Jump to content

Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 308


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОГАТО БОГ НИ ПАЗИ

Много често, дори почти винаги, човешкият ум надценява многократно своите собствени сили и човешките сили, изобщо.

Понеже човек е изпаднал в жалката заблуда да мисли, че е господар на този свят, на тази земя, на която живеем и работим, то нему се струва, че неговите решения, неговите постъпки, неговите действия имат решающе, окончателно, непреодолимо влияние за това, което става и което ще става в нашия земен свят.

Но дори н в случаите, когато е напълно така, т е. когато това, което става, е обусловено от нашите мисли, решения и постъпки, дори и тогава човек се лъже, и то много повече, защото, разсъждавайки с своя ограничен ум, виждайки само това, което е пред очите му, което е ясно и видимо, той изпада в заблуждението да мисли, че следствията от неговите решения и действия ще бъдат именно такива, каквито той предполага, каквито той очаква и желае, а не други, не, дори, противоположни.

Човешкият ум, свикнал да разсъждава „обективно“, вижда „ясно“ наличните сили, наличните фактори и възможности в живота, които, според него, единствени ще обусловят неговото бъдеще. Но той ни най-малко не предполага, че освен видимите за него сили, фактори и възможности, има и такива, които той не вижда, но които с много по-мощни от първите. Той не знае, че цялата верига от причини и следствия, от постъпки и резултати, се движи по съвсем други закони, а не по тези, които той познава, и затова неговото „обективно“ мислене в същност е само едно ограничено, относително мислене, което може да бъде „логично” в една тясно ограничена област на човешки схващания, но което по същество не е право, защо то противоречи на великите и вечни закони на живота, конто, в своето късогледство, човек е отхвърлил, не познава и не признава.

Благодарение на това именно човешко късогледство, ние обикновено мислим, че нашето бъдеще може да бъде осигурено, че ние, изобщо, можем да се запазим от всякакви враждебни сили, уповавайки именно на нашата собствена, или на която и да било земна физическа сила и на нашия, човешки, ограничен ум.

Не е трудно, обаче, да потърсим и да намерим хиляди примери, които показват, че това наше схващане не е нищо друго, освен една обикновена човешка илюзия.

Какво нещо е човешката сила? Какво нещо е човешкият ум?

Колко големи, колко могъщи, колко всеобгръщащи трябва да бъдат те, за да могат да останат трайни, постоянни, за да могат да движат нещата. събитията по своето собствено желание и по своето собствено разбиране?

Няма пример в историята, когато човешката сила, колкото и могъща да е била тя, когато човешкият ум, колкото силен и дълбок да е бил той, да не с се оказали в края на краищата победени, разсипани в прах, унищожени до край, при най-малкия им опит да наложат своята воля, своето разбиране, против великите и вечни Божествени закони, които управляват живота

Къде е човешката сила?

В какво се състои човешкият ум?

До къде се простира човешката гениалност?

Доколко човек, па бил той и най-силният, най-необикновеният, е наистина фактор в събитията на живота?

Понякога на човека бива поверена известна мисия, известна задача в живота. Нему бива възложено да изпълни известни, много важни функции в този живот. Тогава нему се дават всички сили и средства, необходими му за успешното изпълнение на неговата задача. И той я изпълнява гениално, удивително — защото всички сили и всички възможности с вложени от съдбата, от Провидението в ръцете му.

Но ето че сам той, а и всички други около него, почват да мислят, че той е всесилен, че той е непогрешим, че негова е силата, с която той действа, че неговият ум е, който направлява огромното предприятие, което той възглавява.

И, вярвайки така, този избраник на съдбата, а и неговите близки, постъпват според своето собствено разбиране, без да се съобразяват с великите и вечни божествени закони на живота.

Избраникът на съдбата, а и всички ония, които наблюдават събитията на световната сцена, не знаят, че фактически той е поставен на тази сцена само като един актьор, и че всеки момент неговата роля на тази сцена може да му бъде отнета и той да се намери съвсем неочаквано в положението на всеки един от онова мнозинство, от кои го нищо не зависи и които нищо не решават.

Човек, който и да бил той дори да беше и най-големият световен гений, е абсолютно безпомощен, неговата сила е равна на нула, когато той заблагоразсъди да играе своя собствена, измислена от него роля, а не тази, която Провидението му сочи Той е безпомощен също и тогава, когато, изобщо, е изиграл вече поверената му роля в живота.

Затова, ние не можем, ние не трябва, ние бихме направили най-голямата глупост, ако уповаваме в своя живот на която и да било, па каквато и да било, човешка, земна сила.

Само Бог пази!

Само Бог може да ни запази! И Той ще ни запази само тогава, когато се вслушваме в Неговия глас, когато изпълняваме Неговите закони, когато се придържаме към това, което Той иска.

Затова, да не разчитаме на туй, което е нетрайно. Да не разчитаме на туй, което само се нуждае от подкрепа. Да не разчитаме на туй, което е човешко.

Има случаи, когато една страна, едни народ, една държава, биват запазвани от Бога само заради един човек или заради група от хора, верни изпълнители на Божия закон, на Божието слово. Има случаи, когато безброй грешки на управници н на самия народ или на отделни негови среди, би-ват изкупувани, биват понасяни, биват оправдавани единствено чрез силата и светлината на отделни единици божии люде, живущи всред този народ.

Има случаи, когато божия сила пази един народ, когато божията грижа бди над него, когато божията благодат обилно се излива над него, само затова, защото всред него живее Един, който е пратеник на Бога на земята. . .

Нека отворим умовете и сърцата си. Нека бъдем будни. Нека знаем, че само Бог ни пази и да не разчитаме на нищо човешко.

Нека бъдем благодарни на Бога и нека почитаме и уважаваме Този, заради когото Бог ни пази.

Нека слушаме Неговото слово и вървим по пътя, който Той ни сочи.

Този е Божественият път, който ни води към новия Златен век на народа ни и към Царството Божие на цялата земя, за цялото човечество.

________________________________

Когато Бог говори, човешкият ум трябва да мълчи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПАЗИ ТОЙ. . .

По тихото небе, лазурно, ясно,

внезапно тъмен облак долете

Закри веднага слънцето прекрасно

и грозно той захвана да расте:

чудовище страхотно, непознато,

чудовище настръхнало, крилато,

и почна да реве.

*

И почна да реве, стрели си пръсна

от огън и от жупел по земята.

Зъбите си над нея злобно лъсна,

зловещо връхлетя от висината.

Ръце разпери, с нокти разкривени,

уста отвори с градоносна пяна

и лудо полетя

*

като че ли да я погълне цяла:

и малките мушици върху нея,

и цветето едвам що разцъфтяло,

и птичката започнала да пее,

и пътници по друми да накаже,

с град да ги убие, да ги смаже,

с дихание едно.

*

Но, от земята, към небето горе

отправи се една въздишка тиха.

Дочу я някой негде из простора,

витязите небесни затръбиха.

И ето Конник — Вихър страховити

към облака обърна се сърдито

и го подгони той.

*

Развихри се, отвсякъде го блъсна,

на топка сви го и далеч запрати

Бойците му злокобни мигом пръсна

в полета голи, пусти, непознати.

Веднага слънцето отново се яви:

зарадваха се птички, мушици и треви,

животни и човек.

*

И Конник лют застана отдалече,

юздите свил на коня си в ръцете,

към облака изстъпи се и рече:

— Върви си, братко, и помни добра ти:

на тука си лицето не обръщай,

че участ грозна те очаква съща.

Аз пазя тук добре.

О. Славчева.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПО СТЪПКИТЕ МУ

Има неща вечни има и временни. Има неща материални, преходни, но има и духовни и божествени, на конто материалните са сянка. Християнството, истинското християнство е духовно и божествено. Към него се пристъпва по тясната пътека. И човек може да го разбере в неговата дълбочина и същност само с духовните си органи, когато има една божествена и вдъхновена опитност. То се разбира най-добре, когато човек бъде посетен от любовта, от великата всеобемаща любов на Бога. Бог не е материално същество, за да го търсим и разискваме за него по материалному. Той е над нашето тристранно измерение. Затова, колкото и да се напъваме да Го разберем в неговата пълнота, в неговата цялост, ще бъде напразно. Ний можем да разберем само една малка частица от неговата проява в физическия свят. Ний можем да го познаем само чрез проявената му любов в света, чрез великата му мъдрост и истина. Но това става с дълга и постоянна работа, с дълги размишления (медитация) и, най-важното, с помощта на духовния свят. Нека ни е известно, че ние не сме само материални същества тук на земята. Ние имаме духовна същина, божествена искра. Чрез тях се свързваме съзнателно или несъзнателно с невидимия свят.

Днес в света управлява егоизма, най-грубата, най-жестоката проява на човека в материалния живот независимо дали той принадлежи към тая или оная религия. Днес, с много малко изключения, християните, мохамеданите, будистите, израилтяните и пр. са само номинални. Те са така зарегистрирани в списъците на общините, но не са си задали въпроса, какво нещо е живота. Религията свързват само с външните форми на обредите, с създадените традиции, без да направят усилие да проникнат в същината на религията към която са зачислени. А те са школи, през кои го човешката душа минава последователно

Ако не е така, днес не бихме имали този хаос, не бихме го имали и в миналото, не бихме се сблъскали с него и в мирни времена. Живота на земята би могъл да се организира хармонично и би се създала една материална и духовна култура, на която да се радва и небето и земята. Човечеството очевидно е още дете, затова си играе на кукли и много детински разбира живота.

Не е от значение как ще наречеш твоя Бог Но той е един и при това извън тези форми, които ние людете му даваме. Живота не може да се ограничи в една форма. Много са неговите прояви. Също и Бог не може да се ограничи в тези форми, които ние му даваме. Понеже ние сме малки, не сме пораснали достатъчно да разбираме духовните и Божествените работи, то нека се вслушаме в гласа на духовните учители на човешкия род. Нека се вслушаме в гласа на Христа и Учителя който днес е близо до нас и да не се спъваме, ровейки се в онова, което не можем да разберем и занимавайки се с странични и маловажни работи, но да влезем през вратата на кошарата. Тогава ще ви дам пастира и ще тръгнем по стъпките му.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Доброто училище

(из неделната беседа „Доброто училище“ – 28. III. 1943 г.)

Искам ла коригирам едно мнение, което съществува в света и в науката че земята е място на мъчение Това не е вярно. Най-доброто училище, което съществува, това е земята. По-добро училище не може да има. Страданията в туй училище произлизат от това, че някой е влязъл там, дето не му е мястото. Ако всеки влезе на своето място, страданията ще престанат.

От всичките хора не се изисква едно и също нещо. Природата много малко изисква. Когато някой път се изискван големи работи, то е за напредналите души, не е за обикновените. Последните ще чакат. Няма да бързат. Желанието на бащата е синовете и дъщерите му по-скоро да свършат и да станат учени Обаче такъв закон в природата няма: да се свърши учението. Учението никога няма да се свърши. Вий искате всичко да се свърши. В туй, което се свършва, там е нещастието. Щом се свърши хляба, нещастие иде. Щом се свърши водата, нещастие иде. Щом се свърши учението, всичките нещастия идат.

Казвате: кога ще се свърши тази работа? — Няма да се свърши. Та сега аз искам да ви говоря за неща, които не се свършват. Онези, които се свършват, вие ги знаете. Старият иска да свърши, да не се учи. Там с нещастието. Че учението е за стария. Защото, какво ще учи стария? — Старият ще се учи как да се подмлади. Какво ще учи младият? — Младият ще учи да не остарява. Ако младият не учи как да не остарява, и старият не учи как да се подмладява, те не са в правия път. Старите намират смъртта, а младите остаряват и нещата се повтарят. Сега питат: защо са страданията? — Не си на място. Щом страдаш, влязъл си в едно отделение по-горе. Слез в едно отделение по-долу. Ако и там ти е мъчно слез едно отделение по-долу. И така слизай и влез там, дето няма да имаш страдания.

Защо страдам? — Влязъл си там, дето не ти е мястото. Казваш: виж, хората не боледуват. Те са на мястото си. Аз защо боледувам? — Защото не си на мястото си. Казвате: защо Господ направи така света? — Господ хубаво го направи, но ти влезе там дето не трябваше.

Понеже земята е едно отлично училище, по-хубаво училище от нея няма. Няма какво да се смущавате. Щом се смущавате, ще ви дам една рецепта: слезте по-долу. Престани да мислиш за това, което те смущава. Мисли за това, което не те смущава. Мислиш, че ще умреш. Това не е твоя работа. Мисли, че ще живееш. Бог те е пратил на земята за да живееш. Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Защо ще говорим за смъртта? Тя е извън Божествения живот.

Имайте пред вид, че когато човешкият ум не мисли естествено, с това се предизвиква една голяма опасност. Сърцето ако не мисли правилно, пак има голяма опасност. Умът заварява нервната система с една много деликатна кал на повърхността. Сърцето със своите желания, то окалва вътре. Те са две опасности, от които сега страдаме. Склерозата и какви ли не хиляди болести произтичат от калта на човешкия ум и от калта на човешкото сърце. Има две неща в света, от които трябва да се освободим. За да се освободи сърцето от своята кал, трябва топлина. Когато сърцето няма оная нормална топлина, която Бог е вложил първоначални, тогава се явява кал. Когато човешкият ум няма онази нормална топлина, която природата му е дала, образува се кал. Ще кажете, че някои неща не ги разбирате. Радвайте се, че не разбирате нещо. Някои неща са далече от вас, не ги виждате, нищо от това. Като дойдете наблизо ще ви станат ясни. Ако изгубите една игла на Витоша, ще знаете ли къде е? Няма да знаете.

Злото е един много голям магнит. И доброто е един много голям магнит. Като дойдеш до злото, увиснеш, като дойдеш до доброто, и там увиснеш. Казваш: какво да правя? Ако обущата ти имат гвоздеи, не се приближавай до злото. Ти ще залепнеш, и то ще каже: на работа го туряме. Сега хората са залепени на злото - бият се. До кога? Като им се свършат всички снаряди, ще престават да се бият. Аз гледам научно на работата. Щом се бият, пукне му главата. Защо му пука главата? Един български редактор, няма да му казвам името, ми даде следното обяснение: в нашия род, каза той, всички страдаме от кръвно налягане и на всеки две години имаме нужда да ни се пуска малко кръв. Аз бях вестникар. Една година бях редактор на един вестник. Бях написал една статия, която не се хареса на някои, затова ме намериха на едно място и ми пукнаха главата. Потече малко кръв, аз се освободих от налягането. Оздравях от туй налягане, което имах. Пишат ми от провинцията, изказват съжаления та си, пък аз се радвам. Тия хора видяха, че трябва да ми се пусне кръв. Аз им благодарих, че не ме претрепаха, а само кръв ми пуснаха. Вие пишете някоя статия, която не се харесва, пукнат ви главата, зарадвайте се. Ударите си крака, излезе кръв, зарадвайте се. Тази кръв ги е пусната, тя е на място.

Сега ние сме на земята и трябва да се учим. Старите се отказват да се учат. Старите стават професори и започват да дават на младите наставления. Не учете младите. На стария давам един съвет — да не дават големи наставления на младите Аз ако бях стар човек, ще кажа: синко, живей добре, нищо повече. Пък и на стария няма да му говоря много, ще кажа: живей разумно, справедлив бъди. На стария бих му проповядвал да бъде справедлив, а на младия бих проповядвал да бъде добър, а на възрастния — да бъде разумен.

Три неща има, които могат да ви спасят от страданието: добротата ни спасява от един вид страдание. Справедливостта ни спасява от друг вид страдания и разумността ни спасява от трети вид страдания. Когато доброто не присъства в нашия живот, имаме страдания от липса на доброто. Когато справедливостта не присъства във вашия живот, имаме страдания поради липса на справедливост. Когато разумността не присъства в нашия живот пак имате друго страдание. Следователно, страданията в света идат, за да възстановим доброто, което е необходимо. Без доброта, човешкият живот няма смисъл. Без доброта физическия живот е безсмислен, без разумност, духовният живот, т. е. животът на сърцето е безсмислен. И без разумност божественият живот не може да се изяви. Доброто е един проводник на физическия живот. Справедливостта е проводник на духовния живот. А разумността — на Божествения. Те са необходими неща.

Сега хората вземат съвременната наука и мислят, всичко знаят. Много малко виждаме и много малко знаем. Даже една милион на частица от това, което съществува, не знаем. Че какво знаем за растенията, за живота на растенията? Какво знаем за живота на насекомите? Туй, което ученик пишат, е външната страна. Влязъл ли си в живота на другите същества? Ние живеем в природата, но нашия г живот е затворен. Животът на слънцето е затворен за живота на месечината. Животът на Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, на всичките светове животът е затворен. Тепърва сега имаме желание да знаем какво има на месечината. Затворен свят е.

Ние, съвременните хора, трябва да имаме друг един възглед за тази природа, в която живеем. Сега някои искат да докажат има ли Господ или не, разумна ли е природата или не. Разумна е. Вземете човека. Природата го създала и за гъстата материя му създала един стомах. В този стомах има десет милиона клетки, които работят за смилането на твърдата храна. 10 милиона работници работят, и ако трябва да им се плаща, по един лев, трябва 10 милиона да им се плащат само за храносмилането. А природата, когато направи стомаха, тези големи разходи тя плаща, а човек седи сега и пита има ли разумност или не. За по-рядката материя, в която човек живее, природата му създаде дробовете. Там има 100 милиона работници. Каква отлична работа извършват! Най после вземете човешката мисъл. В мозъка има 3 билиона и 600 милиона клетки, които работят за човешката мисъл. И сега хората питат: има ли разумност в природата или не? Значи, неразумната природа създала разумни работи. Не че тя ги създала, но ние неразумно разсъждаваме.

Слънцето постоянно изгрява. То е един ред в природата, разумен ред е, върви по един опреден път. Казвам: в света всичко с разумно, не е механично. Понеже в нашия ум има едно безверие, и за да покаже, че е много учен, човек всичко е отказал. Казва, че няма живот в другите светове. Казва, че няма духовен живот. Има ли живот на земята, и на слънцето има живот. Няма какво да ми доказват учените хора това. Аз имам начин, по който съм проверил има ли живот на слънцето. Има. разбира се, другояче са устроени тези същества. Има светове, които сега се приготовляват, и на тях няма още същества. За тях от земята се приготовляват. Като стане тясно на земята, там ще ги пренесат. Сега се създават нови светове, дето за в бъдеше ще ви пренесат.

Сега някои от вас искат да отидат на оня свят. Няма какво да отивате в оня свят. Като дойде време, ще те вземат от там. Плодовете като узреят сами не отиват на гости на разумните същества, но разумните същества отиват при тях. Събират ги в кошници, занасят ги дома. Като узреем на земята, ще дойдат и ще ни занесат. Хората на земята не са узрели — зелени плодове са. Ще капят, ще слизат, ще се качват на дървото. Сега хората слизат и отново се качват на дървото.

Бог иска грешниците, като се освободят от греха, да станат праведни. Защо да станат праведни? За да бъдат радостни и весели. Защото Бог е единствен в света, който може да ни направи радостни и весели, да ни подигне, да ни даде това, което ние желаем за земята и за небето. Под думата Бог аз подразбирам най-голямата разумност в света целокупността на всички разумни същества, които работят за доброто на хората, за да станат като тях, понеже светът има нужда от работници. От вас очакват един ден, като свършите училището, да станете работници.

Сега вие мислите за много малко работи. Една мома мисли да порасте, да стане пълничка, хубавичка, че да я харесат и да се ожени, да има едно - две деца и т. н. След 40 — 50 години двамата остаряват, техните деца се оженват и те умират. Къде отидоха? — В оня свят. Никъде не са отишли те в оня свят. Те са тук, на земята. Някой път цитират думите на Христа. Христос дава един пример, че богатият отишъл в ада, а Лазар – в лоното Авраамово и оттам си приказват. На кое място е ада? Аз зная на кое място е ада. Аз съм го виждал. И рая зная къде е. И рай има тук на земята. И ад има тук на земята. Те не са толкоз близко, но радио имат и си говорят. Много далеч са адът и раят, но по телевизия богатият видял Лазара. Тези, които са в рая, по телевизия виждат как се мъчат в ада. И грешниците виждат праведните как се радват. Те си имат радио, разговарят се.

Сега вие ще кажете дали това с вярно. Приемете го като хиляда и една нощ. Туй, което с писано в хиляда и една нощ, вярно ли е? Но вие го приемате. Какво ще изгубиш, ако го приемеш? Нима всичко онова, което вие вярвате, е вярно? Едва ли една милионна част от това, което вие вярвате, е вярно. Невярното е било полезно на времето си, полезно е било тогава. Опаковка било на истината. Невъзможно е да ви се говори истината на един език. Истината е само за съвършените. На нас. които не сме достигнали до съвършенство, не може да ни се говори истината. Нещата ще ни се представят такива, че да бъдат достъпни за нас. Така, казвам: всички вие се нуждаете от това което е достъпно за вас. Плашили са ви, че има ад. Ходили ли сте вие да проверите какъв е ада? Христос ходи и го видя. Той ходи в ада и които бяха в ада, извади ги. Като излязоха из ада, възкръснаха, явиха се на много хора, убедиха ги, че има друг свят. Всички онези, които излязоха от ада, са най-умните, те казват: още веднъж не влизаме в този затвор.

Не мислете, че е лошо място адът. Адът е училище. То не е мъчение, както този италианец Данте, го е описал. Има нещо вярно, но не е така. Той е писал така, за да бъде достъпно за хората. Както описва ада, като чете човек, трепери, но като пише за небето, за рая, бледо е. Не може да се опише рая на човешки език, непонятен е за хората. Раят и адът, това са два полюса на земята. Всеки има в себе си един ад. Като дойде болестта, свие те сърцето. Това не е ли цял ад? Като дойде проказата, сифилисът, като дойде помрачението на ума, тия неща изтичат от ада. Казвам: има ад, който разстройва човешките умове и сърца. Има рай, който възстановява здравословното състояние на сърцето и ума. Всякога жителите на ада обират, разстройват човешкия ум, за да го оберат, за да вземат всичко и да го занесат в ада. Те са като вълците, обират. Те разстройват ума, за да те оберат, разстройват сърцето, за да те оберат. Онези в рая са богати, те възстановяват здравето на сърцето и здравето на ума.

Казвам: всеки един от вас, каквото желае, да иска да го постигне по един добър начин. Не се отказвайте от вашите желания. Само търсете да ги постигнете по един добър начин. Искаш да бъдеш здрав. Има един начин. Трябва да си избереш подходяща храна, която навсякъде може да намериш и да бъдеш здрав. Искаш да бъдеш добър, ще намериш подходяща храна за сърцето си. Искаш да имаш една благородна душа, ще намериш подходяща храна. Подходяща храна трябва в света. То е живия хляб.

Животът на напредналите същества е вечно подмладяване. Старите вечно се подмладяват. Всички в небето са млади. Тук земята е пълна със стари. Сега старите хора ги търсят от невидимия свят. Когато искат да подмладят стария човек, пращат го на земята. Старите хора ги купуват много скъпо и ги връщат на земята млади. Като остареете, имате цена, ще ви купят. Старите хора, като ги подмладяват, прекарват ги през една вода в едно езеро. Някой път бързат и не ги държат достатъчно в езерото да се подмладят, та остава нещо от старостта. И затуй някое дете не прилича напълно на дете. Стария трябва да го турнат във водата, а не набързо да го извадят от водата, защото няма да се подмлади. Трябва 24 часа да го турнат, той ще се подмлади и ни помен от старостта няма да остане. Като дойде на Земята, ще се зарадва. Един ден, като дойдете на Земята, ще ви турнат в тази вода.

„Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.“ Старите хора, които чакат Господа, Той като ги прекара през тази баня, през водата на Любовта, те ще станат малки деца. Затуй Писанието казва: „Ако не станете като малките деца, не можете влезе в Царството Божие.“ Блажени, които станат малки деца.

Има защо да се радвате. Слънцата са жилище на ангелите. Те са емблеми. Планетите са жилища за нас, хората.

Из беседата държана от Учителя

на 28. III 1943 год.

София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГОРАТА ПЕЕ

Когато напролет земята се разтвори

и път даде на билки и цветя,

когато всички живи земни твари

очи отворят пак с поглед към света

*

аз чувствам нещо вътре да ми шепне:

Недей стоя, о братко, настрана,

излез навън, и първи лъч щом трепне,

душата разтвори за Новото в света!

*

Тревата бързо никне под топлите лъчи,

напев на славей нейде отблизо прозвучи,

подават си главички по ширните поля

и бели, жълти, сини и розови цветя

*

Природата излъчва свещен Божествен зов,

подканва ни към служба и искрена любов.

че любовта е днеска, която ще спаси

света от гибел, и ще го украси.

*

Гората пее песен за Божия любов,

и птичките пригласят: Човек, бъди готов,

че новий ден се ражда и мощно те зове,

започна златна нишка за теб веч’да преде.

*

Тревите и цветята запяват в’хор тогас:

Ела, о мили братко, ела и ти с нас,

задружно ще градиме от днес до сетен край,

додето се превърне света във земен рай!

Е. З.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Зов на пролетта

Ах, колко е дивна днеска природата,

тя шепне: при мене ела,

ела да забравиш всред мене несгодата;

погледай отблизо света!

*

Тревичката никне и търси пак слънцето

с трепет и пролетен зов,

лъчите му галят и нея и зрънцето

с бащинска всеотдайна любов

*

Цветята обкичват поля и дъбрава,

че Бог ги е тука посял.

Да служим на ближния в Негова слава,

това е най-висшата цел.

*

Тогава ний чувстваме наш’то признание,

душите се сливат в едно

и мощно отеква в наш’то съзнание,

че Бог е любов и Един.

*

И тръпне цветенцето, подава главичката;

тъй радостно е, че живей;

че слънцето милва, дъждеца окъпва го,

и славея сладко му пей.

Е. З.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧАКАМЕ ТЕ. . .

И чакаме те ние. Може би, защото

за теб жадуват в мрака, морните очи,

За теб жадуват, Любов, за правда и доброто,

във полюса студен, и в палещи лъчи.

*

И чакаме те ние. Чакаме, защото

утехата си ти, едничка във света,

във бездните дълбоки, ти светиш пак в небето

във нашите души, с кристална чистота.

*

И чакаме те ние. Може би, защото

с целувки ще разбудиш от войни света,

и в хората ще влееш, правда и доброто,

правда и доброто, със химн на Любовта.

Г. Станев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СПЯТ. . .

Спят морните води, безбрежните води

на бурното море, и небесата звездни.

Тъй спят и хората, потънали в беди,

лишени от любов, в дълбоки, мрачни бездни.

*

Спят вечните води, и хората във злоба,

а мъгли студени, висят над света.

Тъй може би, ще влязат те във гроба,

не видели ни радост, ни химн на любовта.

*

Спят вечните води, и хората страшни,

забравили се цели, под слънчева покров.

но ето, стихват бури, и дните пак кристални

изгряват в хоризонта, със вечната любов.

Г. Станев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЖЕЛАНИЕ

Красива теменужка цъфти във китен храст.

Стаена там, ухае и мълчи.

Да бъда като нея бих желал и аз

в градината на тихите души.

*

Като незнаен редник в живота да вървя,

да бъда кротък жрец на слънчева любов.

във пътя си молитвен шепот да мълвя

и да долавям в мене тихий Божи зов.

*

О към всеки беден, нищ и оскърбен,

Водачо мой. Ти обич ми внуши!

Да бъда цвят, от светла обич озарен,

сред будните, разцъфнали души!

*

И в унисон да бъда с мойто висше „Аз“,

тъй както Кроткият от Назарет е бил.

Да заживея скрито, с оня висш екстаз,

що никога поетът не би го изразил.

В С.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОСМИЧНИТЕ И ПСИХИЧНИ ФАКТОРИ

НА ЗЕМНИТЕ СЪБИТИЯ И ЯВЛЕНИЯ

(продължение от 307 бр.)

Когато обмяната между тези два принципа е правилна, когато трансформирането на енергията, динамизирана от първия положителен полюс, стана правил но, тогаз казваме, че процесите в природата и живота стават нормално. Когато това трансформиране не става правилно, явява се известно подпушване и тогаз неминуемо следват експлозии, катастрофи — разрушаване на формата — защото в такъв случай се нарушава равновесието в проявлението на двата принципа, а това нарушение неминуемо довежда до разрушение — защото всяка форма се явява като акумулатор на тази първична космична енергия, и когато обмяната между двата полюса е правилна, тогаз се ражда живот, светлина и организирана сила. А когато това трансформиране не става правилно, тогава се раждат смъртта, разрушението. тъмнината и хаоса.

В колективните организми, какъвто е човечеството, следствие на това неправилно трансформиране на енергията, се ражда неправилност в процесите в всички области в живота. Енергиите се складират тъй да се каже в под съзнанието на хората, и като запалително вещество чака само една искра за да пламне и избухне и да причини смърт и разрушение. Това възпламеняване може да стане по много начини, много могат да бъдат поводите за това.

По известни вътрешни закони за движение, енергията преминава последователно през четирите фази на съзнанието и създава четири категории живот. Ако това преминаване става последователно и правилно, имаме нормални прояви на живота в различните му фази. Но когато това преминаване става неправилно, а то става когато в една висша форма се проявят енергии от по-нисша фаза, те действат като експлозиви в тази по-фина среда.

В такова състояние се намира и човечеството днес. Има складирани грамадни количества избухливи и запалителни енергии в тяхното подсъзнание и само една искра е достатъчна, за да ги възпламени Това възпламеняване става когато те излизат от областта на подсъзнанието и заявят своите права за живот в съзнанието или самосъзнанието. Мислите, чувствата и постъпките, с които хората живеят, са които възпламеняват тези енергии. И това възпламеняване се изразява в конфликти, недоразумения, войни, революции и пр. Така че, от това гледище, не са нито личностите, както мислят някои, които създават войните и поводите за войни; не са причини също така и икономическите условия — пазари, жизнени пространства и не знам още какво си. Това са само поводи за да се възпламени потенциалната енергия, складирана в колективното подсъзнание на човечеството. Когато гази енергия не се трансформира правилно, не може да се яви светлина, а там където няма светлина, имаме един хаотичен, неорганизиран живот, в който няма никакви постижения.

Следователно, за да се излезе от това положение трябва да се намери път за трансформиране на тази енергия, складирана в подсъзнанието на съвременното човечество. Как е натрупана гази енергия в подсъзнанието, е дълбок въпрос, който е свързан с проявлението и дейността на първия принцип, който динамизира енергията и няма да се спирам върху това, защото е свързан с една от големите тайни на природата и не е толкова съществено от практична гледка точка как става това динамизиране и натрупва не на енергията. Този процес с извън човешкото съзнание и воля и са подчинен на закона на необходимостта. Важното за човека е това, кости е в неговата власи, и в неговите възможности. Важно е за човека да намери път за трансформиране на тази енергии, за да може да се впрегне на работа и да се избегнат разрушителните й действия. Човек трябва да има знание, за да трансформира тази енергии и да я превърне в светлина, която да осветлява пътя му и да го стимулира да расте и се развива. Но за да има това знание и тези методи, той трябва да се свърже с втория принцип, който е носител на разумността и светлината и който организира силите,енергиите и формите. Но човечеството до сега по известни причини е било лишено от това знание и трябваше да дойде до него по негативен път — чрез страдания. Страданието поражда опитност, а опитността носи вече светлина за човека и той познава кое е зло и кое е добро. Затова именно по пътя на страданията и противоречията, хората ще добият знанието да трансформират тази енергия складирана в тяхното подсъзнание и да произведат светлина, чрез която се проявява разумността. Светлината се явява на негативния полюс, тя се носи от втория принцип, който се проявява на отрицателния полюс. Това е онзи принцип, за който Учителят казва, че носи живот и светлина. Това е принципа на Любовта. Значи, трябва да влезе принципа на Любовта в света, който носи живот, светлина и топлина, за да може да става правилно трансформирането на енергията. И казва древнобиблейския разказ, че Бог каза на Адама да не яде от плодовете на дървото за познаване на добро и зло. Това е двойно поляризираната енергия, до която, ако се добере, ще го доведе до познанието, но чрез страданието.

Бог му посочи друг път, пътя на живота, пътя на Любовта. Но човек не послуша затова днес носи последствията на своето непослушание. Дали това е случайно станало, или така е трябвало да бъде е въпрос, който не му е тук мястото да го разглеждаме. За нас е важно, че е необходим път за трансформиране на динамичната енергия складирана в човешкото подсъзнание, която е в връзка с развои на космичния живот. А този път ни го дава новото учение, което Учителят внася днес в света. Това е пътя на Любовта, коя го ни открива патя към Слънцето, към Божествения свят, към света на Вечната светлина. Към там е насочен нашия път, където става правилно трансформиране на космичната енергия и вследствие на което формите са вечни — защото няма причина за смърт. В нашия свят смъртта, разрушението и хаоса съществуват, защото нямаме знание и светлина за да трансформираме енергиите и да им дадем правилен ход. Единственият път за това е пътя на Любовта, която ни води към слънцето, към вечния Божествен свят.

Вл. Пашов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОЙ Е БОТЕВ?

Кой е Ботев? Какво представлява той? Отгде дойде той? Какво е неговото място, какво е неговото предназначение, каква е неговата роля в нашата национална история? Най-после, какъв е смисъла на неговото явяване всред нашия народ, в ранните зори, в предутрото на нашата свобода и да ли това явяване е едно случайно явление, или пък е обусловено, преднамерено и целесъобразно, от една върховна Разумност, която движи съдбините на народите, на човеците по отделно и на цялото човечество в неговата съвкупност?

Повдигайки този въпроси, ние навлизаме в едно обширна бих казал дори безкрайна облост, в която се крият съществените причини на нещата, на събитията в живота, в историята на хората и народите. Засягайки този въпрос, ние ще се опитаме да проникне зад външното, зад видимото, зад това, което е пред очите на всички. Ние ще се опитаме да кажем нещо ново, да разкрием части от истинските, дълбоките причини на дадено историческо явление, да хвърлим поне малко светлина върху скритите пружини на историческите събития и на връзката между тях и техните носители, проводници и реализатори — известни исторически личности, които са записали завинаги имената си в страниците на историята.

Ние ни най-малко не си въобразяхме, че в настоящето кратко изложение ще изчерпим или уясним всестранно въпроса. Този въпрос е съвършено нов за нашата обществено - историческа мисъл и затова, ако ние само успеем да подтикнем към размишление, към сериозно разглеждане на въпроса неколцина здравомислещи хора, то с това нашата цел е постигната.

И тъй, кой е Ботев? Отгде дойде той? Кой изпрати неговия мощен, борчески дух в нашата земя тъкмо в момента, тъкмо във времето, когато имахме най-голяма нужда от него от неговото пламенно слово, от неговия смел жест, от неговата решителност и готовност да отиде до край по пътя, който си бе предначертал. И изобщо, кой прати Паисия, Берона, Раковски, Левски, Каравелова, Вазова и редица други народни будители и основоположници на нашето национално възраждане, на нашия зараждащ се свободен живот? Кой ги прати тъкмо тогава, когато те бяха повече от необходими, когато без тях не би било мислимо никакво възраждана, никакъв подем, никакъв чувствителен завой, никаква нова страница в нашата история? Случаят ли, както биха казали мнозина немислещи? Или пък — развоят на производствените сили и отношения, както биха казали поддръжниците на материалистическите схващания?

Достатъчно е само малко здрава, естествена, безизкуствена логика, достатъчен е малко здрав разум, незатъмнен от никакви предразсъдъци, предубеждения и формули, да се разбере, че нито едното, нито другото е правдоподобно. Само глупавият обяснява нещата със случайностите. И само скованият от догми ум може да обяснява изблиците, буйните извори на духа, появяващи се на строго определено време и място, с развоя на икономическите производствените сили и отношения.

И колко смешно е, когато започнат да обясняват например, характера и духа на Ботевата поезия и личност със състоянието но тогавашните производствени отношения и когато за да обяснят произхода и причината за появата на една такава личност, започват безкрайни описания на икономическия живот на времето,

А факт е, че големите хора не се раждат случайно, нито пък са плод на икономически условия, а идват винаги тъкмо на време и на място, точно там, когато и където са ней-много необходими, изпратени, по силата на една удивителна целесъобразност, от една Висша Разумност. Не събитията и условията създават великите хора, историческите личности, гениите на човечеството, а тези последните идват, по точно определен, предначертан план, да ръководят събитията, да дават насока, да творят нова история, до създават дела, които остават да траят през вековете, дълго време след тяхната физическа смърт.

Ботев е един от тези духове-будители на българския народ, свързани с дълбоки духовни връзки с него, който идва със специално за своето време мисия, идва да закваси с борчески устрем раждащите се нови поколения жадни за свобода българи. идва да вдъхнови с пламенното си слово всички, които са способни да жертват собствения си живот и интереси в името на едни идея — идеята за свободата и благото на целия народ.

Ботев е един от великите синове но нашия народ, на който е била възложена задачата да възпламенят духа му, да го пробудят от робския му сън, да го подготвят за новата фаза на свободен живот която се е приближавала, да го подготвят, същевременно за борба, за усилия и жертви, които са нужни за извоюването на тази свобода. Ботев е един от малцината пратеници на Провидението, дошли между българския народ със специалната мисия да поведат борба и да ликвидират с робската психология на българина, напластена през вековете на робството и така да проправят пътищата за новия му свободен живот.

Ботев е един от тия, които, по силата на великия план на невидимото върховно ръководство на човечеството, по силата на предначертаните съдбини на нашия народ, по силата на това, че уречените дни на неговото робство бяха вече към края си, трябваше да дойдат между него, за да дадат импулс, да поставят началото на неговия нов живот.

Защото историята на народите съвсем не е равнодействуваща на някакви икономически или каквито и да било други слепи, несъзнателни сили. Без ни най-малко да отричаме голямото значение на икономическия фактор и като имаме от друга страна пред вид влиянието върху съдбата на народите на втория, още по-голям фактор — духовните заложби, скритите вътрешни сили и възможности на даден народ, ние не можем да оставим без внимание и третия, можа би най-важен фактор в историческия ход на народите по световната сцена (защото той дирижира първите два), а именно: намесата на Провидението, намесата на разумното, върховно, невидимо ръководство на човечеството в неговите съдбини и в съдбините на отделните народи, които го съставляват.

За да не бъдем криво разбрани, за да избегнем, поне доколкото това е възможно, неправилното схващана и тълкуване но положенията, които изтъкваме, ние ще подчертаем, че тази намеса съвсем не е произволна, случайна, несправедлива и неоправдана с нищо намеса на външни сили в нашия живот, а е обусловена първо и преди всичко от върховната цел, която човечеството има де постига по пътя на своята еволюция и, второ, от поведението на самите народи, от причините, които те са поставили в действие, като са постъпвали по един или друг начин тогава, когато те са имали възможност за свободен избор между една или друга постъпка, между едно или друго поведение.

Намесата на Провидението в живота на хората и народите е намесата на истинския възпитател, който постъпва винаги справедливо и който при това и всичките си постъпки и мерки изхожда от интересите на направляваните от него хора и народи, които като малки деца вървят по пътя на живота

Ето защо, уроците на Провидението, колкото тежки и мъчителни да са понякога за нас, никога не трябва да ни се струват извънредно скъпи, каквото и да ни костват те. Ние никога не трябва да забравяме, че често пъти, само страданията имат силата да внесат просветление в помрачения човешки разум. Ние винаги трябва до помним, че обикновено само страданията могат да спрат едни човек или един народ по погрешния път, по който е тръгнал и да го отправят към правия път в живота.

Разглеждайки под този светлина историята на нашия народ, ние ще дойдем до много плодотворни заключения. Преди всичко, ние ще престанем да отдаваме на случайност или на външни, второстепенни и третостепенни причини това или онова събитие а живота на народа ни, а ще се постараем да потърсим и намерим неговите истински, съществени и по-дълбоко скрити причини.

В тоя род на мисли, ние ще дойдем също така до убеждението, че и Ботев не е една случайна личност в нашата история. И че неговото явяване всред българския народ в предосвободителната епоха, както и явяването на плеядата народни будители, е продиктувано, е разумно, съзнателно и целесъобразно устроено от онова висше ръководство, което направлява съдбините, както на нашия народ, така и на цялото човечество.

Че това е така, ний можем до заключим и от факта, че както Ботев, така също и почти всички наши народни будители, а също и всички велики хора, навсякъде по света и във всички времена на човешката история, се явяват на земята с ясно определеното съзнание за своята мисия а живота. Те чувстват своето призвание. Те съзнават, че са дошли на земята за да извършат нещо важно, нещо велико. Още от твърде ранна възраст, дълбоко в техните души заговорва един глас, който им казва, че те не са дошли на света за да прекарат един обикновен живот и да си отминат, без да оставят никакви следи, а че им предстои да извършат нещо, което не се измерва с никакви материални ценности — да извършат един духовен подвиг. Те слушат този глас, покоряват му се и са готови за жертва, като най-после и действително се пожертват, ако това се изисква от тях, ако това е техния уречен път.

Точно такъв е случаят и с нашия народен герой и певец на свободата — Христо Ботев. Той знае своя път, той съзнава своето призвание и предчувства своя край. Дълбоко в неговата душа се е таило съзнанието за мисията, с която той е дошъл на света. Той винаги е чувствал това и е останал докрай верен на своето призвание,

Със своя живот и със своята смърт Христо Ботев не само обезсмърти името си, но и доказа по много ясен начин, че има хора, които идват, на света с една точно определена задача — да живеят и да умрат за една велика идея, изпълнявайки с това вярно и доблестно своята роля във великата, предначертано от Провидението драма на живота.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗНОВО

Кога го човек дерайлира, когато се отклони от правия път в живота, той трябва да поеме Пътя изново, когато човек види че гине по плъзгавото надолнище, по което се спуснал, той трябва да се спре и замисли за истинския път в живота, за правата посока и за задачата, която му е дадена от природата н която той трябва да изпълни.

Днес света и специално християнския свят се намира в хаос, в истинска безпътица, той не знае сега на кого служи, или по правото той мисли, че служи на правата кауза. Но тия страдания, които преживява днес, показват, че той е попаднал на погрешен път. Точно страданията показват, че той е попаднал на погрешен път, и не му остава нищо друго освен „да се роди изново“. Това ще рече да поеме нови пътища, да възприеме нова светлина, светлината на Христовата мисъл, това ще рече да даде място на Божественото в себе си. А това е задача на всеки човек, на цялото човечество.

На пролет природата се подновява изново. След дълги страдания през мразовитата зима, тя се пробужда за нов живот. Топлите слънчеви лъчи й показват правият път, истинската посока.

Нима Христовата мисъл. Христовото учение не е такова силно слънце, което да покаже правия път на човечеството?

Зимата премина. Човечеството се насити на студа, на омразата. Не ще ли позволи то на благодатното слънце да изгрее в неговия многоизстрадал напоследък живот?

Чистите праведни души в света чакат със светла надежда да изгрее топло слънце, да настане в света мир. Мирът Христов да дойде върху цялото човечество, защото той носи благо за всички. Той е мир за всички, защото се основава на най-великия принцип в света, основата на живота: Любовта.

Любовта днес изгрева в много души. Тя ще роди новото! Любов между всички хора, любов и братство между всички народи.

Пожелаваме разбирателство между всички човеци на земята. Те са братя и като такива, те трябва да си услужват, да си помагат.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВИЯТ ДЕН

Страшна нощ обгръща земята.

Ден е само за тия, кои го обичат, обичат човека, обичат всичко живо, обичат целокупния живо! За тях животът е светлина и радост.

Тъмна и страшна нощ е за всички, които мразят; за всички, които имат в основата на живота си егоизма, себелюбието, мрак ги обгръща и буря вилнее около тях. И те са като заслепени и зашеметени: не виждат къде отиват и какво правят.

Страшна и бурна нощ се е спуснала над човечеството. Бурята разрушава градове и села. унищожава богатства и храни, застрашава и погубва човешкият живот.

Никога човечеството не е преживявало по-страшна и гибелна нощ.

А преди две хиляди години се е родил богочовека, наречен Христос. И заедно с Неговото раждане с изгряло слънцето на Новия ден.

Христос посочи на хората пътя на любовта. Той каза, че само пътя на любовта води към светлина, към мир, към радост и свобода. Той каза, че пътя на омразата, пътя на егоизма води към мрак и бури, към разрушения и гибел.

Тогава хората не разбраха думите на Христа. И само малцина видяха светлината и радостта на Новият ден.

Днес хората са повече подготвени да разберат думите и зова на Христа. Защото имат пред себе си резултата от своя изминат дълъг път. Защото дойдоха до всичко лошо, към което ги е довел осъденият от Христа път.

Омразата разделя хората и ги настройва враждебно едни към други. Омразата заслепява и зашеметява хората и ги тласка към диви борби към разрушаване на материалните блага, към унищожаване на човешкия живот.

Само любовта сближава хората и прави чуждите свои, близки. Само любовта е източник на трайни радости и блага в живота.

Затова Христос зовеше и напътваше хората по пътя на любовта. Затова Той осъждаше пътя на омразата и враждата, пътя на егоизма и себелюбието.

За в бъдеще хората ще разберат Христа и ще тръгнат по Неговият светъл път. И ще дойдат до новия ден: ден светъл и красив.

И само тогава ще има мир и радост на земята.

Само тогава всички хора ще бъдат свободни и щастливи в живота.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...