38. Отвори вратата

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 38-мо.

Отвори вратата.

Когато мъдрецът се моли, той се изкачва на планината. Никога мъдрецът не се моли в равнината - надолището. Той знае, че в надолището са спотаени природните стихии, а природните стихии са необуздани енергии, които са последствие от онази тъмна епоха, когато боговете имаха Вавилонското стълпотворение. Обръщаме внимание и на теб, колективната мисъл, разумната душа, единния силов Дух, да последваш пътя на мъдреца и когато се молиш, да се изкачваш на планината и от там твоята молитва ще бъде разговор е Бога. Не се моли като просяк, но имай онова достойнство като царски син, владетел на планета. Молитвата на мъдреца подразбира съвещание със силите на творческия дух. Затова, казваме: изкачвай се на планината, когато се молиш и се разговаряй реално с този Дух. Молитва без идеал, е хленчещ просяк. Молитва без творчество, е хленчещ просяк. Ако си в надолището, където природните стихии бушуват, там има смисъл такава молитва, защото всеки индивид представлява един медиум в своето молитвено настроение. Той е възприемател и ако е в равнището, ще възприеме всички отрицателни сили и ще бъде техен изразител, като медиумичен субект. Казахме ти и друг път: някои ученици са станали защитна крепост на астралците. И тежко е за тия души. Но ти като се молиш, възлизай на планината и говори на Бога живо слово, защото той добре те познава. Той знае твоя език. Той знае какво ти ще му кажеш. Той е приготвил ухото си да те слуша и десницата си да те благослови.

Ученико, недей се изоставя в равнището, защото времената са усилни! Големи стихии предстоят. Дъждовни порои ще повлекат всяка една окована душа и ще попадне в оня океан на живота, където ухото се затъпява, очите заслепяват и сърцето спира нормалния удар на живот. И тогава нищо друго не остава освен да чакаш жаркото слънце да те изпари и да преминеш през най-страшните страдания на трансформация и пертурбации. Когато ти говорим така, ти си представяш живота като страшилище, голяма съдба, която не може да се уподобя на нищо по-страшно в живота. Но, факт е. Така е. Зад голямата радост, стои и голямата скръб. От голямата скръб, ще минеш към голямата радост. Но грамадни енергии ще се пропилеят. Но ти мина по този път, съблече дрехата на отрицанието, преобрази образа на страданието и сега си на учебната скамейка пред твоя Учител - Духът, който ще моделира твоя образ, за да бъдеш по образ и подобие на него.

Този е пътят на мъдростта, този е пътят на мъдреца. Мъдрецът представлява съкровището на върховете. Всички минали култури, всеки миг на живота във вселената са съхранявани в тази съкровищница на мъдреца. Той носи, съхранява първичните стимули на Божеството, но той още съхранява и ония тъмни, отрицателни подбуди на отрицателния Дух. Ключ е той. Той носи в съкровищницата си замислите на целия миров живот.

Искаме да те предпазим в твоята молитва - да не бъдеш обект на чужди мисли и влияния. Затова, когато се изкачиш по близа до Бога ще му говориш с духът си и ще извадиш от твоята съкровищница сърцето си, най-чистата си мисъл, придобита с труд и постоянство. Съхранявал си я като светиня и нея ще му дадеш. На Бога са потребни велики, чисти мисли - рожба на твоето сърце. Нему трябват тия, брилянти за създаване на новия свят. Твоите чисти мисли са материал, от които Бог ще създаде нови вселени. Това иска божеството от мъдреца и мъдреца знае това . Той има вече идеала, защото той знае, че неговата мисъл ще послужи да Господа за делото му. От чистата мисъл ще зависи и сътвореното. У Бога нищо се но губи. Той и от отрицателните мисли създава светове, но за тях Той, не мисли. Той зная, че законът поставен от него, никого не ще пощади. Но, ти ученико, когато отидеш на планината при Бога, разтовари тази съкровищница - сърцето и дай на Бога онази чиста, жива пламена мисъл и Бог ще те благослови и ще бъдеш негов син. Това е идеалът на душата. Запечатай това в своето сърце и своя ум, за да бъде твоята мисъл ценен материал за творчеството на Бога. Това трябва да се подразбира от твоята молитва. Да дадеш на Господа тази твоя светиня. Не само да искаш от Него, защото Той богато те е надарил: затова ще дадеш, ученико, ще дадеш. Ако не дадеш на Бога този скъпоценен бисер – мисълта, силите ще те отвлекат като порой в низината, в забравата. Няма среден път, няма покой. Сега иде ден на окончание на века. Ще дойдат ангелите и ще пожънат нивата. Пази се от плевелите, да не би да са близо до твоето стебло, защото в твоята нива враждебния е посял плевела. Как ще се освободиш от- него? Ти не ще му се нравиш, не ще му даваш условия да се развива на твоята нива. Не ще му позволяваш да се ползва от ония енергии, които ти са необходими за отхранване на твоето стебло. И така, лишен от условията, плевела ще изсъхне преждевременно и не ще дочака жетваря-ангелите, защото Бог ще изпрати ангелите си да съберат чистата пшеница.

Затова именно ние ти казахме, че ти трябваш на Бога. Бог е Творец, а ти ще бъдеш материал за творчество. Най-свещеното, най-красивото, най-чистото в живота на душата във физическия свят е да трябваш на Бога и да бъдеш обект на ангелите. Казахме, че си медиум. Няма жива душа, облечена в тяло, да не е медиум. Бъди внимание на ангелите, ни Бога и Бог ще създаде за теб светиня от брилянтите на твоята мисъл, съхранена в твоето сърце и ум. Когато се молиш, имай предвид своето съзнание, мисълта, че си готов да дадеш най-чистото, най-святото, което си придобил по пътя на възлизането. Кажи на Господа: „Готов съм да жертвувам; Господи“. И как мислиш, ако ти бъдеш внимание на Бога, така лесно ли ще попаднеш под влиянието на отрицателните сили? - Никога. Сега ще ти кажем: от днес нататък Бог е решил да изпрати по един ангел и да пожъне учениците. Готов бъди. Не противодействай на Божия служител. Дай това, което трябва на Господа. Изпъди страха. Освободи се от егоизма, любостежанието, от всички ония отрицателни пороци, които замъгляват твоето съзнание. Помисли по сериозно за бъдещото състояние. Ангел ще дойде. Бъди готов. Не затваряй своята врата. Не се скривай в подземието. Нека проблесне твоята светлина. Нека се слее светлината на твоите очи с пламъка на неговите. Кажи му сладка дума: ела, велможе, влез в моята съкровищница. Ето отварям вратата от днес за теб и вземи и отнеси най-святото като дар и искра на Бога. Така Му кажи. Той е нежен, внимателен, мил, защото културата е такава. Такъв е по. съдържание. Не може да бъде друг. Той ще те разбере и няма да влезе в твоя дом като крадец и да те обере. Остави всичко с което разполагаш на него. Бъди на негова услуга. Това е великото учение на Духа. Скъсай родовите връзки, за да имаш онова свещено звено на Духа. Отклонението да ти бъде само като почивка. Чиста мисъл, свято желание да бъдат идеал за твоя Бог. Изкачи се на планината, за да чуеш гласа на мъдреца, и тогава ще бъдеш чист и свят - свободен от греха.

18 Декември 1932 год.