Jump to content

2. Първичният божествен прилив


Recommended Posts

ПЪРВИЧНИЯТ БОЖЕСТВЕН ПРИЛИВ

Голямо изкуство е да живеем на земята, а в същото време да разбираме небето, т. е. да живеем във външния свят и същевременно да разбираме вътрешния свят.

Голямо изкуство е да можеш правилно да са хармонизираш с космичните приливи, които въплътяват вътрешния живот. Без космичните въплъщения не може да съществува физически, астрален или друг свят. Космичното въплъщение е начало за проява на Божествената същина във вътрешния живот.

Защо е имало нужда Божественото да се проявява във вътрешен живот? По начало божественото е абсолютно. Щом е абсолютно, защо е имало нужда тогава да се въплъщава? Не е ли Божественото само вътрешния живот?

Този проблем е доста сложен, за да се отгатне тук. За да може да се влезе във връзка с тия приливи, които се въплъщават, необходими са образите на Началото.

Защо са необходими образите? Ако няма образи, къде ще се въплъти Божественото? Къде ще се прелее?

Създават ли се образите или те съществуват преди да се въплъщава Божественото? Преди да се въплъщава Божественото, образите съществуват като разум Господен, като съзнание Господно, като дело. Иначе не може да се обясни в кого се е въплътило Божественото и в кого се е преляло. Тогава ще дойдем до онази положителна философия, че всяко едно явление в битието, преди да е станало достояние и факт на човешкото съзнание, е съществувало като прилив и се е изявило като в въплъщение.

Много общо казано прилив. Прилив значи млякото да се прелее, шишето да се прелее, бъчвата да се прелее и т. н. Станало е един прилив в самото Начало, в самото Божество, в самия Бог. Казано е в древното писание, в древните доктрини, че Бог е издишал и всичко е станало. А ние казваме: Бог се е прелял. И понеже се е прелял, необходимо е обекти, бази, където да се задържи, т. е. където да се въплъти.

Този проблем е доста интересен. За да може да се разглежда като едно първично начало на сътворението, необходими са известни състояния. Необходими са затова защото, преди Бог да се е прелял, е било едно състояние. Кой ум, коя философия, коя сила може да открие какво е било това състояние? Но, когато е станал приливът, тогава е станало вече в достояние, що е това състояние. Едвам сега ученикът почва да разбира, да се вживява в Божественото състояние. Едвам сега той започва да разбира онази дълбока мистерия, онази велика магия на Божественото проявление.

Защо? Защото той започва вече да изпитва, това първично състояние. Колкото повече се вживява в тия състояния, толкова повече той открива началото на припява.

Има много приливи. Ние загатнахме и по-рано за тях. Един от интересните приливи е космичния прилив. Защо? Защото космичният прилив създава състояния на всички същества, дори на всички планети. По начало Божественото състояние се е преляло в космоса, т. е. създали са се космичните светове. Благодарение на този творчески акт, благодарение на тази велика магия, на това възвишено дело, ученикът има вече възможността да изпита първичното Божествено състояние. Това е най-голямата му заслуга, най-голямото му постижение и то специално за земята - да изживее този момент на първично състояние.

Как ще стане това? Ето въпросът. Всеки ученик пита: „Как аз ще изживея едно първично Божествено състояние?“

Ученико, ще го изживееш с Върховното присъствие. Когато Върховното присъствие създава условия за въплъщение, без да си в някакъв си процес, изживяваш това въплъщение. Всичко е до изживяването. Защо? Защото тогава именно ти ще откриеш Божествения прилив. Ако става въпрос, що е живот, животът е Божествен прилив. Дотогава не е ставало въпрос и не е имало кой да направи въпрос, да има ли живот или да няма. Но когато Бог се преля, тогава стана въпрос трябва ли живот, необходим ли е той, начало ли е той или състояние.

Великите мъдреци го откриха като едно вглъбено, съсредоточено вътрешно състояние. Така се препоръчва и на ученика на Върховната вътрешна школа - да изучи това велико изкуство та да може да изживее момента на първично състояние. Така възпитан, така издигнат и посветен той вече ще знае магичната програма на великото първично излияние.

За да може да чуе шепота на първия прилив, на Божествения прилив, за да може да види трептенията на ефирните лъчи, за да може да чуе първия слог на словото, ученикът трябва да изживее това първично състояние.

Какво е това изживяване? Кой ще изживее? Кое е това същество, което може да изживее тия емоции, тези движения, тази магия на този първичен прилив? Има една такава същина в ученика, която е била свидетел на първия Божествен прилив. Само тази същина може да изживее, да прояви това състояние. Следователно, кой е ученикът? Именно тази същина. Ние я наричаме вътрешния свят. А вътрешният свят си има и вътрешен живот, вътрешно движение, вътрешно трептение, вътрешно депо, вътрешен тон, вътрешна композиция. Следователно, за Божественото състояние се иска влияние на Божествен прилив.

Има ли той влияние? Да. Цялото Върховно ръководство е влияние на Божествения прилив. Без Божествен прилив няма свят, няма природа, нямо сътворение, няма битие.

Непреривен ли е този прилив или е епохален? Непреривен е по отношение на Върховното строителство, а е епохален по отношение на ученика. Когато ученикът завърши своето посвещение, тогава и той ще влезе в тази магическа атмосфера, в това магическо състояние на непреривност. Затова ученикът е ученик - защото има да учи. Тепърва той започва да се осъзнава като една вътрешна първична сила. Дотогава той ще бъде смес от много сили, от много външни сили. Има разлика между вътрешното сътворение я външното сътворение. Затова се набляга ученикът да бъде вече кандидат, да бъде призван във вътрешното сътворение, във вътрешния свят.

Ето как тук световете се разделят. Не че те нямат връзка, не че нямат една и съща атмосфера, едно и също въздействие и влияние, но да се дойде до първичното състояние, на ученика предстои да направи преход към вътрешния свят.

С този проблем той има специално да се занимава. Той ц» трябва да има ориентация в това направление, ще трябва да има способ, метод. Трябва да владее принципите, които ще му помагат и ще го въведат в това вътрешно състояние.

Но, колкото и да е трудно, защото естеството на вътрешното състояние е особена еманация, особени трептения, на ученика още липсват някои качества, с които може да долавя тази тайнственост, тази скритост, дори тази абсолютност. Но, радостното е, щастливото е, че ученикът вече напуща външния свят и влиза във вътрешния свят, света на висшите състояния, Така ще ги наречем - не абсолютните състояния. Трябва да бъдеш във вихъра, в движението на първичния Божествен прилив.

Кея способност в ученика може да се нареди по-бързо към този абсолютен прилив? Само неговата способна мисъл. Той може да се въплъти в тази сложна тайна, в тази секретна Божествена еманация, в този Божествен прилив, който е най-възвишеното дело, най-възвишеното постижение.

За да може ученикът да се добере до тия истини - проверени, изживени, опитани, за да възприеме онзи възвишен образ, онзи първичен образ, за който в началото казахме, че и образите са. били преди прилива, за да може ученикът да бъде вече един такъв образ и в същото време да се проведе една доста сложна операция на висше състояние, необходимо е ръководна мисъл защото ръководната мисъл е начало у Бога. Тогава когато Бог е премислил за своя прилив, мисълта е предшествала всичките явления.

Тогава ще дойдем, че Бог по начало е мисъл? Бог по начало е една способност, която съдържа всички възможности.

Това е общо казано. Ученикът обаче има да се занимае с йерархичния живот, защото първичната мисъл, която е дирижирала първичния прилив, е оперативна. Когато обаче е дошла до състояние на творчество, там вече нещата са станали образни. В битието не се знае нещо друго, освен образите. По образния свят ще съдиш за състоянието и за въздействието на прилива. И когато казваме, че в еди коя си личност Бог присъства, ние разбираме, че в този образ има действително първично състояние.

Ето къде е вече трудността - когато трябва да имате образа на първичния прилив като състояние.

Колкото и да е трудна тази тема, тя е среда. Тя не може да бъде друго. Тя е среда у вас. Без тази среда какво сте вие? Пустиня, в жалко положение, без компас.

А когато имате този първичен образ и това първично състояние, вие сте един красив вътрешен свят.

Когато се говори за красота, се разбира, че всичко в ученика по начало трябва да бъде първично, т. е. първичния Божествен прилив да стане у него пълно въплъщение. От така въплътения Божествен прилив, са се създали йерархични категории, които виждате в космичния свят, в планетния свят, в слънчевия свят.

Защо е трябвало на Бога всичко това? Ако това не трябваше, какво друго трябваше? Кой може да отговори какво друго трябваше на Бога? Бог е създал най-великото в природата, най-възвишеното в битието, най-първичното във вселената. Каква чудна красота е създал, какъв чуден свят, какви чудни съзвездия, какви чудни слънчеви ядра, И колко още други неща гой е създал, които ученикът не може да види. Те са от много по-ефирно естество и са с много по-сложна комбинация. И ако един ден ученикът проникне, ще се намери е един удивителен свят.

Но, за да не би от учудване да попадне в незнание, ние правим опити да снемем скици от космичния свят, от света на сътворението, за да можем да шлифоваме мисълта на ученика, защото чрез мисълта той ще може да провери всички тия сложности. От ученика се иска една такава мисъл, която да съдържа първичният Божествен прилив и да има първичният Божествен образ. Да знаете, че мисълта не може да се прояви без образа. Ако не е образ, тя не е мисъл, не е действаща мисъл, не е фактор, който може да вземе участие в сътворението. Ето защо, ученикът трябва да има образна мисъл. Ако има образна мисъл, няма да има за него хаос, пустиня, неизвестност. Щом знае за първоначалната образна мисъл, той знае за всеки акт, за всяко движение. Тогава у него започват да се оформяват едни нови образи, един нови способности, които са въплъщение на Божествената сложна философия. Не може ученикът да си обясни нещата без философска способност,

Като казваме не може, да не би да се отчаете. О, не. Ние имаме искреното желание добре да ни разберете, добре да ви ориентираме. От добрата ориентировка, от доброто запознаване с детайлите на нещата, ученикът по-лесно ще порасне, по-лесно ще измине пътя и по-лесно ще получи посвещението. Доколкото възможностите позволяват, ние ще се стремим де разгадаваме Божествената философия, ще се стремим така да я проведем, че наистина ученикът да може да се ползува. Ако не може да се ползва, напразно е неговото ученичество. Затова в нашите размишления ние ще засегнем, макар а в няколко минути, системната работа на философската Божествена мисъл. Тепърва ученикът има много да мисли, да развива своята философска мисъл по отношение първичния Божествен прилив, защото от него е започнало всяко явление в необятността.

Наистина, сложна система е първичният Божествен прилив. Оттогава е започнало словото, оттогава е започнало и трептението на Духа и живота на душата.

Защо? Защото първичният Божествен прилив е съдържал всички възможности, всички същини, всички зрънца от които е започнало битието. В този прилив бяхте и вие. Щастие е, че сте от първичния прилив. Имало е и вторичен прилив. Ние за него няма да говорим. Нас ни интересува първичният прилив, първичната искра, първичната трептяща мисъл, първичното ухание, първичният усет, първичният проблясък.

Към това насочва вниманието Върховната вътрешна школа. Благодарение на тази съвършена Божествени програма ученикът гради и крачи напред, овладява, защото по естество, по същество, по състояние той е творчески елемент.

Голяма е загрижеността наистина, защото има да разреши един първичен, един начален акт. Докато не го разреши, неговият дух няма да бъде спокоен.

Ученико, ти си по начало този фактор. Следователно, от размерите, от обема, от състоянието на този жив акт, ти вече ще бъдеш живот, жизненост на първичния прилив. Пролетните дни свидетелстват за първия прилив. Ще знаете, че първият Божествен прилив е пролетта, вторият е лятото, третият - есента, четвъртият - зимата. Затова четириъгълникът е изпитанието. Есента, която дава плодове, е тройката. Двойката, това е проявата, когато Бог се е проявил в най-голяма топлина. А единицата е началото на трите други прояви. Тя е определила бъдещето, тя е открила възможностите на бъдещето. Следователно, за да може ученикът да бъде в хармония както с еманациите на своите духовни сили, да бъде в хармония и с космичните силя, налага се да му се обърне внимание да насочва своята мисъл, която да долавя първичния момент на първия Божествен прилив.

Тук трябва опит. Не е достатъчно ученикът да бъде възпитан в книгите на Върховната вътрешна школа, не е достатъчно да минава прага, да застава пред Ръководството, но трябва да прави опити. Ако Ръководството е направило опита да се срещне с ученика, да споделя, да му открива, да го въвежда, да го посвещава, то ученикът не трябва да бъде индиферентен и да казва: „Много неща вече чух“.

Не, по начало Божественият прилив те е създал. Следователно и ти трябва да създадеш.

Ще канете, че всичко е създадено от Началото. Какво има ученикът да създава? Ние не искаме той да създава върховете, да създава планетите, слънчевите ядра, необятните пространства. О, не. Ние искаме едно – да създаде един първичен образ, в който напълно да се въплъти първичният Божествен прилив.

Ето сериозната и навременна работа на ученика. Тепърва той трябва да се запознае астрологически, астрономически с първичния образ, да знае какво е той по устройство, по същина, по идея.

Но ще възразите? „Кажете ни го.“

Ние в много размишления ви го казахме, Което е размишление да разгънете, ще намерите какъв е този първичен образ. Ние не искаме да ви четем морал, да ви правим моралисти, Има един морал. Това е Божественият морал. Този Божествен морал всеки може да притежава, но когато обикне Бога, когато възлюби Бога. Ние обаче имаме задачата да проведем сложната система на този първичен прилив, който е като едно ръководно ядро във вас и така да разбирате нещата, че да бъдете съперници на най-великите мъдреци, на най-великите велможи,

Ще кажете пак: „Защо дойдохте при нас? Защо не отидохте при мъдреците и велможите?“

Вие имате нужда. Те нямат нужда. Чрез вас ние създадохме и създаваме един нов, особен по устройство образ. Нашето размишление има образа на Върховната вътрешна школа. Тя се занимава с тия сложни проблеми, но ще се дойде ли до резултати? Какъв е въпросът? Ще се дойде ли до резултати и какви трябва да бъдат резултатите? Резултатът ще бъде първичния образ.

А какво трябва да направи образът? Да въплъти първичния прилив. Тогава ще имаме една завършена работа, един завършен курс, една добре устроена върховна система.

Както виждате, ние се стремим да ви създадем като първична образна система. Никога на ученика така не е говорено, Винаги са се посочвали методите, принципите, но никой не е вземал ангажимента, да каже: „Ние искаме това да направим“.

А сега Върховното ръководство е толкова интимно, толкова близко и така щедро, че не скъпи тайните, скритите съкровищници. Всички то щедро отключва, щедро раздава. Не се страхува, че ще наруши онова дълбоко безмълвие на Великия, на Първичния. То разкрива една от великите тайни, че Божеството се е преляло, че Бог се е прелял, че всичко е станало от този прилив.

За да могат да се усвоят тези тайни, тия начални истини, трябва гениален ум. Гениалният ум произвежда безсмъртна мисъл.

Защо безсмъртна? Защото във всяка мисъл-форма има гениалност, т. е. разумна способност, върховна способност. Ето защо, ученико, ние не искаме да се надценяваш, да загрубяваш, а напротив: колкото по-гениална става твоята мисъл, толкова повече ти забравяш тия чувства - възгордяване, гордост, самолюбие, тщеславие. Те вече не съществуват, защото те са примеси от една друга епоха и култура. Ученикът напълно се освобождава от тази старинна епохална култура.

Но дали тогава ученикът няма да се обезличи? Има ли такава опасност? Когато светлината се е разляла в битието, във вселената, обезличила ли се е? Не се е обезличила. Тя има свой специфичен живот, своя специфична система, свой специфичен първичен образ. Затова се и казва: слънчев лъч, космичен лъч, рентгенов лъч, радиоактивен лъч.

Щом е лъч, по начало той има образ. Колко чудна е тази градация, колко чудна е тази материя. Факт е, че. ученикът има образ - живее с образа, движи се с образа, учи се с образа, мисли с образа и т. н.

Може ученикът да се откъсне от образа, но ние напомняме, че той трябва да пресъздаде себе си по сложната мярка, по сложния чертеж, по сложната скица на първичния Божествен образ. В такъв образ живее вече друго сърце, в което бие пулсът на слънчевото ядро. В него има вече друга дихателна система, други дробове - дробовете на първичния прилив. В него има вече друга мислеща система - първичният Божествен промисъл.

Ето ученикът. Това е той. Колко е щастлив! Той е навсякъде. Навсякъде има възможност да прониква, защото образът му е слънчев лъч. Колкото повече се прониква в съдините на първичния Божествен прилив, толкова повече богатството е вече фактор. А ученикът трябва да бъде богат, да владее световната, мировата, космичната съкровищница. В този първичен Божествен прилив, в този Божествен акт се таят, се съдържат всички начала във вселената.

За да може да се осъществи една програмите на Вътрешната Школа, ученикът трябва да бъде добре изграден, добре построен, защото трябва да има образец на една нова ера, на една нова епоха, на една нова култура.

Това е необходимо. Необходимостта е стремеж. Тя свързва дейните сили на ученика с онези възможности които са така близки, че само с едно посягане може да ги има. А той се страхува. Но сега страхът изчезва. Понятието страх не същества вече, а има само възможности.

Разсъждавайки по този голям проблем, ученикът може би пак ще каже, че е много разхвърляно, че няма връзка, но в основата си има една наистина стройна система, както на мисълта, на проявата, така и на явленията, стига ученикът да не прекъсва функцията на съзнанието си, да не се отклонява, да не приспива своите духовни способности. Има такива случаи, когато ученикът е приспан, не може да бъде във връзка с първичните заложби на мисълта и не може да долавя тяхната правота, тяхната възможност, тяхната сила, техният живот. А при нашите размишления той трябва да взема живо участие. И ако не е съгласен с някои обяснения, той може дори и да критикува. Тук се допущат най-големите философи, най-големите мъдреци, най-големите идеолози, най-големите фактори на живота да кажат своето мнение, да отбележат в записките си кое е право и кое е криво, кое е възможно и кое не е, кое трябва и кое не трябва. Само така ще се докаже има ли истина в размишленията, съществени ли са те, път ли са или застой.

Ето защо ние казахме, че трябва опит. Опитът е смелост. Трябва смелост, но не и положение на изнасилване. Смелостта е свързана главно с принципа - вяра. Имаш ли вяра, ти ще бъдещ силен. Нямаш ли вяра, силата се измерва с малки дози. Колкото по-голяма доза сила имаш, толкова повече твоята воля е фактор. Тогава смелостта е главен двигател, който провежда действащите сили на фактора в сътворението.

И тъй, имайте смелост, за да можем да пресъздадем ония древни мъдреци, да можем да пресъздадем влиянията на Христовата епоха - епохата на ония, които дадоха живота си за провеждане на Божествената система по лицето на земята. Така също и тук се налага да се създаде една система, да се създаде едно ядро, едно условие да се проявят Божествените възможности, които имат да играят една от важните роли в Братството.

Братството символизира присъствие на Божия дух. Следователно, колкото повече Братската общност изразява фокуса, магията на този Божествен прилив, толкова повече се улеснява и идването на други, по-силни. Да се преродят или да се въплътят, ще зависи от радиацията на Божествения прилив.

Става едно преобразяваме както в духа, в душата, в съзнанието, така и във физическия свят. Затова школата набляга повече на вътрешните опити, опита на вътрешния образ, отколкото на външния.

За да видиш, трябва да отидеш. А за да отидеш трябва да направиш най-голям риск, трябва да направиш опит.

За да отидеш на Рила, трябва да вървиш. Трябва движение. Седиш в долината и искаш да видиш върха. Кога ще го видиш? Това подразбира да си извървял пространство. Колкото повече пространство си изтървял, толкова повече безкрайност си овладял.

Както виждате, трябва да се развива философската система.

Защо ви трябва тя? Тя ще ви бъде капитал за бъдещето ви съществувание, за бъдещето ви състояние. Ако отидете в по-висшите светове и нямате философия за вашето съществувание на земята, за идеите на вашия живот, какво ще отговорите? Вие няма да се разбирате с тия същества. Ще бъдете като чужди, пък и няма да ви пуснат при тях. Може само тогава, когато ученикът има философска способност.

В какво се състои красотата? Колкото повече се въплъщава светлината, толкова повече придобивате красотата. Светлината и красотата са синоними на човешкия дух.

Варна, 19.3.1956 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...