193. Дух и живот

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 193-то

Дух и живот

Високо посветеният ученик си служи с академическата мисъл, която е плод на неговото съзнание, на неговия бодър дух и неговия светъл ум. Академическата мисъл е достойнството на просветения ученик. Всяко достойнство ориентира всички други душевни способности, защото, да се разбере Висшата идея на Духа, да се разберат основите на живота, е необходимо да се проучат душевните способности, защото душата е която съдържа способностите. духът е, който разраства, разцъфтява способностите, а умът проповядва тия способности.

Когато застъпваме въпроса за мисълта и казваме академическа мисъл, ние имаме за цел да очистим вашата мисъл, която се занимава с нисшите способности. Що значи академична мисъл? Правдива, логична; съвършена мисъл, която изчерпва в пълнота дадено явление, защото в живота на човека се преплитат много явления. И ако ученикът има тази мисъл, той може да открие висшите трептения, висшите съзвучия на висшите явления - явленията в живота на висшите същества. Как бихте влезли във връзка с едно висше същество? Посредством явлението. Лесно ли е да се разберат явленията? Много лесно и много мъчно. Явление, което има висш духовен подем, то улеснява, то просвещава мисълта. Мисълта се разцъфтява и дава най-добрите съвършени краски от небесния спектър.

Областта на явленията е много сложна. Само този просветен дух, който има озарението на висшия духовен живот, може да се справи с явленията. Иначе явлението минава и отминава. Душата чувствува, но способностите спят и умът е обременен. Озарението е изкуство на Духа. Най-голямото изкуство на Духа специално за човешкия род е озарението. Когато ученикът стъпи в първото, второто и третото посвещение и изпита строгите санкции на четвъртото посвещение, получава озарение то. Дока то не получи озарението, не може да стъпи в петото, шестото и седмото посвещение, защото тези по-висши посвещения не могат да се овладеят само с просвета. За да се обладаят първите четири посвещения на земята е необходимо академична, разумна мисъл. До като не се придобие тази разумна мисъл, озарението не може да се получи.

Какво значи в същност озарение? Чия способност е озарението? Кой е този авторитет, който награждава съществата с тази висша способност озарението? ТОВА Е МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ. Само мировият учител може да си служи с тази висша духовна способност - озарението. Озарението способност ли е? Да, една от висшите способности. Озарението орган ли е? Един от висшите органи. За да се получи този висш ефект - озарението. са необходими органи и способности. Следователно, къде е този орган и тази способност специално в човека? Има един светлинен орган, една светлинна способност. Органът е първичното, а способността - същината. Не може същината без първичността. Каква е разликата между първичност и същина? Първичното е идеолога, а същината е автора. Идеологът създава идеята, а авторът проявява идеята.

На въпроса: къде е този орган в ученика? Наистина, ако би ученикът открил този орган, би просветнал, би прогледнал и би станал най-способния между всички същества.

Но как да ги намерим? По кои пътища и кои са признаците, по които да се отгатне, на коя част в човешкия организъм е този орган? Навярно всички се досещате. А когато дойде озарението, положително ще знаете. У вас има една скрита рудница. Вашият ум заедно с вашата разумност, сега са ангажирани да разкопаят тази рудница. Какво ще извадят от там? Какво е скрито в този рудница? Кой го е скрил? Въпроси, въпроси, на които ученикът трябва да отговаря пред своя миров учител. да се посветиш не значи само да бленуваш и мечтаеш. Да се посветиш значи да пипнеш, да видиш, да преживееш. Да пипнеш на физическия свят, да видиш в духовния свят, а да проживееш в Божествения свят.

Не е много трудна задачата на ученика, но за нея се изисква жертва. Каква жертва? Повече будност. Да не проспиваш способностите си, защото не знаеш кога ще мине Господ покрай тебе. Има дни, има минути, когато Господ минава покрай човека и леко се докосва до неговото чело, т. е. когато висшето духовно озарение докосне ученика, той става зазоряване.

В тия разсъждения чувствата взимат по-малко влияние, защото академическия ученик стъпва здраво, гледа трезво и мисли право, защото красотата за него е потик, а разумността - светлина. Той знае миналото, живее в настоящето и открива бъдещето.

И тъй, на въпроса: как ученикът да са домогне до свещения миг на озарението? Дали когато има правилни методи, правилна обхода, или добри стремежи? Отговаряме: всички са на място, но най-важното е свещената му връзка със способностите на Мировия Дух - Духът, който ръководи Мировия учител. Ученико, не може без озарението на мировия учител. Не може ученикът да бъде без Учител. Не може ученикът да бъде изпитан без учител. Учителят е вниманието, стремежа, копнежа, глада и жаждата за ученика. Без покровителството на учителя, каквито и способности да има, ученикът пропада на изпита.

Защо ученикът трябва да се изпитва? Защо е тази сложна машинация? Защо е това затруднение? На кого трябва това? Ученикът трябва да бъде съвършен във всяко отношение. За да се повери известна задача от висшите светове на ученика, той трябва да бъде съвършен. Съвършенството подразбира вливане в общата хармония на великото творчество. Съвършенството е гаранция пред висшите светове, че наистина задачата ще бъде изпълнена.

Каква специална задача се дава на ученика? Да посее семката в нивата на неговия живот. Ако тази семка възрастне и даде плод, гаранцията за неговите способности му дават достойнство то. Необходимо ли е достойнството на ученика? Какво значи ученик без достойнство? Бреме.

И тъй, за да се обърне особено внимание, което е най-съществено, ученикът трябва да отгледа в нивата на своя живот семката на разумността. Разумността подразбира склад на вековни способности, е можеш да живееш във вековете, ако нямаш вековните способности не можеш да се ориентираш във вековете, ако нямаш вековната мъдрост. Например, ученикът напуща физическото тяло, излъчва се от астралното тяло, заживява с менталното тяло. Нему е необходима ориентировка. Освободен от физическите органи, освободен от астралните способности, как би се ориентирал, щом няма всички ментали, като разумно начало у себе си? Щом знае за миналото, щом знае за настоящето, където са складирани тия знания в неговото свръхсъзнание, то лесно ще се ориентира в менталния свят. Но това не е достатъчно. Нему предстои да се вживее в будическия свят, в света на Духа. Защото за да се усъвършенстват менталите в новия организъм, е необходимо да взема участие и будическия свят. Но това пълно съвършенство ли е? Трябват на ученика елементи и от висшия Божествен свят, които елементи внасят съвършена светлина, защото светлината е един висш етап на съзнанието; За да имаме съвършенство, необходимо е висша светлина. съвършена любов и абсолютна мъдрост.

Може ли ученикът да изживява тази висша хармония на тия светове у себе си? Да, може. С петте чувства ли? С тия пет способности ли? Необходими му са дванадесет способности. Има ли такива? Кой ги владее? Владеят ги началниците на съзвездията. Какво същество е това, началник на съзвездията? Капелмайстор, който дирижира хармоничната ария на всемирен живот.

И тъй, идеята е да бъдете началници на живот. Първоначалник на своя живот, началник на нацията, на народите, на расите, на планетата и планетите, на съзвездията, а то значи да сте абсолютен астроном. Знаете ли какво значи хармония между съзвездията? Можете ли да имате в даден момент, поне една малка представа всред този миров океан, където милиарди и милиарди съзвездия плуват из небесният шир? Може ли човешкият обективен ум да обхване този безкрай? Не може. Следователно, трябва озарение - голямата способност на Мировия учител.

Ние ви занимаваме с големите въпроси, а кои са малките? Да знаете нещичко от живота на съществата на дадена планета, да знаете нещо из живота на ангелските йерархии и техните ръководители. И ако познавате от живота на тия същества, навярно бихте придобили способност за големите въпроси, за мировата абсолютна хармония.

ДУХ И ЖИВОТ! Две висши същности, кои то са абсолютни в Бога. Кой може да знае за тях? Човекът, защото човекът е дух и живот. Може ли животът да знае нещо за себе си? Не може. Как може? Чрез Духа. Може ли духът да знае за себе си? Да, чрез живота. Човек проявява Духа и духа проявява живота.

Това е много лесно. Когато ученикът се изкачва по стъпалата на свещената стълба, в него настъпва състояние на озарение. Всяко стъпало за него е посвещение, защото стълбата на съвършенството е моменти от вековното знание и при всяка стъпка по тази стълба, силите на знанието се въплътяват в ученика. Въплътени тия сили, ученикът се изпълва с всемирни способности, които му разказват за великото творчество. Следователно, по пътя на съвършенството ученикът достига до предел, до област, когато престава да бъде ученик, а се удостоява със способността на велик посветен със силата и влиянието на Мировия Учител.

Това е ранния изгрев за всеки ученик. Докато е в изгрев, той е ученик. А когато стигне до положението на великия зенит, той е Учител.

Колко време трябва на ученика да завърши своята еволюция? Малко време. Една Господня година. Ученикът е ученик само на една Господня година. Щом стъпи във втората, не му се позволява да бъде ученик. Дой трябва да отговаря пред мировите създатели, защото мировите създатели са закона за висшата хармония. Те са безпощадни към всяко едно несъвършенство. Какво се изисква? Да се освободи ученикът от големите задължения и да заживее в пълно озарение.

Кои са качествата у вас, които ви представляват като ученици? Качество значи способност. Ако имате способности да възприемате лъчите на върховното озарение, вие сте наистина посветени ученици. Но сега, тъй както сте, вие имате две очи, които гледат светлината; имате способност осезание, с което приемате светлината; имате органи на слуха, с които възприемате хармонията кимате органи на обоняние, с които възприемате обаянието на светлината. Питаме тогава, не сте ли ученици? Вие си служите с тези атрибути, а сега ви трябват още две чувства: ИНТУИЦИЯ И ЯСНОВИДСТВО. Но да видим имате ли зачатък на интуиция? Имате, и то в доста развита форма. По интуиция схващате дейността на духа у вас, защото, казахме: духът е особен свят, свят на висши идеи, а само интуицията е, която пресъздава идеите, които са като зародиш във висшия свят.

Но да видим как сте със способността ясновидството? Виждате ли духовете? Виждате ли ангелите? Виждате ли началниците на съзвездията? Какво ще кажете? Виждате ли? Виждате ги, но не знаете. Защо не знаете? Защото нямате още пълно озарение. А имате ли озарение? Имате, но само като проблясват.

И тъй, благодарете на тия две висши способности, които ще усъвършенствате като школници в окултната школа. Наистина трудно е да бъдеш ясновидец, изнурително е да виждаш, но фактите са очебиещи, а вие мижите. Какво се иска? Смелост. Кой ви даде това импулсивно чувство - смелост? Свръзката ви с Духа. Духът е велико начало у вас. Той е, който изгражда вашето бъдеще. А зад всяка дейност на Духа стои началника на живота. Щом възприемете осиянието на Духа, вие сте под прякото ръководство на Великия Всемирен Началник на живота.

По конкретно на темата „Дух и живот“. Животът е началото, Духът е бъдещето, т. е. чрез живота ще придобиете Духа, защото животът е средата, почвата, а Духът е въплъщението в тази почва. И когато се казва свят живот, подразбираме пълно осияние на Духа. Какво значи светия? Светията е същество, на когото животът е въплъщение на Духа. Може ли вие да станете светия? Вие понякога сте светии, но в повечето от времето си, вие не сте светии. Може ли един светия да бъде светия и да не бъде светия? Допуша се, тъй както е допуснато земята да бъде огрята и да бъде в тъмнина. Когато земята е осенена от северното сияние, там тя свети. Така също вам ви предстои да бъдете осенени от върховното осияние. Това е вашата и на всички същества, малки и големи, висша цел. Озарението е като култ в съзнанието на посвещаващия се ученик. Той го чувствува като пролетен изгрев, като нежна топлина и росна влага.

Но ще кажете: трябва дисциплина, светлинна дисциплина. Винаги ще ходим там, където е светло. Няма светлината бъде акумулатор у вас, да преобрази вашето същество, да настъпи нова епоха на светийство. Няма посвещение без светийство. Ще бъдете светии, няма друг път. Дисциплината на светията е едно от най-ефикасните средства за съвършенство.

Светия! Да светиш. А кой свети? Факелът свети, свещта свети, слънцето свети, брилянта свети.

И тъй, по пътя на светията ще имате пълното съсредоточение, съвършена медитация. У вас ще се събудят висшите духовни способности, които ще създадат волевия характер, който е необходим за преодоляване на големите противоречия между духа и плътта. Вие сте Дух и живот. Там където е животът, пребивава и Духа.

Но ще кажете: какво да правим със социалните условия, с хляба, с дрехите. обувките и семейните грижи? Всичко това е възпитателна школа. Ще превъзпитате краката си, главата си и тялото си, право да вървите, право да мислите и правилно да живеете.

Дали разрешихме въпроса с вас? Въпросът с вас е разрешен още от учителя на Братството. Той ви е ангажирал, а ние идваме да проверим, дали устоявате на ангажиментите си, и трябва да му докладваме. Какъв ще бъде нашият доклад? Че сте добри, че сте работливи, че сте гладни, скъсани и още много, или ще му докладваме, че вие сте озарени. Може ли да ни подкупите да кажем добро за вас? Ако сте озарени, вашата светлина ще свидетелствува. Ако сте потъмнели. Ако сте потъмнели, вашата тъмнина ще свидетелствува. Но, вие имате озарение. У вас Духът кипи, душата копнее, сърцето живее.

Вярно ли е? Ща проверим. Нарядът е програма. Всяка програма представлява способности, опитани и узаконени, а истинският озарен е извън закона. Какво значи извън закона? По човешки значи лишен от права, а по божествено - по благодат. Законът ограничава, а благодатта освобождава. Затова, ще живеете по благодат. Най-сладко е да чувствуваш благодатта. Но какво да правим със световните събития? Ще станат ли големи събития в човечеството, специално на българската земя? Ако няма събития, няма и разнообразие. Събитията са земетръси. Както почвата се разтърсва, така има и събития в етера, когато етерът се разтърсва. И сега специално в България етерът се разтърсва. А вън от България ще има по места, където ще продължава земята да се тресе.

Не бойте се. Изхвърлете страха. Живейте по благодат. Не тровете ума си с партизански бяс, Освобождавайте душата си от кармата на световните събития. Вашата карма ще се заличи, но когато и вие помогнете, защото само достойният работник има право на заплата. Ще има трясък, гърмеж около България, но боговете от високите планини ще устояват. Да възпитате в себе си способността да овладеете пълна тишина - мир своего. Тишината е дълбок кладенец, дълбоко заровени съкровища. Тишината е голямо светло слънце, което изпраща блясъка си в голяма тишина и хармония.

Впрочем, тия неща вие ги знае те. Сега остава да ви кажем да можете. На вас се разчита. От целия свят новите светии ще ви потърсят, но вие ще бъдете по-светли от тях, защото се родихте в свята земя. Ще ви потърсят тия нови светии, на които не достига светлината. Вие ще ги запалите и те ще ви помнят защото сте всемирно братство, защото нахранихте вечния пътник - Учителя на братството, защото подслонихте този пътник. Той си замина. Бихте ли желали наново да нахраните тоя вечен пътник. Наново го подслонете и изпитайте Неговата блага усмивка.

Вие казвате: как не го преценихме, как не го разбрахме. Той си отиде от нас. Той казва да ви кажем, че ще ви срещне по пътя на озарението и ще го познаете по неговата усмивка.

Възлюбете свещеното дело на Великия Учител. Дайте сърцето си за храм на великите му идеи, а ума си - храм на Божественото му знание. Разкрийте душата си, да дойде у вас, т. е. отворете вратата, не се страхувайте. Той е, който хлопа. Той буди вашето съзнание и вие сега по-добре ще го разберете, защото е Дух и живот.

Да, Учителю, светът не познава, но те Те разбраха. Светът скри лицето си от тебе, а те тръгнаха след тебе. Светът беше глух за Тебе, а те слушаха сладкото слово. Затова те са твои. Родил си ги и ще ги възрастиш. Твоята любов ги възпламенява, твоя дух ги насърчава, и твоята душа ги радва.

5 септември 1947 год.