alexamsterdam Posted January 20, 2011 Share Posted January 20, 2011 Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица ВѪТРЕШНА ОБХОДА(Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937). Първо издание от 1947 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.). Второ издание, 1999 г., ИББ Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.) Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание утринно слово - 29 август 1937 г. Вътрешна обхода Ще прочета 15-та глава от Евангелието на Матей. Тогаз пристъпиха при Исуса Ерусалимските книжници и фарисеи и казваха: "Защо твоите ученици престъпват преданието на старите? Защо не си мият ръцете, когато ядат хляб?" Те имали обичай, когато седнат да ядат, да си мият ръцете. Сегашните хора не спазват тоя обичай. А Той им отговори: "Защото и вие, заради вашето предание, престъпвате Божията заповед." Те престъпват човешкото предание, а вие престъпвате Божия закон — едно равновесие. Днес никой не пита, защо Христовите ученици престъпват преданието на старите? Защо никой не мие ръцете си, когато яде хляб? Тоя въпрос сега не е кардинален, но във времето на Христа беше кардинален. Ако Христос дойде втори път на земята, няма да му задават такъв въпрос. Днес биха задали въпроса: Учителю, защо брат ми ме обижда? Защо не се отнася с мене, както трябва? Защо престъпва закона на приличието? Престъплението може да бъде лично, а може да не бъде лично. Може да говориш лошо за българите в присъствието на един българин и да го обидиш. Всъщност, не говориш за него, но той се обижда. Ако българин отиде в Англия и види паднали плодове под дърветата, веднага ще ги събере, ще ги издуха малко от праха и ще ги тури в бюфета да узреят. — Защо постъпва така? — Такъв обичай има. Самите англичани минават-заминават край дърветата, виждат нападалите плодове, но не ги събират — нямат такъв обичай. Те считат това за унижение. Питам: Имате ли право да събирате нападали плодове от земята? На тоя въпрос вие сами ще си отговорите. Някой обира падналите плодове и се оглежда на една или на друга страна, да не го видят. Казвам: Желанието на човека да не го видят и чуят, че направил някаква грешка, се отразява психически върху самия него. Например, дъщерята ходи без позволение някъде и казва: Дано не ме види майка ми. дано не чуе баща ми. И синът казва същото. Те не подозират, че тая мисъл работи в умовете им и създава обратна реакция. Ден след ден зрението им отслабва, слухът се претъпява, и те ослепяват и оглушават. Също така не казвай за някого: Не искам да видя тоя човек! Няма да се мине много време, и тая мисъл ще се върне към тебе. Ако повториш тия думи няколко пъти, те ще се върнат към тебе. Това са ред психологични състояния, които се отразяват зле върху човека. Защо трябва да каже дъщерята, дано никой не я види! Казано е в Писанието, че ония, които виждат, отиват към виделината. Синът и дъщерята трябва да се радват, че бащата е видял и чул това, което те са направили. Във всички хора има желание, като направят грешка, никой да не ги види, нито да ги чуе. Да остане на вас, вие бихте желали, никой да не ви види и да не ви чуе — даже и Господ да не ви види и чуе. Като сте влезли в новия път, вие сте забелязали, че там има множество малки, дребни неща. на които трябва да обръщате внимание. Те оставят своите последствия върху вашия живот. Дъщерята и синът ни най-малко нямат желание, бащата и майката да ослепеят и оглушеят. В религиозните общества има една опасност — от вътрешна близост. Когато хората се сближават, без да са достигнали до една естествена, вътрешна обхода, те си пакостят. Някой сгреши нещо и се мъчи да се скрие, да не го видят братята и сестрите му. Когато се сближават, хората трябва да бъдат крайно внимателни в своите мисли, желания и постъпки. Човек се натъква на три вида мисли, чувства и постъпки. За да не пакости първо на себе си, той трябва да се стреми към такива мисли, които дават възможност на главата да се развива едновременно в три посоки: на дължина, на широчина и на височина. Когато главата расте на дължина, човек става активен, като кавалерист; когато расте на широчина, той става издръжлив, лесно се справя с всички обсадни положения; когато расте на височина, той се развива в морално и духовно отношение. Изучавайте кои мисли удължават главата, кои я разширяват и кои помагат за растенето и на височина. Трите измерения — дължина, широчина и височина отговарят на телата. Само телата имат три измерения. Така се натъкваме на геометрията, която е предмет на сегашни изучавания. И в миналото, в кабалата са изучавали геометричните форми, а също и числата. Например, числото три, взето в сегашната математика, се разглежда като количество, сбор от три единици. Кабалистично, това число има друго значение. То не се дели на нищо, освен само на себе си. Ако към него прибавим още три единици, получаваме шест единици. Това число се дели на две, на три и само на себе си. Последните три единици се различават от първите три. Ако съберем три килограма вода и три килограма сол. няма да получим шест единици, но ще получим солен разтвор. Математиката и геометрията се прилагат навсякъде в живота, но като физични величини. Например, когато се строят къщи, архитектите си служат с геометрия и математика; когато изчисляват големината на орбитите, на планетите, пак си служат с математика. Обаче, сегашните учени не са дошли до прилагане на математиката в психичния живот на човека. Например, интересно е да се изчислят теченията, които стават в човешкия организъм. Болният се стреми към здравия. — Защо? — За да почерпи от него сила. Следователно, здравият дава нещо от себе си на болния, и болният предава нещо на здравия. Между тях става обмяна, която може да се изчисли. Най-слабите изтичания от човешкия организъм могат да се изчислят Колкото по-близък ви е болният, и колкото по-голяма е любовта ви към него, толкова повече черпи той от вас. Обмяна става и между здрави хора. В бъдеще, когато математиката се приложи и в психичния живот на хората, ще видите, какви сили изтичат от човека, и ще разберете причината на заболяванията. Тогава съзнателно ще се предпазвате от всичко онова, което разстройва организма ви. Днес малцина разбират, какво значи общение с хармонични хора. Ако дружите с хора, които подържат отрицателни мисли и чувства в себе си, вие се свързвате с тях и носите последствията на техните отрицателни сили. Като знаете това, ограждайте се със здрава аура, със здрави мисли и чувства, да не се поддавате на отрицателните влияния на хората. Пазете се от ръкувания, прегръдки и целувки с хора, които не познавате. Не казвам да се страхувате, но да бъдете внимателни. Всеки човек носи в себе си положителни и отрицателни сили, с които пръв той трябва да се справя. Ще кажете, че болестите се отразяват главно върху физиката на човека. Питайте младите студенти медици, какво ще кажат за това. Когато започнат да изучават признаците на болестите, много от тях заболяват от същата болест, която изследват. Това състояние е временно, но те го изпитват. Питайте младите лекари, какво изпитват, когато започнат да лекуват болни. Те минават почти през всички болести, които лекуват. Това е област, която всички не трябва да знаят. Както електричеството се предава чрез влияние, така и много болести се предават чрез влияние. "Защо учениците ти престъпват старите предания?" Ще кажете, че вие сте свободни от старите предания. Лъжете се, тоя въпрос засяга и вас. Това, което днес наричат унаследени черти, не е нищо друго, освен предания на старите, т.е. на вашите деди и прадеди. Днес малко хора говорят за Божественото, което е вложено в тях. Обаче, всички казват, че са наследили известни черти от своите деди и прадеди. Някой наследил слабостта да пие, друг — да се гневи, трети — страх и т.н. И заекът е страхлив. Достатъчно е шумка да мръдне в гората, за да удари той на бяг. Казваш: Страхлив съм, наследил съм тая черта. — Щом си я наследил, лесно ще се справиш с нея. Тя не е Божествена черта. Ако страхът беше Божествено чувство, защо едни хора са страхливи, а други — смели? Бог не е създал човека страхлив. Първоначално той не е бил страхлив. Когато сгреши, тогава разбра, какво нещо е страхът. Благодарение на страха, животните предчувстват опасността отдалеч. Овцата предчувства приближаването на вълка. Кокошката предчувства приближаването на орела. Тя не поглежда нагоре, но предчувства, че на един километър височина над нея се вие орел. Във всеки човек, колкото и да е безстрашен, дълбоко в него се крие затаен страх. Всеки се страхува от нещо. Във Варна имаше една акушерка, смела жена, мъжки характер. Тя плуваше в морето, като риба. Сама отиваше с плуване от Варна до Евксиноград и обратно. Обаче, видеше ли пиявица, даже в шише, тя изпитваше панически страх. Сама казваше: От нищо не ме е страх, но пиявица не мога да гледам, особен страх ме обхваща. Тя е чувствителна към пиявицата. Има хора, особено мъже, които могат да понасят всичко със спокойствие. Обаче, осмели ли се друг мъж да погледне жена им, те веднага скачат на крак, готови са да му обявят дуел. В тази област те са крайно чувствителни. Сега, аз разглеждам психологически въпроса за страха и за ревността. Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам, как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават, какво ще прави той. Какви са тия същества? — Като хората, само че за тях не са нужни специални столове. Те могат да сядат и по десетина на един стол и пак им е широко. Какви са, каква външна форма имат, не е важно; важно е, как действат те върху човека. При всяко изпитание, лицето на човека потъмнява. Страшно е, когато той се отдава на отрицателни чувства: завист, отмъщение, злоба. Тогава лицето му потъмнява и погрознява. Когато Каин завидя на брата си, лицето му почерня и погрозня, и той реши да го убие. Пазете се от греха на Каина. Наблюдавайте се, да видите, какви промени стават с цвета на лицето ви. Когато изпитвате завист и търсите случай да отмъстите на човека, погледнете се в огледалото, да видите, какви промени стават с вас. Ако цветът на лицето ви е тъмен, вземете мерки да се справите с отрицателните си мисли и чувства. Казвате: Човек трябва да търпи. Търпението е за силния човек; за слабия е неволята. Само оня може да търпи, който разбира законите. Той знае, че може да го притиснат на няколко места: в областта на сърцето — да засегнат чувствата му, в областта на ума — да засегнат мислите му и в областта на неговата воля — да засегнат постъпките му и всякаква инициатива за действие. Той е буден и лесно се справя с условията. Той знае, че, дето и да го нападнат, всичко може да понесе с търпение. Не е достатъчно само да виждаш грешките и да желаеш да ги изправиш. Важно е да знаеш методи за тяхното изправяне. Търпението е метод за изправяне на погрешките. Ще търпиш хората, ще търпиш и себе си, докато се изправиш. Човек има слабости, които вижда, след като ги прояви. Има слабости, които се виждат отвън: те са явни и лесно се изправят. Види ли веднъж своите скрити слабости, човек трябва да прави усилие да ги предотврати. Казваш. Втори път няма да проявя такава слабост. — Вярно е, втори път ще проявиш друга слабост, която не си подозирал в себе си. Една слабост може да се прояви по много начини, и човек се изненадва, не знае, как да се справи. — На какво се дължи нетърпението? — На излизане на двойника. Често двойникът излиза един-два сантиметра навън, а някога — повече. Щом излезе повече, отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи, той трябва да се бронира. Мекотата е броня на човека. Затова казвам: Колкото по-чувствителен става човек, толкова по-мек език трябва да има. Ако чувствителността ти се увеличава, а езикът огрубява, ти сам се натъкваш на мъчнотии и изпитания. Казано е в Писанието: "Не огорчавайте Духа, с който сте запечатани." Мислите ли, че Духът е доволен от вашите мисли, чувства и постъпки? Понеже Духът не може да говори на ваш език. Той ви нашепва отвътре: Не постъпи добре. Изправи грешката си! Вие започвате да Го убеждавате, че външните условия са лоши, че светът е лош. Духът казва. Бъди търпелив, аз ще уредя всички работи. — Не мога да търпя, ще му отмъстя. — Това е спор между човека и Духа. Той става вътре в човека. Ако не слушаш Духа, ти губиш вътрешния си мир. Без мир няма успех, няма развитие. Мирът е първото условие за идване на духовната култура. Днес от всички хора се изисква вътрешна обхода, а не външна. Да се обхождаш добре с Божественото начало в себе си, никога да не го огорчаваш, това е истинска вътрешна обхода, за която е нужно култура, знание. Да не огорчаваш Духа в себе си, това значи, да имаш добра обхода към Божественото в себе си. Щом изгубиш свободата си, ти огорчаваш своята душа; щом изгубиш силата си, ти огорчаваш своя дух; щом изгубиш знанието и светлината си, ти огорчаваш своя ум; щом изгубиш доброто си, ти огорчаваш своето сърце. — Какво трябва да се прави тогава? — Възстанови доброто на своето сърце, светлината и знанието на своя ум, силата на своя дух и свободата на своята душа. Следователно, свободен е оня, който знае, как да се обхожда с душата си; силен е оня, който знае, как да се обхожда със своя дух; умен е оня, който знае, как да се обхожда със своя ум; добър е оня, който знае, как да се обхожда със своето сърце. Питате: Какво да правим с наследствените черти? — Да оставим тоя въпрос настрана. — "В грях ме зачена майка ми." — И тоя въпрос не трябва да ви занимава. Ти може да си семка, посадена в калта — това нищо не значи. Тая семка може да пусне коренчета, да покълне, да образува листа и клончета и поне наполовина да се освободи от влиянието на земята. Работи върху себе си, да се освободиш. Не можеш да придобиеш свобода, ако не обичаш душата си; не можеш да придобиеш сила, ако, не обичаш духа си; не можеш да придобиеш светлина и знание, ако не обичаш ума си; не можеш да придобиеш доброта, ако не обичаш сърцето си. Така, както се проявявате днес, това е вашият минал живот. Трябва да се освободите от миналото и да заживеете по нов начин. Преди няколко дена бях с младите братя на планината. Седнахме да обядваме. Един от тях пожела да ни фотографира. Тъй както бяхме насядали на земята, със скромна трапеза, и да се фотографираме, нямаше да съблазним никого. Това не е в някой дом, при богата трапеза. Помислих си: ако кажа, че не искам да се фотографирам, ще излезе, че се страхувам; ако пошепна на ухото на брата, който седеше до мене, съображенията си, другите ще мислят, че му казвам нещо тайно, и те ще пожелаят същото; да кажа, че времето не благоприятства, това ще бъде много дипломатично. Най-после реших: като иска, нека да ни фотографира. Ще взема участие в сражението. По-добре да не се обижда братът. Наистина, ако откажа, ще употребя най-мек език, но и това може да го засегне. Един селянин изпратил сина си да учи в странство. Към края на годината синът писал на баща си да му изпрати четири хиляди лева, които му трябвали за изпитите. Като неграмотен, бащата занесъл писмото на касапина, да прочете, какво иска синът му. Касапинът чете с груб, повелителен тон: Татко, изпрати ми пари, трябват ми за изпит! Бащата казал: Виж го ти, хем пари иска, хем ще ми заповядва! Няма да му пратя нищо! После се размислил и отишъл при фурнаджията: Моля ти се, прочети, какво пише синът ми. Фурнаджията чете с мек, кротък глас: Мили татко, изпрати ми моля ти се, четири хиляди лева. Трябват ми за изпит. — Виж, като се моли, като ме нарича "мили татко", ще му изпратя, колкото иска. Ще излезе от него човек! — Де е грешката сега? — В касапина. Той чете с груб глас, а фурнаджията — с мек, кротък глас. Често и вие получавате писма от небето, които не можете сами да прочетете. Давате писмото на касапина, но не сте доволни. Дайте го на хлебаря. Като го прочете той, ще разберете съдържанието му и ще останете доволни. Животът на много семейства се разваля поради грубия език на мъжа или жената. Мъжът се върне от работа и казва на жена си с груб, недоволен тон: Много си пресолила яденето! Казвам: Има цяр за пресоленото ядене. Сипи една чаша гореща вода в яденето, тури го да ври още малко, и то ще стане, както трябва. Кой от двамата е по-виновен: мъжът, или жената? — И двамата. Мъжът е виновен, че говори грубо и обижда. Ако жената не премълчи и отговори по същия начин, и тя е виновна. Някога човек роптае, недоволен е от живота си. Той казва: Господи, защо на едни хора даде повече знания, богатство, красота, а мене лиши от тия блага? — Кой е виновен за това? — Ти сам. Някой те обижда, защото и ти си обиждал. Днес ти си господар, имаш няколко слуги на разположение, но се отнасяш с тях грубо, жестоко — постоянно ги обиждаш. Помни: В другия живот ще стане обратното. Ти ще станеш слуга, а един от слугите ти — твой господар. Това, което си правил със слугите си, той ще ти го върне с лихвите. Отношението му към тебе е отглас на твоето отношение в миналото. Като знаеш това, кажи си: Както и да постъпва господарят с мене, аз ще мълча, няма да му отговарям. Искам да ликвидирам със старите сметки. Казвам: Не престъпвайте Божия закон заради старите предания! Не престъпвайте Божия закон заради вашите наследствени черти!: — Много съм нетърпелив. — Това е наследствена черта, с която трябва да се справиш. — Чуждите работи ме интересуват. — И това е наследствена черта. И лисицата се интересува от чуждите кокошки. И детето се интересува от ябълките, крушите, орехите на съседа. — Това са тънки работи. Какво ще правим, ако не се интересуваме от проявите на живота? — Това са дребнавости във вашия живот. Знаете ли, какъв щеше да бъде вашият живот, ако можехте да се владеете, да не се занимавате с дребнавостите на живота? Дето минете, щяха да ви очакват като ангел. Ако можете да владеете мислите, чувствата и действията си, вие ще бъдете цвят, който разнася аромата си далеч; извор, който разхлажда ожаднелите пътници; чист въздух, който ободрява духа на уморения пътник; изгряващо слънце, което насърчава всички обременени. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича своите мисли, чувства и постъпки и да ги владее. Щом той ги обича, и те ще го обичат. Няма по-велико нещо от това, да чуващ гласа на своите светли мисли, на своите добри чувства и на своите благородни постъпки. Чрез тях се изявява гласът на Бога, Който казва: Добре мислиш, добре чувстваш и добре постъпваш! Какво по велико от това да чуеш одобрението на Господа! Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната любов. Обхождайте се със себе си, с Божественото в себе си така, както Бог се обхожда с вас! — В Божията Любов е благото на човека. 32. Утринно Слово от Учителя, държано на 29-и август, 1937 г. София — Изгрев. Книги: Вътрешна обхода Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003) 35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г. Вътрешна обхода Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947) 20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г. Вътрешна обхода Лъчи на живота (Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, 2004) 24 беседи от 18 юли 1937 г. до 22 септември 1937 г. Начало: 05:00 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted October 2, 2013 Share Posted October 2, 2013 От книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF (стар правопис) Съдържание на томчето От книгата "Азъ го създадохъ", т.2. Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Вътрешна обхода Добрата молитва 91 псалом Молитвата на Царството Ще прочета 15 глава от Матея. “Духът Божий” Има един кардинален въпрос, който учените хора в времето на Христа поставиха: “Защо твоите ученици престъпват преданията на старите, не си мият ръцете, когато ядат?” Някои, когато ядат, изобщо си мият ръцете, а други забравят да си мият ръцете и престъпват преданията. Обичай било, като седнат да ядат, да си мият ръцете. По стария обичай ще седнат, ще донесат леген, ще си измият ръцете, ще дадат кърпа да си избършеш ръцете, ще се очистиш. Обаче този обичай ние не го спазваме така вече. Христос казва: “Туй те го правят, заради вашето предание. Вие престъпвате Божия закон, та има равновесие. Те престъпват човешко предание, пък вие престъпвате Божия закон.” Сега с какво може да го сравним? Сега никой не пита защо твоите ученици престъпват преданието на старите, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб. Този въпрос не е кардинален заради нас, в сегашното време няма спор. Да дойде Христос, този въпрос втори път няма да му го зададат. Ако дойде днес Христос, друг един въпрос ще дадат на Христа. Сега ще кажат: “Учителю, защо брат ми в църквата ме обижда? Защо не се отнася тъй както трябва? Малко си позволява да престъпва закона на благоприличието.” Едно престъпление може да бъде лично, може да бъде безлично, народно. Някой път като говориш, ако говориш пред един българин зле за българите, ще го обидиш. - “Как тъй си позволяваш да говориш зле за българите!” Запример у българите има един обичай. Българинът е съобразителен. Българинът, като мине покрай някоя круша, види, че са нападали круши, ще ги събере, ще ги тури в джоба си, ще благодари. На запад, ако е някой англичанин или американец, като види паднал плод под дървото, той го счита за унижение да вземе паднал плод на земята. Българинът ще го вземе, ще го одуха. И ония българи, които отиват в Америка, в Англия, като видят тия останали плодове под дърветата, ги събират, че ги турят в шкафовете за през зимата. Ако въпросът става в България ще кажат: “Как твоето дете да обере крушите под дървото ми?” А защо в Англия не става въпрос? Питам: имаме ли ние право да ядем от падналите круши под дървото? Вие сами си отговорете. Правилно разсъждение трябва. Има една философия, аз да ви кажа. Аз за първи път преди години се разговорях с един и му рекох защо старите хора ослепяват и оглушават. И му рекох какво е силното влияние на човешката мисъл. Дъщерята, като излиза от къщи, иска да направи нещо и казва: “Да ме не види баща ми; да ме не види майка ми.” Тази мисъл има и обратно движение, повръща се към бащата, към майката. Синът излезе, направи една погрешка, казва: “Да не ме види баща ми, да не ме види майка ми; да не ме чуе баща ми, да не ме чуе майка ми.” Ако е женен, казва: “Да ме не чуе мъжът, да ме не види мъжът.” Ако е мъж, казва: “Да ме не види жената.” Слугите направят нещо, казват: “Да ни не види господарят.” Постоянно казват: този да ме не види, този да ме не чуе. Погледнеш после, след 20 години започне да не вижда. Не само това, ами ти да не обичаш да казваш: “Не искам да го видя.” Тази мисъл се повръща към тебе. Ако туй го повториш хиляда пъти в живота, ще се повърне към тебе. Казва: “Не искам да го видя.” Рекох, това са тънки наблюдения. Защо дъщерята ще каже: “Да ме не види баща ми?” Тогава Писанието казва, че онези които виждат, отиват към виделината. Че синът или дъщерята трябва да са радостни, че бащата е чул и видял това, което те са направили. Казва: “Да ме не чуе баща ми.” В всинца ви има желание, като направите една погрешка, да ви ни види никой и да ви не чуе. Даже искате и Господ да ви не види и да ви не чуе. Рекох, в новия път ще забележите, че има много малки неща, на които трябва да обръщате внимание. Дъщерята ни най-малко не е имала желание баща ѝ да ослепее или да оглушее. Рекох, в религиозните общества опасността иде от една вътрешна близост. Когато хората се сближат, пък не са достигнали до тази висока степен на развитие, може да си напакостят. Някой направи някаква погрешка, иска да го не видят неговите братя и сестри. Рекох, когато се сближават хората, трябва да бъдат много внимателни в своите постъпки, в своите мисли и желания. Запример има три вида мисли и три вида чувства и три вида постъпки. Едни мисли продължават главата, едни мисли разширяват главата, други мисли повишават главата, повдигат я. В три посоки едновременно расте човешката глава. Когато главата расте по дължина, човек е активен, той мяза на кавалерист. Когато главата расте на шир, човек е издържлив, може обсадно положение да издържа. И когато човешката глава се подига нагоре в морално отношение, в духовно отношение човек е издържлив. Сега рекох, кои са ония мисли, които продължават главата? Сега вземете в съвременната аритметика, имате едно число - 3. На колко се дели? Дели се само на себе си. Дели ли се на друго число? Но ако на това число предадете още три, на колко ще се дели? То ще се дели на две и на три. Рекох, в туй число последните три единици, които придавате, те са от съвсем друго естество. Ако съберете три килограма вода и три килограма сол, какво ще излезе? Ще излезе солена вода. Водата ще изгуби онази своя преснота, която има в себе си. Та рекох, в сегашния религиозен живот и в миналото в кабалата са изучавали числата. Сега математиката изучава, но се прилага само в физическо отношение. Когато се постройва някоя къща, употребява се математика, аритметика. Когато се изчисляват орбитите на планетите, на слънцата и там се употребява математика. Но математиката е потребна и да се изчисляват и какви промени може да станат в мозъка. Човек трябва да има такава една опитност. Не може да си представите, че един човек, който е болен, в човека има болезнени течения. Ако човек го боли ръката или крака, ако ти буташ, ще стане една обмяна на една ефирна материя между тебе и болния. Нещо ще дойде от болния към тебе и от тебе към болния. Често, ако сте много чувствителни, ако дойдете до един болен и му симпатизирате, ако той усеща болки в сърдечната област и вие ще почувствувате тази болка. Сега приложението на знанието. Вземете, когато говорим за любов, подразбираме само хората да имат една обич към нас, да ни обичат. Какво подразбираме под любов? Разбираме, че когато някой ви обича, ако майка ви ви обича, тя ще ви прегърне, ще ви целуне. Вие не знаете, колко са опасни целувките. Целувките носят цяла една отрова. Този човек, когото вие целувате, е сифилистичен или пък има проказа, като го целуне, заразите се. Или ако ядете в дома му вътре, ще се заразите. Ами че той има такива лоши мисли, може да се заразите от мислите на човека, може да се заразите от чувствата на човека. От всеки човек изтича не само това, което вие виждате. Но опасните сили са онези, които никак не се виждат. Сега аз бутам една област, дето всички не трябва да я знаят. В медицината, когато медиците изучават признаците на болестите, мисля в третата година, когато изучават характерните черти на болестите, признаците на една болест, забелязано е, че онези студенти, които заболяват от една болест, много мъчно се лекуват. Това статистиката го казва. Така се случва, че някои студенти умират. Той, като изследва един признак, като го изучава, намира го в себе си. В медицината нямат още една истинска диагноза. Някои признаци са привидни, още нямат същинско знание. Една болест, като се проявява, има привиден признак, още няма онзи същинския знак на болестта, с който се проявява. Този въпрос: престъпване на преданията, всички ни засяга. Вие всички имате свои предания. Усвоени черни, наследствени черти. Казва: “Усвоил съм някои черти.” Ти нямаш онова, което Бог е вложил в тебе, но имаш неща, които отпосле са се приложили, наследствени неща. Казва: “То е наследствено.” Наследствените неща са предания, те не са Божествени работи. Онаследил си да пиеш, онаследил си да говориш много. Заякът ги наследил, че като го бръсне една шумка, той подскача. Туй го онаследил. Казва: “Аз така съм роден.” Туй не е Божествено. Ще кажете: “Господ така го създал.” Има някои хора Господ създал много смели, а други създал много страхливи. Но то е само заблуждение. Бог не е създал хората страхливи. В съзнанието си човек не съзнаваше какво нещо е страхът. Той знаеше, но щом направи престъпление, почувствува какво е. Запример една овца като види вълка, кокошката като види орела. Кокошката уж не гледа нагоре, но щом се яви някой орел над нея, може да е на един километър, веднага го вижда. Туй е страха у нея. Това е страха, тя издаде едно крякане. Та рекох, в всичките хора има един страх, всеки човек си има по един страх, който го мъчи. В Варна имаше една баба Хранова, акушерка, македонка, смела. В морето чак до Евксиновград ходеше да плава, като някой тюлен из водата, мъжкарана, може да се бие с когото и да е. Но на тази баба Хранова само ѝ покажи пиявица в шише, ти не може да видиш баба Хранова, панически страх изпитва. Казваше: “Не може да си обясня какво действие има, неволно ме обхваща един страх, треперя, не може да търпя присътствието на пиявица. Туй мъчение не може да го изтрая.” Вземете сега всички в съвременната култура, обиждат се. Ти може да бъдеш много внимателен с един германец, французин, англичанин в тях кавалерство има. Ти не може да гледаш дълго време една жена. Веднага ще каже: “Защо ме фиксираш?” Бегло трябва да мине погледът ти, туй да го знаеш. Ако си позволиш, веднага ще получиш картичка: “Господине, аз те викам на дуел.” Вече засегнал си личните чувства. Дуелирането на запад става с шпаги. Тук българите, когато започнаха да им проповядват мисионерите, забелязах българите станаха по-чувствителни, само нещо да кажеш и веднага дуелиране има. Аз сега разглеждам въпроса от психологическо гледище. Има известен род енергия, която трябва да се спазва. Има известни същества вън от човека, които са заинтересовани и всякога създават скандали. Аз да ви кажа, аз понякой път наблюдавам преди да се дигне скандала, гледам духовете, които вдигат скандала, групово присътствуват, около десетина души са наоколо. Вие ще кажете: “Какви са духовете?” Те са духове като човека, само много седят на едно място. Десет души може да се съберат на този стол, на който аз седя и ни най-малко няма да са стестени. Ще им бъде доста широко на тях. Но има друго. Аз няма да ви говоря за формата на духовете, понеже ще влезете в едно заблуждение. Но всякога, когато ще дойде едно изпитание на човека, изменя се неговият цвят. У някои хора потъмнява лицето, става черно. Писанието казва: На Каина потъмняло лицето. Бог му казва: потъмняло лицето. Ако мислиш да призоваваш греха на Каина, погрозняло е лицето ти. Ти имаш недоволството от брата си, търсиш един повод. И когато вие търсите един повод, като Каина да си отмъстите някому, вземете огледалото, огледайте се. После огледайте се, когато нямате туй разположение. Когато имате разположение да срещнете някого и да се обходите добре, пак се огледайте. Сега често казваме: “Да търпи човек.” Търпението е само за силните, не е за слабите. За слабите е неволята. За да накараш човека да търпи, трябва да му изясниш закона. Запример аз може да търпя, може да ме мушнат един сантиметър с игла, да забият иглата, ни най-малко няма да не чувствувам, макар нищо да не казвам. Мен ми е неприятно, макар да не изказвам своята неприятност. И тогава от чисто хигиенично, от съвременно гледище какво трябва да прави всеки един. Защото човек има няколко места, дето може да го ранят. Може да му ранят сърдцето, може да му ранят неговите мисли. Някой път подтискат мислите му, подтискат чувствата му, някой път може да го подтискат в инициативата му, в работата, която иска да работи. Сега всички виждате някои погрешки понякой път. Някои хора не ви харесват, знаете, че тия работи не са добри, но нямате метод, как да се поправите. Защото не само трябва да се констатира една погрешка, но трябва начин, как може да се поправи една погрешка. Разправяше ми една позната, казва: “Зная, щом някой път съм нетърпелива, след като направя погрешката, ще позная, че е погрешка. Тази погрешка, защо не я предотвратих?” Сега има погрешки, които ние съзнаваме, след като ги направим. Ти направиш в себе си една погрешка, ти я съзнаваш, но не знаеш, как да я избегнеш. Казваш: “Втори път аз вече тази погрешка няма да я правя.” Втори път ти тази погрешка няма да я направиш, защото тя само веднъж е станала в живота ти. Втори път друга погрешка ще те изненада. Тя ще бъде по съвсем друг начин, по който ти не си мислил. В туй отношение човек трябва да чувствува грешката на своята нетърпеливост. Нетърпеливостта на хората произлиза, че двойникът някой път излиза вън. Не е хубаво двойникът на човека да излезе вън. Естественото е един - два пръста да бъде навън, но повече от два пръста е опасно. Ако двойникът излезе навън, тогава хората стават неприятни. Възприятията са силни. Всеки от вас трябва да има една броня. Колкото ставате по-чувствителни, толкова езикът ви да става по-мек. Ако ти ставаш по-чувствителен и езикът ти остава в първоначалното положение, ти ще създадеш на себе си неприятност. В Писанието се казва: “Не огорчавайте Духа, с който сте запечатани!” Мислите ли, че Духът, който ви ръководи в онова, което вие говорите, в онова, което вие мислите, в онова, което вие чувствувате, той ще бъде доволен? Но понеже той не може да ви говори на вашия език, той отвътре ви казва: “Направихте една погрешка, не е хубаво това, което правиш.” Ти започваш да го убеждаваш, казваш: “Не знаеш, че условията отвън са такива.” Той казва: “Бъди търпелив, аз ще уредя тази работа.” Ти казваш: “Аз ще му дам да се разбере.” Сега спорът е вътре. Ти изгубваш мира си, своя мир губиш вътре. Като се изгуби мира в човека, той губи едно от добрите качества. Човек не може да прогресира без мир. Мирът в духовния свят е потребен за една култура. Без мир ти не може да успяваш, не може да имаш сполука в живота си. Та рекох, сега се изисква една обхода. Не искам да ви проповядвам да се обхождате един с друг. То е външна страна. Аз туй го наричам цивилизация. Да се обхождаш добре с другите, това е цивилизация. Да се обхождаш добре с себе си, се изисква знание. Да се обхождаш добре с себе си, с Божественото, което е в тебе, че никога да не го огорчаваш. Ти онзи човек, който е в тебе, никога да не го огорчаваш. Ти може да имаш външна обхода, то е лесно, но това е цивилизация. Цивилизация може да имаме спрямо другите хора, то е лесно. Но човек трябва да има вътрешна обхода. И тогава трябва да се учи. Да не престъпваме този Божий закон, да не огорчаваш духа си. Значи щом човек е изгубил своята свобода, той е огорчил душата си. Щом е изгубил силата си, той е огорчил духа си. Щом е изгубил светлината си, той е огорчил ума си. Щом е изгубил своето добро, огорчил е сърдцето си. Тогава казвате: “Какво трябва да се прави?” - Възстанови доброто на сърдцето си. Разкаянието е там. Възстанови светлината на ума си, там е разкаянието. Възстанови силата на духа си, там е разкаянието. И възстанови свободата на душата си. Свободен е онзи, който знае как да се обхожда с душата си. Силен е онзи, който знае да се обхожда с духа си. Умен е онзи, който знае как да се обхожда с ума си. Добър е онзи, който знае как да се обхожда с сърдцето си. Аз оставям настрана наследствените черти. Казва: “В грях ме зачна майка ми.” То не е съществено. Че майка ми ме родила в грях, то е друг въпрос. Че аз, като една семка, може да съм израснал в тинята, то е друг въпрос. Но тази семка може да пусне корени, да образува клонища и наполовина да се освободи от влиянието на земята. Та рекох сега, научете се да давате свобода. Не може да давате свобода, ако не обичате душата си. Не може да добиете сила, ако не обичате духа си. Не може да придобиеш светлина, ако не обичаш ума си, ако не разбираш светлината. Не може да придобиеш добрината, ако не проявяваш своята добрина, ако не обичаш сърдцето. Туй, което сега проявявате, то е вашия минал живот. Както сте живели, както сте мислили в миналото, така се проявявате сега. Човек трябва да знае, как да поправи една погрешка. Онзи ден ме поканиха на гости при младите братя. Когато бяхме на планината ме фотографираха, за да видят хората, как се живее на планината. Там не може да се даде един съблазън. Но щом се фотографират в една къща, наредена маса с хубави яденета, ще се даде съблазън, казват: “Ето така се живее: братство и равенство.” Сега има благоприличие и съображения. Но имаше два начина, как да постъпя. Ето аз как разсъждавам. До мене имаше един брат, можех да му кажа на ухото да каже, да не ни фотографират, но то е вече един страх. Няма да знаят другите, по-умно, по-благоприлично е. Другото е, че не искам да му заповядвам, понеже съм генерал, да кажа като на ординарец, да не минава там. Искам да запазя моята свобода и неговата свобода. Второто положение, наместо да лишавам този човек от неговата свобода, аз трябва да кажа, но ограничавам себе си. Още като говоря, за да ме разбере, рекох: “Бъдете тъй добри да ме не фотографирате по този начин сега.” Но той се огорчава. Сега искам да си поправя погрешката. Аз сега чувствувам, какво стана. Ако туй не беше станало, ни най-малко не щях да ви говоря тази проповед в петък. Тя се дължеше за изправянето на една погрешка. Турих в действие всичките закони, да премахна всичките лоши влияния и в себе си и в другите. Аз можех да стана, да ида и да му пришепна на ухото. Тогава ще се създаде едно лъжливо мнение: “Какво ли искаше да му каже Учителят?” Има и трети начин можех да му кажа тъй: “Ти отложи туй за по-благоприятно време, сега не му е времето.” Но то е лъжливо. Вътре в мен не е така. Дипломация е това, за по-благоприятно време. Да му кажа така, не е хубаво. Ако му пришепна тихо, ще кажат: “Какво ли му каза? Той има привилегия да му казват хубави работи. Нека Учителят пришепне и на мене.” Като му казах така, този казва: “Можеше Учителят да се не обръща така към мене.” Хубаво, но аз рекох, нас ни е страх някой път да направим една бележка. Рекох, ако неговата бележка е права, по който и начин да я каже, не зависи, че той повишил тона си. Казвате: “Вие не разбирате ли, какъв културен човек сте?” Може полекичка да го кажа. След като обмислих работата, отидох. Духовете може да ми турят изпитание. Аз можех да избегна, можех да не ида. Ще питат какви са съображенията ми. Рекох, приемам едно сражение, ще ида. Рекох, не искам да ме фотографирате. После ще държа една беседа, която се дължи на една погрешка, на една дипломатическа интрига. В дипломатическия свят стават интриги, по един дипломатически начин да излезеш навън. Рекох, по някой път някой ви каже една обидна дума на земята. Вие отивате при Господа, седнете на колене да се молите. Отиваш веднага да смущаваш Господа, че някой те обидил. Умно ли е това? - “Господи, не знаеш какво направиха с [мен]?” Ами че ти правиш една грамадна погрешка. Никога не ходи да се оплакваш на Господа. Като те попита, Господ какво ти каза, кажи: “Една сладка дума, но не можах да я разбера. Криво ме разбра. Ще отида да ме назидаят, но не дочух тази дума какво означава.” Аз сега засягам един въпрос. По-някой път и интонацията на гласа решава въпроса. Един български селянин, който пратил сина си в странство да следва, бащата искал синът да стане учен един ден получава писмо от сина си. Той отива при един касапин и казва: “Получих писмо от сина ми, прочети ми го.” Той започва да чете с един груб глас: “Татко мен ми трябват четири хиляди лева през този месец.” - “Видиш ли това магаре, така ли се говори, нищо не му пращам. Виж, не го срам, така ли се пише, да ми заповядва.” Отива при хлебаря и му казва: “Виж синът ми какво пише.” Той чете: “Любезни татко, моля ти се прати ми пари” и т.н. Чете писмото с един мек тон. - “Ха, разбирам, любезни татко, моли се.” Онзи касапин на друго място туря ударението, с друга интонация чете. Като прочита писмото хлебаря, казва: “Ще му пратя пари, туй дете станало човек.” Та и на вас, като ви пишат от небето, касапинът като го чете, нека да го чете хлебарят. Аз зная често много домове се развалят, защото възлюбеният казва: “Много си пресолила това ядене.” Но говори с един груб тон. Аз говоря за хората в света, които нямат туй съзнание. Има ли цяр за пресоленото ядене? - Има, разбира се. Как? - Ще поискате от вашата възлюбена топла вода, ще налеете в соленото ядене, ще го направите тъй както трябва. Когато яденето е пресолено, турете топла вода. Вие често се намирате в такива положения. Един приятел отишъл да заведе своя приятел на гости. Домакинята ги черпила с кафе. В първото кафе турила захар, за второто се свършила едрата захар и тя намерила сол, която помислила за ситна захар и направила кафето с сол. Черпи и двамата, едното - сладко кафе, другото - солено. Той не може да си представи защо кафето е солено. Бръчка се, казва: “Много солено беше.” Има два вида виновност. Аз съм виноват в някои отношения, когато предизвиквам другите. Т.е. виноват съм, че не може да произнеса някои работи. Виноват е онзи, който иска да ме обиди. И двамата са виновати. Единият направил една погрешка, че не се задържал; другият направил една погрешка, че не знае как да се задържи. Аз проповядвам в съвсем друг смисъл. Ти в живота някой път роптаеш. Погледнеш себе си и погледнеш някой е по-учен, по-силен, по-красив и изведнъж дойде мисълта: “Защо Господ не ме направил такъв? На мене ли даде да бъда сиромах, другите хора са облечени, аз с окъсани дрехи.” Че кой е крив за това тогаз? Някои обиди в света произтичат, че и вие сте обидили. Аз на себе си тъй обяснявам. Да кажем, ако аз съм бил господар, имал съм стотина души слуги, пък съм ги обидил. С тази обида не съм ликвидирал, в следния живот аз ставам слуга, пък слугата ми става господар. Той винаги ще ми върне с лихвите туй, което съм казал. Това, което ми казва сега, е отглас на онова, което е било. Трябва да си преглътна, да кажа: “Сега трябва да ликвидираме, много добре ми каза този човек. Аз като него няма да правя.” Обидят те, кажи: “Аз като него няма да правя.” Затова защото ви рекох, заради вашето предание разваляте Божия закон. Рекох сега, за вашите наследствени черти не разваляйте Божествения закон. Станал си много нетърпелив. Причината си ти, тя е наследствена. Обичаш да се интересуваш от чуждите работи, причината е наследствена. Защото онази лисица винаги се интересува от хубавите курници, кореспондентка е тя. Една лисица се интересува от курниците. Онова дете, което обича ябълки, круши, орехи, знае на кое място има най-хубавите орехи. Онзи, който обича круши, да не се интересува от крушите. Вие ще кажете: “Много по-тънки работи.” - Че с какво трябва да се занимавам? Знаете ли какъв ще бъде вашият живот, ако можехте да се самовладате, ако можехте да владате мислите си, тъй да е усно, ако човек може да влада своите чувства, не с усилие. Отдето минете, ще бъдете добре дошли. Хората ще ви чакат, като някой ангел. Спасите дето мине, ще го чакат. Като го видите, ще ви бъде приятно. Ако искате да дадете магнетична сила, то ще зависи от владането на вашите мисли, не тъй да мислите, вие сами да се радвате на вашите мисли и на вашите чувства. От вас ще лъха една хубава атмосфера, както лъха от едно цвете или такава атмосфера, която излиза от един извор, или от чистия въздух, който дишате, или от слънцето, което изгрява от ясното небе. Рекох, няма по-хубаво нещо човек да влада своите мисли. Или аз наричам: твоята мисъл да те обича и твоите чувства да те обичат и твоите постъпки да те обичат. Още като се роди мисълта, ще каже най-сладките думи, после като се роди хубавото чувство и то ще каже най-сладките думи и една постъпка като направиш, ще чуеш нейния глас. Няма в света по-хубаво състояние да слушаш отзвука на своите добри мисли; да слушаш отзвука на своите добри чувства и да слушаш отзвука на своите добри постъпки. То е гласа на Бога. Господ казва: “Много добре мислиш, много добре чувствуваш, много добре постъпваш.” Няма по-хубаво състояние на земята, от да слуша човек в своето съзнание одобрението, че той постъпва съобразно с великия Божий закон в света. Отче наш Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната любов. Сега като правило го дръжте. Аз ни най-малко не визирам обикновените човешки постъпки. Законът е такъв. Обхождайте се с себе си тъй, както Бог се обхожда с тебе! Неделна сутринна лекция 29 август 1937 г. 5 ч. с. Изгрев Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now