10. Навлизане в Космоса. Научни методи

[Ани]

НАВЛИЗАНЕ В КОСМОСА. НАУЧНИ МЕТОДИ.

Непрекъснат, вечен стремеж на човешкото същество е познаването на заобикалящата го видима и невидима Вселена. Този стремеж, с увереност можем да твърдим, е физическо, умствено и духовно втъкан в нашето съществуване, в целокупния живот на Космоса. Неоспоримо е, че изучаването и познаването на Природата е съпроводено с движение във времето и пространството, без неговото присъствие и използване е немислимо проникването ни в заобикалящата действителност и в изучаването на самите нас.

Съвременната научна мисъл е достигнала до определени познания за понятията време, пространство, движение и форма на живот. Въпреки достатъчно ясните научни постижения в тези области, самите въпроси се разглеждат едностранчиво с преобладаващи материалистични похвати. Не се поставят във взаимовръзка и обусловеност формите и движението на физически изявения човек и формите и движението, които реално съществуват във видимата и невидима Вселена. Съществуващите клонове от съвременните научни познания поставят между тях опорни точки, които едва забележимо доставят ясна картина на протичащите в тях процеси. Нещо повече, тези връзки се разглеждат в статично положение, няма ясно изказана формула във взаимодействията при непрекъснатото движение във Вселената.

В недалечното минало и днес философската мисъл се стреми да обхване категорията „живот” в своите научни рамки, но и до сега това понятие не е изяснено. Къде и как възниква животът? - На тези въпроси учените нямат ясен, единен и точен отговор. Паралелно с тези нерешени още въпроси ние се стремим да открием и влезем в контакт с други живи същества или „братя по разум”. Как можем да изучаваме и познаваме многобройните форми, в които се проявява животът, без да знаем неговите качества, черти и начини на изява?

Съвременната наука разглежда живота неразривно свързан с времето и пространството. Мнозина от учените казват, че животът е движение. В своите изследвания те определят и абсолютната скорост на това движение - скоростта на светлината. Това ли е прагът? Други поддържат теорията, че животът може да съществува единствено във времето и пространството, но какво всъщност са времето и пространството? - Това са две временни мерки, с които се определят нещата във физическия свят. Как можем да разграничим времето от пространството? - По интензивността на движението на диаметъра - Време и големината на кръга - Пространство. Някои учени говорят, че животът е съзнание, т.е. извън нашето съзнание животът не съществува. Но сегашното наше съзнание не може да обхване безкрайните форми на съществуващия живот. Нещо повече, то не може да обхване нашия личен живот, още повече - целокупния на цялото човечество. Променя ли се нашето съзнание? - Да. Тогава може ли с една непостоянна мярка да измерваме живота?

Да разберем същината на живота, на неговите безкрайни форми, това означава да разберем какво е Първопричината в Своята Пълнота. Възможно ли е да бъде позната тази Пълнота от кое да е човешко същество, независимо от неговата степен на развитие? - Не. Но в сегашния етап от нашето развитие ние трябва да схващаме живота като момент от един непрекъснат, безкраен процес, проявен във времето и пространството. На тази основа ние не можем да обхванем целокупния живот, но можем да го почувстваме. Когато успеем да се домогнем до това чувство за живот в себе си, ще видим с каква бързина то се движи. Тогава ще почувстваме, че цялата Вселена, всичките същества, от най-малките до най-големите, са вътре в нас и ние сме в тях, това движение се проявява навсякъде - това е Животът.

В добиване познания за Космоса сегашният човек е изолирана единица, поставена в условия, подходящи за физическото му съществуване: въздух, вода, храна и съпътстваща апаратура. В тази автономна система, поддържаща неговите жизнени функции, той е заставен да изучава и овладява материалните форми на необятния Космос често в колектив с други като него. Възможно ли е решаването на поставените задачи да бъде увенчано с успех в тези крайно ограничителни условия?

Нека направим кратък обзор от по-друг ъгъл на досегашните постижения в изучаването на околоземното пространство, Слънчевата система и Космоса, без да принизяваме достиженията на човешкия гений. Неоспорими са фактите и данните от многобройните усилия на учените от тези области на космическото познание. Налице са полетите в околоземна орбита, присъствието ни в открития космос, прилуняването на човек на спътника на планетата Земя, многобройните междупланетни и космически летателни апарати и станции. Използваните космически технологии се вплетоха и в земния ни живот и дадоха тласък за бурно развитие на всичките практически клонове за задоволяване на човешките потребности. В тези процеси паралелно с новите открития се поставят и нови, все по-сложни въпроси, които сякаш ни поставят в началото на нашето човешко съществуване. Сами ли сме в Космоса, може ли човек да преодолее огромните междузвездни и галактически пространства, с какви сили и възможности можем да разполагаме в решаването на въпросите за проникване в дълбочините на Вселената? Съществуват ли същества, напреднали в своето развитие, за които обектите от звездното небе са изцяло достижими? Животът на планетата Земя изолирано явление ли е? Поставят се парливи въпроси относно произхода на Човека, Земята и Вселената, които въпроси, погледнати в своята цялост и същност, са постоянни спътници в човешкия живот. И когато решим да вникнем в дълбочината на тяхното решаване, с голяма доза учудване в нас остава убеждението, че те са били решени в древността, въпреки „примитивния начин на живот в миналото”. Тогава в нас се поражда въпросът: не сме ли тръгнали в погрешна посока да откриваме отдавна открити истини?

В отговорите на тези актуални, парливи въпроси за голямо наше съжаление се вплитат апокалиптични картини, прокарва се тънката нишка за обреченост на човешкото същество като лабораторен експеримент на „някого”, поставено под наблюдение. И... ако и този експеримент се окаже неудачен, то ние ще бъдем унищожени, както много други видове! Нещо повече, на въпросите, нерешими със сегашните методи на научните познание, неофициално, но достатъчно настойчиво и масово се дава отговора: намеса на чужда космическа, извънземна цивилизация. Тази тънка, но достатъчно здрава нишка е оплела и оплита в здрава примка почти всички нива от човешкия живот. Всеки нерешим въпрос с научен подход се решава с ... извънземна намеса, примерите са многобройни: може да се започне с възникването и унищожаването на континенти, ледникови периоди, глобално изчезване на животински видове и т. н. Тази тънка нишка преминава и през историческите епохи на цветущите култури на древните цивилизации, техните познания в строителството, астрономия, математика и т. н., все се дължали на „чуждо, от небето участие”. Тази психоза дава отпечатък и в тълкуването на библейските текстове, а в днешно време слага венеца си върху съвременните изследвания на Космоса. На достатъчно широка основа в нашето съзнание е посято и поникнало семето за постоянната чужда намеса на НЛО, контрол от тяхна страна над военни бази и наши космически обекти. Това присъствие се представя и става битово ежедневие на стотици хиляди, дори милиони хора, „осъществили“ контакт с извънземните. На кого е нужно всичко това? Няма да бъде далеч денят, ако вече не е настъпил, когато тези нишки ще стегнат в яка хватка и целия международен културен и политически живот. Не е ли отдавна дошло времето, в което научната мисъл е длъжна да даде достатъчно ясни отговори на тези парливи въпроси? Или методите, с които тя оперира и личностите, които я представляват, не могат да дадат очакваните от нас ясни и категорични отговори? - Мълчание! В това мълчаливо нейно поведение не създава ли науката условия за осъвременено боготворене и идолопоклонничество. не се ли поставят основите за едно ново схоластично виждане на Космоса и Човека? Реализирането на такива процеси в битието винаги е довеждало човечеството до мракобесие - историческите примери са многобройни.

Днес се въвеждат целенасочено интриги в поведението на цели правителства, най-вече в двете водещи в момента сили - Русия и САЩ. Постоянно е внушението, че те притежават високи военни технологии благодарение на тайно сключените договори с т. н. извънземни. Булото на тази тайнственост е непроницаемо, но в определени моменти се повдига и се подава определен вид информация. Кой може да гарантира нейната истинност и достоверност? В тази необичайна обстановка на преднамерена тайнственост не вървим ли по грешен път, не се ли движим в неправилна посока? Не слагаме ли Богоприлични етикети на форми, които най-малко заслужават това?

Все по-често срещаме вплитане на „извънземните” форми на живот от учените историци и археолози в митологичните текстове, древните архитектурни обекти, скални рисунки, скулптурни форми и дори в древните знания. Създаден е един кръг от псевдонаучни знания, утвърждаващи определено целенасочени понятия за категориите Бог, богове и същества с извънземен произход. Нещо повече, представя се Тайнството на Христовото Зачатие и Рождество като биологичен експеримент на космическа цивилизация. Нещата не спират до тук, много от библейските духовни същности се представят като личности от друга, извънземна раса, така се постъпва не само с християнството, но и с другите религиозни форми. На кого е нужно всичкото това? И когато продължим все в този ред нещата, ще стигнем и до посегателство върху нашата човешка същност. Прокарва се идеята, че човешкото същество е един удачен или неудачен експеримент на чуждопланетяни, най-новите открития и откровения в тази област са за посегателство на извънземни върху човека в областта на генетиката. В тези област те работят с нашата ДНК структура за създаване на същество, симбиоза между техния изчезващ вид и нас. В този процес на неофициален контакт с нас се утвърждава мнението, че те са тук от миналото и днес. постоянно се намесват в човешката съдба и на нас не ни остава нищо друго, освен да се оглеждаме във всеки един от нас - земен или извънземен е той.

Множество въпроси възникват в тази обстановка: за всичките злини, които ни връхлитат не са ли виновни те. свободни ли сме в нашата воля или тя е подвластна на други сили? Всичките тези епохални научни открития, теории, достижения на човешкия разум не са ли продукт на външно вмешателство? Поставя се върху ревизионни релси интелектуалния потенциал на човешкото общество, нанася се един невидим, но достатъчно мощен удар върху интелектуалната мощ и човешкия разум на земята. Във времето, в което живеем, съществува една, засега невидима, линия на стълкновение, по-малко открита от идейните, икономически и политически сблъсъци, но изключително съществена! Направо, става дума за антиинтелектуализма, за проповедите в разнообразно множество форми, в които се говори за безсилието и непълноценността на човешкия разум в сравнение с новомистичните озарения и извънземен интелект. Тези проповеди все още не се изнасят напълно по плаца на „Нюрнбергските паради”, но времето им наближава и малцина могат да предвидят в каква клоака ще ни въвлече мътният порой на антиинтелектуализма. Нека спрем до тук...

Явно на тези негативни процеси в земния ни живот можем единствено и твърдо да отговорим с коренно нови научни познания. В досегашната човешка практика ние сме ползвали два основни начина, методи за отместване булото на тайнствеността от лицето на Великата природа. Единият метод е основно достояние на Славянската раса, при него се търсят пътища в научното познание, които да примирят противоречията в заобикалящата действителност, в сферите на човешкото битие, науката застава в точките, уравновесяващи силите на Природата. Тези сили са вечно действащите, неотменими принципи в безкрайните процеси на Всемира. Другият метод, който е присъщ на Англосаксонската раса, е насочен към изучаване отношението между различните енергийни форми, както и вечните промени, които се извършват във видимата част на Вселената. Посредством този метод се активизират определени сили от битието с цел постигане на определени резултати, най-често и изцяло в задоволяване материалните нужди на човешкото съществуване. Използването на втория метод е взело превес в недалечното и днешно научно познание. Същевременно, той крие в себе си големи опасности. Тези, които използват науката с цел да подчинят природните сили за свои желания и неугасими материални нужди, внасят разрушителни сили в хармоничната подреденост на формите във Вселената. Дисхармонията само в една от формите води до реакция в Цялото, предизвиканите от нас негативни резултати не закъсняват: природата възстановява веднага своя суверенитет, често с методи, които не са ни познати. Закономерното присъствие на такива явления извън сферата на земните ни предположения поражда появата на спекулативни материали и неадекватен начин на поведение в научните среди, от там то се пренася в обществото. Без да бъда обвиняван в шовинизъм, методът, който е достояние на славянството и се налага в новата шеста славянска раса, е най-близо до Истината във Всемира. В следващите разглеждания ще ползваме похвати от този метод. Каква е неговата същност? В него съществува една опорна точка, с която можем да оперираме безпрепятствено със силите на заобикалящите ни форми. Тази точка е вечна в своето съществуване, защото в нея се уравновесяват материалните и духовни сили.

Един от основните въпроси, който занимава умовете на хората от древни времена до днес, е начинът на сътворението на света. В днешно време, при възможностите на съвременната астрономия, физика и математика, на него в достатъчна степен е отговорено. Това, което най-много озадачава съвременните учени е, че техните теоретични виждания и практически резултати се приближават до становището на древните мислители: „Философите от древността са говорили отлични неща, но трябва да се разбира техния език... Бог с една вдишка и една издишка създава светове и руши светове” - П. Дънов. В своята космология А. Азимов описва процеса така: „Вселената може да се разглежда като един гигантски дишащ организъм, чието вдишване и издишване продължава стотици, милиони години”.

Това т. н. издишване е наречено от учените „големият взрив”, в който от състояние на колапс, сингулярност Вселената чрез „самовзвривяване” се разпада, експанзира до състоянието на днешното многообразие. След милиарди години Тя ще започне своето „свиване“, т. е. вдишване, тези процеси са непрекъснати, вечни, в тях участници сме и самите ние. Трябва да подчертаем, че всяко едно свиване и разпадане се извършва на все по-високо и по-високо еволюционно ниво. Всяко едно поредно разпадане и съпътстващото го родено многообразие от форми задължително се изучава и преобразува от човешки същества, което довежда до по-високите еволюционни нива. Най-важен елемент в тези многомащабни процеси, катализатор във Всемира е човешката практика в безкрайните форми на Битието. Постоянно променящите се инволиционни и еволюционни нива на формите, движението и разума в тях са именно тези безкрайни процеси, които водят в крайна сметка до безкрайността на Всемира. Всъщност, безкрайността на Вселената е безкрайността и многообразието на всичките енергийни видими и невидими форми, както и постоянното преливане на съдържанието от една форма в нова, по-съвършена, целият този процес е потопен в Едно Вечно Движение.

Човешкото същество, като активен участник в това движение, също е преминало и преминава от една форма към друга. За достигане на сегашното си по вид физическо тяло, което в момента познаваме, ние сме преминали през 400 000 все по-съвършени форми. Има човешки същества, които са по-напред в тези еволюционни процеси, те притежават други, по-съвършени от нашето физическо тяло, тела, работят и творят в различни от нашия материален свят енергийни полета. Независимо от това в какво тяло се намира човешкото същество, в какво енергийно поле живее и на каква степен от развитие се намира, То е активен участник в пулса на Вселената. Трябва да знаем, че сегашното ни физическо тяло не е нашата окончателна енергийна форма, пред нас е отворен пътят за непрекъснато, вечно усъвършенстване. Как се разглеждат тези въпроси посредством Знанието, което е достояние на славянството и българския народ?

Математическият апарат на съвременната наука ни разкрива многоизмеримостта на различните форми от заобикалящата ни действителност, съществува аналогия между днешните научни познания и тези на Учението за Върховното Единство. Разглеждат се световете като форми на измерения, в които съществува и се проявява животът: „Всяка граница създава формите. Всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през който Его-то, азът или човешката душа трябва да премине, за да се усъвършенства” - П. Дънов. За да познаем и изучим формите в дадено измерение, трябва да ги разглеждаме от следващото, по-високо - тук същественото е, че елементите в дадено сечение са проекция на характерна фигура от другото, по-високо до него измерение. Например: кубът, фигура от трето измерение, е проекция на тесаракта, фигура от четвърто измерение. Квадратът, плоскостта, заградена от четири прави, е фигура от второ измерение, той е проекция на куба от трето измерение и т. н. - аналогията е безусловна във възходящ и низходящ ред. Своевременно трябва да отбележим, че разноизмеримите пространства и форми не са отделени и отдалечени едни от други, а всяка една от тях съдържа в себе си по-ниско измеримите и съответно по-високо измеримите форми и състояния. В това функционално неделимо многообразие безкрайните форми съществуват в Единен Вселенски Организъм и се подчиняват на едни и същи принципи на Първопричината.

Нека се обърнем към физически изявената форма на човешкото същество, чрез нея - физическото тяло, ние творим в света на третото измерение. Можем да си представим колко по-сложно е нашето физическо тяло, сравнено с куба, едва ли можем да обхванем в настоящия момент по-високо измеримата енергийна форма, на която то е проекция. Но във всичките си предположения трябва да сме уверени, че най-достоверното е това. при което достигаме до убеждението за проекция от безкрайната форма на Вселената. Какви по-големи богатства и възможности могат да съществуват за нас от това безусловно правдиво усещане... Къде е нашето място в тази многоизмеримост на световете, многообразие и безкрайност на форми? Физическото ни тяло е най-съвършената и устойчива форма за работа в материални условия, в него имаме развити пет сетивни органа, посредством които влизаме в контакт с действителността. Петте сетивни усещания, макар и в тесен диапазон, ни дават информация за протичащите процеси в света на третото измерение. Ние сме потопени в неговото пространство, време и движение, но не сме техни пленници: „Какво означава движение? Всяко движение означава време и пространство. Към кой свят се отнасят времето и пространството? - Към материалния свят. Наистина само физическите тела заемат място и пространство.” - П. Дънов. Но Новото Учение ни показва и учи на това, че ние не сме само физическо тяло и нашата действителна същност е триединна, тази триединност ни дава върховното право да проникваме в по-високо измеримите светове.

В голяма степен при нашите научни изследвания ние работим с крайно ограничените диапазони от усещания на нашите пет сетивни органа, дори и апаратурата, която създаваме за наше улеснение, също е ограничена в тези диапазони. По правило нашите научни изводи са направени върху почвата на резултата, а не върху действителните процеси, протичащи в Природата, нещо повече - с така получените резултати се стремим да покорим и обсебим света около нас. И продължаваме да налагаме гордото си величие навсякъде, където стъпим, тук на земята, в минералното, растително, животинско царства и върху себеподобните, дори вече в Космоса. Крайните резултати винаги са пагубни за самите нас. Явно нещо и някъде грешим, с нещо нарушаваме равновесието на природните сили. Ние, без да познаваме своята действителна човешка същност, своята душевност, своя Дух, връзките ни с енергийните форми в нас и около нас, стремглаво препускаме напред, но това напред не е ли падане в пропастта на още по-гъстата материя? Не е ли това нашата нова поредна грешка, къде е пътят?

Винаги трябва да имаме предвид, че неразбраните неща крият в себе си, като в предпазна обвивка, съкровените истини, когато неразбраните неща бъдат осветени от Разума и Мъдростта, те стават очевидно ясни. Използван правилно похват в познанието за Вселената е, когато чрез известното ние открием неизвестното, при което се познаят и изучат взаимовръзките между двете - този е и мощният метод за работа в духовната сфера на целокупния човешки живот. В тези процеси трябва добре да знаем и разбираме, че всеки един клон от съвременните научни познания е врата, макар в момента затворена, към Универсалното Учение за Върховното Единство. Границата между двете познания е тънка, но непроницаема, в момента можем да надникнем зад нея с едно надсетивно, т. н. метасетивно познание. Защо е необходимо всичкото това? Човекът е не само физическо тяло, то е едно духовно и Божествено същество, нашето физическо тяло е само бегло сечение, проекция в материята, за в бъдеще е необходимо да познаваме и своята духовна същност. Така познали себе си, на нас ни се дава право да проникваме в по-високите сфери на битието и да ги изучаваме. Между законите на физическият свят и тези на по-високо измеримите светове съществува пълна аналогия, единствената разлика е в разбирането и прилагането на тези закони в различните енергийни полета. Съществува различие, но то е само по форма, не и по съдържание, по вътрешен смисъл. Този вътрешен смисъл е един и същ навсякъде в Природата. Движението, преминаването от една форма в друга във високоизмеримите светове на нашата действителна човешка същност, се проектира тук на земята във физическите ни тела като вътрешни усещания, трепетни преживявания и интуитивни чувства.

Силата като понятие, която движи физическите обекти в материалния свят, не е напълно изяснена от съвременната наука. Ние тук, на земята, а и при овладяване на Космоса, винаги я свързваме с дадено вещество, но самите вещества не създават, а само изявяват тази сила. Дори в пътя си за проникване в космическите пространства ние използваме най-ефектната и разрушителна част от силата - взривяването. Но законите, принципите в Природата ни учат, че само когато уравновесяваме силите, ние можем да ги впрягаме и използваме успешно за работа. Самата Тя ни дава тази възможност, когато с чисто сърце, постоянство и упоритост изучаваме Нейните тайни.

Необходимо е да се знае, че проникването в космическото пространство, изучаването на космическите обекти и съществата, които ги населяват, е безкраен, постоянен процес, както са безкрайни в своето многообразие формите във Всемира. Необходимо и достатъчно условие за изучаването и познаването на тези форми е изграждането на връзки, създаването на правилни отношения и разумна отговорност между нас и Тях. Трябва също добре да знаем, че във всяко движение, независимо от неговия вид или скорост, се крие Разум. Познаването на Разума във Вселената, установяването на правилни връзки с Него е заслужена победа на човешкия разум на Земята. В тези величави по своето изпълнение процеси ние се потапяме в хармоничната подреденост на многоизмеримите светове, пространства и същества, които ги обитават. Тези същества не са някакъв нов вид или неустановен извънземен тип, а човешки същества, като нас. Целият Космос, цялото космическо пространство се обитава от човешки същества, които са на различна степен от своето еволюционно развитие, затова не е толкова важно кой в какво тяло се намира в момента.

Човек живее и се развива в необятните простори на Вселената. Началото на своя живот, тук на земята, той пресмята от рождената си дата, но никой от нас не знае своето истинско Начало - То се-губи във Вечността на безбройните вдишвания и издишвания на Първопричината. Човешката Монада върви към постоянно усъвършенстване, ние постоянно се стремим да изкачим най-високия връх, но той постоянно остава недостижим -Това е най-красивото в живота ни, в това стои неговото Величие.

31.03.99г., Русе

КАНИСКА