8. Върховната първична мисъл - основа на ученика

[Ани]

ВЪРХОВНАТА ПЪРВИЧНА МИСЪЛ –

ОСНОВА НА УЧЕНИКА

За да има ученикът една смела стъпка към вътрешните скрити сили, необходимо е едно от секретните условия, едно от тайнствените условия: да бъде по характер абсолютно скрит, по сила абсолютно смел, по светлина абсолютна ведрина, по идея абсолютно уверен. Така абсолютните ще могат да му определят тайнствения път, по който ще може да се изкачи на най-високите върхове както на знание, така и на посвещение.

Единственият най-пряк път, единственият най-възможен път, това е тайнственият път, вглъбеният път, пътят към върховното овладяване на великите същини на Върховното начало ни на всички негови прояви във всемирното творчество, във всемирното бъдеще, във всемирното състояние.

Инструкциите на Върховната воля създават най-висшата памет, най-тайнствената, най-върховната памет. Само при една такава памет могат върховните закони да бъдат отпечатани, да бъдат добре зарегистрирани и да имат нужната охрана, нужната секретност.

Секретност. Много лесно е да се каже секретност. Каква област е секретността? Какви условия е тя? Каква подготовка? Най-после, чия инструкция е тя? Нали тя трябва да бъде инструктирана, да бъде проведена като сила, като реалност, като система? Само безмълвието на Духа може да внесе в ученика тия устои на секретност, на тайнственост, на положителност. Тепърва ученикът на Върховната вътрешна школа ще се домогне до положителните, до реалните секреции на Духа. Духът има секретни стражи, има тайнствени начала.

На кого той се открива? На кого има доверие? На кого ще предаде своите възможности, които са основа в развитието на посветения? Ученикът трябва да има основи, трябва да бъде основен и когато Духът стъпи върху него, да почувства една здрава основа. Докато не е почувствал тази основа, той никога няма да бъде така откровен, така изливащ се, да разкрие своите начала като възможности за респект, за движение и за просвета на ученика.

Кой е този, който ще просвети ученикът? Коя е тави сила, която може да му намери от някъде най-реалните същини? Само Духът може да нахрани това посредством своето безмълвие и то само на ученик с основи. Основите са същественото в ученика. Те са същини, изнедрени от способността на Великото начало. Основите са най-плодовитата семка, която съдържа първичните трепети на Божията мисъл. Когато се е поляризирала Божията мисъл, тя е съдържала зародиши, които са имали такива способности и са създали билиони и, билиони форми и образи, които представляват върховни идеи.

Няма идеи без присъствието на Божията мисъл. Във всяко най-малко движение присъства и Божията мисъл. Докато ученикът не схване тази гениална идея, до тогава той ще изживява противоречия. А когато влезе в такт с тази плодовита движеща се Божия мисъл, която съдържа всички възможности, всички клетки на всяка форма и на всеки проявен живот, тогава ще може посредством своите способности и опитности да открие способността - безмълвието на Духа.

Това е необходимо да стане, за да може ученикът да има вече контакт, да има допирни точки с ония реални съществени в проявата си сили, които да му дадат един богат всемирен образ.

От къде ученикът ще знае, че този образ е богат и всемирен? Ако има някои области, които трябва да се знаят то те са само за ученика на Върховната вътрешна школа. Само той може да види абсолютния образ. Само той може да бъде здрава основа, върху която, може да стъпи този образ - основа и то Божествена основа, където да се поставят божествените възможности.

И тъй, когато ученикът почувства в себе си това системно устройство, защото то ще дойде, и когато види устойчив образ в себе си, тогава безмълвието на Духа де го изпълни, ще го въплъти, за да може като великан, като съвършена върховна система да зарегистрира едно велико явление в живота на човечеството.

Прекрасни образи, прекрасни сфери, гениални състояния. Когато ученикът бъде като основа за всяка една от тях, неговото естество ще придобие такава пластичност, такава нежност, че да бъде израз на абсолютното върховно посвещение. Зад всеки орган той ще търси вдъхновителя, ще открие способността на Великото начало, а зад всяка система ще открие първичната проекция на Божията мисъл.

Ученико, когато застъпваме проекциите на Божията мисъл, то е да имаш едно встъпление, да можеш да имаш едно първо посвещение към разкритие на първата деятелна върховна мисъл, която е създала, която е проявила всемирните системи в необятния простор.

Трябва ли ученикът да знае за това начало? Когато ученикът се запознава с върховните системи, той трябва да знае. Като резултат идва знанието.

Какво в същност ученикът ще знае? За да знае, нали трябва да имаш опит? Трябва да си трансформирал, трябва да си разложил, трябва да си открил, за да знаеш.

Ето каква опитност е необходима. Кога ученикът ще долови една такава висша божествена възможност или една такава върховна мисъл, за да може да я трансформира, да я разложи, да я проучи? Каква гениална наука трябва за ученика, за да може да се заеме специално с върховната първична мисъл на Бога. Във всяка една такава мисъл има милиарди, и милиарди възможности като идеи.

За да можеш да асимилираш тези идеи, да ги преведеш в своето съзнание, необходимо е голямо посвещение, защото една такава върховна първична мисъл ще създаде в теб безчет образи за самото състояние на Великия мислител - какъв е той по образ, по светлина, по Дух, по върховност.

Ето как ученикът, иска не иска, самата върховна мисъл го респектира и го въвежда в необятния тайнствен път.

Щом е необятен, може ли да бъде път? Къде води той? От къде е тръгнал и къде ще стигне? Тук се иска гениално размишление.

Когато се постави този въпрос на всеки ученик по отделно, как той ще го разреши? От къде е тръгнала върховната първична мисъл и накъде ще стигне?

От разрешението на този въпрос се разрешава и кардиналния въпрос за самия ученик - как ще се посвети и в какво ще се посвети. Нали трябва да има система? Ние говорихме за реалността, говорихме за пътя, говорихме и за безмълвието. Кога ученикът ще може да въплъти тези идеи като същини в себе си? Само когато се преустрои като една вътрешна глъбина, като един тайнствен мир.

Има ли тази възможност? Как да няма, когато по същина ученикът е тайнствена субстанция и целият негов мир е една тайнственост. Това което се проявява като форма, дори като образ, то е една милиардна част. По същина ученикът е една дълбока тайнственост. Когато приведе тази тайнствени сили в движение, тогава ученикът де представлява едно велико всемирно събитие, и няма на се чуди как великите посветени, как великите учители са създавали движението като чудо.

Ето как ще се прояви чудото. То не е чудо. То е пребъдваща реална конструирана мисъл. Тя знае всичко. Защо? Защото е пластична и понеже е пластична, тя минава през най-големите съпротивления и дава идеята за безмълвието на Духа. Сега ученикът стои на едно място, мисли, размишлява, минават през него много движещи се мисълформи, минават и отминават, остават свои заложби във форма и по образ, които той трябва добре да конструира, добре да познава тия явления, да възприема тия въздействия, но дали ще могат да му очертаят, дали ще могат да му представят поне един реален образ за върховната първична мисъл на Великото начело, това е още въпрос. Целият свят, цялото човечество е една такава система. Учените, поетите, художниците, всички тия вдъхновени люде, са все проводници, през които минават тия мисли. Специално за ученика на Върховната вътрешна школа обаче въпросът за проявите, за давлението, за присъствието е специфичен. Да представляваш една върховна първична мисъл, това не е игра. Не може да се проявиш с дадени слабости. Изключено е. Много гении са идвали до състоянието на полуда, до разстройство на нервната система, понеже не са могли да издържат ма този полет, на тази бързина да се долавят нюансите на движещата се върховна първична мисъл.

Кой може да направи това? Сако онзи ученик, който има основа т. е. който има заложби, който има подготовка и то специална подготовка, да е минал през реката на очищението, да е минал през обгарянето на светлината, да е минал през огъня на живота. Само такъв ученик може да издържи на напреженията на върховна първична мисъл. Тогава той ще може да види началото на тази мисъл във всяко движехме, във всеки ум.

Къде ще я види? Ще я види въплътена в своите пръсти, в своята ръка. Какво ще видя в тях? Една системна идея, една замислена идея, тайнствена идея. Ще я види след това в своята глава с всичките й органи.

Какво представлява главата? Главата е най-гениалното сътворение, най- гениалното устройство на този велик Майстор, на този велик Художник - върховна първична мисъл. Тя се е занимала специално с устройството на човешката глава.

Какви тънкости, какви линии, какви окръжности, каква геометрия е приложено върху главата на човека. Човешката глава е наистина най-съвършеният образен свят, от който ученикът може да построи гениалния образ на върховна първична мисъл. Ученикът трябва да си служи с образи. Без образи той не може да се учи. Защо да няма образи? Няма нищо лошо в образите. Образният свят е първия миг на тази върховна първична мисъл. И ако става въпрос за красота, за чистота, за светлина, за присъствие, това е образният свят. Всички тия способности могат да се приложат в образния свят.

Ученико, благодари, радвай се, че чрез образния свят ти откриват тайнствения свят, тайнствения кът. Ето какъв художник трябва да бъдеш. Ето как де придобиеш за себе си изкуството на светлината. Само изкуството на светлината е, което ще ти помогне и в образния свят, и в тайнствения свят. Когато ученикът навлезе в тайнствения свят, всичко за него става вече върховна мисъл и той лесно открива всяко явление в битието, в природата, в живота.

Каква гениална подготовка, каква велика подготовка. Тогава ученикът е вече небе, пространство, необятност. Защо? Защото в необятността той открива образа на тази върховна първична мисъл. За ученика е необходимо да знае какво е това необятност, какво е това пространство, къде е краят на пространството. За да знае края, най-напред трябва да знае началото. А всяко начало съдържа и край.

По същина обаче съществува ли край? Краят, това е образният свят. Въплътила се е тази върховна мисъл, станала е образи и форми, спряла се е там. Това е за нея край. Друг край не съществува.

И тъй, ще знаеш: краят на битието е образния свят. Началото на върховната мисъл къде е? В безмълвието на Духа.

Всичко това е хубаво, но конкретно: на къде да тръгне ученикът? Нали той трябва да има посока ако ще трябва да върви? Накъде ще върни, още не му е известно. Въобще, ще трябва ли да върви и това не му е известно. Ученикът е вървял доста дълъг път, докато дойде в образния свят и се засели специално в някоя планета. Дълъг е пътят на ученика и въпросът е сега: трябва ли наново да тръгне за някъде? Какво понятие е това някъде? Защо за някъде, а да не е тук? Ученикът има вече върховното просветление и знае, че той е в началото на образния свят. Всяко място, което заема и всяка форма, която изпълва, за него това е специално място, от което той представлява в пълнота образния свят. Следователно, той е вече едни адепт. На кого? На върховна първична мисъл. Чрез него тази мисъл ще се организира, ще се прояви като абсолютен свят.

Ето какво съзнание е необходимо. Ученикът трябва да се осъзнае като една плодна семка, посадена някъде за допълнение на великото изкуство на първичната върховна мисъл. Следователно, някъде? Навсякъде. Там където си, там е Бог с цялата своя организация, с всемирните свои възможности.

Възможно ли а това? Ако това ученикът не направи, къде ща отяде? Къде? В пространството? В необятността? Къде ще спре?

Ученико, в голямото си вихрено движение ти сам вече си се спрял т. е. ти вече си се организирал т. е. проявил си се като образен свят. Какво ти остава? Така да го организираш, че да бъдеш комплекс на върховни възможности на тази върховна първична мисъл. И това е чудното и тайнственото. Колкото повече се организиран, толкова по-тайнствен ставаш и всяко твое движение е тайнствен път.

Ето как ще овладееш ония скрити тайни сили или както ги казват безсмъртния еликсир, който е същина изнедрена от върховна първична мисъл. Тази изнедрена от върховна първична мисъл същина е тайнствения ключ за тебе. Ти трябва да владееш тайнствения ключ, за да може да представляваш напълно проявената в образния свят велика върховна мисъл.

Не може без Мислител. Нищо не е станало без Мислител. Колкото и да се стреми материалистичната наука да отрече Първомислителя, това е заблуждение. Зад всяко проявено изкуство стои способността на художника. Зад всяко проявено техническо производство стои мисълта на механика, на инженера. Зад всяко едно научно дело стои професорът. Следователно, по пътя на образния свят вие идвате до мисълта, че зад всяко явление в природата, в битието стол върховната първична мисъл.

Това е всемирната разумност в битието. Който си позволи да отрече тази разумност, той е без върховна памет. Той няма върховни възможности. Как ще се реализира една мисъл, ако нямаш средствата, възможностите? Ако измислиш едно изобретение, за да го поставиш в действие, трябва да имаш материал да построиш този механизъм, чрез който ще произведеш известни сили, енергии и ефекти. Така и ученикът на Върховната вътрешна школа трябва да има тази възможност. Ръката му трябва да бъде специалист. Краката му, сърцето му всички органи и всички мозъчни клетки трябва да бъдат също специалисти. Защо? Защото те са конструктори, защото те са идея на върховната първична мисъл.

Ето кая ученикът изживява всичко в себе си. Ето как открива душата във всеки един трепет. За него няма да има бездушен свят, празен свят. По начало такъв не съществува.

Но ще кажеш: „Има пространство, където не се вижда образен свят“. Там има етерен образен свят. Когато ученикът достигне това състояние да вижда етера, тогава ще открие етерния образен сват и надали ще намери някъде празно пространство. Следователно, какво представлява цялото битие? Ние ще ви дадем един образ. Цялото битие представлява подобие на човешката глава. Има ли празно пространство в нея? Има видими и невидими секреции. Имате образен свят, имате и движещ се свят, за началото на когато не знаете нищо. Учените казват, че сърцето е което създава енергията, движението на кръвта в целия организъм. Много хубаво, прекрасно, но кой стои зад сърцето, за да го привежда в движение? Има някой. Не може без някой. Но нека това да остане за размишление, за да може ученикът да дойде до онова състояние и като централно ядро да разглежда всички първични начала в самия себе си и около себе си.

Ние няма да засягаме сега областта, устройството на мислещата система на Централното съзнание. „Трябва да бъдеш материалист“, казва материализмът. Кое е реално? Само образният свят? Там е грешката, там е заблуждението, че не са открили Върховната способност, която е създала образния свят. А това е толкова лесно. От проявите, от системите, лесно ще може да се открие, както лесно може да се открие функцията на сърцето. Необходимо е обаче дълбоко тайнствено размишление.

Да размишляваш, това е върховна способност. Кой може да размишлява? Само онзи, който има основа. Вие виждате какви основи имат планетите. Те имат положителни основи. Може би и в тях да има, катаклизми, изключения, но все пак те имат основи. И тия основи като образен свят създават дивната хармония. И слънцето също така има основи. Ако нямаше основи, нямаше да се проектира във вид на лъчи, за да помага на образния свят. Следователно и върховната първична мисъл има основи. По начело всичко е основи. За да има образен свят, трябва да има основи. Благодарение на това съществува Великото начало, което изнедрило от себе си върховната първична мисъл като образен свят и явления.

Специализирайки се в институтите на образния свят, ученикът неминуемо ще дойде до загадъчните явления на този образен свят. Не можа той да наблюдава един образ, който се движи, извършва известна функция и да не си зададе въпроса: каква система е тави ритмичност в този образ, къде е връзката, къде са кабелите, чрез които е свързан с някои централни ядра и кои са те? Кой му предава енергия? Слънцето наистина е главен фактор за неговото движение, за, неговото съществуване, но посредством какви кабели получава той енергия? Кой може да открие? Кой ги е видял?

Има едни кабели и тепърва ученикът трябва да ги открие - да открие тази кабелна връзка, за да може но-богато да се ползва от нея. Електрическата мрежа предава енергия на електрическата лампа. Знае се обаче, че някъде има централа, има едно централно ядро, което е акумулира светлина и я изпраща по каналите, по кабелите.

И тъй, ученико, не може без централно ядро, не може без централа. И ако ние тук говорим за тайнствен път, то той е, който ще те отведе в Централата, с която си скачен посредством дадени канали - проводници. Тогава няма да се крещи по площадите и да се казва: „Човек е съчетание, същество на дадели условия. Тези условия така са се стекли, че са го създали“. Неиздържана философия, която няма да направи преврат. Превратът де стане посредством образния свят, който е олицетворение на Върховната първична Божия мисъл.

Какво богато съзнание. Съзнанието трябва да бъде опитен механизъм, опитен инструктор, опитен химик, алхимик, математик, композитор, художник, поет и т. н. Съзнание, централа, се разбира да съдържан плана на всемирното творчество, плана на Върховната първична мисъл.

Гениално! Кой е гений? Гений е този, който може. Кой е избавител? Този, който може. Кой е композитор? Този, който може. Кой е конструктор? Този, който може. Въпросът тук е сведен до това: да се прояви един образен свят, трябва да имаш опитност да преместиш този обект от едно място на друго, т. е. да вземеш един добра организиран обект и да го доставиш на съответното за него място, което да създаде ефект на движение, ефект да красота, ефект на творчество, ефект на да светлина. А колко много такива възможности се реят около вас. Какви велики мисълфорими се реят около вас - мисли на гениални учени, поети, композитори. А как бихте се ползвали от тия реещи се мисли. Въпросът е да имаш състоянието на онова тайнствено, на онази дълбока тишина, която ще възприеме най-добрите, най-изтънчените, най-ефирните мисълфорими. А това е необходимо. Оставен сам на себе си, това е невъзможно. Ученикът трябва да използва цялата богата природа и богатството на необятното пространство. За да има тази необятност като възможност, той трябва да има вече добре организирано централно съзнание. Само тогава ще открие онази секретност, която имат великите учители.

Ученикът сега се чудя как Учителят знае за някои тайнствени явления. И ученикът ще знае, и трябва да знае. Учителят знае, защото си служи с влиянието и действието на върховната първична мисъл, а ученикът си служи с безсистемно движещата се мисъл.

И тъй, за да се създадат едни богати характери, трябва основа. Основата е богато явление. Не можеш да дадеш известна идея, ако тя не почива на здрава основа. Такава идея де пропадне. Много самозвани учители са пропадали благодарение на нездравата основа.

Помни, ученико, че трябва да бъдеш основа, богата опитана основа. Ученикът с такава основа дава тон, дава идея, предава светлина. А колко много е необходима светлината. За да може да присъства Духът като върховна първична мисъл, необходима е светлина.

Кога се е изявила светлината? Светлината се е изявила, когато върховната първична мисъл е проявила образния свят. Откогато почват съществата да мислят за светлината? От момента на родилия се образен свят.

Преди това къде е била светлината? В какво състояние е била тя? Тя е била пак в същото състояние, но чудото със светлината е станало, когато се е проявял образния свят. От този момеят се заговори за светлината и й се даде името. Дотогава светлината нямаше име. Нямаше кой да й определи име. Защо? Защото тя е абсолютност в Първопричината. Като абсолютност в Първопричината не е ставало нужда да й се дава име, защото тя е същина в Бога.

И тъй, подготвяйте се за здрава мисъл, за да намерите възможности в себе си и поставите здрави основи, от които да зависи вашето бъдеще като един добре посветени в тайнствените области, в тайнствените сфери, тайнствените светове, от които ще завист бъдещите възможности да се разцъфти, да се разкраси Върховната вътрешна школа, която да играе една важна роля в устройството на новата култура на човечеството, за душите които населяват земята, е необходима здрава основа, да се не подава ученикът на речено и казано, да се не влияе от странични влияния, но да знае едно: че всяко явление, колкото и да е богато но наследство и по образи, непременно трябва да мине през него. Когато мине през него, той ще го опита с вътрешния критерий, с вътрешните фактори. Само това явление ще бъде за него идея за върховна първична мисъл.

Всичко де мине през вас. Всичко трябва да мине през вас. И ако и вие някак сте в слабост и не можете да прецените даденото явление, спрете се, размишлявайте ден, два, година и в това размишление непременно ще имате 100 % разрешен въпроса. Всичко ще коригирате чрез вътрешната способност, чрез вътрешния духовен мир. Тъмни места там не могат да живеят. Неразбрани неща там не могат да останат. Всичко което не се подава на обстойна проверка изчезва, отстъпва. Истината за вас е да поставяте вече здрави основи във великата безмълвна наука, която де разшири вашия кръгозор, де разшири вашите умствени способности, която де устрои вашия духовен мир и де повдигне нивото на вашия живот, който напълно ще потвърждава великите истини, великите събития на върховната първична мисъл.

За силните неща са необходими силни характери с големи способности. Ако не ги притежаваш лично, ще ги възприемеш от етерния, от тайнствения свят. Те ще дойдат като тих глас, като безмълвно чувство, които така ще подредят живота ти, така ще възкресят мисълта ти, че ти напълно ще ги откриеш, ще повярваш, защото за ученика вярата е откритие, вярата е знание, светлина, творчески дух. Няма друго определение за нея.

Вяра, надежда, добродетел, мъдрост, любов и т. н., за ученика това е въплътена реалност, функции, изблици, трептение, ритъм.

Това е основа.

Варна, 27, 3, 1955 г.