alexamsterdam Posted January 20, 2011 Share Posted January 20, 2011 Аудио - чете Цвета Коцева Аудио Архивна единица СИЛЕНЪ ВЪ СВѢТА (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937). Първо издание от 1947 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.). Второ издание, 1999 г., ИББ Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.) Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 5 септември 1937 г. Силният Ще прочета 65 гл. от Исайя. от 16 ст. нататък. Да задоволиш човека, да задоволиш себе си – ето една от големите мъчнотии в света. Да задоволиш човека, това е най-трудната задача в живота. Каквото и да направиш, недоволството ще върви с тебе. Има едно същество в човека, което всякога остава недоволно. Имаш нови дрехи – отчасти си доволен. Един ден ще видиш някакъв недостатък, ще бъдеш недоволен. Докато си малко дете, и майка ти те носи на ръце, доволен си от нея. Щом пораснеш, и тя те пусне на земята да ходиш сам, недоволен си от нея. Турят те в количка, не си доволен; извадят те оттам, пуснат те на земята да ходиш, отчасти си доволен. След това търсиш нещо ново да те задоволи. Някой държи сказка за човека и казва, че той е същество, което никой не може да задоволи. Щом е недоволен, той всякога е гладен. Не е въпрос да се говори за глада – важно е да се задоволи той. Един виден художник може да нарисува една картина, която да представя страдащ, измъчен човек. Всички се възхищават от картината. Вестниците пишат за художника, хвалят го. Всички намират, че той предал много сполучливо образа на страдащия, добре схванал отличителните му черти. Обаче, кой човек би желал да бъде истинският, живият образ на тоя страдалец? Каква идея е вложил художникът в тая картина? Защо трябваше да нарисува, именно, страдащия човек? С това той иска да посочи пътя към радостта. Който иска да се домогне до радостта, трябва да мине през скръбта. Идеалната скръб е път към идеалната радост. Тая картина представя единия полюс – страданието, което води към радостта. Това са две противоположности, както негативът и позитивът във фотографията. Негативът е сянка на живота. И сянката е нещо реално, но в тая реалност няма нищо съществено. Ти си жаден, виждаш на картината как изворът блика и водата тече. Тая картина не е реална; водата в нея не може да задоволи жаждата ти. Водата тече, но ти си жаден. Слънцето грее, но не топли. Хората се радват, но радостта не е там. Хората умират, но смъртта отсъства. Навсякъде виждаш богатство, но златото не е там. Казваш: И това е реален свят. – Реален свят без реалност. Жаден си, но вода няма там. – Дотегна ми да живея. – Дотегна ти, защото си попаднал в живите картини на художника, в които реалността отсъства. Питаш: Защо Бог създаде такъв свят? Защо дойдох на земята? Сега аз ще те питам: Ти защо си взе билет и дойде на това представление? Коя беше причината за това? Някой човек, който има жена и деца, и мисли за тяхното осигуряване, създаде театъра, за да печели пари. Той създаде представлението, да изкарва всяха вечер по 10 – 15 хиляди лева. И, ако успее да спечели тая сума, казва: Постигнах целта си. От една страна ще забавлявам хората, а от друга – ще се осигурявам. Една наша позната ходила в Евангелската черква, та предаваше впечатлението си. Там имали обичай да говорят за любовта на Христа към хората, докато ги убедят да повярват. Тя прави аналогия между настояването на тия проповедници и на българите, когато им дойде някой гост. Те имат обичай много да канят, докато най-после гостът се пресрами и започне свободно да се храни. Поканят го един път, два пъти, три пъти, докато той сам каже: Ще задоволя желанието ви. Започва да яде и, като се нахрани добре, казва: Благодаря, че ме храниха много. Ако не бяха толкова настоявали, щях да остана гладен. Турците постъпват точно обратно: Като седнат да ядат, първо се обръщат към госта. Казват му: Буюрум! След това ме повтарят поканата. Всеки трябва да заеме мястото си и да започне да яде. Ако чака втора покана, гладен ще остане. Природата си служи с двата обичая: някога си служи с българския обичай – по няколко пъти кани госта си да яде. Някога прилага турския обичай: Един път кани госта си, втори път не го кани. В първия случай, гостът не може да остане гладен. Във втория случай, ако е срамежлив, може да остане гладен. Вие сте българи, каните се по десет пъти едно след друго. Според мене, тоя обичай е по-добър. Българинът е практичен. Той знае, че ако го поканят няколко пъти и не чуе, поне на десетия път ще чуе. Това, което се отнася за него, се отнася и за другите. Като канят гостите си по няколко пъти наред, и него ще канят. Често се оплаквате от болести и страдания. Казвам: Пейте на болестите и на страданията си. Ако си болен и не можеш да движиш ръцете и краката си – пей. Дойде обяд – пей. Цяла година пей на болестта си, да видиш, какъв ще бъде резултатът. Болестта обича спокойствие. Като разбере, че при тебе няма спокойствие, тя хуква да бяга и те напуща. Щом нарушаваш мира й, тя казва: Тук не се живее. Като не знаеш, как да се лекуваш, викаш лекар. Сегашните лекари угаждат на болестта. Турят болния да легне – тъкмо това иска болестта. После пипат пулса на болния, преглеждат езика и очите му. Ако очите имат жълт цвят, това показва, че болният е користолюбив. Окото задържа шестте цвята за себе си, а седмият – жълтият цвят, изпраща навън. Окото трябва да бъде бяло – да дава щедро на всички. Отличителното качество на музиката е щедростта – тя дава на всички. Човек пее и нищо не очаква отвън. – Защо? – Защото богатството е в песента, в самото пеене. Ще пеем и ще благодариш за благото, което ти се дава. Певците, които пеят за пари, лесно губят гласа си. Така е било от памтивека, и така ще бъде. Някой певец, след като спечели много пари, казва: Не искам повече да пея. Каже ли така, гласът му го напуща. Същият закон се отнася и до музиканта, и до оратора. До известно време той говори красноречиво, задоволява публиката. Като забогатее, казва: Няма защо повече да ораторствувам. Щом каже така, красноречието му го напусне. Когато материалните блага господствуват над човека, той изгубва дарбите, които Бог му е дал. Езикът не ти е даден да печелиш пари с него. Парите трябва да вървят след тебе, като сянка на твоя живот, като средство, но не като цел. Те трябва да те търсят, а не ти тях. И да ги отблъскваш, те трябва да те следват неотклонно. Един ден видях на улицата, как една катеричка тичаше подир господаря си. Тя се качи на единия му крак и се скри под палтото му. Той я хвана и я хвърли на земята. Тя се покатери на другия му крак и пак се скри под палтото му. Той я хвърли на земята; тя се затича след него, покатери се и се скри пак под палтото му. По-рано тая катеричка се качваше по дърветата, а сега се катери по краката му. – Защо прави така? Какво представя катеричката? – В случая, тя представя човешките желания. Ти хванеш едно свое желание, хвърлиш го на земята, но то се затичва, покатерва се по тебе и се скрива някъде, да не го видиш. Пак го хвърлиш на земята, то пак се покатерва по тебе. Между оня, който носеше катеричката, и самата катеричка има някаква връзка. Между мене и него също има известна връзка. Като го наблюдавах, казвах си: По-добре е той да носи катеричката, а аз да разсъждавам, да си правя заключения, защо катеричката се качва по него. Като изучавате явленията в живота, казвате: Защо става това явление? – Ставането с даден човек, защото трябва да стане. Аз пък наблюдавам станалото, и разрешавам задачата. Между мене и него има някаква връзка. Ако катеричката не е свързана с господаря си, ще остане на земята, между непознати хора. Може да дойде отнякъде котка и да я изяде. Като се качва по гърба на господаря си, тя казва: Само при тебе мога да живея. Всички хора около мене са чужди, не ги познавам. – И вашите желания могат да живеят само при вас – дадено им е това право. Веднъж сте приели тая катеричка при себе си, ще я оставите да се качва по гърба ви. Ако сте оня, който наблюдава, как катеричката се катери по гърба на господаря си, идете настрана и разрешете въпроса, защо катеричката се качва по краката и гърба на господаря си, и защо той я хвърля на земята. Питам: Защо житното зърно се хвърля на нивата? – За да израсте. Нивата крие условия за неговото покълване и развитие. Ако се хвърли вън някъде, на камениста или песъчлива почва, нищо няма да излезе от него. Нова философия е нужна на човека. Ето, и в Писанието е казано: „Бог създава нова земя и ново небе.“ Старата земя и старото небе са места, дето живее скръбта. Новата земя и новото небе са места, дето живее радостта. – Кога ще се сменят старото небе и старата земя, та заедно с тях да си отиде и скръбта? – Когато дойде новата земя и новото небе, с тях заедно ще дойде и Божествената радост. – Защо Бог създаде новата земя и новото небе? – За да си отидат старата земя и старото небе. Щом те си отидат, и скръбта ще си отиде. Да се радваме, че Бог е предвидил това. Старото отнася скръбта, а новото носи радостта. Ако остарявате, вие носите със себе си скръбта; ако се подмладявате, носите радостта. Това е правилният процес в човешкото развитие. Следователно, като ставаш сутрин от сън, отнасяй скръбта и донасяй радостта. – Как ще стане това? – С песен и музика. И вие пеете, само сутрин, когато дохождате на клас, по три пъти на ден не пеете. Една млада сестра казва, че нямала вдъхновение да пее. – Аз мога да накарам всеки човек да пее. Ако му дам десет английски лири, няма ли да пее? Ще пее. И да не знае да пее, ще се научи. Златото дава настроение на човека. То е проводник на живота. Понеже животът на земята се изявява чрез златото, затова хората го обичат. Златото е проводник не само на човешкия живот, но и на живота в цялата природа. Според мене, среброто е филтър на живота, а златото – проводник на живота. – Вярно ли е това? – За мене е вярно, а за вас – сами ще си отговорите. Докато имам злато в джоба си, аз мога да пея. Щом извадя златото, гласът ми се загубва. Това опитвам всеки ден. Така дохождам до заключението, че между гласа ми и златото има известно отношение, известна връзка. Аз правя и други опити. Щом съм гладен, не мога да пея. Нахраня се, започвам да пея. От опита виждам, че между яденето и пеенето също има връзка. Значи, каквото е златото за материалния свят, такова са хлябът, водата, въздухът и светлината за духовния свят. Дванадесет души адепти се събрали на едно място и се разговаряли, кой какво постигнал в живота си. Първият казал: Аз дойдох до положението, като произнеса думата „вода", веднага да дойде водата при мене. Щом съм жаден, изговоря думата „вода", и жаждата ми се утолява. Вторият казал: Аз дойдох до положението, когато огладнея и изговоря думата „хляб", да дойде хлябът при мене. Така се изредили и останалите десет адепта: всеки разказал, какво постигнал в живота си Жаждата, гладът са вътрешни процеси за познаване на Бога. Сега, аз не искам да обяснявам думата „познаване" да не се съблазните. Христос каза на учениците си; „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Повече от 70 Негови ученици се съблазниха от тия думи и казаха: Тежки са тия думи. Тоя човек иска да ни направи человекоядци. Ако ядем плътта Му и пием кръвта Му, какво ще остане от Него? И вие, като не знаете силата на думите, казвате: Искаме да бъдем добри. Знаеш ли, какво значи да бъдеш добър? Като изговориш думата „добър", целият свят трябва да стане добър. Доброто трябва да дойде при тебе. Когато Бог произнесе думата „добър", целият свят ще стане добър. Понеже Той още не е произнесъл тая дума, светът не е станал добър. Когато Господ каже за себе си, че е добър, и ние трябва да станем добри. Той чака момента, и ние да съзнаем, че сме добри. Ти казваш, че Бог е благ, но сам не вярваш на думите си. Ако някой твой ближен умре, веднага казваш: Щом Бог е благ, защо допусна да умре тоя човек? Кое е доказателството, че тоя човек е умрял? Ако водата замръзне и не тече, умряла ли е тя? Като замръзва, водата поумнява. Тя спира движението си и казва: Само с движение работите не се нареждат. Тя се е вгълбила в себе си, иска да забогатее. Който казва, че се е смръзнал, това показва, че се е вглъбил, объркал поглед към себе си. Той иска да каже, че само с даване не се живее. Човек трябва да поживее и за себе си. Започне ли да живее за себе си, човек непременно ще замръзне. Ако не искаш да замръзнеш, ще живееш не само за себе си, но и за другите. Един познат ми казваше: Като наблюдавам хората на Изгрева, виждам, че са станали крайно положителни. Като говориш с тях, или трябва да приемеш всичко, каквото ти кажат, или трябва да бягаш. Те са крайно настойчиви. Но аз, казва той, дойдох до следното заключение : който е слаб, нека дойде на Изгрева, да види благото, което се крие в него. Който е силен, пак нека дойде на Изгрева, да опита силата си, да види, колко може да издържа. Сутринното слънце е приятно, всеки го търси. Обедното слънце е горещо; то е само за силни хора, да видят, колко могат да издържат на неговата топлина. Ако можеш от сутрин до обяд да издържаш на слънцето, ти си здрав човек Ако не можеш да издържаш дълго време на слънце, ти не си здрав човек. Казвам: Който дойде на Изгрева, веднага го поставят на изпит, да се види, колко е силна любовта му. Щом проповядваш за любовта и кесията ти се изпразва, любовта ти е слаба. Ако любовта ти е силна и дадеш на някого една монета, веднага трябва да получиш две монети. Кажеш някъде три сладки думи – вместо тях трябва да ти кажат шест сладки думи. Няма празни думи в живота. Не е въпрос да рисуваш картини само за забава. Ние се нуждаем от живот. – Художниците рисуват хубави картини. – Това не ме интересува. За мене е важно, какво аз мога да създам. Влизам в своята градина и виждам, че всички цветя са увехнали, главичките им увиснали надолу. Веднага произнасям думата „вода" и водата потича. Казвам: Иди да полееш всички жадни, скръбни, натъжени цветя. Жажда ги мъчи. Задоволи жаждата им. След това картината се сменя: от мъртва, става жива. Цветята се ободряват, живо издигат главичките си нагоре и запяват песента на живота. Това е новата философия. Следователно, като видите тъжен, скръбен човек, не питайте защо скърби, но кажете: Вода! Водата ще потече към него, ще задоволи жаждата му и ще го освежи. И тъй, ако не можете да носите скръбта на целия свят, вие не можете да носите и радостта на целия свят. Законът е такъв. Ако не обичате всички хора, никакво изкуство не можете да придобиете. Под „всички хора" разбирам да обичаме Бога. Трябва да обичаме всичко, което Бог е създал! В това се крие силата на човешката душа. Правете опити да обичате всички. Аз мога да ви накарам в един момент да се обикнете. Представете си, че двама души не се обичат. Давам им 25 английски лири и казвам: Разделете си ги братски. И двамата са бедни. Те се прегръщат, целуват се, всеки взима по дванадесет лири и половина и се примиряват. Така постъпва Бог. На грешните Той дава изобилно блага, за да се примирят със света. Те са богати, за да дават от изобилието си на бедните и на праведните. Бог оправя света чрез изобилието, чрез благата, а не чрез наказания и лишения. На лошите хора Бог дава и деца, да смекчи сърцата им. Казвам: Най-жестоките същества на земята са рибите, затова те имат чрезмерно много деца – техните яйца. Без да искат, те раздават хайвера си на други същества – риби, животни и хора, и така изучават закона на жертвата. Макар и жесток, паякът отстъпва по жестокост на рибите, които се гълтат едни-други. Като жертвуват хайвера си, те смекчават своята жестокост. Рибите са студенокръвни, безмилостни същества. Горко на оня, който попадне в устата на акулата! Като с хирургичен нож тя отсича ръцете и краката му и по-нататък не се интересува. Че трупът е останал без ръце и крака, това не е важно за нея. В това отношение, смъртта е акула. Тя действува само във водата. Там е нейната сила. Ако паднеш във водата, тя отсича ръцете и краката. Ако искаш да бъдеш здрав и цял, трябва да излезеш на суша. Коя е причината за нещастията на човека ? – Неговите желания. Многото желания са многото яйца на рибите. Желанията живеят във водата, както рибите. И в рибата има нещо хубаво – тяхната чистота. Няма по-чисто същество от рибата, но и по-жестоко от нея няма. И човек като рибата има два живота: живот на духа, т. е. на чистотата, на любовта; живот на плътта, т. е. на жестокостта. Йоан казва, че видял новото небе. В него нямало морета и реки Там е новият порядък – живот без вода, т. е. живот без желания. Във водата стават лоши, жестоки неща. Най-големите скърби са във водата. Един познат ми разправяше една своя опитност. Един ден, като плувал, заплел краката си в една трева и потънал във водата. В един миг той прекарал през ума си целия си живот – от детинството до сегашния момент, но изпитал страшен ужас. Какво станало след това, не помнел, но като дошъл на себе си, разбрал, че е вън от всякаква опасност и изпитал небивала радост. Никога в живота си не е преживявал подобна радост и благодарност, че се спасил. Помнете: Бог изисква от всички да бъдете весели, радостни деца. Като види, че не сте радостни, Той пита: Защо тия деца не се радват? Какво им липсва? В сегашния живот има страдания, но те са предвестници на бъдещата радост, която ви очаква. Който е страдал, има право да се радва; който не е страдал, няма право да се радва. Ако не искаш да страдаш, не можеш да се радваш. Щом приемеш страданието, ще бъдеш гражданин в царството на радостта. Това е новата философия на живота. Само така можем да примирим противоречията. Само така можем да примирим живота със смъртта. Животът е по-силен от смъртта; радостта е по-силна от скръбта. Силното е реално. Любовта е по-силна от омразата; светлината е по-силна от тъмнината. Казвам: Дръжте се за силното. Само Бог е силен. За Него се казва, че е всесилен. Следователно, когато искате да разрешите мъчнотиите си, потърсете Бога. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скърбен, и Аз ще ви се изявя." Скръбта е денят, в който може да познаете Божията благост. Когато никой не може да ви помогне, обърнете се към Бога. Тогава ще имате такава радост, каквато никой не може да ви даде. „Ще създам нова земя и ново небе." Всички, които са минали през скърби и страдания, ще влязат в новото небе и новата земя – в живота на радостта и веселието. Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната любов. – В Божията Любов е благото на човека. 33. Утринно Слово от Учителя, държано на 5 септември, 1937 г. София – Изгрев. Книги: Силен в света Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003) 35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г. Силният Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947) 20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г. Начало: 05:00 1 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted October 25, 2013 Share Posted October 25, 2013 От книгата "Азъ го създадохъ", т.2. Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Силен в света 33-то Неделно Утринно Слово 5.09.1937 г. Неделя, 5 ч.с. Изгрев Добрата Молитва. Молитва на Царството 91 Псалом. Духът Божи. Ще ви прочета 65 глава от Исая от 16 стих до края. В начало бе Словото. Голяма трудност в света е да задоволиш човека. Всички вие сте заангажирани с една много трудна задача. По-мъчно няма от това да задоволиш себе си. Каквото и да направиш, недоволството ще бъде там. Има едно същество вътре, което е недоволно. Ако имаш нови дрехи, доволен си донякъде. Един ден ще видиш някой недостатък, ще станеш недоволен. Ако си малко дете до известна степен ще се радваш на майка си. Дойде един ден, недоволен си, защото си малко дете, искаш да растеш. В началото си бил доволен, че майка ти те носи на ръце, след туй ти дотегнало да те носят на ръце, казваш - сложи ме да ходя. След туй майката го сложи в количката и от там казва, извади ме навън, тук ми е неприятно. Засега вярвам, туй което ви казвам, вие можете да го повторите. Държите някоя реч някъде, казвате, че човек е същество, което не може да се задоволи. Въпросът не е да описваме в какво седи гладът. Запример един художник може на една картина да нарисува онзи страдащия, да тури ония черти на страдащия и тази картина да бъде великолепна, гениална и всички вестници, всички хора да говорят за хубавия израз на скърбящия в картината. Но никой не би желал от вас да носи тия хубавите черти на скърбящия в картината. Казвам, тогава този художник защо да нарисува тази скърбяща картина, понеже човек, който иска да се домогне до радостта, върви по пътя на скръбта. Идеалната скръб е един образ на идеалната радост, която отпосле ще дойде. Тая картина е точно противоположна. Съвременната фотография, когато снемате една картина, вие я снемате в обратна посока. По някой път туй наричат сенки на живота. И сенките на нещата са реални, но в тази реалност на сенките няма нищо съществено. Ти си жаден и гладен, ти виждаш в една картина, че изворът тече или на киното виждаш, че водата тече. Но не е една реалност, която може да те ползува, водата тече, но вода няма. Слънцето грее, но Слънце няма. Хората се радват, ама радостта я няма. Хората умират, Смъртта я няма. Богатството е там, но златото го няма. Вие казвате, реален свят. Има един реален свят. Има един реален свят, дето не съществува туй реалното. Вода искаш да пиеш, няма вода. Казвате някой път: Дотегна ми да живея. Дотегнало ти е да живееш, защото ти си в тия живите картини, дето няма реалност в тях. Тогава не може да си дадете отговор защо Господ създаде света така. Аз те питам ти защо взе билет и влезе в това представление, каква беше причината, която те накара да вземеш този билет и да влезеш тук на това представление? Този, който създаде този театър и концерт в сегашното положение, човекът иска да спечели пари, жена има, деца има. Следователно, ще направи една залъгалка, иска да изкара 5-10 лева. Казва: Аз намерих много. Той с 5-10 пари нищо не може да направи. Най-малко 5-10 хиляди лева на една вечер като спечели ще каже: Донякъде от всичкото туй представление, ако му са останали 5-10 хиляди лева, ще каже, забавлението излезе сполучливо. Вчера ми разправяше една млада сестра, едно доста духовито обяснение. В Евангелската църква винаги убеждават хората, че Христос ги люби, че ги насилва да се обърнат да се покаят. ТЕ са свикнали да им се говори така. Ако някой така не им говори, не им е приятно. Запример у българите има навик, като идеш на гости, казват: Заповядайте, не се срамувайте, заповядайте. Че веднъж, че два пъти, десет пъти ще го кажат. Заповядайте, вземете си и най-после той ще каже: Хайде за ваш хатър ще си взема няколко хапки. След туй като се разяде, казва: Уста - хайде сега да не казвам нататък, да не произнасям думата. Тези неща мимоходом ги казвам за украшение, за изяснение. Той ще си вземе, за да се отсрами. Но той се е наял хубаво, има нещо реално. Като се наяде, не мяза на такава картина, гдето само се гледа, но след като излезе казва: Благодаря, че ме каниха 10 пъти, ако беше останало на първата покана щях да остана гладен. В турците, обаче, обичаят е друг. Турчинът веднъж кани, ако са 10-15 души, казва им: Заповядайте, буюрум. След втори път „буюрум“ няма. Всеки трябва да се намести да седне. Онзи, който чака втори път да го поканят, той ще остане гладен. Сега в Природата понякой път има българско канене по 10 пъти, а някъде и на турско поканване само веднъж. Но някой път е хубаво и българското поканване. Гладен човек няма да остане. На турското поканване само веднъж, може да остане гладен. Българинът е практичен, веднъж, ако покани, може да не е чул, ами втори път. И 10 пъти като те покани, все таки еднаж ще чуеш. Турчинът казва веднъж „заповядайте", ако не е дочул. Сега вие всички сте българи, и по 10 пъти се каните. Намирате, че тази философия е по- практична. Защото случва се веднъж, ако те поканят, да не чуеш. Но 10 пъти като го поканят, човек все ще чуе. Запример, понякой път вие питате защо човек трябва да пее. Направете тук един опит. Цяла година да имате задача да пеете. Сутрин запей една песен, на обед друга и вечер друга песен. Цяла година да пеете. Ако си сиромах, ако си болен, сутрин стани, изпей една песен. Ама не можеш да дигаш крака и ръката си, пей. Цяла година като пееш, на болестта ще й дотегне, ще хукне да бЬга, понеже болестта иска абсолютно спокойствие, тя желае никой да не я безпокои, туй в съзерцание да бъде. Ако ти нарушиш туй разположение, тя казва, тук не се живее. Вие сега повикате един лекар. Съвременните лекари угаждат на болестите. Той ще дойде, ще хване пулса полекичка, ще прочете колко пъти бие сърцето, после полекичка ще бутне окото, ще те накара да си изплезиш езика. Окото ти е пожълтяло, затуй ти си болен. Какво показва жълтината? Че колкото човек да е користолюбив, показва се много щедър. Защото като дойде жълтият цвят в окото, туй, което ти виждаш, е туй, което ти дават. То дава само жълтият цвят, а другите 6 цвята ги задържа за себе си, значи на тебе дава един ляв, а той задържа за себе си шест. Де е щедростта? Окото трябва да бъде бяло. Бялото око показва, че всичко трябва да е наше, за да бъдеш здрав, окото не трябва да бъде жълто. Трябва да възстановиш белия цвят в ума си. После музиката се отличава по това, че тя всичко дава. Човек само пее и не очаква нищо. Той очаква благото от самата песен, която пее. Ти най-първо, ако искаш едно богатство, пей. Благото ще дойде. Благото е самата песен. Всички певци, които пеят с пари, всякога изгубват гласа си, нищо повече. От пампи века така е било и за в бъдеще така ще бъде. Колко хора хубав глас имат и като спечелят много пари, казват: Не трябва да пея. Всичката дарба престава. И за цигуларите е също. Един оратор говори, законът е пак същият. Дойде известно време, той изгуби своето красноречие. Там, дето влизат материалните блага, човек изгубва своята божествена дарба, която Бог му е дал. Бог не ти е дал езикът да печелиш пари с него. Парите трябва да дойдат като сенка, те отподир трябва да дойдат, като пищимал. Че 20 пъти да ги отхвърлиш, те пак да вървят след тебе. Ти не трябва да ги търсиш, те сами да те търсят. Ти като ги вземеш, хвърляш ги, те пак да дойдат подир тебе. Аз веднаж гледах един господин носеше една катеричка. Вземе я от себе си, пусне я на земята и си тръгне. Тя се затича, покачи се по единият му крак, скрие се под палтото. Той я хване, хвърли я пак на земята, тя дойде по другият крак. Той все я хвърля и тя тича отподире му и се качва по него. Казвам, тази катерица едно време се е качвала по дърветата, сега се качва по краката на този човек. Тъй разсъждавам: защо ли се качва? Тогава аз дадох един отговор: Желанията у човека са като тази катерица, ти го хвърлиш, то дойде по крака ти. Туй желание може като катерицата да дойде пак при тебе. Ти като го хвърлиш, то се затича подире ти по десния ти крак, качи се на гърба ти. Ти го вземеш, пак го хвърлиш някъде и то по левия ти крак се покатери нагоре. Сега за този, който носеше тази катеричка, има някаква връзка, пък и аз, който го видях, и между мене и него има връзка, тогава си казах: По-добре е той да носи катеричката, пък аз да разрешавам въпроса. Казваме: Защо да е така? Така е по-добре, той да носи катеричката, пък аз да разсъждавам защо тя се качва по гърба му. По някой път вие мислите защо се е случило с някой човек така. Заради него трябва да се случи. И вие трябва да разрешите задачата. Вие сте свързани. Както тази катеричка се качва, ако остане в тази публика, тя не познава другиго, ако тя не се качи при него, нейната кожа ще хвръкне. Някоя котка може да я хване. Но щом се качи тази катеричка казва: Не може да ме пъдиш. Само при тебе може да живея, другояче тия хора не ги познавам. Сега вашите желания искат да живеят и те имат право. Ако вие носите тази катеричка, оставете да се качи на гърба ви. Ако сте от онези, които сте видели катеричката, разрешете въпроса защо се качва. Сега друг въпрос. Защо житното зърно пада в нивата? Защото в нивата може да израстне. Ако вие го хвърлите някъде отвън, на някоя камениста почва, няма да израстне. Сега казвам, философия ви трябва, но трябва една нова философия. Писанието казва, че Бог създавал нови Небеса и нова Земя. Старата Земя и старото Небе какво са? Старото Небе и старата Земя са Небе и Земя на скръбта. Аз го тълкувам така, аз го виждам така. Новото Небе и новата Земя, това са Небето и Земята на радостта. Казват, туй старото няма да се промени и скръбта няма да се промени. Когато дойде Божествената радост при новото Небе, няма да се прояви вече старата скръб. Тогава питате: Защо Бог създаде новото Небе и новата Земя? Защото ако не беше ги създал, старото Небе и старата Земя не щяха да си идат. Щом старото Небе и старата Земя няма да си идат и скръбта няма да си иде. Да се радваме, че Бог е предвидил. Новото е, което носи радостта. Старото, което си заминава, което си отива, за нас е скръбта. Тогава, ако вие остарявате, занесете със себе си скръбта! Ако се подмладявате, донасяте радостта. Това е правилният процес на живота. Всеки ден като станеш, трябва да донесеш радостта със себе си, за да си иде скръбта. Затуй като станеш сутрин, попей си. Затуй аз слушам, че пеете. Доколкото аз зная, вие по три пъти на ден не пеете. Една млада сестра ми казва: Нямам вдъхновение да пея. Пък аз може да накарам всяка млада сестра да пее, може да пее, как не. Я да й дам 10 английски лири, как ще пее, ще пее една песен, даже ако не знае да пее, ще се научи. Златото ще даде настроение. Вземете в съображение: Златото представя сенката на живота. Носител е то. Проводник е. Хората се радват на златото, защото е проводник на живота. Затова златото е обичано. Златото е в земята и е турено по единствената причина, за да може да функционира животът. Не само животът на хората, но животът на цялата Природа минава и се трансформира. Аз считам златото носител на живота, а среброто е филтър на живота. Каквито утайки има, то филтрира. Сега някой може да кажете, дали това е така? Този въпрос аз го разрешавам лесно. Когато нямам никакво злато в себе си, не може да пея. Като туря една английска стерлинга в джоба си, мога да пея. Изваждам стерлингата, гласа го няма. Турям стерлингата, гласът дойде. Правя това веднъж, два пъти, това показва, че между тази стерлинга и гласа има известно отношение, известна връзка. Аз правя сравнение. Казвам: Гладен съм, не може да пея. Щом като похапна малко, имам желание да пея. Това е опит. Първи път, втори път го правя и виждам, че между яденето и пеенето има връзка. Щом се наядеш, можеш да пееш, щом си гладен, не можеш да пееш. Няма я стерлингата. Какво значи „английска стерлинга" в буквален смисъл? Храната е една необходимост, да дойде божественото благо на мен, трябва да дойде хляба, трябва да дойде водата. Ще ви разправя един анекдот за 12 души адепти, които се събрали на едно място, пък Всеки трябвало да произведе нещо. Единият казва: Аз научих едно нещо в живота и като кажа, туй нещо става. Първият казва: Жаден съм. Веднага водата дошла, като произнесъл думата „вода" и тя дошла. Като казал „хляб“ и хлябът дошъл. Та казвам: Вие научавате нещата само тогава, когато кажете вода и водата дойде, вие тази дума сте я научили да я произнасяте. Идеш някъде при сухия извор и като кажеш „жаден съм“, ти си произнесъл думата и водата дойде. Писанието казва, че преди още човек да е попросил, Бог ще му отговори на желанието. Понеже жаждата това е един вътрешен процес да познаеш Бога. Аз не може да ви обяснявам думата „познаване". Ако ви обясня какво значи „познаване", вие ще се съблазните. Когато Христос казва: „Ако не пиете кръвта ми и не ядете плътта ми", 70 души от Неговите ученици казаха: Тежка е тази дума, този човек иска да ни направи човекоядци, като го изядем, какво ще остане от Него. И вие се съблазнявате. Казвате: Аз трябва да бъда добър. Вие не знаете какво значи да бъдеш добър. Като кажеш да бъдеш добър, доброто трябва да дойде. И целият свят трябва да стане добър. Ако Бог е казал туй, веднага ще стане. Ако не е станало, още не е казал. Ако Бог проговори „Аз съм добър“ и целият свят ще стане добър, понеже Господ не е казал, затова не е добър. Ако Господ за себе си каже, че е добър, той очаква и ние да кажем, да произнесем. Някой път казваме „Бог е благ“, но сами не вярваме в това. Ти можеш да кажеш „Господ на тебе ти дал“, казваш: Благ е Господ, видиш някой човек умрял, тази работа не разбираш, съблазниш се, казваш: Ако Господ беше благ, този човек не трябваше да умре. Видиш някой човек богат - благ е Господ. Видиш друг сиромах - попаднеш в едно противоречие. Отде предполагате, че този човек е умрял? Какви са доказателствата, че е умрял човек? Ако водата е замръзнала и не тече, умряла ли е? Но тази вода... е станала. Казва, тази работа с течение няма да стане. За мен да остане. Затова спряла да тече вече. Тази вода обърнала поглед към себе си, тя иска да стане богата, замръзнала. Вие мислите само за себе си, замръзнал си. Казвам, по някой път вие казвате, че някой позамръзнал. Тогава щом си замръзнал, обърнал си погледа към себе си. Ти казваш: С даване, с живеене за другите хора не става, чакай да поживея и за себе си. Щом човек започне да живее за себе си, замръзва. Не е лошо да живееш за себе си, но ако почнеш да живееш за себе си, ще замръзнеш; ако не искаш да замръзнеш, тогава трябва да живееш за другите. Сега има един по-дълбок смисъл - живеене за другите. Един брат ми каза една философия: Хората на Изгрева са толкоз положителни, че човек не може да живее тук, или трябва да ги слушаш какво те казват, или трябва да бягаш. Всички са тъй настойчиви, че каквото кажат, трябва да стане. Или трябва да правиш каквото ти кажат, или трябва да бягаш от Изгрева. Сега той имал известна идея, който е слаб, нека дойде на Изгрева, да види новото благо, а пък който е силен, нека дойде да опита силата си на Изгрева. Когато Слънцето Изгрева, то е приятно. Когато дойде към обед, стане силно това Слънце, тогава ще опиташ твоята сила колко можеш да издържаш на неговата топлина. Ако можеш от сутрин до обед да издържаш, ти си здрав човек. Ако седиш половин, един час на Слънце и се скриеш в къщи, не си от здравите. Казвате, мога да слънчасам. Щом дойде идеята в ума ти, че можеш да слънчасаш, ти не си здрав човек. Подир обед започва да намалява неговата светлина. Казвам: По две неща вие се изпитвате - изпитва се на Изгрева вашата Любов колко е силна. Ако проповядваш за Любовта и после гледаш, че кесията ти се изпразнила, кесията е празна, защо? Ако в твоята кесия след като си извадил една монета и не са влезли две, Любовта ти е слаба. Ако си казал три сладки думи и не са дошли 6 на мястото, твоята Любов е слаба. Защото в света празна дума няма. Не да се създават картини такива, да ни забавляват. Нас ни трябва един живот. Мене не ме интересуват другите хора, какво те създават. Аз какво създавам. След като вляза в моята градина и като видя, че Всичките цветя повехнали, казвам - жаден съм, и като кажа, водата да потече. Аз като кажа „жаден съм“ и Всичките тия повехнали цветове ще се изправят, водата ще дойде, само една дума като кажа аз, „жаден съм“, и водата идва. Казва, полейте Всичките тия са жадни, те не знаят да правят погрешки, те не знаят да говорят, погрешката е моя; аз не дойдох по-рано, като ги видя, че са клюмнали, тъжни, скръбни, и аз като кажа, веднага ще се утоли жаждата на тия цветове, след туй всички ще се изправят нагоре. Новата философия е това, вие виждате някой, човек, като цвят увехнал, вие отивате да го питате защо е скръбен. Той казва, жаден съм. Ако вие не може да носите скръбта на целия свят, вие не можете да носите и радостите на целия свят - законът е все същият. Ако вие не можете да обичате всички, вие никакво изкуство не можете да добиете. Под „всички" всякога подразбирам да обичаме Бога. Всичко онова, което Бог е създал, трябва да обичаме. Една идея, която постоянно изучаваме, която може да залегне. Казвате: Аз какво обичам. Което Бог е създал, трябва да обичаме, силата на човека седи в туй. Ще правите опити. Аз може да накарам от когото и да е от вас да се обичате, всички мога да накарам да се обичате, няма някой, когото да не мога да накарам. Двама души от вас не може да се обичат, може да ги накарам да се обичат. Няма да ги бия, нищо няма да им казвам, изваждам 25 лири стерлинги. И двамата са закъсали, давам парите на двамата, веднага ще се хванат братски, ще се прегърнат. 12,5 1/2 английски лири стерлинги колко правят, я ги пресметнете. По същия начин Господ в света действа. Казвате: Виж Господ на тия грешните какви блага е дал. Бог примирява, на богатите е дал пари да ги примири. Бог е дал толкоз преизобилно, за да се отвори сърдцето. Бог чрез благото на света оправя света, не чрез наказанието. То е метод. Господ на този лошия човек му дал деца. На една риба, която е жестока - по-жестоки същества от рибите няма, най-жестоките същества на земното кълбо са рибите, паякът е нищо спрямо рибите, те се гълтат на общо основание. И затуй на тях, на всяка риба Господ дава по 300, по 400 деца да има да раздават децата, рибата жертвува. Казва „дай ми едно от своите деца", ще дойде, ще иска едно. Рибата като снесе яйцата си, до годината едва ли остават две, три деца - всичко туй е изядено. Ще кажете, защо е така. Тия жестоките риби ги учат на една мекота. Студенокръвни са те, в тях такава милост няма, вие не сте опитали устата на акулата. Колко моряци паднали в морето, падне този моряк, акулата нападне и осече краката му като с хирургическо ножче, остане един труп без крака, тя хич не си поплюва. Казвам: Смъртта сега е една акула, тя живее само във водата. Акулата извън водата е слаба. Докато си във водата и ръце и крака, всичко може да иде. Ако искаш да се освободиш от нея, трябва да бъдеш на сухо. Та казвам: Когато Писанието казва, че желанията са създали в човека всички нещастия, то е вярно по отношение на акулата. във водата вътре, дето живеят, желанията са риби. ТЕ живеят във водата. Не че е риба. В този смисъл една хубава черта има у рибите. Рибите всякога са чисти, няма почисти същества от рибите. То е привидно така. В рибите има нещо, което е жестоко. В рибите има нещо, което живее и което е чисто. Два живота едновременно вървят. И в човека е същото. Има един живот, ние живеем в света на Любовта. В нас има нещо, което е на плътта. Има нещо, което е на духа. Духът, това е чистотата. Плътта, това е жестокостта. Казваме сега в новите небеса. Йоан казва, там видях, че нямало море и реки нямало. В новия порядък ние не искаме във водата да живеем, във водата виреят много лоши работи или другояче казано: Един ден ще има един живот без желания. Ако вземете българската дума „желание", защото човек, който желае нещо, в желанието му липсва нещо и на рибата й липсва, липсват й ръце и крака. Че една риба на пиано не може да свири, една риба на състезание не може да иде. Та по някой път аз виждам някои от вас, които сте тъжни, скръбни, казвам: Това е във водата вътре, най-големите скърби са във водата. Разправяше ми един, когато се упоил, казва: Мина ми целия живот като на едно кино. Всичко туй от детинството, подробности в малко време, туй всичко ми мина през ума. Казвам си, къде отиде сега. По едно време видях, че се намерих някъде, па и радостта след като ме извадиха, след като се събудих, видях, че съм избавен, дойде ми такава радост, каквато никога не съм чувствувал. Бог иска да има деца с весели сърдца, помнете го това. Бог иска да има деца с весели сърдца. Когато Господ дойде при вас и види, че нямате весело сърдце, казва: Какво липсва на тия деца, какво ли липсва? Липсва ви някакво щраусово перо. Та този живот, който сега имате, е емблем. Бъдещият живот, който дойде, ще бъде друг. Тази скръб, тия страдания, които сега ги носите, са предвесници на бъдещата радост, на бъдещото веселие, което ви очаква. Всеки, който е страдал, има право да се радва. Всеки, който не е страдал, няма право да се радва. Ако не искаш да страдаш, не може да очакваш и в радостта. Ако приемеш да страдаш, ще станеш гражданин и в радостта. Както и да философствувате, аз съм намерил друго разрешение. Туй е новото учение. В това седи да примирим противоположности в живота: Да примирим Смъртта с живота. Животът седи повече от Смъртта, той е по-силен. И радостта е по-силна от скръбта. Туй, което е по-силно, то е реално. Любовта е по-силна от омразата. Светлината е по- силна от тъмнината. И Всичките добродетели са по-силни. Та казвам на вас: Дръжте туй, което е по-силно. В света е силен само Бог. Той се нарича Всесилен, Най-Силният. Следователно, когато искаме да разрешим всички мъчнотии, трябва да потърсим Него. „Потърсете ме в ден скръбен и аз ще ви помогна." Скръбта е ден, в който можете да познаете благостта на Бога. Там, дето никой не може да ви помогне, обърнете се към Него. Ще имате една опитност, ще имате една радост, която никой не може да ви даде. Казва: Създавам ново Небе и нова Земя. И всички, които са живели в сегашните скърби, ще живеят в туй новото Небе и новата Земя, която е на радост и веселие. Отче наш. Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната Любов. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now