Jump to content

Recommended Posts

НОВАТА ОБСТАНОВКА

Когато пред ученика се поставя въпроса за новото посвещение, за новото ориентиране, за мястото и пространството, което трябва да заеме, ние имаме единствената задача да му осигурим това пространство, да му осигурим бъдещето и посвещението като едно голямо постижение.

Ученикът трябва да постигне. Какво ще постигне? Какво му е необходимо? От какво е той лишен? Лишеи е от правилна ориентация, лишен е от знание. За да бъдеш ориентиран, трябва да знаеш. А щом знаеш, не може да става въпрос вече за ориентиране.

Когато се разглеждат големи, върховни въпроси, които стоят пред съзнанието, пред мисълта, пред интелекта, налага се като необходимост да се ускорят някои събития и то колкото е» може с по-голям темп, макар да са необходими и известни жертви. В миналото ние казахме, че работата трябва да се свърши. За да се свърши работата, необходимо е ускоряване.

Какво ще ускори ученикът? Къде е той останал? Останал е в утринното пробуждане, останал е в личното му участие в онова сложно събитие, в онези сложни моменти, когато силите на Бялото братство разрешават един сложех въпрос, един сериозен въпрос - създаването на Всемирната школа по лицето на земята. Изостанал е ученикът още в това, че той е служил и продължава да служи на известни традиции, които така са замъглили неговото съзнание, че мъчен е въпросът как да се проведри това съзнание и как да се освободи, за да може да получи една свободни действаща сила, която да има радиус на най-големите възможности, чрез които да се определи неговата сфера, неговата орбита, неговия свят.

Изостанал е ученикът и в безлюбието. Той се е самовъзлюбил, той се е самоограничил и самоизлъгал. Ние няма да засягаме въпроса за какво, но трябва да има едно ускорение под действието на Върховната воля. Ние и друг път ви говорихме. Тя е, която има върховното право да разрешава всички въпроси както интелектуални , социални, така и по отношение и на изкуството. Следователно, Върховната воля е ръководно начало за ученика. Чрез нея той може да премине през многото области, сфери, за да може да навлезе в проведреното небе, там където идеите, смисъла, там където живота, там където душата са централни ядра.

Колкото и да говорим за централните ядра, колкото и да увещаваме, все пак на ученика се налага да ускори своето развитие, за да може да влезе наистина в тия области, за да не би да каже: „Много труд, много въжделения, много размишления а вее пак нямаме постижения“. А знайно е: който се насили, той ще го грабне. Този който е тръгнал, той ще стигне. Този който търси, то ще намери.

Независимо от давлението на върховните сили, ученикът трябва да ускори своето развитие. Върховните сили ще го моделират, меко ще пипат върху него, ще му дадат както форма, образ, така и нюанси, така и сфера, но никога няма да изнасилят нещата, за да го пробуждат от сладкия сън. Те ще приложат само своето изкуство, но изкуство се прилага само там, където има подходящ материал - доброкачествен мрамор, доброкачествени багри, доброкачествен тоя, цвят, число, доброкачествени енергии, звучни енергии.

Върховните сили ще свършат тази работа. Ето защо, добрите начинания, добрите прийоми, добрите постижения ще дадат добре оформена структура. А това е култура.

Не можеш да говориш за култура, ако нямаш изящно красиво тяло. Не можеш да говориш за култура, ако нямаш прекрасен образ, ако нямаш чудна светлинна мисъл. Не можеш да говориш за култура, ако не си силен да овладееш себе си, да пресъздадеш себе си и да освободиш себе си от недъзи, от немощ, от болести. Новата култура е ново явление в света на земята. Новата култура е прииждане, прилив, посаждане. Добри майстори се нагърбиха със задачата добре да посаждат. Светли сили слизат на земята специално за изкуството посаждане.

Какво ще посаждат? Ще посаждат онези храсти или онова дърво, което има ароматично ухание, защото тия сили са така нежни, така чувствителни, че никога хе биха се спрели там, където отсъства уханието.

Когато говорим за новата култура, подразбираме абсолютно добро, абсолютно чисто, абсолютно светло, абсолютно любовно, абсолютно радостно.

Защо се иска абсолютност? Тази абсолютност се иска само от върховните сили на Бялото братство. Черното братство не би поискало тия неща, но върховните сили са винаги на страната на светлината, на чистотата, на Духа. Щом говорим за нова култура, трябва и обстановката да бъде нова. Новата култура създава нова обстановка - обстановка по място, обстановка по дълбочина, обстановка по широчина и височина, обстановка в багри, ток и цвят, обстановка в трептение, обстановка в радиация.

Така е необходима новата обстановка, както е необходимо ускорението. Само чрез ускорения темп на духа ще се създаде новата обстановка. А при новата обстановка ще се създадат и нови културни придобивки, нови културни светове, нови културни планети и звезди.

Когато така засягаме въпроса, ние имаме единствената задача - ускорено да просветим вашето съзнание, ускорено да се движите, ускорено да пристигнете в новата обстановка, когато сте в новата обстановка, тогава ще можете да изживеете новия трепет на върховните сили на Бялото братство. Затова е казано на ученика да има ускорен темп.

За да бъдеш културно издигнат, за да бъдеш културно пълен и скрит, е необходима една специална обстановка. А ние точно за тази обстановка говорим толкова години вече. Това е обстановката на вътрешната школа, обстановката на Върховната вътрешна школа. Ако в миналото е имало такава обстановка по лицето на земята, то колко повече сега, при това висше издигане на интелекта, на това пробудено вече съзнание за битието, за материята, за енергиите, за светлината. Безспорно, има голяма придобивка, голямо постижение, има умове, които са вече ангажирани от новата обстановка. Макар и да не познават детайлите, да не познават плана, системата, те вече се използват за новите открития, които ще легнат в основата на новата култура.

И тъй, ученико, дълг се налага да следиш зорко за развитието, за проникването на тия откриватели. Защо е необходимо това? За да може да има линии на нова обстановка, т. е. да има път на ускорение. Ученикът ще влезе в новата култура като един вътрешен сърдечен свят, т. е. ще влезе като жрец в Светинята, която ще бъде основата, която ще бъде заложбата за интелектуални придобивки.

Ето каква е новата мярка за любовта на ученика. Той люби, защото може. Той люби, защото има вече нова обстановка.

Интересен е въпросът за обстановката. Много от учителите на миналото са засягали този въпрос, като са обяснявали, че има друг свят, други области, други сфери, по-висши от земята. Ние няма да ви говорим с този език. Ние ви казваме нова обстановка. Какво значи това? Сам ученикът да бъде вече една специфична нова обстановка.

За кого е нужна тя? Трябва ли тази обстановка на другите? Ако слънцето не беше специална обстановка, можеха ли да се ползват съществата от него? Ако земята не беше специална обстановка, можеха ли да се ползват съществата по нея? Не можеше. Ето защо, дълг се налага на ученика да бъде такава обстановка, от която ще се ползват стотици, хиляди, милиони разумни души.

От какво ще се ползват? От хубавите образни черти, от хармоничните линии на живота, от багрите на живота, защото светлите същества имат качеството, имат способността да съзерцават при голямо уединение Бога във всички твари и явления в голямото битие. Щом си обект на съзерцание, ти си една специална обстановка.

Защо обстановка, а не друго? Защото под обстановка се разбира дадени условия - условия на всички възможности.

Не може да се говори вече на друг език. Няма време вече да се говори за елементарните неща, в които ученикът вече се е посветил. Няма вече време да се занимаваме с въпроса за деградирането, с въпроса за примирението и жертвата. Не, ускорен темп на обстановка. Там където има ускоряване, има раздвижване, има събития, революция, има преход,

В кои полета ще се изразят тия събития? Дали във вътрешните или във външните? Всички тия събития ще бъдат във външните полета, а резултатите ще бъдат трептение във вътрешните полета. Вътрешните полета са специалната обстановка и затова ученикът трябва да се представи вътрешно, т. е. да бъде вътрешно мъдър, вътрешно любвеобилен, вътрешно истинолюбив.

Какво значи това вътрешно? Много се е говорило в миналото, продължава и сега да се говори.

А защо е необходимо едно вътрешно мълчание? Какво се постига с това? Когато вътрешно си съсредоточен, ще вземеш участие във вътрешния строеж на живота. А няма ли хармония вътрешният стремеж, не може да има и външни резултати. Ако не беше се утаила дълбоко водата, нямаше да се избистри изворът. В един миг всичката вода щеше да излезе на повърхността. А тя е цистерна - дава толкова, колкото да се утоли жаждата, а изворът, вътрешното съдържание, е дълбоко скрит в земята. Така и ученикът трябва да бъде пълноводен извор, дълбоко скрит, от никого не видян и ненапрашен, и от всичкото това изобилие да дава по малко.

Това е характер, това е култура, това е разбиране. Ето защо, не е простено на ученика да раздава безразборно, да бъде бъбрив, да не държи сметка на своите мисли. Всяка мисъл в ученика трябва да бъде съчетание на бистри, чисти, живи водни капки, и с мяра да се дава на този, който е жаден.

Ето каква скритост, ето каква ускореност по отношение вътрешното богатство. Когато говорим за ускорение, се разбира колкото може повече да се даде на повърхността, да се даде ефект? О, не. Учението на ученика е без ефекти. Учението на ученика е само дело. Учението на ученика е специална вътрешна обстановка. Само при това повдигнато съзнание ученикът ще може да вземе участие в създаване на програмите за бъдещето посвещение.

На ученика са налага да познава детайлно създаването на новата обстановка. При новата обстановка се налагат нови програми, нови условия.

Как ученикът ще разбере за тия условия? Кой ще го подкани? Има ли специални сили? Има ли специални реформи? Само върховните сили на Бялото братство знаят за великите планове на сътворението. И ученикът на вътрешния живот ще трябва да знае за силните давления и голямото ускорение на този импулс на белите братя.

Когато засягаме въпроса от върховен характер, се иска една особена материя, една особена енергия, светлинна енергия. Защо? Защото върховните неща са абсолютни. А всяко едно абсолютно явление е особена комбинация. Благодарение че е така са се създали тия чудни светове, които от милиони години съществата от планетите са се стремели да проучат и още не са успели.

Каква сложност, каква върховност. Много пъти се е задавал този въпрос, много пъти се е изнасял на сцената пред много души, но все не е бивал разрешавал окончателно само заради това, че новата култура не е още в своя апогей. Право е на посветения ученик, право е на вглъбения размишляващ ученик - този който не го интересува вече какво става из обществения, социалния, дори и научния живот. Защо? Защото това е спирачка. Ако той се спре там, ще закъснее, т. е. ускорението ще получи бавен ход, а не е желателно, защото при началото на върховната култура се иска ускорен темп. Да се прави изкуствено забавяне, това е нарушение на великия върховен план, Помнете: имате работа с върховните сили. А върховните сили не са нищо друго, освен Върховната закономерност в битието.

Ние повдигаме, така да се каже, завесата за някои въпроси, за известни положения. Правим това, защото се иска от присъствието на върховните бели братя. Те са, които са се заели да внесат висшата братска върховна култура, т. е. така да въплътят Бога, че той да бъде ухание, зрение, осезание и слух, за да може всяко явление да проговори, т. е. немите същества да проговорят.

Ето в какво се състои новото ускоряване. Всички предмети, всички растения, всички животни трябва да проговорят, т. е. да проговори Бог чрез тях във величие и в слава.

Ние ви говорен за едно славно бъдеще. Колкото и да ви използват другите сили, все пак вие сте тласнати напред към това ново поприще, към тази нова област - абсолютно откриване действащите сили на Божия дух.

Посредством кои органи ще направите това? Посредством вашата мисъл, вашата интуиция, вашето ясновидство, вашето презрение, вашето вглъбяване. Върховните неща искат и нови сетива, нов ум, ново съзнание с голям капацитет, с голяма организация, с чудно действащи енергии.

Кои са тия средства? Ученикът на Върховната вътрешна школа ги знае. Те са върховния стремеж, върховния глад за знание, върховното изкуство, върховното откритие. За да може всичко това да се постигне, налага се ученикът да влезе в нова сфера - сфера на Духа, т. е. в новото дело на Духа.

Нима Духът има и старо дело? Има стари образи, но Духът вечно се подмладява, вечно се обновява. Той е голям резервоар. Колко още много има ученикът да знае, да научи тази обстановка, в която живее, да се излъчи от себе си и да се вглъби в други обстановки на други светове, за да може да направи правилен паралел, правилна констатация, да има правилни отношения за явленията на земята и за явленията на другите светове.

Ето какъв астроном, какъв жив астролог с вътрешни качества, с вътрешни способности, с вътрешни уреди трябва да бъде ученикът. Колкото и да е покрито небето на материалистичния свят с гъсти мъгли, все пак слънчевият лъч прониква и разчиства пътя към съзнанието. Ще дойде ден, когато големите материалисти ще бъдат интензивната и най-върховна обстановка. Налага се това по отношение на ония събития, които ще има да разрешават силите на Бялото братство към ония събития и явления, които предстоят да бъдат осветени, да бъдат представени пред Върховното ръководство.

Колкото и де се вглъбява ученикът в тия области, в тия сфери, той не може да бъде така подготвен, че да се съсредоточи в детайлите на новата обстановка, която създават силите на Върховното братство. За да има правилно разпределение, в програмата на ученика трябва да вземат участие и други спомагателни сили. Еднобожниците казват: „Има един Бог. Следователно, няма защо да се търсят посредници“. Не е въпрос за посредници. Въпросът е да се ускори темпът, да се създаде нова обстановка, при която всички посветени сили да вземат участие в творчеството, в деятелността на Единния, на Единното начало. Тук няма посредничество. Напротив, има една колективизация, има дълбоко размишление за големите, за обширните полета - как да се обходят, как да се изследват, как да се опознаят.

Как ще стане това? Когато отиваш на гости в някой свой приятел да разгледаш неговото имение, сам ли си позволяваш да направиш това? Той ще те разведе, той ще ти разясни. То не значи, че той е посредник. Между посветения ученик и Бога посредници няма, защото ученикът е посветен. Кой е този който ще му бъде посредник? Той вижда дом навсякъде, той го чувства всякога. Следователно, има ли нужда да му каже някой: „Ето тук Бог в каква форма се проявява, а там в каква енергия се изявява“. Не е необходимо. Школите не са посредници. Школите са светилища, т. е. школите са центрове на енергии, които позволяват из известни сили, които имат тези енергии да се движат като спомагателни сили в дейността.

Има ли посредничество? Там където има слабост, недъзи, където има болести, където има невежество, там има посредничество. А за ученика няма посредничество, защото той е равен по сили, по светлина, по мъдрост и истина с Върховното ръководство, т. е. ученикът е пълно въплъщение на Божия дух.

Ще кажете тогава: „Божият дух ли е посредника?“ Божият дух е душа на Бога. Божият дух е дихание на Бога. Божият дух е сърцето, кръвта на Бога, т. е. той е съдина на Бога. Следователно, той не може да бъде посредник за ученика. Напротив, той е учител.

Като ви говорим в този дух, ние искаме да снемем още някои облекла от вас, които още прилежно, внимателно запазвате, т. е. които държите като посредници. Върховната вътрешна школа събаря всички кумири на посредничество. Върховната вътрешна школа не признава никакви слабости, беднотия и немощ. Защото цялото устройство по същество и вещество е Върховен дух. А щом е Върховен дух, не може да става въпрос за някакво си посредничество с ученика. Болният има нужда от лекар, давещият се има нужда от спасител, застрашеният има нужда от покровителство, а ученикът нито е застрашен, нито се дави, нито е болен. Следователно, изключени са спасителите, изключени са лекарите, изключени са покровителите.

Какво в същност е ученикът? Абсолютен самотник? Не е самотник. За ученика е изключена самотата, скитничеството, отшелничеството. За ученика са изключени всички ограничения. Сега е епоха на ученика. Не е имало такава благодатни среда, такива царствени условия за ученичество, както по настоящем. Следователно, най-богатото и най-щастливото същество по лицето на земята това е ученикът, който наследява големите богатства - богатства на ясновиждане, богатства на интуиция, богатства на размишление, прозрение, вглъбяване.

Колко още много мисли, колко материал, колко сили предстоят да бъдат предадени като запас за подготовката на ученика. А това е най-голямата радост, най-голямото щастие, че той не е вече онзи бедняк, онзи скитник, а има най-великото и изобилно богатство и най-прекрасния и величествен дом.

Знаете ли какъв дом, с какви прекрасни кули, стълбове и стъпала. Ако ученикът би го зърнал предварително, би се захласнал. Но той ще бъде въведен при специална подготовка, при специално ускорен темп.

Новият дом на ученика се обслужва от светли ангелски сили. Новият дом на ученика се украсява от специални портретисти на светлинните сили. Новият дом на ученика е новото утре, новият културен свят. Сега се създават условия за проявата на великата култура на Духа. Ще се направя най-голямото добро, ще се проведе най-съвършения порядък, да се изяви абсолютната любов и да се прожектират съвършените образи на истината. Тогава ще бъде ли ученикът отчаян, загрижен за утрешния ден? Какъв е утрешният дек? Затворете очите за един миг. А това е непреривна река, непреривен извор, но той тече само по малко през чучура. Чучурът понякога може да бъде замърсен, може да бъде изкривен, смачкан по причиня на някои некоректни сили, но в недрата животът е велик, животът е опреснен. Там се подържа еликсирният блясък, еликсирното съдържание.

Щом е така, има ли тъмнина? Има ли тъмни полета, тъмни зони? Има ли тъмен свят, тъмни сили? Колкото по-несъвършени вещества има в ученика, толкова повече и отрицателни сили съществуват. Колкото по-малко несъвършени вещества съществуват в ученика, толкова по-малко тъмни сили съществуват.

Има ли за слънцето тъмна сили, тъмни неща? Там където е то, пред него всичко е светло. Следователно, новият ученик има за база слънцето. Новият ученик има за база слънцето. Новият ученик има за състояние слънцето. Новата обстановка в ученика е слънчевия порядък, слънчевото действие, слънчевите енергии.

Голям ли е ученикът, щом е като слънцето? Колкото и да е малък, щом е слънчев лъч, той е наравно силен и с централното слънце, защото без слънчевите лъчи централното слънце е затворен свят.

И тъй, ученика, като слънчев лъч, реализирай порядъка на слънцето и се обособи като ново слънчево ядро.

Колкото и да ви говорим за новата обстановка, вие още не можете да схванете нейната същина. И по-добре не си губете времето, защото вашето време е ускорено. Даже и този въпрос не го разбирате. Не го знаят и други някои, които претендират за посвещение. Ускорен темп може да има само Божият дух. Никое друго същество не може да проведе ускорен темп.

Но ще кажете: „Щом е така, защо ни се говори за ускорен темп?“ Вие ще бъдете същина на ускорения темп., т. е. ще бъдете същина на Божият дух. Това е вашият ускорен темп. Божиите сили са вече в давление по отношение вас.

Ние постепенно, постепенно ще ви въвеждаме в детайлите, в развитието и метода на Божия дух. Следователно, ние напълно знаем и вярваме, че ще имаме резултати. Резултатите са наши, а вие сте новата обстановка, при която ние се проявяваме като резултат. Ще дойде ден, когато абсолютно няма да питате, защото навсякъде ще бъдете, защото вашето естество ще бъде такова. Ако досега това естество е бивало спъвано, т. е. е бивало ангажирвано, при новата обстановка това естество, това вещество, тази същина е абсолютно свободна.

Ние се радваме, че можахме да открием малко завесата. Защо турихме завеса, на това вие сами можете да си отговорите. Вие имате една вина. И понеже имате вина, сега я изкупвате.

От днес нататък като пожелаете, като повеление, като закон - имайте онази способност, онова самообладание да слушате само Божия глас, за да можем да продължим за в бъдеще новата творческа култура просветна и интелектуална работа и да не се занимаваме вече с нисши полета. С другите същества ние имаме специфични методи. А тук, понеже наближава едно ново утро, една нова епоха, една нова култура, една нова раса, трябва да има същества, които са абсолютно добри, абсолютно мъдри, абсолютно системни, абсолютно просветени, във всяко отношение абсолютни. Само така може да се възцари могъщият Божи дух в новата раса.

Ние очакваме за в бъдеще нашата Школа да бъде абсолютно внимание, абсолютен темп, да се създаде раздвижване на светлинните енергии, да не проникват абсолютно никакви отрицателни енергии. Това е да бъдеш над всички и да ръководиш всички, т. е. да вземеш участие във всичко. Това е красивото. С малкия си малък, защото го разбираш, защото му знаеш целия кармичен път и цял си в негова услуга, т. е. напълно му съдействаш за неговото пробуждане.

Ето как ще бъдете глас Божи върху земята. Божият глас се предава чрез способности, чрез качества, чрез посвещение, чрез еволюция и чрез благодат върху съществата. А зад всички тия йерархии стоят върховните сили на Бялото братство,

Варна, 21, август, 1955 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...