Том 7. Върховна вътрешна школа - В света на Божествената святост

[Ани]

PDF-а за теглене

ВЪРХОВНА ВЪТРЕШНА ШКОЛА

* * *

В СВЕТА НА БОЖЕСТВЕНАТА

СВЯТОСТ

/ седми том /

* * *

1960-1961 г.

____________________________

Прекрасни са нозете на светията, защото разнасят мира и великия завет на Бога в царството на душата.

Благодатни са ръцете на светията, защото раздават висша божествена правда.

Светля като лазурно небе са очите на светията, защото са очи, от които блика светлина.

Огнен океан е сърцето на светията, защото разпръсква нежния пламък на светлината, която осветява пътя към високия идеал.

Чисто и свежо е лицето на светията. То отразява божествения образ в слава и величие.

Така украсен, светията представлява божествено очакване. Облечен в небесна одежда, светията е същество, което представлява едното лице на Бога, едната страна на Бога,

Велика красота е светията пред лицето на Бога. Той носи в душата си началото на Бога, изявената му същност.

Светията е настоящето и бъдещето у Бога. Той трепти в природата както слънцето в небесната обител и дава своя образ, който е вечен в себе си. Той представлява оня живот, който не помни сенките на смъртта.

Думата на светията не се засенчва от тъмнината на смъртта, защото Духът Божи живее в него.

Светията е същество от висша божествена йерархия и никое същество не е видяло лицето му. Той не ходи в тъмнината, не знае греха. В душата му пламтят пламъците на непреривен и свят живот.

Такъв е истинския светия, който е бил свят в миналото, който е свят сега, който ще бъде свят и в бъдещето.

Светията познава само един живот - живота на великата жертва, Той е както вечно изгряващо слънце, в което се съдържа само вечния ден.

Светията е пазител и олицетворение на божия завет, който съществата не са могли да разгадаят.

Светията е строго определен. Той е вечно равновесие. Той само грее и разнася светлината, защото в душевния му храм е записано великото мото: жертва, правда, истина.

Светията е закона на божествената дисциплина и дело на Духа. Той живее и вечно се проявява.

Душата на светията представлява седнал жрец на трона, турил шлема на силата, скиптъра на правдата, облякъл мантията на необятната любов и държащ жезъла на мъдростта. Той е всемогъща власт, свещена планина, висок връх.

Велика е душата на светията, защото е велико послушание, необятен лабиринт, красив свят. Той не е случаен в битието, защото е светлото лице пред лазурния слънчев свят в мировия живот. Той е бъдещата земя, живия триъгълник, петолъчната звезда, истина, любов и добродетел, чрез които сили се проявява божественото слово и силата на Духа.

Светията е благ, защото Разумното начало в него е красота. Той е строг, защото е безпощаден към греха. Той има поглед дълбок, съзерцателен и умен. В погледа му всички силови линии са хармонично съчетани и осветяват вечния път на душата. От диханието му се излива живата еликсирна вода и напоява градината на вечната душа.

Светията е изявление на висшите дарби - интуиция, ясновидство и пророчество. Той има в великата възможност да ходи по пътя на слънцето. Той има и способността да респектира, да координира силите на съзнанието в момент на възшествие на душевните сили, Той е моста между Бога и човека, между земята и слънцето. Той е месия, очакван от страдащите души. Негово е правото да разкрие завесата между мъдростта и любовта. Той е великата инстанция, през която текат божествените енергии, които са в контакт с душевните сили и човекът се възродява, израства и завладява вечността. И затова казва великият Учител Христос: „И мъдрите ще чуят гласа му, и ще възкръснат.“ И ада ще даде своите жертви, защото няма да има място за него в света на възраждането.

В душата на светията няма свършека на света, а има вечно начало на живота.

Блажени са очите, които видят този представител.

Блажен е този, който може да види неговата усмивка и да почувствува неговата светлина.