28. В съсредоточение

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 28-мо.

В съсредоточение.

Кога скърби душата? - Когато й отнемат всичките възможности за школуване, тя скърби. Всички индивиди го чувстват. Дали трябва да скърби студентът от университета за основното училище? Неговият интелект го тласка към по-висша цел, към по-висше знание. Но душата скърби за онези минути, когато е била в елементарните си начинания, стремежи. Тук тя е свързана с изживелици. Душата скърби, но коя душа скърби? Велико е събитието, защото учениците от първо отделение минават във второто. В полето на смъртта ти си бил в първо отделение, на азбуката. Неизвестното е по-страшното. Трябва да знаеш, не да казваш не мога. Бъди страж. За кого? - За неизвестното. Радост ли е или страх? Не включва ли то в себе си радостта? Неизвестното е мярка за бъдещето. Ти си в света на измерението. Когато минеш от смърт в живот, тогава мярката не съществува.

Блажен е ученикът, който е захвърлил теориите на мерките.

Що е света на Бога? Дали разбираш що е това Бог? Попада ли той в мерките? Един език има, чрез който да се прояви Божествената същина. Това е езика на вътрешното съсредоточение. Само със съсредоточението ще познаеш живия Бог в неговото битие. Никоя друга мярка не може да ви даде онзи образ на неизвестното. Тия мерки, които употребяват са само песъчинки за изграждане на своя храм.

Царска кръв трябва. Трябва канализация на малките извори, чрез които да се вливат в голямото море. Затова казва Христос: „жетвата е голяма, а жетварите малко“. Едва сега се заражда желанието да се придобие царска кръв. Казвам кръв, защото кръвта е символична проява на магичните сили на Духа. Факирът, които притежава способността за чудеса, той идва до бащина линия. Впрегнал е известни същества на работа и те му изпълняват желанието. Факирът представлява баща, който има много синове, които му са предани и послушни. Факирът представлява човек имотен, който има много слуги, на които казва: „ти ще отидеш там“ и те са му послушни. И предано му слугуват. Факирът е една нива, в която растат много семена . Факирът е човек, който държи в респект известна категория духове. Но на окултния ученик не му е позволено да подчинява. Той се вглъбява повече в свободата на Бога. Съсредоточение, в Бога подразбира, да излезеш от ограничението и да ликвидираш с всички кармични връзки. Да си само като слънце то, което праща само светлина. Слънцето е света на съсредоточението. Научи се от него. Всички други планети са факири, които използуват слънцето.

А слънцето е само съсредоточение - нищо не взима, а всичко дава. Не се заблуждавай от влиянието на факирите. На окултния ученик предстои да се освободи от факиризма и влезе в необятната светлина на съсредоточението - слънце то. Бог е решил да освободи ученика от еволюцията на факирите и да го сроди със силите на  слънцето. И днес Божия Дух проповядва слънчево излияние, затова той казва: иди и посрещни лъчите на слънцето и се окъпи в обилната и девствена светлина. И тогава: ще имаш онази възможност да съградиш устоите на един ум, на едно сърце от слънчевата топлина и една вола от слънчевата свобода.

Стреми се да придобиеш царска кръв. От ден на ден, качвай се бавно, но сигурно и Духа ще те освободи от етапите на еволюцията. Тогава ще бъдеш свободен от човешкия спекулативен ум, защото той е най-голямата спънка в съсредоточението. Той е най-големия враг на свободата. Бъди свободен и бъди слънчево съсредоточение.

28 Февруари 1932 год.