53. Човек и Бог

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 53-то.

Човек и Бог.

Не случайно човек е попаднал в съзнанието на Бога като същество на внимание и привилегия, като същество надарено с атрибутите на висшите добродетели. Едно от най-милите същества в съзнанието на Бога, това е човекът - малкият мир в космоса. Човекът представлява една предвидено проектирана точка в съзнателните сили. От тази проекция Великия Архитект е съставил плана на всемирно творчество. Жива геометрия е човекът, защото е една от най-необходимите условности като разумна проекция, която, е създала съвършения образ на мировото дихание.

Човек не е още права проекция. Той е едно отклонение още във всемирните градации. Защо е това така? Има ли криви проекции?! Няма. В силите на съзнателния живот, такива не съществуват. Правата е, която определя съзнанието, като висш процес. Правата е, която определя светлата цел. Правата е, която определя буйния стремеж. Правата е, която определя стойността на интелигентните сили, които работят в института на висшата наука. Тогава в божествения съзнателен институт има ли криви? Няма, защото Бог е навсякъде. - Той е свободен от магическото влияние на проекциите.

Красива градина е божественото съзнание, защото в него Бог е посял цветята на своята душа. Знае ли Бог за това? Знае ли Бог? Бог не е знание, защото знаещият няма нужда от знание. Той е неговата семка. Този, който съгражда, той не е място на съграждане. Защо не е място на съграждане, а гради? Как не съгражда, когато той се е проявил и все пак няма място, къде да прояви своята същност, защото всеки съграждащ фактор е аспириран от известна силова причина. Е, коя е онази причина, която е заставила божеството да изяви себе си като творчество, като проекция? Светотатство е да се определя първопричината, която е заставила и подчинила тази всемирова власт да се проектира във време и, пространство, във вселени и битие в права и отклонение. Но все пак, има една причина, която е достъпна за разума, който може да се добере до известни отношения, като има предвид човека - същество. Човек е заставил Божеството да се извява, проектира, да се смее, да се радва, да скърби и страда. Тази малка проекция на вид отклонена, изгубена в мъгливостта на потайните мирове, далеч някъде от съзнанието на Бога, е фактор и с право е заставила Божеството да изяви своя Дух, въпреки, че в Духа на Бога не съществуват проекции на отклонения. Ще кажеш, че това се отнася по отношение на човешкото съзнание, че на човека така му се иска, защото в негова полза е той да бъде едно ценно внимание на Божествата, но все пак така е. Няма друго същество, което да е било така силно и да причини най-голямото смущение на Божеството. Само човекът е присвоил тази власт да приковава Бога и да Му се надсмива, да Го подчинява и убива. Но и само човек е, който е заставил Божеството да се радва, да се усмихва и люби. Защо Бог търпи тази причина човека, който му създава толкова много катаклизми? Търпи го Бог, Той му се радва, той го обича, Той страда за него. Защо? Защото е искра от сърцето му, дихание от душата му, светлина от ума му и Дух от Духа му. Така е. Цялата небесна йерархия се стреми да превъзпита човека - това малко божество, искра от неговото сърце, пламък от неговия ум, сила от неговия Дух.

Кое е най-същественото, което човек трябва да знае? Че той е една проекция, която от себе си представлява една причина, която вибрира непрестанно в сърцето на живота. ЧОВЕКЪТ Е ОКО НА БОГА. Бог вижда през човека себе си, защото Бог сам себе си никога не може да види. Няма място в битието, от където да погледне и да види своето величие. Няма място - пространство, в което да може да се очертае неговия образ. Няма място, където да могат да се разгорят неговите пламъци. Във всяко място, все е неговата безграничност. ВСИЧКО Е ТОЙ! Затова, човек е единствената възможност, чрез която Бог може да се вида.

Символичен е езикът, но е правдив. Думите се записват, а словото възкресяват, защото Бог в човека е слово. Бог чрез човека говори, чрез човека мисли, чрез човека люби, чрез човека вижда. Тогава, що си ти? Ние те определихме като искра от сърцето на Бога. Но Бог има ли сърце, понеже казахме, че няма място за него в битието, от където може да бе прояви като индивидуално същество, а сърцето подразбира функциониращ орган на дадено същество? Тук трябва по-ведра мисъл, която да изчерпи и последните данни из книгата на живота за съществото Бог. Когато се определят линиите за съществото на Бога и човека, трябва да се има предвид мярката на Духа. Иначе може да се попадне в заблуждение, защото ние казахме, че Бог мисли чрез човека, Бог скърби чрез него, Бог вижда чрез човека, радва се и люби чрез човека. Затова, стреми се чрез светлината на Духа да можеш да правиш своите определения.

Над естрадата на посветените е писано: Бог и човек. МИСЪЛ И ВОЛЯ.

Човешката мисъл е подобна на безбройните слънца и планети, които вихрено се носят из безкрайното пространство, които за невежият, за непросветеният представляват един хаос, безредие, без цел и смисъл. Но за посветения, те представляват красота, чар и замисъл, тайнствен свят. Така също и човешката мисъл за невежия е хаос, но за благородника, посветения, те представляват реален свят. Затова, учи се от мислите на другите и живей по законите на мисълта. Гледай пред себе си другите, но не външните прояви, а вглъбявай се във вътрешната стойност, която е гласа на Висшия Разум, гласа на Бога. Само тогава ще кажеш, що е Бог и що е човек, защото човек стои вън, а Бог вътре. Човек е душата, а Бог любовта. Красотата е резултат на Духа, а Духът е резултат на Бога в човека.

Казано е: Богове сте, защото Бог е във вас. От човека Бог е тръгнал към себе си. Върви ли Бог? Ето едно определение. Бог върви чрез вълнообразните пламъци на светлината, за да скъса веригите на тъмнината или да ги стопи. Къде е тъмнината? - Това е човекът. Тогава, каква проекция представлява човекът? ПЛАНЕТА, място на енергии, сили на творчество или свят на противодействие, на падение и смърт? Не. Той е свят, в който се ражда Бог. Дева Мария роди Бога. Да, девствеността ражда Бога, чистотата ражда Бога, красотата облича Бога и истината радва Бога.

Възможно ли е човек да роди Бога? Нали това е една невъзможност, една аномалия по отношение човека? Ако това се приеме, то значи да се допусне; че слабото ражда силното. Невъзприемливо е от разума, измислица е, игра на думи е, слово без сила, но посветения знае, че е бременен от Бога, че той ще роди Бога в деня на зазоряваше на неговия живот. Велика е задачата на ученика, на тази малка причина, която има за цел да преустрои битието. Съграждащ фактор е човешкия Дух. Това научи, ученико, и ще знаеш за Бога в себе си и за себе си в Бога.

Бъди повече внимателен към човека и неговия Дух на дейност, защото ти не можеш да знаеш, кога Бог работи в неговата нива. Отнасяй се с дълбоко смирение и братски отзвук и свещен трепет към неговата душа. Винаги бъда готов да стоплиш душата му и разпалиш огъня на сърцето му, за да можеш да чуеш гласа на Духа, който неуморно работи в тази сграда - човека. Това, което окултният ученик знае, никое око не може да види, как той го е придобил, защото това е дело на вътрешна светлина. По това се познават учениците на безсмъртието, синовете на вечния живот. Техният живот е безмълвието на Духа, който Дух съчетава организмите на красотата.

Чрез прякото съобщение на Духа на творчеството и светлината, ще може да укрепнат твоите сили и тия на братята от веригата на посвещаването. Чрез прякото действие на Духа, ще се внесе елемента на Духа в човешкото съзнание. Това е специфичното, секретното, тайнственото, чрез което се различава ученика от обикновените схващания.

Ученикът от Школата на Духа е извън еволюцията, защото той е осъзнал всички възможности, които го представляват като ученик на еволюцията и ограничението. Той живее извън ограничението и законите, защото неговия свят е великата свобода.

25 Февруари 1934 год.