192. Време и вечност

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 192-ро

Време и вечност

Кой има право да мисли? Който има ум. Кой има право да говори? Който има дух. Кой има право да работи? Който има ум. А кой има право да учи? Който има дух. Чие право е мисълта? На силния. Чие право е присъствието на Дух? На мъдрия.

СИЛА И МЪДРОСТ! Две велики същини, които дават положителен характер на ученика.

СИЛА И МЪДРОСТ! Същини, които проявяват живота в неговата пълнота. Живот и мъдрост! Живот и вечност! Живот и безкрайност! Това е езикът на мъдростта.

Да издирите първите моменти, когато се е зародила първичната идея за проява на живота, да откриеш първите моменти, от когато е започнала да се проявява мъдростта, това са мислите, които са занимавали великите мъдреци, т. е. посветените ученици.

В миналите епохи се наричаха мъдреци, защото имаха разположението и присъствието на Духът Господен. А сега новите мъдреци се наричат ученици, защото изучават великите проблеми за началото, за първичната причина. Следователно, посвещението на ученика надминава границите, надминава силите на мъдреца. Но това е по форма, а по същина, посветеният ученик е мъдреца на миналото. Всички посветени ученици са мъдреците на миналото, защото Господ първо сложи мъдростта си, чрез която ученикът да изучи, да открие секретната цел, промисъла на Бога.

Когато поставяме въпроса така за мъдреците, ние не понижаваме, а напротив обясняваме епохите, вековете, които са работили и работят за създаване на великите посветени. Следователно, цялата древна мъдрост, великите тайни науки, безсмъртните завети на учителите, вековната мъдрост на миналото е богатство, е средство, е възможности за ученика. От тук следва да мислим и то положително: за да бъдеш посветен, трябва да бъдеш силен Дух. За да можеш да владееш тия необятни сили, ти трябва да бъдеш по-силен, да не би твоята сила да се стопи.

Какво представлява индивидуалността на ученика? В индивидуалността на ученика се включени началата на цялата космогония, на мировата хармония из живота на висшите сфери.

Когато подчертаваме за силен дух в ученика, имаме предвид могъществото на йерархиите, защото посветеният ученик влиза като представител в една от висшите йерархии. Като колектив в тази висша йерархия, той е олицетворение на вековната мъдрост, на всемирната хармония и висшата космогония.

Време и вечност! Във времето се проявява ума на ученика, а във вечността - Духът. Умът представлява времето, а Духът - вечността. Тогава, какво са време и вечност? Времето е възможност, чрез която умът работи, в която се проявява, а във вечността Духът пази, проектира се като мълния, като тайнствена сила, коя то вдъхва особен род идеи, които са научен материал за ума.

Кой е ученикът? Умът или Духът? Кой е ученикът, който учи? Умът или Духът? Ученикът е умът, който учи, защото да имаш средствата, методите да учиш, трябват ти системи. В широк смисъл трябва ти ведрина, трябва ти живот. А какво значи това, трябва ти ведрина и живот? Ведрината е светлината, а животът е виделина. Трябва видело за ученика. Виделината е атрибут на Духа. Виделината прониква по тайнствен път и внася вярата и надеждата. Светлината идва по видим път. Тя е, която внася вдъхновението. Светлината е във времето, а виделината е във вечността. Може ли без време? Ако изключим времето, заличава се представата, заличават се и силите на паметта. Времето е метод на творческия Божи Дух. Духът работи с времето. То е едно от големите му средства. Чрез тази висша възможност –времето, Духът прави достояние висшите идеи на Бога за ученика. Във времето са вековете, миналото, настоящето, а във вечността е бъдещето.

Какво се разбира под: бъдещето е на вечността? Ще се скрие ли някъде времето? Ще се стопи ли то пред мирогледа на върховните мислители? Ние казахме: времето е метод на Духа. Следователно, времето ще продължава до тогава, да когато се уясни, що е това пространство. Това е бъдеща наука, т. е. бъдещата наука строго ще определи, какви, са санкциите на времето и тия на пространството. Бъдещата наука има още за цел да отгатне, що е това вечност и що е това безкрайност. В безкрайността се проявява Бог, във вечността неговия Дух, във времето човешкия ум, а в пространството човешкия дух. Това са висши теореми, които бъдещите учени ще открият. Кои са тези бъдещи учени? Посветените ученици. За да се открият тия теореми, иде на помощ висшата алхимия, висшата математика. космичната физика и астрономичната динамика.

Ще млъкнат съвременните геолози, съвременните естествоизпитатели, защото науката е несъстоятелна върху проблема за произхода на живота, за флората, за фауната, за произхода на човека и животните. Като казваме несъстоятелна, ние имаме предвид висшите сфери, от където може да се проникне във всички полета, на времето. Защо? Физическият свят е във времето, духовният свят е в пространството, будическият свят е в безкрайността. Да се следва последователният път към тия сфери необходимо е умът да се справи правилно с времето, а духът с пространството.

На вас казваме тия неща. Те са биле достъпни на някои, които са живели на земята и сега наново се пробужда мисълта за да се изпълни планът, който се ръководи от мировия Дух. Да бъдеш истински ученик е необходимо висша ерудиция, голяма замисленост, трезвен поглед, широка известност. Да бъдеш бележит учен, трябва ти сила по-голяма от вековете, по-голяма от настоящето. Да. имаш бъдещето, да имаш идеите на висшите сфери, трябва да притежаваш мистичния огън, който е същина на Духа. Мистичният огън е истинската кръв, която събужда светлинния огън в човека. Ако нямаш тази кръв, не можеш да бъдеш от големите учени.

Мистична кръв! Същина на Духа! Време и вечност!

Времето е събития, а вечността е тишината. Времето е живота, а вечността е Духа. Каква е интимната спойка между живота и Духа? Животът като Божествена същина, да изяви образа. Кой образ? Този, който събужда мировите заложби, духовните заложби във съществата. Къде се проявява образа? Във времето. Не можеш да имаш образ, ако отсъства времето. Времето е главен скулптор, който създава образа. А пространството проявява този образ, защото не може да се проявиш, ако нямаш простор.

И тъй, на вас казваме: изучавайте времето, живейте в пространството, за да си създадете един истински образ като ръководно начало на вашата гениална мисъл като бъдещи учени. Какво значи учен? Да знаеш началото на нещата и да разбираш! Да знаеш е състояние на Духа, а да разбираш е състояние на ума. Кой знае? Този, който е бил в началото. А кой разбира? Който е сега. Двама ли са те? Единият е във времето, а другият във вечността. Във вечността е онзи, който е сега. Кои са тези двама? Това е Духът и умът.

Но ще се зададе въпроса: каква особена същина представлява умът, който може тъй лесно да се похаби? Наистина, умът може да се похаби, но независимо от това, той е създал времето. Не може да имаш представи за време извън ума, защото само умът има най-вярната представа за сложните системи на времето.

Е ли умът гениален? Как да не е гениален, когато създава велико събитие във времето, че да го помнят време и времена. Не може да работи духът без ума. Не, че не може да работи, но не може да се прояви времето без ума. Когато говорим за ума, ние не разбираме обикновения ум, а имаме предвид висшия ум, който има своя произход от Божествения ум. Тук му е мястото да подчертаем с какви сили Господ се е проявил в космосите. Със силата на своя ум, с могъществото на своя Дух, с любовта на своя живот.

ДУХ, УМ И ЖИВОТ, ТОВА Е БОГ, който ученикът може да разбира.

Но ще се възрази, ще се каже, че Бог представлява много и много възможности. Тези милиони и милиарди възможности са включени в тези три мирови прояви: живот, ум и Дух. Време, пространство и вечност! Това са големите идеи за бъдещите велики учени. Да разбират Бога като живот, да знаят Бога като ум и само тогава ще бъдат проникнати от висшите замисли на Божественото присъствие, защото Бог присъства като живот, да знаеш Бога като ум и да живееш Бога като Дух, само тогава ще бъдете проникнати от висшите замисли на Божественото присъствие, защото Бог присъства като живот, Бог се проявява като ум и Бог се вселява като Дух.

Може ли със слабия човешки човешки ум да се разбере, що е това Божествен ум? Може ли с бедния човешки живот да се схване трепета на великия Божи живот? Може ли неуравновесения човешки дух да знае за висшата програма на Божествения Дух? Великият посветен ученик може, защото в негова услуга са времето, пространството и вечността - времето като образ, пространството като състояние, а вечността като висша хармония.

ОБРАЗ, СЪСТОЯНИЕ И ХАРМОНИЯ! Това са методи, с които бъдещият ученик ще работи. Но ще кажете: сегашната наука работи с времето и пространството. Да, но тя няма метода за вечността, защото тя няма Дух. Тя има ум и живот, но няма Дух. Духът е, който увенчава с успех ума и живота. Там, където присъства Духът, има крепък, красив ум. Там където присъства Духът, има благороден, красив живот. Умът реализира идеите, животът подхранва идеите, духът възкресява идеите. За да имате положителната наука на ума, живота и духа, трябва да се посветите. Какво състояние е това посвещението? То е да бъдеш най-умния, най-силния, най-добрия.

УМ, СИЛА И ДОБРОТА! Това са началото на човешкото битие. С тях е започнала човешката йерархия.

Ще кажете: ум разбираме, сила разбираме, но доброта? Какво място ще заема добротата в бъдещите учени? Добротата ще символизира душата на науката, защо то отсъства ли тази душа, няма наука. Присъства ли тази душа, има наука, има красота, има чистота.

ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ! Работи с времето, а живей във вечността. Това е твоето бъдеще, ученико, за да станеш велик посветен. Виждай Бога във Времето, а изживявай Бога във вечността. На време почни, за да придобиеш вечност. На време учи, навреме живей, навреме гледай, навреме разбирай, за да бъдеш последователен в новите идеи, които се поставят да ги отгатнеш и проучиш. Новите идеи са твоето бъдеще, при което ще израстеш, при което ще имаш най-съвършения образ, най-светлия поглед, най-свежото сърце. Изживявай тия светли дни, които са проявление на Божия Дух. Бъди новото бъдеще. Бъди запалено огнище, за да имаш. свещения огън, с който ще си послужиш във всички трудни дни на твоето посвещение. Обичай новото знание, което обезсмъртява твоя дух, вдъхновява твоя ум и облагородява твоя живот. Бъди новия представител на истините, които изключват заблужденията. Върви по тоя път, който е най-прав, най-утешителен, най-верен - пътя към Бога, пътя към вечното начало. Стани неуморния пътник, за да бъдеш вечната надежда, абсолютната вяра. Върби, върви, за да овладееш истините, да наследиш сферите, да се срещнеш с ангелите, да се конферираш с посветените. Не спирай по пътя; за да не закъснееш. Бързай, бързай да стигнеш, на време, за да чуеш безсмъртното слово горе на планината. Бъди бликащ извор на новите идеи, които създават света на Всемирното братство. Наследи съзнателно този свят, за да бъдеш освободен от големите грижи за хляба насъщния. Бъди уверен, дълбоко вярвай и силно се надявай, че ангелските сили ще ти поднесат хляба насъщния. Украсявай с душата си този свят и внеси светлина в твоя ум, за да те познаят белите братя. Бъди силното, чистото, за да имаш живота, чистотата и светлите сили. Учи се, учи се от Духа, от ума Господен и живота Господен. В тях ще намериш образа на времето, състоянието на пространството и хармонията на вечността. Учи се, защото науката е ум Господен.

На теб е правото да мислиш, на теб е правото да говориш, на теб е правото да живееш. Да мислиш не е само право, но задължение. Да говориш не е само право, но и нужда. Да живееш не е само право, но да можеш.

И тъй, мислете, говорете и живейте, за да имате пълното Божие благословение. Благословението не е право, не е и заслуга. Благословението е безкористна, велика любов. Имайте любовта като благословение, защото любовта подхранва живота, любовта украсява живота, любовта изпълва живота, защото любовта е чистия поглед на Бога. Бог вижда чрез любовта, Бог чувствува чрез ума, Бог живее чрез Духа. Разберете ни!

Ние ви правим достояние Бога като любов, като Чувство, като живот, като виделина, като светлина и тишина, Станете братя на този Бог. Станете истински ученици на този Бог. Работете да се реализират идеите на този Бог на земята. Станете новите пророци, за да проповядвате за истинския Бог на любовта, на ума и духа, за да имате тържеството но Божия живот.

Ние ви проповядваме за живия Бог, който е ум, дух и живот, който е знание, мъдрост и любов. Дайте по-широко място у себе си, да отседне неговата царствена мисъл, да ви овладее неговата царствена сила и да възтържествува неговата необятна любов. Бъдете начало на истината, която е начало на света. Само чрез истината ще имате истинския пълен живот. Гответе се за тържествения ден, когато ще се срещнете с великите учени, с големите посветени и мировите учители.

Това е начало па истината у вас. Няма друга истина. Да бъдеш в свещена връзка с Великото Бяло братство, това е най-голямата истина. Да имаш кодекса на висшия Божи план, това е най-голямата истина. Да чувстваш живота на Бога, да грее мисълта на Бога у тебе, да те изпълня присъствието на Божия Дух, това е върховната истина. Няма по-велико бъдеще от това, да бъдеш въплъщение на Божията сили.

Бъдете ученици, ползвайте се от това, което в миналото учихте. Стремете се към онова, което бъдещето ви предлага. Така казва Духът на вековната мъдрост, на настоящата сила и бъдещата мирова любов. Бъдете истински ученици, за да ви се радва учителят. Бъдете негова гордост. Огрявайте съзнанието си с лъчите на тази наука, които лъчи да преобразят вашите духовни сили, за да бъдете ДУХ и ИСТИНА. Вслушвайте се в тайнствения глас, който ви нашепва за настоящата радост и бъдещата красота. Слушайте този тих глас който внася дълбоката тишина, при която ще се пробуди вашата душа. Ценете пробудата, защото тя е начало у вас. Пробудата е животът, който проявява Бога у вас. Бъдете достойни синове по лицето на земята, да оставите паметници, които да бъдат свидетелство за вековете. Нека вашият живот бъде НОВ ЗАВЕТ, който завет ще бъде безсмъртно слово на Духа.

Няма по-тържествени дни, няма по-мила среда, няма по-идейно общество от това, да бъдеш във връзка с висшия Божи свят. Там Духът лети, душата тържествува. Там сърцето пламти и умът се радва. Това е истинска победа - да извоюваш царството на Бога!

Ползвайте се от тези живи струи на Мировия Дух, който има грижата да ви възпитава, да ви назидава и да ви учи.

31 октомври 1947 год.