Jump to content

1937_09_19 Любов и приравняване / Приравняване и Любов


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ПРИРАВНЯВАНЕ И ЛЮБОВЬ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

19 септември 1937 г.

Любов и приравняване

Ще прочета 25-а глава от Исайя.

"Защото си бил сила на сиромаха, сила на нищия в утеснението му." (— 4 ст.)

"От вина, очистени върху дрождията." (— 6 ст.)

— Всички ще бъдат очистени. Няма да остане нечист, неорганизиран човек.

Много неща е казал пророк Исайя. Това, което не се е сбъднало в негово време, ще се сбъдне сега. Същото се отнася и до човешкото съзнание. Това, което човек не може да възприеме в съзнанието си днес, ще го възприеме след време. Затова казвам, че много време трябва да се говори на човека, за да възприеме известна истина. Ако казваш на новороденото дете, че 2х2=4, то нищо няма да разбере; ако казваш същото на двегодишно дете, и то нищо няма да разбере. Обаче, ученикът отчасти разбира, какво значи 2х2 и 2+2. Днес и възрастният не разбира дълбокия смисъл на числата и на действията с тях. Като кажем, че 2х2=4, имаме един умствен резултат.

Ако бедният човек има да дава 4,000 лв., той се ограничава, влиза в затвор. Ако двама приятели му дават по две хиляди лева, те го освобождават от затвора. Значи, 2х2 означава закон, който изважда човека от затвора. Двойката освобождава, а четворката ограничава. Какво значи ограничението? — Дълг. Когато има да дава, човек всякога се ограничава. — Кога заробват човека? — Когато искат нещо от него. — Кого заробват? — Богатия. Щом го заробят, лесно го обират. — Кого нападат? — И глупавия, и учения. — Кого цапат? — Светията. Грешният, сам по себе си, е оцапан, няма какво повече да го цапат. Следователно, това, от което светията се цапа, грешника никога не може да го оцапа. И обратно: това, с което светията се мие и чисти, грешният се цапа. Какво ще стане с черната дреха на грешния, ако върху нея туриш бяло петно? Ще се оцапа. Който го види, ще каже: Какво е това бяло петно на черната ти дреха? То не отговаря на черния цвят.

Често питате, какво нещо е омразата и какво — любовта. — Омразата е слизане надолу, в гъстата материя. Любовта е качване нагоре, в рядката материя. Ако се стремиш към забогатяване, ти си под влиянието на омразата; като се откажеш от богатството, ти си под влиянието на любовта. Ако от богат искаш да станеш беден, ти ще имаш любов, колкото искаш; ако от беден пожелаеш да станеш богат, ти ще имаш омраза, колкото искаш. Как може да те обичат хората, ако на сто души свои работници задържаш всеки ден по един лев от надницата? Ти печелиш от техния труд, затова не могат да те обичат. Ония, които работят, и те са като тебе. Ти си техен баща, а те — твои деца. Какъвто е бащата, такива са и децата. Могат ли вълчетата да бъдат подобри от стария вълк? Могат ли агънцата да бъдат по-добри от овена?

Казвате: Да се обичаме! Това значи да обичате всички. Ето един мъчен въпрос за разрешаване. Как ще обичате всички? Като речеш да обичаш всички, ще задържиш на всички по половин или по един лев от надницата. Първо ще ги извикаш да работят при тебе, ще им определиш надница сто лева, а после ще им задържиш по един лев. Де е злото сега? — В това, което им задържаш. Ти си наел хиляда души работници, плащаш им по сто лева, а на всички задържаш по един лев. Хиляда работника по един лев правят хиляда лева. Значи, работникът получава сто лева дневно, а господарят — хиляда. Може ли при това положение да се обичате? — Невъзможно е. Може ли един мъж да се ожени за две жени, и те да се обичат? Той непременно ще обича едната повече, а другата — по-малко. Ако той обича и двете еднакво, и те ще се обичат. Яков имаше 12 сина, но най-много обичаше Йосифа. Това породи омразата на останалите братя, заради което те го продадоха.

Казвам: Омраза се явява не само между отделни лица, между господари и слуги, но и между различните религиозни секти. Една секта се счита по-близо до Бога, по-права, и с това предизвиква омразата на всички останали секти. — Какво трябва да се прави, за да се обикнат хората? — Да се приравнят. Щом даваш на работниците си по сто лева надница, и за себе си ще задържиш сто лева. Ако някой се издигне повече от другите, веднага ще го намразят. — Защо? — Защото му се плаща по-голяма надница. Светията получава по-голяма надница, затова някои хора не го обичат. Като казвам, че нещата трябва да се приравнят, нямам пред вид външното приравняване, но вътрешното. Изгладете, т.е. изравнете грапавините в сърцето си, за да обичате, както трябва — чисто и безкористно. В любовта и в обичта се крие известно користолюбие. Някой казва: Обичам те.

— Зная, защо ме обичаш. Ти си болен, вярваш, че мога да те излекувам. — И аз те обичам. — Зная, защо ме обичаш. Ти имаш сто лева надница, аз имам хиляда лева — очакваш да ти дам нещо.

Христос казва: "Ако не се отречете от всичко, което имате, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи, да обичаш безкористно. Ако не се отречете от своите стари идеи, и в небето да влезете, пак ще се карате.

— Какво трябва да се прави тогава? — Там е философията. Казваш: Аз мисля по-особено от другите хора. — Там е злото. — Постъпвам другояче, не като всички хора. — Там е злото. В желанието си да бъдеш особен, да постъпваш особено, в това се крие злото.

Един ден иде един музикант при мене и ми казва: Аз мисля за музиката особено, не както другите музиканти. — И аз мисля особено. Не е там въпросът. Хайде, да направим един опит. Поставям пред нас една кибритена клечка. Изпей първо ти една песен, после и аз ще изпея една песен. Който от двамата може да запали кибритената клечка, той е истински певец. Сега и аз, като ви проповядвам, казвам: Всеки от вас е една кибритена клечка. Ако ви проповядвам и мога да ви запаля, проповедта ми почива на истината; ако не мога да ви запаля, истината е далеч от мене. Всяко нещо е истинно и вярно, когато има някакъв видим резултат — Обичам даден човек. — Приравни ли го със себе си? — Не съм го приравнил. Значи, не го обичаш. За да обичаш някого, ти трябва да го приравниш със себе си. Ако го туриш по-високо от себе си, ти го поставяш на опасен път; ако го туриш по-низко от себе си, ти го правиш свой слуга. Следователно, ако твоят ближен е долу, а ти — горе, господар си му; ако той е горе, а ти — долу, той ще ти заповядва, а ти ще му се подчиняваш. Ако той е над тебе, ти ще бъдеш недоволен от него; ако е под тебе, той ще бъде недоволен. Плюсът е над тебе, минусът е под тебе. Кой е стрелката, която уравновесява?

Какво разбирате под думата „клечка”? Според мене, клечка е това, което може да се огъва, без да се чупи. Това, което не може да се огъва, не е клечка. Под клечка не разбирайте кибритената. Следователно, като казвам, че вие сте кибритени клечки, имам предвид възможността на кибритената клечка да се запалва, да свети и сама да пали огъня. Думите „кибритена клечка” започват с буквата „К”, която е съставена от една права линия и две наклонени към нея. Двете наклонени към правата представят удар, който причинява запалване на клечката. Всяка проява на живота е удар — по-малък, или по-голям. Например, любовта е удар, омразата също е удар. Любовта бие господарите, а омразата — слугите. Вие говорите за любовта, но не я разбирате. Говорите за Христовата Любов, а се обиждате от най-малкото нещо. Това не е любов. Някой казал, че си лаком, и ти се обиждаш. В коя буква на тая дума се крие обидата? Буквата "Л" е добра. В нея има възлизане нагоре, към Бога. Буквата "А" означава бременност; тя е натоварена буква. Всяко нещо, което е натоварено, трябва да се разтовари. Омразата е натоварване на човека, а любовта — разтоварване. Кое е натоварено в човека? — Неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият дух.

Следователно, всяко натоварено нещо трябва да си почине. Любовта носи почивката. Тя разтоварва човека. Значи, омразата товари, а любовта разтоварва. Да те мразят, това значи, да те натоварят с нещо, да го носиш. Като го поносиш малко и се умориш, ще дойде любовта да те разтовари. Докато беше на небето, Христос разполагаше с голямо богатство — натоварен беше. Щом слезе на земята. Той се разтовари и раздаде богатството си на хората. Христос беше богат с любов, а хората — с омраза. Казва се, че Христос понесе греховете на човечеството. Това значи: Той купи стоката на хората, т.е. техните грехове. — С какво ги купи? — С капитала, който носеше от небето. И апостол Павел казва, че обеднял, т.е. купил греховете на хората. Не мислете, че в греховете не се крие нещо ценно. Те са скъпа стока. Важно е да знаеш, как да извадиш съдържанието, което се крие в тях. Ако владееш това изкуство, ти ще бъдеш богат човек. Който не може да извади богатството, скрито в греха, ще се опетни. И, ако не разбира смисъла на тая идея, пак ще се опетни. — Как ще се опетни?

Представете си, че един опитен лекар, но млад, красив човек, дойде да прегледа вашата жена, болна от проказа. Какво ще правите? Лекарят ще я пипне на няколко места, да види, какво е състоянието й и как да й помогне. Вие ще гледате спокойно и няма да помислите, че лекарят има някаква задна цел. Напротив, ще бъдете доволен, че той й помага. Друг е въпросът, ако жена ви е млада, красива, жизнерадостна, и лекарят си позволи да я пипне. Не само, че ще бъдете недоволен от него, но няма да му позволите втори път да стъпи във вашия дом. Защо в първия случай позволяват на лекаря да пипа болната жена, а във втория случай не позволяват?

Един ден вървим с един бивш гимназиален учител из града и говорим върху различни философски теми. Минахме край една гостилница. Вътре, около масите, бяха насядали много хора, всички разположени, ядат. Отдалеч още миришеше на пържоли. Учителят каза: Едно време, когато бях на работа, и аз ядях от тия хубави неща, но сега, ще минавам само и ще помирисвам. Той въздъхна дълбоко и продължи: Така е, като нямаш пари, ще носиш неволята. Погледнах го и му казах: Ако искаш, аз мога да ти помогна да прекараш един ден в доволство: да ядеш и пиеш, колкото искаш. Но ще знаеш, че на другия ден няма да бъдеш между живите. Не ти е дадено да се удоволстваш. — Откъде знаеш това? — Не е важно, откъде зная. Казвам ти, че ако не беше уволнен от служба, нямаше да бъдеш между живите. Разумният свят те уволни, за да се продължи животът ти.

Какво ще разберете от тоя пример? Поуката е следната: Не можеш да живееш едновременно по два начина — като богат и като беден, като добър и лош, като учен и прост, с омраза и с любов. Омразата и любовта са тясно свързани помежду си; те са женени една за друга. И тогава, ако жената ви направи добро, мъжът ще ви обере; ако мъжът ви направи добро, жената ще ви обере. Това наричат хората любов! Никаква любов не е. Ако първо ви дадат нещо, накрая ще ви оберат; ако първо ви оберат, накрая ще ви дадат нещо. В тая любов се крие едно вътрешно користолюбие, от което трябва да се освободите. Вие обичате Бога, за да ви даде нещо. — Това е користолюбие. Това е неразбиране на истинската любов. Бог постоянно дава. Хората взимат, а Бог дава. Щом е така, трябва ли да обичате Бога, само за да ви даде нещо? Като взима, човек постоянно се товари, докато товарът му стане непоносим, и той умира. Затова казвам, че Бог дава, но даването му причинява страдания. Мислите, чувствата и желанията на човека са товар, който той не може да носи и умира. Как няма да умреш, ако постоянно носиш в себе си мисълта и желанието да спечелиш няколко милиона? Някога ще ги спечелиш, но след това ще ги изгубиш. Загубата на милионите може да ти причини смърт. Друг някой желае да влезе в едно духовно общество, като член, но в скоро време му предлагат да напусне обществото, понеже се различава по възгледите и вярванията си от останалите членове. Той напуща обществото, но се разочарова от живота.

И тъй, желанието на мнозина е да бъдат обичани, но така, че само да взимат, без да дават. Всеки иска да бъде обичан, но да не взимат нещо от него. Така постъпват някои момци. Един момък откъсне едно бяло карамфилче и го занесе на своята възлюбена, срещу което иска сърцето й. После ще отиде при втора, трета мома, да им занесе по едно карамфилче и да вземе сърцето им. Така той иска да им каже, че карамфилчето струва много, затова иска сърцето им. Това не е истина. Момата взима карамфилчето, дава срещу него сърцето си и след това започва да се оплаква. Младата мома е оня, който се влюбва в Господа и Му дава сърцето си за едно карамфилче. Който дава сърцето си на човека, всякога остава недоволен и казва: Откраднаха сърцето ми!

Сега ще кажете, че говоря все за младите. Според мене, всички сте млади. Старите казват: Какво правят младите! — Каквото правят младите, това правят и старите. И младите, и старите са дошли за любов. Разберете ме. Аз не критикувам нещата, но ги разглеждам по същество. Казваш за някого: Обичам тоя човек. — Защо го обичаш? Какви са твоите вътрешни подбуди? Даваш му едно карамфилче, срещу което взимаш сърцето му. Ти храниш една кокошка по няколко пъти на ден, докато я угоиш, заколиш и изядеш. Това любов ли е? Ако изядеш кокошката и, като се ожениш, тя се роди като твое дете, изяждането й има смисъл. Ако я изядеш и не й дадеш живот, изяждането й не се оправдава. Между тебе и кокошката трябва да стане приравняване. Това изисква любовта. Двама души се обичат, когато единият може да слезе до уровена на другия, а другият може да се качи до уровена на първия. Ако това не може да стане, единият е господар, а другият слуга. Христос дойде на земята да постави всички хора на един уровен, да ги направи Синове Божии. Докато хората не се приравнят, не могат да бъдат братя. Това значи, всеки да зачита правата на другия, както зачита своите. Любовта подразбира вътрешно зачитане на всички свещени права на душата.

Като слушате да говоря за любовта, казвате: Толкова години вече работим върху себе си, но нищо не постигнахме. — Как ще постигнете, докато мислите само за пари и удобства? Така и банкерът работи върху себе си, но той никога не може да стане светия. Не е достатъчно само да сееш. Сятото трябва да израсте, да даде плод, да се ожъне и прибере в хамбара. Колкото посееш, толкова трябва да събереш. Дойде някой при мене, иска да служи на Господа, но първо се интересува от оня свят. Казва: Искам да ме убедиш в съществуването на оня свят. Значи, с едно карамфилче искаш да убедиш младата мома, че Бог съществува, че има друг свят. Защо ще го убеждавам, че има друг свят? Ние сме двама братя, родени от един баща. Защо той ще ме заставя да обичам баща си? Аз виждам баща си, и той го вижда. На мене говори, и на него говори. Защо трябва да ме убеждава да го обичам? Да бъркам в кесията му? Бащата е дал вече нещо от себе си на своите синове, няма защо да им дава още, за да ги учи на любов. Сега синът трябва да прояви любовта си, без да казва на баща си, че го обича. Каже ли, че го обича, това е користолюбие.

Сега и вие ще кажете, че ме обичате. Какво сте направили за мене? Само оня люби, който може да направи нещо необикновено. Кой от вас е направил слънцето? Кой е направил звездите, дърветата, цветята? — Ние говорим за любовта. — Това нищо не значи. Говориш, т.е. раздвижваш въздуха и после искаш дял в тая работа. Ти приличаш на оня безделник, който видял, как един турчин чука кафе пред кафенето си и пъшка, казва: хъ, хъ. Безделникът му казал: Хайде да станем ортаци: ти ще чукаш, аз ще казвам хъ, хъ. — Да станем ортаци. Турчинът продължавал работата си. Започнали да дохождат клиенти. Той правел кафета и събирал пари. Съдружникът му казал: Дай и на мене пари, нали работим заедно. Турчинът си мълчал. Съдружникът завел дело. Съдията изслушал и двете страни и казал: Туряйте парите в една тенекиена кутия. Като падат вътре, ще се чува един звук "тин". Парите ще вземе турчинът, а съдружникът ще вземе "тин". В случая, парите представят реалността, а "тин" е нереалното.

Казано е в Писанието: "Ония, които чуят гласа Му, ще станат и ще оживеят". Не е достатъчно само да стане, човек трябва и да яде, да расте. Каква полза ще имам от семето, ако не го хвърля в земята да израсте, да се развие и да даде плод, който да опитам? Не е достатъчно да се говори за любовта; тя трябва да се опита. Изворът, който непрестанно блика, е истинската любов. Тоя извор трябва да се опита. Бог направи извора, плодните дървета, слънцето и каза: Ще бъдете като извора, като плодното дърво, като слънцето — постоянно ще давате. Който дава, той изпълнява Божията воля и е щастлив; който само взима, изпълнява своята воля и е нещастен. Направете си избор. Ако искате да живеете, давайте; ако искате да умрете, взимайте. Ако искате да живеете, обичайте; ако искате да умрете, мразете. Казваш: Щастието не е нито в любовта, нито в безлюбието. — Това е заблуждение. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога." Щастието е в Бога, във вечния живот. Трябва да обичаме Бога и да отидем при Него. Само така ще се оправи светът. Всички други начини са помощни средства. Когато всички обикнем Бога и вършим волята Му, светът ще се изправи. — Ние обичаме Бога. — Защо сте нещастни тогава? Вие обичате себе си, като божество; искате да бъдете център, всички да ви обичат. Затова сте нещастни. Щастието ще дойде по обратен път. Първо да обичате Бога, да вършите Неговата воля. После ще обичате себе си. От любовта към Бога ще научите, как да обичате ближния си и как — себе си. Така ще се научите, как да помагате и на кого да помагате. Здравият, силният, умният, праведният и светията нямат нужда от моята помощ. Обаче, болният, слабият, глупавият, грешният се нуждаят от помощ, но трябва да знаете, как да помагате.

Сега, аз не искам да смущавам умовете ви. Вие се държите за старите си убеждения, като слепец за тояга. Не казвам, че трябва да ги хвърлите, но искам да ми ги продадете. Колкото искате за тях, ще ви заплатя. Нека има отношение между мене и вас. Ако не ги купя, между нас няма да има никакво отношение. Ето, Христос купи греховете на хората. Без любов към Бога щастие не съществува. Без познаване на Бога живот не съществува. Като знаете това, не питайте, защо остарявате и защо отслабвате. Говорите за оня свят. С какво ще се похвалите, като отидете на оня свят? — Искаме да видим Христа. — Как ще Го видите, като не приличате на Него? То е все едно, да дойде една кокошка при мене да ме види. Първо, тя не може да ме види такъв, какъвто съм. Какво ще ми каже? Че снесла много яйца, че кудкудякала. Това не ме интересува. Това се отнася до кокошките, а не до хората. Мнозина приличат на кокошките. Направят едно добро и крякат, всички да ги чуят. Дали на едно благотворително дружество известна сума и ще разказват на всички да знаят. Това е работа за кокошката, а не за човека.

Казвате: Какво ли още има да ни каже Учителят? Вие не сте сънували даже, какво имам още да кажа. — Какво ли знае Учителят? — Ако ви кажа това, което зная, главите ви ще побелеят. — Страшно нещо! — Нищо не е страшно. Докато главите ви не побелеят, вие няма да поумнеете. — Защо побеля твоята глава? — Защото съм започнал да поумнявам. Белият цвят е символ на щедрост; той дава всичко. От научна гледна точка, всички цветове — бял, червен, жълт, син, зелен са отражение на нещо. Черният цвят е цвят на пресищане. Той съдържа всички цветове, но ги задържа само за себе си, нищо не дава. Затова, който ходи в светлина, той върши Божията воля. Който ходи в тъмнина, върши своята воля. Той всичко взима и го задържа само за себе си.

Казано е: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Голямо е богатството на светлината, затова тя щедро дава. Така тя се освобождава от товара, който носи. Като видяла, колко е голямо богатството на светлината, тъмнината се отказала от това богатство. Тя искала да го завладее, но не могла, затова се казва, че тъмнината не могла да обхване светлината. Всеки, който завладява, носи нещастие за човека. Всеки, който освобождава, носи щастие. Щастието на човека е в свободата, а нещастието — в робството; щастието е в любовта, а нещастието — в омразата; щастието е в знанието и светлината, а нещастието — в невежеството и тъмнината.

Казано е в Писанието: "Благословени са краката на оня, който проповядва." Само оня може да проповядва, който раздава Божиите блага, без да задържа нещо за себе си. Единственото благо за него е благоволението на Бога Той се радва, че изпълнява Божията воля, както трябва.

Един българин си градил къща. Трябвало да подпре къщата на една здрава греда, която после да се замести с каменен стълб. Като пъхнал гредата под къщата, не могъл вече да мръдне от мястото си; всяко мръдване било опасно да не се събори къщата. Той се оглеждал, дано дойде някой да му помогне. Най-после видял един циганин, който го запитал: Какво правиш? Можеш ли сам да работиш? Българинът му казал: Ела за малко да подпреш къщата и [да] подържиш гредата, докато си свърша една работа. Циганинът го заместил, но се отегчил: чакал няколко часа, българинът не се връщал. Ако пусне гредата, къщата ще падне върху него. Като се върнал българинът, циганинът му казал: Много се забави!

Днес всички хора държат по една греда на рамото си и, като не могат да я пуснат, очакват Бог да дойде да им помогне. Като Го видят, казват: Господи, защо се забави толкова много? — Бог се забавя, защото ви тежи нещо на рамото, на ума, на сърцето. — Какво трябва да се направи? — Да се тури един стълб, който да подпира къщата, да не тежи гредата на рамото ви. Само така човек може да бъде свободен.

Желая на всички да бъдете свободни от грижите на света, за да изпълнявате доброволно Божията воля.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

— В Божията Любов е благото на човека.

35. Утринно Слово от Учителя, държано на 19-ти септември, 1937 г. София — Изгрев.

Книги:

Приравняване и Любов

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Любов и приравняване

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Азъ го създадохъ", т.2. Утринни Слова (1936–1937).
Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
на томчето

Приравняване и Любов

35-то Неделно Утринно Слово
19.09.1937 г. Неделя 5 ч.с.
Изгрев
Добрата молитва. 91 Псалом
Молитва на Царството
Ще прочета 25 глава от Исая. /Прочете Учителят първия стих/.
Думата „силен“ е национализъм сега. Разбирането на хората. Няма да влезе неорганизиран, нечист, национализъм е, всички ще бъдат все евреи, на сегашен език казано, невярващи няма да има.
 
/Учителят прочете от вторият до шестия стих./
Значи туй, което не се е сбъднало в неговото време, пак ще се сбъдне. Учителят чете до края. „Духът Божи".
 
Често във вас, ако съзнанието има едно положение, тогава някой неща не ги знаете. Изисква се дълго време да се говори на един човек, за да разбере някаква Истина. Запример едно родено пеленаче, ако на него му кажете 2х2=4, не разбира, като стане на 2 години, пак не разбира, като стане на 21 година, ще започне да разбира, защо 2 по 2 е равно на 4. Даже възрастният не всякога разбира какво е 2 по 2. Две ябълки събрани с други 2 ябълки правят 4 ябълки. Две ябълки, това са резултат. Ако кажем 2 по 2 е четири. Ние имаме в мисловния свят един резултат. Този резултат като го съберем какво ще даде? Ако един беден човек има да дава 4.000 лева, борчлия е, длъжник е някому. Един му дава 2.000 лева. Един му дава 2.000 лева и друг му дава още 2.000 лева, стават 4.000 лева. Какъв е смисълът на 4.000 лева. Какво го ползува дългът? Онзи, който има да дава е ограничен в своята свобода. Значи, затворен е в затвора. Единият като дава 2.000 лева, и другият като дава 2.000 лева, ще го извадят от затвора. Следователно, две по две показва закона, по който ти можеш да излезеш из затвора навън. Следователно, те казват какво нещо е двете? То е начин по който може да се освободиш. Сега се ражда другата мисъл. По друг начин човек не може ли да се освободи? Всякога, когато човек се ограничава, има нещо да дава. И когато човека го заробват, все таки искат нещо от него. Кого заробват? Заробват винаги богатия. Кого обира сиромаха? Богатият обират. Кого нападат? И глупавият и най- ученият се напада. Кого цапат? Светията може да се оцапа. Грешникът? Той е оцапан. На един светия можеш да кажеш каквото искаш, може да го оцапаш, но един грешник е така оцапан, че онова, което го оцапа не може да се види. Следователно, туй с което светията може да се оцапа, грешникът не може да се оцапва. Туй, при което светията може да се омие, грешникът се оцапва. Ами че ти ако на грешника, ако той е облечен в черна дреха, царска грешна дреха, ти туриш бяло петно, няма ли да се оцапа? Всеки от неговите другари ще му каже: Какво е това петно на черната дреха, от къде е дошло, несъвместимо е?
Две по две е четири. По някой път казвате, какво нещо е умразата? Какво нещо е Любовта? Умразата е движение надолу към материалният свят. Щом ти пожелаеш пари, умраза в тебе вече действува. Щом пожелаеш да отидеш към Бога, да се освободиш от богатството, законът на Любовта е подействувал в тебе. И действително, в езиците, българският, английският и др. езици, които вървят по закона на еволюцията и инволюцията, значи са почти едни и същи. Вземете в английски „Любов", „love". „L" нагоре се пише, което показва движение, а умразата се пише с „h", в български греши надолу се пише. Туй движение е надолу. Умразата е движение надолу. Любовта е движение, което се пише нагоре. Какво нещо е Любовта. Любовта е движение нагоре. Щом искаш да станеш сиромах, ще имаш Любов колкото искаш. Щом искаш да станеш богат, ще имаш умраза колкото искаш. Стават хората богати, може да имаш 100 души слуги, или фабрикант си, може ли с тия хора да не се скараш. Започнеш да им взимаш по половин лева от надницата, те са 2000 души, работят ти и като им вземеш по половин лев от заплатата имаш 1000 лева на ден. Ти искаш да те обичат хората, защо? За да печелиш. Пък онези които работят и те са като тебе. Ти си баща, те са деца. Какъвто е бащата, такива са и децата. Могат ли вълчетата да бъдат по-свети от баща си. Могат ли на овцете малките агънца да бъдат по-добри от баща си? ТЕ ще бъдат точно такива, каквито са бащите им.
Често чувам да казвате, да се обичаме. Една нова мисъль, която влезе, никога не ви идва на ум, вие всички се стремите да имате обща Любов. Имено общата Любов, би донесла всичкото нещастие в света. Обич към всичкото, там е всичката умраза. Някой казва да обичаме всичко. Там е всичката мъчнотия, че е невъзможно да обичаш всички. Като речеш да обичаш всички, ще им вземеш по половин лев. Най-първо казваш, ела при мене да служиш. Ще имаш заплата 50,60 лева. Ти им даваш на тях на ден по 50,60 лева, но половин левь взимаш за себе си. ТЕ ще кажат, изедник е, как ще бъде изедник, когато дава 60 лева, а задържа половин лев за себе си, къде е злото сега, кажете ми? Злото е там, че те вземат по 60 лева, пък ти като правиш добро на 2000 души, от Всеки взимаш по половин лев, ти имаш 1000 лева на ден, значи те имат по 60 лева, а ти имаш по 1000 лева. По някой път защо се поражда умраза във вашите сърдца? Не е ли същият закон? Вие казвате да се обичаме. Как да се обичаме? Щом ти вземаш 1000 лева, а аз взимам 60 лева, не можем да се обичаме. Вземете който и да е, и в старо време, и сега, оженете един мъж за две жени, веднага ще има умраза. Понеже едната ще бъде обичана повече, другата по-малко. Щом двете се обичат еднакво, няма умраза. Така беше с Яков. Той имаше 12 сина и той обичаше единият повече, зароди се умраза в другите, казват: „Не искаме този изедник, не искаме той да взема обичта на баща ни", така точно сега искат да се примиряват.
Всичките религиозни секти, които съществуват, всяка религия, която дойде в света, иска да каже, че тя е по-близо до Бога, чрез тях Господ повече ви е дал. И умразата дойде. Казват: Защо ни мразят? Мразят ви защото сте взели повече. Не искаме да ни мразят. Направете заплатата равна, 1000 лева, които сте взели, приравнете ги, че всички да знаят, че и вие сте като един работник. Вземете 60 лева. Казвам: И между вас става същото и тук може да се зароди умраза, ако някой стане светия, веднага ще го намразите, не може да го търпите, по негов адрес говорите, защо? Взема повече. Сега аз разглеждам всяко нещо основно. Изгладете вашето сърдце, за да обичате някого. В обичта се крие нещо много користолюбиво. Едно финно користолюбие има в Любовта. Някой казва: Аз много обичам. Аз зная защо ме обичат, той е болен, пък аз може да го излекувам. Дойде друг и казва, много ви обичам. Той казва: Вие сте по-здрав. Повече здраве имате. Аз съм беден. Вие 1000 лева имате, пък аз имам само 60 лева. Дано ми дадеш нещо.
Та казвам, намерете сега в какво седи безкористието на Любовта? Христос е съзнавал този закон и той казва: Ако не се отречеш от всичко, което имаш, не можеш да влезеш в Царството Божие, понеже, ако влезеш с тия идеи в Царството Божие, вие ще развалите света и в Небето да сте, пак ще се карате, тогава се заражда въпроса, какво трябва да се прави? Там е философията. Дойде някой при мене и казва: Аз не мисля като другите хора, там е злото, че ти не мислиш като другите. Аз казва малко по-другояче мисля. Там е злото, че по-другояче мислиш, по-другояче постъпваш. Аз казва по-другояче мисля, по-другояче постъпвам. Там е злото.
 
Веднъж при мене дойде един музикант, и ми казва за музиката, аз другояче мисля. Казвам и аз другояче мисля. Но я да попеем, и двамата. Как ти пееш. И как аз пея, турям една кибритена клечка и казвам, ха сега ти Пей. После и аз ще пея. Можем ли да запалим кибритената клечка с вашето пеене. Ако ти не може да я запалиш, и ако аз не може да я запаля, не сме от първокласните певци. Аз ви считам, че вие сте всички кибритени клечки за мен. Аз разсъждавам: Аз ако говоря и може да ви запаля, има нещо истинно. Щом ви говоря и клечките не се палят, няма Истина. Според мен трябва да стане в човека една вътрешна промяна. Казваш трябва да обичаш някой човек. За да обичаш човека, трябва да го приравниш със себе си. Ако туриш един човек повече от себе си, ти го туряш на опасен път. Ако го туряш над себе си, ти го правиш господар на себе си. Ако го туриш под себе си, ти го правиш, слуга на себе си. Следователно, горе, господар си, долу -слуга си. Горе ще ти заповядват, ти ще се подчиняваш. Долу, ти ще му заповядваш, той ще се подчинява. Значи, ако той е над тебе, ти си недоволен от него. Ако той е под тебе, той ще бъде недоволен от тебе. Питам тогава какво ще правиш? Плюс е отгоре над тебе, минус е отдолу, под тебе. Кой е стрелката на равновесието? Казвате равно на какво, 5 извадено от 6 е равно на единица. 5 и 1 събрано е равно на 6.
 
Да допуснем, че вие отивате някъде. Проповядвате, казват Всичките хора са клечки, казват: че как не можем да бъдем клЬчки. Как ще изясните думата „клечка"? Клечка е излезла от клякам, туй, което може да кляка е клечка. Туй, което не може да кляка, не е клечка. Туй, което може да се огъва в каквото и да е направление е клечка. Думата клечка не разбирайте кибритена клечка. Може да клекне, понеже веднага като запалиш, туриш долу запалиш огъня. Ако клечката запали огъня, тя е клечка. Но, ако не пали огъня, тя не е никаква клечка. Сега трябва да разбирате законите на граматиката. Ще видите, че онзи, който направил клечката, разбира. На български думата „клечка" започва с „К". Имате една перпендикулярна линия други два перпендикуляра към тази линия. Значи тези две линии са един удар към първата линия. Този удар, с който образува туй запалване. При всяко нещастие в света, има удар. И Любовта е един удар. Умразата е друг удар. Любовта бие господарите. Умразата бие слугите. Ти един слуга трябва да го мразиш, а господаря трябва да го обичаш, нали така? Всъщност така се развива въпроса. Щом имаш един слуга, нямаш почитание. Ти изведнъж си неглиже. Щом е някой господар, ти с благоволение погледнеш, умилно. Ти искаш пред господаря да се покажеш, че си добър, той да повиши заплатата.
 
Та вие постоянно говорите за Любовта. Казвате: Христовата Любов. Каква е Христовата Любов? Вие казвате Христовата Любов. Прави добро със своите ръце. Никаква Христова Любов не е. Тя е Любовта на умразата. Туй, което проповядват, не е Христовата Любов. Всяко нещо което аз вземам, то е умраза. Той казва: Мене страшно ме обиди. Какво те е обидил? Казал ти, че си бил много лаком. В лакомията само една буква има, която е грешна. „Л" е на място. Понеже, „Л"-то отива нагоре към Бога. „А"-то е натоварено. Значи „А"-то е грешно. Ла-ком. „Ком“ в музиката какво означава? Колко гами има там? Та казвам: „А"-то трябва да се затвори. Всякога когато „А"-то е натоварена камила, трябва да се разтовари. Следователно всяка умраза, това е един излишен товар, и когато ние говорим за Любовта, под думата „Любов", разбираме да се разтовариш. Какво е Любовта? Туй, което е натоварено, обремененото човешко сърдце. Туй, което е натоварено, обременения човешки ум, туй, което е натоварено, обремененият човешки дух, туй, което е натоварено, обременената човешка душа. Всяко нещо, което е натоварено, за да му се даде почивка. Това аз разбирам под думата „Любов". До сега вие не знаехте какво нещо е Любовта. Любовта е закон за разтоварване, умразата е закон за товарене. Да те мразят, ще те натоварят, ще поносиш малко. След като си работил, ще те разтоварят. Туй, което се разтоварва, това е Любовта. И следователно, когато Христось дойде на Земята, Той сам се разтовари. Той беше богат в Небето. Имаше нещо, което го незадоволява. Казва: Тия хора, на Земята, са много натоварени, и аз съм натоварен от горе, и той беше богат и хората на Земята бяха богати в умразата, а Той беше богат в Любовта. Следователно, Христос от Небето дойде, със своите капитали, да купи стоката на хората. Той понесе греховете на хората, взе тази стока. Апостол Павел казва - осиромашех. Тълкуват проповедниците, не осиромаше даде парите на хората за греховете им. Стока е това. Вие считате греховете, не са нищо без съдържание са. Тия грехове, ако знаеш какво да извадиш от тях, ще имаш богатство, колкото искаш. Казвам: За да се изрази тази идея, който не може да я обясни, той ще се опетни. Питаме как ще се опетни? Да ви приведа друг един пример; ако един болен човек, има жена болна от проказа, на която всяка част на тялото тече гной, и от очите, и от ушите, и от носа, и от устата, и се приближи при нея един красив лекар-хубавец, че я пипа, този мъж никога няма да му влезе в ума, че лекарят има лоша мисъл. Той ще гледа да я вземе, да я пипа за ръцете, всякъде да я пипа лекарят, само той да не я пипа. Ще счита, че е едно благо заради него. Никаква болест няма да влезе, но ако жена му е красива, стройна, тялото й е така хубаво, мекичка кожа, уста червенички, очи светли, вежди тънки, уши хубави, всичко тъй хубаво. Той на шиш ще го опече. Ако този лекар я пипа, лекарят в къщи не може да припари. В първият случай ще бъде тих и спокоен, ще се радва, че лекарят пипа жена му, а вторият случай, ще обикаля и ще пъшка. Кажете ми защо е така?
 
Аз веднъж пътувах с един български учител, гимназиален учител, разправяме се за философски работи. Минаваме покрай една гостилница, където бяха насядали повече от 100 души на масите. Там има такива пържоли опечени и той току изведнъж въздъхна дълбоко. Едно време казва, и аз можех да ям тия работи, виж тия хора, пък аз опъвам каиша, няма какво да ям. Виж какво ядене има там. Така е то, сиромашия. Пари да имаш, какви са хубави кюфтенцата, пържолите, всичко туй. Аз нищо не му казвам. Рекох какво искаш сега? Аз му превеждам едно противоречие. Казвам: Аз може да ти върна всичко туй, което искаш, но казвам: Само за един ден. Утре ти ще имаш туй, което искаш, аз може да ти го върна. За един ден, но на другия ден ти ще заминеш за другия свят. Може да ядеш кюфтенца за един ден, но ще заминеш за другия свят. Казва: Няма какво да се прави, каквото е дал Господ ще го нося. Казвам, ако не бяха те уволнили, ти щеше да умреш. Пък щом те уволниха, продължи се живота ти. Отде го знаеш? Отде го зная не ме питай, тебе те уволниха, за да ти продължат живота на Земята. Ако не бяха те уволнили от учителството, ти щеше да заминеш за другия свят, и тогава щеше да имаш едно безсрочно уволнение, с което хората връщат към педагогическия си баща. Сега идеята, коя е? Аз не съм говорил, но казвам: Ще се пазите всякога, тази Любов, с която сега си служите, тя е сложна, двойна Любов е. Едновременно умразата и Любовта са женени, че ако мъжът ви направи добро, жената ще ви обере. Мъжка и женска Любов има. Ако жена ви подари нещо, мъжът ще ви обере. Сега какво ще кажете: Дойдете при тази Любов, каквото и да ви направят, ако най-първо мъжът ви обере, жената ще ви направи добро, туй го наричате Любов. Ако най- напред ви дадат, после ще ви оберат. Или обратното. На Земята, в Любовта винаги съществува едно вътрешно користолюбие от което човек трябва да се освободи. Ти обичаш Бога, защо Го обичаш. Користолюбие има да ти даде живот. Тогава ние не разбираме Божията Любов в себе си. Бог, е едно същество, което постоянно дава от себе си, не взема, но дава. Той дава живота пък ние постоянно вземаме. Като дава и Бог страда. Но ние се отличаваме от Бога от това, че постоянно вземаме. Като вземаме ние с туй вземане умираме. Ти се товариш повече отколкото можеш да носиш. Следователно този товар непоносим, мислите, желанията. Някой път някой човек се оженил за красива жена и тя го излъгва. И той от едно разочарование в живота, умира. Той като се е влюбил в 20-30 милиона. Тия пари като изгуби, веднага има удар, умре. Защо му е имането, че ще умира за него. Защо му е кон, за който ще умре. Умряла дъщеря му, какви ли не работи се случват, и той умира. При тази Любов, ти си в някое общество, различаваш се от възгледите му и те изпъдят. Ти не вярваш в Бога тъй, както те вярват в Бога.
Сегашното вярване е, че всички хора трябва да ме обичат. Всеки иска да го обичат. Но да го обичат нищо да не вземат от него, а да му дават. По някой път аз вземам младите момци, аз разсъждавам и казвам: То е върха на човешкото безобразие. Той взел, че носи едно бяло карамфилче, така откъснато, дава го на момата да й покаже, колко я обича. Той ще й даде едно бяло карамфилче, пък ще задигне сърдцето й. Като задигне нейното сърдце, ще иде при друга и на нея ще даде бяло карамфилче, на трета, на четвърта, все по едно бяло карамфилче дава и задигне сърдцето им. Каква Любов има? Този го наричат професор. Той казва, вие можели за това карамфилче да ми дадете сърдцето и после да не роптаете. Той не е казал Истината. Той казва, че това карамфилче струва повече от твоето сърдце. Ако вземеш това карамфилче, ще ми дадеш сърдцето си. Тя вземе карамфилчето и даде сърдцето си и започва да се оплаква. Тази младата мома, то сте вие, вие сте се влюбили в Господа, даде ви, даде карамфилче и дадете си сърдцето. След като дадете сърдцето си казвате: Откраднаха ми сърдцето. Вие ще кажете, че все за младите говоря, вие всички сте млади. Какво ви довело до Господа. Някоя стара сестра казва: Тия младите какво правят. И ти правиш, каквото младите правят. И ти си дошла за Любов. Разбирайте ме добре, искам да ме разберете. Аз не критикувам нещата, аз разглеждам нещата по същество. Казвате: Обичам го. Защо го обичаш, какви са твоите вътрешни подбуждения? Ти му даваш едно карамфилче, а му вземаш сърдцето. Тази кокошка храниш с жито по 4-5 пъти, утре я опечеш и я изядеш. Питам: В какво седи твоята Любов към кокошката, въпросът е другояче. Ако аз изям тази кокошка, не искам да вярвате това, което ви казвам. Само за изяснение го давам. Ако аз изям кокошката и съм млад момък, като се оженя първото му дете, което се роди, тази кокошка да бъде. То е друг въпрос. Тогава яденето и кокошката е на място. Но ако изям кокошката без да ми стане дете, тогава яденето на кокошката не е на място. Приравнение да стане. Кокошката да стане твое дете, значи, приравнил си тази кокошка със себе си. В законите за Любовта искам да имате една мярка, поне малка мярка. Ако в Любовта си в даден случай, когато обичаш някой, ако този човек, ти не може да го приравниш със себе си, ако не можем да слезеш до неговия уровен и той не може да се качи при тебе, не може да обмените Любов. Тази Любов, ще бъде или под тебе или над тебе. Но единия случай ще бъдеш господар, в другия слуга. Щом си слуга или господар, не може да имаш ти разбиране за Любовта. Че Христос дошъл пострадал на Земята. Христос дойде да тури всички на един уровен, да ги направи синове на Бога. Туй разбира осиновяване. Ако хората не може да се приравняват, не може да станат братя. В Братството значи на един уровен са. Всеки в душата си да съзнава, да зачита правата на другите тъй, както зачита своите права. Следователно, Любовта изисква вътрешно зачитане на Всичките онези свЬщени правила, които всяка една душа има. Това е Любов, Това е външната страна на Любовта.
Та казва сега пророкът: Защото ще видят, което не им се е говорило и ще разумеят, което не са чули.
Какви бяха вашите разбирания за Любовта сега? Някой искат да ми кажат. Толкоз години се подвизаваме. Че какво се подвизавате. Ти си се подвизавал само да събираш пари. Ти си бил банкер, и мислиш защо не си станал светия. Че как ще стане светия един банкер, който постоянно взема, и казва дай. Не само да се посее, но посятото, трябва да се жъне, да се прибере в хамбара. Ако сееше и не събираш, законът е същият. Ще сееш повече отколкото може да събереш. Ще сееш толкоз, колкото събираш. Та казвам: При сегашните условия, мнозина идват при мене и казват: Искам да работя за Господа. И иска да го убеждаваш, че има оня свят. Значи с едно карамфилче искаш да убедиш младата мома, че има оня свят, че има Господ в оня свят. Ако има оня свят, защо ще го убеждаваш? Какво ще ме убеждава брат ми, родени сме от един и същи баща. Какво ще ме убеждава брат ми, да обичам баща си. Аз го виждам и Той го вижда. На мене говори и на него говори. Той ще дойде, как да ми разправя, как да обичам баща си. Как трябва да го обичам? Да бъркам повече в кесията му. Не. Бащата, който е родил Синовете си, Той е дал нещо от себе си. Бащата няма да учи Любовта, понеже е дал. Сега синът трябва да покаже своята Любов. Даже аз съжалявам, че ви говоря. Защото аз като говоря излагам себе си. Като спите да ви запаля чергата, да ви не казвам. И като ви запаля, аз ще ви кажа: Аз ви запалих, защо? Ще ви кажа, ще ви заплатя. Или ще ви кажа, че ви обичам. Защо трябва да ви кажа, че ви обичам. Вътре в мене се крие едно користолюбие. Че аз ви обичам, тъй че никой не ви обичал тъй както аз ви обичам. Как ще докажете, че обичате някого? Как ще докажете, че ме обичате? Какво сте направили за мене? Нито един от вас не е направил Слънцето, нито един от вас не е направил плодните дървета, нито един не е направил звездите. Ама аз говоря. Какво е говоренето. Ти с пръчката си размърдал водата. Като приказвам аз и след туй искаш напълно да участвуваш. Че си размърдал водата, че си направил някаква работа. Аз съм привеждал онзи пример за турчина, който чукал кафе. Той чукал кафе и при Всеки удар, казвал „аха". Другият го гледал и казва, да станем ортаци. Ти ще чукаш кафето, пък аз ще казвам „аха". И тогава стават ортаци. Онзи чука кафето, а той казва „аха". Отварят кафене, започват да търгуват, но онзи, който чукал кафето не му дава парите. Ти казва, ти не работи, аз чуках, ти казваше само „аха", другият го дава под съд. И казва: Ортаци станахме. Той чукаше кафето, и намясто той да казва „аха", аз казвах. Сега не си държи думата. Не ми дава парите. Съдията казва: Ще направите една кутия. Той ще вари кафето, ти ще зимаш парите, и през дупката на кутията ще ги пуснеш вътре. Парите като паднат в кутията, ще казват „тин“. Парите са за него, а „тин“ ще бъде за тебе.
 
Та казвам: Вие в първия случай ще имате резултатите на Любовта. Само чуването на „тин“, ще бъде ваше.
 
Любовта е в материалното, в парите вътре. Само психическото, което се чува, то не е Любовта. Казва, онези, които чуят и станат. Но сте на разстояние, не само човек да чуе, не само човек да стане, но да яде. Аз разсъждавам. Ако едно плодно семе не се хвърли в земята, и ако туй семе не поникне, не израсте, ако не се развие, ако не даде листа, цвят и плод да узрее, и ако аз не вкуся от плода му, за мене туй е безпредметно. И следователно, нашата Любов, трябва да даде плод, от който трябва да вкусят, кой как мине трябва да вкуси от нашата Любов. Или друго едно сравнение: Нашата Любов да бъде, както един пътник, който минава покрай някой извор, да вкуси от извора. То е идеалната Любов. Изворът, който тече, то е Любов. Всеки, който пие, това е истинска Любов. Затова Господ направи изворите и казва: Като изворите ще бъдете. Затова направи плодните дървета и казва: Както Слънцето ще давате. Що е Слънцето? Всички онези, които дават и вършат волята Божия. Всички ония, които вземат, вършат своята воля. Всички ония, които дават са щастливи. Всички онези, които вземат, са нещастни. Сега правете, което обичате. Ако искате да живеете, давайте. Ако искате да умрете, мразете. Вие сте се заблуждавали, като ви предали учението. Нито в Любовта, нито в безлюбието, е щастието на човека. Писанието казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога", Това е Живот Вечен, от където иде животът. Трябва да идем всички при Бога, да се научим как да го обичаме. Светът ще се оправи само така. Всички други учения са спомагателни средства. Само един начин има да се поправи света. Когато всинца обичаме Бога, тъй както Той ни обича, и започнем да вършим волята Му. Въпросът е разрешен. Понеже ние всички искаме да бъдем като Бога, Всеки един от вас е божество, което иска да стане център на Вселената. Искате всички хора вас да обичат. Най-първо трябва да се роди идеята по обратен път. Аз трябва да обичам Бога, преди всичко да не мисля за никого в света. И така каквато е волята Божия така постъпвам. Според мене туй е правото разбиране. След туй, след което обичаме Бога, то Бог ще ни покаже начина, по който да обичаме хората сега. Сега да искам да обичам хората, аз не зная как да ги обичам. Туй, което може да направя добро на едного, не може да направи добро на друг. Здравият няма нужда от помощ, силният умният, няма нужда от помощ. Умният няма нужда от помощ, светията няма нужда от помощ. Онзи който е болен, какво му трябва? Ако идеш при силния какво трябва да правиш? Ако идеш при умния какво трябва да правиш?
 
Сега аз не искам да смутя вашия ум. Защото вие сега тъй се държите за вашите убеждения. Ако искате да ми ги продадете, аз ги купувам. Честно и почтенно. Не искам да ги хвърлите, аз ще ги купя. Да има отношение. Защото ако не ги купя, това не е учение. Христос като дойде отгоре, той купи греховете на хората. Нищо повече. Всеки един от вас иска разбиране, то е дълбокото разбиране. Без Любов към Бога, щастие в света не може да има. Без познаване на Бога, живот не може да има. Няма да се мине дълго време, започвате да остарявате. Когато отслабвате започвате да се готвите за оня свят. Че какво ще идеш в оня свят. Вие като идете в оня свят, с какво ще се похвалите? Ами, казвате, да видим Христа. Че как ще го видите? Че ти не мязаш на Него най-първо. Та дойде една кокошка в моя двор, и да каже: Аз искам да видя Учителя. Ще ми каже: Знаеш ли колко яйца съм снесла? Знаеш ли аз колко пъти съм крякала? Каква нужда има Господ, да ида и да му казвам, че съм снесла толкоз яйца, не съм крякала. Туй учение важи за кокошката, но туй учение не е за учениците. Тъй както ние живеем сме цЬли кокошки, крякаме, направиме едно добро, крякаме. Дал си 1000, 2000, 3000 за благотворителна цял, снесъл си едно яйце, разправяш: това са все кокоши работи. Туй е полезно за кокошката, но не и за човека.
Вие сега понякой път мислите, какво ли има още да ви говоря. Не сте сънували какво имам да ви говоря. Казвате: Какво аз зная. Аз зная това, което ако ви го кажа, ще ви побелее главата. Ще ви побелее. Защото докато главите ви не ви побелеят, няма да поумнеете вие. Ако вие ме попитате, защо моята глава е побеляла. Защото едва съм поумнял. Някой се облякъл в бяло. Белият цвят е който всичко дава.
 
В съвременната наука казват, белият цвят и червения цвят е едно отражение, зеленият цвят е едно отражение. Жълтия цвят, Всичките цветове са отражения. Черният цвят е цвят на пресищане. Ако искаш черен цвят, съдържа всички цветове. Той ги задържа само за себе си, той ги поглъща, а пък бялата светлина е, която раздава всичко. Затова онзи, който ходи в светлина, върши волята Божия. Онзи, който ходи в тъмнина, не я върши. Защо не я върши? Защото тъмнината всичко прибира.
 
Писанието казва: Светлината свети в Тъмнината и Тъмнината я не обзе. Тъмнината иска всичко да вземе. Толкоз е много богатството на светлината, че тя се отказва да носи товара й. Видяла че е много голям. Аз разбирам, че богатството е толкоз голямо, че Тъмнината се отказала и казва: Не е за мен, оплашила се е. Не може да го завладее за себе си. Всяко нещо, което се завлада е нещастие за човека. Всяко нещо, което се освобождава е щастие за човека. Щастието в човека седи в свободата, а не в робството. Щастието на човека стои в Любовта, а не в умразата. Щастието в човека стои в знанието, а не в невежеството. Не мислете, че невежия не знае, той много добре знае. Той не знае външно. След като се разбра се показва, че не знае. Тъй се показва, че нищо не знае. Всичките хора знаят много добре.
 
Писанието казва: Благословени са краката на онзи, който проповядва. А пък може да проповядва само онзи, който раздава доброволно Божиите блага, без да очаква нещо за себе си. Единственото нещо, което остава е благоволението. Ще има Божието благоволение в себе си, че върши волята Божия.
Уволненият да вземе и да направи волята Божия, както на Бога е благоугодно. Като направя нещо на другите, да го направя тъй както трябва.
Често съм виждал, че като направя нещо някому, Господ ми казва не го направи тъй както трябва. Както трябва да го направиш. Аз съм ви превеждал един пример понякой път. И аз го правя.
Един българин градил къща. Туря една греда, друга греда на рамото си. Поставя гредата няма, кой да му помогне. Мъчи се да тури една подпора. Иде един циганин. Казва: Чичо, какво правиш? Работя. Че как тъй? Сам можеш ли да работиш? Ти казва може ли да ми направиш една услуга? Тури си тук рамото, че аз да видя да свърша друга работа. Той турил гредата на рамото му и отишъл. Минава се час, два, циганинът не може да пусне гредата. Цялата сграда ще падне. Казва, какво прави? Като се върнал казва: Много се забави. Сега всички вие като циганина имате гредата на вашето рамо и казвате, какво се забави Господ? Какво разбирате? Забави се Господ защото тежи на рамото. На сърдцето ви тежи, на ума ви тежи. Какво трябва да се направи? Колибата трябва да се съгради. Трябва да се тури един стълб, да не седи тази греда на рамото, да бъдем свободни ние. Трябва да бъдем свободни от Всичките грижи на този свят, за да можем доброволно да вършим волята Божия.
Христос е човекът на изобилната сила
Христос е човекът на изобилната вяра
Христос е човекът на изобилната Любов
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...