189. Духът и умът

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 189-то

Духът и умът

Едно от най-ценните качества, едно съвършено постижение за окултния ученик, това е да има пряка връзка, да може да влиза в досег, в контакт с мислите, с идеите в Божествения свят.

ВРЪЗКА! Какво се разбира под думата връзка? Нима ученикът не е във връзка с особените явления на живота? Нима ученикът не е във връзка с живота, с делата на разумната природа на звездния свят? Нима ученикът не е във връзка с плана, който се провежда за възстановяване на един нов порядък, на един нов живот в света на земята? Много са връзките, но една единствена връзка, която ученикът има, тя е връзката му с НАЧАЛНИКА НА ЖИВОТА, връзката му с Началото на живота. Лесно ли е за ученика това, да постигне връзката си с началото на живота? Пътят на ученика е най-лесния, защото пътят на ученика е път на съвършените същества.

Но ще кажете: защо е необходим път на ученика? Нима той не живее в атмосферата, в средата и в най-благоприятните условия? Кое е онова, което го е спънало? Кое е онова, което е противоречие, за да става нужда от нов път? Ние поставяме: въпроса защо трябва да бъде и ученик? Нима той не знае? Какво не знае? Нима той идва от света на незнанието и е рожба или син на някакво несъзнание? Кой е този баща, който е създал това създание, лишено от възможности, дарби и способности? Има ли такова място, където да се роди такъв в космоса? Щом е възприета идеята, че всяко творение е присъствие на ВЕЛИКА РАЗУМНОСТ, защо тогава човек казва моя живот. Кой е той, че казва моя живот? Извън живота ли е или е създател на живота? Моят ум, моето сърце, моята воля, моята светлина и знание. Кой си ти извън живота? Кой си ти извън светлината?

В тази среща поставяме въпроса, кой е човекът? Всички религии на миналото, всички школи на древността са имали за задача да дадат истинския образ, истинската същина на човека-индивид. Истината, благодарение на философската мисъл, благодарение на големите опитности и изживявания, човешкият дух е можал да се домогне до известни области на нисшо познание. Благодарение на тия опитности се е създала културата, наука та изкуството. Но пита се: може ли човешкият дух да бъде във връзка с началника на живота? Нито религията, нито изкуство то, нито науката можаха да го доведат в тая СВЕТАЯ СВЕТИХ. Единствено тайните, езотерични школи са можели да повдигнат неговото съзнание до по-висши сфери. Благодарение на това познание е дадена повече светлина, посредством която има културни придобивки. Но школите на древността не можаха да разкрият, не можаха да открият тайната и произхода на човешкия дух. Душата беше, която дирижираше явленията в школите. Но онази висша инстанция - Духът, този гений, който има велико начало, беше само като символ на бъдещето. Вярно е, бъдещето е светло, бъдещето е велико, защото символа на бъдещето съдържание е тайна за човешкия дух,

В миналата среща ние засегнахме въпроса за живота, а сега засягаме въпроса за човешкия дух. Отделно ли е човешкият дух от живота? Отделно ли е човешкият дух от Всемирния Божествен Дух? Какво се знае, специално за него? В кои школи и религии е проучван? Съвременната теософска мисъл казва: един е духът, един е Бог, а много са проявленията. Вярно ли е? Ние в миналата среща казахме, че в Бога има милиони и милиарди възможности. Тогава пита се, човешкият дух е ли една от тези възможности или възможност ли е човешкият дух? Като атрибут на Бога приемаме като възможност, като способност, като деятелност; приемаме като възможност, но като същина, като първична същина, която е била в началото. Поставен е въпроса: може ли да се приеме човешкия дух с особен полюс? Там е азът и затова човек казва „АЗ“, „МОЕТО“. Щом е така, отделност ли е това човешко „АЗ“ от всемирното Божествено „АЗ“? В дадени известни степени то представлява един особен колектив. От какво колектив? От способности, таланти, сили и власти. Какви са допирните линии между този колектив и всемирния АЗ? Те са, да се поляризира Всемирния Божи Дух в проява, в дело, в образ и талант. Чрез този колектив, чрез този човешки образ, Божият Дух се проявява, защото Божественият Дух е абсолютна субстанция в Бога, а идеята на началника на кивота е тази абсолютност да се поляризира посредством този образ човешкия дух.

Изнасяме тази мисъл, т. е. спираме се специално за дейността и способностите, които може да овладее човешкия дух, за да можем да обърнем вашето внимание към самите вас, да не се заблуждавате, когато е въпрос за вашата същина. Трябва да знаете, че вие сте един ценен полюс, един ценен силов център, където Божественият Дух се поляризира. Тогава онази абсолютност става достъпна за вас, става един обитаем свят от който може да се ползва човешката душа. Следователно, човешкият дух е родил ума. Умът е негово творчество, негова лаборатория. В тази лаборатория той прави своите експерименти. Да колкото човешкият дух е привлякъл повече духовни енергии, до толкова той обогатява тази лаборатория - ума.

УМ И ДУХ! Две начала в живота на човека. Духът е автора, а умът е делото. Духът е същината, а умът е проява та. Духът е силата; а умът е постижението. Колкото повече духът е свободен, толкова умът е по-силен. Силата на ума зависи от неговия родоначалник. Що е това родоначалник? Род ли е умът? Да, избран род. Следователно, имаме да разрешим въпроса: що е човекът? ДУХ И УМ. Но ще кажете: къде е сърцето, къде е волята? В духа е сърцето, в ума е волята, защото духът е централна монада, а умът е върховна дейност. Духът е началото, а умът е бъдещето, защото всяка способност на Всемирния Дух се прокарва чрез ума. Духът е същина, а умът светлина. А в светлината Бог се проявява.

И тъй, кое е същественото: духът или умът. Духът е реалността, а умът е проявата на тази реалност. Не може да познаете тази промисъл, ако нямате тази проява - ума. По-конкретно на въпроса: вие сте личности, особен род светове. Имате права, имате мирогледи, имате и свободни възгледи било за живота, било за умствената ви дейност и т. н., но като личности, като особени светове, защото всеки човек представлява един сложен свят. Като разгледаме въпроса физиологически, ще видим до каква степен е особен неговия свят. Той се състои от клетки, органи и тем подобни. Какво представлява той в същност като свят? На кого е нужен този негов свят при наличността на необятните големи светове? Малкият свят проявява големите светове. Когато Бог е искал да види себе си извън своята абсолютност, той се е видял, в малките светове.

Но ще кажете: нима Бог не познава себе си? Друга е мисълта, друга е идеята. Бог като възможности се проявява в своята безкрайност, в своята безграничност. Каква е наградата на Бога от самите човешки същества? Тя е, че Той чувства пулса на своя живот в тия малки светове. Колко е голяма радостта на Бога, когато чувствува пулса на тия светове, защото там се проявява гениалната способност.

Ние засягаме Бога като абсолютност. Нашата задача е да направим този Бог повече достъпен, да го привлечем по-близо до нас, да чувствуваме с по-голяма осезателност неговото дихание и да можем да го проучим. Това е мисията на човешкия дух - да проучи Бога. Няма друга идея, няма други пространства, няма други звездни светове, които могат да създадат повече интерес от този, да се напипа пулса на Бога, т. е. РОДОНАЧАЛНИКА, началника на живота.

Както виждате, радостта, спокойствието, голямата мирова тишина, които се, извоюват от човешкия дух, са средство да се проучи всемирния план на Бога. Може ли това? Ние казахме: може, защото вие сте една от ценните възможности. Да остане в мисълта ви, че вие сте една от многото ценни възможности. Чрез вас Духът проявява Бога. Идва ден, когато ще кажете: Бог живее в мен и аз живея в Него. Бог и аз сме едно. Благодарете, че вие сте един ценен полюс. Чрез вас ще се реализират всемирните идеи на братството в света.

Тежък е въпроса. когато се впуснем в размишление. Човешкият ум се уморява, но независимо от това, след всяка една умора настъпва нова епоха. И ако сега човешкия ум се е уморил в тази епоха, предстои навлизане в една нова епоха, която обещава не умора, не противоречие, а пълна свобода и светлина.

И тъй, ако умът ви е обременен, иде денят, когато духът ще напипа пулса на ума и ще опресни естеството за нова дейност, за нова мисъл, за ново творчество. Пазете ума си! Кой да го пази? Кои сте вие, които ще го познаете? Кой може конкретно да отговори на въпроса, кои сте вие извън ума, защото вашия живот е плод на висшия ум. Щом вашия живот е плод на висшия ум, пита се тогава: кои сте вие извън живота? Полюс за Всемирния Божи Дух. Вие сте една мистична духовна чакра, където се поляризират духовните енергии на Мировия Дух. Ценни ли сте вие? Да, повече от ценни, за това пазете ума си, освобождавайте душата си, втопете ума си във Всемирния Дух, и вселете душата си в голямата всемирна душа. Само тогава ще наследите безсмъртните способности.

Но това е още философия. Истината е другаде. Тя е да може да бъдете във връзка с Разумното Велико Начало. Можете ли да бъдете във връзка? Щом сте фокус и връзка, вие сте станция. Ако не бяхте такава, нямаше да имате случай на свръзка. А щом имате случай, то значи вие сте централи. Не искаме да ви ласкаем, но нашета интимна мисъл и идея е да ви свържем колкото може по-рано с Великите посветени от Божествения свят, защото както и в миналата среща казахме, вие сте предтеча на шестата раса. Ако до сега само единствено духовния център АГАРТА е давал условие да израстват посетите семки на шестата раса, сега новия духовен център, който в тази земя ще даде условия да даде това семе плодове!

Прокарваме тази интимна, дълбока мисъл във вашето съзнание, да не оскудява духът ви и да не отпада умът ви, защото скоро вие няма да бъдете „АЗ“, а други ще бъдат „АЗ“, то ще вземат кормилото на вашия свят, ще приобщят вашето „АЗ“ към тяхното „АЗ“ и ще бъдете една духовна стихия, пред която никакво препятствие не ще отстои. Това е волята на Духа на Бялото братство. Няма да остане тайна на земята да не бъде разкрита. Няма да останат на земята вързани духове, които да не бъдат развързани. Ако бяхте ясновидци, бихте изживели голяма трагедия, бихте се ужасили от палача на смъртта. Не бихте имали мир. Благодарение на липсата на тази способност, вие имате по-голяма възможност. Но идва ден, когато ясновиждането ще бъде ваш нов свят. Ясновидството е висша способност, но тя се дава на посветен. Не се заблуждавайте, че в непосветения има способност интуиция и способност на ясновидство. Те са придобивки на посветения. Но посветения притежава и други способности, една от тях е СЛИВАНЕТО. Да се слееш с голямото, а да се осъзнаваш като индивидуалност, т. е. да бъдеш голяма река, голям океан, но да имаш централно ядро, тъй както океана си има централно ядро. Кое е ценното? Ядрото. Бъдете ядро, извор. Отпушете отверстието на този извор да потече из глъбините духовния поток.

Всичко това ще стане, но едно е, което трябва: да са насили и грабне, а то е да влезеш във връзка с висшите светове. Само връзката ви с висшите светове ще ви създаде условия да влезете във всемирния университет на Духа. Запознаят ли ви с учебниците, със свещените правила на този университет, вие ще имате една от завидните титли.

Тя е ВЕЛИК ПОСВЕТЕН. Сега се искат жреци и жрици за новия дух, който внася нови духовни елементи, естеството на които е етер, е светлина. Съблазнително е да бъдеш посветен, но доста обуща и гащи ще се скъсат. Мъчно ли е да бъдеш посветен? Най-приятното занимание, най-голямата радост се изпитва когато си встъпил в тая светая светих на Духа, и той с голяма вещина, с голяма способност ти разкрива необятностите на световете.

Казахме удоволствие. По естество човешкият дух е наклонен, има това обаяние на удоволствие. Причината на това е да се подържа живота в низините. Но минал този етап, настроен в друга гама, най-голямото му удоволствие е когато е пред свещения олтар на тая светая светих, и слуша безсмъртната симфония на Духа.

ДУХ И ДЕЛО! Това сте вие - Дух и дело. Духът сте вие, делото е вселената. Във вселената ли сте, или извън вселената. Вие изживявате вселената. Какво се разбира? Майсторът изживява своето творчество, защото е душа от душата му. Следователно, вие сте творци на вселената. Кой вие? Бог във вас. Когато говорим за Бога, у вас да настъпи най-великия момент на величие и слава. Ние сега разглеждаме човека като дух, не като ум. Когато се задава една тема, тя трябва да бъде последователна, т. е. да си последовател на темата си. Ние разглеждаме интелектуалния свят. Когато дойдем до чувствения свят, ще направим съпоставка между дух и душа. Казано е: „Сине мой, дай ми сърцето си“. На кой син? На грешника. Защо Бог ще иска сърцето? Защо му е това сърце? Какво ще прави от него? Понеже човек се е отклонил и е станал престъпник, е опорочил най-ценното - сърцето, затова Божеството иска сърцето. Какво значи да дадеш милост? Да дадеш свобода. Иначе като орган, сърцето се стопява. Защо е орган? Сърцето е символ. Умът е символ. И, ако са искали сърце, то е символ. Защо става нужда един баща да иска от своя син? Трябва да му е дал нещо, което и той е изгубил, и затова го търси.

Ние не говорим за неща, които знаете. Ние засягаме въпроса, кои сте вие, Има ли нужда да са предъвква храната? Има органи, които ще се справят. Нашата идея е да се осъзнаете като дух. Щом се осъзнаете като дух, ще командвате и сърцето и волята и ума. Във всяка една школа има предпоставки. Те се поставят; за да може школата да се ръководи по известни правила, като се има предвид самите членове - ученици в школата. И сега, ако ние ви говорим от един свят на една Висша школа на Духа, ученикът трябва да се съобразява да влезе в тон, защото времената са усилни. Първите лъчи на новата епоха са зазорили хоризонта и трябва да се приготви трапезата, да се нахранят представителите. Не се спъвайте от подробностите. Добре е да бъдеш подробен, изчерпателен, логичен, но за това трябва време. А сега, вие сте извън време и пространство. Ако мерите нещата с мярката на времето, ако ги мерите с мярката на пространството, закъснявате. До сега сте живели във времето и пространството, а сега ще живеете в безкрайното, въз вечното. Къде е то? Във вашия Дух.

Деликатно е положението още с вас. Ако си служим с абсолютни мерки, не ще ни разберете. Но ние искаме да си служим с обикновени мерки, защото това ще бъде забавление за вас. Коя мярка да употребим и да ви кажем истината? Бихме ви посъветвали да разкриете душата си, да разкриете ума си, да проникне у вас гениалната мисъл на творчеството, голямата необятна душа на Първоизточника и в унисон с тях, да се издигне вашата душа в пределите на Божествения Дух, и той да ви научи. Негово право е да ви учи, а ние сме само ваши доброжелатели.

Кои сме ние? Кои сте вие? Какво е нашето начало? Каква е разликата между нас и вас? Вие сте царе на земята, ние сме служители на небето. Кой е по-голям? Разбира се царят. На вас се дават почести, пирове, забавления, а на нас се дава да изпълним задачи. Вие се удоволствате, а ние пазим. Завидна служба ли е да бъдеш член на това пазително тяло? Не е голяма привилегия. А да бъдеш цар на земята, е привилегия. За нас е важна само една наслада: да обикнем вашата душа. Да обичаш душата, не е задължение, а е привилегия. Защо? Защото тя е от славен род.

И тъй, като приключваме нашата среща, имаме една цел: въпроса е да се възстанови братството на земята. Нам са необходими фактори, и ние мислим, че вие сте фактори. Щом сте фактори, ние ви възлагаме най-благородната, най-великата мисия. Тя е: бъдете във връзка със светлите братя и всички противоречия в живота ви ще се прекратят, и всички мъчни въпроси ще се разрешат.

Кой може да ви разреши въпросите? Кой може да ви въведе във великите свободни царства? Кой може да ви даде прозорливо око? Само началникът на посветените братя.

Ще съставите едно ядро, ще се образува един огнен център, посредством който ще получавате нарежданията на висшия свят. Ще бъдете във връзка с всички духовни центрове на земята, и с помощта на тия духовни сили ще влезете във връзка с големите мистични центрове на другите планети, защото вие трябва да се познавате. За вас не трябва да има скрито място. Наистина вие правите връзка с братствата в България, но това е най-малкия мащаб. Има един голям мащаб. Той е връзката с мистичните школи а другите планети. В по-голям мащаб са школите на слънцето. Още по-голям мащаб са школите на другите системи. След това има най-големия мащаб: ЦЕНТРАЛНИЯ УМ НА БОГА. Вие сте, които знаете. Ако вие не можете да откриете духовните центрове на земята, как ще откриете центровете в другите планети? Има една същина в човека, която всичко знае. Идете при нея. Върнете се при нея. Не се разсейвайте. Чуждите дела си остават чужди. Не се съблазнявайте от тях. Върнете се при тази същина - Божественото у вас. То всичко знае. Това подразбира пълна тишина. Етерът е среда за светлината. Светлината е живот, т. е. условие да се прояви живота. Ето къде се бъркате: има абсолютни неща. Следователно не подценявайте една същина от друга. Може ли да се прояви светлината без етера? Какво е това светлина? Светлината е ухание на Духа - картинно, образна. Духът има едно ухание - излъчване. Духът има една същина. Тя се излъчва като етер. Но Духът има. и други същини, които науката не знае. Духът е с милиарди и милиарди възможности. Духът познавате чрез етера и светлината. Етер който дишаме и светлина с която виждаме! Знаем и познаваме! Етерът е материала, а светлината зидаря. Не може зидар без материал. Не може материал без зидар. Бог не подценява своите същини.

Сега какво искаме от вас? Да бъдете във връзка. Най-големите смущения идат от сърцето, затова наблегнахме да обедините ума с Духа. Не че ще разрешите всички въпроси с ума. Има въпроси, които се разрешават при обща колективна работа на ума и сърцето. Ако увлечете вашия ум да разрешава много въпроси на сърцето, ще се отклоните. Всички незавършени идеи и всички въпроси на стария свят са складирани в сърцето. То е дало ангажимент да доразреши неразрешените въпроси. И ако днес се апелира към сърцето, то е да го освободим от старите грехове.

Но ще кажете: единствено сърцето е останало непогрешимо. Най-големият грешник в света е сърцето, вторият е ума и третият – Духа. И когато казват дай ми сърцето си, трябва да се засрамим от поквареното си сърце. Много лесно се разрешават въпросите. Кога? Когато имаме УМ ГОСПОДЕН; защото умът е рицаря на сърцето.. То е неговата възлюблена, тя ще бъде чиста. Но понякога и възлюблената цапа ума - рицаря. Адам е ума, Ева - сърцето. А Господ, който ги е потърсил, това е Духът. Ще ги търси разбира се. Те са негово творение. И до днес Господ търси себе си. Ние не се страхуваме да изнесем пред вас това, защото сте силни. Най-постоянният, най-великият изследовател, това е Бог. Той вечно търси и вечно създава. Интересно: от къде Бог взема и създава? От себе си е взел и създал, и търси онова, което от себе си е взел.

Отговорът на този въпрос е отвлечен. Когато станем силни и намерим Бога, т. е. обхванем с ум и дух неговата голяма необятна пълнота, тогава ще ни стане ясно от къде взе Бог и създаде битието. Целият културен и учен свят днес там се спъва, Благодарение на тази спънка се явяват много теории и учения. Така израстна и съвременната издънка - материализма като учение.

Да бъде волята Божия, ето какво вас ви трябва.

3 септември 1947 год.