Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 306

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 306 - год. XV.

Севлиево, 25 април 1943 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Вечно възкресение – Сава Калименов

Под дъха на пролетта (стих.) – Саша Светлинов

Пролетта — празник на природата – Влад Пашов

Словото на Учителя. На време и без време. (из неделна беседа – 14 март 1943 г.)

Зовът на Христа (стих.) – Апостолов

О, мисъл моя! (стих.) – О. Славчева

Сей добрите семенца! (стих.) – Лаз. Опев

Учителят за образованието. Ролята на образованието в живота. Въведение - Б. Боев

Учителят за образованието от Б. Боев. Ролята на образованието в живота. (за книгата) – С. К.

[Ани]

ВЕЧНО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Велика и свята жертва, велика и вечна жертва роди живота, — вашият живот, тук, на земята.

Велика, свята и вечна жертва подхранва ежеминутно. непрестанно, в течение на безкрай вия низ на столетията и хилядолетията, този живот — вашият живот, и живота на всичко, което ни заобикаля, тук. близко до нас, и навред в безграничната вселена.

Велика, свята и вечна — никога непреставаща жертва, — е живота на нашия живот, извора, от който не преставаме да черпим, храната, без която мигом бихме изгаснали.

Ако вий, хората на земята, бихме имали поне една слаба представа за действителността, от която вий черпим сили и живот, ако бихме познавали, ако бихме опитали поне една милионна част от Великата Жертва, която всеки миг ви изпълва с живот, то ний бихме паднали на колене пред неизразимата безгранична Любов, която единствена е способна на тази Жертва и бихме благославяли непрестанно живота, и неговия Извор, и всичко, което ни заобикаля.

Както майката храни детето си със соковете, извлечени от нейното собствено тяло, така и ние, децата на Слънцето, се храним, растем и живеем от соковете, които то ни праща.

Сравнението. обаче, не е пълно, не е достатъчно: всеки миг от вашия живот и всяко, и най-малко, действие, мисъл и чувство, са подхранвани и извършвани със силата, която Бог непрестанно, като вечно течащ извор, ни дава.

Какво разбираме, обаче, ние от всичко това?

Ний мислим, че някакво мъртво слънце, някакво бездушно огнено кълбо, някакво несъзнателно, механически извършваше се действие изпълва с живот гърдите ни, с чувства сърцата ни, с мисли умовете ни и със сила — волята ни.

Какво ний, хората, разбираме от свещения акт на Великата Любов, — непрестанната Жертва на Бога, от която и в която ние живеем, движим се и съществуваме?

Жалка човешка слепота, жалко човешко ограничение!

Животът, който ние непрестанно получаваме чрез слънчевите лъчи, животът, който е изградил всичко около нас, в нас и самите нас животът, който изпълва и най-дребната тревица и мушица, всички растения и животни, животът, който пее в химните на гениалните музиканти и в още по-гениалните химни на самата природа, който прозира в сладкото съзвучие и опияняващите картини на поезията, който блика в нашите светли мисли, топли чувства и благородни постъпки, който ни говори чрез вълшебните краски, чрез непостижимата за човешка ръка красота на природата, чрез свещения тих и мощен зов на пламтящото във вълшебната красота на безчислени бисери звездно небе — тоя велик, необятен и необхватен за човешкия ум и за човешкото съзнание живот — това е Великата Любов на Бога — това е Неговата вечна, непрестанна Жертва, радостна, доброволна и съзнателна, чрез която ний живеем и съществуваме.

И днес, когато по всички части на света милиони вярващи в Христа празнуват Неговото възкресение, напразно те отправят очи към някакво си минало, към нещо, което е било отдавна, преди 2,000 години.

Възкресението на Христа не е някакъв свършен, запечатан херметически в страниците на историята факт. Възкресението на Христа не е и не може да бъде нещо минало, нещо, което може да бъде забравено, нещо, от което нам ни остава само един блед спомен.

Възкресението на Христа е и сега, днес, както е било и вчера, както е било и преди две хиляди и преди два милиона години. То ще бъде и утре, н винаги — защото то е един вечен, непрекъсващ се процес, тъй, както е вечен животът, както е вечна Любовта, както е вечна н Вели ката Жертва, чрез която този живот се ражда.

Вечна е Любовта на Бога. Вечна, непрестанна е неговата велика Жертва. И затова вечно и непрекъснато е било и ще бъде Неговото Възкресение в душите, в умовете и в сърцата ни.

Бог дава. Той непрестанно, вечно, безгранично дава. Това което по милиони и милиарди пътища непрекъснато изтича, пулсирайки, излъчвайки се. от Него по всички посоки на безграничната вселена, достигайки и най-отдалечените, най-забравените кътища, това, което иде към нас, върху ефирните криле на всеки слънчев лъч, това, което жадно очакват и поглъщат треви и цветя, растения и животни, човеци и ангели, защото чрез него живеят — това са поздравленията на Бога, това е неговите скъпоценни подаръци, това са неговите свещени целувки — това е Неговата Велика Любов, това е неговата велика, непрестанна Жертва за нас, чрез която Той слиза из неведомите висини на Духа, идва всред нас, при нас, във вас, ограничава се, разпъва се, погребва се в материята, в нашия груб, нисш, физически свят, — за да можем ние да живеем, за да можем да се стремим нагоре. за да не изгубваме връзката си с Вечността, за да се спасим чрез Неговото окончателно възкресение във вас.

Това е един вечен, непрестанен процес. То не е минало, нито бъдеще. То е вечно настояще. То е вечно „сега“.

Не отправяйте очите си към това, което е било преди 2000 години. Грешите много, като вършите това. Бог не живее в миналото, нито в бъдещето. Той живее в настоящето.

Днес Бог живее на земята. Днес Той слиза от небесните висини превръща се в жив хляб и в жива вода. Днес ние ядем Неговото тяло и пием Неговата кръв — ние живеем от живота Му, който ежеминутно слиза от Висините към нас.

Днес Той е при нас. Около нас. В нас.

Днес Той ни говори, зове ни, сочи ни пътя нагоре. Кротък и смирен. Той ни води към Царството Божие на земята.

Днес ние Го разпъваме, шибаме Го с камшиците на нашето невежество, оплюваме Го с храчките на нашите клевети, увенчаваме Го с трънения венец на позора. И Той всичко търпи . . .

Защото Той затова е дошъл — да се пожертва за нас, за да можем ние да имаме живот, и да го имаме преизобилно.

Яжте — това е моето тяло! Пийте — това е моята кръв, която се пролива за спасението на света! — ни казва Той и днес.

И днес, и винаги, ние ядем Неговото тяло и пием Неговата кръв,—и чрез тази Негова велика жертва ний живеем.

*

Ако ние, хората, многоучените съвременни хора, знаехме какво нещо е слънчевата светлина, ние нямаше да обръщаме очи към далечното минало, нямаше да търсим живия Христос там някъде в Палестина и то преди 2000 години, нямаше да считаме Неговото възкресение като нещо далечно, като един отминал и свършен факт, или дори, както „най-многоучените“ претендират — като една хубава легенда на древността, като една басня или приказка, на която само децата могат да вярват, а щяхме да знаем, щяхме да виждаме, щяхме да чувстваме с цялата си душа, че Христос е жив днес, сега, както е бил жив и винаги, тук, при нас на земята. Че Той всеки ден и всеки час умира и отново възкръсва за нас и в нас, че това е било винаги и ще бъде вечно — до тогава, докато вие станем едно с Него, до тогава, докато вие сами се превърнем в Божествени слънца, излъчващи живот и любов по всички посоки на всемира, дотогава, докато и ние сами поемем Пътя на добро волната, радостна, съзнателна жертва, на която ви учи ежедневно, ежеминутно Христос, изпращайки ни със слънчевите лъчи, през неизбродимите пространства на Всемира, своята любов. своя живот —частици от неговото тяло и капки от неговата кръв.

Ако ние знаехме какво нещо е светлината, ние нямаше никога да се съмняваме във вечното възкресение на Христа и в бъдещето възкресение на нас самите . . .

Ако ние знаехме какво нещо е светлината! . . .

С. Калименов

[Ани]

Под дъха на пролетта

Нежно слънцето ме гали

и приветства с пролетта

Чезнат моите печали

в огъня на любовта.

*

Като пъпка се разтварям

пред незрима светлина

С мен, незрими, разговарят,

сонм души на любовта.

*

Ето, сияйни, те минавал,

и ми вдъхват своя мир,

със слънчев привет, ме даряват,

и с милувка на ефир

*

Чезнат моите печали,

под дъха на пролетта.

Нежно слънцето ме гали —.

Слънцето на Любовта.

В. С.

[Ани]

ПРОЛЕТТА — ПРАЗНИК НА ПРИРОДАТА

„Всяка положителна енергия в Природата,

е свързана с едно разумно същество“

Учителя

Природата в своята целокупност е разумна и съзнателна, и всички процеси и явления, които стават в нея и в живота, са резултат на разумната и съзнателна дейност на високо интелигентни същества. От създаването и движението на небесните тела в пространството, до растежа и живота, който се развива в малката клетка и атома, всичко това е резултат на съзнателната дейност на разумни същества. Там където разумните същества насочат своята дейност се изливат благата на разумния живот. и се създава нова култура. Там. където се оттегля тази дейност. настава покой — културата замира, тази област е в почивка и се лишава от благата.

От механичната неука ни е известно, че целия живот на нашата земя е в зависимост. от отношението на земята към Слънцето — от движението на земята около Слънцето и от движението на земята около оста си. Тези две движения обуславят живота на земята Движението на земята около Слънцето обуславя годишните времена, а движението около оста обуславя деня и нощта.

Всяко годишно време се отличава със специфичен характер, който се определя от специфичната енергия, която се проявява в него. Тази специфична енергия е резултат от дейността на същества, кои го ръководят и обуславят този сезон. Направлението на енергиите и тяхното качество и количество в различните сезони на годината е различно. Тъй също и в различните моменти на денонощието имаме различие в енергиите. Четирите части на деня по отношението на енергиите съответстват на четирите годишни времена.

Както при годишните времена пролетта е най-богата с енергии и най-активна, така и в денонощието сутринта, зазоряването е най богато с освежителни енергии. Затова, както не е безразлично през кой сезон ще работим известна работа, също така не е безразлично и през различните части на деня каква работа ще работи човек, защото за свършването на всека работа се изисква специална енергия. Знаем, че дейността на човека е разделена на три: умствена, сърдечна и волева или физическа дейност. Има моменти от денят най-подходящи за умствена работа; има моменти, най-подходящи за проява на чувствата и има моменти, най-подходящи за волева работа. Това е в зависимост от енергиите които се проявяват в даден момент на деня. А зад всеки род енергия стоят различни същества, които работят над различните области на човешката дейност. Защото има специални същества, конто се занимават с умствената дейност на човека; други, които се занимават със сърдечния живот на човека, и трети, които се занимават с волята и тялото на човека. В това отношение, човек е градина, в която работят главно три рода същества. Също така, и през различните сезони на годината работят различни същества, както и през различните възрасти на човешкия живот.

Началото на всеки сезон се определя астрологически от влизането на Слънцето в определен знак от Зодиака. Пролетта се обуславя от влизането на Слънцето в знака Овен, начало на зодиакалния кръг. Астрологически, влизането на Слънцето в знака Овен означава една благоприятна епоха за слънчевата енергия. Под „Овен“ в дадения случай разбираме една благоприятна среда за проявата на слънчевата енергия. Затова се казва, че Слънцето е в екзалтация в Овена — проявява с всичката си мощ енергията си. Затова напролет има грама-ден прилив на слънчева енергия към земята и всеки трябва да използва разумно този сезон, за да обнови енергиите си и да придобие нови такива.

Началото на пролетта е подобно на началото на деня. Както сутрин рано се зазорява с приближаването на Слънцето към хоризонта, пукването на зората изпълва всички живи същества със свещен трепет и всяко живо същество със затаен дъх очаква появата на носителя на живота, така и пролетта целия органически живот с трепет очаква момента, когато ще се засили Слънцето, и ще донесе в изобилие благата на живота. Началото на пролетта е зазоряване на големия ден годината. Зимата е нощта на голямото денонощие. Както нощта е време на почивка, така и зимата е време на почивка. Както през нощта, така и през зимата земята обеднява от енергии, става най-негативен, най-възприемчива, най-жадна за енергия, затова пролет и сутрин има голям прилив на енергия.

Както пролетта е начало на всека дейност, така и с пукването на зората всички същества се пробуждат от сън и се подготвят за работа. Пролетта е начало на разумно и съзнателно проявление на човека. Тя е символ на пробуждане и раждане на новия живот. който иде в света. С влизането на Слънцето в знака Овен се дава ново направление на силите на Слънцето и нови същества излизат на житейската сцена. Ако очите ни бяха отворени ще видим, че едни същества се оттеглят от дейност и други поемат и продължават тяхната работа. А при всека смяна на едни същества с други, в Природата е празник — защото съществата си разменят местата. Началото на всека дейност в Природата е празник, празник на проявяващия се живот, който влиза в нова фаза на своята дейност с нови задачи. Значи, следва една нова космична епоха; в тази нова епоха ние се намираме в първия етап, който се определя от влизането на слънчевата система в знака Водолей. Влизането на слънчевата система в знака Водолей, който обуславя една епоха от 2100 год. началото на новата космична пролет.

Като казваме, че слънчевата система .влиза в знака Водолей, това е една формула на езика на посветените, която преведена на съвременен език означава приблизително, че навлизаме в една епоха, в която Любовта и Мъдростта си подават ръка, за да работят заедно. Но и това е още неясно и неразбрано. Това значи, че силите на Любовта трябвала почнат да действат в ума с нова светлина, да внесат нова светлина в ума. Когато се срещнат в ума енергиите Любовта и Мъдростта, явява се светлината. А силите на Мъдростта ще почнат да действат в сърцето, да възстановят хармонията и разумността. Когато в сърцето се срещнат енергиите на Любовта и Мъдростта, тогаз се явява приятната, мека топлина, която носи живот и спомага за растежа. Защото, сам по себе си умът е място на Мъдростта, а сърцето мястото на Любовта и по този начин като става кръстосване на силите, те взаимно се обновяват и хармонизират. С възстановяването на хармонията между умът и сърцето, се възстановява и хармонията между мъжа и жената.

От друга страна тази епоха е разделена на по-малки периоди, които също така пак се обуславят от известни небесни констелации, от известна разумна дейност на възвишени същества. Новата космична пролет, носи нова светлина н топлина, които, ще стимулират възвишените способности и добродетели. Идващата епоха е епоха на единодействието на Любовта и Мъдростта, които идват от безграничния Космос и ни носят нов живот, нова светлина, нова топлина и сила. Топят се снеговете, прииждат водите и обновяват сърца та на всички същества. Новата космична пролет носи хармонизиране на ума, сърцето и волята на човека, за да може човек да влезе в пътя на безсмъртния живот.

Така че, настоящата пролет ни вещае една слънчева епоха, която ще се роди от хаоса на настоящето.

В. Пашов

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Навреме и без време

(из неделната беседа „Навреме и без време“ – 14. III. 1943 г.)

Всичките противоречия света произтичал, от безвремието. Всичкото щастие произтича от направените навреме неща, а всичкото нещастие произтича от направените не на време неща. Не си отшиел някъде на време — нещастие ще те сполети. Отишъл си навреме, щастие ще те сполети. Сега философите твърдят, че всяка причина има последствия. Но те трябва преди всичко да имат предвид, че всяка причина и последствие трябва да имат едва основа. Философите разсъждават без основа. Следователно, досега нито един въпрос не са решили както трябва. Те казвате: Логически, причината има последствие. Обаче те не вземате пред вид основата. А причината се опира върху основата и върху нея само може да гради. Тогава вече ще имаме едно следствие — градене на цялата къща. Хората казвате: причина и последствие. Да, те изучават причините и последствията, но основата на нещата не виждат. А и причините и следствията, които те виждат, се крепят еднакво върху основата, която те не виждат.

Сега някой от вас сте дошли без време. Казвам: върнете се назад, че елате навреме. Ти си сиромах човек? — Това е защото си дошъл без време. Ти си богат човек, защото си дошъл навреме. Красив си – навреме си дошъл. Грозен си – без време си дошъл. Слаб си – без време си дошъл. Силен си – навреме си дошъл. Добър си – навреме си дошъл. Лош си – без време си дошъл.

Сега ще кажете: Откъде се пръкна туй без време? Не разсъждавайте така. Без времето е време на по-напреднали същества. То е едно нещастие за тебе, но е щастие за напредналите същества. А пък туй, което е щастие за тебе, е нещастие за по-малките същества от тебе. Ти си щастлив, когато кокошката кряка; щастлив си, когато агнето блее; щастлив си, когато доят кравата. Но кравата питате ли я, дали е щастлива или не? Щастлив си когато някое дърво гори в печката, но я попитайте дървото дали е щастливо. Твоето щастие ни най-малко не обуславя щастието на другите. Ние искаме да бъдем щастливи, но сме много егоисти хора. Идеше някъде - щастлив си. Идеш някъде — нещастен си. Защото щастието се ражда от нещастието. Без нещастие няма щастие, и без щастие няма нещастие Следователно нещастието е майка на щастието. Сега аз няма какво да ви доказваме нещата. Ако искате, приемете. Мене това не ме интересува.

Вие казвате: Това са глупави работи. Зависи где е глупавото: дали това, което говоря, е глупаво, или вие глупаво разбирате. Едно от двете е: или аз глупаво говоря, или вие глупаво разбирате. Този, който не разбира, той не е дошъл навреме, не ме чува. Като каже, че не говоря добре, навреме не е дошъл. Нека излезе навън. Когато ме разбира, навреме е дошъл. Болният човек в света не може да разбира Божиите пътища. Ако някой има болка в главата или в краката и пита защо Господ е създал света така, той не е дошъл навреме. Да се върне назад и да облече друга дреха.

Когато влезете в света, вашият ум трябва да бъде на място, навреме да е дошъл. И вашето сърце навреме да е дошло, когато идвате в света. Когато идвате в света, вашата душа трябва навреме да е дошла. Нещастието в света е, че Адам дойде навреме, а Ева дойде без време — затова стана голямото нещастие. Ева трябва ще да излезе навън. Като излезе навън да се оправя, , и Адам, и той излезе с нея. И досега той гледа как Ева се облича, как туря шапка, как туря обущата си, как се намазва. Хубаво е това, което правите за света, отлично е за света. Но като се върнете в рая. тогава ще видите дали е навреме. В рая навреме трябва да влезете: ако без време влезете в рая, въпроса още не е разрешен. Ти си недоволен в живота в даден момент. Тази мисъл се е явила без време в тебе. Ти си зле разположен, туй чувство без време се е родило в тебе. Изпъди го навън, да дойде навреме.

Вие искате философия. Че нито един философ не е разрешил един въпрос навреме. Всяко нещо трябва да се тури навреме, секунда не трябва да губиш. Светлината не губи нито една триста хилядна от секундата, а ние изгубваме цяла секунда, 2, 3. 4 секунди и считаме, че това е нищо. Мислите ли, че в света плодовете без светлина и топлина може да узреят? Мислите ли, че някой цвят може да се яви без светлина и топлина, без влага? Чудното нещо е, че в живота ние изискваме добрия живот, добрите условия, но без да ги разбираме, без да имаме свобода. Под думата живот аз разбирам да имаш нещо разумно в тебе, което да се втича. Да съзнаваш, че тече нещо в тебе.

Казвам: щом ви дойде една обезсърчителна мисъл, без време е, тя не е навреме. Вярата е навреме, любовта е навреме, доброто е навреме, истината е навреме. Всички ония велики добродетели, които въздигат човека, са на време, а всичко онова, което спъва човека, то не е навреме. Щом нещата са навреме, всичко е добре. Ако човек влиза в рая не навреме, той ще направи някаква пакост. Защо ви е една красива жена, да се ожените за нея, когато във вашия рай ще се внесат всичките раздори? Ти като се ожениш за красивата жена, не ще можеш вече да спиш. Може ли красивата жена да не ходи? Ако една жена е красива, тя трябва да отиде на служба. Когато хората се бият, да се облече хубаво и да отиде да ги примири. Тя не е пратена тебе да те задоволява в живота. Красивата мома трябва да бъде добра певица, трябва да бъде добра цигуларка, трябва да бъде отлична художница, трябва да бъде добра готвачка. Във всяко едно направление да бъде красива. Красотата не е в неподвижността. Аз говоря за подвижната красота, да знаеш в даден момент какво да направиш. Когато се усмихнеш на един човек, да е навреме. Това е красота. Този човек досега са го хулили на сто места, ти го посрещаш, усмихнеш се и той вижда красотата, която никога не е виждал. Ако ти не се усмихнеш, този човек няма да разбере живота. Казвам: ако ние, хората, не станем проводници на Божествената красота, да изявим Божиите добродетели, за каква красота може да става дума?

Сега на туй място, на което сме ние, бедняци, ние сме помислили, че сме богове. Смешно е това. И тогава природата, за да ни избави от нашето самовнушение, тя ни дава страдания. Ние мислим, че сме велики, че имаме знания, че можем да оправим света, ставаме царе, князе, ставаме богати, пишем философии, учим хората и какво ли не ставаме, а Господ постоянно ни уволнява за нашето невежество.

Защо остаряваш? — Защото си невежа. Защо се подмладяваш? — Защото си решил да станеш умен човек. Ако иска някой да се подмлади, нека реши да служи на Бога, нищо повече. Щом реши да служи с всичкото си сърце, с всичката си душа. с всичкия си ум, с всичката си сила, ще се подмлади. За онзи. който служи на Бога, всичко е възможно. Но не изведнъж. Всеки един човек, който е решил да служи на Бога, има бъдеще. На онези, които изучават духовния свят, на всички ангели, Бог им е дал свободата да ходят по цялата вселена, да се разхождат. Ние, съвременните хора, не сме научили това служене и затова ни държат затворени на земята. Седим ние тук и гледаме високите светове. Казваме: какво ли има на слънцето? На слънцето има живот. За грешниците слънцето е огън, който мъчи хората, а за праведните слънцето е Царство Божие, рай, дето хората благуват. Ако грешникът иде на слънцето, ще се стопи, ако праведникът иде на слънцето, ще цъфне, ще завърже, плод ще даде и ще се върне.

Често някой ме питат: Има ли Господ или няма Господ? Казвам: Аз този въпрос не го разрешавам. Казвам му: да тръгнем двама и да видим има ли Господ. — Къде е и, аз Го търся? Казвам му тогава: Ела да идем да попитаме ябълката. Отиваме при ябълката и я питаме има ли Господ или не? Тя казва: Господ е в мене. изяжте ме, и ще видите, че Господ е всякога сладък. Отиваме при водата и казваме: Търсим Господа къде е? Водата казва: У мене е – на когото е засъхнало гърлото, щом ме пие, утолява си жаждата и му става сладко на гърлото. Този мой другар казва: дали право говорят? — Право говорят, казват Господ е сладък, и като опитаме ябълката, виждаме, че е сладък. Водата казва, че Господ утолява жаждата и виждаме, че е така.

Казвам: Какво е заключението? Идете при ябълката, и щом е сладка, Господ е там. Идете при водата, и щом утолява жаждата. Господ е там. Отворете книгата, и светлината, която ви дава възможност да я четете, Господ е в тази светлина. Срещнеш един добър човек — твоето състояние се изменя, Господ е там. Болен си, но дойде при тебе един човек, и ти оздравяваш — Господ е там. Щом си болен и дойде един лекар да те лекува, ако ти оздравееш, Господ е там. Ако дойде лекаря да те лекува и ти не оздравееш, Господ не е там.

Сега съществуват много противоречия. Нека премахнем тия противоречия във вас. Ти едно противоречие не можеш да го махнеш от душата си без помощта на твоя ум, без помощта на твоето сърце, без помощта на твоята душа. Ако хляба, който Бог ти е дал, ти го ядеш без да го сдъвкваш, това ще ти причини болка. Причината е в тебе, защото не си го сдъвкал. Взел си една круша — по всичките правила ще я сдъвчеш. Аз съм виждал българските дръндари какво правят. Когато вълната е сбита, той така майсторски я бие, че тази вълна стане рохкава. Ако ние, съвременните хора, не можем да премахнем тия противоречия. които съществуват в нашия ум, ако ние не можем да премахнем тия противоречия, които съществуват в нашето сърце, и ако ние не можем да премахнем противоречията, които съществуват във вашата воля, тогава де е нашата култура?

Целият ни досегашен живот е едно мъчение за невидимият свят. Всяко разумно същество, което иде в нас, ние го поставяме на страшен изпих. Влезеш в един безпорядъчен дом, дето всичко е нечисто. Трябва целия ден да чистиш, да измажеш, докато тази къща се освободи от този зной, който има. От съвременните хора излиза една миризма. Ако обонянието ви е развито, ще избягате. От един лош човек излиза воня. От един несправедлив човек излиза воня. От един човек на безлюбието излиза воня. Трябва да мислим, да станем красиви цветя. Ухание да излиза от нас. Ние мислим, като идем на църква, да запалим свещ, да прочетем Библията, и с това всичко се свършва.

Казват: Като умрем, ще дойде Христос. Как ще дойде Христос? За мене Христов е Любовта, която въздига света. Тази любов. която функционира в дадения случай във всички сърца, туй е Христос. Тия дървета, които цъфтят и дават плодове, това е Божията любов. Слънцето. което грее, звездите, които светят, вятърът, който духа във всичко онова което носи благо за нас, там е Бог, това е любовта. Всеки ден се излиза тази любов. Господ казва на хората: До толкоз, доколкото вие ме обичате, и аз ви обичам. Такъв е закона. Не мислете, че като дойде Христос, ще ви обикне. От десетте девици петте влязоха, а петте останаха навън. Отидоха, взеха си масло и като плакаха пред вратата, казва им: Не ви познавам. Петте влязоха, а петте останаха. Те останаха и хлопаха отвън.

Трябва Любов. С празни дума само да казваме: Да дойде Христос, да влезем в Царството Божие, не става. Човешкото сърце трябва да стане олтар. Да турим Бога в себе си. Трябва да турим себе си на заден план и да турим Бога в себе си. Да кажем: Аз ще служа на Бога тъй, както Господ ми е служил. Всички трябва да станем слуги до един, не да чакаме да ни служат. Всички трябва да бъдем най-добрите слуги.

Няма по-хубаво нещо в света от това да служи човек. Най-хубавото нещо е то. Най-голямото нещастие за един човек е да му служат. Представете си. че ви турят на едно легло и трябва да ви обличат, да ви събличат, да ви не дават да се мръднете, да не мръднете ни ръце, ни крака. Ще се атрофира тялото ви. Ако една година само трябва тъй да ви слугуват, вие щяхте да видите какво голямо нещастие е да ви слугуват хората. Слугуването по любов е друг закон. Няма по-хубаво нещо от това когато един човек направи една услуга с любов. В любовта е тайната на живота. Аз в живота си бих пред почел да ми служат един ден с любов, отколкото 360 дни да ми служат без любов. Един ден да ми служат с любов, струва 1000 дни.

Погледнете с каква любов Бог служи на душите. Казвам: колко малко ний разбираме туй служене на Бога! Този ден искам да бъда като днешния ден! Както светлината служи, така и аз искам да служа. Както вятърът служи, така и аз искам да служа. Както земята служи, така и аз искам да служа,

Това са правила, които трябва да турим в живота ся.

А ние сега плачем, че Христос пострадал. Христос пострада заради нашит грехове.

И ако сега не изправим живота си, за в бъдеще ще му приготвим много страдания. Каква е тази любов? — Любов, която приготовлява бъдещи страдания, не е любов. Любов наричам това. което приготовлява бъдещото блаженство на човека. Това е любовта в моя ум. Онова, което приготовлява нещастие, то е безлюбие в света.

Всички казвате, кога ще дойдат свободни времена. Свободните времена са днес. Любовта е на време. Мъдростта е на време. Истината е навреме. Животът е на време. Зданието е на време. Свободата е на време. Учението е на време. Работата е на време. Да се хванем за времето и да станем ония. добрите слуги. Да станем добри синове на Онзи, който ни е пратил, и тогава ние ще видим лицето на Онзи. който ни обича. Го е най-красивото лице, което до сега сме виждали. В моя ум Христос е най-красивото лице, което съществува в света. Като видиш туй лице, никога няма да го забравиш. Като видиш онзи поглед, ще познаеш, че има един. на който думите са верни, има един. който ви обича.

Казвам: да бъдем готови сега, но не както Мойсея, който преведе Израелския народ с гръмотевици на Синайскат гора и нищо не разбраха евреите. Бог ще се изяви сега в онзи, тихия глас. Ще изяви своята красота в светлината. Той се изявява в цветята, в плодовете, в онзи тихия ветрец, който лъха, в онази тихата вода, която тече и утолява жаждата на хората, изявява се в онзи хубавия хляб, който носи живот. Да благодарим на Бога, че има достатъчно вода. Тя трябва да бъде вряла, да си изперем нечистите дрехи.

Из беседа държана от

Учителя на 14. III 1943 г.

София — Изгрев

[Ани]

ЗОВЪТ НА ХРИСТА

На тъмна нощ всред дебрите, потайни

ний бродим - клети жертви на нощта,—

из пътища безбройни и безкрайни,

залутана в пространствата незнайни,

ний кретаме — деца на гибелта.

*

Нозете ни са цели изранени,

гърдите ни потрепват в трепет плах,

в душите ни — неземно вледенени,

наместо песен, пъклен звън там стене

и плиска се безбрежна тъмнина. .

*

Един към друг, кат хищници — хиени,

се хвърляме — стръвници разярени —

и хрускаме глави, крака, ръце,

и газим, цели в топла кръв облени,

безжизнените братски трупове! . .

*

И няма лъч, предутрин лъч да блесне,

и няма глас, възторжен глас да екне

и призове всред адската тъма,

към Нов Живот децата на Смъртта, —

към братство, Мир, Любов и Светлина!..

*

Единствен ~там над бездните стъмнени,

безплътен Дух, осеян цял в лъчи,

с ръце напред божествено прострени,

стои Христос, впил тъжни си очи

в световните разискрени арени

и леят се порой сълзи, сълзи. . .

*

— Деца. деца! ... на светъл Дух деца,

поели тъмний път на Сатаната.

не виждате ли в мрака Светлина,

не чувате ли Химна на Зората,

не чувствате ли в мъртвите сърца

да трепне живий плам на обич свята?...

*

— Деца. деца! . . на Дух велик деца,

угасили в души си Светлината,

нима в безумний танец на Смъртта,

вий вярвате, че някога звездата

на ваший хищен пир ще свърне там

на щастието светло пред вратата?...

*

— О бедни вий, злочестни мои деца!

Един е Той, най-светлия полет,

един е Той на Истината Пътя,

и ето, аз простираме днес ръце

и Ви зова: — елате братя мои!

Елате свидни Божий синове! . .

*

— Зад вас е смърт, погибел, нищета,

пред вас е Мир, Любов и светлина!

елате, скъпи мои братя,

на Слънцето в обятията святи! . .

Елате скъпи братя мои

на Разума в най-светлите покои! . .

*

— На своя Бог разискрен под крилата,

елате, бедни мои братя!

Аз чакам ви години, векове!

Аз чакам ви със пламнали обятия

и моя глас неспирно ви зове:

— елате, мои скъпи братя!

Апостолов

[Ани]

О, МИСЪЛ МОЯ!

Със леките криле на мисълта

Излитам аз по синия ефир,

Където грее вечна светлина,

Където ангелски дочувам хор.

*

С бързите криле на мисълта

Свободен е летежът ми и лек

И волна ми е бодра песента —

Дочува се високо и — далек.

*

Ако ли мисъл нямаше у мен,

Коя да грее в моето сърце

Не щях ли да съм на греха във плен,

Далеч, далеч от Божието сърце?

*

О, мисъл моя, ангел белокрил,

Ти. моя златна стълба за небе,

Ако мен в помощ ти не се яви

Ако подкрепа ти на мен не бе

*

Щях мъртва да съм вече до сега

И щях да бъда в мъки и беда;

В ноктите жестоки на врага

Щях във тъмница вечно да седя.

О. Славчева

[Ани]

СЕЙ ДОБРИТЕ СЕМЕНЦА!

Дишай,  работи и пей

Тъй се в тоя свят живей

Радостни благати дни

Теб очакват в бъднини

*

Щом доброто сявга сееш

Ти в живота ще се смееш

Дето минеш, знай навред

Всичко ще ти е наред.

*

Сей тогава тез зрънца,

сей добрите семенца.

Лаз. Опев

[Ани]

Боян Боев

УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО В ЖИВОТА.

ВЪВЕДЕНИЕ

Повече от 50 години Учителят работи в България. В своите лекции, от които са напечатани около 200 тома, а има още толкова ненапечатани, той е засегнал всички области на живота: любовта, мъдростта, истината, свободата, здравните въпроси, разумния живот, музиката, паневритмията, педагогиката и пр.

Тук ще се опитаме да разгледаме накратко педагогическите възгледи на Учителя. Този трудни най-малко не изчерпва педагогическите му идеи. По-късно, всеки един от педагогичните въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя. Но и това, което се дава тук, е достатъчно, за да се турят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и идеалът на педагогиката, която излага Учителят.

За да се тури обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното познаване законите, по които се развива детето.

Днешното училище противоречи на детската природа. Преди всичко противоречи на детските периоди: в един образователен период не се развива у детето това, което е подходящо за този период. После, днешното училище противоречи на принципа на активността, творчеството. За дисциплината в училището се употребяват наказания, заплашвания, намаление на поведението и пр. Любовта не е приложена. Някои учители в гимназията се оплаквали от учениците на своя директор, а той им казал: „Не сте приложили любовта. Приложете я, и ще ги преобразите“.

В днешното училище не е приложен и трудовият принцип, който е необходим за раздвижване на цялото детско естество. Общението с природата н трудът не са направени основа на цялото обучение и възпитание, когато от там трябва да се почне.

В днешното училище учителят и училищната програма определят, в кои отделения и класове какво трябва да се преподава, по какви методи и пр. И всичко това трябва да се наложи на детето. Това е неестествено. Самата детска природа трябва да определи, в кой период какво трябва да се преподава, какви методи да се употребят, кои детски сили да се развият и пр.

Учителят няма какво да измисля програми, планове и пр., а самата детска природа трябва да ни посочи методите и програмата.

Значи, изследването на детската природа е първа стъпка за изграждане на истинската нова педагогика. Иначе, резултатите ще бъдат отрицателни, даже печални.

На музиката в днешното училище не е дадено онова първостепенно място, което й се пада, за развитието на всички детски сили.

И в опитните училища в Западна Европа и Америка не е спазено винаги обучението да бъде в съгласие с детската природа.

Ако трудовият принцип в тях е приложен, то главно в стаите и работилниците, а не в лоното на живата природа, на слънце и чист въздух, при цветята, плодните дървета и изворите.

Педагогическите принципи на Учителя не са само нещо теоретическо, а и нещо живо и опитано. Това, което Учителят е учил, той го е прилагал и опитвал много пъти с ценни резултати. То е опитано и от мнозина наши учители и то с голям успех.

Под думата образование ще разбираме това, което напоследък е прието в нашата педагогическа литература, а именно, оформяване на целия човек, изработване пълния и съвършения душевен образ на човека. В този смисъл понятието образование включва в себе си обучението и възпитанието. Първото има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му с знания, а второто връзка повече с облагородяването на чувствата и волята.

Ето думите на Учителя към младото поколение:

„Аз поздравявам младото поколение. Те ще възкръсват. На младото поколение ще дадем всичкото си съдействие. Едно съм с тях. Аз съм с младото поколение, момчета и момичета, които имат стремеж към вечните ценности на живота, които имат любов. Идете и воювайте с оръжието на любовта: Победата е ваша. В бъдеще ще дойде едно ново поколение — нови типове“.

„Ако ми дадете възможност, ще въздигна това младо поколение. Ще му дам философия, знания и начин за работа. Не монаси да ги направим, но художници, музиканти, поети и работници, да служат на цялото, на божественото. Във всички области на науката ще бъдат посветени“.

„Трябват училища, в които младежите да се възпитават, как могат да стават строители на бъдещото общество“.

[Ани]

УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

Ролята на образованието в живота, от Боян Боев

(за книгата)

С портрет на Учителя от Цв. Щилиянова и предисловие от Д-р Методи Константинов. Стр. 416.

Тази книга е един крайъгълен камък. Един нов крайъгълен камък. Един крайъгълен камък, около и под който ще се съгради величественото здание на новата българска педагогика, на новата педагогика въобще.

Защото в това дело са вложени творческите потици, изхождащи от Учителя. Защото тук са обосновани непоклатимите фундаменти, върху които ще стъпи и ще се развие едно ново поколение, едно ново човечество, нови деца, нови мъже и жени, които ще имат знанията и ще чувстват в себе си силите, — да бъдат работници за изграждане на новия свят — на царството Божие на земята. Защото, най-сетне, образованието, възпитанието, взето в широк смисъл на думата, тоя велик и най-важен процес в човешкия живот, процес, който не престава през всичките дни на живото ни, е процес, който всички народи на земята, от всички части на света, идват да учат тук, при нас, в България.

Защото тук живее и роботи Учителят. Защото тук той полага основите на това, което ще бъде славата и величието, надеждата и упованието, извора на светлината, гаранцията за свободата, буйния поток на великата Божествено любов, на великото Божествено знание, за дълъг низ от столетия и хилядолетия, които идат след нас. Защото нас той избра, въпреки всичките ни недостатъци, нас, българите, да бъдем носители на неговото слово по всички части на света, до разнесем светлината, която той ни донесе от Небесата, на всички народи, дори и на тия, които днес, застанали на пиедестала на високата духовна и материална култура, достигната от тях, гледат отвисоко на нас Нас той избра да запалим по всички части на света, във всички човешки сърца, великия Божествен огън на новата любов — на новите братски отношение към всички люде, дори и към животни и растения. Нас, българите, той избра до бъдем първите съработници на неговото Велико дело, на Божието Дело, което той върши на земята, — да бъдем смели пионери, да бъдем малки работливи мравки, които непрестанно изграждат със слабите си сили това, което ще пребъде в вечността.

При тая велика благодат, която ни е дадена — да бъдем съработници на Учителя и на Бога, как да не работим, как да не отдадем всичките си сили, всичките си мисли, цялото си същество, на Божието дело?

Как да не работим, когато вълните но Божественото идат, напират с огромна сила, шумят „като глас на много води“, изпълват душите ни, заливат сърцата ни и умовете ни и настоятелно, повелително искат се изявят чрез делата ни?

Как да не работим, когато Божествената сила ни хваща в мощните си ръце, издига ни високо над това, което като обикновени хора сме, и говори чрез нос, и ще говори, дори ако ние бяхме и от камък, защото, наистина „и камъните ще проговорят“, ако тези, които са призовани да бъдат носители на Божието слово, отказват, да изпълнят своята задача.

Как да не работим, когато не ние, а друг роботи чрез нас, когато на мощната му сила нищо не може де противостои, и когато, за да работим, е нужно само да се вслушваме внимателно в гласа, който тихо ни шепне, който тихо ни води по правия път, Защото всичко вижда, всичко знае — обмислил е предварително всичко, начертал е пътищата ни и е премахнал всички пречки от тях.

И брат Боян Боев работи. Той слуша вътрешния глас, който непрестанно му говори, и непрестанно работи. И, като плод на вдъхновена работа, чиято подготовка не датира от вчера, е и книгата, която искаме де разгледаме тук.

Ние не можем ла предадем накратко съдържанието на книгата. Как да направим това, когато тук бликат буйните вълни на един безграничен океан — океанът на Любовта, океанът на Божествената любов, на великата любов към всичко и всички, която изгражда, възраства, възпитава и образова, преражда, възкресява душите, телата, умовете и сърцата не хората, на децата и възрастните! Как да предадем с няколко думи Безграничното, да дадем форма на това, което стои над всякакви форми, да изразим неизразимото, което изтича от словото на Учителя, с което е изпъстрена цялата книга?

Книгата, написана от брат Боев е велика, защото в нея живее и чрез нея ни говори словото на Учителя. Защото душата, духът но книгата — това е неговото свещено слово, чийто извор е в небесата.

Едно небесно цвете, израснало на нашата земя, в нашата земна почва, поливано, отгледано и възрастено с труда на брат Боев и с помощта на други велики същества, чиито имена не знаем.

*

Книгата „Учителят за образованието“, както се вижда от нейното съдържание, предадено на друго място в този брой на вестника, обгръща всички образователни периоди, през които минава всяко дете, започвайки с предучилищната възраст и завършвайки с третия образователен период, гимназиалният, като на края се дават насоки за самовъзпитание, което е вече делът на възмъжалия юноша, на пълновъзрастната девица, които трябва вече да работят върху себе си предимно сами, както досега други са работили върху тях.

В начелото не книгата е дадено пространно изложение на детското природа, която е фундамента и материала, с който педагозите работят и чието истинско познаване е насъщна необходимост за правилния ход и за успеха на тяхната работа.

След това са дадени основни те образователни принципи, които са; любовта, свободата, опита, навременността, и които всички заедно се обединяват в принципа: следване методите на природата, който фактически е техния пробен камък — пробен камък за годността и ефикасността на всеки отделен възпитателен метод, на всяка педагогическа теория и практика.

Към крея на книгата са засегнати доста пространно: Предназначението на музиката и паневритмията в образованието; Мисията на майката; Природосъобразния живот; Личността на учителя; Съвременната младеж и задачите на епохата.

С особено внимание авторът се е спрял в изложението, си за третия образователен период върху трагедията но детското душа, разкъсвана от ужасяващото противоречие на тъй нареченото „двойно счетоводство“ в съвременното училище, което невъзмутимо продължава да си съществува и днес, което е главната причина за пълната липса на истинска ориентираност в живото на младежите, които излизат от нашите средни училища, и което се състои в това, че на едни и същи младежи и в едно и също време се втълпява до гледат безкритично, де вярват и приемат без никакъв опит за достатъчно логическа обстановка истините, на които ни учи религията, и същевременно, от друга страна, им се преподават знания, теории и схващания, които са в видимо и диаметрално противоречие с някои от твърденията и тълкуванията но религията.

В тази раздвоеност на съзнанието, и това противоречие между една религия, която не притежава достатъчна обосновка за своите твърдения, която се е отдалечила от истината, загубила е връзката с великото Божествена мъдрост, като е приела много символи за буквална действителност и изобщо в своите тълкувания противоречи на засиленото в съвременния човек чувство за логика и, от друга страна, една наука, която претендира и, най малкото, се стреми да обоснове всичките си твърдения, всички свои теории, учения върху фактите, върху опита и наблюдението, въпреки извънредно ограниченото поле на действие, в което работим, и което са и наложили философстващите учени „емпирици“, все пак напълно естествено е да преодолее интелекта, който не може да приеме това, което му се представя като „положително“ — проверено и доказано, и до отхвърли това, което нито почива върху някаква солидна логическа обосновка, нито може да се вмести в „стройната система на съвременния научен мироглед“.

По такъв начин, една отдалечила се от живия извор на истината религия, която учи другите на това, което за самата нея е само вяра, а не живо, непосредствено опитано знание, и една ограничена, изпълнено все още с предразсъдъци наука, която въпреки огромните успехи в някои области но човешкото знание, в други, също така, и дори много по-важни области на това знание, останала неподвижно и дори е отишло много по-назад в сравнение с древността, като се е ограничило в тясната черупка на видимото, нагледното и осезаемото, неглежирвайки, дори отхвърляйки надменно, в лицето на някои твърде много самоуверени свои представители, съществуването на оная бездна от възможности за знание, от скрити непознати за тях истини, която се простира зад границите, до който предпазливо се е добрала до сега тя, — тия двете основни най-важни прояви на човешкия дух, нуждаещите се от много корекции, от вдълбочаване и разширяване, от правилна обосновка и насока наука и религия, са станали причина за хаоса в мирогледа на съвременния човек, за фактическата липса на истински мироглед у него.

И тук авторът на разглежданата книга е сложил първите наченки, първите сериозни опити да се хвърли истински, здрав, траен и постоянен мост между науката и религията, като се вдълбочат, обосноват и осмислят изново и двете, и като към вечните истини на живота се достигне по пътя на науката, по пътя на опита и на живото, непосредствено проверено знание.

С тая цел са дадени множество опити, множество научни изследвания, които насочват човешкия ум към логична обосновка и правилно възприемане вечните, непреходни истини в живота и спомагат за освобождаването му от сковаващите го вериги на материалистичното светоразбиране.

Въпреки своя чувствителен обем, над 400 страници среден формат, въпреки ярко подчертания стремеж на автора да засегне всестранно, всички проблеми на образованието, все пак, тая книга е само едно начало, както и сам авторът в начелото загатва за това. Тя е само един цялостен план, върху чиито основни линии ще трябва още много и много де се работи. Защото Изворът, из който изтича тоя план е безграничен, неизчерпаем. Защото една истина, като един основен тон, може да звучи в много и много, все по-високи и по- високи гами, и защото делото но новото образование е най-важната ни задача, която трябва да се разработи до съвършенство във всичките й подробности. Защото,най сетне, от магичната мощ на това ново образование ние очакваме да израснат творците на новата култура на земята.

*

Излишно е, мисля, да подчертаване, че те книга трябва да се намира, да се чете, да стане настолна книга във всеки дом, във всяко училище, навсякъде където се говори за възпитание и образование. Всички български майки и бащи трябва да я прочетат. Всички жадни за правилна насока в живота българи и българки, стремящи се към самообразование, стремящи се към правилно развитие и истински постижения, трябва да я прочетат.

Защото не е далеч времето, когато ще я четат всички културни народи по лицето на земята както отдавна са започнали да търсят и четат нейния —— Божественото, небесно слово, което се излива за нас чрез устата на Учителя.

Понеже всичко е ново в тази книга, то и метода за нейното разпространение е нов: тя не се продава, няма определена цена. Но всеки, който желае да я получи, може де изпрати каквато сума желае, до нейния автор, като сбора от тия постъпления ще послужи за нови издания на книгата, за да може тя да се разпрострени все по-нашироко и по-нашироко, докато проникне във всеки български дои и в всяко българско училище

Поръчки и суми се изпрашат до автора: Боян Боев, квартал Изгрев — София.

Сава Калименов