Jump to content

1937_04_25 Първата дума


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ПЪРВАТА ДУМА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

25 април 1937 г.

Първата дума

Ще прочета 16-та гл. от Евангелието на Йоан, от 16-та стр. нататък.

Размишление.

Много проповедници са тълкували и тълкуват това, което Христос е казал. Много томове са писани върху казаното от Христа. Мнозина мислят, че тълкуванията им са верни. Не е лесно да изнесеш фактите, както са. Още по-мъчно е да предадеш истината. Казваш: Аз говоря истината. — Ако говориш истината, всички, които те слушат, трябва да бъдат свободни. С други думи казано: Не можеш да угощаваш хора, които не са гладни. Не можеш да напоиш хора, които не са жадни. Не можеш да даваш концерт на глухи. Не можеш да палиш свещи на слепи.

Христос казва: "Ето, настава час, и дошъл е вече, да се раз[от]идете всеки на мястото си, а мене самичък да оставите." (— 32 стр.) Може ли да опитате това състояние на Христа? Всеки е опитал самотата. Няма човек в света, който да не познава самотата, макар и в микроскопична форма. Най-малката скръб, най-малкото разочарование се причиняват от самотата. Всички отрицателни чувства се раждат в самотата. — Как се справя човек със самотата? — Като уповава на Бога. Затова Христос казва: "Не съм сам, Отец ми е с мене." Той вярваше, че Бог няма да го остави. Ще дойде ден, когато човек ще бъде изоставен от всички. Тогава той ще изпадне в пълно разочарование. Страшно е да останеш съвършено сам. Всички, които са били около тебе, ще те изоставят. Това е последният изпит на човека. Ако може да уповава на Бога, той ще издържи изпита си.

Един от видните ученици на древността трябвало да се яви на последния си изпит. За тая цел учителят му дал следните правила, които трябвало да изпълни: Вода няма да газиш; по трева няма да ходиш; като стъпваш прах да не вдигаш; месен хляб да не ядеш вода от чаша да не пиеш; под сянка на дърво да не седиш; пари със себе си да не носиш; с тояга да не се браниш; право в слънцето да не гледаш; през светъл ден да не ходиш; в тъмна нощ да не се скиташ; въздух да не дишаш; никога да не се петниш; край воденица да не минаваш; красива жена да не гледаш: на силен мъж гръб ще обръщаш; от учен човек ще бягаш; с невежия няма да се занимаваш. Като изслушал тия правила, ученикът казал: Учителю, не мога да изпълня нищо. — Щом не можеш да изпълниш правилата, които ти давам, това показва, че има още много да учиш.

Сега и на вас казвам: Още много има да учите. Като научите всичко, ще може ли да приложите тия правила? Например, как трябва да ходиш, че да не вдигаш прах, нито да смущаваш праха. Питам: Кой кого смущава — прахът ли вас, или вие него? Това е все едно да питате: Парите ли смущават човека, или човек смущава парите? Кой не е удрял монетите една в друга? Кой не е докосвал банкнотите, кой не ги е доближавал една до друга? Въпреки това, правилото казва да не носиш пари със себе си. Като носиш парите, без да искаш, ти ги подхвърляш от едно място на друго; някои ги връзват на пакетчета. Казвате, че вие сте създали парите, следователно, имате право да се отнасяте с тях, както искате. Значи, парите, които в известно отношение те правят свободен, сами нямат свобода. Бихте ли желали да имате свободата на парите? Бихте ли желали да вършите това, което краката ви вършат? Никой не е съгласен да изпълнява службата на краката. Като знаете трудната работа, която краката вършат, постъпвайте добре с тях.

Това са философски разсъждения, които имат отношение към човека. Мухата, например, не може да се ползва от човешката философия. Какви мисли вълнуват човешката глава, това не се отнася до мухата. Тя спокойно кацва по главата на човека, оставя изверженията си и си заминава. Днес тя не съзнава, какви грешки прави, но ще отговаря в бъдеще за тях. Няма същество, което да е свободно от отговорност за своите грешки. Ако днес не е отговорно, ще отговаря в бъдеще.

Често хората се натъкват на отрицателни мисли, които наричаме умствени мухи. Те трябва да се освободят от тия странстващи мисли. Наричаме ги странстващи, защото кацват и хвръкват, не се задържат дълго време. Те оставят изверженията си в човешката глава и си заминават. Тия мисли се натрапват на човека, като неканени гости, и той започва да се обезверява, губи своето верую. Днес имаш едно верую, след време се отказваш от него. Така постъпват някои дъщери и синове. Докато са нежни и привързани към родителите си, един ден гледаш, че се отричат от тях, не искат да ги знаят. Как ще си обясните тия противоречия? Въпреки това, хората се стремят към чист и свят живот. Тъй, както днес живеят, с обикновени мисли и чувства, те не могат да отидат далеч. Ще спрат там, додето са дошли. Не можеш да вдигнеш един предмет от мястото му, ако не усилиш движението си. Всеки трябва да усили движението на своята мисъл. Ако не го усили, неговият аероплан не би могъл да се издига нагоре, нито корабът му ще може да пори водите. С обикновената човешка мисъл нищо не се постига. Мислиш за къщичката, за нивичката си. Тая мисъл нищо не допринася. С тая мисъл ще останеш на мястото, дето е твоята къщичка. — Да имам малко хлебец, нищо друго не искам! И с тоя хлебец няма да отидеш далеч.

Христос казва: "Да се не смущава сърцето ви." — Кое е онова, което днес ви смущава? Кое е онова, което ви прави недоволни? Недоволен си от самотата и търсиш близки хора. Ти не знаеш, че понякога самотата не е толкова страшна, колкото близостта с хората. Какво би било, ако слънцето дойде близо до вас? Някои учени казват, че топлината на слънцето е 6,000°, други казват, че е 10,000°, а трети — 40,000°. Да оставим настрана високите температури, които не разбираме. Ако приемем, че слънцето има 2000° топлина и простре ръцете си към нас, какво ще стане тогава? Какво ще стане с човека, ако слънцето, нагрято до 2000° помилва човека? Нищо няма да остане от него. Ако слънцето слезе на земята и обгърне България? И от нея няма да остане нищо. Ето защо, пазете се от близост, която гори и изгаря. За предпочитане е тогава самотата пред близостта.

Казано е в Писанието: "Бог е огън всепояждащ." Вие искате, Бог да ви срещне и помилва. Ако тоя огън ви помилва, какво ще стане с вас? Бог казва на Мойсея: "Никой не може да види лицето ми и да остане жив". Следователно, бъди доволен, ако отдалеч зърнеш крайчеца на Божията дреха. Някои си представят Бога като човек, искат да Го видят, да Му разкажат всичките си мъчнотии и страдания. Това било идея за Бога! Мислите ли, че Бог ще се занимава с вашите мъчнотии и страдания? Има ли човек на Земята, който да не е смачкал десет стръка трева? Има ли човек, който да не е подплашил няколко щурци? Има ли човек, който да не е развалил гнездата на няколко птички, или да не е убил десетина мухи? Имате ли право след това да се оплаквате от вашите нещастия? Може да се оплаквате, но и от вас ще се оплакват.

Една вечер седя в стаята си и гледам през прозореца навън. По едно време дойдоха два гълъба близо до прозореца и кацнаха: единият беше сив, по-едър — мъжки; другият беше пъстър, по-дребен — женски. Сивият гълъб започна да надува гушката си и да издава звук, като че се разговаря с женската. След това започна да се върти около нея: ту подскочи, хвръкне настрана, ту кацне отново. Тя стои надясно от него, а той обикаля, говори й нещо. Какво й казва, не зная — гугуца нещо. Тя гледа на изток, спокойна, с достойнство, като че не го вижда. Тя гледа пред себе си, не му обръща внимание, но й е приятно. Като обиколи няколко пъти, той искаше да си каже тя думата ще издържи ли изпита си. Той искаше да знае, как ще се произнесе комисията. Тя го поглежда и казва, че движенията му са хубави; още малко му трябва да учи, за да издържи изпита си добре. После и двата гълъба хвръкнаха, отидоха на друго място. Това беше първото действие. Той се въртеше отдясно — наляво. После ще изиграят второто действие — той ще се върти отляво—надясно. Така си гугуцаха те, така гугуцат и хората.

Някой иска да обича — това е движение отдясно-наляво. Няма по-опасно нещо от движението в посока отдясно - наляво. Така се движи само умният човек. Когато слонът върви, да му мислят ония, които попаднат под краката му. Ако стъпи върху някоя жаба, нищо няма да остане от нея. Той върви и не гледа, де стъпва. Жабата трябва да се отмести, да не стои на пътя му. Искаш да имаш силна мисъл. — Добре е това, но силната мисъл причинява големи пакости. Силната любов също причинява големи пакости. Казваш: Искам да бъда искрен, да говоря истината. Бъди искрен със султана, или с някой виден турчин, да разбереш, какво значи искреност! Влюбил си се в жена му и отиваш при него да му кажеш истината. Знаеш ли, какво ще стане? Следователно, има случаи в живота, когато човек не може да бъде искрен, не може да изкаже чувствата си. Можеш ли на всяко време и пред всички хора да изкажеш своето верую? Веруюто на човека има отношение към самия него. Аз вярвам в краката си. — Това верую важи само за мене. Когато извървя пътя, който ми е определен, мога да кажа, че вярвам в краката си. Опитал съм ги и вярвам, че могат да издържат дълъг път.

Христос казва: "Каквото попросите в мое име, ще ви се даде." Следователно, ако нищо не сте получили, не сте просили в мое име. Днес 500 милиона хора вярват в Христа. Ако всеки от тях отправи своята просба, Христос ще получава по 500 милиона заявления на ден. Колко време е нужно за тяхното разглеждане? Ако за отговора на всяка просба е нужно по една секунда, в 24 часа ще се отговори на 86,400 просби. За колко време ще се отговори на 500 милиона просби? Обаче, всеки подава заявлението си и очаква веднага отговор. Щом си подал просбата си, ще чакаш. Не е позволено да безпокоиш секретаря. Той ще преглежда една след друга просбите и ще отговаря последователно.

Един свещеник пътувал с влак от Гюргево за Букурещ. Във време на движението, той подавал главата си от прозореца, да гледа гарите и пътя, по който минавал влакът. Явил се силен вятър, който отнел шапката му — нова, хубава шапка. Без да мисли много, свещеникът дръпнал дръжката за тревога, и влакът спрял. Кондукторът веднага влязъл в купето, откъдето идела тревогата, и запитал: Какво има? Свещеникът веднага се обърнал към него с думите: Вятърът ми отнесе новата шапка. Кондукторът не казал нищо, но веднага взел лист и написал глобата, която трябвало да плати. Свещеникът платил такава глоба, с която можел да си купи още десет нови шапки, по-хубави от тая, която вятърът му задигнал. Не е позволено да спираш движението на Божествения влак за една попска шапка. Всяко човешко верую е една попска шапка. Ти туряш своето обикновено верую на главата си, но излезе силен вятър и го задигне. Ти мислиш, че твоето верую е много важно и надаваш вик, тревога, че си го изгубил. Това верую е важно за даден случай. Вън от тоя случай, то ще ти причини голяма пакост, ще платиш за него голяма глоба.

Хората на миналото, както и сегашните, нямат нещо определено и постоянно, на което всякога да разчитат. Казвате: Да се обичаме! — Добре е да се обичате, но покажете един начин за това. Дайте пример от своята опитност. Как прилагате вашата обич? Може ли да обичате един човек така, че той всякога да е доволен от вашата обич? Представи си, че имаш един беден приятел, който постоянно иска пари от тебе. Ти си богат, имаш възможност да задоволиш нуждите му. При това, казваш, че го обичаш. Колко пъти ще му дадеш пари? Той иде почти всеки ден да те безпокои. Според закона на обичта, ти си длъжен да му даваш, без да го питаш, кога ще върне парите. Ти си касиер, а той иде с чек в ръка. Ти подписваш чека и даваш пари. Ако се отегчиш и изгубиш търпение, ти не постъпваш според закона на обичта. Така постъпва и майката, когато детето я безпокои. То ходи подир нея и постоянно казва: Мамо, дай ми сладко. Майката му даде два-три пъти, и най-после изгубва търпение и казва: Иди да спиш! Няма вече сладко. Тя постъпва добре, защото знае, че сладкото ще разстрои стомаха на детето. Така трябва да постъпва и касиерът, когато вижда, че парите, които приятелят му иска, ще му причинят вреда.

Питам сегашните вярващи: Колцина от вас сте доволни от това, което Бог ви дава? Колко пъти на ден се молите за нещо и, ако не получите отговор, веднага се обезверявате! Някой иска да се ожени за своята възлюбена, моли се на Бога да му помогне, но като се ожени за нея, не е доволен.

Преди години дойде при мене една млада сестра, от Сливен, помоли ме да й дам съвет, да се ожени ли за един от братята, в когото се влюбила. Казах й: Братът е много добър, има хубава философия за живота, обича да се занимава, но не си подхождате. Той има една черта, с която не можеш да се справиш. — Нищо, ще се справя. Обичам го и само три деня да съм с него, но искам да го взема. — Аз те съветвам да не се жениш за него, но свободна си да постъпиш, както искаш. Ожениха се, и след три деня тя ми каза: Съжалявам, че не послушах, не мога да живея с него.

Казвам: Не е лесно да живееш в близост с хората. Някога човек не може да търпи и себе си. Питаш се, кое е онова, което ти пречи да бъдеш доволен от себе си? Има нещо в човека, от което и той е недоволен. Казваш: Не постъпих добре. Кой в тебе не постъпва добре? От какво си недоволен? Един ден, като бях в Търново, дойде при мене един познат, от религиозните, и започна да ми говори за любовта, за вярата в Господа и в Христа, за своето верую. Като тръгна да си отива, поиска една малка сума. Аз му дадох, каквото искаше. На другия ден пак дойде и започна да говори за любовта, за отношенията между хората. На отиване пак поиска пари. Така продължаваше няколко дена наред. Понеже ми отнемаше времето, аз се обърнах към него малко строго и му казах: Вместо да дохождаш всеки ден да искаш пари, по-добре кажи, колко ти трябват, да ти дам наведнъж, да не ме безпокоиш постоянно. Той се замисли, нищо не каза. На другия ден дойде пак и ми каза, че му трябват 2,600 лв. Извадих 2,500 лв. от джоба си и му дадох. Наблюдавах го. какво ще прави след това. Взе парите и тръгна бавно, но недоволен от себе си. Казва си: Колко съм бил глупав! Защо не поисках наведнъж 20,000 лв., но се задоволих само с 2,500 лв.? Той не знае, че и толкова можех да не му дам. Щом влезе в стаята ми, ще стана невидим. Ще дохожда няколко пъти и, като не ме намери, ще престане да ме посещава. Аз владея изкуството да ставам невидим, но ще изразходвам повече енергия, отколкото парите, които искаше от мене. В такъв случай, предпочитам да съм видим, отколкото невидим. Добре е, когато пожелаеш, да станеш невидим; когато пожелаеш, да станеш видим.

Сега, като работя между хората, виждам, че на никого не съм угодил. Както и да постъпвам, все ще обидя някого и ще ми се разсърди. Без да искам, досега съм обидил хиляди хора. Дойде някой, оплаква се, че жена му се разболяла, иска да му помогна. Помогна му, тя оздравее наполовина, а той се сърди. Друг иска много пари от мене. Дам му половината от това, което иска, но не е доволен. Трети е недоволен, че не съм го посрещнал любезно, не съм се засмял. Казва: Студен човек е, няма добра обхода. — Щом аз не мога да угодя на хората, и вие не можете да угодите. Това трябва да го знаете. Изкуство е да угодиш на хората! Аз съм дошъл до следното заключение: За да живеят добре, хората трябва да бъдат на голямо разстояние помежду си. Разстоянието между двама души трябва да бъде поне, колкото е разстоянието между Луната и Земята, Венера и Земята, Меркурий и Земята, Слънцето и Земята. Колкото по-голямо е разстоянието между хората, толкова по-добре. Не мислете, че ако сте далеч от един човек, или от една планета, можете да се освободите от тяхното влияние. Колкото и да искате, вие не можете да се освободите от влиянието на Слънцето.

Велика наука е да живееш според законите на духовния свят, който определя отношенията между хората. Като дойдете до любовта, вие трябва да знаете, как да се отнасяте с хората. Казано е: "Да възлюбиш ближния си като себе си." За да задоволиш някого, трябва да се отнасяш към него, както към себе си. И той трябва да се отнася към тебе, както към себе си. Ако и двамата не се обичат и нямат правилни отношения помежду си, те не могат да се разбират. Казваш: Той не ме обича. — Той не те обича като себе си, но и ти не го обичаш като себе си.

Сега и аз мога да ви кажа, както е казал един учител в древността на своя ученик: За да бъдеш истински ученик, трябва да изпълниш известни правила. Много от тия правила не могат да се изпълнят, но някои лесно се изпълняват. Например, силният трябва да помага на слабия, но той трябва да знае, кой е слаб. Слаб ли е оня, когото обичат хиляда души? Всеки му пише любовно писмо, изказва чувствата си. И ти го обичаш, пишеш му любовно писмо и очакваш отговор. Той е професор по любовта. Вместо да отговори на чувствата ти, той обръща вниманието ти на грешките, които си направил. Не си турил препинателните знаци на място; не си поставил думите, както трябва и, в края на краищата, той започва да те учи. Това значи, да обичаш някого като себе си, и той да те обича като себе си. Той ти дава правила, които трябва да прилагаш в живота си. Щом ги прилагаш, ти развиваш известни добродетели. — По колко пъти на ден трябва да посещавате своя учител? — Един път в десет години. — Какво ще постигнем тогава? — Да посещаваш своя учител на живота един път в десет години, това е все едно, че го посещаваш всяка минута. Десет години, това са десет минути. Ще се явиш при учителя си, когато изработиш говора си, и можеш да говориш и пишеш добре. Една добра реч представя градина, пълна със зрели, вкусни ябълки и круши. Ще набереш от своите плодове и ще ги занесеш на учителя си или на своя приятел. Той ще ги приеме и ще се произнесе, че са хубави по форма, по цвят и вкус.

И тъй, всяка дума е узрял плод. Ще туриш тоя плод в кошницата на своя учител и ще му го занесеш. Това значи, да говориш и пишеш с любов. Само здравият говори добре. Само здравата круша ражда хубави плодове. Щом загние, крушата не може да ражда. Тя започва да боледува и, докато не се излекува, нищо не може да даде. Както за дърветата, които боледуват, така и за лошите хора, се казва, че не са родени на време. Добрите и праведните хора, обаче, са родени на време. Те дават добри и здрави плодове. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които не са родени на време, не са приятели на Бога. Щом не са приятели на Бога, не са приятели и на човека. Някои казват, че като мислят, чувстват и действат, вършат Божията воля. — Вършат Божията воля, но по свой начин и разбиране, а не, както съвършените хора. Ще кажете, че това е критика. Аз не критикувам никого. Ако си позволя да критикувам хората, това значи, да критикувам Божиите постъпки, да критикувам и себе си. Да критикуваш, това значи, да създадеш по-хубаво нещо от това, което критикуваш. Ако не можеш да направиш това, по-добре мълчи. — Нямам ли право да критикувам? — Имаш право, ако можеш да направиш нещо по-хубаво.

Един наш познат разказва за едно свое изобретение — направил един малък стан за тъкане. Според него, тоя стан ще освободи човечеството от робство. Всеки може да има такъв стан и да го носи под палтото си. Дето седне, може да го извади и да тъче. Като обяснява на нашите братя и сестри принципа на своето изобретение, те бързат, искат да го разберат и приложат за няколко минути. Той се сърди и казва: Десетки години съм мислел върху това изобретение, а вие искате да го разберете в пет минути. Имайте търпение, ще ви разкажа всичко, което трябва да знаете. Сега на вас казвам: Любовта, мъдростта и истината имат такива станове. Когато всеки човек носи стана на любовта, на мъдростта и на истината под палтото си, светът ще се оправи и освободи от робство. Във времето на Мойсея такъв стан не съществуваше. И във времето на Христа не съществуваше. Христос говореше за него, поучаваше хората, даваше им методи за неговото откриване. Християнството, като учение за любовта, е новият стан за тъкане. Учете се да тъчете на новия стан, по нов начин. Вместо вътък и основа, вие ще си служите с вашите мисли, чувства и постъпки, да тъчете новото платно на живота. Някои го критикуват, казват, че той не обяснява, откъде ще вземе прежда. — Той говори първо за тъкането. После ще каже нещо и за преждата. Каквато е преждата, такова ще бъде и платното. Аз превеждам: Каквато е храната, такова ще бъде и тъкането, което става в човека. В тоя смисъл, тъкането не е нищо друго, освен процеса на храненето в човека. Новият стан опростява тъкането. Ако тъчеш със стария стан, ще употребиш много време и енергия, а с малкия стан се икономисва и време, и енергия.

Казвам: Ако тоя човек е мислил 30 години, докато изработи новия стан, колко години трябва да работите върху себе си, за да създадете права мисъл, да мислите правилно? Велико изкуство е да мислиш право! Това значи, да тъчеш на Божествения стан. Когато хората започнат да мислят право, светът ще се освободи от робството. Всички противоречия, които съществуват, ще изчезнат. Няма да остане нито един роб в света! — Възможно ли е това? — Възможно е. Желая на всички, да си направите по един модерен стан и да го носите под палтото си. Казвам на нашия познат, който измислил новия стан, да се пази от заинтересуваните, да не го пребият някъде. Ако новият стан се приложи, ще конкурира старите станове. Той каза, че се явил един фабрикант при него с предложение да купи неговия модел за голяма сума. — Какво ще правиш с него? — Ще го изгоря. — Не давам изобретението си за никакви пари.

Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т.е. от стария порядък. — В какво се заключава старият порядък? — в стария начин на мислене, на чувстване и на постъпване.

Какво е положението на сегашния човек? — Той мисли като гениален, по форма е талантлив, а има постижения на обикновен човек. Защо ти е гениална мисъл, талантлива постъпка, а обикновено постижение? И мисълта, и постъпката, и постижението трябва да бъдат гениални. Всички трябва да имате това съзнание. — Защо постиженията на хората са обикновени? — Защото тъкат по стар начин. Аз бих желал всички домове да тъкат по нов начин, с новия стан. Майката, бащата и децата трябва да научат новото изкуство, да тъкат по нов начин. Иде при мене един светски човек, иска да му услужа нещо. Гледа ме от главата до краката и ми казва: Както виждам, ти не си разположен към мене. Ако бях ваш човек, щеше да ме приемеш по-добре. Не съм чел твоето учение, не го познавам. — Какво да му отговоря? Казвам: Аз поддържам твоето учение. — Какво мнение имаш за мене? — Каквото ти имаш за мене. Аз си служа с твоята мярка. Ти си учител, аз съм ученик. Както ме учиш, така постъпвам. Ако искаш да следваш моето учение, аз ще ти дам моята мярка, да знаеш, как да постъпваш. Той ме гледа, мисли, какво да ми каже. Той мисли, че е добър човек. Всъщност, той се показва пред хората добър, без да е всякога добър. Това е користолюбие, заинтересуваност. Доброто е нещо непринудено, то се проявява естествено, свободно. И любовта е непринудена. Искаш да те обичат хората. — Защо? — Да вземеш нещо от тях. Когато много те обичат хората, много ти дават. Ако малко те обичат, малко ти дават.

Сегашните хора говорят за любовта, но малко са мислили за нея. Аз съм за оная любов, която никога не се губи, нито се изменя; аз съм за оная любов, която постоянно расте; аз съм за оная любов, която се справя с всички противоречия. Истинска любов е тая, която решава всички противоречия. Истинска добродетел е тая, която решава всички противоречия. Истинска справедливост е тая, която решава всички противоречия. Истинско знание е това, което решава всички противоречия.

Христос казва: "Всичко, каквото попросите от Отца в мое име, ще ви се даде. Просете и ще получите, за да бъде радостта ви пълна." (23-и и 24-и ст.) — Просете в мое име! — Това е първата, най-силната, свещена дума на любовта, която е изгубена вече. Тая дума трябва да се търси и да се намери. Днес няма език, в който може да се намери съответна дума на любовта. Когато дойдете до първата дума на любовта, противоречията ви веднага изчезват. Животът ви става по-светъл и по-красив. Велико нещо е да внесеш първата дума на любовта в себе си.

И тъй, пазете правата посока на своето движение. Само така ще се свържете със свещената дума на любовта, с която Бог създаде света. Той каза: "Да бъде светлина!" И стана светлина. Първата дума на любовта е творческа. В никоя свещена книга не е казано, коя е първата дума на любовта. Дадена е само посоката на движение, т.е. посоката, в която може да се търси първата дума. Тя ще се намери в бъдеще и ще се произнесе, както трябва.

— В Божията Любов е благото на човека.

21. Утринно Слово от Учителя, държано на 25-ти април, 1937 г. София — Изгрев.

Книги:

Първата дума

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Първата дума

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата
"
Азъ го създадохъ
", т.1. Утринни Слова (1936–1937).
Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

на томчето

Първата дума

21-во Неделно Утринно Слово 25.04.1937 г. Неделя 5 ч. с.
Изгрев
Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.
16 гл. от Йоана от 16 стих до края.
В Начало бе Словото.
Малко размишление.
Онова, върху което Христос е говорил, хиляди проповедници се занимават да тълкуват. Хиляди, хиляди томове са писани какво е казал Христос. Мислят, че всичко което те тълкуват, Го е казал. Така, казал Христос. Казвам: Много трудно е да се изнесе един факт тъй, но да се изнесе Истината. Казва, аз говоря Истината. Щом човек говори Истината, всички хора трябва да бъдат свободни, тъй ние разбираме. Или казано другояче, че не може да гощаваш хората, които не са гладни. Ти не може да дадеш обяд на хората, които не са жадни. Ти не може да даваш концерт на хората, които са глухи. Ти не може да палиш свещ на хора, които са слепи. Има неща в живота. Казвам: Мъчно е да се изнесе онова състояние, което Христос имал. В даден случай когато говори: „Иде час, когато всички ще ме оставят, сам ще остана, няма нито един да остане около Мене." Ще има една вътрешна пълнота. Понякой път хората знаят какво нещо е самота. Няма някой от вас, който да не е опитал самотата в микроскопически смисъл. Щом ви е мъчно, това е самота. Най-малката мъчнотия, която усещате, това е самота. Най-малката скръб, най-малкото разочарование, то е самота. Казвам, всичките работи, които причиняват разочарования на хората, то е в самотата. Когато си самотен, ти усещаш тази вътрешна скръб. Казва Христос: „Всички вие ще ме оставите, но благодарение, че не съм сам останал“. Имаше Един, в който вярваше, че няма да Го остави. Разочарованието в живота ще седи в това, че всички ще ви изоставят. Туй да го знаете. Ще остане само един. Нито един от Тези, които са около вас, няма да остане. Тогава вие ще се намерите в онова противоречие, в един от най-видните ученици в миналото, който завършил своята школа, пратил го учителят му да издържи последния си изпит. Дал му следните наставления:
 
Вода няма да газиш. По трева няма да ходиш. По пътя като ходиш, праха няма да смущаваш. Прах няма да дигаш. Като стъпиш прах да не дигаш. Месен хляб да не ядеш. Вода в чаша да не пиеш. Под сянка на дърво да не седиш. Пари да не носиш. С тояга да се не браниш. Още хиляди работи му е казал. Казал му: Ти на Слънцето няма да гледаш. През светъл ден няма да ходиш. В тъмна нощ няма да се скиташ. Въздух няма да дишаш. Да не се опетниш. Покрай воденица няма да минаваш. Валяни дрехи няма да носиш. От прежда дрехи, който носи, няма да ги гледаш. Красиви жени няма да поздравляваш. На силните мъже гръб ще обръщаш. От учените хора ще бягаш. С невежите няма да се препиръш. Питам сега, кой като ходи по целия свят, ученикът казва: Учителю, невъзможно е да изпълня всичките правила, които ми даде. Казвам: Има още да учиш.
 
Та и на вас ви казвам: Има още да учите и като се върнете, на тия въпроси може ли да отговорите? По пътя като ходиш, да не смущаваш праха. Значи трябва да знаеш известна формула, само тогава може да не смущаваш праха. Казваш, ти сега праха да не смущаваш. Ами когато той те смущава? Питам сега, парите ли смущават човек, или човек смущава парите? Ако се открие един ден, че ти си обидил, къде ще бъде вината, в парите или в тебе? Казва учителят му: Ако имаш пари, не ги носи, понеже ще вървиш тъй леко, понеже парите, които са в кесията ти, ни най-малко да не направиш сътресение, да не се допрат една до друга, понеже като се допрат, ще си пукнат главите. Питам сега, от вас кой не е направил прегрешение против парите? Кой банкер, който, като вземе парите, не хвърля банкнотите? Като вземе банкнотата, хвърля я. Това е докачение за парите. Като някой парцал я хвърля. Хиляди и хиляди, нахвърлят ги. Вземе ги и ги тръсне на земята. Някой на пакетчета ги свързват. Наредили са ги и са ги навързали. Питам сега, туй което на теб ти дава свобода, само не е свободно. Бихте ли желали да имате свободата на парите? При това бихте ли желали да имате свободата на вашите крака. Или бихте ли желали да вършите това, което вашите крака вършат? Ни един от вас няма да се съгласи на тази служба.
Разбира се, това са ред разсъждения, за една човешка душа. Но какво би казал ти на една муха? Може ли да седнеш да й разправяш за всичките филосфски твърдения. Как ще пренесеш своята идея на една муха. Че знаете ли мухите колко престъпления правят? Кацне тя отгоре ти, ти си един царски син с една божествена идея, главата ти е чиста. Тя кацне отгоре, казва, пет пари не давам. И оставя своята визитна карта отгоре на главата. Че така е. Питам сега: Мислите ли, че тази муха, когато стане един човек, че ще й се простят прегрешенията, че тя ходила на главата на царския син отгоре да си остави своята визитна картичка? Според правилата защо тази муха да не ходи в своя клозет, ами по главите на хората. Ние искаме дълбоки разсъждения.
Дойде една мисъл във вас. Тя е една умствена муха. След туй тази муха ще остави някакви извержения в тебе. Това е най-лошото нещо, в което ние попадаме. Да може да се освободим от ония странствующи мисли, които има. Мисъл нито я викаш, нито я желаеш, по видимумо и тя се натрапва в съзнанието ни. Някой път идат положения да се обезвериш. Ще дойде веруюто, в което ти вярваш, ще го отречеш. Сега вас ви се вижда малко странно. Забележете, онова нежно детенце, онази нежна дъщеря, един ден тя се отрече от майка си, синът се отрича от баща си. Сега аз ви говоря за неща, които стават в света. Как ще обясните вие ония, големите противоречия. Хората искат един чист и свят живот, който не съществува, тъй както хората сега живеят с тия мисли и желания, те ще си останат там, дето са. Защото всяка един предмет не може да вдигнеш от мястото, ако не усилиш движението. Всякога човек трябва да усили движението на своята мисъл. Всеки трябва да усили движението на слабата мисъл. Ако твоята мисъл не е силна, както витлото на един аероплан, или на един кораб, да се движи силно, твоят кораб нагоре... Ако върви полекичка по обикновенному, казваш: Да имам една къщица, да имам малко пари, да имам малко хляб, че така да преминем живота. С тази мисъл къде ще идеш? С тази мисъл ти ще стоиш на туй място, дето е къщата ти. И с този малкия хлябти ще останеш, ти пак на същото място дето е хлябът.
 
За пример, кое е онова, което ви смущава? Кое е онова, което ви причинява недоволство? Понякой път вие искате да бъдете много близки един на друг. Но знаете ли какво нещо е близостта. Самотата е страшна, но близостта е два пъти по- страшна. Ами представете си, ако Слънцето би имало като нас две ръце, тъй да се проточат до Земята, и ако Слънцето има най-малко 2000 градуса топлина, учените хора още не са дошли да установят колко е температурата на Слънцето. Едни казват, че има 6000 градуса, други 10000, други 40000. Да оставим високите температури, понеже са непонятни. Да допуснем, че имате 2000 градуса топлина. Ако ръката на Слънцето присъствува тук на Земята, ако това Слънце иска да те погали, какво ще стане с тебе? Или ако с 2000 градуса топлина погали къщата ви, или ако тази ръка мине покрай България и погали България, какво ще стане с вас? Отдето мине, ще бъде като чума, всичко туй ще се стопи.
 
Писанието казва: Бог е огън пояждающ. Вие искате Господ да ви срещне, да ви помилва. Какво ще стане с вас?
 
Като е огън пояждащ. Бог казва на Моисея: Никой не може да види моето лице и да остане жив. Казва, само като заминем много далеч, едва да види малко дрехата ми, от опашката на дрехата ми, една микроскопическа част да види от Бога. Сега мнозина от вас представяте Бога като едно същество, като човека, когото да прегърнете, да целунете, да Му изкажете вашите мъчнотии и страдания. Идея за Бога. Мислите ли, че като идеш при Бога, той ще слуша твоите несрети, които тук си претърпял на Земята. Има ли някой от вас, който да не е откъснал главите на 10 мухи. Има ли някой от вас до сега поне 10 стръка да не е смачкал на земята. Има ли някой от вас, който до сега поне 10 щурци да не е подплашил. Или поне 10 птички да не изпъдил някъде?
 
Една вечер седа, гледам от прозореца и като никога, два гълъба кацнаха. Единият, обикновен, другият шарен. Започна да се върти, надува му се гушата, като разтърси, надуе се, после се събере, като физармоника. Гледам неговата възлюблена пред него, показва й се, говори й на един език. Тя седи от дясната страна, турил я, върти се, после хвръкне, пак кацне, пак започне да се върти около нея и й говори. Какво си приказват? Защо бяха дошли не ги зная, но в мене дойде една мисъл. Така са и хората. Гугуцат си и те, гугуцат си един на друг. Единият се върти, другият седи и двамата и неговата възлюблена, гледам, някъде гледа. Тя гледа към изток. Нито към юг, нито към запад, тя седи тиха, спокойна, с достойнство, гледа към изток. Той седи и се върти около нея, но понеже очите й са отстрани, тя гледа как се върти, че й е приятно. И той като гугуца наоколо, тя ни най-малко не издава, че има някаква слабост да си обръща главата, ами с окото го гледа. Той казва: Ще може ли да се мине изпита? Сега давам изпит. Пред професорите като се движа, ще ми намерят ли някаква погрешка? Казвам, още малко ти трябва. Известни движения има още. Хвръкне, върне се, хвръкне, върне се. Давам тълкувание. Отидоха някъде и двамата, върнаха се, заминаха и двамата, отидоха някъде. До тук много добре. На второто място от коя страна ще гугуцат. Той до сега гугуцаше от дясно на ляво, пък сега ще се върти от ляво на дясно. То беше първото действие тук. Сега второто ще бъде от ляво на дясно. На кое място, около коя къща, кажете ми.
 
Ти искаш да обичаш един човек. То е движение от дясно на ляво. Няма по-опасно нещо да се движиш от дясно на ляво, трябва да бъдеш много умен. Че когато онзи силният слон тръгне по земята, да му мислят другите, онези, които попаднат под неговите крака. Ако стъпи на някоя жаба, какво ще остане от жабата? Той ни най-малко не се спира по пътя. Жабата трябва да се махне. Ако не, като стъпи, той ще я смачка. Та казвам сега, има едно положение, нашите силни мисли, някой път вие искате да имате силна мисъл. Хубаво е да имаш силна мисъл, но силната мисъл може да ти причини много големи неприятности. Ами, че силната Любов може да ти създаде цели главоболия. После ние казваме, че човек трябва да бъде искрен да си каже мнението. Влез при някой турски султан, искаш да му кажеш Истината. Истината, че си обичал, че си харесал една от неговите жени. Питам, как ще те изпрати този султан, ако му кажеш Истината, че обичаш жена му. Знаете ли какво може да се случи? То са обикновени работи в света. Значи в даден случай ти не може да изкажеш своите чувства. После някой път искаме да си изкажем веруюто, в какво вярваме. Може ли на всяко място ти да кажеш в какво вярваш. Всяко едно верую, то е важно само за човека, който го има. Ако аз имам едно верую, то е само заради мен. Аз вярвам в краката си. Но веруюто в краката в този път, то е за мене. Вярвам, преди да съм започнал. Щом свърша движението, вярвам, че краката ще ме изнесат. Щом спра, какво ще бъде веруюто? Аз ще бъда утвърден във вярата. Аз повярвах, че краката ми ще ме пренесат на 10 километра разстояние. След като се спра, ще се утвърдя, че туй което съм помислил, е тъй. Онова, което краката ми кажат, е вярно. Утвърден съм, че съм изходил 10 километра.
Понякой път вие се обръщате към Бога. Христос казва: Не сте попросили нищо в мое име до сега, попросете и ще ви бъде. Но как ще попросиш в името на Христа? Има 500 милиона хора, които сега вярват в името Христово. На ден по един път ако се помолят, 500 милиона просби има, които са пратени в Христовата канцелария. 500 милиона желания, просби, за да се разгледат, знаете ли колко време ще ви вземе? Вие нямате една ясна представа. 500 милиона, това са просби на ден. Колко секунди има в денонощието? 60 по 60 - 3600 по 24 часа - 86400. Това са за 24 часа. По една секунда ако вземаше за всяка просба, 86400 от тия просби ще се удовлетворяват на ден. За тия 500 милиона, колко дни трябват? Разделете го да видите колко дни трябват. Сега вие седите и се молите на Бога. Искаш нещо, молиш се и очакваш още моментално да ви се отговори на молитвата. Да нарушиш спокойствието на един секретар, то е едно престъпление.
 
Сега ще преведа на вас същия пример: Един свещеник, мисля, тръгнал от Гюргево за Букурещ. Купил си една хубава свещеническа шапка. Отворил прозореца на трена, показал си главата навън и в движението шапката отскочила на земята. Той хваща дръжката за аларма и целият трен спрял. Идва началника и казва: Защо спряхте влака? Казва: Шапката ми падна. Глобата, която платил, струвала десет пъти повече от шапката. Питам сега, струва ли си да спрем влака за попската шапка? Той трябвало да плати десет пъти повече глоба. Питам сега, има ли нужда за една обикновена попска шапка да се спира божествения трен? Ами че всяко едно верую, което ние имаме, то е една попска шапка. Аз имам едно обикновено верую. Турил съм попската шапка на главата си и я нося. Падне шапката някъде, има обикновени работи, които считаме ние, че са важни. Важни са в дадения случай. Но една такава шапка на тебе, едно такова верую, ще ти причини една вреда, ще платиш една глоба. Та казвам, ние съвременните хора и в миналото и сега, нямаме нещо определено, с което да постъпим. Вие казвате, тъй трябва да се обичаме. Ами как да се обичаме? Дайте ми един начин, дайте нещо от вашата опитност на вашата теория. Вашата теория да обичаш, по кой начин я прилагате? Този човек всякога да е бил доволен от вашата обич. Представете си, че аз имам един приятел, аз съм заможен човек, богат, той има нужда. Идва и ми казва, дай ми толкоз на заем, дам му. Втори път, трети път, четвърти път, пак му дам. Според закона на обичта нямам право да се занимавам с неговите постъпки. Кога ще ги върне, то е негова работа. Аз съм касиер. Иде той в банката, поставя своя чек, или запис, аз изплащам. Дали той е постъпил право или не, то е друг въпрос. Аз трябва да бъда изправен. Иде веднъж, дваж, триж, 10, 15, 30 пъти, какво ще бъде вашето състояние? Аз съм виждал често майки, дето на третия, четвъртия път, като й каже нещо, майката излезе от търпение, казва: Стига де! Иде детето, иска сладко. Майката знае, че ако му даде, ще му подействува вредно, казва: Стига толкоз.
 
Питам, сега кой от съвременните вярващи, е доволен от онова, което Бог му е дал? Да говорим за неща, които на вас са понятни. Колко от вас не сте се молили да се ожените за тоз, когото обичате? Преди години бях в Сливен, дойде при мене една млада вярваща. Учителю, казва, искам да ми дадеш наставления как да живея. Казвам: Ще ти дам, ако ме слушаш. До тогава момите на този момък не обръщат внимание. ТЕ го считат, че от него всичко става, но да върти къща, къщовник да стане, не го бива. Един момък има своя недостатък. Много добре разсъждава, отлична философия има, памет добра, но само една слабост имаше: сегис-тогис по 4, 5 цигари пушеше. Казва: Остана ми една слабост да пуша по една цигара и с нея ще се справя. Дай ми едно наставление. Рекох, ти си млад, искаш да се жениш. Не съм мислил още по този въпрос и не искам да се занимавам. Не съм човек, който да се жени. Рекох, но когато се жениш, ти трябва да ме питаш. Не се минават няколко години, той като върви в този път, прогресира. Ето, в него се влюбила някоя сестра, без него не може. Викам я, казвам й на нея. От моето гледище ти с него няма да живееш. Той е много добър човек, но няма да може да живееш, той си има такива черти. Тя ме гледа и ми казва: Три деня да се оженя, ама с него да съм. Три деня, не искам повече, искам да живея с него. Казвам, нямам нищо против, може да опиташ твоето верую. Като се ожени, след три деня ми казва: Трябваше да послушам твоя съвет.
 
Да живеят хората близо не е лесна работа. Но и сам човек със себе си да живее е много мъчно. Някой път е така, че си недоволен от себе си. Аз понякой път питам: Кое е онова, което в мен е недоволно от мен. Има нещо, от което си недоволен от себе си. Кой от кого е недоволен. Казваш: Туй, което направих, не е хубаво. Туй кой го направи? После защо си го направил? Като си го направил, не си доволен от себе си. Да ви преведа другия пример. Има нещо, което е недоволно. Иде един верующ в Търново, постоянно той ми разправя, че обича Господа, иска да живее в Него, в името Христово, в тази Любов, в онази Любов, все ме ангажира с Любов. Говори за Любовта. Аз каквото мога гледам да му помагам. Един ден обаче той дойде, излязох от търпение, понеже всяка ден ми искаше. Казвам му, искай от мен веднъж да ти услужа, че да не искаш постоянно да ме безпокоиш за малки работи. Той ме гледа. За твоите работи, за пари поискай колкото искаш ще ти дам, но да не ме безпокоиш повече. Тия пари не съм изкарал, трябва да се моля заради тебе, кажи колкото искаш. Ама рекох искай, за да се уреди този въпрос веднъж. Иде той на другия ден, преглъща и казва: 2,500 лева. Изваждам, давам му. После казва: Глава глупава, че не поисках 10,000, 20,000, а само 2,500 лева. Той не влиза в моето положение. Като ми поиска 2,500, аз се намерих на зор. Ако беше поискал 20,000, още по на голям зор щях да бъда. Той туй хич не мисли. Аз превождам сега този пример, засягам себе си. Този човек, можеше в самото начало да го не приемам. Той като дойде в стаята, аз да стана невидим, няма ме. Аз може да седя в стаята, но той като отвори стаята, казва: Няма го Учителя. Може да го сплаша по който и да е начин. Като дойде в стаята може да изчезна, търси ме три, четири пъти и като изчезна, какво ще иска от мене. Като ми поиска пари, стана невидим. Сега, не че туй не мога да го направя, че аз може да стана невидим, може, но да му дам 2,500 е по-лесно, отколкото да стана невидим, за да стана невидим, ще изхарча повече енергия. Ще изхарча за 10,000 енергия, предпочитам да съм видим, отколкото невидим. Ще ви търсят хората някъде, не могат да ви намерят. Как става? Разбира се е хубаво да станеш невидим, когато искаш и когато искаш да бъдеш видим.
 
Та казвам, вие изисквате. Аз гледам оттогава и до сега, не съм могъл да угодя на хората никъде. Все ще ми се разсърди. Както и да постъпя, колко ли души не съм обидил без да искам. Не е един, повече от няколко хиляди хора има, които съм обидил. Дойде някой, разболяла се жена му, казва: Кажи да оздравее. Казал съм да оздравее, наполовина оздравяла. Обиди се. Някои искат пари от мен, искат много, половината му дам, недоволен е. Казва: Той има, но не дава. Обхода няма, казва, не ме посрещна весело, студено ме посрещна. Друг казва, той има свои ближни. Та казвам: Ако аз не мога да угодя, нито вие може да угодите, искам това да ви кажа. Най-мъчното изкуство е да угодиш на хората. Дошъл съм до туй заключение. За да живеят хората в добро съседство, трябва да имат разстоянието на Месечината до Земята. Не близко разстояние. Трябва да бъде разстоянието на Месечината до Земята. После разстоянието на Венера до Земята. Разстоянието на Меркурий до Земята, разстоянието на Слънцето до Земята. Колкото е по-далеч, толкова е по-добре. Не мислете, ако сте далеч от един предмет, може да се освободите. Не може да се освободите от влиянието на Слънцето. Та казвам сега: Духовният живот изисква, то е дълбока наука. Най-голямата наука е за отношенията на хората. Когато дойдете до Любовта, вие трябва да знаете как да се обхождате с хората. Ами че в закона е казано да обичаме ближния като себе си. Като дойде един човек, ти за да го задоволиш, спрямо
всеки
трябва да имаш отношение, което имаш към себе си. И той, за да те задоволи, трябва да има същото отношение. Не само аз да имам отношение, но и той към мене трябва да има същите отношения, както към себе си. Ако двамата нямаме тия отношения, не може да живеем в Любов. Ако аз не го обичам като себе си, или ако той не ме обича като себе си, ние двамата не може да имаме споразумение. Казва, той не ме обича. вярно казва той, но и аз може да кажа същото - и той не ме обича като себе си. Та казвам, ако ви кажа както този учител е казал на своя ученик. Ученикът казва: Невъзможно е да се изпълнят всички тия изисквания, които ти искаш от мене. Та казвам, кои са нещата, които може да изпълним. В даден случай има неща, които може да се изпълнят. Така ще започнете. Силният трябва да помага на слабия, но силният трябва да знае кой е слаб. Аз ще ви попитам един въпрос. Представете си, че един човек, има 1000 души, които го обичат и ти го обичаш, какво ще му допринесеш? Да допуснем 1000 души, които го обичат, му пишат любовни писма и той трябва да чете хилядата писма, в които си изказват своите чувства, как го обичат. Ти си 1001-ви и ти имаш едно любовно писмо. Като пишеш туй любовно писмо, очакваш отговор. Представи си, че след като си писал любовното писмо, че той е взискателен и ти каже, не си турил запетаята на място. Въпросителните не са на мястото, удивителните не са на мястото, периодите не си разделил правилно, после глаголните форми не са на място. Съществителните имена не са на място. Малко речта ти е претрупана. Казал си повече, отколкото трябва. Коригирай любовното си писмо. Защото този господин, когото ти обичаш, той е професор на Любовта, коригира. Праща първото писмо да го поправите. Може ли да ми кажете след колко писма като напишете, той ще бъде доволен? Аз ако съм, писма няма да пиша вече. Ще му говоря по радиото. Тогава ще му кажа: Поправи се. Като ида първия път, ще му кажа: Учителю, аз те обичам като себе си. Какво ще ми отговори той: И аз те обичам като себе си. Тогава аз ви обичам. И той казва: Аз ви обичам. Казва: И двамата се обичаме. Той казва: вярно и двамата се обичаме. Искам да се уча при тебе. Аз ще ти преподам. Започвам да се уча добре. Всяка Добродетел, която ми пратиш, ще я изпълня. И аз ще ти дам ония Добродетели, които може да изпълниш, казва учителя. По колко пъти може на ден да идва при тебе? Най- малко, казва той, в десет години веднъж да се явяваш. Ако така ви кажем, вие по вашему е обида. Десет години, това са десет секунди. Вие ще се явите и вашата реч трябва да бъде. Сега вие не може да си представите какво нещо е една изобилна, една хубава реч. Една хубава реч мяза, когато се набере най-хубави круши, най-хубави ябълки в една кошница и ги изпратите на своя приятел, от своята собствена градина. Приятелят като ги види, казва: Много са хубави тия круши. По форма, по цвят няма никакъв дефект в тях. Всеки един от вас като говори, трябва да знае, че
всеки
дума е като узрял плод. В кошницата на вашия Учител да бъде. Ако някой път турите някоя круша, която не е дозряла, наядена от червей, туй онуй. После ти не може да пишеш на един свой учител, когато на тебе сърдцето е разтроено. Неразположен си, боледуваш. Една круша, която е заразена с някаква болест, не може да ражда хубави плодове. Ражда само онова, което е здраво. Казват, лошите хора са родени не навреме. Някой път в Божествения свят, един праведен човек трябва да се роди точно на своето време. Ако се роди по-рано, може да е 20, 30 секунди или 20, 30 секунди по-късно, или няколко деня по-рано, той не е на място роден, не е дошъл на място. Ако всяка една мисъл, която се явява у нас, не се явява на своето време, ако всяко едно чувство не се явява на своето време, и ако всяка една постъпка не се явява на време, тя не е приятел на Бога, нищо повече. Сега всички ние мислим, че като се молим, като говорим, като мислим, като чувствуваме, мислим, че вършим волята Божия. Вършим, но то не е онзи живот на съвременните хора. Сега разбирайте добре. Аз не давам тая мисъл като критика. Щом е до критика, нищо не се постига. Ако река аз да критикувам хората, аз критикувам себе си. Пък ако река да критикувам хората, аз ще критикувам Божиите постъпки. За да критикувам, трябва да създам нещо по-хубаво от туй, което съществува. По някой път вие искате да критикувате, но никога не може да критикуваш, ако не може да създадеш нещо по-хубаво. Ако не може да създадеш нещо по-хубаво, мълчи си. Та някой казва, нямам ли право да критикувам? Имаш право да критикуваш, създай нещо по-хубаво, добре дошъл си. Ако някой от вас е толкоз напреднал, че може да създаде нещо по-хубаво, създай го, но ако не може да го създадеш...
 
Тук наскоро дойде един наш приятел. Той има едно изобретение, така че, казва, че в училището бил много слаб по геометрия и математика. Все двойки имал, та сега изнамерил нещо. Ти сега поправяш грешките на математиката и на геометрията. Той измислил нещо толкоз просто. Най-простите работи са много мъчни за разбиране. Той си носи своя стан под палтото. Едно малко бърдо, с което дето седне, човек може да тъче. със своя стан може да тъче много работи, каквото иска. Такова бърдо турено разбира се, той казва, че лесно става. Той разправя, някой наши приятели го питат, той се нервира. Казвам: Чакайте, не бързайте, не го питайте, изслушайте го тъй, както трябва. Този човек се занимава от 30, 35 години, той мислил върху един механически въпрос, много му е ясно, има ясна представа, ти едва сега го заучаваш, искаш в 5 - 10 минути да го разбереш. Тази работа не се разбира така лесно. Той разправя, че с неговото изкуство ще освободи от робство хората. Всеки ще може да тъче. Аз разбирам неговия език. И Любовта има такъв един стан. Когато ти носиш стана на Любовта под палтото, когато носиш стана на Мъдростта под палтото, когато носиш своя стан на Истината под палтото, тогава Светът ще се уреди. Тъй го разбирам. Той мисли с неговия стан ще се освободи света. Казвам, аз отдавна съм го освободил. Този стан във времето на Моисей го нямаше. Моисей едва тогава мислеше за този стан. И във времето на Христа го нямаше, Христос започна да мисли. Христос го преподаде на хората. Християнството е един стан, ще знаеш да тъчеш, по нов начин, ще го носиш. Сега, като седнеш, тия стари станове, като туриш дърветата, с нищелките, бърдото и краката отдолу, то е цяло главоболие, замотаеш главата. Тази е много проста работа. Сега, ако иска, той се обеща, може да го докажем, ама ще го слушате. Той да ви покаже как трябва да тъчете. Тогава ще проверите, може ли вие да измислите такъв един стан, да знаете с вашата мисъл, с вашите чувства и с вашите постъпки да тъчете най-хубавото платно. Една сестра пред мене го критикува.
 
Той, казва, нищо не е разрешил, той само за тъкането, ама преждата от другаде трябва да се вземе. Пък и докато се научи, че какво преимущество има неговия стан. Ако преждата е хубава, тъкането ще бъде хубаво. Ако преждата е калпава, той още не е дошъл до преждата. До тъкането само, как трябва да се тъче. От друго място ще се вземе преждата, а само тъкането как трябва да бъде. Тъкането е ядене. Щом седнеш да ядеш, ще тъчеш. Каквото е яденето, такова ще бъде и тъкането вътре. Но аз казвам, сега този човек колко време е построил своя стан, за да намери тъкачеството да става по един лесен начин, че да няма голямо главоболие. Много проста работа е насноваването и турянето в бърдото, в нищелките. Всичко туй става, а у българите най-първо го насноваваш, след туй ще го прекараш в нищелките и най- после ще се прекара в бърдото. Тогава ще го туриш да тъчеш. А пък у него едновременно насноваването в нищелките и бърдото така едновременно. Никакъв стан голям няма да носиш. Значи спестяване на време има.
Та казвам, ако този човек толкоз години е мислил върху този стан, 30 години го мислил и дошъл до новия стан, че
всеки
един от вас трябва да изждиви 30 години да се научи да тъче, да мисли добре. Да се научи човек да мисли е цяло изкуство, правилно да мислиш. Правилно да мислиш, то е онзи божествен стан. Щом като се научим правилно да мислим, то е както този човек казва, Светът е спасен. Ние искаме да няма роби в света. Всичките противоречия, които днес съществуват, ще изчезнат. Туй е възможно. Всички може да си направите, всички може да измислите по един модерен стан. Аз бих желал, всички да бъдете така изобретателни, да носите своя стан под палтото си отдолу. И действително той показа няколко модела интересни. Много интересни модели, които тепърва ще се тъкат. Той мисли за една машина, но милиони трябват. Този човек, с един малък капитал, сложни работи тъче. Казвам му: Слушай, ти да се пазиш да не те пречукат някъде. Освен, че фабрика няма да направят с твоето изобретение, ами ще те пречукат. Да, да казва, ще ме претрепат. И той ми разправя, че дошъл някой при него и му казва: Да ти купим всичките модели, ще ги купим да ги изгорим. Готови са да му дадат пари, за да унищожат изобретението му. Не мислете, че сега като представяте новото учение, че хората ще го приемат. Те ще го купят, но ще искат да го унищожат, за да се освободят от него. Хората не искат да се освободят от стария порядък в света. То е опасното в света. Никой от вас не е готов да се откаже от себе си. То е един стар порядък. Стар начин на мислене, стар начин на чувстване и стар начин на постъпване.
Казвам, тогава: Ние мислим като гениални хора, имаме форма на талантливи хора, а имаме постижения на обикновени хора. Гениално мислим, талантливо постъпваме, а имаме обикновени постижения, на обикновените хора. Питам тогава, защо ти е гениална мисъл, талантлива постъпка, с обикновени постижения? И постиженията трябва да бъдат гениални, не обикновени постижения. Казва Христос, иде час. Но всички трябва да имате туй съзнание в себе си. Аз превеждам сега някой пример. Аз похваля този човек, той седи горкия, в него се е събудило туй чувство, чувство на одобрение. Той като предвижда, неговото изобретение, хората ще освободи от икономичния труд. Човек, казва, ще бъде освободен. В туй отношение ще бъде освободен. Аз бих желал неговия стан. В една къща хората не живеят, понеже тъкат по старому. Децата му да тъкат по нов начин. Бащата и майката, всички по нов начин да тъкат. Аз бих желал всички да тъчете по нов начин. Иде при мене един светски човек, иска да му услужа. Ти, казва, както те виждам, не си разположен. Ако съм някой вярващ да поддържам твоето учение, не съм го чел, слушал съм го, щеше, казва, да бъдеш повече разположен да ми помогнеш, но понеже аз съм чужд човек, малко с едно неодобрение гледаш. Какво да му кажа? Аз му казвам, аз точно поддържам твоето учение. Той казва: Какво е твоето мнение заради мене. Та аз имам това мнение, което точно имаш заради мен. Тъй, както ти ме мериш, и аз те меря. Поддържам същата мярка. Казвам, както ти ме мериш, вървя по твоя път. Ти си учител, аз съм ученик. Постъпвам, както ти си ме учил. Пък ти, рекох, ако искаш по моето учение, ела ще ти дам по моята мярка, ще ти кажа как да постъпиш. Той ме гледа. Казвам: Точно като теб постъпвам. Понякой път му казвам, моя крак се оплаква от мен. Как? Някой път на десния крак стоя повече, отколкото на левия. Десният крак се оплаква, казва: много ме изтезаваш. Някой път стоя повече на левия, отколкото на десния. Още не съм се научил да бъда еднакво справедлив, или казано другояче, турям една Добродетел.
 
Защо я турям? Защото искам аз да се покажа добър. Интересува ме. Вие мислите, че вие сте добродетелен човек, че сте постъпил съгласно с Божията Любов. Не! Интерес имате вие да бъдете много добър. Ще ви критикуват хората повече, но то е нещо користолюбиво. Добродетелта в мене трябва да бъде непринудена. Любовта понякой път и нея като проявявате, пак имате някакъв интерес. Ти искаш да обичаш някого. Вземаш повече от него. Защото когато те обичат, хората повече ти дават. Когато малко те обичат, по- малко ти дават. Искаш да те обичат повече, да ти дават повече, то е користолюбие. Казвам: Ние ще дойдем до една област, дето много малко сме мислили върху Божествената Любов. Аз съм за онази Любов, която не се губи, за онази Любов, която постоянно расте, за онази Любов, която никога не се изменя. Аз съм за онази Любов, която няма никакво противоречие, или Любов, която се справя с всичките противоречия. Любов, която може да оглади всичките противоречия в света, тя е Любов. Добродетел, която може да оглади всичките противоречия, тя е Добродетел. Справедливост, която може да оглади всичките противоречия, тя е справедливост. Знание, което може да разреши всичките мъчнотии, то е знание сега.
 
Казва Христос в последния стих там: „Просете в мое име". Тя е първата дума, тя е най-силната дума, тя е думата на Любовта. Ако може да кажеш първата дума, с която Любовта започва, тя е свещена дума, изгубена е тая дума. Нея трябва да намерите. Вие някой път сте близо, някой път сте далеч. В никой език няма нито една дума, която да съответствува на тая първата дума. Но някой път, когато вие се приближите до тая първата дума, всичките ви мъчнотии започват да изчезват. Дойдете до нея и пак се обърнете в друга посока. Щом се приближите до тази дума, животът се изменя. Животът става по-светъл. Вие веднага изменяте вашата посока. Приближаването при тази дума разрешава много въпроси. Какво ще бъде вашето състояние, ако имаме същинската дума вътре в себе си? Та сега гледайте поне да не измените посоката на вашето движение. Трябва да се приближите по-близо и по-близо, докато вие се свържете един ден с тази свещена дума, за която Писанието казва: „И рече Бог: Да бъде светлина. И стана светлина". Да стане това и това. Тази е Божията дума. Не мислете, че казва там, рече Бог да бъде светлина. Тя на български е преведена и на еврейски е преведена. В никой език няма тази дума. Моисей я преведе. Ние имаме свещените книги преведени. Само посоката е показана накъде е. Но не свещената дума как се произнася. Тепърва има да я намерите и да я произнесете тъй както трябва.
 
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...