно за работата, но ще получиш заплата като вараджия. А каква е мисълта на архитекта? Той най-напред се интересува какви са основите на сградата на новата култура, веща ли е ръката на зидаря, добре ли върви изпълнението на неговия проект и от тези сведения той определя заплатата на зидаря.

Ние искаме да те освободим от тази длъжност да носиш вар и тухли. Ти ще зидаш, разбираш ли ни? На твоите плещи лежат проектите на този план. Ти си вече отговорен пред архитекта. Това е великата ти задача и предназначение в живата като посветен. Научи се от майката земя, която непрестанно трансформира слънчевата енергия в полза на индивидите. Тук Божият промисъл никога не е отсъствал за да даде възможност да се развие един по съвършен живот, а за това трябва и агентите на творчеството да влязат в своята дейност. И създаде Бог Рая - място на щастие и благодат. И дойдоха слънчевите синове и наследиха този рай. И започна културата на слънцето.

Наистина, не може да няма връзка този който носи тухли и вар, със зидаря. Но той му създава само неприятности в изпълнение на работата. И затова, днес между зидаря и работника-тухлар, е изострен конфликта, за право на съществувание. Днес се вдига глас на протест за социално право. Наистина, това състояние на нещата са едни добри условия за творчеството. Така се събужда онова колективно чувство за общ фронт, против неправда та, против невежеството, против тъмнотата, а това е добро. Всички духове са в революционно настъпление. Това са сили, с които игра не става. Те имат право, защото земята е тяхна, а слънчевите синове са гости на земята. С всички тези духове ще трябва да се оправиш и всекиму правилно да отдадеш правото. Иначе, ще има хвъркане на тухли. Ти знаеш, че слънцето е живота, а те казват: - Земята е живота. Така е: душата е дошла от слънцето. Тя носи слънчеви елементи - това са организмите на Духа. И в съчетание с плътта е започнала онази формирация на клетката, от която зависи творчеството. От тук започва и трансформацията на силите между Духа и плътта.

Така е, но дълбокия извор никога се не вълнува, той винаги е чист. Ако има смущение, то е по отношение на слънчевото изпарение. Но силите на дълбокия извор пазят голямо равновесие. Това равновесие ще трябва да настане между Духа и плътта. А за онази душа, която има дълбочината на извора, смущенията между материята и Духа са добри условия. Тя използва налягането на слънчевите лъчи и ако има по повърхността си известни прашинки, тя бързо се справя о тях и ги отвлича в низините за тор.

17 Януари 1932 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...