9. Мислещата система на Върховното ръководство

[Ани]

МИСЛЕЩАТА СИСТЕМА НА

ВЪРХОВНОТО РЪКОВОДСТВО

/Размишление, съдържание и състояние/

Велик исторически момент е специално за ученика да има прямата връзка, да има реалното присъствие. Колко люде досега са имала възможността да размишляват с ума на Върховното ръководство? Колко люде е имало досега на земята, които да са работила с Духа Господен? Колко люде е имало на земята, които да са размишлявали със способността, с мисълта на Бога? Много малко.

Историческо събитие е да имаш представителство от висшите светове, от царството на висшата династия, от царството на висшата йерархия. Много от учениците в миналото са били направлявани, са били ръководени по пътя към това уединение и съобщение. Благодарение на смелото, на вещото ръководство на върховните сили, те са завладели някои специални ключове, някои тайни, които коренно са се различавали по мисъл, по идея от обикновените хора. Благодарение на това ръководство на земята се създадоха вече условия да могат тия върховни сили да проведат този план на велико размишление, на всемирно уединение.

Трудно е било за учениците да могат напълно да овладеят изкуството състояние, изкуството съдържание и изкуството размишление. Да работиш с мисълта, да проникваш с мисълта, да разгадаваш с мисълта, това е най-лесния метод, най-достъпното изкуство, което учениците са можели да упражняват с даденият им ключ върху известни тайни, но до изкуството съдържание мъчно са стигали. Тия две положения са много трудни, мъчни за овладяване. Следователно, идеята е да можа ученикът да проникне с цялата си душа и дух в изкуството размишление т. е. да си служи е мисълта на Великото върховното ръководство. Достатъчни е за него да може да владее на земята тази специалност. Когато мине в по-висшите светове, тогава ще може да владее изкуството съдържание. А когато влезе в Божествения свят, ще овладее и изкуството състояние.

И тъй помни, ученико, три изкуства са те: размишление, съдържание и състояние. Мъчно се овладяват те, защото трябва да бъдат придружени с ръководно начало. А всяко едно ръководно начало е една дълбока тайна, една скрита страна в битието. Дори много посветени, много велики синове на светлината не са могли да открият тази тайна за Великото начало, а камо ли ученикът. И трудно е, защото за да можеш да я откриеш, необходимо е да овладееш пространството, да овладееш вечността. А за да владееш пространството, трябва да имаш вече изкуството съдържание. Да владееш вечността, трябва да имаш изкуството състояние.

Лесно е да овладееш времето, т. е. размишлението. Чрез размишлението ще работиш с времето, а времето ти определя програмата, по която трябва да построиш своя мироглед, своя идеал за пространството и за дейността.

Тия истини са основа за ученика. Той трябва да осъзнае тия три изкуства, за да може да има система - правилна, логична, проверена. Ученикът никога не трябва да се базира на непроверени неща. Опитите, проверките, за него са най-интересното и най-любимото. Кое може да го накара да отиде да посрещне слънцето? Нали ефектът на изгрева? Кое може да накара ученика ще отиде в една цветна градина? Нали ароматът на цветята? Кое може да го накара да отиде на планината? Нали ефектът на планината, просторът на планината? Кое може да го накара да размишлява? Всички ония причини, която са тясно свързани с неговия живот, е неговата същина. Понеже животът и същината му са свързани с размишление, затова казваме: най-лесното изкуство за ученика е да овладее размишлението, т. е. да си служи с мисълта на Великото върховно ръководство. Достатъчно е да овладее мисълта, достатъчно е да придобие вариациите на таза върховна мисъл, за да проникнат в него и художествените идеи за съдържанието, и за състоянието.

Къде ученикът се спъва сега? Чрез изкуството размишление той иска да овладее изкуството съдържание и изкуството състояние. Не може. Не че не може, но трябва дадена среда, дадени условия т. е. за едното е необходимо пространство, а за другото е необходима вечност. Ученикът още не е достигнал до пределите на пространството, а колко повече до необятността на вечността. Ето защо, тия изкуства са скрити още за него. Не му предаден още ключът нито за съдържанието, нито за състоянието. Но за размишлението ученикът има вече клеча. Върховното ръководство е предало това изкуство на ученика и сериозно следи как се развива то в съзнанието му. Колкото повече съзнание се овладее чрез това изкуство, толкова повече щедростта и откритието на върховното размишление е достояние за него.

И тъй, обръщаме внимание: недейте да смесвате нещата и да се тревожите за някакви си неуспехи по отношение на върховното съдържание и на върховното състояние. Това са хубави перспективи за вас. Това са области, които за в бъдеще ще завладеете. Това е вашата цел. Затова ви подготвя Върховната вътрешна школа. Не бива преждевременно да проникнеш там, където светлината е ослепителна. Тя ще нанесе поражения на някои органи на окото. Не бива също така да изживявате едно състояние на Върховното начало, защото може би ще стане някакъв дефект в мозъчната, в умствената система. Защо? Защото ще има недоразбиране. А за да има ученикът правилно разбиране, за да има здрава основа, той трябва да си служи с това изкуство, с този ключ, който му е предаден след дългата опитност, който той ще овладее и ще достигне до пределите на съдържанието.

Но може би ще се зададе въпроса: „Как можем да размишляваме върху неща, които не са реални, която не са съдържателни?“ Как мислите: изкуството размишление слабо ли е по система, по реалност? Едно ще знаеш, ученико; Първоизточникът е промислил. Следователно, ти си в първия акт на Първопричината. Първият акт на Първопричината е размишлението, мисълта. Чрез размишлението, чрез мисълта Великото провидение е разкрило и разкрива съдържанието и състоянието. Съдържанието, това е способността на Великото начало, а състоянието, това е естеството на Великото начало.

Кое е най-важно за ученика? Способността и естеството? О, не! Деятелната функция. Коя е тя? Способността размишление, защото но начало ученикът има качеството съдържание и системата състояние. А кое му липсва? Липсва му изкуството размишление. Той не мисли право. Той е бил досега в състояние на неправилни отношения към всичко, що е създадено в битието. Благодарение на тази крива мисъл той е нарушил великите закони в природата, нарушил е порядъка и системата на Първомислителя, на Първоизточника. Ето защо, сега иде едно ново коригиране. На ученика не се говори за съдържанието, не му се проповядва за състоянието, но за размишлението т. е. да изправи своята мисъл но отношение на времето, защото всички работи на ученика са съставени но време. По време той трябва да има отношения, по време трябва да яма работа, по време трябва да разрешава своите задачи, по време трябва да определя своята служба. Точен по време, тъй както е казано като часовник. Само така той ще има вече една обхода по време, ще има една усмивка по време, едно движение по време. А знаен ли какво е това да имаш движение по време? То е да бъдеш претеглен такт, претеглен тон в дадена гама, да бъден така респектиран, че всичко у тебе да бъде плавно, идеално.

Ето как трябва да бъде възпитан ученикът, за да може да има признаците да му предадат и ключа на съдържанието. Под съдържание разбираме великите възможности. Във вашата мисъл трябва да има съдържание, размишлението трябва да има съдържание, движението трябва да има съдържание, но когато стана въпрос за върховното съдържание, там вече се иска специален ключ.

Какво сме ние сега между вас? Ние сме дадения ключ на размишлението. Ние сега по време размишляваме, по време сме между вас. Вие казвате: „В 7 ч. и 30 м. ще имаме среща“. Значи по време. Вие още не сте казвали да имате среща по съдържание. Щом ще имате среща по съдържание, трябва да имате пространство. Добре. Как ще определите времето в пространството, за да имате среща? Нали е трудно? Много е трудно. А как ще определите време за състоянието във вечността? Това е още по-трудно. Ето защо, най-голямата възможност на физическия свят, където ученикът е ограничен в едно физическо тяло, с едва физическа форма специално като условие, е дадено времето с размишлението.

Трудна ли е тази тема? Не е много трудна. Тя е ежедневна. Вие си служите може би с нея. Тя е ваша възможност, понеже вие не сте я животинското царство. В животинското царство това време липсва. Животните се движат по принуждение, по инстинкт. За тях няма време, няма пространство, няма вечност. Защо? Защото у тях няма още свободна воля. Там има инстинкт. Там мисълта е слаба. Стомашната система е, която определя мозъчният апарат при животните, докато при човека вече мозъчната система определя стомашната. Ако някъде има дефект, то е благодарение на това, че стомашната система понякога е направлявала умствената система и е станало объркване, грешка. Защо е така, това е дълга история. Когато ученикът почне да размишлява, всичко ще открие. Защо? Защото има обекта, има и времето. Определяш дадено време да изучиш известен обект. Чрез опитност ще се открие истината.

Не е малко за ученика да има дадена възможност като време. Голяма привилегия е това - по време да вършиш всички твои работи, по време да се подвизаваш, т. е. да осмисляш всяка минута от своето време. Ученикът вече претендира за свое време, когато животното не може да претендира. Едвам се е родило агнето и веднага го пращат в скотобойната. То не разполага с времето. Така е в с другите животни. А ученикът напълно може да разполага с времето, стига да бъде разумен, съобразителен, тактичен.

И тъй, като обект на Върховното ръководство, като способност на Върховното ръководство, като представителни сили на Върховното ръководство, ученико, застани на висота, застани на определеното за тебе място, за да можеш да се ползваш всестранно, вглъбено от определеното ти време. Кога да е, ти трябва да завършиш процеса с определеното време, за да можеш да влезеш в процеса пространството. И там ще трябва да ликвидиран, за да можеш да влезеш в процеса на вечността. Тогава де можеш да кажеш: „Не съм във времето. Извън пространството съм, във вечността.“

Научи се да виждаш красотата, чистотата, да виждаш блясъка и възможностите във времето. Времето ти е създало такъв завиден свят: чудни градини, извори, планини. Макар те да са вековни по произход, но са в обсега на твоето дадено време. Следователно, за теб те са дадено време. Навреме иди в китната градина, навреме се изкачи на планината, навреме изживей цялата красота на околната природа и бъди уверен, че ще завършиш благополучно своята задача. т. е. ще завладееш напълно изкуството на времето чрез размишлението.

Сега имаш простор за размишление. Цялото минерално царство, цялото растително и цялото животинска царства ти са дадени за размишление. Дадено ти е време. Можеш да правиш своите научни изследвания. Те са толкова много, с хиляди. Достатъчно е да се роди в тебе любовта към съдържанието на тия светове. Ти не си ограничен, както малкото червейче е ограничено в земята, тъй както водата е ограничена под земята, тъй както кварцът е ограничен под земята, тъй както солта е ограничена, тъй както радиоактивните лъчи са ограничени в земята. Те нямат пространство. Имат само ограниченото, силното. Всички тия елементи са под закона на насилието.

Каква благодат, при какви особени състояния се намира ученикът благодарение на многото и многото възможности на времето. Има време да се радва, има време да скърби, име време да размишлява, има време да си поспива, да се удоволствува, има време да се движи, има време и да работи. Колко много е дадено на ученика. И колко други възможности му предстоят, стига да се удостои да му се предадат и другите ключове.

Ученико, ти си вече познат, понеже си служиш по време с мисълта на Провидението, с мисълта на Първоизточника. Този Първоизточник е в тебе вече импулс, трептение, живот. Ти вече се чувстваш самостоятелен, чувстваш се господар на времето и казваш: „В еди колко си часа трябва да бъда там и там, в еди колко си часа трябва да се срещна с този и този“. Вадиш своя часовник и разполагаш с времето. Господар си на времето. Времето напълно ти се подчинява. И ако има някъде упорство, то се дължи на някои неуравновесена сили, на някои несъзнателни сили, които ти препятстват, но времето никога няма да ти препятства, защото то е дадено.

Ще кажеш: „Трябва да отида на планината, но има буря, сняг, дъжд. Ето как сме възпрепятствани. Не разполагаме с времето“.

Ученико, когато размишляваш, така ще построиш своето време, че да не препятстваш на службата на дадените сили, т. е. тя трябва да бъдеш барометър и да знаеш с какво време разполагаш преди да е дошла бурята. Защо? Защото си специалист по време. Тя владееш изкуството на времето. Имаш тия способности. Имаш способността съзнание, способността интуиция, съобразителност. Следователно, ще се съобразиш и ще знаеш за всяко дадено време. Ще знаеш дали ще има изгрев или мъгла, дъжд или сняг, дали ще има вятър, или буря.

Всичко това ученикът трябва да знае на време. Ако това той не научи, ако не владее тия ключове на времето, как ще му дадат ключа на съдържанието?

Трудно е, ученико. Трябва да бъдеш специалист, виртуоз, веднага да влезеш във връзка със силите на времето. Тогава те ще ти напомнят.

Стани приятел на силите на времето. Те достойно ще ти помогнат. Те са отзивчиви, благосклонни. Те никога няма да ти увредят, ако ти не ги изнасилиш. Щом ги изнасилиш, има последствия.

Кога ги изнасилваш? Не знаеш, че де има снежна буря и тръгваш. Качваш се на високата планина, но си затрупан. Ти си изнасилил времето. Отиваш при бистрия извор, пиеш от студената вода. Ти си изнасилил силите на времето. Всяка грешка на ученика е все изнасилване на времето. Когато навреме стават нещата, никога не се явяват противодействия и страдания.

Ще трябва да се коригирате, за да можете да боравите вече с времето. Чрез своите недъзи да видите нарушенията, които са станали във вас благодарение изнасилване на времето. Ще трябва да се заемете специално със себе си. За да минете пределите на времето и да навлезете в съдържанието, трябва да коригирате постъпките си с времето. Слаба ви е още волята. Тревожите се и казвате: „Кога? Защо?“ Да няма вече изнасилване. Искрено ще си признаем и да осъзнаеш, че си изнасилил времето и си пострадал. А сега имай доброто желание да коригираш до основи, абсолютното нарушението.

Този метод е вътрешен метод. С него не се парадира външно, но се взимат външни мерки и средства. Трябва едно вътрешно проникване към вътрешното време в ученика, защото кръвта до време се движи, дробовете по време дишат, ушите по време слушат. Изкуство за ученика е така да нагоди времето, че да има възможност по дадено време да слуша най-великата симфония в живота, по време да глада най-прекрасните, най-красивите обекти и по време да се ползва от най-сладките, от най-ароматичните свойства да дадени продукти.

Тази лекция а наистина за ученика от нисшите класове - да са научи бебето как да се храни, как да са движи, как да се облича, как да говори, какви отношения да има към майка си и към баща си, ж към околната среда, но ние имаме тук една изпитателна система. Трябва да се овладее тази система, за да може ученикът да възстанови всички ония нарушения, които по време са създадени. Има моменти, когато по време са нарушени някои органи. Идват моменти, когато и по време могат да са възстановят, но процесът е бавен и труден. Затова от днес нататък, ученико, запази онова, което не е нарушено, за което точно е спазвано времето, за да можеш да продължиш за в бъдеще своето развитие. А всичко нарушено ще имаш грижата постепенно, макар и бавно да възстановяваш връзката между всички здрави органи и онези, които са в болезнено състояние, за да могат здравите органи да предават здрава енергия, здрави сили на болните органи, защото щом един орган в тялото боледува, целият организъм го чувства и е разстроен. Изкуство е за ученика посредством запазените още сили да коригира нарушените органи в общия организъм.

Това се отнася сега за дадени моменти, защото се намирате на физическото поле. Когато минете а отвъдния свят, там вече няма да се занимавате с нарушените, т. е. с деградираните органи. Там де се занимавате с други органи, органи от друго естество, от друга кал пръст са направени те.

Но ще кажете: „И там ли има кал и пръст?“ И там има естество. Навсякъде има естество. Зависи неговата ценност и качество. Колкото повече естеството е ценно и качествено, толкова повече то е свободно от грешки, от насилие. Насилието съществува в грубото естество. Там където има сцепление, където има поляризиране, където има кондензиране, противодействието е много голямо.

Сега ние обръщаме внимание на ученика на Върховната вътрешна школа така да оценява времето, че да няма абсолютно никакъв процент загуба.

Кога може да има загуба? Когато спи. Ние казахме, че дори и в сънно състояние, ако той бъде подготвен, пак може да използва времето, защото неговата деятелност и неговата способност на духа никога не престават да размишляват.

И тъй, употреби своята зеница навреме да гледа.

Къде ще гледа по време? Да надникне в пространството, но да се съобразява с околната среда. Да не изнасилва околната среда, за да прониква в пространството. Щом минете през времето, ще заживеете в пространството т. е. чрез размишлението ще заживеете в съдържанието.

За да може да достигне до положението на посветения, нему му трябват тия три ключа: размишление, съдържание и състояние. Те се съдържат едно в друго. Тъй както имате Бог отец, Син божи и Дух свети, така имате вечност, пространство и време. Това е логосът на нещата.

И тъй, когато почваш да размишляваш по дадена тема, избери момент на време. В това ще се състои твоята способност да избереш даден момент за размишление, за творчество, за композиция, за художество, за наука. Колко много такива моменти от време са загубени. А сега вие казвате: „Защо не ни е вървяло? Защо не сме достигнала това и това?“ То е благодарение на загубеното време. Казано е от великите посветени, че окултният посветен ученик не живее във време и пространство, а във вечността. Това е вярно, но докато се посвети окултният ученик ще трябва да овладее времето, за де може да влезе в пространството и заживее във вечността, в безкрайността.

Това е йерархичен път, това еволюционна система, която никой не може да наруши. Дори и боговете не могат да я нарушат. Тя е строга. Няма същество, което да я е отминало. Ако някой пък е направил усилие за това, непременно е започвал отново.

И тъй, за да имате подготовка от Върховното ръководство, за да може тази подготовка да въведе ученика в реалността, във възможностите, той трябва да бъде образцово подготвен, образцово коригиран, образцово свободен, образцово построен. Всичко у него трябва да бъде образец.

Ще пожелаете може би да видите модела, по който да създадете този образ? Моделът е даденото ви време. Няма по-гениален образец от времето. Това време е свързано с вашата вътрешна емоционална система. Тя чувства времето, тя знае за времето, тя се ръководи от времето. Достатъчно е ученикът съзнателно да проучи тази вътрешна станция, това вътрешно ядро, което е свързано със системата на Върховното ръководство.

Тук разглеждаме един голям въпрос: какви са възможностите на ученика и кои възможности той може да използва, за да влезе в процеса на творчеството. Той трябва да владее процеса на творчеството. Иначе ще бъде изключен като ученик. Няма ли творчество, няма явления, няма живот, т. е. няма дарби, няма факти, няма движение, няма резултат. А защо си ученик, когато няма резултат? Ще бъдеш ученик, който носи винаги двойки и бележника си. Не че ще бъдеш забравен, изключен, но винаги ще се тормозиш, защо да бъдеш последен.

Има ли нещо лошо да бъдеш последен? Не си последен, защото след тебе има много по-последни от нисшите мирове. Ученикът обаче е във връзка с Върховното размишление, Следователно, той трябва да бъде пръв.

Пръв той трябва да се събудя, пръв той трябва да бъда на изгрев, пръв той трябва да работи, пръв той трябва, да. е композирал, пръв той трябва да е нарисувал картина, пръв той трябва да е овладял някои клонове на науката. Навсякъде той трябва да бъде пръв.

Кога ще бъде пръв? Тогава когато е свързан с вътрешната емоционална система, с вътрешната божествена система и използва връзката на тази система с Върховното ръководство.

Ще кажете, че тук става едно раздвояване - ученикът има нещо способно, а е неспособен. Ученикът трябва да проучи и овладее кое е онова, което е ръководно начало у него, и кое е онова, което е извън това ръководно начало. Извън ръководното начало е насилието у него, а ръководното начало у него е размишлението. А кое е същността? Съдържанието. А способността? Състоянието.

И така, запиши в своя дневник: размишление, съдържание, състояние. Запиши в своя дневник: по време из пространството и във вечността. Само тогава ще видиш какво си ти, какво място заемаш, какво време изпълваш, в какво пространство се движиш и в каква вечност си състояние. Тогава ще осъзнаеш всички твои същини като една обща божествена система, система която е построена чрез проектираните Божии размишления.

Ученико, ти си едно ценно размишление. Колко много първичните върховни сили са размишлявали върху твоето устройство, за твоето дадено време, за твоята способност в пространството и за твоето начало във вечността.

Ще чуеш ли някъде другаде за себе си, тъй както ние тук ти изнасяме? Никъде няма да чуеш. Защо? Защото ние сега те измерихме при едно специално дадено време, използваме това специално дадено време и най-обстойно ти описахме нещата. Говорихме ти за твоята възможност, говорихме за даденото ти времева перспективите на бъдещето ти пространство и най-после за състоянието на вечността, на безкрайността.

Когато така те построяване, ние те въвеждаме в многото планети на слънчевите системи, а оттук - в слънцата. Така ти си въведен в общата верига на Великото сътворение.

Ученик без творчество не може да бъде познат. Ученик без творчество не го приемат в общия колектив. И да го приемат навярно ще му дадат служба да носи вода, камъни, тухли и кал. И тази работа трябва да върви, трябва някой да я вържи, но това не е достойно за един ученик на Върховната вътрешна школа. Така че, той трябва да бъде по време буден, напълно да овладее мислите на Върховното ръководство. Мислите на Върховното ръководство трябва да бъдат за него най-великата художествена система и най-съществената координация на неговата работа.

Ученико, колко възможности има в тебе, за които е необходимо само навреме да посегнеш и да откъснеш едно от плодовите дървета. Те са като плодове - вкусни, сладки, но трябва навреме да посегнеш, когато са узрели. Никога не късай зелен плод, защото това е нарушение т. е. действие не навреме.

Сега вие казвате: „Кога е време и кога не е време?“ Имате дълги опитности, когато сте грешили без да е време, когато сте се срещали без да е време, когато сте се удоволствували без да е време. Нарушения, нарушения, нарушения . . . а сега са последствията. Сега вече се въздържате от нарушения, но дойдоха последствията, разстройство на цялата органическа система. А за ха може ученикът да бъде здрав по дух, той трябва да има здраво тяло. В болното тяло Духът отсъства т. е. геният не се проявява чрез хилави органи. За гения трябват и гениални органи.

Това да не ви обезсърчава. Истината е такава - ученикът да се стреми към гениалност. Това е негова възможност , както и на всяко същество по лицето на земята, и пространството. И в другите слънчеви съзвездия са дадени известни възможности.

Колкото и да засягаме въпроса за подготовката на ученика, тя вечно ще остане недоразрешена. Защо? Защото безчетни са възможностите, при които ученикът съществува. Те не могат да се изброят. Трябва много време, много време, а ученикът е закъсал във времето. Няма вече за него време. Той вече се притеснява и казва: „Кога? Няма време“. Няма време. Ако бихме имали време, бихме се спрели специално върху всяка една възможност, но сега нямаме време да изясняваме. Ние сме при вас само за един два часа. През останалото време вече вие разполагате с дните, с часовете, със седмицата за размишление.

И тъй, за да може Върховната вътрешна школа да изиграе своята роля, ученикът в тази Школа трябва да бъде абсолютно изправен т. е. да бъде абсолютен по отношение даденото му време. Не може иначе. Ако беше извън времето, щяхме да кажем, че то не го засяга. Но понеже е във времето, следователно, времето за него е възможност.

Не е лошо да бадем навреме, да присъстваме навреме, на време да извършим известна свещена церемония. Този момент е толкова силен, колкото да бъдеш и в пространството или във вечността, защото във времето процесите са толкова интересни, толкова забавни. Там са съчетани и красота, и светлината, и чистотата, и радостта, и щастието.

Ето какви са дадените условия специално за ученика на земята. Той се е ограничил в едно миниатюрно тяло, в една малка вселена, наречена микрокосмос, малък космос, но това малко ядро е комплекс на големя възможности. От тук идваме до онова заключение, че малкото то е равно на голямото. И по състояние малкото е също така необятно като голямото.

Трябва да бъдем на ясно: какво сме, защо сме, къде сме, какво трябва да извършим и какво трябва да постигнем. Трябва да бъдем наясно, откровени, искрени, понеже фактите са факти. Вие присъствате, вие съществувате като силови единици, вземате участие в общия колективен живот както в природата на планетата, така и в общата слънчева система. Това е факт. Никой не може де го отрече. Вие сте фактите, вие сте обектите те. Следователно, нищо друго не остава, освен едно коренно коригираше, едно абсолютно освобождение и едно правилно размишление. Така ще бъдете свободни. Няма кой да ви тормози, няма кой да ви насилва, защото вие вече познавате своите минали изнасилвания и сте в процес на коригиране. Мъчно е да се възстанови една органическа система. Това подразбира условия, подразбира време, подразбира средства, но ученикът трябва да бъде онзи лекар, който да може да си послужи с малкото време, с малкото средства, с малкото възможности и с тях да направи известно чудо, като ги съчетае така, че да внесе животворния еликсир в своята органическа система. Ученикът трябва де се лекува чрез мисъл. Голямо давление на мисъл трябва да има върху дадени нарушени системи на органите, защото органите са необходими. Духът се проявява чрез органите. Това запиши в странилите на своя дневник. Духът използва органическия свят, за да може да прояви истинското лице, истинския образ на Върховното ръководство.

И тъй, заедно, като общи строители със способности на Духа, устройвайте себе си, за да може да се видите един ден като завършени светилища, като гениални идеолози , композитори и художници на новото битие. За този проект системата вече ви се разяснява. Нов бит, нов човек - това е посветеният ученик.

Тази е най-достъпната мисъл. По-трептяща ще намерите във висшите светове. А тук, на физическия свят, понеже мисълта минава през много препятствия, през много пречупвания, през много съпротивления, затова нейната сила е по-слаба, отколкото мисълта във висшите светове. Благодарение че е така, че тук тя се поляризира в такава сила, вие можете да издържате. Ако бихме пуснали сега по-голяма струя на мисълта, не можем да предвидим какво би станало. Но ние казахме, че действаме по дадени възможности в дадено време.

Използвайте това , запишете в дневниците си историческото събитие, което става сега във вашия живот. Историческо събитие е, защото досега не е ставало. Досега вие вървяхте, досега вие предполагахте, не сега сте пред самата реалност. Вас ви описаха, вас ви ангажираха, вас ви натовариха. Вие не сте вече при онези, които са в забрава, които не са под охрана. Вие сте охранявани, защото ви натовариха с известно богатство - да разнесете по цялата земя онова устройство на мисълта, което ще бъде едно ново начало специално за живота и културата на човешките същества, които живеят на планетата Земя. Имате вече предназначение, имате повиквателни. Вие сте вече мобилизиращи. Мобилизацията е извършена от Великото върховно ръководство още през 1919 г. с предтеча 1914 г. Но благодарение да слабите сражения, благодарение на слабите стълкновения и . слабите офанзиви, мобилизираните са се отпуснали, като казват: „Може би, когато и да е, ще паднем в сражението“. Това е в реда на нещата, но не трябва да забравят, че са на фронта и борчески да се защитят. Този фронт е създадем от Великото всемирно бяло братство срещу цялата тъмна ложа, срещу насилието и грубия материализъм.

Вместо Върховната школа да бъде строга, дори недостъпна, тя е така интимна, така близка, че може да се занимава с най-обикновените прояви за ученика. Защо? Защото ученикът трябва да намери топло чувство, трябва да срещне искрен, истински субект, защото трябва да заживее с откровеността на братството, с идеята на братството, защото Върховното ръководство е най-прямата и най-топлата ръка, която може да се сложи винаги на сгорещената глава на ученика.

Върховната ръка е, която ще спаси ученика през време на големите стълкновения, на големите сражения за извоюване на абсолютната свобода. Духът на Върховното ръководство е най-импулсивната система, която така координира мислещата система на ученика, че той е свободен да композира някои нови явления в своя живот. Върховното ръководство е прекия посредник между Бога и ученика. Върховното ръководство така конструира мисълта на ученика, че той наистина има пълната надежда и вяра, че ще завържи Школата с отличие.

За него вече грее слънцето, за него блестят звездите, за него пеят пойните птици, за него растат цветята, за него клокочат изворите, за него се издигат планините във висините, за него говорят прекрасните деви за него са в екскурзия адептите, за него създават учебна подготвителна система учителите, за него се радват боговете.

Ученикът е родения младенец в люлката на светлината. Прекрасните деви го люлеят и запяват една от прекрасните песни на слънцето, а слънчевата майка нежно го кърми, нежно го храни. Ученико, ти си под вещите грижи на цялото колективно висше строителство, защото Върховното ръководство подразбира всемирно творчество. Чрез твоя субект да се израза голямата способност на дадена върховна сила, която умело работи.

Бъдете израз, бъдете ново сътворение, нова постройка, напълно да се прояви художественото чувство, композиторската дарба на Върховната школа, която ви устройва. Бъдете вече слънчева корона. Нека тази слънчева корона се сложи върху вашата глава. Това да бъде голямото знамение, това де бъде чудната проява на Цялото Върховно ръководство.

И тъй, бъдете върховно размишление. Имайте красива мисъл. Красивата мисъл и красивият цвят са идентични, понеже всички цветове са проява на божията мисъл. Божията мисъл ги е предвидила. Тя им е дала бит, форма. Следователно, когато се говори за красива мисъл, то е да разцъфне във вас тази мисъл, да даде един цвят идеален, красив, ароматичен, да бъде представител на повече цветове на дъгата.

Божията, мисъл се е проявява като цвят в размишлението, като движение или живот в съдържанието, а като същина се е проявила, како творчески дух в посветения ученик. Следователно, какво ще срещнете в живота си? Цвят, движение, светлина - резултат на творческия Дух.

И тъй, нека вашата мисъл бъде разцъфнал цвят.

Бъдете планински връх и всеки който се изкачва горе да се радва на необятните всемирни слънчеви системи в простора.

Такъв е ученикът и такъв трябва да стане. Ако е закъснял, не трябва да се отчайва, но да конструира, да съгражда себе си.

Варна, 10, 4, 1955 г.