334. Независимостта

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 334-то

Независимостта

Когато, ученико, се изкачваш в сферите, в света на безмълвието, от там ще видиш какво ти недостига, къде си слаб, къде не ги достига знание, към какво трябва да се стремиш, какво да придобиеш и какви специални задачи да разрешиш.

Когато се издигнеш във висините на безмълвието на Духа, от там ще съзерцаваш, ще видиш онова, което ти предстои, онова което ти е необходимо онова, което трябва да бъдеш и онова, което е същина за твоето развитие и твоето бъдеще.

Когато се издигнеш в пределите на безмълвието, тогава ще изживееш най-великата радост, най-свещеното чувство, най-висшите трептения, най-светлите дни.

Когато навлезеш в сложностите на безмълвието, тогава ти познаеш, какво е твоето предназначение, каква е твоята цена, какво е твоето достойнство и най-после, каква е твоята независимост.

В тази среща, ние ще засегнем въпроса за независимостта на ученика. Независимостта като резултат дава пълната абсолютни свобода. Това трябва добре да проумееш. Независимостта е качества на съществата, които идат от света на безмълвието. Независимостта е качество на свещените принципи, които са лежали като основа на ония градивни сили, които се проявяват в творчеството. Независимостта е още качество на абсолютните ангелски сили. Най-после, независимостта е ритъм в същината на божеството, в същината на Началото. Да бъдеш независим, подразбира да имаш правилно ориентиране към висшите идеали, към висшите принципи, висшите същини, висшата отговорност и висшите постижения. Да бъдеш независим, то значи да бъдеш абсолютно свободен. Свободата е като линия, която определя твоето достойнство в абсолютния мир на безмълвието. Свободата е резултат на твоята независимост. Какво значи да бъдеш независим? То е да си в унисон с Върховното начало. То е да бъде в трептение с висшите мирови велики адепти на първичната творческа система, защото ученикът трябва да разреши първичната творческа система. Докато не намери началото на тази система, той не може да придобие името, сана, призванието посветен в безмълвието.

Когато изкачват ученика в тия висши предели, в тия необятни светове, в тия върховни творчески сили, тогава той се чувства свободен, независим.

Но ще кажеш; нали ученикът бива отведен? Той е пак не-зависим. Там където има прогрес, там където има усъвършенстване, където има посвещение, там няма зависимост, защото по начало възходът е свободата. Ако нямаш свобода, няма да имай възход. Ако си зависим, не можеш да имаш съвършенство. Ето защо, когато си свободен, знай, че ти си вече независим. Никоя сила, Никоя система, никоя йерархия, не може да ограничи тази проникваща сила като безмълвие в безмълвието.

Колкото повече, ученико, чувстваш етерния пулс на безмълвието, толкова у теб протичат етерните свежи струи на света на безмълвието - твоята бъдеща родина, твоето бъдеще училище, твоят бъдещ университет, Твоята бъдеща Алма Матер. Издигнал се в сверите на безмълвието, у теб светът на Духа е прояснен, светъл, чист, кристален. Издигнал се във висините на безмълвието, у теб душата е красавица; душата е милувка, душата е целувка, душата е дихание, дъх, усет, свян, свежест, чистота. Възприел системната творческа работа на безмълвието, ученикът бива вече причислен към една от висшите йерархии на висшето божествено начало, което се е проявило първо, като система, като форма, като образ, като подобие, като светлина, като виделина, като трепет, като дихание, като начало на душа, дух, ум, сърце и зрение. Колкото, ученико се изкачваш в по-високи, в по-висши сфери, толкова повече атмосферата у теб, състоянието у теб се изменят и стават прозрачни, стават идеални по съдържание, по смисъл, по начало.

Когато засягаме въпроса за началото, ние идем да подчертаем, да проявим това начало, което е в началото на ученика. Никога, ученико, не забравяй, че ти си едно начало и то независимо начало. Ако така мислиш, ако така построяваш своя мироглед, своята система, това качество независимостта ще се въплъти в теб по един системен непринуден начин и ти ще бъдеш вече една абсолютна, свободна мислеща система. А щом си такъв, ти си израз, олицетворение на независимостта на безмълвието. Тъй както безмълвието е независимо и протича като етерно трептеше в миросъзданието. Така и ти, ученико, ще бъдеш вече нова радиация, нова рентгенизация в устройството на безмълвието.

Ето едно завидно, едно божествено качество - независимост. Тогава няма да се предаваш, няма да отстъпваш, няма да се отклоняваш. Тогава ще оправдаеш и ще заличиш ония древни далечни постъпки на съществата, които забравиха, чеса независими. подадоха се на влиянията и съгрешиха. И днес, когато ти се говори за независимост, то е да се поправи стария вековен грях на съществата. Цялото небе, всички пробудени духове работят в онова направление, за да заличат това петно, за да заличат това робство по лицето на земята и сферите на астрала.

Ето, ти си вече начало като нов строител, като нов архитект, като нов водач за да се прекрати вече онова старо безверие, онова старо грехопадане и да се даде първото, абсолютното призвание независимост.

Трябва ли ти много? Ще струва ли скъпо да разрешиш въпроса за твоята независимост? Когато напълно се осъзнаеш като абсолютна същина на Великото начало, Тогава ще навлезеш в сферата, в атмосферата на независимостта. Тогава агентите - старите професори, старите учени, старите мислители, колкото и да правят опит да те подчинят, да те направят зависим, не ще успеят, защото Духът на безмълвието прониква във всяка твоя тъкан, във всяко кръвно вещество и внася живия безсмъртен еликсир - кръвта на безмълвието в твоя нов организъм и в твоето ново духовно тяло. И наистина, ти вече виждаш нов образ, ново същество, нов трепет, който радиира в органите, в чакрите на твоето битие.

Ето каква завидна бъдеща красота, ето какво завидно бъдеще положение предстои на ученика да може да бъде истински свидетел за голямата работа на земята. Ученикът трябва да осъществи тези качества. Качеството независимост е качество на боговете. Качеството независимост е качество на безмълвието. Може ли ученикът да достигне тия предели? Може ли ученикът да се внедри в тази атмосфера? Ние казваме: дойде денят, дойде времето, дойде епохата, дойде културата, дойде расата, дойде народа, дойде човекът брат, който ще осъществи качеството независимост. Да изживееш качеството независимост. подразбира да си в унисон, да си в хармония, да си в композиция с ония върховни сили, които подържат, които изпълняват върховната мисъл, върховната воля на Върховното начало.

Ученико, ние вече не ти говорим за вяра, за надежда, за добродетел, за мъдрост, за любов, за истина. Ние не ти говорим за религия, за астрология, за математика, за алхимия и т. н., а ние ти говорим за начало на безмълвието у теб. Когато откриеш това начало, всичко друго ще знаеш. Но това, което ще знаеш, то е само спомагателно средство, а не същината. Същината е да бъдеш независимо трептение сред света на безмълвието. Всички други знания са занаят. Всички посветените миналото са познавали тези занаяти и са търгували с тях. Но, ученико, ние искаме да те предпазим да не повтаряш старите занаяти и да имаш върховната независимост, върховното състояние на безмълвието. Тогава какво има да отгатваш? Че някой бил под влиянието на Венера, друг под влиянието на Марс, трети под влиянието на Сатурн, Меркурий, Луна и т. н. Тогава това ще се види нещо като сметка, нещо детинско, нещо като забавачница. Не. Ние искаме да те освободим от влиянието на зодиака, от влиянието на планетите, от влиянието на слънчевата система, да бъдеш независима висша инструкция на първия ритъм на миросъзданието. Не е лошо да бъдеш астролог, астроном, хиромант, алхимик, математик и т. н., но ти ще бъдеш зависим и ще възприемаш чужди мисли, чужди открития, чужди нагласявания, чужди комбинации. Но, ти ученико, бъди независим. Бъди инструктаж на безмълвието. Тогава няма да управлява системата на Марс, системата на Юпитер или на Сатурн, защото всички тия системи са под действието, под влиянието на слънчевата система.

Има ли на слънчевата система зависимости? Ония същества, които инструктират, които подържат един всемирен план, имат за задача да организират силите в една по-висша градация. Тия слънчеви системи изпълняват своята задача достойно. Но, едно знай, ученико: те държат всичко в зависимост. Даже и най-издигнатото същество е пак под действието и влиянието на тази слънчева зависимост. Може ли ученикът да се освободи от слънчевата зависимост? Ние казваме, може. Защо може? Защото в работата, в движението, в концепцията на слънчевата система има големи промени, катаклизми, има големи събития, големи явления, а това показва, че има същества в процес на преустройство. И когато успеят да преустроят планетния живот, звездния живот, тогава по планетите, по звездния свят ще настъпи една нова вълна, една абсолютно независима сила, която ще обедини всичко в един общ трепет; Слънце, звезди, планети, метеори, всичко ще бъде нов трепет, ново начало, ново безмълвие.

Но да не би да остане сенки на съмнение в твоето съзнание, че ще бъдеш независим от слънцето. Ти сега и да искаш, не можеш, защото ти си зависим от атмосферата. Ние, които разгръщаме качествата на безмълвието, те запознаваме, ти разказваме за едно ново състояние на абсолютна независимост.

Какъв светъл, неограничен ум трябва да имаш! Каква мощна широта, каква необятна душа трябва да имаш! Каква всемирна, каква безкрайна душа трябва да имаш! Каква гениална, каква велика мисъл трябва да имаш! Тогава няма да мислиш, както миналите мъдреци мислели. Няма живееш, както миналите жреци са живеели, но ще навлезеш в институтите на абсолютното безмълвие. Тия институти са най-близкото, най-познатото на Първичната причина, на Първичното начало, в сътворението.

Ученико, колко завидно е твоето ученичество. Какъв голям простор, каква необятна земя. Каква вечна атмосфера е твоя полет, твоето издигане! И най-малкото; и най-голямото, и най-широкото, и най-близкото, това си ти, ученико, защото светът на безмълвието изгради твоята душа, осия твоя дух и ти си верен кандидат за независимостта.

Помни, ученико, помни това във всяка твоя стъпка, във всяко твое движение, във всяка твоя мисъл. Коригирай тази идея за независимостта. Тя ще изгради у теб най-стабилното, най-достойното, най-великото, което е истински показалец за най-върховната същина в голямата душа на битието.

В миналото ние ти говорихме за Голямата необятна душа, а сега ти говорим за независимото безмълвие. Това е двойника на Голямата, на Великата душа в сътворението. И като двойник, безмълвието прониква като най-реална същина, като най-реално начало в системите на ученика.

Когато се засяга въпроса за системите, се подразбира йерархия, концепция, постройка, устройство, а ние ти говорим за независимост. Докато дойдеш до абсолютната независимост, ти, ученико, ще си служиш със системата координация на независимостта. Системната работа е най-плодовитата, е най-постижимата. Ето защо, Духът си служи със система. Но когато душата и човешкият дух напуснат системите и се внедрят в абсолютното безмълвие, тогава настъпва един особен момент на абсолютно прозрение, на абсолютно озарение, на абсолютно посвещение. Абсолютното е най-близко до Началото. Началото познава абсолютното. Абсолютното се проявява чрез Началото.

Ето една велика мъдрост, която е най-близко до света на безмълвието. Но когато казваме света на безмълвието, да не би, ученико, да разбираш, че това е един свят, който е ограничен, има своя граница, своя система и т. н. Светът на безмълвието е най-висшата висота. Оттам нагоре няма нищо. Оттам нагоре всичко мълчи. Няма способност, няма мисъл, няма гений, няма пророк, няма богове, които да знаят за друго начало.

И тъй, запамети качеството независимост, защото можеш да имаш преднина, можеш да имаш път, можеш да имаш хоризонт, да имаш върхове, да имаш пространство, време и вечност.

Колко е мъчно и колко е лесно. Когато струните на безмълвието затрептят в душата на ученика, тогава се отломва най-висшата хармонична песен - песен на безмълвието, глас на безмълвието, дух на безмълвието, усет на безмълвието.

Ето твоето най-съществено движение. Ето твоето най-съществено присъствие. Ето твоето най-съществено съществувание. За тебе вече няма друг свят. Всички светове са под зависимост. Всички същества са ограничени, са под влияние. И колко те са жалки! Големи капацитети, големи умове откриват тайни, скрити прояви на природата, разгръщат нейните страници, търсят безсмъртния еликсир, атомната енергия, търсят водородната, космогоничната енергия, да не би някак да станат свободни, щастливи. А колко те са нещастни, защото не знаят къде е щастието, къде е независимостта, къде е красотата. Нека те да ровят природата, нека да разгръщат книгата на природата, нека да копаят в нейните рудници, за да школуват, да се възпитават, да се дресират. Духовете на природата ще ги научат. Те са техни учители, техни дресьори. Но, ученико, ти който си в светилището на безмълвието, си абсолютно независим.

И тъй, запамети качеството достойнство и качеството независимост. Те са, които ще ти дадат по-голяма широта да откриеш и другите качества на безмълвието. Ако ти наистина си вече озарен, имаш голямо бъдеще. Ние ще кажем, че лъчите на зората са проникнали вече в твоята същина. Настана вече зора, зазоряване, затова силите на безмълвието красят цветята в твоята градина, оросяват цветята в твоята градина, плодовете в твоята градина.

Ето що е ученикът на безмълвието, достойнство, независимост. Това да бъде в твоя ритъм, в твоето дихание в твоето движение. Така ще бъдеш опознат от повече същества, които разнасят богатството на безмълвието. Така ще бъде.

15 октомври 1953 г.