Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 34-то.

Свята жертва.

Животът е тайна казват мъдрите. Но за кого животът е тайна? Мъдрецът знае тази тайна, защото в глъбините на душата му е открит еликсирът на великото познание. Тайна, казват те, е за отрудената душа, скитаща се в пустинята на живота, обременена, носейки греха на вековната проказа. Тайна е за съзнанието, тайна е за човешкия Дух, тайна е за ума, но мъдрецът казва: разкрита е тайната за душата. Душата е отражение на великата истина, че Бог е Дух. И така мъдрецът разкри тайната на Божествения Дух. Тази тайна бе Бог и той разкри чрез великата жертва – Христос, себе си. И така, зад всяка душа стоят два проблема за разрешение: проблемът за жертвата и проблемът за възкресението. Те са най-големите завоювания за човека. Извън тях е само забавление в живота, а забавлението е забулена перспектива.

Ученико, иде ден и сега е: разпери крилете на своята душа, прегърни обекта - жертвата и жертвай себе си. Няма да изгубиш същината си, защото законът на жертвата ще я възкреси. Ходи по стъпките на Божествената жертва - Христос, за да бъдеш свята жертва, изявлението на Божественото. Съблечи дрехите на прозаичния живот - не се забавлявай о тях. Съблечи този хитон на обаяние и загърни тялото си с дрехата на светлината. Ходи по свежите стъпки на мъдреца, за да бъде живота ти светлина, знание и открита тайна. Разтвори най после вратата на своята душа, за да стъпят светите нозе на мъдреца в твоя дом. Бъди Божествена скиня, където първосвещеникът - Духът, ще извърши очищението. Разтвори вратата на своята душа пред светлото небе, за да проникне в твоя дом трепета на небесните звезди. Влез най после в скритата глъбина на своята душа и извикай от там: „Няма вече тайна. Аз всичко зная. Аз и Отец сме едно“? „Земята ми е подножие, а небето светилище“. Безкраен е проблемът, а живота е щастие и радост. Така говори той. Това е неговият проблем, че живота за него е радост и щастие, а вечността - проблем. И разкри се той пред своята душа и стиснаха братски ръка по пътя на възлизането. Това са двамата великани - Духът и душата. Прегърни истинския образ на щастието, радостта и благодатта. Това е завета на великите учители, на посветените, към отрудените души. Съблечи дрехата на съблазните - падението. Те сковават твоя Дух и лъчите на любовта не могат да проникнат в глъбината на твоя Дух.

И все пак за теб живота е тайна. Все пак истината е забулена, а душата е сама проблем. Но новата култура идва да разкрие тази тайна, да разбуди тази истина, да разкрие лицето и същинския образ на великата душа. И тогава ще видиш Бога. Бог не е скрит, но душата е скрита. Когато Душата се разкрие и Бог ще стане достояние на твоя Дух, тогава ти ще кажеш: Бог е Дух и аз съм Дух. Бог е безкраен и аз съм безкраен. Бог е вечност и аз съм вечност. Това съм аз, това е душата, която всичко знае и е под крилете на мировия Дух.

Ти, Ученико, използвай влиянието на този Дух, за да познаеш своето „Аз“. Не подлагай своите мишци да бъдат товарени от други, за да не те натоварят с греховете на дявола. Но допущай в своя ум да се възцарява великата истина, че той е слуга, верен слуга на душата, която всичко знае. Не осквернявай своята светиня - сърцето за да не бъде угасен пламъкът на вечните копнежи, който съхраняваш в себе си. Най после, организирай волевите си сили, за да бъдеш готов да дадеш последна атака на своите неприятели, които те спъват.

Ето законът на жертвата - жертвай, за да възкръснеш, за да обезсмъртиш своя ум, Дух и душа. Върви по този свят път, Ученико, и сигурен бъди – ще влезеш в светилището на вечността. Върви, върви, Ученико, този път е свят за теб и те води към царството на безсмъртието. Опознай се, Ученико, като вечност, за да паднат оковите от твоя Дух. Излез от този свят на забавлението и обаянието, за да бъдеш трезвен, мъдър, всезнаещ в тази тайна - Бога. Най после, прегърни в обятията си тази богиня - великата душа и уповавай на нея. Кажи й: аз всичко жертвам, за да имам твоето внимание и твоята любов. Смири себе се пред нея. Така е. Тук е загадката. Кой си ти и коя е душата? Какво представляваш ти извън душата? И изкажи се по въпроса, как схващаш нещата по отношение себе си и другите. Едно ще знаеш: не съществува мисъл в битието без автор. Следователно, всяка мисъл, доловена с твоето чутко будно съзнание, ще трябва да бъде разкритикувана, изпитана и тогава ще й дадеш живот: право на съществувание в себе си. От степента и силата на мисълта ще зависи в каква дреха ще я облечеш и с какво внимание ще я удостоиш.

Това са бисери из царството на мисълта. Събирай чистите блестящи бисери из това царство на мисълта, за да имаш наниза на посветените адепти, с които ще украсиш Божествения образ на твоята душа.

Това е най-същественото за човека: да познае себе си като душа, която всичко знае. Извън душата няма знание. Всички мирови култури, не са нищо друго, освен написани скрижали, които душата добре познава. Вековните събития, легендарните подвизи на царе, князе, на войводи, генерали, са само преходи към тази врата - съкровищницата на великата душа. Умствени жертви, сърдечни приключения, волеви събития, всичко това е само, за да се надзърне в глъбината на тази велика душа. Но недостъпна е била тя. Душата е сила по отношение на материята, И материята е сила, но спяща сила, спящи същества, спящо съзнание, което задържа в себе си отрицанието - греха. Великата душа е облечена в дрехата на свръхсъзнанието. В нейните нишки няма примеси на греха. Човешкото съзнание е само по отношение живия обективен ум, а съзнанието на душата е по отношение неговия Дух.

Великата душа е извън съзнанието, подсъзнанието и самосъзнанието, защото, ако беше в тях, тя щеше да бъде подчинена на разни авторитети, които я обезличават. Кой е човекът? Кой е този, който ще опознае АЗЪТ - себе си? Казано е, материята, физическия свят е подножие на Бога. И като така, това подножие има ли значение? Ако не беше се изявил Бог, не щеше да съществува и подножието Му. Материята е опорна точка, върху която Божественото е стъпало със своите нозе й е създало светове. Тази истина е проблем само на разумната душа. Само чрез нея ти ще разкриеш, замисъла на Божеството. Материалистът казва: човекът Бог го създаде, но Този Бог кой го е създал? Где е неговото начало и край, за които нищо не се знае? И казва той: „Елате вие всички нещастници да ядете, да пиете и обявете война на това Божество, за което нищо не се знае“. И от там иде мисълта против създателя, против началото.

Но как мислиш, дали Божеството се е отчаяло в своята дейност на своя Дух? – Не! Божеството като изкусен, като вещ скулптор, вае величествената статуя, в която вдъхва жива душа. Като опитен художник, той нанася слънчеви краски, слънчеви багри върху тази статуя, за да я направи идеал на боговете. Кого рисува Господ? Дали себе си? „Да го направим по образ и, подобие нашему“.

Ако Господ го направи па подобие на себе си, има ли тайна за безкрайния стремеж на душата? И ако всички човешки същества разбираха този закон, биха оставени на свобода, без да ограничават Бога в себе си, той навярно ще нарисува, ще накове самия себе си. И тогава земята ще бъде обитавана от Бога и напредналите същества. И всички отрицателни чувства Бог ще трансформира в багрите на този образ. И те няма да бъдат вече противодействащи и тогава навярно ще настане царството Божие на земята и земята ще бъде слънчева. Но въпросът е: къде ли ще се скрие греха? Грехът е едно условие. Грехът е една сянка, чрез която се прави давление. за да се прояви животното в човека във форма и съдържание. Тогава, обичан ли е грехът от Бога? Има ли той неговото внимание? Най после, има ли той образ и мир на съществувание по отношение критичния човек. Грехът - това са сили, осъдени на несъществуване. Не по отношение на Божия ум, там въпросът стои иначе. Казано е, че Бог обича всичко. В неговата любов няма тъмнина и сянка. В неговата любов всичко живее и се движи - има условия, свобода, простор за развитие. Питам, греха по отношение Божествения ум има ли право на съществувание или не?

Зло, грях и добро. Злото е началото, грехът настоящето, а доброто - бъдещето. Това са три проявени условия на физическия живот - свят, по отношение вечността. Защо злото да е начало, грехът настояще, а доброто бъдещето? Това е един образ на съчетанието, на действащите творчески сили, с които душат борави. Чрез тях, тя откърмя своя заченат младенец, който се очаква за новата култура - като гражданин, творец, въплъщение на небето. Когато тази спонтанна действаща организация зачева, имаме злото, болката и страданието. Когато тя роди, имаме греха - онези мъчителни нощи на дресиране и възпитание. А когато тя възраства така роденото, имаме светлото бъдеще, новия свят, новите хоризонти, новото небе.

Бог се е родил с организмите на вечния живот. Злото е сянката, грехът мъглата, а доброто - ясното небе, светлото слънце. Злото е началото, защото, ако нямаше начало, нямаше да има сегашното и бъдещето. Това са понятия по отношение мира на човешката същност, но по отношение Божия Ум, ние ги класираме така: началото е радостта на Бога, настоящето е скръбта, а бъдещето е смъртта. Това ще разбереш тогава, когато влезеш в „светая светих“ на твоята душа. И тя ще ти разкрие тази тайна. Ще правите опит със своя ум, за да разберете тази тайна. Навярно ще попаднете в заблуждение. По отношение Божественото съзнание няма зло, няма грях, няма добро, но по отношение човешкото съзнание, те съществуват като сили, които регулират онази нисша природа - онова подножие на Бога. Закон е в природата: за да има резултати, трябва да има причини. За да има причини, трябват следствия, а следствието е дете на причините.

Коя е оная дата, онова време и вечност, която е зарегистрирала това начало - злото. Когато се вглъбиш в своята душа, всичко ще ти бъде ясно, разкрито. Ще видиш Бога във всяко проявление. причина и следствие. Тук е същността на мировата динамика. В природата човек вижда до толкова, до колкото неговото око е могло да прозре. Но когато прозреш с Божественото око, ти ще видиш тайнствения организъм, който Божия Ум и Дух са организирали началото - световете станаха, настоящето дойде, а бъдещето се бленува. Но то няма вече да се бленува, защото блянът е измама. Тук именно в двата отдела много разумни същества са работили и са изучавали организмите на Духа. Но за бъдещето, кога то дойдеш във връзка с новия елемент, тия организми на Духа ще се разкрият и ще се разкрие истината Такава, каквато е - чиста, без форми и без причини.

27 Ноември 1932 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...