Jump to content

Recommended Posts

ВЪРХОВНАТА ЗЕНИЦА

Какви още изкуства трябва да владее ученикът, за да може напълно да усвои знанието, което предстои да му открие по-широки области, по-необятни пространства и по-големи височини? Така като задаваме въпроса, се разбира, че ученикът наистина трябва да открива нещо. Както е построен целият му живот, с всички вътрешни импулси, качества и способности подразбира, че ученикът трябва да открива неща, които не са му известни.

За да може да влезе все по-дълбоко, все по-широко, все по-всестранно в нещата, необходимо е едно особено устройство, което трябва да владее във всички детайли на всички мерки. Трябва да има и тон, и цвят, и число, и светлина.

Как трябва да се построи ученикът? Какво да представлява той? В миналата среща говорихме за Върховния извор. За да могат нещата да се построяват, трябва да има откъде да се вземат. Следователно, трябва да намерим този върховен извор.

Но, достатъчно ли е да се отиде до Върховния извор? Много същества отиват при извора, много сили отиват при извора, но кой се ползува от него? Който има върховна способност.

В тази среща ние ще засегнем тази върховна способност. Ще я наричаме върховната зеница.

Защо е необходимо ученикът да се построи като върховна зеница? Когато той напълно, всестранно проникна в тайнствените кодекси, във великото изявление на Божия дух, нему му са необходими известих способности от специален род, от специално качество, да имат специална йерархия, а именно, да владеят този елемент на върховността, който може да проникне и в най-малките, и в най-големите неща или явления.

Тази способност се крие във върховната зеница. Тя е, която може навсякъде да проникне, да знае даже и за първото движение, за първия лъч, за първото раждане, за началното сътворение. Върховната зеница е свидетелка на всички явления в битието, на всички замисли на Провидението на Бога.

Завидно изкуство, което и най-големият адепт, най-големият архат, най-големият посветен не са могли напълно да овладеят.

Но ще кажете: „Щом те не са могли да овладеят, защо се предава на нас, които сме още малки, които не знаем, които не можем?“

Ученико, и малкото, и голямото зависят от неговото трептение, от неговата радиация, от неговия тон, тембър, дихание. Може да е малко, но по-лесно прониква, по-малко препятствия има. Ученикът е съществото, което трябва да знае изкуството да се разширява и да се намалява. Това е върховна магия, която той трябва да придобие.

Но нали това подразбира време, вечност?

Да, подразбира? Подразбира същевременно и малкият ученик, малкото същество, което може да прониква през най-гъстата материя, която може да се слее с най-нежните вариации на светлината, която може да бъде във велика хармония с възвишените мисли на Бога, да бъде за пример.

Той е едно ново откритие, най-малкото същество. Има наука за микроорганизмите. Това малко същество е един микроорганизъм, който върши чудеса, който създава движение в битието, който създава пертурбации в цялата земя, в цялата слънчева система, И така научно, така изчерпателно е изследвано това малко същество. Употребяват се много методи, много уреди, да могат напълно да го открият,

Това какво подразбира? Подразбира върховната същина в ученика, т. е. ония особени елементи, които се проявяват като проникваща зеница.

Ето, към това изкуство ние отправяме погледа, отправяме силите в ученика. Много изкуства има в природата, в битието, в човечеството, в животинския мир, в растителния и в минералния мир, но едно от изкуствата, което е обект на висшите същества, то е ученикът да се движи с положителна мярка, да се движи с положителни сили върху планетата Земя, да се проучва онова велико, всемирно изкуство на Великия създател, който е предвидил всяка долинка, всяка височинка, всяко поле и всичко друго на земята. Следователно, когато наблягаме ученикът да бъде такава една зеница, то е да тръгне и да изследва великото изкуство на Създателя.

Много има той да мисли, защото всеки един обект, всяко едно явление е голяма дълбочина, дълбока, всестранна мисъл. Там е заложено и малкото, и голямото, и мъчното, и лесното, и тайното, и явното, и бялото, и черното, и красивото, и грозното. Всички тия прояви са заложени върху лицето на земята. Ето защо, за да могат да се проучат тия явления, това устройство, тази линия, е необходима една върховна зеница. Без тази зеница ученикът не може да завърши своите наука, т. е. ученикът ме може да стане нито алхимик, нито астроном, нито астролог, нито математик, нито естественик, нито геолог.

Трябват уреди, трябва способност, трябва поле, трябва изкуство. Върховната вътрешна школа именно има за задача да подготви така ученика, че ако не непреривно, то от време навреме да влиза в тази малка хармония, където са системите на тази зеница.

Трябва система. Единственото изкуство, което е открито по начало, е сложността на ученика. То занимава сега великите умове. Тъй както ученикът биолог или геолог изучава състава на земята, така и тия върховни учени изучават природата, зародиша, мисълта, движението, линиите, стремежа, импулса на ученика.

Ето как ученикът е представен пред Висшето съзнание. И ако би осъзнал тази велика върховна истина, той всякога би се коригирал, всякога би се хармонизирал. Така би се хармонизирал. Така би заблестял, че където и да ходи, да блести като диамант, като скъпоценен камък, огрян от слънчевите лъчи,

Ученико, ние ти обръщаме внимание да бъдеш само зеница, кристална зеница, да се пречупват слънчевите лъчи, да оставят своите благодатни елементи и да останат за по-дълго време, докато твоята душа завърши своята еволюция, т. е. докато твоята душа се освободи напълно от многото форми, от многото задължения.

Бъди кристална зеница. Като кристална зеница да бъдеш най-любимия обект за проучване, най-любимото откритие за проучване, най-любимото същество за любов, за топлота, за чистота.

Имайки това в предвид, пред вас в диаграма е представена тази зеница. Ние искаме да ви я опишем, да ви представим някои нейни съставни части, които са така необходими да ангажират вашата мисъл, защото всичко което ние правим, е да можем да ангажираме вашата мисъл. Единствената ценна способност във вас това е вашата мисъл, която създава такива ефекти, че се явява като облъчване, като магическа сила, която великите учени долавят със своите сложни инструменти.

Нека да видим сега какви са тия съставни части на тази кристална зеница. Ние със страх ще говорим за нея, защото кристалната зеница ще е по подобието на Божието око.

Защо ще се прави разлика върху върховната зеница и Божието око? Окото не е само зеница. Окото представлява една съвкупност на възможности и сили, а зеницата е фокуса на окото. И точно сега попадаме на фокуса. От всички елементи е съставена тази зеница - от светлина, от въздух, от вода, от огън? По начало тя съдържа върховни способности на Божия дух. И когато говорим за тази зеница, то ние изучаваме върховните способности на Божия дух. Бог е окото, а зеницата е неговият Дух. Бог с окото си обзема всичко, държи всичко в равновесие, а със зеницата си Духът прониква в цялото сътворение. Следователно, кое е по-важно: окото или зеницата?

Може ли окото без зеница и може ли зеницата без око? Ние трябва да имаме съставни части, съставни елементи, протоплазма, слънчеви енергии, които да съставляват цялото око и от ефекта, от колективната способност на тия силя се изучава кристалната зеница, т. е. качествата, способностите на Божието око са излъчили тази кристална зеница.

Но ще се зададе въпроса: „Ако всички тия качества и елементи се съдържат в Божието око и са създали тази зеница, то питаме: от къде да вземе ученикът тези материали, тези елементи, за да може и той да излъчи, и той да фиксира такава една зеница?“

Наистина труден въпрос, защото за да се създаде, трябва да се вземе от някъде материал, елементи? Затова ние наблегнахме, че трябва да отидете при върховния извор. Върховният извор е едно особена състояние. То е дълбоката съкровищница на Божия дух.

Ще кажете, че много качества има този Божи дух. Как да си го представите, че да имате една пълнота в мисълта? Какво начало е той?

Едно Върховно начало в онова велико събитие, когато Бог проникна като зеница в своето сътворение. Бог се поляризира като Дух в своето сътворение, Бог дъхна, Бог се въплъти като Дух в своето сътворение и проблесна кристалната зеница.

И тъй, ученико, в цялото сътворение, от начало до вечността, от начало до безкрая, навсякъде ще срещнете фокуса на тази върховна зеница. Така ти ще откриеш светлинния свят на Божия дух. Така ти ще откриеш съставните части, съставните елементи на Божието око и на Божествената зеница. Така ти ще откриеш и съградиш и своето око, и своята зеница.

Послужи си със светлината, защото в светлината се съдържа и огънят, и въздухът, и водата, и всички елементи. Вие виждате как и самата официална наука всеки ден открива в атмосферата в осиянието на светлината все нови и нови сили, били те динамични, електрични, психични или магнетични.

Какво голямо богатство се крие в светлината. Но за да може ученикът да различава качествата, степени на тези богати материали в светлината, нему му трябва една кристална зеница. Ние ще говорим за тази зеница дотогава, докогато ученикът е вече една фиксирана зеница, докогато ученикът е трепет на светлината, докогато е вече дело и способност на Божия дух, напълно уединен, напълно съсредоточен във великото изкуство на Духа, във великите възможности на Божието око.

За да имате един прекрасен език, един прекрасен метод за издигане, едни прекрасни отношения, един прекрасен поглед, едно прекрасно движение, трябва да бъдете фиксирана зеница, съставена от най-чистите и кристални елементи, елементи от Божествен произход, елементи и движение от същините на Духа, от организмите на Духа. По този начин ученикът ще може ясно да разграничава вече, ясно да определя, да се произнася, да констатира, да провежда съставните елементи на върховната зеница. Те не са от пръст, не са от камъни, не са от нисш материал, а са от най-ефирния, от най-пластичния материал, който се донася от слънчевите лъчи, от способностите на Божия дух.

И тъй, за да имате едно прекрасно бъдеще, за да можете да проникнете във всемирното сътворение, необходимо ви е кристална зеница. За да може да се проучи една положителна система, една слънчева система, необходима е една такава способност, която да съдържа всички качества и способности на Първоизточника. Тази способност е върховната зеница.

Тогава ще се възрази: „Само зеница ли да бъде ученикът? Да няма ли тяло, организъм, крайници и т. н.?“

Ние свеждаме ученика само до зеница, защото в зеницата е цялото сътворение на Божия дух, в зеницата е цялото изкуство на Божия дух. Ако съдържаш цялото изкуство, цялото сътворение, необходимо ли е да бъдеш с грамадни материализирани крайници, да се движиш като някой танк или бронирана кола, кораб или плаваща планета? Ето защо, ученикът трябва да се преустрои, да се пресъздаде, да се оформи като зеница. В това е цялото му изкуство. Всички други неща - било крайници, глава, стомах и т. н., са за другите същества, същества от минералния свят, от растителния или от животинския свят. Единствено Божественият свят се занимава с построяване на зеницата на ученика.

И тъй, щом искаш да владееш кодексите на Божествения свят, системите на Божествения свят, непременно се устройвай като зеница.

Но ще се каже, че много общо е казано, че зеницата е една малка чакра, едно малко, микроскопично пространство, което се намира някъде в центъра на очния нерв. И нима трябва да бъде само зеница? Нима само тя е сътворение на битието, на върховното сътворение?

Щом имаш върховната зеница, ще знаеш за сътворението на всяко битие, ще познаваш всичките явления, основите, състоянията, отношенията, ще познаваш замисъла, следствията и причините, ще познаваш движенията, а това не е малко.

Какво правят учениците? Почват да изучават само една област или някой микроорганизъм и посвещават много време - може би няколко десетки години, за да могат да се доберат до съставните части, до материята на тия същества, но те не са открили още, че тази материя представлява съществата, а я представят само като елементи. Защо? Защото не могат да вникнат в жизнеността, в живота на тия елементи. Не не могат да открият този прекрасен свят, който е устроен по формата, по съдържанието, по образа на върховната зеница. Така, много учени се отчайват в края и си отиват с незавършени, с неоткрити идеали.

Защо е така? Защото не са знаела, защото не са проникнали, защото не са дали място в себе си на оперативните сили на Божия дух. Само те са, които могат да обогатят един учен, един голям капацитет, един голям ум. Без присъствието на Духа няма дълбочина, без присъствието на Духа няма широчина, няма реалност. Всичко е само предположения, хипотези, предпоставки, фикс идеи. Следователно, една богата област, в която ученикът се въвежда, това е системите на Божия дух. Там той ще бъде вече в ново положение, с други сили вече ще работи.

Пълно е пространството, пълно е битието със способни, с върховни сили, но кой ще ги открие? Кой може да ги открие? Само този, който има върховна зеница, само този, който има кристална зеница. Тя е фокуса. Тя е, която привлича всички ефирни, всички кристални сили. Тя е онази радиостанция, която привлича всички възвишени слова, всички възвишени идеи, всички хармонични мелодии. Тя е, която се даде като един Божествен залог, като един Божествен дар на ученика.

Защо засягаме въпроса за върховната зеница? Имаме в предвид бъдещето ви, вашето ученичество, вашата личност. Така ще вървим с радиацията на тези върховна зеница. Ние ви говорим за нея, за да няма случай де се прекъсне Божественият прилив, Божественото слово в дадената Школа. Това е едно важно положение. Колкото и да се отчайва ученикът, има моменти, когато бива така импулсиран, че сам се чуди той ли е или не. Тези духовни висши върховни сили създават условие, създават бъдеще на школата, създават условия да са прояви гениалната мисъл на Великия всемирен върховен учител. Да се създаде една такава Школа с Божествен характер, с Божествен организъм, с Божествена зеница, това е ожиданието на вашата трептяща душа.

И тъй, ученико, когато те поставяме напред в бъдещето, защото ние те взехме от задния план, някъде от опашката и те сложихме пред главата, дадохме ти простор, път, то помпи, че ти си обект като кристална зеница. Ще пръскаш светлина, ще даваш път, ще откриваш областите откриваш сфери, ще се изкачваш по върховете. Така вървят йерархиите, така вървят съществата, които търсят истината, които търсят зеницата.

И тъй, при условията на това бъдещи бъди на своето място като строго определен, достоен, абсолютно непоколебим в разбиранията си, в постиженията си, в убежденията си. Ти бъди поне едно прекрасно същество, за да могат, когато дойдат посетители адепти от висшите сфери, да ти се радват, да заживеят с тебе, да има топлината, да има чистота, да има брат и сестра.

Няма кой. Божественият дух всякога прави опити, натиска по много ресори, по много пружини, има такъв тънък усет, такова чувство, че веднага схваща кой ресор е хармонично построен, коя пружина е хармонично навита.

Ние не искаме да ви ласкаем. Ние ви казахме, че сте взети от опашката, от онези, които се бунтуват, от онези, които търсят пространство. Щастие е за вас, че дойде Мировият учител, който ви взе от опашката и ви постави в Школата. Сега този Миров учител продължава да ви изкачва в по-висша степен - степента на вътрешната школа и в по-висша школа - върховната вътрешна школа.

Но за да не спъва ученикът, да не мисли, че той може да се отклони от онзи фокус или от онази Централна база на своето развитие, напълно му се дава право да провери нещата, до колко те почиват на истината, на същината, на реалността. Ако намери някъде дефекти, нехармонични положения, той е длъжен да се коригира. Но за да се коригира, трябва да има нещо, което да е абсолютно в него. Ако това липсва? Каква е мярката, с която ще си послужиш при коригирането? Ние ще ви кажем: вашето бъдеще устройство като ученици е да устроите своята зеница, т. е. да устроите своя мироглед, своите способности за онова велика изкуство и да се поставите така, че да изживеете както битието на земята, така и системите на другите планети, на другите слънчеви системи, за да не бъдете ограничени.

Тепърва ви предстои по пътя на една мислеща система да откриете мислещите системи на световете, Физически, материално вие не можете да нямате тази възможност. Но когато преустроите една такава кристална зеница в себе си, чрез нея ще можете да проникнете в необятността. А там е вашето разнообразие.

Сега казвате: „Да отидем на Рила, на Пирин планина, да отидем край морето и т. н.“, но това е все ограничение. Защо? Защото пред зеницата, пред погледа на ученика е цялото сътворение, с всичките му сложности и съставни елементи. Ние не искаме така, отведнъж, да ви откъснем от възможните близки обекти.

Чрез тях вие ще се учите, за да може да имате представа за за другите обекти.

Ние малко ви понасилваме, защото казахме, че сте взети от опашката, но то е да имате по-необятна душа и да преустроите себе си като най-ценно изкуство, което земята не е виждала, което земята не помни. Това изкуство е кристалната зеница. Тогава, когато се срещнем като кристални зеница, какво ли ще бъде положението? Светлина ще бъде.

Но ще кажете: „Ние знаем какво е светлината. Щом светне лампата, щом светне слънцето и ето ти светлина.“ Да, но знаете ли, че светлината скрива нещата? Вие знаете, че светлинната ги открива. Напротив, светлите неща, чистите неща се скриват в светлината и се обезличават. Какво ще откриваш тогава? Как си обяснявате способността на кристалната зеница? Тя прониква и в съставните части на светлината. За нея няма неоткрита Абсолютност. Тя е навсякъде.

Когато така ви говорим, вашата душа пророкува, вашата душа знае за тия неща. Тя ги чувства, тя ги мечтае, тя ги помни. Защо е при тия условия? Защото отсъства върховната зеница. Сако върховната зеница ще я поведе към бащиния дом. Понеже тя много е странствала, всичко е пропиляла, всичко е изяла и изпила и сега трябва да се върне към богатите условия на бащиния дом, в своя дом. И понеже й липсва тази зеница, трябваше да се създаде един център, трябваше да има опорна точка, трябваше къде да стъпи Божията нога, къде да стъпят всички тия Божествени възможности, трябваше да има такива сили, които да започнат сътворението. Няма защо тогава да се чудите, защо душата е ограничена, защо душата е огрешена и т. н. Във всяко начало е сътворението на душата. Казано е: „Бог вдъхна душа и стана всичко.“

И тъй, за да имате едно прекрасно бъдеще на земята, защото в другите светове вие ще го имате, трябва да бъдете всеки ден така импулсирани, че да чакате с любов, с трепет, с преданост, с усмивка, с чистота момента да се срещне вашата зеница с кристалната върховна зеница на Бога.

Ученико, имаш най-силните, най-големите, най-възвишените възможности - Божествените възможности. Следователно, учи се чрез тях, очиствай се чрез тях, осветявай се чрез тях. Нека те винаги ти бъдат преднина, винаги светлина.

Там те водим ние, там те води Школата. Не се плаши от нея. Тя е богата на Божествени възможности. Чрез възможностите на Школата ти ще откриеш най-трудния, най-костеливия, най-абсолютния въпрос. Не чакай други да ти откриват тези въпроси, друг да дойде при тебе, друг да ти подаде ръка, но ти бъди готов да подадеш ръката си на други. Ти ще откриеш тайната. Защо? Защото у тебе е Началото.

И тъй, носете се достойно, обличайте се прилично, гледайте реално, обхождайте се прекрасно. Бъдете пример. Бъдете истинският брат и истинската сестра, съвършен ученик, Божествена зеница. Нека така се пълни вашата съкровищница и бъдете достойни да я пазите. Ничия тъмна сила, ничия престъпна ръка да не си позволи да бръкне в нея.

Пазете съкровищницата на върховната вътрешна школа. Нека тя бъде за вас най-ценното, най-милото, най-чистото, прекрасното, идейното, Божественото.

Обикнете Школата, за да може да придобиете с любовта на Школата, защото Школата е условие на светлинни божествени същества.

Когато влизате в Школата, съсредоточете своята зеница и ще видите светлинни сенки, светлинни ядра, светлинни движения, Ето как вие ще озарите своята зеница.

Когато апелираме да пазите своята съкровищница, т. е. вашата Върховна вътрешна школа, то е да бъдете онзи научен институт, че което и нуждаещо се същество да ви поиска, да можете тактично, практично, идейно, съобразително да го надарите.

Вие сте бъдещите дарители. Защо? Защото имате какво да дадете, Имате съкровищница. Това е вашата мила, чиста, прекрасна идейна Върховна вътрешна школа.

Нека вече светът за вас да не бъде тъмнина. Да няма тъмни мести, тъмни пространства, тъмно небе?

Излезте от зоната на сенките, за да няма тъмнина. Напуснете тия зони. Те достатъчно ви дадоха. Идете сега в пределите на светлината. Тя пребогато ще ви надари. Тя ви нарича светли сили, светли същества, кристални зеници.

Варна, 21.7.1956 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...