alexamsterdam Posted January 20, 2011 Share Posted January 20, 2011 Аудио - чете Иванка Петрова Аудио; Архивна единица ЧЕТИРИТѢ ПРАВИЛА (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. Издание от 1937 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание рилска беседа - 13 август 1937 г. ЧЕТИРИТЕ ПРАВИЛА Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. – Защо? – Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила: Пази свободата на душата си! Пази силата на духа си! Пази светлината на ума си! Пази доброто на сърцето си! Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Щом признае, че има светлина, той има ум. Докато отрича доброто в света, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Какъв човек е този, който няма душа, дух, ум и сърце? Истински човек е онзи, който има душа, дух, ум и сърце. Когато изгуби свободата на душата си, човек става мрачен, неразположен. Като се види в трудно положение, човек обвинява дявола. – Какво нещо е дяволът? Дяволът е дух. Като дух, той издухва всичко онова, което човек държи в ръката си. След това човек се оплаква, че го ограбили. Кой е виновен, че са те ограбили? Ако беше държал ръката си затворена, никой нямаше да те ограби. Щом си я държал отворена, вината е в самия тебе. Ако изнесете някоя леснолетлива ароматна течност на въздуха, вятърът ще я издуха. Кой е виновен в случая: вятърът, или човекът, който отворил шишенцето, в което се намирала тази течност? Човек трябва да знае свойствата на ценните неща и внимателно да ги пази. Човек трябва да разсъждава върху нещата и право да мисли. Правата мисъл се нуждае от няколко условия: от свобода, която може да й даде простор, много земя; от сила, която я прави подвижна. Без сила мисълта е лишена от движение. Правата мисъл се нуждае от светлина, чрез която да обхваща, да завладява нещата. Предназначението на ума е да завладява. Предназначението на сърцето пък седи във възстановяване реда и порядъка на нещата. Сърцето подразбира доброто в света. Казват за някого: Сърце има този човек! – Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази : свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква нещо повече. Какво трябва да очаква ученикът от своя учител? Може ли учителят да му даде друга глава, други очи, уши, уста, нос, ръце и крака? Каквото и да очаква ученикът от учителя си, последният не може да направи за него нищо друго, освен да раздвижи въздуха наоколо му. От раздвижването на въздуха около себе си, ученикът ще долови някакви звуци, чрез които учителят му го запознава с външния свят: говори му за буквите, за сричките, от които образува думи и изречения. После започва да пише на дъската, да му разправя за някакви невидими елементи – водород, кислород и т. н. След това ученикът ще се върне у дома си и ще каже, че е научил нещо. Изкуството на учителя седи в преподаването му. Ако умее да преподава, той ще хвърли светлина в умовете на своите ученици. Изкуството на художника седи в линиите, които той поставя на място. Който не разбира от това изкуство, той ще каже, че художеството не е нищо друго, освен цапане с бои върху платно. Изкуството на музиканта и на певеца седи в точното определяне трептенията на тоновете. Истинският музикант може да определя броя, силата и качеството на трептенията не само на тоновете, но и на думите по форма, по съдържание и по смисъл. Запример, свободата, силата, светлината, доброто имат свой специфичен тон. Свободата е най-високият тон в гамата. Тя се изразява чрез тона „si". Тонът „si" се отнася до музиката, а като част на речта представя спомагателния глагол си: ти си. Какво си ти? – Ти си богат, ти си силен, ти си учен човeк. Като кажа „си", разбирам, че аз зная работите, проникнал съм в тях. За да дойда до тона „si", минал съм през шест тона „si". Всеки човек, който има нещо на разположение, може да се уподоби на тона „si". Следователно, ко1ато имам свобода, аз съм тонът „si". Когато имам сила, аз съм тонът „si". Когато имам светлина, аз съм тонът „si“. Когато съм добър, аз съм тонът „si". Следователно, свободата се отнася за душата, силата – за духа, светлината – за ума и доброто – за сърцето. Без душа човек не може да бъде свободен; без дух не може да бъде силен; без ум не може да има светлина и без сърце не може да бъде добър. Още тази сутрин, вие трябва да прегледате състоянието си, да видите, имате ли свобода на душата си, сила на духа си, светлина на ума си и добро в сърцето си. Както виждате, числото четири играе важна роля в човешкия живот. По тази причина, именно, Питагор е преподавал на учениците си свойствата на числата едно, две, три и четири. В понятието единица, Питагор внесъл твърдост. С това той искал да каже, че човек трябва да бъде толкова твърд, щото никой да не може да го мръдне от мястото му. Хване ли нещо в ръката си, цял свят да се бори с него, да не може да му го отнеме. Твърдостта е качество на земята, на твърдата материя. В понятието „две“, Питагор внесъл качеството движение, присъщо на водата. При най-малкия наклон, водата започва да слиза надолу. При новата си обстановка, тя се запознава с окръжаващата среда. Човек трябва да бъде подвижен като водата, да има готовност да се запознава с хората, които среща на пътя си и да ги изучава. Това значи жив човек, който може сам да се движи и да бъде господар на себе си. В числото „три" Питагор вложил понятието разширяване, което е свойствено на въздуха. В числото „четири“ Питагор внесъл понятието проникване, свойство на светлината. Значи, твърдата материя има едно напрежение, надолу, дето е тежестта й. Течната материя има две напрежения – надолу и настрана. Въздухообразната материя има три напрежения: надолу, нагоре и настрана. Светлината, т. е. лъчистата материя, има четири посоки на движения, четири посоки на напрежения. Тъй щото, човек не може да разбере живота, ако не е устойчив като твърдата материя, ако не е подвижен като водата, ако не се разширява като въздуха и ако не прониква като светлината. Да проникнеш през даден предмет, това значи, да го осветиш. Съвременните хора спорят по въпроса, има ли Бог в света, или няма. – Само онзи може да отрича съществуването на Бога, който е лишеи от светлина в ума си. Може ли такъв човек да предава и приема знанието? Да се отрича Бог, това значи, да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си, това значи, да поддържа невежеството, робството, говедарството. В далечното минало, когато нямал още светлина в ума си човек бил говедар, но след създаването му, когато Бог вдъхнал в него живо дихание, той получил светлина в ума си и излязъл от говедарството. От този момент той познал, че има Баща, че е роден от някого. Кое е първото качество, което определя дъщерята и сина? – Първото качество на дъщерята е да познава майка си. Дъщеря, която не познава майка си, е говедарка. Първото качество на сина е да познава баща си. Син, който не познава баща си, е говедар. Под думата „говедар“ разбирам човек, лишен от светлина на ума си. Този човек е сляп. От него нищо не може да се очаква. Той няма ум в главата си. Следователно, преди да разисква човек върху въпроса, има ли Бог в света, или няма, той трябва сам да се запита, има ли ум, или няма. Ако има ум, и Бог съществува. Ако няма ум, и Бог не съществува. „Рече безумният в сърцето си, че Бог не съществува". Безбожникът се отличава по това, че няма светлина в ума си, вследствие на което се намира в тъмнина, в затвор. Безбожникът не може да мисли право, понеже е лишен от светлина на ума си, от свобода на своята мисъл. Който не може да мисли, той е затворник, лишен от светлина. Какво трябва да направи, за да може да мисли? – Да запали една свещ в ума си, да има светлина. Учениците от гимназиите не вярват в Бога, но като започнат да държат матура, отиват на църква и палят свещи. Те разбират, че все трябва да се обърнат към някого за помощ, за да им светне, да разбират и възприемат добре. Щом се намерят в трудно положение, тогава вече има Господ, признават Го. Паленето на свещи показва, че човек се нуждае от светлина. Щом се намери в някакво противоречие, човек казва: Няма добри хора, няма добро в света. – Не е въпрос, има ли добро в света, или няма. Важно е, човек да се запита и да си отговори: има ли добро в моето сърце? – Ако има добро в моето сърце, има добро и в света. Няма ли добро в моето сърце, няма добро и в света. Настрадин Ходжа е казал: Когато жена ми умре, половината свят се свършва; когато аз умра, целият свят се свършва. Наистина, когато човек изгуби свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си, животът няма вече смисъл за него, той е мъртъв човек. Той трябва да възкръсне! Какво означава думата възкресение? – Да възкръснеш, значи да оживееш. – Кой може да възкръсне? – Всеки, който придобие свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие сила на духа си, той е възкръснал. Който придобие светлина на ума си, той е възкръснал. Който придобие доброто в сърцето си, той е възкръснал, той е оживял. Достатъчно е човек да придобие свобода, сила, светлина и доброта, за да възкръсне, да оживее. – Кога може да стане това? – Още днес. Човек умира четири пъти, но и четири пъти възкръсва. Когато изгуби свободата си само, той умира един път; когато изгуби и силата си, той умира втори път; когато изгуби и светлината си, той умира трети път; когато изгуби и доброто в себе си, той умира четвърти път. Умре ли четири пъти, той вече не е за никъде, и говедар не може да стане. Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сърцето си? На това вие сами ще си отговорите. И тъй, бъдете твърди, но и пъргави като земята, вашата майка, която ви носи на гърба си. Земята се движи с голяма бързина, отива към своя идеал. По бързина тя надминава и най-бързолетящите аероплани на днешния век. Бъдете подвижни като водата и като нея се размножавайте. Когато се изпарява, водата се вдига нагоре в пространството и се размножава, превръща се в безброй капчици, които отново падат като роса, като мъгла, като дъжд и галят хората, поят и освежават растенията и на всички живи същества жаждата утоляват. Водата чисти, измива праха. Недоволството на човека не е нищо друго, освен нечистотии, прах, които се полепват в съзнанието му и го дразнят. За да се освободи от нечистотиите на физическото, на духовното си тяло, както и от нечистотиите на съзнанието си, човек трябва постоянно да се мие. За тази цел, той ще си послужи и с видимата и с невидимата вода. Кажете ли, че сте грешни, лоши, несправедливи хора, това показва, че сте се оцапали. Вземете чиста вода и се измийте. – Не, добри, справедливи хора сте. – Вярно ли е това? – Колкото е вярно, че някой човек е лош, толкова е вярно, че е добър. Тогава, за предпочитане е човек да държи в ума си положителни мисли, отколкото отрицателни. По-добре е да мисли за себе си, че е добър, справедлив човек и да стане такъв, отколкото да си въздействува отрицателно. По-добре е човек да мисли, че може да вярва в Бога, отколкото, че не може да вярва. – Ама умът ми не може да приеме мисълта за съществуването на Бога. – Как можеш да вмъкнеш в главата си безверието? Преди всичко, безверието е произлязло от вярата. То е втората жена на човека. Като не могъл да живее добре с първата си жена – с вярата, човек се оженил за втора – за безверието. Щом с първата си жена – добра, спретната и чиста, не е могъл да живее, с втората още по-малко ще живее. Тя е разсеяна, разсипница, небрежна. Падането на човека е започнало от момента, когато безверието се е вмъкнало в него. Когато е бил в рая, още тогава в човека е проникнало безверието, и той казал: Може да се живее и по друг начин, а не само така, както Бог казва. Искате ли да се освободите от безверието, пазете четирите неща, които Бог ви е дал. Пазете свободата на душата си, пазете силата на духа си, пазете светлината на ума си, пазете доброто на сърцето си. От тия четири неща зависят постиженията на човека. Става ли въпрос за свобода, за сила, за светлина и за добро в човека, имайте само едно мнение. В свободата на душата, в силата на духа, в светлината на ума и в доброто на сърцето седи смисъла на живота. Това е Божественото, към което човек се стреми. Това е новото учение, което днес се проповядва. Всички хора искат да имат конкретна идея за Бога. Свободата, силата, светлината и доброто, които човек има, не са нищо друго, освен пътища за придобиване на Божественото. Какво по-конкретно разбиране можете да искате от това? Това са четири сили в човека, чрез които Великият се проявява. Те са творчески принципи. Чрез тях светът е създаден. Човек има простор в движенията си, докато е свободен. Той може да извърши нещо, докато е силен. Той може да прониква в нещата, докато има светлина в ума си. Той може да задържа нещата в себе си, докато е добър. Сега, желая ви, като отидете по домовете си, да извадите ножчетата и да изрежете нишките на паяжините, с които сте били обвити досега. Само по този начин ще бъдете свободни. После, колкото нечисти съдове имате, да ги измиете с чиста, свежа вода. Това показва, че сте силни хора. След това запалете свещите в четирите си стаи и ги оставете да горят цял ден. Какво ще стане със свещите, не се безпокойте! Нека свещите ви горят! Най-после, като видите, че огънят и на четирите ви огнища не гори, турете дърва, въглища, драснете една клечка кибрит и ги оставете да горят, да отопляват стаите ви. От всички хора се искат тия четири неща. Скъсайте паяжината, в която сте обвити; измийте нечистите си съдове; запалете свещите си и накладете огъня на огнищата си. Това, което днес ви казах, е от Господа. Той казва: Деца мои, пазете свободата, която ви дадох! Деца мои, пазете силата, която ви дадох! Деца мои, пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох! 13. август, 5 ч. с. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted October 2, 2013 Share Posted October 2, 2013 От книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF (стар правопис) Съдържание на томчето Четирите правила “В началото бе Словото” Отче наш Ще кажа едно изречение. Има четири правила, които човек трябва да пази. Четири неща трябва да имате пред вид. Пази свободата на душата си! Пази силата на духа си! Пази светлината на ума си и доброто на сърдцето си! Пази тия четири неща. Това е музика, това е изкуство, това е богатство, това е сила, това е всичкото на човека. Ти не може да имаш любов, ако нямаш тия четири неща. И учен човек не може да бъдеш, умен не може да бъдеш, ако нямаш тия четири неща. Ти не може да бъдещ човек, ако нямаш тия четири неща. Сега някой казва: “Аз искам да бъда добър.” Че за да бъдеш добър, ти трябва да бъдеш свободен, трябва да имаш свобода на душата си. Трябва да пазиш свободата на душата си, трябва да пазиш силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърдцето си. Някой отрича, дали има душа или не. Щом си свободен - имаш душа, щом не си свободен - нямаш никаква душа. Отричаш духа. Щом имаш сила - имаш дух; щом нямаш сила - нямаш никакъв дух. То е категорично. Отричаш светлината - ти нямаш никакъв ум. Имаш светлина - имаш ум. Нямаш светлина - нямаш никакъв ум. Отричаш доброто - отричаш сърдцето. Щом нямаш добро - ти нямаш никакво сърдце. Какво нещо е тогава човек, който няма душа, който няма дух, който няма ум, който няма сърдце? Какво е такъв човек. Казвате: “Защо аз изгубих, защо не съм разположен?” - Защото си изгубил свободата. Не си пазил свободата на душата си. Понякой път вие обвинявате дявола. Дяволът е дух. Дявол значи дух. В какво седи лошевината на дявола? Понеже дяволът, като дух, духа. Ако имаш нещо в ръката си, издухва го, занесе го, ограби те. Ни най-малко не е имал пред вид да те ограби. Като си го държал отворено, харесал го, взел го. Защо не го държиш затворено. Ако имате един парфюм, ако някоя модна дама има парфюм, извади го отворен, когато духа вятър, той ще се изпари. Той казва: “Понеже е много хубав, чакай да понашаря всичките моми с него.” Парфюмът нали е за лицето. Казва: “Ако е хубаво, нека всички лица да се нашарят.” Той, като извади парфюма из кутията, казваш: “Отиде този парфюм.” Де седи злото, че в кутията няма прах? Сега да дойдем до разсъжденията: Ти може да мислиш, ако имаш свобода. Може да мислиш, ако си силен, защото мисълта ти трябва да се движи, тази мисъл трябва да има простор, трябва да има земя. След туй трябва да бъде[ш] силен. Силата подразбира движение. След туй светлина трябва да има. Трябва военна сила да завлада всичко. Светлината отива да завлада света. Предназначението на твоя ум е да завлада всичкото. Сърдцето отива да възстанови ред и порядък. Доброто е то. Вие страдате, защо? - Защото не сте свободни. Слаби сте, защо? - Защото не сте силни. Препъвате се, защо? Защото нямате светлина. Сиромаси сте, защо? - Защото нямате доброто. Човек, който е сиромах, показва, че е изгубил доброто, не е пазил доброто на сърдцето си. Който осиромашее това показва. И човек, който изгуби своята радост, значи загубил своя светилник, загасил светлината. Човек, който се е разболял, показва, че е изгубил своята сила, не е пазил силата си. Който стане роб на какъвто и да е навик, не е пазил свободата на душата си. Четири неща ни е дал Бог, които всеки един от вас има. По четири неща имате и вие седите и сте недоволни от живота и очаквате нещо повече. Питам: когато вие постъпите в едно училище, какво може да ви даде вашият учител. Някаква нова глава може ли да ви даде? - Няма да ви даде. Някакви нови очи ще ви даде ли? - Не, същите очи ще имате. Нос ще ви тури ли? Някоя нова уста, ръце, крака нови ще ви даде ли? Нищо няма да ви даде. Какво ще ви даде този учител. Този учител ще раздвижва пред вас въздуха, само ще усещате неговото ухание, нещо ще се докосва до вашите уши. Всичкото знание е, че ще видите, че той си маха ръцете, обръща се на една - на друга страна, наляво - надясно. Някой път на черната дъска нашари нещо, затрие го, пак нашари друго, пак го затрие. Направи някой опит, получи някой невидим елемент, ще говори за кислорода, за водорода, изгори, скрие го, ей такива работи. Питам: какво ще научите вие? Ако разглеждате един велик художник в какво седи неговото величие. Взел една четка, бои и току само цапа. Ако не разбирате - цапа, но в какво седи всичката сила и красота на един художник? Силата и красотата на един художник седи в неговите картини, да поставя линиите на място. Следователно художеството е художество на линиите. В какво седи величието на един музикант? Той пък определя трептенията на тоновете. Трептенията той ги определя с духа си. И тогава какъв е тонът на доброто в света? От музикално гледище какъв е тонът на доброто? Свободата е едно произведение. Свободата е произлязла от Истината. Следователно свободата, това е най-високия тон. Това е “си” в гамата. Какво разбирате под думата “си”? Ако вземете думата “си”, то е съвпадение, тя има две значения. Това си ти. Като говорим “си”, какво подразбираме? Че имаш нещо. Ти си вече богат човек. Ти си умен човек; ти си си - силен човек; всичкото си, си, си. Вие казвате “си”. Аз, като кажа “си”, подразбирам, че зная работите какви са. Привикнал съм. За да дойда до “си”, през седем сита съм минал. Минал съм от “до”, “ре”, “ми”, “фа”, “сол”, “ла”, “си”. Значи всеки човек е “си”, когато има нещо на разположение. Следователно когато съм свободен, аз съм “си”; когато имам сила, аз съм “си”; като има светлина, аз съм “си”; като имам доброта, аз съм “си”. Изгубя ли, никакво “си” не съм вече. Изгубиш гамата. Та рекох, свободата е за душата. Без душа ти свободен не може да бъдеш. Силата е за духа, без дух ти силен не може да бъдеш. Светлината е за ума. Без ум ти светлината не може да имаш. Доброто е за сърдцето. Без сърдце ти добър не може да бъдеш. Сега искам тази сутрин вие да прегледате всичките имате ли свобода на душата си, пазите ли я. Ще трябва да я прегледате. После да прегледате силата на духа си, имате ли силата на вашия дух. Имате ли светлината на вашия ум, имате ли доброто на вашето сърдце. Питагор в своята школа учил учениците си на числата до четири. Те са знаели свойствата на тия числа - от едно до четири. Под думата “едно” Питагор разбирал, че трябва да бъдеш твърд, нищо да не може да те помръдне. Като хванеш нещо, цял свят да се събере да те изпъди, да не може да те изпъди. Туй той подразбирал под “едно”. Под думата “две” Питагор вече разбирал движението, той разбирал водата. Като вода ти имаш туй качество, при най-малкия наклон да слезеш да се движиш и малко да се запознаеш с окръжаващите хора. Да покажеш, че си жив. Двете показва, че сам може да се движиш и сам може да бъдеш господар на себе си. Туй разбирал Питагор. След туй под “три” Питагор разбирал разширение, разбирал въздух. Значи в числото “едно” имаме твърда материя, която има едно напрежение. В водата имаме две напрежения. Защото като твърди телата имат едно напрежение, тежестта им е долу в основата. В водата напрежението е в основата и настрани. В въздуха има в три посоки напрежение. В светлината има в четири. Под числото “четири” Питагор разбирал светлината, която има напрежение в четири посоки. Та рекох, ако човек няма свойството на твърдата почва да бъде устойчив; ако няма свойството на водата, която тече, да е подвижен; ако той няма свойството на въздуха да се разширява и ако няма свойството на светлината за прониква, защото четвъртото свойство на светлината е, че тя прониква, вие няма да разбирате живота. Когато проникваш един предмет, ти ще заучиш предмета, осветил си го. Ти не може да осветлиш един предмет, ако не го проникваш. Може да дойде някой при вас и да ви каже, че най-новите открития в света са, че намерили, че няма никакъв Господ. В старо време казват: “И рече безумният, че няма Господ.” Какво показва, че няма Господ. Изгубили са светлината на ума. В тъмнината може ли да предадеш знанието? Следователно ние даваме гражданство на невежеството. Робите, умрелите хора ние ги наричаме учени. Това са модерни говеда. Да, безбожието е модерно говедарство. Силна дума е, ако намеря по-силна дума, бих я казал. Модерно говедарство е безбожието. Следователно ако искате да бъдете говеда, нямам нищо против. Значи едно време човек е бил говедар, нямал никакъв ум. Господ го взел от говедарството, пък му турил ум и го направил не говедар, но го освободил от говедарството. Преди да беше го създал, човек беше говедар, в никакъв Господ не вярваше. Като го създаде, Господ му каза: “Ще помниш, че имаш Господ, който те създаде.” И в какво седи качеството на един син или на една дъщеря? Дъщерята да познава майка си, че има майка. Дъщеря, която не познава майка си, тя е говедарка. Син, който не познава баща си, той е говедар. Под думата говедарство разбирам човек, който няма никакъв ум. Човек, който няма никакъв ум, няма цена, той е сляп човек, от него нищо не може да очакваш. Та питам сега: за мене има ли Господ или няма? Питам аз: имаш ли ум или нямаш? Ако имаш ум, има Господ; ако нямаш ум, няма никакъв Господ. “Рече безумният в сърдцето си: няма никакъв Господ.” Онзи, който няма ум, отрекъл Господа. Първото нещо на безбожието е, че той изгубил своята свобода. Безбожието не е нищо друго, освен едно лишение. Щом изгубиш светлината, ти си в затвор, ти си в тъмнина, ти не може да мислиш. Някой казва тъй: “Не може да мисля.” - Затворен си, загубил си светлината. Ти си казваш в сърдцето вътре: “Няма Господ.” Понеже работите не ти вървят, ти мислиш, че няма Господ. Често учениците в гимназиите не вярват, че има Господ, но като дойде учителите да ги поставят на матура, всички отиват да палят свещи в църквите. Дано да минават, признават, че някой трябва да дойде на помощ. Не зная, може и вие да сте палили свещи. Радвам се, ако сте палили. Запалвате свещ, значи без светлина не може. Има Господ значи тогава. Тогава аз слушам някой да дойде и да казва: “Няма добри хора, няма добро в света.” - Няма добро в света, ами в тебе има ли добро? Ти не изхождаш от света, че няма добро в света. Аз всякога изхождам от своето положение. Имам ли аз доброто. Щом аз имам доброто и светът има доброто; щом аз нямам доброто, и светът няма доброто. И право разсъждавал Настрадин Ходжа, който казва: “Като умре жена ми, половината свят умира; като умра аз, целият свят умира.” Доста хубава философия. Като умре човек, като изгуби своята свобода, като изгуби своята сила, като изгуби своята светлина и като изгуби своята доброта, какъв е животът? Животът вече няма смисъл. Той е мъртъв човек. Под думата смърт аз разбирам човек, който изгубил свободата си. Който изгубил силата си, е умрял човек. Който изгубил светлината си, е умрял човек. Който е изгубил доброто, е умрял човек. Какво разбираме под думите “възкръснал човек”? - Който придобил светлината, е възкръснал човек, оживял е. Който придобил силата - оживял; който придобил свободата - оживял; който придобил доброто - възкръснал е вече. Казват: “Как може да възкръснем?” Като придобием своята сила; като придобием своята свобода; като придобием светлина и като придобием своята доброта, които Бог ни дал. Тогава ние сме възкръснали вече. Рекох, всеки един от вас днес може да възкръсне. Ако има някой, който е умрял в едно нещо, защото човек не умира само веднъж, четири пъти умира. Като си умрял веднъж, иди дойди, като си умрял два пъти, иди - дойди; като си умрял три пъти, иди - дойди. Като умреш четири пъти, отиде вече. Защото като умрете четири пъти, никъде няма да се намерите. И говедари няма да бъдете вече. Ако изгубиш светлината, говедар ставаш. Ако изгубиш свободата, роб ставаш. Ако изгубиш силата, подигравка ставаш. Пък ако изгубиш доброто си, една дума бих казал, но няма да я употребя, защото е много лоша. Вие сами ще я намерите. Тази сутрин ви рекох четири неща: Твърди като Земята, но подвижни като Земята. Земята е твърда в себе си, но припка, знаеш как припка вашата майка, която ви носи на гърба си. И аеропланите не могат да бягат като нея. Тича тя, идеал има някакъв, тича на някъде. И при това имайте онази сила. Писанието казва: “Човек да се множи.” Под размножаване аз разбирам, само водата се размножава. Като се дигне горе на милиони капчици се превръща, които падат долу и измиват всичкия прах по листата, поливат навсякъде, галят. Те са, които галят. Водата е, която гали хората, очиства ги. Тя е най-добрата слугиня, чисти кира. Рекох, ако понякой път вие кирясате, човек, като стане недоволен от нещо, той кирясва. Като дойде кирта, тя е жива и започне да те дразни. Тогава пробният камък - измий се. Мийте ръцете си, мийте тялото си хубаво. Човек постоянно трябва да се мие. Трябва да употребява водата. Има една вода невидима, с която човек постоянно трябва да се чисти. Казваш: “Грешен съм.” - Оцапал си се. Казва: “Лош човек съм.” - Оцапал си се. - “Несправедлив човек съм.” - Оцапал си се. Казва: “Много добър човек станах.” - Ама, дали е право? Че кое е по-право да кажеш: “лош човек съм” или “добър човек съм”? Кое е по-хубаво да кажеш: “свободен човек ли съм” или да кажеш: “не съм свободен”? Кое е по-хубаво да кажеш: “може да го направя” или “не може да го направя”? Казва: “Аз не може да го направя.” Кое не може да направиш? Питам го: “Може ли да вярваш в Бога?” Казва: “Не мога да вярвам, умът ми не го побира.” Ами безверието ти как го побира? Умът му Бога не може да побере, рекох, безверието трябва съвсем да не го побира. Безверието къде ще го побереш? Защото безверието е произлезло от вярата. Безверието е втората жена на човека. Понеже той с първата не могъл да живее добре, та се оженил за втора. Едната е Верка, втората е Безверка. Той с първата не могъл да прокопса, че с втората съвсем няма да прокопса. Защото вярата е скопосна жена, всичко внася, чисти, а пък онази е несретна. По-несретна жена от безверието няма. Тя всичко разпилява и конец в къщи не оставя. И пропадането на човека започва с безверието. Най-малкото съмнение, когато се родило в ума на човека в рая, че туй, което казал Господ, може и по други начин да се постъпи, тази погрешка вече толкова хиляди години не може да изкупи. Та сега, четири неща, които Бог е вложил, пазете ги: Пазете свободата на душата си. Без нея никъде не може да идете. Пазете силата на духа си, която сила Бог ви дал. Понеже от тази сила всичко зависи. Пазете светлината на ума си, която Бог ви дал, понеже от тази светлина всичко зависи. Без нея нищо не можете да постигнете. Пазете и доброто, което Бог вложил в сърдцето ви. Всеки, който има по едно добро, пазете го това добро в себе си. За нищо в света не сменяйте това добро. Като дойдеш, да имаш едно мнение. Рекох, имайте едно мнение за доброто в себе си. Имайте едно мнение за силата в вас. Имайте едно мнение за свободата в вас. Туй е човека. Туй е новото учение. Този е пътя, по който човек може да се освободи. Вън от тия неща, никаква свобода не съществува. Няма никаква свобода. Де ще я намерите? Ние сме напуснали Божественото, пък очакваме от някъде нещо някой да ни донесе с себе си. Свободата ни е дадена вътре. Бог е за нас свободата; Бог е за нас силата; Бог е за нас светлината. Бог е за нас доброто. Познавам Бога в себе си по четири неща. Аз познавам Бога. Какво нещо е Бог конкретно? Свободата, която имам, то е Бог в мене. Светлината, която имам, то е Бог в мене. Доброто, което имам, то е Бог в мене. Силата, която имам, то е Бог в мене. Това е конкретното разбиране за Бога. Как ще ви се обясни другояче. Че няма сила, извън която светът да е създаден. Че какво нещо е да създадеш работите. Свободата създаде нещата. Светлината създаде нещата. Силата създаде нещата и доброто създаде нещата. Те са философски четири принципа, с които светът е създаден. Защото като си свободен, ти можеш свободно да се движиш, имаш простор. Като си силен, ти имаш в себе си възможности да направиш нещо. Като имаш светлина, ти си проникнал, знаеш какво трябва да направиш. И като имаш доброто в себе си, то е онази подкваса, с която всичките неща може да задържиш. Та ви пожелавам сега. Няма да ви пожелая. Като идете сега в къщи да си извадите вашето ножче и малките тия паяжини, с които сте увити от някой паяк, да ги откъснете. То е свободата. Като идете в къщи, искам колкото немити съдини имате, да вземете да ги омиете и кирта да изхвърлите навън. То значи, че сте силни хора. Като идете в къщи, четири стаи имате, свещи имате, не са запалени. Драснете по един кибрит, запалете свещите и не мислете какво ще стане с свещите, да горят целия ден. И като идете в къщи, понеже имате четири огнища, не сте палили досега огън, ходили сте да хойкате навън, по екскурзии сте ходили. Като се върнете, да запалите огъня на четирите огнища, свещта да запалите, съдовете да омиете и да скъсате паяжините. Един превод на вашия живот. Днес вижте Господ казва така, туй, което ще ви го кажа, е от Господа вече. Господ казва: “Деца мои, пазете свободата, която ви дадох! Деца мои, пазете силата, която ви дадох! Деца мои, пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох!” Добрата молитва [17-та] лекция от Учителя. Петък, 13 август 1937 г. 5 ч. с. на Молитвения върх Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now