Година 15 (22 септември 1944 – 1 декември 1944), брой 316

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 316 - год. XVII.

Севлиево, 22 септември 1944 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 80 лева

За странство – 150 лева

Отделен брой 3 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

* * *

ПОСВЯЩАЕТСЯ БРАТЬЯМ-РУССКИМ –

СОЛДАТАМ И ОФИЦЕРАМ КРАСНОЙ АРМИИ

*

Съдържание:

Ден Първи / День первый – Сава Калименов

Ключ социальной жизни – Г. Радев

Словото на Учителя. Непознатият Бог. (из съборната беседа „Четирите правила“ – 3 октомври 1943 г.)

Мисията на славянството – С. К.

Славянството – Пламен

В стране роз. В гостях у Великаго Учителя – Ел. Кидалова

Червените ескадрони – Хр. Смирненски

Ново небе и нова земя – Н. Калерт

[Ани]

Привет вам, дорогие товарищи, братья наши, кровь нашей крови, плоть нашей плоти, дети великой, необьятной славянской стихии, которой принадлежит будущее.

Привет вам, несущие знамя света, правды, и добра - вам, всем братьям-славянам и всему человечеству. Привет вам, которых так горячо любим, так долго ожидали, с таким невы разимым трепетом встречаем сегодня.

Пусть этот день - день первый нашего братского обьятья, - будет день вечный, день, которому не будет конца, день, знаменующий начало полного объединения всех славянских народов - творцов новой культурый всечеловеческого братства.

ДЕН ПЪРВИ

С изпълнени от неизразима радост сърца, с душа, развълнувана до нейните най-потайни, най-съкровени, свещени глъбини, със светнали лица, с усмивка на уста, целият български народ, като един човек, посреща днес нашите родни братя, синовете на нашите освободители - войниците и офицерите от славната Червена армия, децата на великия, братски, славянски, руски народ.

Едно непознато досега, едно никога неизживяно до днес чувство, мощно, велико, необятно, като първична стихия, е обхванало цялото ни същество, проникнало е до най-тънките фибри на тялото и душата ни, които горят в някакъв свещен, божествен, непонятен и неизразим пламък.

Колко велика, мощна, непобедима, колко възвишена и Божествена е славянската стихия! Колко велика, необятна, свещена, чиста е душата на славянството, ние, българите, започваме да разбираме едва сега, когато цялото ни същество е обхванато от един неизразим трепет - който е само слабо, далечно ехо от мощните вибрации на великата, необятна душа на славянството.

Като блуден син, напуснал своя Баща, напуснал своя роден дом, примамен от измамни миражи, от фалшиви блясъци; като малко, невръстно дете, загубило своята родна майка, залутано всред някакво чуждо нему, студено, неразбиращо го и необичащо го множество, залутано в някаква тъмна и като че ли безизходна гора от заблуждения - днес българският народ отново вижда светлината пред очите си, той отново се връща в своя скъп, роден, бащин дом, с неизразима радост и с пълно смирение се хвърлят в обятията на своя Баща, на своята скъпа родна майка - Всеславянската стихия.

Прости ни, майко наша, която тъй-дълбоко, безгранично, безкористно ни обичаш; прости ни, татко наш, прости заблуденото си чадо; простете ни вий, деца на руския народ, войници и офицери от Червената армия, синове на тези, които преди 67 години, заради нас - за нашата свобода и благоденствие, проляха кръвта си и оставиха свещените си кости по нашите полета и балкани.

Простете ни вий, свещени сенки на 200,000 души братя руси, които дадохте живота си, за да живеем ний; простете ни вий, благодарение на чиято жертва ний днес се радваме на свобода; простете ни вий, които вярно и достойно изпълнихте завета на Христа - положихте душата си заради ближния си!

Простете ни, братя наши, за нашето умопомрачение, простете ни, братя наши, за това, че макар и само отделни единици, макар само едно нищожно малцинство, една малка групичка от нашия народ, наши братя българи, приеха в себе си безумната мисъл, че ние, като народ, трябва да вървим по чужди на целокупното славянство пътища; простете тези, които се осмелиха да повярват, че е възможно славянството, в лицето на неговия най-мощен представител, великия руски народ, да бъде потъпкано, смазано, поробено и заставено, да служи на чужди богове и идеали.

Ние, българският народ, който, в своята целокупност, в своето огромно, подавляваще мнозинство, никога не е вярвал на тия чужди богове, никога не се е оставял да бъде измамен, но винаги, дори в моменти на най-големи изпитания, е пазил в глъбините на душата си топлата вяра в неизбежната победа на доброто - ние им прощаваме, знаейки, че и вие, братя, ще им простите. Така, във великата, неизразима, необятна любов на великата славянска душа ще се стопят като малка, преходна, незначителна сянка всички болезнени, отрицателни, неотговарящи на действителността мисли и чувства, всички лъжливи представи, всички неоснователни подозрения и страхове, изпълващи временно душите на тия наши братя.

Защото грях, велик, най-голям, смъртен грях е за нас, българите, както и за всички славяни - да не вярваме в нашето общо призвание, да не вярваме в нашата мисия, да не вярваме в това велико Дело, към което Бог ни е призовал - да бъдем носители, да бъдем създатели, не само за себе си, не само за цяла Европа, но и за целия свят, на великата Нова Култура на братството, мира и любовта между всички хора и народи на земята!

Защото Бог е Този, който води мощните вълни на непобедимата стихия, която днеска залива страната ни в лицето на червеното войнство и която скоро ще залее и обедини в братска прегръдка цялото славянство. Защото това става именно по Негова, а не по която и да било човешка воля.И сега, когато червените войници, когато братята руси са вече на нашата земя, мили, скъпи, родни братя, ние виждаме в тяхното лице не само наши освободители, но също така освободители на цялото славянство. Днес, когато целият български народ с отворени обятия посреща братята руси, синовете на нашите освободители, вестители и носителите на Новия Ден за народа ни и за славянството, днес обхванати от бурен, с нищо неизразим възторг, радостни, свещени сълзи избликат спонтано из най-съкровените дълбини на душите ни и препълват очите ни!

Горещи, искрени, свещени сълзи! Сълзи на роден брат, който отново, след дълга раздяла, се хвърля на гърдите на своя по-голям брат. Сълзи, продиктувани от най-мощното, най-великото чувство на братското единение, на братската любов на двама, разделени досега родни братя!

Толкова сълзи, толкова радостни, чисти, свещени сълзи, аз видях, о братя, преди още да ви видя между нас, преди още да стъпите на нашата земя, напоена с кръвта на вашите отци, преди още да стисна горещо вашата десница.

Плакахме, за първи път, когато след символичното обявяване война от страна на Русия, чухме на сутринта да се носят от Радио-София сладките звуци на любимите руски песни, дълбоки, тайнствени и завладяващи като душата на народа, който ги е дал - знак, че е избегнато най-страшното, което не е трябвало дори и да помисляме. Плакахме при завръщането на партизаните и политическите затворници. Плакахме при пристигането на първите представители на идващите братя-руси.

Днес, целият български народ плаче от радост, днес целият български народ с бурно въодушевление, посреща руските войски, които минават през България.

Плачете, българи, плачете! Плачете от радостен възторг вий, верни синове и дъщери на народа си! Плачете от радост вий, чиито души са обсипани от светлите струи на всеславянската стихия, носителка на всечовешкото братство!

Плачете, за да стопите във вашите горещи сълзи и във вашата братска радост и последния остатък от каквото и да било лошо чувство и най-слабата сянка от каквато и да било лоша мисъл в душите на вашите заблудени братя.

Дълги години брат от брата бяха изкуствено разделени, дълги години се опитваха да насаждат в душите ни заблуждения и лоши чувства. Дълги години тъмни сили усилено работиха всред нас против братството между славяните и против всечовешкото братство.

Днес вече това е невъзможно! Няма вече такава демонска сила, която може да спре нашия народ в неговия бурен, свещен устрем към славянско и общочовешко братство. Няма вече кой да спре, да отклони братската ръка, която подаваме на нашите братя и съседи, което ний винаги сме желали. Няма вече кой да запушва нашите уста, когато ние викаме с всичките си сили: мир, братство и любов между всички хора по цялата земя!

Една мощна гигантска ръка е завъртяла лоста, и с това е разкрила пред българския народ правия път по който винаги са го призовавали неговите най-будни синове.

С тъмното минало е свършено. Връщане назад не може да има. Ние отиваме към доброто, към по-хубавото, към истински възход. Няма значение през какви перипетии ще минем. Важното е едно: ние скъсахме с едно страшно минало и се движим към едно светло бъдеще.

Затова ние казваме: днеска е Ден - Ден Първи, в който българския народ стъпва здраво по правия път на своя живот и на своето развитие, в хармония със своите братя славяни, в хармония с духа на международното братство, от който път вече нищо не ще ни отклони. Днес е ден - Ден Първи!

ДЕНЬ ПЕРВЫЙ

С переполненым невыразимой радостью сердцем, с душой, взволнованной до самых тайнственых, самых священных глубин, с улыбкой на лице, весь болгарский народ, как один человек, встречает сегодня наших родных братьев, сыновей наших освободителей - солдат и офицеров славной красной армии, детей велкого, братского, славянското, руского народа.

Какое-то непонятное до сих пор, никогда непережитое чувство, могучее, великое, необъятное как первичная стихия, обхватило все наше существо, проникло до caмыx тонких фибр нашего тела и души, которые горят в каком-то священном, божественном, непонятном и невыразимом пламени.

Как велика, могуча, непобедима, как возвышена и божественна славянская стихия! Как велика, необъятна, свята и чиста душа славянства, мы, болгары , начинаем понимать это только теперь, когда все наше существо обхвачено одним невыразимый трепетом – который представляет собою только слабое, дальнее эхо мощных вибраций великой, необъятной души славянства.

Как блудный сын, оставивший свого Отца, оставивший свой родной дом, прельщеный лживыми миражами фалшиваго блеска; как маленькое дитя, потерявшее свою родную мать, попавшее среди какого-то чужого ему, холодного, непонимающаго нелюбащого его множества, попавшее в какой-то дремучий, непроходимый лес заблуждения, сегодня болгарский народ снова видит свет перед собою, он снова возвращается на свою дорогу, в родной, отеческий дом. С невыразимой радостью и полный смирения бросается он в обятья своего Отца, своей дорогой родной матери - Всеславянской стихии.

Прости нас, мать наша, которая так глубоко, безгранично и безкористно нас любиш; прости нас, отец наш, прости блудного своего сына; простите нас вы, дети руского народа, солдат и офицеры красной армии, синовья тех, которые 67 лет тому назад, за нас, за нашу свободу и благоденствие, пролили свою кровь и оставили свои священые кости по нашим полям и горам.

Простите нас ви, священные тени 200,000 братьев-русских, которые отдали жизнь свою, чтобы могли жить мы ; простите нас вы , благодаря чьей жертвы сегодня мы радуемся свободе; простите нас вы, которые верно и достойно исполнили завет Христа - положили душу свою за ближнаго своего.

Простите нас, братья, за наше умопомрачение, простите нас, братья, за то, что, хотя и отдельные индивиды , хотя только одно ничтожное меньшинство, одна маленькая кучка людей, наши братья-болгары приютили в себе безумную мысль, что мы, как народ, должны идти по чужим целокупному славянству дорогам. Простите тех, которые дерзнули поверить, что славянство, в лице своего самого мощного представителя - великого руского народа, могло быть затоптано, подавлено, пороблено и заставлено служить чужим богам и идеалам.

Мы - болгарский народ, который в своей совокупности, в своем огромном, подавляющем большинстве, никогда не верил этим чужим богам, никогда не позволил быть обманутим, но всегда, даже в моменти самого большого изпитания, таил в глубине своей души теплую веру в неизбежною победу добра - мы им прощаем, зная, что и вы, братья, простите их. Так, в великой, невыразимой, необъятной любви великой славянской души разстают как переходная, незначительная тен все болезненные, отрицательные несответствующие действителности мысли и чувства, все ложнью представы, все неосновательные подозрения, страхи, полнящие временно души этих наших братьев.

Потому что грех, великий, самый большой смертельний грех дпя нас, болгар, как и для веех славян - не верит в наше общее призвание, не верить в нашу мисию, не верить в это Великое Дело, и которому Бог призвал нас - быть носителями, быть создателями, не только для себя, не только для целой Европи, но и для целого мира, великой новой култури братства, мира и любви веех людей и народов земли.

Потому что Бог ест Тот, кто водит мощные волны непобедимой стихии, которая заливает сегодня нашу землю в лице красного войнства и которая быстро зальет и обьединит в братском обьятии все славянство. Потому что все зто происходит по Его, а не по какой-либо человеческой воле.

И теперь, когда красноармейци , когда наши братья-русские уже на нашей замле, милые, дорогие, родные братья, мы видим в их лице не только наших освободителей, не только освободителей всего славянства. но также и всего человечества.

Теперь, когда весь болгарский народ, с открытыми объятиями встречает своих братьев - руских, сыновей наших освободителей, вестителей и носителей Нового Дня нашему народу и всему славянству, теперь, обхаченые бурным, невыразимым восторгом - радостные, свещеные слезы льются из самой сокровеной глубины нашей души и переполняют наши глаза.

Горячие, искренние, священные слезы! Слезы родного брата, который снова, после долгой разлуки, бросается на грудь своего большого брата. Слезы, продиктованные самым могучим, самым великим чувством братского единения, братской любви двух разделеных до сих пор родных братьев.

Сколько слез, сколько радостных, чистых, священных слез я видел, братья, еще прежде чем я вас увидел между нас, еще чем вы ступили на нашу землю, напоенную кровью ваших отцов, еще прежде чем я мог 6bi сжать горячо вашу десницу.

Плакали, в первий раз, когда, после символичного объявления нам войны Советским Союзом мы услыхали, на другое утро, по Радио-София, сладкие звуки любимых русских песен, глубокие, тайнственые, захватывающие, как душа народа, который их создал - знак, что избегнуто самое страшное, о чем невозможно без ужаса даже подумать. Плакали при возвращеннии партизан и политзаключеных. Плакали при прибытии первых представителей идущих к нам братьев-русских.

Сегодня целый болгарский народ плачет от радости, сегодня целый болгарский народ бурным воодушевлением встречает русские войска, которые проходят через Болгарию.

Плачьте, болгары, плачьте! Плачьте от радостного восторга вы, верные cыны и дочери своего народа! Плачьте от радости вы, чьи души объяти светлыми струями всеславянской стихии, носителки всечеловеческого братства! Плачьте, чтоб растаял в ваших горячих слезах и в вашей бурной радости и последний остатък ????..... плохого чувства, и самая слабая тень какой бы то ни было плохой мисли в душах некоторых из ваших заблужденых братьев.

Много лет брат от брата были искуственно отделены, много лет пыталис насаждать в наших душах заблуждения и плохих чувств. Много лет темные силы усилено работали между нами против братства славян и против всечеловеческого братства.

Теперь ето уже невозможно! Нетужетакой демонской силы, которая может остановит наш народ в его искренном, священном стремлении к всеславянскому и всечеловеческому братству. Нет уже силы сопосбной остановит или отклонит братскою руку, которую мы подаем нашим братьям и соседям, чего мы всегда желали. Нет уже сили, которая может затикнуть наши рты, когда мы во всю силу кричим: мир, братство и лобовь всем людям целого земного шара!

Одна могучая, гигантская рука повернула рычаг и таким образом показала болгарскому народу истиный путь, который всегда показывали ему самые разумные его сыновья.

Темное прошлое уже закончено. Возвращение назад не может быть. Мы идем к добру, к лучшему, к истинному восходу. Не важно через какие перипетии мы пройдем свою дорогу. Важно только - то, что мы положили конец одному страшному прошлому и идем к светлому будущему.

Потому мы говорим: сегодня ден - Ден Первый, когда болгарский народ вступает твердо на верный путь своей жизни и своего развития, в хармонии со своими братьями славянами и с духом международного братства - путь, с которого уже никто нас не отклонит.

Сегодня ден - День Первый!

[Ани]

КЛЮЧ

СОЦИАЛЬНОЙ ЖИЗНИ

Все люди на земле желают жить хорошо, всем хочется пользоваться как свободными благами, которыми природа так щедро нас одарила, так и благами, которыя суть результат колективнаго человеческаго труда. Не сомненно, что такое желание людей вполне законно. Ибо эти блага предназначены всем. В настоящее время, однако, эти блага неправильно разпрецелены. Причиной этому является не какой-либо природный закон, какая либо внутренняя необходимость жизни или же приговор какой-нибудь Верховной Воли, а лиш только злая человеческая воля. В ней именно кроются причины той острой социальной борьбы, которая терзает современный свет.

Осязательным и непосредственным последствием такого неправилньаго разпределения благ жизни является борьба по своему за социальную правду. Люди интуитивно сознают тот мировой закон, который связывает добро с Правдой, но не знают того начала, из котораго вытекает добро и правда является его выражением в материальном свете. А это начало есть Любовь.

Добро, говорит Учитель, есть выражение самаго великаго в органической жизни. Добро — сто плод Любви. Любовь в ея сущности не может быть понята, но добро, распределенное в виде всевозможных благ, уже всем понятно. Результатом же добра является правда.

Отсюда произходит и та формула социальной жизни, по которой природа работает: Только через любовь все блага могут быть распределены справедливо.

Эту именно формулу социальной жизни, этот закон мировой экономики, люди все еще не могут понят. Они хотят возстановить социальную Правду путем насилия, которое есть явное отрицание Любви. Они пытаются вместить в веригу Любви — Добра — Правды, неразрывно связанные между собой в силу одного космическаго закона, чужой елемент — насилие.

Это, однако, никогда им не удастся. И пока люди с демоническим упорством будут стараться разбить эту веригу, пока буду бороться против великаго основного закона жизни — Любви, всегда и во всем их будет преследоватьтолько неудача.

Вот почему, если люди желают чтобы открылись двери тех благ, о которых все мечтают, пусть постараются понять эту основную формулу, этот великий и единственный ключ социальной жизни.

Г. Радев

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Непознатият Бог

(из съборната беседа „Четирите правила“ – 3. X. 1943 г.)

Единственото нещо, в което всички хора вярват. е светлината Тя се възприема чрез очите Като влиза в очите ни, тя милва и гали човешката душа. Няма друга сила в природата, която може да милва и гали като светлината. Щом напусне човека, той изпада в тъмнина и мъчнотиите го следват

И тъй, първото нещо, което се изисква от човека, е да познава законите на светлината, която носи мир и разширение за човешката душа; Тя е първата храна, с която човешката душа се заквасва. Когато престане да възприема тази храна, човек страда, обезсърчава се и се спъва в живота си Всеки трябва да знае, как да възприема светлината и да я предава. Както светлината така и музиката е храна за човешката душа. В ръцете на добрия музикант цигулката говори. Цигулката представя човешката душа, лъкът - човешката воля. Всеки трябва да свири на своята цигулка, а не само да отваря и затваря кутията, да разправя как е на правена, колко струва и т н Ти имаш цигулка и ще свириш на нея. Най-красивата мелодия и хармония, която излиза от цигулката, е животът. Ще държиш цигулката правилно, ще движиш лъка добре и ще напипваш местата на тоновете точно, всеки тон да бъде чист, ясен и мек.

Животът е велик симфоничен оркестър. в който всеки музикант трябва да бъде господар на своя инструмент. Ако умът, сърцето, волята, душата и духът на човек не са нагласени както трябва, никакъв тон не могат да произведат.

Помнете: без светлина животът винаги остава неразбран. Светлината носи всички възможности и условия за развиване на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. Първият орган за възприемане на светлината е окото. Който не може да си служи с очите, и да ги владее, не възприема правилно светлината, и не може да се ползва от нея

Съвременните хора не въз-приемат нужното количество светлина Защо я икономисват, и те не знаят. Обаче, тази икономия се отразява върху здравето им, както и върху умствения им и сърдечния им живот Чувате някой да казва; имам знание, но само за себе си Това показва, че светлината на този човек е малка, колкото е светлината на една-две свещи. Той си служи със светлината на свещи, направени от хора, а не със светлината на божественото слънце

Първият член на живота гласи: „Аз вярвам в светлината, която ни носи всички възможности на живота“

Щом светлината ти носи всичките възможности, ти ще свършиш поне най-малката работа; ще отваряш и затваряш клепачите си на време След това ще оставиш на светлината да те гали свободно, както тя разбира. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че не се оставят на светлината, но искат те да я хванат и галят. Това е користолюбие. Не се опитвайте вие да хванете светлината, но застанете със свето почитание към нея и чакайте тя да ви хване и погали. Всеки, когото светлината погали, истински човек става Всеки, когото светлината погали, гений, светия и ангел става. Когото светлината не погали, нищо от него не става. Някой ангели пожелаха да хванат и помилват светлината, но изгубиха своето знание и свобода. Оставете се свободно на лъчите на светлината, тя ви гали и милва. Невъзможно е да обичаш, преди да си обичан. Единствен Бог е в състояние да накара човека да обича.

Когато Бог изпраща към тебе любовта си, ти трябва да бъдеш тих и спокоен. да се отвориш за нея Като възприемеш любовта, с нея заедно иде и светлината.

И тъй. първата проява на любовта е светлината. Щом влезе в човека, светлината му донася знание и свобода Затова се казва, че няма по-красиво, по-ценно нещо от светлината. Без светлината светът е затворен за нас. Щом дойде светлината, целият свят се разкрива пред нас и ние го изучаваме. Както изучавате цветята по уханието им, плодовете по техния вкус, така и външния и вътрешния свят се разкриват за вас според степените на светлината на нашето съзнание.

Колкото повече човек разтваря ума и сърцето си за светлината, толкова повече любов има в себе си Любещият обича и цветята, и плодовете, и животните Той разбира скритият смисъл на живота

Втория член от веруюто на живота гласи: правилно възприемане на въздуха, т. е. правилно вдишване и издишване.

Всеки да си каже; вярвам във въздуха, който вдишвам и издишвам. Този процес е свързан с човешката мисъл. Не можеш да мислиш право, ако не дишаш правилно. Понеже мисълта е свързана със светлината, ти не можеш да възприемаш светлината правилно, ако не дишаш дълбоко Човек е потопен в светлината. и трябва да се ползва от реда и порядъка, който съществува в нея Излагайте се на светлината, да гали и милва клетките на вашия организъм. Така ще дишате чистия и свеж въздух. Вслушвайте се в песента на светлината, за да се научите да пеете като нея. Няма по-красива песен от песента на светлината. Затова е казано, че Бог е любов, Бог е виделина, Бог е светлина.

Третия член от веруюто на живота гласи: вярвам във водата, носителка на живота.

Водата е условие, а не среда, както светлината и въздухът. Било е време, когато човек е бил потопен във водата, но вече е излязъл от нея. И днес водата не е среда за него, но условие. Единственото нещо, което уталожва жаждата на човешката душа, е водата. Като се говори за водата, не разбираме морската, изворна и ръчна вода, но онази, която е в пространството, т. е. в невидимия, в етерния свят.

Мнозина казват, че знаят, как се пие вода, как се яде хляб. В същност, малцина знаят това. Изкуство е да знаеш, как да пиеш вода. Школа е нужна за това. Някой вдигне чашата с вода, приближи я до устата си и наведнъж я изпие. Така не се пие вода. Ще вземеш чашата с водата, ще я погледнеш, ще я приближиш до устните си и ще приемеш с устата си само една глътка. Докато я пиеш, ще мислиш само за нея. Само така водата пречиства организма. Само така тя внася Божественото благо в човека. Ще приемеш водата вътрешно, за пречистване. Съвременните хора правят водни бани външно, но резултатът им е слаб. Ако човек не прави редовно, всеки ден по три пъти – сутрин, на обед и вечер по една вътрешна баня с чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена. Както възприемате водата, така ще възприемате светлината и въздуха. Това значи да бъдете здрави,, разположени, доволни.

Четвъртият член на веруюто на живота гласи: Яж хляб с благодарност, дъвчи го добре и никога не преяждай. Само така ще бъдеш здрав и щастлив.

Всяко нещо, прието с любов, внася радост и разположение в човека. Приемайте всичко с любов и свобода. Предавайте всичко с любов и свобода. Това създава човека, който благодари за светлината, за въздуха, за водата и за хляба, които получава на всяко време и навсякъде. Така той уталожва и външната, и вътрешната си жажда. Някои утоляват жаждата си с вино или ракия. Вместо да я утолят, т я усилват. Жаждата се гаси с живата вода, с водата на любовта.

Запишете си четирите члена от веруюто на живота: Вярвам в силата на светлината, на въздуха, на водата и на хляба. Вярвам в първото Божие благо – светлината, чрез която е създаден светът. Вярвам във въздуха – проводник на живота, който обвива цялата земя. Вярвам във водата, която носи скритата топлина – условие за растене на човешката душа. Вярвам в хляба, който носи материал за съграждане на моята бъдеща сграда. Който не разбира смисъла на светлината, въздуха, водата и хляба, казва, че вярва в Христа. Той не подозира, че Христос е в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Христос сам казва за себе си: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си”. С други думи казано: Който яде живия хляб, той е умен, добър и силен.

Какво се иска от човека? – Да използва благата на живота: светлината и топлината, въздуха, водата и хляба. Чрез тях той се домогва до истинското знание. Само така той може да бъде умен, добър и силен. Ако такъв човек заболее, няма да търси веднага лекар, но първо ще се помоли на Бога. Стане ли нужда за лекар, той ще се обърне към този, когото обича. Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов. Ще кажете, че като платите на лекаря, той е длъжен да ви помага. Не може да ти помогне онзи, който не те обича. Ако те обича, и без пари ще ти помогне. Любовта определя отношенията между хората. Като знаете това, не свързвайте приятелство с хора, които не обичате. Приятелят ви трябва да носи светлина в своя ум. Дето няма светлина, топлина и сила, т. е. разумност, доброта и сила, хората се бият, карат се и постоянно воюват помежду си.

И тъй, всяко нещо, което правите, трябва да бъде проникнато от любов. За всяко нещо, което правите, трябва да се допитвате до Господа. Ако Той одобри желанието ви, можете да го реализирате. Не предприемайте нищо без съгласието на Бога! Ако обичате някого, ще отидете при Бога, да искате Неговото съгласие и съвет, Той да ви упъти, как да постъпите. Бог е любов, следователно, Той ще ви научи, как да обичате.

Който няма поне една светла мисъл, едно светло чувство, една светла постъпка, които да му послужат за основа, той не може да разчита на живота. Само при това положение можете да разберете стиха: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа”.

Не можеш да възлюбиш Господа, ако не си възлюбил светлината, въздуха, водата и хляба. Без тях няма живот, без тях не може да се изяви любовта. Докато живееш на земята, ще възприемаш светлината и топлината на слънцето, ще възприемаш въздуха, водата и хляба. Щом напуснеш физическия свят и влезеш в духовния, пак ще възприемаш същите елементи, но в по-висока гама.

Не е достатъчно само да възприемаш тези елементи, но трябва да ги възлюбиш.

Тогава една част от тях остава в организма ти като условие за развитието ти, а друга част излиза навън като условие за проява на любовта, която си приел.

В заключение на това казвам: Приемай и предавай всичко с любов. Яж с любов, за да растеш и да се развиваш правилно. Ако не ядеш с любов, ти сам ще се отровиш. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. – Къде ще намерите този хляб? – Във всичко, което Бог е дал за храна на човека. Откъснеш един плод и веднага го изядеш. Защо не помислиш за светлината, топлината, въздуха и водата, които са го създали? Този плод е живият хляб за който Христос говори. Приеми го с благодарност и любов. Всеки плод носи живот в себе си. Благодари за живота, който си възприел.

И тъй, приемайте благата с любов и предавайте ги с любов. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да приема и предава нещата без любов. Обичаш някого искаш да го целунеш, но нямаш любов в себе си. Не целувай без любов. Ако имаш любов, ще целуваш, както целуват светлината, въздухът, водата и хлябът. Като прониква светлината в мозъка, топлината в слънчевия възел, въздухът в дробовете и водата в стомаха, това е вътрешен, съзнателен процес на любовта. Приемайте светлината с любов, за да освободите ума си от ограниченията и тежестите на живота. Приемайте въздуха с любов, за да освободите сърцето си от горчивите и зли чувства. Приемайте водата с любов, за да се радвате на правилно кръвообращение. Приемайте хляба с любов, за да имате здрав стомах. Радвайте се, когато приемате и предавате нещата с любов.

Време е вече да изучавате светлината, въздуха, водата и хляба музикално, да създадете песни за тях. Нещата стават ясни и разбрани, когато се възпеят. Докато не се научите да пеете и свирите на светлината, на въздуха, на водата и на хляба, не бихте могли нито да учите, нито да дишате, да пиете вода и да ядете хляб. Съвременните хора не са дошли още до истинското учене, дишане, ядене и пиене.

Какво представят светлината, въздухът, водата и хлябът? – Те са ръцете и краката на Бога. Светлината е дясната ръка на Бога, а въздухът – лявата. Водата е десният крак на Бога, а хлябът – левият. Любовта е главата на Бога. Щом познавате проявите на Божията глава, на Божиите ръце и крака, вие сте във връзка с Божествения организъм, на който представяте удове.

Разчитайте на светлината, на въздуха, на водата и на хляба като прояви на Бога, за Когото е казано, че е Любов. Те носят живот, здраве и радост за всички живи същества. Кой не е опитал живата светлина, живия въздух, живата вода и живия хляб? Те носят Божието благословение. Дето присъства Бог, там няма противоречия, няма страдания, няма смърт.

Да живееш в светлината и въздуха и да се запознаеш с водата и с хляба, това значи да говориш с езика на любовта. Мъчно се разбира този език, но без него животът няма съдържание и смисъл. С други думи казано: Без светлина, без въздух, без вода и без хляб любовта не може да се разбере. Те са четири необходими елемента за растенето и развиването на всички живи същества. И най-малкото семе се нуждае от светлина, въздух, вода и почва. Дайте му тези елементи и не се грижете повече за него. То ще се храни от тях и ще израсте, ще цъфне и ще завърже.

Нищо друго не ви остава, освен да благодарите за всичко, което ви е дадено.

Благодарете за изобилния живот, за изобилната светлина и за изобилната сила, които ви са дадени. Те ще ви направят умни, добри и силни.

И тъй, възприемайте светлината, въздуха, водата и хляба така, както приемате живота. Божественият живот нека тече във всяка ваша мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка. Това значи, да проявите Бога в себе си.

Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени!” Съдбата е в ръцете на Бога, а човек трябва да прощава на ближния си. Това е пътят към любовта. Задачата на човека е да прощава и да се изправя. Каквато погрешка да е направил с ръцете, краката, очите, ушит или устата си, той трябва да я изправи. Любовта е единственият път за изправяне на погрешките. Любовта е единственият път за освобождаване на човека от ограниченията и заблужденията. Само свободният може да се ползва разумно от светлината, от въздуха, от водата и от хляба.

Работете съзнателно върху себе си и осветявайте името Божие чрез всяка своя мисъл, чувство и постъпка. Така ще придобиете вътрешен мир. Така ще се радвате на Божието благословение.

Из беседата държана от Учителя

на 3. X 1943 год. София — Изгрев

[Ани]

МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

Да, так любить, как любить наша кровь

давно никто из вас не любит;

забыли вы что в мире есть любовь,

которая и жжет и губить.

Скифы - Ал. Блок

Удари вече часа на славянството, уречен му от съдбата. Изпълват се вече думите, казани някога от пророците на славянството: Достоевски, Словацки, Красински, Вронски, Вл. Соловьов, Гогол, Толстой и др. Изпълва се волята на Бога: славянството вече стъпва здраво на пътя към своето обединение, което ще го направи способно да изпълни мисията, възложена му от Бога.

Новата българска народна власт на правителството от отечествения фронт недвусмислено и твърдо заяви, че ще бъде изразителка и изпълнителка на всенародната воля, на всенародното желание - за братско единение на всички южни славяни.

Мощните удари на Червената армия разбиха и доразбиват организираната брутална сила, която искаше да изгради своето величие върху разединението и поробването на славянството.

В страшния огън на изпитанията, на които бяха и все още са подложени: поляци, чехи, словаци, сърби, хървати, словенци, се стопяват и последните остатъци от демонските наслоения в съзнанието на някои братя-славяни, стопяват се и последните отрицателни мисли и чувства, които подхранваха омразата и правеха възможно разединението и братоубийството между славяните.

Със скъпи жертви изкупихме досегашните си грехове пред всеславянското братство и единство.

Но най-сетне удари часа уречен ни от съдбата. Славянството е вече на път към своето обединение. Славянството поема изпълнението на великата, свещена мисия, към която Бог го е призовал.

Братя българи, руси, сърби, хървати, словенци, черногорци, чехи, поляци и словаци, отворете съзнанието си за светлината на една велика истина, приемете в сърцата си, в душите си, свещения огън на Любовта, която е вашето призвание, вашата велика мисия, тук, на земята.

Подайте си братски ръка и отхвърлете и забравете всичко, което досега ви е разделяло.

Откажете се от всякакви мисли за хегемония, за владичество на едни славяни над други, отхвърлете всички лоши мисли и чувства, всякакви подозрения и омраза, които досега са тровили душите и сърцата ви.

Отхвърляйте всичко, което може да ви направи недостойни за Великото Дело, към което Бог ви зове:

До положите основата за изграждане на всечовешкото братство на земята!

Това е вашата задача, това е вашето дело, това е вашата мисия, възложена ви от Провидението, от историята, от Бога.Не се съмнявайте в силите си! Не се страхувайте от пречките и трудностите, които се явяват по пътя ви. Тръгнете смело и с пълна вяра към разрешението на вашата задача.

Този, който ви е призовал, ще ви даде силите, нужни ви за изпълнението на свещената ви задача. Той бди непрестанно над вас, и никога не ще ви изостави. Той е начертал плана - Великия План за изграждане на Неговото Царство на земята - и Той е, който ви води напред - към неговото осъществяване.

От вас се иска само едно: да бъдете покорни на Неговия зов; да се вслушвате в Неговия глас, който шепне в потайните глъбини на душата ви; да изпълнявате това, към което Той ви зове.

Бог е с вас, славяни!

Никаква земна, никаква демонска сила не може да ви спре по пътя на вашия възход!

Слушайте Него и вървете напред!

Слушайте Словото Му и го изпълнявайте!

Разлейте, като мощна непобедима, всеобгръщаща вълна, с напрежение от милиони и милиарди волта, новото чувство на всечовешкото братство, новата мисъл за всечовешкото единство, новата любов - великата, слънчева, Христова любов към всички, дори и към врага, която Бог е положил в най-потайните глъбини, в най-чистата и свята съкровищница на душата ви - любовта, великата, истинската любов, която единствена може да ни спаси и която единствено вий можете да внесете в света.

С.Калименов

[Ани]

СЛАВЯНСТВОТО

Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, непостижима и дълбока е тя.

Гледаш отгоре, на повърхността на живота на славянството, и ти се струва, че това е един сравнително изостанал. несъвършен живот. Струва ти се, че славянските народи има с десетилетия и дори със столетия да догонват огромните културни постижения, на които се радват някои други европейски народи. Струва ти се, че между славянството и културните народи на Запада не може и сравнение да става, и ако такова се прави, то несъмнено ще ни посочи огромното превъзходство на вторите.

Да, това е така. Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на народите. То е така само дотогава, докато ние боравим само с добре известните и познати на всички величини и реалности на-живота.

Но животът, истинският живот, не е само това, което се вижда на неговата повърхност. В живота на народите, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности. Животът, взет в своята цялост, е нещо много повече от това, което наблюдават, което познават и преценяват тези, които изтъкват превъзходството на западните народи над славянството.

Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, богата и изненадваща е тя.

В какво се състоят ценностите на живота? Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота?

Има само една истинска, нетленна и вечна реалност и тя е духовната реалност на живота. Всичко останало, в известен смисъл, е недействително, защото е бързопреходно; то може да има само една относителна, временна, а не вечна реалност, защото е осъдено на загиване — днес го име, а утре го няма.

И когато ние измерваме живота на народите с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството.

Невидими и неизвестни за обикновения поглед сили, невидими и неизвестни качества, способности и възможности се крият в душата на славянството. Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка.

Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още, затова и незабелязвани от повърхностния поглед. Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден. Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял свят. На тия божествени сили, скрити, невиждани от обикновеното око, но действителни, истински реални, — на тях принадлежи бъдещето, те ще очертаят истинският Нов път на изтерзаното човечество, те ще го поведат към истински нов живот, към щастие и напредък.

Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенстваш и да напредваш всестранно, е едно нещо. А да забравиш себе си, да мислиш само за делото и да жертваш живота си за Цялото, — това е съвсем друго нещо. И двете неща са нужни, възможни и полезни. Но двете имат различна стойност пред окото на Божественото съзнание.

Една велика Реалност трябва да бъде внесена днес в света — в живота на хората, в живота на народите, в живота на цялото човечество. И тази необходима и насъщна като хляба реалност може да бъде внесена в света само чрез славянството.

Егоизмът — безразлично, какъв е той — личен, семеен, класов или национален — е принципът на старото, на миналото. Той е безвъзвратно осъден. Той е всецяло отречен от волята на Провидението. Нищо не може да го спаси — той е обречен на загиване.

Животът за Цялото, любовта, истинската любов, която не прави разлика между свои и чужди, и жертвата за общото благо — това е принципът на новото, комуто принадлежи бъдещето.

Пред тия абсолютни, вечни, нетленни реалности, всякакви външни, временни, човешки реалности губят своето значение. Животът е в духа, а не в материята. Никакви технически усъвършенствания, никаква външна материална култура не могат да издържат и най-малкото сравнение с живота на Духа, с неговите вечни, безсмъртни реалности.

Славянството трябва да съзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а божествена. Тя не е външни, а вътрешна. Следователно, тя не може да се унищожи.

Ние не говорим за политически режими, за стопански строеве, за междудържавни отношения. Ние говорим за безсмъртни идеи, ние говорим за вечни принципи, които надживяват всички временни политико-стопански режими и международни отношения.

Ние говорим от гледището на Вечността, а не от гледището на деня:

Славянството е определено от Бога да внесе елемента на Новото в живота на цялото човечество.

Това иска Бог, а не хората.

Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да го не забравяме.

П л а м е н

_____________________________________

Заб. Тези статия излезе за пръв път в брой 281 на в. Братство, (1. VIII. 1941) — т. е. един месец след нахлуването но германците в Русия. С нея, по околен път, понеже другояче не беше възможно, ние искахме да изразим нашата вяра в непобедимостта и бъдещето на славянството.

[Ани]

В СТРАНЕ РОЗ.

В ГОСТЯХ У ВЕЛИКАГО УЧИТЕЛЯ

Учитель Донов! Это имя точно непередаваемо на руском языке ^[1]

Уже многие слышали о прекрасном, величественом человеке, который около 30 лет учит в Болгарии людей братству и зовет их к светлому идеалу любви.

Два года тому назад я познакомилась с этим прекраеным, духовным учением, обясняющим в мистическом освещении великие Божественые истини, и с тех пор видеть Учителя Донова, говорить с Ним, стало моей мечтой. это мечта исполнилась в этом году. Здесь я хочу поделиться тем, что я видела и лично пережила в Братстве Учителя. Прежде всего, я хочу сказать, что оно вовсе не какая либо секта, как некторые думают. это свободная школа изучения законов природы и приспособления своей жизни и новым требованиям Духа. „Жить согласно законам природы, жить в гармонии с Божественными законами" таков идеал учеников Учителя Донова.

„Изгрев”, так называется их поселение, что по болгарски значит „Восход”, находится в нескольких километрах от Софии, на холме, сразу же за городским парком Борисова градина. Это ряд маленьких, деревянных домиков, чистых и необнкновенно привлекательных, как снаружи, таки и внутри. Возле каждаго домика сад с фруктовыми деревьями. Ученики Братства очень любят природу. Согласно учению Учителя, для того, чтобы бить вполне физически и душевно здровым, недостаточно совершать прогулки на лоно природи, но надо постоянно находиться с ней в прямом и непосредственном контакте. И поэтому его ученики устроили свою жизнь так, чтобы иметь возможность всегда общаться с природой и в их поселении в изобилни имеется чистый воздух, свет и свежа ключевая вода. Весь Изгрев похож на прекрасный сад, откуда открывается далекий вид на горы с вершиной Витош во главе. В центре поселения живет сам Учитель в белом доме, рядом с которым находится большое здание, где три раза в неделю бывают лекции. По средам и пятницам лекции только для учеников, по воскресеньям они открыты для веех и на них из Софии приходит много народа специально слушать Учителя.

Учитель, редкой красоти человек, с длинным белым волосами, в которых однако много черных нитей. Ему больше 70 лет, но тем не менее, взглянув на него, можно удивляться насколько он душевно и физически свеж. В его блестящих глазах сверкают ум и доброта. Во веех своих движениях Учитель мягок и гармоничен.

Все эти замечательные вещи, виденые мною в школе Учителя, не были бы возможны, если бы его ученики и последователи не обладали высоким сознанием ценности каждой отдельной личности в обществе и не имели бы любви и дружбы друг к други. Действительно, это факт удивляет каждаго нового человека, попавшего в их среду и в первый момент кажется невозможным.

Это опять великое дело Учителя. Он не только философ, писатель, оратор, музыкант, непересыхающий источник из котораго вытекает все новая и новая живая вода, в виде его Слова, но еще и прекрасный реформатор людей. Блестящий знаток человеческой души, проницателный дух, он нашел способ и возможность всех этих различних мужчин и женщин соединитю вместе, в большую семью. Поистине, он был прав, когда сказал, что никакие внешные социальные реформы невозмжны, пока человек прежде не произведет реформы в своей собственной душе. На этом основано Учение Учителя. Оно не только философия, но практическая система, школа опита, в которой созидается новый человеческий дух и новый человеческий характер. Любовь - основа всего. Эти слова сказал Христос, но они до сих пор не приложени. Любовь - это грамадное, широкое понятие, обнимающее собой все вещи и все возможности прогресса и эволюции.

Ел. Кидалова - Белград

---------------------------------------------------

[1] Учитель Донов в действительности зовется „Дънов", букви „ъ” нет в русском языке

[Ани]

ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ

В утрото на светла eра, с факела на нова вера,

идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,

а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,

спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.

*

Кон изправя се, изцвили и отронил сетни сили,

грохне мъртъв на земята някой воин поразен.

В миг уплашен спира коня, но наново той догоня

стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.

*

И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,

като вихър отминават ескадрон след ескадрон.

Под копитата извива прах на облачета сиви

и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.

*

Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити

и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;

сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна –

кратка схватка и наново ескадроните летят...

*

Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони

погледи са приковани със надежда и любов.

Свил десницата корава, целий свят се днес изправя

стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.

*

Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда

на световната неправда, на сподавения стон

и човекът да намери зад открехнатите двери

мъртви старите химери на бездушния закон.

*

Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,

вий – развихрени предтечи на безоблачните дни!

С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход

на възбунените роби, на червените вълни!

*

И когато сетний камък на обгьрнатия в пламък

и разруха древен замък се отрони в пепелта,

вий слезнете от конете и земята целунете –

възцарете вечна обич, вечна правда на света.

Хр. Смирненски

[Ани]

НОВОЕ НЕБО И НОВАЯ ЗЕМЛЯ

И тъй, казвам ви: новото небе и новата земя се създават. Всеки от вас трябва да бъде екскурзиант — да бъде готов да тръгне на път и да влезе в новия свят. Ако вий искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, вий трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си.

Учителят

Тот, кто побывал хоть раз на горах Рыла, видел там красоту Живой Природы, слышал Живое Слово Великаго Учителя, тот обрел неоценимое благо. И в сравнение с этим благом ничтожны богатство, слава, роскошь и все удобства нашей жизни.

И что можно увидет на горах! Там мы увидим Учителя и учеников Великаго Всемирнаго Братства — новых людей — „истинных человеков“. Там ветре тим братьев и сестер с все-обемлещею душою, со светлым, прозорливым умом, с чистым, отзывчивым сердцем, с благородною волею, направленною на совершение добра. Это Живыя Души, пробужденные, способные жить интенсивною, внутреннею жизнью.

Мы почувствуем, что там, на высотах, разрешается великая задача, творится новый мир воздвигается новое здание для того Нового, что родится в скором будущем.

Там мы соприкоснемсяс Источ ником Жизни и восприемем трепет иных миров.

На этих высотах проходят токи в миллионы и миллиарды вольт и тот, кто коснется своею ногою этих мест, почувствует их чудотворное влияние.

Тогда мы сольемся с Живою, Разумною Природою, ибо там все живет: и камни, и вода, и воздух и свет — и все говорит на своем языке, на дивном языке символов и образов.

На этих высотах мы можем понять глубокую, разумную работу Живой Природы и осознать то Новое, что ныне входить в мир.

И сошедши с этих высот, мы не можем не воскликнуть:

Забудем старое и будем жить по новому, а по новому мы живем тогда, когда следуем учению Христа.

Учитель говорит: „Проявите Любовь Христа, согласно пониманию вашей личности, вашей индивидуалности, вашей души, вашего духа! И тогда будут в-Ьрны и истинны слова Христа: „Я пребуду с вами до скончания века“. И еще говорит Учитель: „Все люди живут уже в скончании века, ибо скончание века ест конец старыхъвзгля дов человечества и начало новой эры Любви, конец насилия и начало мира и свободы, конец стараго и начало Новаго.“

Н. Калерт