Jump to content

Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 310


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 310 - год. XV.

Севлиево, 12 юли 1943 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Култ на слънцето – Сава Калименов

Вечен друмник (стих.) – В. С.

Празника на лятото – Влад Пашов

Словото на Учителя. Бог дава. (из неделната беседа – 15 декември 1929 г.)

Двете съкровища – Т. Чаушев

Промисъл благ (стих.) – Олга Славчева

Ще дойде тя! – Георги Томалевски

От звездите идва – Георги Томалевски

Как да се употребяват билките – Хр. Досев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КУЛТ НА СЛЪНЦЕТО

Великите, благодатни истини на живота не могат да останат завинаги скрити за човешкото съзнание. Те не могат да останат завинаги отхвърлени, отречени, осмени от надменното и самоуверено човешко заблуждение, което се крие еднакво успешно, както в съзнанието на простолюдието, така също и в много учени глави, които, често пъти, представляват най-голямата реакционна сила, противопоставяща се упорито на новите завоевания на човешкото познание.

Защо е така, и дали така трябва да бъде — ние тук няма да се спираме да разглеждаме. — но факт е, че новите, благодатни истини, които са донесли на човечеството неизчислима полза, безразлично дали в областта на чистата наука, на приложните знания или пък в областта на някои други изнамервания и открития — са срещали, винаги, най-голяма опозиция именно от учените именно от тия, които се считат единствено призвани да носят факела на науката и да държат ключовете на научното познание. Не че всички учени са такива, но един доста голям процент от тях, и то именно тия, които, фактически, са само посредствени учени, само натоварени със запаметени знания умове, са най-големите противници на новите истини, защото говорят с апломба и от името на науката.

Истините на живота, обаче, стоят неизмеримо по-високо от всякакви човешки, па били те и на най-учените човеци, схващания. Истината е живот. А животът не може да не победи заблуждението. Дори и тогава, когато това заблуждение е свило гнездо във някои професорски умове, и когато то се провъзгласява от университетски катедри. Не засягаме никого. Не говорим за дадено време и място. Казваме само една истина.

*

Велика и вечна е истината, че ние сме деца на слънцето. Че ние от него черпим живот и сили. Че в него е източника на нашите умствени, нравствени и волеви способности.

Велика и вечна е истината, че слънцето е живо, съзнателно и любещо, защото то дава живот, съзнание и любов на всичко, което живее и расте, което съзнава и люби, тук, на нашата земя, и по всички светове на нашата слънчева система.

Велика и вечна е истината, че няма „мъртва природа“, че най малко слънцето, което ни дава живот, съзнание и любов, може да бъде такава и че то е „око на Бога“, Неговото безкрайно любещо и безспирно пулсираше сърце, което всекиминутно ни облива със своя живот, със своята любов, със своята светлина.

Ако мъртвият, бездушен огън, ако мъртвата, бездушна топлина, па била тя макар с милиони градуси, можеше да създаде живот, съзнание, любов и мъдрост, то прави биха били, наистина, крясъците и надменните присмехи на учени и прости, на духовни и светски лица, които обвиняват в идолопоклонство тези, които преди тях са видели и разбрали една Божествена истина, която е от съществено значение за живота им.

Ние не можем да гледаме на слънцето като на мъртво, бездушно тяло, за каквото то се смета днес от много авторитетни учени и духовници. както и от тия, които вървят сляпо след тях Защото, ако отречем живота и съзнанието в слънцето, то с това ние трябва да умъртвим и Бога — да превърнем и Него в някакъв мъртъв, сляп, несъзнателен закон, в някаква мъртва, сляпа и несъзнателна сила на природата. А ако съществува Бог, Той не е нищо друго освен живот, съзнание и любов, и този живот, това съзнание и тази любов проникват, обгръщат и изпълват всичките Негови творения, които, следователно, са също така живи, съзнателни и любещи.

И ако ний, малките мравки, които пъплят по лицето на малката прашинка в необятността на безграничната вселена. земята; ако ний, хората, които не сме и не можем да бъдем най-съвършените божии създания в тази безгранична вселена; ако ний, ограничените, не познаващи дори себе си, все още полуслепи и дори напълно слепи за истинската реалност на заобикалящия ни безграничен свят, същества; ако ний сме живи, ако ний притежаваме съзнание и любов, то колко повече този живот, това съзнание и тази любов трябва да бъдат достояние на онова велико Творение на Бога, от което именно ний черпим живот, съзнание и любов, и чрез което Бог ни дарява със своите безгранични щедрости! . .

Но нека оставим този въпрос, нека се абстрахираме за момент от тази истина, за чисто схващане засега малцина човешки умове са дорасли, и нека обърнем поглед към чисто практическото, насъщно, неизбежно и благодатно приложение на тази велика и вечна истина в нашия живот.

*

Култът към слънцето, спонтанната и с нищо непобедима жажда на човешкото тяло и на човешката душа за повече слънце, за живот окъпан от слънчеви лъчи, за живот чист, светъл и съгрян от вътрешната жива топлика на слънцето е вече един все повече и повече налагащ се факт, който днес можем да съзрем навсякъде, на където обърнем очи

Погледнете гъмжащите от човешки тела морски и речни плажове, както у нас, така и по всички части на света; погледнете полуголите тела на тия, които работят лете на полято, на открито; вслушайте се в този жив устрем на човешкото тяло към повече и по-пълно. непосредствено съприкосновение със слънчевата светлина, който все още е спъван, задържан, тормозен от плесенясалите, фалшивоморални и противоздравни схващания за „приличие“ и „хорски срам“.

Живото човешко тяло, живата човешка душа не ще търпят завинаги това робство. Те ще разкъсат веригите на изкуствените, отживели понятия и догми на общественото мнение, те ще се обърнат към слънцето, те ще зажадуват слънцето, те ще се окъпят и ще заживеят потопени в неговите живи, съгряващи и възрастващи всичко лъчи, и в чистия въздух на незамърсената от човешката цивилизация природа.

Слънце и въздух! Повече слънце и повече чист въздух! —Това искат днес живото човешко тяло и живата човешка душа Защото, наистина, с живот са изпълнени слънчевите лъчи и въздуха, и този живот носи радост, простор и свобода, както за тялото, така и за душата.

Безразлично какъв е нашия поглед, безразлично как ние схващаме същината ла този източник на неизчерпаеми божии блага за живота ни, безразлично дали за нас слънцето е мъртво тяло или жив,и съзнателен източник на нашия живот, ние и в единия, и в другия случай, трябва да се обърнем към него, да го потърсим. да освободим тялото си от излишните покривки, да наредим живота си и труда си така. че да бъдем непрестанно окъпвани от слънчевите лъчи, да се приспособил към тях, да привикнем към тях, така, че нашия живот да може с право да се нарече „слънчев живот“ — начало на една нова, физическа и духовна култура на земята.

И ако ние не можем тъй лесно и бързо да постигнем това, ако ние не можем тъй лесно и бързо да пречупим, да надвием старите си навици, да се освободим от старото робство, то поне трябва да дадем път, да създадем условия, да подпомогнем с всички сили новите подрастващи поколения — поне те да реализират това, което, в своята пълнота, ще остане за нас, възрастните, само като един идеал — живот. окъпан от слънчевите лъчи, живот, изпълнен с радостно творчество, живот, който наистина ще оправдава името на човешките същества — „деца на слънцето“.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕЧЕН ДРУМНИК

Вечен друмник ти си в‘вековете,

вслушан в тихий химн на вечността.

Вечно ти обхождаш световете,

призован на път от Любовта.

*

Таз Любов велика, затрептяла

с мощ и блясък в дивния безкрай,

теб към връх прекрасен е повела,

дето вечна светлина сияй.

*

Тъй безброй животи ти пътуваш

и развиваш в теб стаена мощ,

и в предчувствен трепет се вълнуваш:

— Изгрев иде след вековна нощ!

*

Днес човек си утре — ангел Божий;

в дъното на твойто естество

се таят великите заложби —

ти ще бъдеш нявга Божество!

В. С.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРАЗНИКА НА ЛЯТОТО.

ПРАЗНИК НА СВЕЩЕНИЯ ОГЪН

Лятото почва 22 юни, когато слънцето стигне до тропика на Рака, т. е. най на север и се издига най-високо на небосвода. Това е момента, кога слънцето влиза п знака Рак. Лятото се отличава с най-дългите дни, с най обилната светлина и топлина. През лятото лъчите на слънцето са най-силни, защото падат най-перпендикулярно към земята и й носят най-много светлина и топлина. Докато през пролетта всичко расте и се развива, дърветата цъфтят и завързват плод, през лятото плодовете зреят под въздействието па слънчевата светлина и топлина, които не са нищо друго освен външна страна на свещения огън.

И затова Учителя казва: „Свещеният огън подържа растенето и развиването на всички живи същества. Ти не можеш да живееш добре, ако свещеният огън не гори в тебе“. Свещеният огън, който се проявява през лятото най-силно във външната природа, превръща киселите и стипчиви плодове на пролетта. в сладки, сочни плодове.

Плодовете и зърнените храни са кондензирана есенция на живия огън, конто действа през лятото. Лятото е сезон на най-изобилния живот. И астрологичеки, слънцето в първия ден на лятото влиза в знака Рак, който е знак на живота. След това минава в Лъва, където е кулминационната точка на проявяващия се живот, защото Лъва е знак на сърцето, което е свързано с живота на физическото тяло.

Лятото дава по-голям простор на живота да се прояви. Лятото е, може да се каже, сезон на мъдростта, докато пролетта е сезон на любовта. Това е само уподобление. През лятото слънцето стига най-високо на небосвода и най-обилно осветява земята. А мъдростта е, която носи най-обилната светлина в живота. Под лъчите на мъдростта узряват всички завързали плодове в човешката душа. А свещения огън е външната страна на любовта и мъдростта. И затова Учителя казва: „Човек не може да отдели свещения огън от разумността, от вътрешния мир и хармония. Не може да отделите свещения огън от любовта, вярата и надеждата; не може да отделите свещения огън от милосърдието, въздържанието, кротостта — от всичко красиво и възвишено. Той е почвата, върху която растат всички добродетели. Отнемете ли тази почва, те престават да растат и да се развиват. Следователно, когато Писанието казва: „Ние живеем и се движим в Бога; разбираме растенето и развитието в свещения огън. Свещеният огън създава здравословното състояние на организъма, и тогаз всички обичат човека. Той е жизнерадостен. Бог се проявява чрез свещения огън. Носиш ли свещения огън в себе си всичко ще имаш и всичките ти работи ще вървят добре. Вън от него всички неща губят смисъла си“.

Докато през зимата човек е вглъбен в себе си и отдаден на учене и преценка на опитностите, събрани през годината, през лятото човек е така да се каже вън от себе си, в свободното пространство, където пее, играе и се весели. Лятото е сезон на активен външен живот. Както казах и по-горе през различните сезони на годината, различното отношение на силите както функционират в природата и човека, обуславя условията и възможностите, както за физическото отношение на човека към природата, така и за неговото духовно отношение, и за неговата вътрешна работа. През лятото, човешката душа, така да се каже, освободена от налягането на зимата, диша свободно свежия въздух на космичното пространство и като волна птичка пее и играе. И чрез песен, игра и музика влиза във връзка с разумните същества на космичното пространство. Човешката душа през лятото е като чучулигата — издига се високо в пространството, пее, играе и слави Бога.

И в древността са знаели този закон и са празнували празника на лятото като ден на свещения огън, като празник, в който хората като са се хармонизирали с музика, песен и ритмични и хармонични игри — от рода на „слънчевите лъчи“ на Учителя, са влизали във връзка с разумните сили на Природата, и по такъв начин давали полет и подем на душата си към висините. Но само онези, в които е бил запален свещения огън, са чувствали импулса на празника на лятото и са влизали във връзка с разумните същества на Природата, с Духът на Битието.

Във връзка с този закон, Учителя казва: „Идването на Духът в човека се предшества от свещения огън. Ако той не е запален Духът не дохожда — запалването на свещения огън е духовен процес. Той има отношение към сърцето и душата. Сърцето се стопля от него, а душата се разширява. Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. Той обединява всички хора и примирява враговете. Той носи изобилието на живота. Където гори свещения огън, там няма крамоли, смущения, разправии. Свещеният огън се подържа от Любовта, вярата и надеждата, от живота, знанието и мъдростта.

Всички светли същества, които излизат от слънцето ла разнасят благата по целия свят, се спират главно там, където гори свещения огън. Светлите и разумни същества живеят в свещения огън. Живота в свещения огън е живот на блаженство, на активност и творчество. Който изгуби блаженството, излиза от свещения огън и влиза в обикновения огън на недоволството и страданието. Ако сте недоволни, смъртни, страдащи, ще знаете, че сте в областта на обикновения огън. Влезете ли в блаженството, в хармоничния живот, вие сте в областта на свещения огън. Така ще различавате светлите и възвишени духове от нисшите. Светлите същества се движат винаги в свещения огън“.

През зимата и душата на земята се прибира към своя център като работи над зародишите на растенията и подготвя живота за идната пролет. А през лятото душата на земята е високо в пространството, от където ръководи развиващия се на повърхността живот. Затова, през лятото, чрез тези игри и песни1), човешката душа влиза във връзка с душата на земята. Свещеният огън е път, среда, която ни води към душата на земята.

Слънцето, както и светлината и топлината, които ни изпраща, са външен израз на свещения огън, който е тяхна същина и съдържание. Това показва, че слънцето е живо и носител на живот. Затова, когато в древността са празнували празника на свещения огън, са избирали именно денят, когато слънцето е най-високо на хоризонта и неговата светлина и топлина са най-силни. Те са знаели също така, че както външните прояви на свещения огън са най-силни по това време, същото е и с неговото вътрешно проявление в душата, която се издига високо в пространството, на неговите крила и пее и слави Бога.

Учителя казва: „Пътят за минаване от физическия свят към духовния е огънят. Ще минеш от един огън в друг“. Значи, когато се празнува празника на свещения огън, хората търсят път към духовния свят. И понеже огънят е път и врата за този свят, празнували са празника на този път, за да влязат в него. По нататък Учителя казва: „Да живееш в свещения огън това е все едно да влезеш в рая, в света на блаженството, на вечната хармония“. И понеже стремежът на човешката душа е към вечната хармония и красота, затова тя търси път към тази хармония и красота. Посветените в тайните винаги са я насочвали към този път чрез различни методи. И празнуването на празника на свещеният огън е метод за намиране път към този свят на красотата и хармонията. Чрез музика, песни и хармонични ритмични движения човек се хармонизира с космоса и влиза в областта на свещения огън.

Влезе ли в свещения огън, човек влиза във връзка с възвишените същества на космоса и се ползва от тяхното знание. А когато е отпаднал, смутен, разочарован, той е във връзка с обикновени нисши духове. За да излезе от това състояние, трябва да употреби ритмичните движения, песента и музиката, като методи да се свърже със свещения огън да излезе от болезненото състояние, в което се намира. Затова Учителя казва: „Без движение човек не може да расте, нито физически, нито духовно, нито умствено. Движението е сила. която дава мощ, светлина и мисъл. Тя укрепва чувствата на човека“. Значи, ритмичните движения свързват човека със свещения огън, запалват свещения огън в самия него, от което мисълта му светва и чувствата му придобиван топлина и крепкост.

И така, празниците на Природата не са само формални празници, но такива с дълбоко съдържание и смисъл. Те са дни, в които душата, при различни космични условия, влиза в различни отношения с Великата реалност.

В.  П а ш о в

____________________________________

1) Паневритмичните упражнени на Всемирното Братство.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Бог дава

(из неделната беседа „Да ви даде“ – 15. XII. 1929 г.)

Даването представя разумен съзнателен процес Даването подразбира разумни отношения между всички живи същества. Като съзнателен процес, даването почива на ред правила и закони, както и логиката, която е наука за правилното мислене. От гледището на възвишения свят: логиката на земята е наука за ония. които изучават законите на правата мисъл. Вместо логика, в божествения свят съществува особена наука, известна под името „разумно поставяне на нещата“. Значи, всяко нещо трябва да се постави на определено място. Докато живее на земята, човек се нуждае от логика, както слепият се нуждае от изпъкнали букви, за да може да чете и да мисли. Щом прогледа, слепият оставя изпъкналите букви настрана. Той не се нуждае вече от тях. Щом вижда, той трябва да поставя всяко нещо на неговото място.

Мнозина искат Бог да им даде това, което желаят, но докато го получат, трябва да минат през ред предшестващи процеси. Даването е последния процес. Даването е последен процес. Защото само на разумния се дава онова, което душата му желае.. Какво желае душата на човека? – щастие. Значи, на разумния се дава щастие, а на неразумния нещастие. На праведния се дават добродетели, които той сам е изработил. На грешния се дават собствените му грехове и престъпления. Като се види обиколен от греховете и престъпленията си, грешният казва, че Бог е милостив, ще се погрижи за него. В същност няма защо той отсега нататък да се грижи. Още в самото начало Бог еднакво се е погрижил и за грешния и за праведния. Той им е дал всичко в изобилие. И човек страда от изобилие, а не от недоимък. Природата дава всичко в изобилие. Хората са преситени от всичко: от идеи, от мисли, от чувства. Когото срещнете, ще видите, че той се стреми да бъде пръв. И светският и религиозният се стремят към първи места. Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният — да седне на първо място до Христа. За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно. За човека е важно да изпълнява волята Божия от любов, а не от страх. Като изпълнява волята Божия от любов, той не трябва да се интересува на кое място ще го турят.

Важният въпрос, който интересува всички хора днес, е да им се даде нещо. Какви са условията за даването? За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен. Разумният може да използва добре това, което е получил пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае от какво се нуждае всеки човек. Без разумност даването и вземането нищо не допринасят за човешката душа. Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. Каквото изработи на земята само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Иска ли човек да знае какъв ще бъде живота му на другия свят, нека се вгледа в живота си на земята. Какъвто е животът му на земята, такъв ще бъде и на другия свят. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него.

Животът на земята подразбира отношения между души. Такъв е животът и на небето. Обаче женитби, раждания деца, търговски сделки, каквито съществуват на земята, на небето не съществуват. На небето има училища, както има и на земята, но в тях съществува пълна хармония и единство каквото на земята не съществуват. Поради отсъствието на тази висша хармония на земята, животът на повечето хора е объркан. Това още не значи, че не може да се оправи. От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си. Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка. Но това не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан. Ако животът на някой човек свършва, на друг — започва. Ако някой човек е болен, друг е здрав.

Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са материални, кои — духовни и кои — божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си.

Човек трябва да върви напред, към определената си цел. При това положение животът на всеки човек има смисъл. Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят защо са дошли на земята. Чудно нещо! Възможно ли е пилотът да не знае защо е дошъл и къде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае къде отива. Той взима всички мерки за благополучно пътуване. Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му и след това да тръгне в определената посока. За да стигне аеропланът благополучно на определеното място, пилотът трябва да разбира законите на техниката, както и атмосферните течения. Не разбира ли законите на техниката, той ще свърши с катастрофа.

Всички хора, които са дошли на земята, като пилоти пътуват през пространството. Щом сте пилоти, вие трябва да знаете законите на живота, да минете благополучно целия път. Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото той даде. Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде. Когато постъпва в първо отделение. детето знае, че в края на годината ще получи документ за първо отделение. При това, то знае, че ако е учило добре то ще получи добри бележки. Ако детето знае какво ще получи, защо възрастният да не знае какво е определено за него и какво ще му се даде ? Даването е разумен акт. На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва. Запример, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов, само тогава, когато ги заслужи. Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свят счита, че този човек не е готов още за това, което желае. Когато човек е готов за нещо и може разумно да го използва, всичко, каквото желае той, ще му се даде.

Някои хора искат да минат за скромни. Те казват: Ние можем да минем и с малко. Ние не искаме много неща. Достатъчно е да имаме по една малка къщичка, да се приберем с жените си и децата си, да преживеем, както дал Господ. – Не, това е дребнавост. Бог не се занимава с дребни работи. Не е въпрос човек да иска големи дворци и палати. Обаче, всеки човек се нуждае от хубава, хигиенична къща, с големи прозорци, да влиза през тях много светлина. Искайте от Бога много неща, но необходими, защото Той много дава, но и много взима. Какво ще направи шивачът, ако му дадете изгнил плат, който постоянно се къса? Той ще се опита да го зашие, но ако продължава да се къса, ще го захвърли настрана и ще отложи работата си.

Какво трябва да ви се даде? – Нещо здраво, устойчиво, което да не се руши, нито да се разваля. Като изучавам живота на съвременните хора, виждам, че техните идеали и стремежи са пропаднали. Красиви са идеалите им, но не са ги постигнали. Когато видиш някого, на лицето му пише: красив, велик идеал имах, но нищо не постигнах. На лицето на друг четеш: велика беше задачата, която решавах, но докарах я само до едно място – почти нищо не излезе. Работите, идеалите и задачите на всички хора са дошли до нищо, т. е. до нула. Какво трябва да правят с тия нули? Те трябва да ги впрегнат на работа, като колелца, да ги турят в движение.

Каквато работа да върши човек, тя е на място, само ако е изпълнена добре. Като е дошъл на земята, човек трябва да играе ролята си добре. Веднъж стъпил на житейската сцена, той трябва да е доволен от ролята си. Като играе ролята си, той трябва да разбира идеята, която авторът е вложил в нея. За да предаде идеята добре, той трябва да познава автора на тази идея. При това, не е достатъчно само добре да играе актьорът, но от всяка роля той трябва да придобие нещо. Какъв смисъл има в това, че е играл ролята на слуга, ако не е научил и приложил в живота си закона на служенето? Какво е придобил актьорът, който е играл ролята на цар, ако не е изработил в себе си качествата на царя? Да бъдеш цар, това значи, да бъдеш гениален по ум, по сърце и по воля. Само геният може да бъде цар. В бъдеще само гениите на доброто ще стават царе. Посредственият човек никога не може да бъде цар. Царят винаги трябва да заема първо място по гениалност. След него ще се нареждат по-малко гениални хора, докато дойдат до обикновените, които ще изпълняват заповедите на по-горните. Да управляваш, това не значи, да прилагаш някаква външна дипломация.

Съвременните народи искат да възстановят помежду си отношения на висша дипломация. И това е добре, но, преди всичко, хората трябва да спазват тази висша дипломация към разумните закони на природата. Един народ има право да съществува дотолкова, доколкото спазва естествените отношения към законите на разумната природа. Първото отношение на народите, на обществата, на семействата, на индивидите е към разумната природа, а после един към друг. Всички народи, всички държави са удове на великия Божествен организъм. Следователно, ако не функционират в съгласие с този Велик организъм, те са осъдени на изчезване. Тази е причината, поради която много държави и народи са изчезнали от лицето на земята. В далечното минало са съществували атлантска и лемурийска раси, но днес нищо не е останало от тях. Какво ще остане в бъдеще от бялата раса, не се знае. – Защо? – Защото природата не търпи никакво израждане. Когато види, че някой човек се спре, природата го поставя на страдания. Иска ли някой да си живее, без да работи, той е осъден на израждане.

При това, не е достатъчно човек само да работи, но той трябва да влезе във връзка с всички видни хора по лицето на земята. Поетът трябва да бъде свързан с всички видни поети. Музикантът трябва да бъде свързан с всички видни музиканти. Философът трябва да бъде свързан с всички видни философи. Ученият – с всички видни учени и т. н. Като пише нещо, поетът трябва да има разбиране за това, което е писал, и пръв той да е доволен от работата си, а после другите. Същото се отнася и за учения, за философа, за музиканта. Ако човек сам не е доволен от живота си, от работата си, хората най-малко могат да бъдат доволни от него. Не е въпрос човек да бъде доволен по форма, но по същество. Човек трябва да работи така, че всеки момент да внася някакво подобрение в работата си, както и в живота си. Да подобри човек живота си, това значи, всеки следващ ден да се отличава с нещо ново от предишния. Както миналият живот е бил приготвяне за сегашния, така и сегашният е приготвяне за бъдещия. Това показва, че по естество животът е един и неделим. Както животът не се дели, също така и любовта е неделима. Любовта е сила, която непреривно се проявява и разширява. Любовта е единственото реално нещо в света. Като реалност, любовта се изразява и разширява. Любовта се изразява с четири неща: тя внася светлина в ума, топлина в сърцето, благородство в душата и сила в духа. Всяко нещо, което не внася тия четири елемента в човека, не е реалност.

Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Какво разбирате под думите „Царство Божие“? Царството Божие подразбира разумен, съзнателен живот. – Може ли бедният да влезе в Царството Божие? – Може. – Ами богатият? – И той може. Добре разбрани и използвани, сиромашията и богатството са две велики блага в живота на сегашния човек. Не може ли да ги използва разумно, те носят ред нещастия за него. Всяко отношение в живота на хората има смисъл само тогава, когато почива на здрава, вътрешна връзка. Какво отношение може да има между майка и дъщеря, или между баща и син, ако те не се познават вътрешно? Щом не се познават, това показва, че между тях не съществува дълбока, вътрешна връзка. Каква вяра е тази, която не почива на познаване на Бога? За да вярва в Бога, първо човек трябва да Го познава. Не Го ли познава, той не може да вярва в Него.

Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява. – Коя е тази държава? – Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля. Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага. Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога. Изправи ли себе си, т. е. своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател. При това положение той не се осмелява да коригира Божественото, не се осмелява да коригира любовта.

Искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи. Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое – криво. Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави. Запример прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север. Който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг. Който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток. Който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той ви предава и чувство, и мисъл. Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот.

Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение. Няма движение в разумната природа, което да е безсмислено. Отдето и да иде, слънчевият лъч крие в себе си специална сила, вследствие на което оказва специфично влияние върху човека.

Какво представя светлината? Светлината е материална сила, подобна на извор. Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят. Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния.

Сега, не е въпрос да обяснявам, как разбирам нещата, но човек трябва да прилага. Каквото знае на теория, той трябва да го приложи в живота си. Всички говорят за Бога, но не Го разбират. Те мислят, че Бог е недостъпен. Наистина, Той е недостъпен, но само за ония учени, философи, поети, които мислят, че са постигнали всичко и нищо повече не им трябва. Затова, когато философът, от висотата на своето положение, започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят. Когато астрономът Го изследва. Той се скрива във вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери. Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената, да не може да Го зърне. Обаче, Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите на унижените и на оскърбените – на чистите по сърце.

Стремете се към възвишения живот, който се изразява с простота и образност. Внесете тази простота в живота си и кажете: Има само едно Вечно Начало! Ставай и лягай с това Вечно Начало. Лягаш ли вечер, кажи си: Има само едно Вечно Начало. Пишеш ли, учиш ли, работиш ли, управляваш ли, страдаш ли, или се радваш, всякога казвай: Има само едно Вечно Начало. Помнете, че каквото правите, вие сте под наблюдение на разумни същества. Те следят всяка ваша постъпка и ви плащат заслужено. Животът на всеки човек е възлизане към Бога. Целият път до този връх е зает от хора, бедни и богати, учени и прости, които имат същата цел, да стигнат върха. Пренебрегнете ли един от тия ваши спътници, ще ви върнат назад, да изправите погрешката си.

Из беседата, държана от

Учителя на 15. XII. 1929 год.

София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДВЕТЕ СЪКРОВИЩА

Стефан много обича Балкана и често се изкачва по неговите височини. Но особено много обича една скалиста местност, където има много пещери. По цели дни се качи по скалите и разглежда пещерите.

Носи се предание от старо време, че в някоя от тия пещери има скрито голямо съкровище. Това предание е една от главните причини, за да обхожда и разглежда Стефан всяка пещера.

Той и сега е в тая местност. Пристигнал е вчера. Нощта е прекарал в една пещера.

Тая сутрини реши да разгледа една пещера, която са намира всред Жълтата скала. Тя е заобиколена отвсякъде с гладка и отвесно стена. До нея може да се слезе само по едно дърво, което е израсло от полянката, където е пещерата, и се издига над гледката стена.

Той заобиколи Жълтата скала и се изкачи над нея. Разгледа внимателно дървото, чиито връх са издига над скалата. То е стар бор. Може би от стотици години се издига тук тоя гигант. Ала сега тоя великан е сух, мъртъв. Но все още се държи прав и стеблото му е здраво.

Стефан се прехвърли от скалата на дървото. И заслиза бавно и внимателно надолу. След половин час беше на полянката, пред пещерата.

Красива беше тая полянка, скрита всред непроходимите скали, дълга двадесет метра и широка пет шест. Край нея се издигаха десетки млади и вечно зелени борове и елхи. А цялата беше застлана с дебел пласт мъх. Като стъпва човек, краката му потъват, сякаш ходи по мек дюшек. На единият край има бистро и студено изворче, което се стича надолу по гладката скала.

Той извади от раницата електрическото фенерче и влезе в пещерата. Тя беше широка, дълбока и мрачна.

Като навлезе няколко крачки, той се спря. Нещо се белееше пред него. Наведе се и приближи фенерчето. Загледа внимателно. Пред него лежеше цял човешки скелет: глава, гръден кош, ръце и крака.

Тръпки полазиха по тялото му. Той се отстрани бързо и излезе навън, сякаш подгонен от призрака на смъртта.

Спря се но поляната, разтреперан. Беше се изплашил от тоя човешки скелет. И се двоумеше, дали да влезе пак в пещерата или да се изкачи по дървото и да избяга от това място на смъртта.

Веднага зовала дъжд. Той се притисна до скалата, но и там почна де го мокри. Макар и да не му се искаше, принуден беше де се подслони в пещерата.

Дъждът продължи повече от час. И страшен гръм разтърсваше скалите. Като че земята се руши.

Той седеше на един камък и гледаше стичащите се струи вода по външната страна на пещерата.

Чу се силен удар над скалите. После беше заглушен от страшен трясък идещ от полянката.

Надникна навън. Излезе на полянката. Загледа нагоре. И отведнъж пребледня. Сухият бор беше паднал на полянката, разтрошен, начупен, а половината му хвърлена надолу из високата скала.

Грамаден камък беше са откъснал от по-горните скали, ударил се в сухия бор и го повалил.

— Сега какво ще правя? Никакъв изход няма от тука! —думаше си той, изправен на дъжда, без де обръща внимание, че се мокреше.

Дъждът спря. Небето се изясни и грейна слънце. Той ходеше ту на една, ту на друго страна. Чувстваше се като диво животно, затворено в клетка. Ясно виждаше, ясно чувстваше, че е осъден но смърт — гладна смърт. Храна имаше за два дена. Ако ядеше по-малко, можеше да му стигне и за четири. А после? Ще изтрае още четири - пет дена без храна. И тогава смърт. Още един скелет от човешки кости ще има на поляната или в пещерата.

Ужас го обзе.

Да вика, де крещи? Кой ще го чуе? По тия скалисти и непроходими места много рядко се случва да мине човек.

Той ясно виждаше целия ужас на безизходното си положение. И нищо друго не му оставаше, освен да се помири с всичко и спокойно да чака смъртта.

Денят мине. Настъпи нощта.

Той събра дърва от натрошения бор и накладе огън пред входа на пещерата. Стопли се. Изсуши намокрените от дъжда дрехи.

Късно през нощта отиде отново към скелета. Гледаше го без страх. Дори усещаше, че той му е скъп другар; чувстваше, че би бил повече самотен и измъчен в това място на смъртта, ако липсваше тоя скелет.

Мина нощта. Мина денят. Минеха се още няколко дни и нощи.

Той нямаше вече никаква храна. Пиеше само вода от изворчето.

Една нощ, на сън му се яви непознат човек. Изправи се пред него и го гледаше с кротък, благ поглед. От цялото му лице се излъчваше светлина, която озаряваше мрачната пещера.

— Не ти се умира, нали? — заговори тоя чуден човек — Ти си млад. А имаш и любима и любеща те жена. Наистина, живота е най-мил и приятен, когато човек обича и е обичан. А най-голямото щастие в живота е: всички да обичаш и от всички да бъдеш обичан. Това щастие е посочено като идеал в живота от най-големите учители на човечеството. Но малцина са следвали пътя към тоя висш идеал и малцина са били щастливи в пълния смисъл. Мнозинството хоро са се отклонявали от пътя за истинското щастие и са гонили друго щастие, щастие в богатството, щастие в ядене и пиене, в плътски удоволствия. И сам виждаш какво са достигнали в живота тия хора. Надпреварвания, вражда омраза, борби, войни, революции, болести, страдания — ето всичко, до което стигат и с което живеят хората днес. За тоя ли живот скърбиш и ти? Ти имаш частица от голямото щастие в живота си, защото имаш частица от голямата любов в сърцето си. Но тая малка частица от любовта ще повехне и изсъхне, защото тя е само клонче от голямото дърво на любовта. То може да си остане завинаги зелено, ако не се откъсва от дървото на любовта. Това ще бъде само тогава, когато ти се стремиш по пътя към голямата любов. Стремиш ли се към голямата любов, ще имаш осигурена и малката; стремиш ли се към голямото щастие, ще имаш и малкото. Но ти, както и мнозинството хоро, не се стремиш към голямата любов и към голямото щастие. Ето защо, ясно е, че ще изгубиш и малката любов и малкото щастие, които имаш сега, също тъй, както и мнозинството хора са ги изгубили. Тогава заслужава ли да скърбиш, че ще изгубиш тоя живот — живот без обич и щастие? Аз ти казвам, че не губиш много. Аз ти казвам, че най-голямата загуба е там, където се губи любовта. Защото любовта е щастието в живота. А живот без любов и щастие е по-страшен и от самата смърт.

Той помълча малко и продължи;

— Има начин, по който може до се избавиш от смъртта. По тоя начин ще може да ти се помогне, само ако истински обичаш и истински си обичаи от твоята приятелка. Трябва цялото ти сърце да бъде обзето само от любов. Трябва да се освободиш от ужаса но смъртта и да се отдадеш на любовта. Тогава ще отправиш мисълта си към твоята приятелка. Любовта е силата, която ще те свърже с нея, като с телефон. И ти постоянно ще повтаряш все тая мисъл: „Вземи въже и ела ми помогни. Мини през тесният проход, изкачи се над Жълтата скала!“ Тия думи повтаряй ден и нощ, отправил с всичката сила на любовта и мисълта си към своята приятелка. И тя ще ги улови и разбере. И ще дойде. Ако успееш да предадеш мисли на своята приятелка, това ще покаже, че любовта ти е жива и силна; ще покаже и това, че може да стигнеш и до голямата любов. Тогава ще стигнеш и до голямото щастие в живота. А ако не успееш де й предадеш мисълта си, това ще потвърди, че любовта ти е слаба и мъртва. Тогава не заслужава да скърбиш, че ще изгубиш и живота си. Защото истинският живот, живота на радостта се изгубва с изгубването на любовта.

Той отново замълча. Погледа му се отправи към вътрешността но пещерата. После посочи с ръка един тъмен ъгъл и каза:

— Там има много пари: все златни монети. Те са неизброимо богатство. Сложени са там от хайдутите през турско време. Те са нападали и обирали керваните, които са откарвали за Цариград събраното от България злото. И всичко тук са скривали. После тия хайдути са избити и измрели, без да посочат някому точното място на това съкровище. И аз бях един от тия хайдути. Аз бях свещеник. Аз съм духът на оня, чийто скелет лежи в пещерата. Преди да оставя тялото си тук, аз познах цялата земна мъдрост. Ала отпосле духът ми проучи и мъдростта на небето. Затова ти говорих тъй много за любовта и щастието в живота. Ако се спасиш от смъртта и тръгнеш по пътя на любовта, по пътя на най-високият идеал, посочен от най-големите учители на човечеството, тогава ще видиш, че съм ти казал една ценна истина, че съм те насочил към едно съкровище, към едно богатство, което стои много по-високо и е много повече нужно за живота, отколкото тая купчина златни монети, която ти откривам в пещерата. Кое от тия двете съкровища ще пожелаеш и вземеш — от това зависи, дали ще бъдеш жив и щастлив, или мъртъв. От тебе зависи да протегнеш ръка към едното или другото — от твоите душевни желания и стремежи.

Замълча тоя просветен дух и се изгуби от очите на Стефана, но казаните от него думи и мисли останаха в съзнанието му. И те оставиха своето влияние върху него, въпреки, че не е бил в будно състояние.

Сутринта Стефан се пробуди не такъв, какъвто беше заспал вечерта. Заобикалящата го действителност беше все същата, страшна, гибелна. Ала в душата си сега той беше съвсем друг. В него беше се отразила светлината от чудния посетител през време но съня. Той не беше вече вчерашният, отпаднал телом и отчаян духовно, осъден но смърт човек.

Той излезе навън. Приближи бодро към изворчето. Изми си ръцете и лицето. После се изправи и загледа към Изток — там. където беше неговата приятелка. Съсредоточи мисълта си към нея. Цялото му същество сякаш се превърна само в обич и мисъл. И продума:

— Приятелко моя, любимо жено, ела ми помогни! Вземи въже, мини през тесния проход и се изкачи над Жълтата скала.

Лицето му изразяваше бодрост, сила, красота, въпреки, че няколко дена вече нищо не бе хапнал. Той цял час повтаря подсказаните му от нощният посетител думи. После седна върху мекият мъх, спокоен, изпълнен с надежда.

След пладне взе фенерчето и влезе в пещерата. Отиде към онова място, където нощният посетител му каза, че има пари. Видя два големи камъка, един върху друг. Изтърколи ги настрана. Под тях се откри дупка. Погледна вътре. Показаха се още няколко по-малки камъка. Извади ги. Пред очите му блеснаха купчина златни монети. Той протегна ръка, пипна ги, сякаш не вярваше на очите си. Злато, истинско злато. Грабна с ръка и излезе бързо на поляната. Разгледа ги на слънчевата светлина. Чисти блестящи златни монети.

Той се върна отново в пещерата, напълни си всичките джобове със златни монети. Обърна се да излиза, но си помисли, че можеше да напълни и шапката си. Щом напълни и нея, излезе на полянката.

Той беше като замаян от някакво силно питие. Чертите на лицето му бяха изопнати. Тялото му трепереше, като от треска, И стоеше, като закован, с поглед алчно впит в златните монети. Не усети кога дойде вечерта, кога настъпи нощта.

Нощният хлад го обзе и той се раздвижи. Като че се пробуди от дълбок сън. Огледа се. Разбра къде се намира. Лицето му се изкриви от горчива усмивка. Тогава обърне шапката и златните монети се изсипеха със звънтене върху земята. Той ги стъпка с крака. После изпразни и джобовете си. И извика с твърд глас:

— Не ми требва това злато! Друго съкровище ще избера и само към него ще се стремя!

Лицето му прие спокоен и благ израз. Очите излъчваха топла грейка. И той започна да повтаря:

— Приятелко моя, любима жено, ела ми помогни! Вземи въже, мини през тесният проход, изкачи се над Жълтата скала.

И не видя кога мине нощта и кога настъпи денят. Изгревът на слънцето го разбуди от този унес към любимата жена. Той се почувства слаб, изтощен. И легна върху дебелата постелка от мек мъх. И дълбоко заспа.

Пладне беше минало, когато той отвори очи и дигне глава, разбуден от познат глас. Той се изправи бързо на крака, сякаш беше подхвърлен от пружина, и погледна към върха не на свелата. Там видя лицето на жена си.

— Какао се е случило с тебе, Стефане? — извика тя.

Обзелото го радостно вълнение не му позволи да отговори.

— Ето въжето — извика отново тя. — Единия му край съм вързала за едно дърво, а другият ти хвърлям.

Той хвана крея на хвърленото му въже, завърза го около кръста си и започна бавно да се катери по скалата. Когато излезе горе, тя му подаде ръка, помогна му да излезе над скалата и го прегърна разплакана.

— За това проклето съкровище ще си затриеш и живото — продума тя през сълзи.

Той се притисна към нея и я гледаше с очи, плувнали в сълзи.

— Тук разбрах, че любовта е най-ценното съкровище — отговори й той.

Т. Чаушев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОМИСЪЛ БЛАГ

Що виждам аз и кой стои пред мен ?

На чина кой седи и пише търкалца?

И чий ли е тоз лик преобразен,

със алени страни и малки устица,

със облаче от грижа на мъничко челце и

слабичко тяло и мънички ръце —

замислено седи вглъбено във черти!

*

Не бе ли то до вчера по селския мегдан

със другите деца заровено във прах;

рояци от мухи около тях събран

и куче, и прасе, и пилците до тях!

Носът все влажен вечно, подгизнал и червен,

очи едвам надничат от образ замърсен.

Едвам го разпознах, като че то не бе.

*

А днес е на школото, на чина си седи;

облечено, измито с умъдрени очи,

по своята тетрадка бастунчета реди,

с моливче във ръка работи и мълчи.

И радва се кога учителят му драг

отправи и към него своя поглед благ,

помилва го с ръка, при него постои.

*

В него неусетно умът ще порасте

и заедно с тялото ще почне да цъфти . .

Ще пише и рисува, поезия ще чете. . .

Духът му вдъхновено нагоре ще лети.

Отпосле своя плод узрял ще раздаде

народу си; то жертва ще даде

и себе си дори, в уречения час.

*

И тъй като го гледах, неволно заридах,

прегърнах го сърдечно до своето сърце,

като във Него Бога във този миг познах

— В невръстното дете — предвечните ръце,

кога в мълчание работят върху нас,

в училище, в живота и всеки ден и час

за към велика цел — Високи идеал.

*

Така с душа изпълнена с любов

и с нежното лице на детски образ мил

напуснах вдъхновена училищний покров

като че ми бе някой съкровище дарил!

Тъй радостно ми стана как нивга от преди . . .

И вяра нова, чудна усетих във гърди

за Промисъла благ, кой води ни в добро.

Олга Славчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ!

Както дойде пролетта на годината, така ще дойдеш и ти — дълго чакан ден. Твоето знамение ще бъде тихия поздрав на обич, която ще събере в едно людете от всички меридиани на тъжната земя.

Ще се разтворят пазвите на океаните, за да скрият желязото, с което се убивахме, ще рукват води от небесата като сълзи на радост, за да измият кръвта от кръстопътищата.

Из далечните сини хоризонти ще се явят ята на нови птици, и ще донесат топлия поздрав на слънчевата си родина. Ние ще излезем от хижите, за да чуем виковете им и да се напълнят сърцата ни с радост.

Земята — уморена родилка, ще тръпне обвита с топла влага и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и няма да се чува свистът от стрелата, напоена с отрова.

Ще ликуват долините, ще светят върховете, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката й детелина.

Ще се поздравят Изтокът и Западът, ще се прегърнал. Северът и Югът. Ще запеят меридианите, като струни докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в песента на ликуващата земя — тая златна пчелица, литнала към кошерите на всемира.

Пак ще цъфнат вишните и орачът в свежото утро ще поведе белите волове из топлата угар. Ледовете ще се превърнат в пеещи ручеи, затворите ще рухнат, а заключениците ще тръгнат с разтворени гърди и широка бодра стъпка.

Ще звънят секундите на времето, ще екнат часовете, ще танцуват годините, хилядолетията ще раздвижат тежка снага.

Ще дойде тя — дълго чаканата бяла пролет!

Г. Томалевски

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОТ ЗВЕЗДИТЕ ИДВА

Свиреп вятър препуска в равнините. Жално шумят нивите, плаче близката гора, а високо в небето през пролуките на черните облаци надничат трепкащи очи.

Земята е заляна с тъжни вопли, плачат селата, ридаят градовете, а в гърдите някъде през черната буря блещука малка надежда.

От звездите идва тя!

Денят има лице на разплакан страдалец. Безброй сълзи падал, от надвисналото небе. Студени и пусти са пътищата и мрачни долините. Снагата зъзне в немощ и очите бавно гаснат.

Дълбоко в мене се люлее пламъче на малка вяра, че вятърът ще разпилее тия облаци и в настъпилата тиха вечер, някой ще засвири трогателно и нежно със своята флейта.

От звездите идва тая вяра!

Човеците се дебнат като кръвожадни зверове. Злодей забива нож. Топла кръв оросява земята и под плачещите талази на камбанния звън отминавал, и чупят ръце черни сенки. Плачат небесата.

И аз ридая ничком, без глас и без сълзи. Вслушвам се: дълбоко някъде през гъстите облаци, трепка малко лъчезарно пламъче — любов.

Сърцето ми още може да обича.

От звездите идва тая обич!

Г. Томалевски

(Из „Зодиак“)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВАТ БИЛКИТЕ

Когато с определена причината но болестта и мястото на процеса е точно установено, то най-напред се употребяват тези растения, които действат на съответния орган, после такива, които повишават общо обмяната на веществата. Защото няма болест да се е ограничила само в едно място и независимо от общото състояние на организма; а повечето пъти болестта  съсредоточена в едно място, се явява последица от общото болезнено състояние. От друга страна, всяка болест в едно място но организма въздейства върху целия организъм, тъй като продуктите на болестния процес, попадат в кръвообращението. И най после, при съставяне на лекарството трябва да обърнем внимание и върху органите на отделянето, тъй като те имат голямо значение в работата за отмахване от организма на болестните продукти. Така че при лекуването на болния трябват, три смесици от билки:

1. Смесица от билки, които действат против самата болест.

2. Смесица от билки, които усилват отделителните органи: бъбреците, черния дроб и потните жлези.

3. Смесица от билки, които действат за кръвоочистването. А понякога трябва и четвърта смесица билки за усилване храносмилането.

Тези три смесици билки се употребяват от болния променчиво: първата смесица се взима един или два дена, после се вземе ден или два втората смесица, после третата и пак първата, че втората, че третата и т. н. Но трябва да се следи за действието на вземаните треви, и ако реакцията в болното място бъде силна и причинява големи страдания на болния, то се спира за време вземането първата смесица, а другите две се взимат; ако е нужно да се засили въздействието именно на болното място, то се взима по-дълго време първата смесица, другите две по-малко време. Особено трябва да се следи силата на изцелителните признаци и колкото са по-силни, толкова в по-малка доза да се взима лекарството, защото при тези силни лековни признаци, например при треската, способността но организма има граници на издържане?

За употребяване на растенията най-удобно е да се вземат във вид на чай, сушени. Количеството за денонощие трябва да бъде: за малки деца от 1 до 3 грама за 10 — 15 годишни деца от 8 до 12 грама; а за възрастни от 15 до 20 грама. Трябва да се вземе предвид силата на болезнения процес. Колкото той с по-силен и болният по-слаб, толкова по-предпазливо трябва да е действието на лекарствата. Количеството на отделните билки, които се смесват, зависи от силата на действието им, обаче в това няма трудност, защото са подбрани само ония растения, които нямат такова силно действие. Трябва да се обръща внимание и на вкуса, особено в горчивините. Да не се пресилва вкусът. А също да се внимава и при силно миризливите растения, например като валериана и др.

Чаят от тревите може да замества потребата от вода и най-много до се взема три пъти дневно: сутрин, обед и вечер, един час преди яденето, по чаена чашка. Сериозно болните да пият по глътки с протакане. Ако вкусът е неприятен, може да се прибави мед или захар. Това не бива да става само при захарната болест, при затлъстяването и ревматизма.

Водата от билките може да се употребява и за клизми, но трябва да бъде малко топличка, за да не раздразнява червата. И когато се пие не бива да бъде гореща.

Диета на болния. Болният, който иска до се ползва от лековитите треви, трябва по-напред да приеме растителната храна, като употребява колкото се може по-малка яйца, сирене, фасул, грах и леща. Също трябва да не употребява спиртни питиета, кафе, чай. тютюн, пипер, оцет, канела и др. Солта да бъде намалена до крайност. Трябва де се пази покой, да има чист въздух денем и нощем, слънчева светлина, да се къпе или обтрива, ако е възможно, болният.

При лекуването с билки не трябва да се чакат бързи резултати. При това лекуване стават основни прочистване на организма, — а това не се достига в една — две седмици. Понякога болестта може да се усили, но това не бива да ни плаши. Тогава има само кризиси, които показват, че краят на болестта е близък. Понякога, през време на кризиса, лекарствата стават противни на болния; тогава те се намаляват или прекратяват докато трае кризиса.

Приемането на водата от тревите, особено за кръвоочистването, трябва да се продължава дълго след излекуването. Най-добре е да се пие наместо чай, особено от приятните на вкус.

Хр. Досев

из „Лекуване с билки“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...