335. Мелодията

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 335-то

Мелодията

У чешко, още едно качество, още една способност, която изхожда от света на безмълвието, това е да бъдеш мелодия. А знаеш ли какво е това вътрешно качество, тази вътрешна същина“ на божията душа? Мелодията общоприето е хармоничен звук, хармонична гама, хармоничен напев, но ние се абстрахираме от външния живот на мелодията и се вглъбяваме във вътрешната конструкция като качество и способност на ученика. Щом това чувство и качество, възприето от глъбините на божията душа, се преведе в изпълнение, ученикът вече говори мелодично, мисли мелодично, действа мелодично, живее мелодично, ходи мелодично. Но само това ли е? Всички вътрешни прояви в неговата душа са мелодия.

Когато засягаме тази съществена способност, изглъбена от душата на Бога ние трептим, ние сме в унисон с висшата безмълвна мелодия.

И тъй, когато засягаме въпроса за безмълвието, когато влизаме в света на безмълвието, когато изучаваме науката на безмълвието, ученико, представи себе си като безмълвие. Само като такъв ще бъдеш безмълвие. Само като такъв твоята душа ще координира силите и ще вдъхновява твоя дух, за да се прелее като мелодична песен чрез твоето сърце. Песента на безмълвието! Каква красота е това чувство, тази способност - мелодията!

Но ще кажете: не е ли много ограничено да се взема като тема, че животът на ученика е мелодия? Няма по-голяма дълбочина, няма по-голяма широчина и височина от пределите, от време то, от състоянието на тази вътрешна безмълвна мелодия.

И тъй, за да можеш да бъдеш композитор, за да можеш да бъдеш реален представител на света на безмълвието, трябва да те преценят като мелодия. Това е най-възвишената степен на твоето постижение. Когато минеш отвъд - в света на безмълвието, там ще те запознаят с нови способности на безмълвието. Но тук, на тази земя, в това тяло, при тия условия, можеш да достигнеш до пределите на безмълвието като мелодия. Бъди мелодичен, бъди мил, за да бъдеш действителен. Иначе ще бъдеш фиктивен, неположителен.

И тъй, когато е сложена ръката на безмълвието върху твоето чело, нека уханието, осезанието и трепета да ти напомнят за мелодичното устройство, за мелодичния унисон, за мелодичния свят на безмълвието. Тогава гласът на безмълвието ще ти проговори като абсолютна съвършена мелодия.

Но да не би да дойде мисълта на съмнение у теб и да ти внедри, да разгори този огън, че много на високо, че много на голямо те поставя строителството, ръководството на безмълвието.

Ученико, кога то и да е, може би в далечното бъдеще тази мелодична безмълвна песен - слово, ще ти бъде казана. Не можеш да избегнеш от нея. Това е в строежа, в издигането на даден дух. Тогава отстрани съмнението, стъпи здраво и сериозно и проучи прилива на безмълвието, който ще обнови целия ти организъм, цялото ти тяло и ще спомогне да се изгради твоето душевно тяло като тяло на мелодия.

Има ли по-префинен, по-фигуративен, по-красив език, чрез който можеш да преведеш в слово гласа на безмълвието, мелодията на безмълвието? Може би за в бъдещето ще има, но сега най-богатият, най-положителният, най-съвършеният, най-изразителният език е този, чрез който се провеждат постройките, композициите на безмълвието като способност, като чувство на мелодия.

Богати сте, много сте богати, защото сте първи тон, защото сте първи зов за построяване на новия свят върху земята. Сега се изгражда нов свят, свят на братство, в което ще вземат участие много съвършени, много просветени бели братя от йерархията на висшите съзвездия, от йерархията на великите посветени в глъбините на безмълвието. Гради се нов свят. И този нов свят ще бъде населен с нови хора, с нови човеци, с нови ученици.

Ето каква отговорна е вашата задача. Вие трябва да дадете тон на света, т. е. не вие, а Духът чрез вас. Ето защо трябва да бъдете приятели, трябва да бъдете братя, да бъдете ученици на Духа. Това е историческа епоха, историческа култура, исторически момент.

Ученико, използувай тази историческа епоха, за да можеш да се издигнеш като мелодично звено във висшата йерархия. Теб ще те запомнят. Кои ще те запомнят? Всички онези души, които се издигат, като се усъвършенстват. Защо? Защото върху твоята отъпка ще стъпят, от твоята мисъл, от твоя живот. Ще се вдъхновяват и ще затрептят във вселената. Трябва начало, трябва основа, разбери. И ако сега ние чукаме, то е да поставим гранитни камъни за основа на новия свят, на новата култура. Колкото и да не се подаваш на изглаждане, помни, ученико; чукът е безпощаден. Той ще те изглади, ще те начука и нагоди за основа на новия живот. Дали тогава ще има време да мислиш какво си, защо е това? Дали ще има време да се съмняваш, да плачеш и да се каеш? Няма време. Свършиха се времената за теб. Свършиха се и дните за теб. Остава само моментът.

Когато засягаме въпроса за чувството и способността мелодия, ние искаме да те координираме към общата мелодия - мелодията на безмълвието. Когато станеш мелодия в безмълвието, тогава ще се разгърдят пазвите и ще се разтворят съкровищниците на безмълвието, на безмълвния свят, за да видиш красотата, за да видиш чистотата, за да видиш хубостта на божията душа. Ти много си слушал за божията душа, но малко си слушал за нея, че тя е безмълвие. Когато казваме безмълвие на Духа, ще разбираш изглъбяване на божията душа от Божия Дух. Този сублимен момент, този тайнствен момент ние наричаме мелодия. Сега ние казваме: бъдете и вие мелодия. Може ли от вашия дух да се изнедри вашата душа като безмълвие?

Ето това е основната мисъл на нашите размишления в темата безмълвие. Ние ще размишляваме за безмълвието и ще ви изглъбим като безмълвие, за да може да се уякчи вашият дух да има вече способности и качества като достойнство и независимост. Това е реалността на вашето битие. Вие сте съставни части на битието, а във всяка съставна част присъства безмълвието на Духа или прилива на Божията душа.

Ние избягваме още да ви кажем по-секретни, по-тайни неща, които са свързани с вашия живот. Защо избягваме? Защото няма още абсолютна готовност, няма още абсолютна сериозност. Скоро ще изгрее слънцето на живота, и вие трябва да бъдете пред изгрева, за да можете да посрещнете силите на безмълвието, защото голямо е тяхното внимание и любов към вас. Вие още не знаете да обичате, вие още не можете да любите, вие още не можете да гледате, а как ще ги посрещнете? Привилегия е, че те ще ви посрещнат, че те ще ви целунат, че ще ви обагрят, че ще ви помилват, че ще ви обнадеждят.

Реално ли е това или е фантазия? Възможно ли е това или е заблуждение? Ако там не отидете, къде ще отидете? Имали другаде място? Има ли кой да промисли за вас? Ако има, идете там, но ние ви казахме, ние подчертахме, че вашият път е към зазоряване, че вашето издигане е към светлината, че вашата наука е към великото познание. Стремете се за в бъдеще да прегърнете тази идея, да прегърнете този живот с всичката си сила и способност, с всичката си преданост, защото вие трябва да подчертаете тази преданост. Бяхте предани в друга школа там, където ви ограбиха. А сега, бъдете предани, дайте цялото си естество, цялото си вещество, цялата си същина в жертва, за да влезете в света на безмълвието.

Все пак сте добри, мили, но можете да бъдете мелодия. Знаете ли каква промяна извършва тази организация, тази хармонизация на мелодията? Навиват се струните на арфата на вашата душа. И когато се координират, когато се хармонизират, какво трябва? Трябва хармонични пръсти. Знайте: ръката е благословението, ръката е творчеството, ръката е битието. Ако нямаше ръце. нямаше да има битие. Ако нямаше мелодия, нямаше да има арфа. Ръката на мелодията създаде арфата. Кой е арфата? Излъчената душа от душата.

Ученико, нека словото на Духа бъде задача за тебе, да го хроникираш, да го преведеш, за да остане написана книга, златни правила от които да се учат, от които да се вдъхновяват по-слабите твои братя. Ето какво ти приготовляваш: ти приготовляваш аритметиката, геометрията, естествената история за по-малките, за по-слабите твои братя.

И така, посвети дните си, посвети часовете си, посвети минутите си да пишеш, да хроникираш, да оставиш след себе си богата архива - литература; поезия, музика. Ние знаем, че твоите способности са още малки; че твоите възможности са още ограничени, но ако не работиш, никога няма да ги развиеш, никога няма да ги усъвършенстваш.

И тъй, използувай минутите, часовете, годините, защото ще запишете един духовен златен век - златен век на белите братя дошли на земята. Ето каква сериозност трябва да бъдеш.

Всяка буква е знамение, всеки ред вдъхновение, а всяко написано правило е свещенодействие.

И тъй, пиши, превеждай, създавай, хармонизирай, за да можеш да ознамениш дните си, живота си пред Върховното ръководство. Бъди готова душа, да се влеят вълните на безмълвието като мелодия в твоя дух.

Това ти желаем.

22 октомври 1953 г.