Jump to content

1937_05_23 Новото / Новото в небето. Страданието


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

НОВОТО ВЪ НЕБЕТО-СТРАДАНИЕТО (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

23 май 1937 г.

Новото

Размишление.

Ще прочета 18 гл, от Евангелието на Йоана, от 20 ст. нататък.

Казано е в Евангелието, че Христос дойде да свидетелствува за истината. Когато грешникът страда, има причина за това. Казано е, че който греши, трябва да страда. Какво ще кажете, когато праведният страда? Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда. Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му. Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия. Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се? Ще кажеш, че му правиш благодеяние. Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето. Помогни му да се спаси, да излезе на брега и тогава му дай торбата със златото. Изкуство е да знаеш, кога и как да помагаш на хората.

Днес и религиозните, и светските хора имат желание да избегнат страданията. Всеки се стреми да живее добре, за да не страда. Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел, да се уреди някак живота им. Христос показа на хората пътя към добър живот. Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях. В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше. Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат. Въпреки това, те Му дадоха друг прием. Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел! Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите. Това беше изпит за тях. Това е изпит и за сегашните християни. Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат. Петър даже се отрече от Христа. Запитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?" – Не съм.

Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните. Как ще разберете това? Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният? Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси. Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее. Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал. Яде ли мухлясал хляб, той ще умре.

И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията, но разумно се справяйте с тях. Не се страхувайте и от смъртта. Защо се страхува човек от смъртта? – Защото не я разбира. Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх. Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх. Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята да се бие за отечеството си. От желание да му помогне, тя се хвърля в първата бойна линия. Като пострада, тя съжалява, че е влязла в първата бойна линия и казва: Трябваше да бъда внимателна, да се предпазя от страданието.

Сега, не е въпрос за страданията и радостите. Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне. Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания? Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде. И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието. Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията. Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за да се освободи от страданията.

Защо сме дошли на земята? – Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на земята като слуги, да изпълнявате волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад. Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както някои я наричат, „дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.

Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания. Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме. Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят. И на вас казвам: Единственото нещо, което можете да научите на земята, това са страданията. За тях сте дошли тук. Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим, какво представят страданията.

Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече да дохождам на земята! – От тебе зависи. Страданието не се налага насила. То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад! Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва. Нека остане това на земята. Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си."

Това, което сега ви говорих, е достатъчно... Малко, но сладко.

Христос казва: „Блажени страдащите, защото е тяхно Царството Божие."

– В Божията Любов е благото на човека.

25. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 май, 1937 г. София. – Изгрев.

Книги:

Новото в небето. Страданието

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Новото

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата
"
Азъ го създадохъ
", т.2. Утринни Слова (1936–1937).
Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

на томчето

Новото в небето - страданието

25-то Неделно Утринно Слово 23Май 1937 г. 5 ч.с.
Отлично, ясно време! Чист хоризонт.
Небето ясно, отворено.
Изгрев.
Нарядът: Добрата молитва. Хвалата.
Молитвата на Царството.
Евангелието на Йоанна 18 гл. от 20 ст. до края.
В Начало бе Словото.
На първо място там се носи слух, че Христос е дошъл да свидетелствува за Истината. Да страда грешникът, разбирам; когато страданията идат чрез греха, има си своята причина. Казано е, че всеки, който греши, трябва да страда. Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним. Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял. Това отчасти е вярно. Майката може да страда заради своето дете. То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда. Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност. И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори. Представете си, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас. Питам, какво ще стане с вас? Ще намерите дъното на морето.
И във всичките верующи има едно желание да избегнат страданията и всеки се стреми да живее добре, за да не страда. И почти голямата част от верующите живеят добре, с единствената цел - да се уреди живота им. И Христос дойде, и Той искаше да се уреди някак си. Проповядва на хората едно учение здраво. Нищо не искаше от тях. Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може да си обясни. Как е възможно, че един народ, който с верую са приготовлявали, пророците са казвали: Че ще дойде между вас един такъв Избраник, трябва да Го посрещнете. И въпреки всичко това, те дадоха съвсем друг прием.
Сега по някой път вие може да се чудите, как е възможно това. Колко верующи има, които дават същия прием на Христа, както и юдеите Му дадоха. Човек като се намери на тясно, някои ще издържат, някои няма да издържат. Ето един от учениците Му даже се отрече, еврейска работа. Казва: Не, не съм от учениците Му. Един го казва това.
Но това, което трябва да научим е, че някой път добрите хора трябва да страдат и за грешните. Трябва малко една мисъл, за да се разбере този въпрос. Някои разбират въпроса много повърхностно. Че грешникът за греховете си трябва да страда. Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда! И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят. Не трябва да им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат. Той ще ги умори, няма да им даде живот. Ако вие трябва да страдате на същото основание, страданието така трябва да си го обясните.
И казвам, ако днес дойдат известни страдания, как ще си ги обясните? Хората не искат да страдат; щом дойдат страданията, еврейски страх имат. Запример някои хора има, които ги е страх, да не ги убие някой; страх ги е, да не умрат. И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго. Защо човек го е страх от Смъртта? Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх. Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество. Онези, които идат, идат да помогнат на човечеството. Някой път и те почнат да съжаляват, че са влезли в първите редове на бойната линия. Казват: Трябваше някак си да се предпазим.
Сега въпросът не е за страдания и радости. Въпросът е да може човек да се подига в света. Ако човек може да се подвизава сам, щеше ли да мине той без страдания? Без страдания не може, ако не се ражда. Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим. Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята. Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трябва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите. Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи. Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога. Да извършите волята Божия. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите. Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бъде същото. Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания. Вие него не го знаете. Там то е единственото малко нещо, което ще внесете. То са страданията. Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли. Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо. Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам. От вас зависи. На никой страданието на сила не се налага. То е един свободен избор. И то е една привилегия на напредналите души. Които са много напреднали, те се решават да слезнат, да видят какво нещо е страданието.
Аз говоря за вътрешния смисъл. Има нещо в страданието което никой по никой начин не може да ви го обясни. Философски не може да се обясни. Човек страданието трябва да го опита. И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види. И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания. И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството. И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят. Ти какво ще занесеш в другия свят. Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят? С какво ще се явиш там? Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката. По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошел там. Има с какво да живееш. Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята. Но щом носиш страданието, можеш да влезнеш. Тогава става ясно, дето казва апостол Павел: С какво ще се похваля аз. Аз ще се похваля със страданията.
Та казвам сега, туй ви е достатъчно сега. Малко, но сладко.
"Блажени страждующите, защото е тяхно Царството Божие".
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека /три пъти/. 5,35 ч. с.
На поляната всички направихме евритмическите гимнастически упражнения!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...