Jump to content

Вътрешното християнство


Recommended Posts

3. ВЪТРЕШНОТО ХРИСТИЯНСТВО

 

Христовото учение е дълбоко мистично учение. То може да се разбере и приложи само от мистика. Това учение изисква вътрешно приложение, вътрешни опити. Когато мистикът приеме учението на Христа, той се натъква на ред изкушения, които имат за цел да го отклонят от правия път. Ще му обещават хиляди блага, само за да го спрат в пътя му. (108, с. 11)

 

Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота. Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи. (182, с. 17)

 

Някои от вас искат да разберат истината на християнството – вътрешната, мистичната страна. Всяко нещо, което не разбираш, е мистично. За мене са мистични само разбраните, материалните работи, а туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика. За пример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено. Какво ли има в шишето вътре? Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише. Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите – все са мистици. Ученията им аз наричам мистицизъм на празните шишета. Въпросът за мене стои така, казвам: какво им трябва на тия хора? Празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече! Не е лошо, че са празни. Ако всичките шишета се напълнят, казвам: ето мистицизъм! Сега има православен мистицизъм, евангелски, теософски, какъв ли не. Казвам ви: напълнете шишетата си, за да се уредят всичките ви работи. Не дръжте вашите шишета празни! (100, с. 139)

 

Ако Земята е създадена за човека, човек е създаден за Бога. Източните мистици казват, че хората внасят нов елемент в света. Човек представлява едно същество на най-големите противоречия в света. Всички, и най-възвишените души, понякога не могат да разберат как е възможно Бог да обича хората – тия същества на най-големите противоречия. Те не знаят защо Бог се занимава с това противоречиво същество. И ние даже мислим като тях. (62, с. 191)

 

„Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма живот в себе си“ – казва Христос. Този стих е не само мистичен, той съдържа в себе си една реална страна, която ще разберете в бъдеще. Сега няма да се спирам върху тази страна на стиха, за да не изпаднете в заблуждение. Под „плът и кръв“ Христос разбира онази вътрешна, духовна сила, която излиза от човека и храни другите хора. Сега, каквото обяснение да се даде на този или на онзи стих от Евангелието, ако имате разбиранията на хората от света, нещата пак ще останат неразбрани. Защо? Защото тия хора са в противоречие с Божествения ред на нещата. За себе си те са прави, но не и по отношение на Абсолютното. (187, с. 28)

 

Четирите кардинални точки в живота са Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на Доброто и злото. Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залеза на живота. Те започват със знанието, което идва най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после Доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си почнал да учиш по обратен път. – „Как да си помогнем?“ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината, и после с познаване на Доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци – Исайя, Йезекиил, Йеремия и Даниил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху 12-те малки пророци и 12-те апостоли. Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол. Те са 12 добродетели, т.е. 12 извора, 12 свята, 12 сили. (82, с. 194)

 

Когато разглеждам известен стих или дадено учение, спирам вниманието ви върху първичната, вторичната и третичната му субстанция. Под „субстанция“ разбирам същина. Значи, има първична, вторична и третична същина. Първичната субстанция е безпространствена – тя е извън времето и пространството. Те са външни прояви на тази субстанция. Според мистицизма първичната субстанция не е нищо друго, освен вечно съществуващият, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно. Той няма начало, няма и край. Човешкият ум няма представа за този свят. Вторичната субстанция или вторичната същина е свят, който се проявява вече. Той се нарича идеен свят. Третичната субстанция представя сегашния, създадения вече свят. Той произлиза от идейния свят. Това са трите отвлечени свята, от които най-много ви интересува третичният. (192, с. 35)

 

Художникът взима четката и започва да рисува… Като дойде до едно място, художникът се отегчава, иска да смени работата си. Понеже знае да свири, той взима цигулката си и започва да свири. Така той минава от физическия в духовния свят, т.е. в света на чувствата. От чувствата той минава в Божествения свят. Той се уединява и влиза в света на мисълта и започва да се моли. Казват за него, че е станал мистик. Според някои, старият човек става мистик. Не е така! Всеки ден човек се проявява и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения свят. С други думи казано, човек яде, пее и се моли. После пак започва отново: яде, пее и се моли. (137, с. 152)

 

Когато физическият свят отслабва, чувственият свят се усилва… Когато чувственият свят отслабва, умственият свят става по-силен. Когато пък чувствата са много силни, човек не може да прояви умствената деятелност – там той е слаб. Ако на известно растение турите изобилно вода, то не може да расте, неговото развитие спира; но ако не го поливате, то пак не може да расте. Значи когато условията за чувствата станат неблагоприятни, колкото по-големи мъчнотии среща човек в чувствата си, толкова по-големи условия има за ума. Следователно, за да се развие човек умствено, той трябва да претърпи едно вътрешно подпушване на своите чувства. И често когато човек не може да разреши физически най-дълбоките въпроси, той става мистик, религиозен. Някои причисляват това към причинния свят. (151, с. 203)

 

Когато ви говоря за човека, вие трябва да се вдълбочите, да си представите онзи човек, създаден по образ и подобие на Бога, т.е. на Истината и Любовта. Този човек никога не е опетнил името на Бога. Мойсей, един от великите посветени, казва: „Не споменавай името Божие напразно.“ Това е един от законите на първия мистик, който искал да изучи великото Божествено учение. Той искал да освети името Божие. Това значи да бъдеш истински човек. Докато не започнат да осветяват името Божие в онзи велик смисъл, предаден от девствените Божествени духове, никой не може да се повдигне по-високо от стъпалото, на което се намира. (126, с. 201)

 

(Някой пита накъде да се обръща, като се моли на Бога.) – Като мислиш за Бога, ти си обърнат вече към изток. Това е мистичният изток. Пазете се от механическите разбирания на хората. И учените мислят механически… Правете всичко съзнателно, а не механически. (126, с. 301)

 

За земните хора Христос казва: „Вие сте солта“… „Вие“ подразбира всички, у които има пробудено Божествено съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, са солта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол“ разбират „сила на равновесие“ – онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. (161, с. 5)

 

За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: „Ако човек не се отрече от себе си, или от външния живот, той не може да бъде ученик на Новото учение, той не може да бъде ученик на Любовта.“ Защо е необходимо да се самоотрече човек от всичко земно? – Тръгне ли човек за Небето, той не може да вземе нищо със себе си от този свят. Турците имат едно предание за Христа, че когато Той тръгнал за Небето, една малка игла се закачила за дрехата Му и по тази причина не могъл да влезе там. Сега и аз ви казвам: най-малката игла на света е в състояние да ви лиши от Божията Любов. Закачването на тази игла представлява психологически акт. Влезете ли, обаче, в Любовта, всичко у вас е ново, нищо старо не може да остане. (147, с. 391)

 

Вие като християни трябва да премахнете частната собственост. Частната собственост е едно зло както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки окултист, мистик специално, който иска да проучва тайните на Природата. Частната собственост е велико зло. Аз не подразбирам държавния строй, но който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим. Жената не трябва да чака да донесе нито баща Ă, нито мъжът Ă, а да се надява на своите сили. Мъжът не се е оженил, за да донася вкъщи. Това не е женитба. Истинската женитба е сдружаване между двама млади, да работят идейно. (161, с. 149)

 

Какво означава думата „майка“? Чрез тази майка Бог ти е дал някои неща, които никой друг не може да ти ги даде. Чрез майката Бог дава на децата, на хората най-добрия ум. Чрез бащата Той дава на хората най-доброто сърце. Мъжът предава на синовете и на дъщерите си най-доброто сърце, жената им предава най-добрия ум. Когато някой иска малко ум, той трябва да отиде при майка си – тя ще му даде най-добрия ум. Затова именно е почитана майката... Ако твоята майка умствено се усилва, и твоят ум ще се усили. Ако сърцето на твоя баща почне да се усилва, и твоето сърце ще почне да се усилва. Затова е казано: „Почитай баща си и майка си!“ Почитай майка си заради добрия ум в нея. Почитай брата си и сестра си, които се раждат заедно с тебе, защото те ще допринесат нещо за усилване на твоята физическа сила. Това е домът от физическо гледище, а също така и от гледището на онези мистици от школата на възпитанието на дома. (24, с. 98)

 

В новата епоха жената трябва да работи, да свърши работата си, както е работила в миналото си, макар и без знание. Сега, обаче, съзнателно ще работи за повдигане на цялото човечество… Между вас няма да има раздори, през целия си живот домът ви ще бъде дом на веселие. Това е външната страна. А вътрешната е в приложение на Христовото учение. Тогава вашият възлюбен може да живее заедно с вас. Как ще разберете думите, които са казани в Писанието: „Ще изпратя Духа Си да живее във вас“? Това е идейната, мистичната страна на въпроса. Сега вие искате да се родите външно. Ако Духът не дойде у вас да се съедини с душата, вие не можете да се родите. Първо ще стане това сливане с Духа, а после ще се родите външно. Ако Духът не дойде отвътре, отвън по никой начин не може да се проектирате. Сега, като слушате Словото, вие имате криви схващания за нещата. Старите неща трябва да ги замените с нови. Вие не трябва да се страхувате от сегашния живот. За да се справите със сегашния живот, вие трябва да се заемете с филтрирането на вашите мисли и чувства, както правят жителите в крайдунавските места. Те имат големи песъчливи камъни, чрез които филтрират водата и я пречистват. Като слушате да ви се говори, мнозина казват: „Ами светът как живее?“ Светът не може да ви бъде идеал. Светът може само да ви послужи като поле, дето да се проявите. Какво може да научите в света? Ще кажете, че светът е много прогресирал. Светът е прогресирал по причина на духовния свят. Всички учени, велики хора, които са работили в света, са дошли с цел да го повдигнат, но те не са от този свят. (88, с. 214)

 

… От всички тия примери се потвърждават думите на гръцкия философ Солон, който е казал, че никой не може да бъде велик преди смъртта си. И наистина, човек става велик след смъртта си. В мистичен смисъл това означава: когато човек се откаже от суетата на живота, от преходните желания на своята плът и се поддаде на стремежите на духа си, само тогава той може да стане велик. И тъй, величието не е за този свят. Казано е в Писанието: „Образът на този свят прехожда.“ Величието е за Небето. Истинско постижение е това – да работите усърдно на Земята, за да може невидимият свят да се заинтересува от вас и да ви помогне. Христос казва: „Не се радвайте, когато ви се подчиняват духовете, но радвайте се, когато имената ви са записани на Небето.“ (108, с. 18)

 

Християнството е религия на освобождение от заблужденията. Най-първо, трябва да се освободите от едно голямо заблуждение, в което сте попаднали… Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща! Щом се връща, той няма никакво раждане. Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождаване на човека. Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувства една вътрешна свобода и ще измени своя живот. В неговия живот няма да стане рязка промяна – ако е музикант, пак ще пее, но този музикант, като изпее – който е веднъж роден, той ще почувства един свещен трепет от песента. Поетът, като пише, ще остане пак поет, но в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново – всяка една дума ще бъде на мястото. (136, с. 321)

 

Всички онези думи, с които Христос си е служил, са иносказателни. За пример, Той употребява думите: „Ако не се родите от Дух и вода…“ Какво означава водата за онези, които не са запознати с онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота! Тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен животът, в което е вложено безсмъртието. Значи водата изразява будическото състояние, будическото тяло на човека. Следователно, ако не се роди някой от онова будическо състояние, няма да има живот в себе си. (134, с. 81)

 

Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа. В това отношение водата е проводник на живота. Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа. Човек вижда, че има нещо мистично в живота и се стреми да го използва разумно. Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш. (180, с. 167)

 

Ангелите, като възвестяват „днес се роди Спасител“, определят каква радост носи Той на човечеството: мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като мир. А мирът е закон на хармонията, на единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е мирът. Може да се роди само онзи, който носи мир – вие не можете да се родите, докато не разберете тези дълбоки истини, докато не придобиете мира в себе си. Сега нека разгледаме психологически думата „раждане“. Тази дума има отношение към мистицизма. Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи Божествената Природа, да се удостои с името „човек“, трябва да разбира добре думата „раждане“. Чели сте в „Битие“-то, че Бог направи човека от пръст, вдъхна в него и той стана жива душа. Тогава е царил процесът на вдъхването, а сега – процесът на раждането… Раждането не се подразбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката душа, т.е. зачеване на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му. И когато кажем „роди се човек“, освен процеса на завързването и растенето ние разбираме и процеса на знанието и Мъдростта. Докато няма знание, човек не може да каже, че се е родил. (161, с. 38)

 

Павел, като мистик и окултист, казва: „Облякохте се в новия човек, който се подновява в познание, по образа на Тогоз, Който го е създал.“ (112, с. 6)

 

Вие имате възможност да смените старата си дреха. Още един-два пъти може да я облечете, но след това трябва да се смени. Под „смяна на дрехата“ аз разбирам да се измени, т.е. да се промени човек вътрешно. Под „смяна на дрехата“ аз разбирам да се изменят и вътрешните възгледи на човека. Всеки ден трябва да изменяш възгледите си. Така мисли мистикът. (1, с. 172)

 

Онзи, който приеме Духа, влиза в областта на безсмъртието. Това е вътрешното възкресение... Идва Духът за тези души, които са вече готови. Има души в миналото, в които Духът е идвал. Имало е едно специфично изливане – това, което мистиците наричат „вътрешна връзка“. Душата се свързва със своя Първоначален Извор и оттам, отдето е излязла, става едно с Него. Има вътрешна връзка между Първата Причина и душата, която живее на Земята. Всички противоречия престават, всички неща се обясняват. Човек може да е богат, може да е учен, но ако не е осенен от Духа, от Любовта, той е винаги недоволен от живота. „Любовта е плод на Духа“ – ако Любовта не е осенена от Духа, не може да се прояви. Любовта без Божествения Дух не може да се прояви. Тя е кратковременна. Кратковременната любов показва, че Духът е в едно специфично положение в човека или че човек е в едно специфично състояние. (100, с. 241)

 

Индусите употребяват различни методи, които и европейците следват, но последните получават отрицателни резултати. Защо? – Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с Истината, да си хармонират; сърцето трябва да бъде в хармония с Доброто, а волята – в хармония с Правдата. И тогава като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството. Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята. В невежеството не може да има блаженство. Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва… Бог е навсякъде. Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете. Аз говоря за Бога като разумен принцип. Тази разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му. (146, с. 226)

 

Какво е имал предвид Христос преди 2000 години, когато говорил на хората за блаженствата? Деветте блаженства, които Той е дал, представляват девет метода за работа. Тези методи се отнасят само за учениците, и то за онези от тях, които искат да се запознаят с мистериите на света. Само тия ученици именно трябва да изучават блаженствата. При това те трябва да се научат да изговарят правилно думите в тия блаженства. Всяка дума, произнесена правилно, произвежда известен ефект. Например, ако произнесете думата „кротък“ както трябва, колкото и да сте тъжен, тя ще бъде в сила да измени вашето състояние. (138, с. 135)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...