36. Двата принципа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 36-то.

Двата принципа.

От миналата среща имахме да разискваме по някои въпроси. Спираме се на въпроса за мъжа и жената. Спираме се на тях, защото цялата борба е между тези два фронта - мъжът и жената -творец и създател, начало и бъдеще, сила и мъдрост, знание и любов.

И действително, ако така се схващат нещата, никога тази сестра-жената няма да бъде опозорявана и никога този брат-мъжът, не ще бъде нагрубяван. Казано е, че в царството на светлината, те не са нито мъж, нито жена, но в царството на прехода и творчеството - те са мъж и жена. Ние ги класираме така: две същества, които вечно се привличат, но винаги са индивидуални в себе си. Но често идват моменти на катастрофално отблъскване. Защо е тази борба и на кого е дело тя? От кой свят или мир е дошла жената? Жената се роди тогава, когато първият човек - Адам, като божество е решил да види себе си, за да може да се радва на онова външно проявление на божеството. И тогава той отлъчи от себе си, раздели от себе си и създаде образ и подобие на себе си и се влюби в себе си. И стана отклонението, което се нарече грехопадение. Жената и мъжът са едно и също нещо. От една кал, от една материя, от един етер, от една светлина и топлина са направени те. Като казваме направени, много ги подценяваме. Не са те направени, но са изявени.

Съгледал Господ Адама в рая, седнал между плодните дървета, хленчи и наблюдава и казва: „Е, Господи, всички животни, които си направил са все по две. Радват се, щастливи са, услужват си, а аз съм самичък, нещастно същество“. И каза му Господ: „Адаме, стига си спал“. Бог е творчество. И вложи Господ в Адама Духа на творчеството и започна Адам да твори. Първото му творение бе да сътвори жената. Взе от себе си, излъчи от себе си и изяви себе си в тази красота - жената. И видя Бог, че беше добре. И Адам почувства божието благоволение и благословение заради творчеството, и се видя поласкан, свободен, творец на един нов свят. Това е жената. И рече Адам: нека сега се порадвам на своето творение, на тази красива картина, на своя обект. И забрави Адам, че трябваше да бъде вековен творец.

И до днес Адам целува, прегръща своята Ева. Той се ограничи само в една Ева. И видя Господ, че стремежите на този мързеливец са угаснали, изпъди го от градината на чувствата и го прати в реалния живот, в живота на труда. Там Адам се размножи, роди му се син. Осъзна Адам своята грешка и рече на Ева: „Ти си моя другарка, мой спътник. Ела сега двама да творим и се трудим, за да родим децата на живота“. И родиха им се двама сина, Каин и Авел. Премахна се Авел, дойде Сит. Като резултат на онази грешка, че Адам се забрави в своите чувства към Ева, роди им се Каин. Каин уби Авела и удари страшна плесница на Адама. От божествено гледище, Каин не е зло, но това беше божествена плесница на Адама, за да познае какво е неговото творчество.

И питам тогава, Адам осъзна ли своята грешка или не е още осъзнал? Как е станало изпъждането на Адама от рая? Дай ни ясна представа за рая. Преди да бъде Адам на земята, съществуваха всички мирове: растителният, животинският и минералният. И цялото това миросъздание представлява рая. После дойде човекът, когато беше всичко приготвено за неговото съществувание. Какво е човекът? Защо най после е дошъл?

Това си остава една още неразкрита тайна. Но с идването на човека, се поквари тази градина - рая. Съблазънта е като червей, който разяжда. Затова паднаха и ангели от десети чии, под давлението на онова чувство -гордост пред Бога. Защо е станало падението на Ангелите, това е тайна, която ще бъде разкрита. Когато човек камери своята душа, той всичко ще знае.

Падналите ангели в случая са благословение за живота на земята. Те внесоха известна култура от своя по- висш свят. Те възлюбиха жената и я възпитават като бъдеща майка за великия живот. Затова жената носи ангелски образ. Нейните отрицателни прояви не са нейна естество. Те са проявление от първоначалния грях на Адама. Всяко същество, което се въплътява в жената, оставя своето минало в своята майка, за да се освободи. Какво става с тази майка? - Тя става носителка на страданията и греха. Тя носи греха в себе си, но вратата се отвори за нейното освобождение. Първата майка е свободна. Тя беше майката на Христа. Христос не й остави греха, затова тя остана чиста – дева. И сега на всяка майка предстои да роди този Христос, за да бъде чиста, да се въплъти той в нея и да изгори всяка клетка на греха. Затова е казано: „Стани съкровищница на велики ценности“. Сега разглеждаме една история. Това е само история. Когато влезем в онзи обширен, безграничен мир на душата, навярно тогава ще разбереш самата истина. Не си окачвай отвън истините, а разбери що е истина, Това знае само душата, защото душата е представителка на началото и ще бъде представителка на бъдещето. Вън от душата, нищо не съществува. Всички други сили изхождат именно от тази душа.

Преди малко ти говорихме за бурите в астрала или в света на душите. Тъй е класиран той, защото там душите се освобождават от материята. Там живеят в една материя на желания. Тук във физическия свят материята претърпява пертурбации на трансформиране, а в астралния свят, материята живее в свят на желания, да обсебва това което тя вече е осъзнала като творчество и за онова, което е изгубила душата. И затова казваме: пази се от астралците, защото те знаят само да обсебват. Не че искан да бъдат в плътта, но искат тази плът да им послужи като защита. Затова, когато се молиш, свързвай се с магнетичните сили на слънцето. Така свързвайки се, ще имаш любовта като творчество, а знанието като свобода.

Не туряй спирачки на своята мисъл, а се свързвай с хармоничната мисъл на своя Учител. Създавай благоприятни условия, защото идва Учителя на посвещението и вълните на знанието ще обновят твоя дух. Пази трезво съкровищницата на твоята душа, защото божественото е строго към ония, които разпиляват това съкровище. Ученико, очаквай всеки миг Божествения Учител, който ще ти даде знание. Но трябва да знаеш правилно да използваш съкровището Му. Зад творчеството е славата на Бога. Не противоречи на словото на Учителя, Учителят е за онези души, които като страж безпощаден пазят своето богатство от разколници. Пази рудницата на своята душа. Пази знанието, което си придобил - ти си вече знание. Стражът представлява хармония на нещата, а където цари хармония, Учителя е отзивчив. Той ще дойде при теб и ти тогава ще седнеш на скамейката като ученик, ще нарисуваш в геометрични форми пътищата за великото посвещение. Посвещението се изисква. Докато не минеш реката на очищението, не можеш да се посветиш и да имаш правото на творец. Това е първия изпит и след това ще чакаш да мръднат устните на Учителя да ти каже за втория. Първият изпит на посветения е: дава му се право да участва в дирижирането на движението на земята. И ако той е умен, добре изпълни мисията, ще премине към втория изпит, него няма да ти кажем. От първия изпит ще завися бъдещата ти дейност в посвещението. Всички ученици на древността минаха този изпит и в резултат имаме безсмъртната наука на Духа. След тия успехи се разкриха много тайни - като земята, че не е плоска и че е акумулатор на динамични сили и електрически сили. Кой е разкрил тия сили? Само този знае, който се е посветил в творчеството на Духа. Само този, който може да дирижира земята само двадесет и четири часа.

А какво си ти сега? Бил ли си управител на земята? Днес Учителя казва: имай само пет минути съсредоточена мисъл за доброто на света. Наистина, ти правиш усилия, но не можеш да се съсредоточиш. Изпитът на посветения е само двадесет и четири часа, но той е буден и съсредоточен в своята задача. От твоето съсредоточение ще зависи равновесието на земята. Зависи кой посветен през денонощието управлява, защото слънцето ще грее, но ураганите са стихийни. Но блажен е този посветен, който е под зодиака на слънцето. Той ще издържи първия изпит и ще седне на скамейката да продължи посвещението и с копнееща душа ще чака да се мръднат устните на Учителя за втората посвещение.

11 Декември 1932 год.