50. Светът на озарението

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 50-то.

Светът на озарението.

Човешкият Дух се е домогнал до три свята: светът на Духа - светът на озарението, светът на душата - светът на дейността и светът на волята - светът на проектите и творчеството. Когато човешкият Дух се домогне до пълното озарение, ще се създадат всички условия и възможности на човешката душа да се освободи от ограничението. А когато душата се домогне до този стадий на развитие, тя ще съдейства на волевите сили да се завършат всички начинания на душевния гений и тогава човешкият дух ще може да развие върховете на голямото дърво - свръхсъзнанието. Така израснали крилете на съзнанието, човек ще може да се изкачи на тия върхове на свръхсъзнанието. А когато човешкият дух завладее света на великото творчество на причините, тогава той взема кормилото на човешкия живот и направлява кораба му към безопасния пристъп.

Светлина на духа разбирай - озарено свръхсъзнание. Чистота на душата разбирай - будно съзнание. Разумност на волята разбирай - свещена любов.

Тръгни по пътя на любовта и ще стигнеш до царството на свободата. Върви по пътя на свободата и ще стигнеш до света на чистотата, а чистота на чувствата, това е дело на сърцето. Сърцето не е орган, който действа независимо от другите органи, но то е почва, през която се просмукват всички сокове на другите действащи сили от битието на човека. Сърцето е свят в който са посадени много плодни дървета, които се култивират да бъдат богатството за бъдещата нова раса. Сърцето е необятна земя, която се обхожда от тружениците на светлите светове. Сърцето е свят на блянове, мечти, копнежи. Земя Ханаанска е то – земя, която приютява адептите от висшите миров е. Сърцето е земя, в която живее светеца и разбойника - то е земя на трагедията. Ако тази земя се обитава от възвишените сили на ума, тя ще роди гения, жреца, защото, в тази земя - сърцето има всички условия да се проявят и живеят свободно творческите сили. Сърцето е символ на космичния свят. Приюти сърцето си под лъчите на слънцето и ще се пробудят нови, благородни чувства, възвишени мисли и красиви желания. И когато духът влезе в тази градина - сърцето, да бъде тя загадка за него, той да школува в нея, като майстор градинар и бъди уверен, че духът на творчеството ще я уреди най-прецизно, най-кокетно, божествено.

Когато имаш така украсена твоята градина – сърцето, ти ще можеш лесно да култивираш всички нисши страсти, които ще облагородиш и наново посееш в градината на душата. Това подразбира казаното: „Бог взема пръст и от нея го направи, и вдъхна му жива душа“. И като така, зависи до колко твоите чувства са във висши трептения, за да може да побеждаваш страстите. Страстите, това са начало на живота. Божествения промисъл е дал възможност на този инстинкт да се развие всестранно, за да може да подтикне онези спящи сили към дейност и проява. Инстинктът не е сила на проклятието, тъй както е разбран от площадния морал. Окултният ученик трябва да знае да цени тези сили на инстинкта. Той трябва да знае, че инстинктът е начало - първа стъпка към творчество. Че е така, върни се за минута и разгледай миналото на твоя живот, разгърни страниците на твоя дневник и ще видиш от написаното проявите на твоите стремежи, как човешкият дух е копнял да се домогне до най-съкровеното, радостното, светлото. От всичко това ще видиш, как з продължение на времена се изгражда човешкия характер. Затова казвам: Ученикът на новия морал трябва да цени силите на инстинкта, тъй както силите на светлината. На това ограниченият морал ще каже; трябва да се освободим от този грях - животинския инстинкт. Но ние им отговаряме: у Бога всичко е предвидено и допуснато. Зависи как индивида използва тия инстинктивни сили. Бог е допуснал в своя план да се прояви к най-нисшия стадий на живот, само и само да се прояви живота като величие,

И тъй, ти, окултни ученико, използвай всички прояви на тия сили и ги принеси в градината на твоята душа, и там ги посей, за да израснат като ароматични плодове на душата и като клетки на чистотата. Ти, ученико, не се плаши, не порицавай силите на инстинкта, но като хитър, разумен, използвай неговите сили и ги принеси в глъбината на душата си. Ако така започнеш, знай; започнал си с началото в живота, с основното начало и ще имаш тогава на своя страна всички възможности, за да продължиш пътя си към великата школа на духа.

Ето как ще облагородиш и култивираш всички страсти, инстинкти в своята земя и ще ги принесеш в света на разума. Разумът е свят на душата. Тази земя - разумът е най-благодатната. Тя е най-добре организирана с всички природни красоти и с чудни божествени съобщения. Светът на разума е свят на съобщения с всички други светове. Когато твоя дух влезе в тази земя, той вече е гражданин, стопанин с всички права. Той се слива с всички ония проявления, които душата е могла да прояви, а то, значи: целият Божествен мир е в съприкосновение с душевните сили. Душевни те сили са най-великата реалност в битието. В душевните сили се крие възможността на Бога да я прояви, защото душата е проява на Бога, но не е тъй чиста и силна, както Бога, а носи известни условия на падения в себе си. А то значи, не е разумна като Бога. Душата е вечна като Бога, но не е тъй чиста като Бога. Тя е действаща като Бога, но не е властна като Бога. А то значи, не е разумна като Бога.

Да влезем сега в света на Духа, в най-висшата земя, в която живее светеца и ангела. Когато се говори за Духа, ще трябва да имаш ясна представа за душата и волята, за ума и сърцето, защото душата работи в съгласие със сърдечните сили с волевите директиви. Тогава умът и волевите сили проявяват свободата, а душата и сърдечните сили - чувствата и любовта. И когато имаш предвид тези сили и седнеш върху трона на духа, ще запечаташ, ще запишеш в книгата си златните правила и безсмъртните заповеди на провидението, защото духът е законодателя. Той е създал всички закони по които се водят силите на битието, само че зависи кой Дух - Божественият или човешкият.

Човекът създаде човешки закони за своето битие, а Божествения Дух въздаде закони вечни, истинни за Божественото битие, защото едно знай: Божествен Дух и Божествено битие се разбира следното: Духът е ДЕЙСТВАЩА СИЛА, А БИТИЕТО - ПРОЯВЯВАЩА СЕ СИЛА. Затова Бог е Дух и след това - битие.

Трудно е за човешкия ум да се справи с безграничните пространства на Духа. Търси той пътищата, но никъде ги няма. Търси той опора, но никъде не съществува. В това е величието на Бога. Към него няма пътища, няма опора. Ето един свят на чистота, на мощна мисъл, свят на светията, на гения.

Нека този проблем за света на Духа остане като бъдеща задача за разрешаване в теб, защото ако сега се стремиш да имаш точна представа за него, ще се отклониш от целта си, ще изгубиш хоризонтите на идеала си, защото преди да се хвърли известна светлина по въпроса, ще трябва първом да освободим ученика от влиянието на обикновения му морал, от големите ограничения. Той трябва да се запознае с действащите сили на новия морал, новата система на мисъл и да влезе във връзка с творческите сили, светлите същества, защото земята я обхождат светли Духове. Голямо щастие е за ученика да го посети такъв един гостения. Ти благодари, че при теб и с теб е мъдрецът, който носи в душата си искрата на Великата любов и светлина.

21 Януари 1934 год.