Jump to content

Recommended Posts

ВЪРХОВНИТЕ ИДЕИ

Сега ще засегнем въпроса за върховните идеи. На ученика трябва да бъде ясно, да няма нито миг от живота му да се колебае, да не знае, да се намира в неизвестност по дадени въпроси.

Що е върховна идея? Това е творчески принцип в Бога, който се изразява в една стройна система. А тази стройна система дава от себе си идеята - образния свят. Всеки образен свят е върховна идея. Всяко едно слънчево ядро е върховна идея. Всяко движение е върховна идея. Затова ученикът е едно щастливо същество, че живее в областта, под влиянието на върховните идеи или както се казва, живее под влиянието на съвпада на върховните идеи. Тогава няма случайност, няма безпорядък, няма безсистемност. Щом тия върховни идеи проникнат със своето влияние и сила в живота на ученика, той е вече трепет на една наистина върховна идея.

По начало ученикът е идея. Той е една сложна проекция. има някои неща в него, конто са така скрити, че той сам себе си не познава, сам себе си не може да обхване. Движи се, диша, мисли, копнее, работи, но е изгубил главната нишка, изгубил е централната идея и точно сега върховните сили идват да му напомнят, да го опомнят и да го осъзнаят като една централна сила. За да могат върховните сили да работят, да провеждат всемирните планове както на земята, така и в другите планети, ученикът трябва да представлява вече една завършена идея.

Ето какъв идеал трябва да бъдете за върховните същества, за цялото небесно войнство, за всички богове, идеал за най-големите капацитети и учени, които са втопили своята мисъл да издирят, да изучат началото на всяко движение, началото на всеки трепет, началото на светлината, началото на живота.

Щом е така, ученикът трябва да бъде една завършена върховна идея, богата с необходимите ориентиращи сили - пътищата, влиянието, атмосферата, светлината. Тия сили са, които ще го представят, които ще го завършат по образ, по подобие и по същина.

Много философи и учени се занимаха специално със сътворението както на човешкия свят, така и на растителния, животинския и минералния. Поста много неща внесоха те под влиянието на ръководните сили, но едно не можаха да открият - че всички тия идеи са плод на Божия ум. Те слагат като начало неизвестността, случайността.

Може ли една случайност да бъде начало? Не може. Няма случайни неща. Ако би имало случайности, би се строполил светът, би се строполило цялото сътворение. Но понеже има върховен замисъл, понеже има върховна конструкция, върховно построяване, то всяко явление е на своето място. Ако има известни изключения, то те попадат под удара на отрицанието. Но и отрицателното не е случайност. Официалната наука е взела отрицанието като случайност и оттам започва да гради своята мисъл, своето мирозрение. Много естествено, щом мирозрението е взето от отрицанието, то ще даде и подобни плодове.

Така е днес. Всички богатства, всички сили които са дадени на човечеството, са впрегнати в колесницата на отрицанието.

А какво трябва? Трябва едно ново строителство, трябва една нова област, трябва един нов свят, който да символизира върховния разум.

Може ли във върховния разум да има отрицание? Може ли във върховния разум да има противодействие или случайности? Изключено е. Както е изключено да се попречи на пътя на едно слънчево ядро, така е изключено и за върховния разум.

Тепърва се дава ключът, тепърва се дава системата, т. е. обогатява се умствената способност специално на ученика, който се докосва до реалността на върховното, до реалността на системата на върховното, да може да открие вече своя свят, за знае за най-големите подробности как е дошъл, как е започнал, от къде е дошъл, как е защо е дошъл, т. е. за какво се е явил като едно строго явление в битието.

И когато научи за себе си с големи подробности, тогава ще се научи и за голямата дееспособност на Върховния промисъл и ще навлезе в по-висши области, за да може да се домогне до трептението на Божия ум, оттам, до еманациите на Божия ум, до излъчването на Божия ум.

Щом тия ефирни, абсолютно чисти трептения проникнат в ума на ученика, умът господен ще бъде за него открита, върховна идея. Необходимо е откритие - откритие във всички отрасли, откритие във всички прояви, откритие във всички системи.

Колко много има още ученикът да учи, докато издири глъбините и способностите на Божия ум. Той може би ще се спре и ще каже: „Как да разбираме този Божи ум? Дали той е в някаква мозъчна система, в някакъв глобус, в някаква глава, в някакво тяло, в някакъв образ?“

Щом трептенията на Божия ум проникнат в ума на ученика, той вече започва да разбира какво е по същина Божия ум, защото Божият ум овладява цялото сътворение. Следователно, можете ли да затворите една такава голяма способност в една малка мозъчна централа или глобус, или тяло, образ, или система? Не може.

Тогава, къде да търсим? В кои лаборатории, в кои институти, академии, в кок слънчеви ядра, в кои слънчеви системи? По начало много е трудно да се съсредоточи мисълта на ученика в тази необятност.

Наистина е трудно, много е трудно, но щом се докоснат трептенията на Божия ум до мембраната на неговия ум, той непременно ще получи отглас, ще получи тон, цвят, ще получи една богата система.

За способността, за абсолютността на Божия ум не може да се говори. Той действа като слънчевите лъчи. Тъй както слънчевите лъчи не говорят, а проникват, така и Божият ум е проникнал, та няма празно място, няма празно пространство.

Къде е базата? Къде е центърът? Къде е тъй наречен този съвпад, за да може да има ученикът опорна точка, да има поле за начало, поле където да стъпи и да действа, да може да се ориентира, да му бъде пътят открит, да знае накъде води той, коя е посоката?

Ученикът стои сега и казва: „Дали на изток, на запад, на север или на юг? Накъде? Дали към някоя планета, дали към слънчевото ядро или към друга звездна система?“

Труден е въпросът, но е много занимателен. Занимателен е тогава, когато трептенията на Божия дух са вече една богата среда за действащите сили на неговия ум. Тогава ученикът няма да търси Божия ум нито надолу, нито настрани, нито нагоре, а ще получи едно такова състояние, че ще се почувства един център, в който ще се внедряват от всякъде сили.

Ето как той ще се обособи като Божи ум, като едно централно светило. А вие знаете: за да има светлина, трябва, да има фактор, който да я предизвика. Човекът е точно този фактор. Той има чувства: осезание, обоняние, слух, виждане. Всички тия фактори произвеждат в него светлина. Великите посветени са я нарекли аура, ореол, а ние я наричаме централно ядро. И това е по-правдоподобно, защото и аурата, и ореола са подготовка, първоначалие за едно централно ядро. Тогава въпросът се улеснява. Там където ученикът заема място, пространство и време, той е вече обект, той е вече център, където може да действа, работи и нагоре, и настрана, и надолу, т. е. за него няма вече надолу, нагоре и настрана. За него има едно особена специфично състояние - когато се чувства в ядрото на върховната идея.

Ще има ли чувства и тогава? Цялото сътворение е чувства - нерви, сърце, дихание, дишане. Следователно, всичко това е едно префинено идеално чувство.

Защо е необходимо чувството? Ако не би било чувството, не биха започнали вибрите на живота. Вибрите на живота, това са чувствени еманации. Ако не би имало чувство, не би имало живот. Чувството е свързано с живота, т. е. чувството е една върховна способност. А това е движение на Бога, това е закон на Бога.

И тъй, колкото повече изтъняваш своите чувства, толкова повече ти изживяваш сложната еманация на Божествената способност. Това чувство се оглавява от върховната идея. За да го имаш, трябва да бъдеш идея. Ако не си идея, ти нищо не си, на никого не трябваш. Но щом си идея и то върховна идея, майстори на битието се интересуват от тебе. За тази идея ще им потрябваш, за да завършиш сътворението.

Знаете ли плана на мировото сътворение? Знаете ли колко още слънчеви системи и колко планети трябва да се явят в космоса. Знаете ли този велик Божествен план? Знаете ли за Върховния промисъл? Знаете ли какво той е промислил за далечното бъдеще?

Ученико, ето защо ти трябват трепетите на Божия ум. Защо трябва да знаеш? Трябва да знаеш, защото и ти като ядро ще послужиш за създаването на някои слънчеви ядра. Трябва да се вземе материал и то годен материал, изпитан материал. Ако не си годен материал, никъде няма да те поставят. За нищо не можеш да послужиш. Това е закон. А щом си една жива искра, щом си един запален светилник, непременно ще те сложат в творчеството.

Бог не е престанал да работи, Бог не е престанал да сътворява. Следователно, той те чака. Тъй както земеделецът чака да узрее житото, да вземе плода му, да го занесе в хлебарницата и да опече хляб, така и Бог чака да можеш да се организираш, да дадеш плод, който да се пренесе в общата Божествена съкровищница, или в общата Божествена светиня, за да можеш да послужиш на майсторите, на боговете и на Божия дух.

Ученико, в цялата тази мъдрост стои проявената върховна Божествена идея. Тепърва ти трябва да проявиш интерес, да проявиш мъдрост, за да можеш да откриеш началните заченки, които са вече твой свят, твой периметър.

Ето как трябва да цениш себе си. Не да се надценяваш, не и да се подценяваш, но да цениш Божественото, което укрепва в тебе като идея, за да можеш да възприемеш от Божията мисъл, от Божия ум онази система, която той провежда. Тогава ще знаеш - ако не абсолютно, то добре ще се опознаеш с върховните идеи, които се прилагат по отношение на сътворението.

Защо засягаме този въпрос? Той е въпрос на далечното бъдеще. За да можеш да се ориентираш, да знаеш за Върховия скрит Божи промисъл. Вярно е, ако биха чули някои външни философи материалисти, те биха казали: „Какво ни интересува нас за далечния план, за Върховния промисъл и за някакъв Абсолютен Бог? Най-същественото е това, което ни е необходимо да можем да живеем днес.“

Така е, но тава не е достатъчно. Това ученикът не може да задоволи. За него това място вече няма никаква цена. Защо? Защото той е вече трепет на Божия ум и свещена идея не Божия ум.

Но може би ще се каже: „Трябва да излезем от този свят, да се втопим в по-ефирен свят, за да може най-после да стане някаква промяна.“

Ученико, ако е въпрос за друг свят и там има ученици, но въпросът не става за друг свят. Трябва да се трансформира този свят. От материален свят да стане духовен, да се одухотвори материята, да й се влее живот и да й се даде чутка душа, която да внесе трепет на Божествената мисъл.

Това е то новото и същественото тук на земята. Ако е въпрос за другите сбери и светове и там има йерархии, и там подготвят души, които са вече организми на големите слънчеви ядра. Сега, когато се създава една нова вселена, един нов свят и ти трябва да станеш един организъм. За този свят са идвали много учители от светлите сфери и царства, за да внесат елемент за върховната идея.

Сега ние ви даваме един елемент, чрез който да си послужите във всеки даден момент. Той е: винаги възприемайте трептенията на Божия ум. Само тия фактори са, които ще разрешат всички въпроси. Няма да остане тайна. Досега всичко е било скрито за тебе, всичко е било тайна у Бога. А когато ти възприемеш трепетите на Божествената мисъл, на Божия ум, тя ще разкрие тази тайна. Колкото и Върховният да я пази, щом е проникнала неговата мисъл, тя ще стане достояние. Пръв човекът е искал да стане като Бога и сега се лансира тази идея, че човек трябва да се върне в Бога, т. е. трябва да представлява една върховна идея, т. е. по форма и образ да стане слънчево или силово ядро.

Ние няма да го вземем като слънчево, а като силово ядро, което се ползува от енергиите, от силите на слънцето - от електрическите енергии, от магнетичните енергии, от психичните, от космичните, от атомните енергии и т. н., и т. н.

Колкото и да е труден пътят, колкото и да е мъгливо, тъмно, все пак в ученика настава едно прозрение, едно озарение и тия фактори проведряват неговия свят, неговото небе и той е олицетворение на една върховна сила.

Ние не казваме свръхестествена, а върховна сила, върховно естество, нищо повече, т. е. префинено, пречистено, кристализирано естество. Има ли нещо материално, то съдържа и материята, и психиката, и космоса, и атома, и рентгеновите лъчи, и електричеството, и всички фактори в битието. Следователно, не може да става въпрос за някакъв материализъм, а става въпрос за силово ядро.

Какво представлява това силово ядро? Това силово ядро е именно сложната върховна идея. А върховната идея е, която представлява върховния разум. Там където има върховен разум, там има вече система. А щом има система, там има вече деятелност, способност, има качества, има чувства, има и действие. Колкото и да разгръщаме онова върховно състояние, колкото и да правим опити да го открием, все пак то остава още непълно, непонятно, защото ученикът трябва да се изгради наново, при нова база. В него трябва да се внесе нов строителен материал и ние именно точно това правим. Вземаме от върховния материал и внасяме в неговата душа, в неговия дух, в неговата воля, в неговото сърце и в неговите чувства.

Когато говорим, със словото ние внасяме такъв материал. С присъствието си ние внасяме космичната и мистичната материя. Ние искаме напълно да обогатим ученика, да не бъде оскъден, да не бъде в нужда и да каже: „Откъде да зная и какво да правя?“

Винаги да има материал и то най-префинен, най-изящен, т. е. клетки, организми на Божия ум, които са така живи, така трептящи, така хармонични. И ако е могъл напълно да се съсредоточи, да получи пълно спокойствие, той би чул този прекрасен, хармоничен свят, и чул един прекрасен говор, би слушал една прекрасна Божествена ария.

Ето какво е вглъбяване - да няма вече нагоре, надолу, настрани, а да има едно състояние на силов център. И ще знаете: колкото по-системно се организира този силов център, толкова повече той ще бъде привлекателен магнит, привлекателно ядро и всички тия висши енергии, всички тия умствени ядра ще бъдат привлечени от него.

Ето какво значи да бъдеш способен, да бъдеш гений, да бъдеш композитор, художник, поет. В тебе трябва да се съчетаят висшите елементи, висшите организми и клетки. Когато Духът поиска да опита някои области, със способността и силите на тези възвишени фактори, ти ще можеш веднага да проникнеш във всяка загадъчна тайна. Ще можеш, защото тогава Духът ще те повдигне, ще затрепти у теб. А там, където има трепет, има върховен промисъл.

Ученико, колкото и да ти разкриваме върховните области, ти още не можеш да имаш този гениален ум да схванеш всичко това, но можеш да имаш едно, а то е: да обединиш своите духовни сили като ум, душа, дух и да стане вече едно ново преустройство с новите елементи и материали, които са взети, които са донесени от върховните светове.

Ти си едно светло бъдеще. Защо? Защото по начало твоят дух и твоята душа са искри от Великото начало. А където има проявено Начало, там има бъдеще.

Ето къде е устройството, ето къде е сътворението, ето къде е майсторската способност. Ти си повикан да следваш Школата на великите майстори. В тази Школа ще се запознаеш с много елементи и ще работиш с много енергии. Досега си работил с груби елементи и си се движил с груби енергии, а сега ще се трансформира и ще се преорганизира личният твой свят. А една преорганизация в теб ще има и влиянието на върховната идея.

Сега е епоха на пресъздаване, епоха на преход, но за да станат тия промени, необходимо е сила. Затова ние наблягаме за силовите ядра, на силовата система, защото колкото и да ви говорим за дивния, за чудния план на великите творци в битието, то ще бъде още отвлечено и чуждо за вас. Ще бъде чуждо дотогава, докогато това пресътворяване не стане лично с вас. Щом се пресътвориш, влизаш вече като един важен елемент във върховната лаборатория, който ще бъде най-щателно проучван, анализиран или ще го разпадат.

Защо? За да се излъчи онази вътрешна сила, онази вътрешна енергия, онзи вътрешен живот, който е необходим за всемирното творчество.

Сега Божият дух няма да си служи както в миналото - човек да греши и да праща някакъв ангел да го изпъди от неговото място и го отстрани за много векове и векове от благоприятните условия. Сега грехът се ликвидира не място, веднага. Движението не се спира. Ако в миналото е трябвало да се затвори вратата, сега вратата не се затваря. Сега на място се ликвидира.

Ето една нова епоха, една нова програма, един нов промисъл, една нова способност, една нова система, едно ново влияние, един нов творчески елемент. Сега на ученика от Върховната вътрешна школа му се предава един нов творчески елемент. Той ще получи това, когато напълно се завърши като върховна идея. Това е неговата награда, с която ще се награди, но необходима е богата, плодовита идея. Всичко ще се преобрази: и говора, и словото, и чувствата, и еманациите, и движенията. Всичко ще се преобрази. Ще настъпи едно мислещо състояние. От мислещото състояние ще се оформи този силов център. А от силов центът ще се оформи във върховно ядро. А върховните ядра ще дадат върховните идеи. Върховните идеи са Божи ум, движение на Божествената мисъл.

Привилегия е за ученика в този несъвършен образ и в тази несъвършена форма да се ползва от трептенията на тези идеи. Щастие е. за ученика да се привлече и ориентира в едно ново направление, Делта му е системна цел. Неговият минал запас се взема, трансформира се за новото му състояние.

Ученикът казва още: „Кога ще можем най-после да влезем в това съвършенство?“

Сега. Друго не можеш да мислиш, на друго място не можеш да ходиш, друга светлина не можеш да даваш, друга идея не можеш да провеждаш, защото цялата ти мисъл е ангажирана с бъдещите върховни проекти на твоето съвършенство. Ето защо ние казваме: колкото по-често се прави връзката, толкова повече нещата придобиват реален образ. А този образен свят дава напълно олицетворената идея.

Да стъпиш върху пластичността на Духа, това е едно блажено състояние, това е едно завидно състояние. За да се склони Духът да стъпи върху пластичността на ученика, това е голяма заслуга. Но ученикът не трябва да се страхува. Той трябва да изхвърли страха и дълбоко в себе си да каже: „Аз ще стъпя върху пластичността на Духа, за да изживея неговото състояние.“

Само така той ще се подготви, само така той ще се посвети.

Но ще се възрази: „Къде е това място, къде е тази сфера, където да почувствам, че съм стъпил върху пластичността на духа?“

И мястото, и сферата са в твоето вътрешно състояние. Да се освободиш от бурите, да се освободиш от вълненията, то значи да си някъде на тишина. А тишината ще намериш само при тия състояния - да си стъпил върху пластичността на Духа. Там няма твърда материя, груби изживявания, а има едно дълбоко вътрешно вдъхновение. Това е вътрешният живот, вътрешното състояние.

От каквото и гледище да провеждаме идеята, тя винаги ще бъде център. Но има гледище, има място, има пространство, от където може по-скоро и по-лесно да се дойде до тази централна идея, а именно - мястото и състоянието на Върховната вътрешна школа може да даде това ускорение.

Трябва да се ускори движението, трябва да се ускорят енергиите и мисълта. Понякога ускорението изгасва светлината. Ускорените енергии угасват елемента на светлината, но това си е в реда на нещата. Там където има движение, има и следствие. А последствията се изразяват в процесите.

Ученико, тия неща ти добре трябва да знаеш, защото ще има да работиш с особен род енергии - психични, космични, мистични енергии. За да можеш правилно да съпоставяш, правилно да съчетаваш тия енергии, трябва да предвидиш, трябва да знаеш, че ти са необходими известни средства.

Какви са тия средства? Ако електрическата лампа изгасне, непременно трябва да се постави газова. Или, ако изгасне психическата светлина, непременно трябва да имаш онези елементи, с които да уравновесиш своята психика. Ако пък изгасне космичната светлина, трябва на имаш готов дух, силен дух, който веднага да направи скачването, за да не стане прекъсване.

Това са все средства. И ученикът е едно такова средство. Когато светлите сили предприемат нещо, да проведат едни състояния в други, те си служат именно с тия фактори - човека, животното, растението или минерала, това е една сложни наука, едно сложно изкуство, което и с милиарди години да го изучаваш, пак ще остане нещо в тайна.

Като казваме и ученикът е едно такова средство, то ако някое висше същество има да проведе една система по отношение човешките души, то ще си послужи с някоя посветена душа - като светилник или като лампа.

Ето как сте необходими на Върховното ръководство. Ето как трябва повече да се обогати тази върховна идея. Ето как трябва да затрептя това силово ядро.

Но за да бъдете употребени, за да бъдете използвани, трябва да имате съдържание. Както в лампата трябва да има петрол, както в електрическата лампа трябва да има металически телчета, така и в ученика трябва да има една сложна инсталация.

Кое може да бъде неговата сложна инсталация? Неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля и неговите способности. Казано е в писанието на миналото, че Духът е грабнал един от Христовите ученици и го отнесъл на известно пространство.

Защо го е отнесъл? Защото е бил необходим там този елемент.

Преди малко ние казахме, че няма горе и долу, настрана и далеч, а сега казваме, че Духът си послужил с един елемент, грабнал го и го отнесъл, където е необходимо. Сега е именно един преход. И тогава е било преход - разместване както на пластовете на земята, така и на племената по нея, и на флората по нея. И, ако сега Духът ви вземе, къде ще ви отнесе? Докато дойде Духът, той ще одухотвори и самите вас, и околната среда, и атмосферата, и пространството.

Тази е свещената работа на Духа - на дадено място да извърши върховните процеси, да завържи и една върховна идея.

Тогава идва мисълта: „Дали трябва да отидем някъде - в Египет, в Йерусалим, в Лондон или в Москва?“

Там където Духът те е намерил, това място е свещено за теб е. Така трябва да се гледа на нещата - широко, защото всеки кът, всяко местенце, всяко елементче, всеки план е промисъл на Бога. няма чуждо място. Цялата земя е на ваше разположение. Тя е ваша. Всички планети са ваше място, са на ваше разположение. Цялата звездна система е ваше състояние.

Но за да присъствате на друга планета, трябва да се излъчи от вас физическото тяло. А излъчване ще стане само, когато станете силов център. Трябва да имаш сила, за да преодолееш тъмните сили, които всеки момент могат да попречат. Ето защо е необходима една вътрешна подготовка и ние точно сега говорим специално за Върховната вътрешна школа, занимаваме се с вътрешния живот, с вътрешната подготовка.

Когато ученикът напълно овладее своя вътрешен мир, т. е. когато напълно се проведат скритите замисли в неговата душа, тогава той ще получи една особена закрила, та когато направи опит да се излъчи, да запази тялото си и да го ориентират по направление на дадената планета. Без такъв пазач е опасно. Щом станете обект, щом заработите за тази върховна идея, все ще се намери някое същество да ви помогне,

Трябва да откриете духа на земята, да конферирате с него и да ви даде известни указания. Едни учени казват, че земята същества от 8,000 години, други от 5,000 години, но никой още не е казал истината от кога датира устройството на земята. За нея знаят само великите учители, на които е предаден плана за устройството. Те познават този план и могат да си послужат с него, но ако биха казали на човешките същества, те биха го взели за фантазия.

Великите учители не са намерили още силови центрове и бази, за да приложат това космично устройство. Но това е бъдеще. Въпросът е сега вие да получите един вдъхновен вътрешен живот, който да възпламени у вас енергиите за повече творческа работа. Ако един ученик създаде една творба, макар и малка, тя що го вдъхнови. А едно такова вдъхновение е от голямо значение.

Тепърва на вас предстои да се вдъхновявате и да се стремите към този силов център, за да не търсите помощ и влияние от никъде другаде. Този силов център е всичко, защото у вас е проведена една много сложна система. И ако тази система един ден напълно се прояви, тя ще даде възможност да се запознаете с тия същества, които биха рискували да ви отведат на някоя друга планета.

Но, когато и да е, вие ще отидете. Като напуснете физическото тяло, ще има да ходите по планетите. Но и тогава не можете да скитате така безразборно. За вас ще се организира специална екскурзия. Ще минете през много препятствия. Ще зависи от материала на вашето духовно тяло - дали ще може да издържи атмосферата на дадена планета. Вие имате наистина физическо тяло, астрално, ментално тяло, но тези тела са под влияние на земята. Телата на другите планети съвсем не са еднакви с телата на земята. И там материята е в качества. Казва се ментално тяло, но има една разлика, в смисъл, колкото една планета е по-усъвършенствана, толкова тия централни излъчвания са по-ефирни. Следователно, дадената душа придобива едно ефирно ментално тяло. Затова е важно на коя планета живееш, от кое слънце се огряваш.

Но когато ученикът овладее небесната динамика, когато ученикът овладее небесната астрономия, тези неща ще ги знае вече.

Ученикът трябва да гледа на нещата широко, необятно, за да не се ограничава и да се изражда, но да има полет към всестранното, към върховното, към идейното, към безграничното, дори бихме казали и към абсолютното. Всяко друго учение, което изключва тази идея, е назадничаво, ограничено.

За да може ученикът всестранно, основно да овладее върховните идеи, които са плод на светлите същества, ония същества, които са в пълна хармония с Божествения промисъл, с Божествената воля, ония същества, които имат преизобилна светлина, т. е. които провеждат светлината като тон на словото, като живот на душата, за да има тия върховни идеи, които могат да го построят в най-съвършен образ, да му дадат най-изящна прекрасна красота, ученикът трябва да научи изкуството да прониква в по-висшите светове, да може по-дълго време, повече моменти да присъства в ония богати съчетания на мисъл, на чувство и на идеи.

За да придобие този кураж, да да има тази сила, нему му е необходимо да има фактори, които да го подтикнат към това, т. е. да има една богата жизненост, която да е изразител на първичните фактори. Тази именно жизненост е прилива на Духа. Без този прилив ученикът не може да овладее върховните идеи.

Но ще кажете: „Нали ученикът е дело ла земята - там където има обикновени занимания, където има обикновени идеи, защо е необходимо да се занимава с върховните идеи?“

Ученико, ние казахме: ти си поначало един върховен замисъл. Твоето потекло, твоята жизненост, твоят живот е тръгнал по онази светла линия, която има състоянието на Върховния промисъл. Следователно, никога не подценявай себе си. Напротив, винаги заставай на онова положение, на онова място, където да бъдеш близо до върховния прилив:

Колко много ти трябва този върховен прилив. Това е една богата среда, в която Бог присъства, Бог мисли, Бог проектира, т. е. среда, която е богата на Божествена жизненост, на Божествен живот.

Ще кажете, че искате да направите това, но не знаете как. Точно Школата ви дава образи, Школата ви дава формите, жизнеността, Школата ви обогатява с идеите. Това което ти не знаеш, това което ти си забравил, Школата има за задача всичко основно да ти напомни и да те опознае. Без Школата ти си във вечна инволюция. Няма фактор или явление, което може да те спре по пътя на инволюцията. Единственото място, единственият оазис, който може да те приюти, който може да те задържи, да те възпита, да те образова, да те подготви за нов възход нагоре, все нагоре към върховните идеи, това е Школата. Най-същественото за ученика е неговия ум да бъде така подготвен, така възпитан, че винаги да се занимава с върховните идеи. Единствената наука, която ученикът трябва да проучи и да овладее, това е науката, това е изкуството на върховните идеи.

Ето, това е един идеален, прекрасен, кристален свят, това е една среда, където ученикът изживява ново състояние, състояние на прилив на върховните идеи. Колкото повече идеи минават през неговия ум, през неговото съзнание, толкова повече той се о обогатява и става един светещ фактор, една светеща сила, един нов по състояние свят.

Единственото постижение, което ученикът трябва да има, то е, да се подчертае като един нов свят. А този нов свят ще бъде населен, ще бъде обогатен с новите върховни идеи.

Ето къде е най-същественото и най-положителното състояние на ученика - да може да приюти при себе си, в себе си словото на върховните идеи.

Но ще се възрази: „Как да знаем за тях? Ние никъде не виждаме да са въплътени тия идеи. Откакто сме се родили, виждаме все едни и същи неща, все едни и същи представи, форми и образи.“

Да, вярно е. Когато ученикът се намира в образния свят, така е. Той се занимава с формите. От тях съчетава образи като голям художник, мъчи се да пресъздаде както своята атмосфера вътре в себе си, така и около себе си. Това е занимание, това е подготовка, но тази подготовка има известен смисъл, т. е. да подготви така индивида, че той да се добере до ония сложни закони, до ония висши порядки, които съществуват във висшите светове, да може да се добере до онези сложни математически изчисления като един голям астролог, да владее влиянията, въздействията на планетите, на слънчевите системи.

За да можеш да се занимаеш с върховните идеи, ученико, трябва да имаш астрологически ум, астрологическа душа, математически дух. Само чрез тях ти ще се добереш до влиянията, до движението на върховните идеи.

Мъчно ли е това? Да, това е мъчно, но ученикът трябва да преодолява тия мъчнотии, да се интересува от онова, което не знае, да бъде то като някакъв си прилив върху него, да действа то върху него, за чувства, че има едно наблягане, че има нещо, което трябва да се роди.

Това е именно приливът, това е въздействието на върховните идеи, които тепърва ще има да занимават съществата, които живеят по лицето на земята. Досега са идвали учители, възпитатели, посветени, адепти, жреци, все в името на тези върховни идеи, да дадат на ученика насока, дисциплина, а от сега нататък всички учителя, жреци, посветени, ще дойдат чрез своята мисъл като прилив на идеи върху ученика и той вече няма да чака нов Месия, нов Учител. Епохата на Учителя се завърши. Идва в помощ приливът на върховните идеи. Те ще заговорят дълбоко в ученика, те ще разкрият всестранните необятности пред погледа на ученика, те ще му дадат възможност да се издигне в по-високи, в по-висши светове, за да може да подготви своя слух, своето обоняние, своето зрение за да види нещата така, както са в началото.

И тъй, никога вече, ученико, не очаквай Учителят да слиза на физическия свят, да се занимава специално с теб, да носи физическите тягости и спънки и те възпитава. Никога вече не искай това. Казвай в своята молитва: „Господи, аз вече Те чух, аз вече Те видях, аз вече Те познавам.“

И тъй, понеже се създаде институт и външният начин на действие се прекратява. Сега имате вече една вътрешна подготовка, един вътрешен ритъм, който се дължи на присъствието на върховните идеи. Следователно за вас вече няма външни учители. Вие завършихте този курс на възпитание. За вас има само Върховен ритъм на Духа, който ще ви разкрива системите на върховните идеи.

Ученикът трябва да знае, че стъпва здраво на своите нозе, да знае, че той трябва да полети към върховните селения и когато иска да срещне своя Учител, когато иска да срещне жреците и посветените, той ще ги търси горе, във висините, във висшите сфери, във висшите полета, във висшите светове. Така, че ученико, никога не занимавай висшите същества, не ги принуждавай да слизат близо до теб, защото, когато слиза едно висше същество между хората, между човечеството, то носи една доста сериозна карма. Всички ония сили, които причиняват пакости, противодействия на това същество, е за сметка на тия същества, които са на физическия свят. Ето защо, недей вече ангажиран тия сили да слизат при теб по образ, по форма. Никога. Но виждай тия същества по състояние, по прилив, по присъствие, по посвещение и безмълвие.

Ето къде е твоето място. Ето към каква висота ти вече си се приближил. И когато влизаш в тази висота, нямаш право да ангажираш съществото да бъде като теб, за да можеш да го разбереш. Не, не са длъжни те да бъдат като теб, но ти ся длъжен да станеш като тях.

Ето какво освобождение се иска. Никога не ангажирай съществата. Нека те по любов да извършат тия преобразувания. Имай само тяхната любезна готовност. Само тогава ще имаш успех в своето повдигане, в своето посвещение.

Никога не ангажирай съществата да идват при теб като лекари, като магистрати, като композитори, художници, но ти отивай при тях. Там те са най-силни, най-влиятелни, най-могъщи. Следователно, ученикът трябва да отиде в Школата, да отиде в Светилището, а не Светилището, не Школата да ходят при него. Този въпрос вече се изживява. Тепърва ще започне вътрешното посвещение, вътрешното проникване. Не случайно е Върховната вътрешна школа. Тя идва в един период от цикъл, от време, когато иска да зарегистрира един нов ред, един нов порядък, който се провежда от върховните идеи.

И тъй, винаги бъди готов да оцениш себе си като една върховна идея. Влагай в тази идея смисъл, съзнание, влагай живот, влагай просвета. Така ще просветне твоето съзнание и ще се слее с онази мирова светлина, която е око на съществата, които провеждат върховните идеи. Всякога гледай на съществата като върховна зеница. Ние ви говорихме за тази зеница. Ние искаме вече ти да опознаеш този език, да разбират от тия термини и когато съзерцаваш светлината, да знаеш, че тя е зеницата на Божието око.

В желанието си да те освободим от многото форми, от многото ангажименти, дори от многото задължения, защото ти казваш: „Господ дойде при нас в образ и подобие, ще ни покаже пътя към светлината и ние ще тръгнем по него,“ ние ти казваме: Ученико, Господ дойде вече при теб. Показа ти пътя, показа ти светлината. Следователно, никога няма да ангажираш Господ да идва при теб и наново да се въплъщава, наново да изживява скърби и страдания, защото няма да се освободиш от своите задължения. Сега се иска от теб нов полет, нов ритъм на Духа. А копнежът на твоята душа е да се повдигнеш по-горе, за да можеш да бъдеш под пряката сянка, под прякото обаяние на върховните идеи.

Така ти говорим, защото последни са вече изпитанията ти, последни са вече задълженията ти. Освобождавай се. Недей да мечтаеш друг да бъде ясновидец и да те води по пътя. О, не. Ти ще бъдеш ясновидец, ти ще бъдеш водач, ти ще бъдеш онзи рицар, който ще води своята дружина.

Такова място ще заемеш. Не може вече да живееш при атмосферата на ангажиментите. Освобождавай се. Освобождават те. Следователно, нека тази твоя Светиня за твоя дух и твоето съзнание, даде едно ново преобразование в целия твой мир, в целия твой свят.

Ето, това е новата обстановка - нова обстановка, за която само си мечтал някога, мислил си, че тя никога няма да дойде, както безверникът мисли, че когато умре, никога наново няма да се роди. Но за ученика на Върховната вътрешна школа обстановката е изменена. Нова обстановка, нов ред и порядък, нови принципи, нови идеи, които преобразяват съвършено съзнанието и мисълта. Това ново преобразование ще даде в резултат пълна независима свобода.

Трябва да бъдете независими. А за да бъдете независими, трябва да се подчините само на един институт - на Върховната вътрешна школа. Това е вашият единствен ангажимент. А ще дойдат дни, когато и оттам ще ви освободят, когато ще се качите високо при великите учители, при ангелските сили, при великите посветени, при светите жреци. Тогава ще бъдете свободни и от Върховната вътрешна школа, защото тогава ще бъдете върховна идея.

Колко са необходими върховните идеи. А чрез кого ще се приложат те по лицето на земята? Чрез кого ще бъдат те възпитание за човечеството? Само посредством ученика. На него е дадено доверието, че чрез върховните идеи ще може да зарегистрира върховните начала между съществата.

И тъй, ученико, може би ще се почувстваш съвсем самотен, откъснат от присъствието на Учителя на физическия свят, откъснат от присъствието на посветените на физическия свят, откъснат от присъствието на жреците на физическия свят, но те вече са безплътни същества, те вече са освободени да се жертвуват на физическия свят и да спасяват твоя физически мир.

Така повдигнат, така обогатен с върховните идеи, изкачвай се със своята мисъл, със своето съзнание до тия върховни предели, за да можеш да въплътиш все повече и повече тия идеи в утробата на твоята душа.

Така заченат от тия върховни идеи, в теб ще проиграе този мъдрец, това висше същество, това етерно същество и ще те импулсира, ще те радва. То ще ти даде призванието баща и отец. То е, което ще те повдигне към бъдещето и ще ти разкрие всемира, защото то по начало е върховна идея.

Ражда се вече новото а теб. Това но о ще даде нова обстановка. Тя е Върховната вътрешна школа.

Пази тази върховна обстановка, украсявай я със своята мисъл. Мисли за нея. Украсявай я с чудни прелестни цветя, идеи и светлинни образи. Колкото повече я украсяваш, толкова повече ще са чувстваш, че си в една нова обстановка, че вече се подаваш на нещо велико, Божествено, че то може вече да се задържа при теб, за да стане твой свят. Така само, ученико, ще възпиташ онези възвишени добродетели, които по характер, по система са Божествени начала.

Единствено върховните идеи ще те опознаят със законите на Върховната вътрешна школа. Единствено върховните идеи ще те запознаят с дълбокия вътрешен промисъл на. Бога. Следователно, бъди идеалист, краен идеалист, който може най-умело да провежда всяка върховна идея.

Помни, че ти живееш в полето на материалистичния свят, във веенето на материалистичната мисъл. Ти ще бъдеш единствения отпор на тази материалистична мисъл.

Ти си, който ще вдъхновяваш съществата посредством прилива на върховните идеи. Следователно, бъди на мястото си. Заемай онова място, което е подготовка за повече прогрес, за повече проникване, за повече прозрение. Има такова място. То е Върховната вътрешна школа.

Бъди школник. Въди учения на новите върховни идеи. Те са, които ще те узаконят като верен син, като истински и роден син на мировата светлина, на мировия Дух, на мировото съзнание. Те са, които ще те определят като сияеща мирова любов.

И тъй, обикни тия сфери на мировите идеи. Проявявай любов към всяко едно същество, което обръща поглед, което издига вече соята душа към по-висши сфери. Така да се кристализира, така да се украси твоето съзнание, че да бъде светилище на висшата мирова любов.

Няма вече слабости за теб. Всички ония състояния, които са останали като порив в теб, се вече преобразяват, стават вече нова обстановка.

Помни, помни, че времето за теб е съкратено. Макар и да си пред вечността, макар и да си пред безкрайността, времето за теб вече се съкращава. Това е един Божествен процес, който се извършва по отношение дадени същества. Това е един преход на дадени същества, които трябва да минат в по-висшите светове. Ето защо ученикът се поканва да може да схване, да разбере тази нужда на неговия духовен свят, на неговата душа.

Това е една нужда и то навременна нужда, интензивна нужда. Колкото ученикът и да се приспива, у него душата бушува, защото влиянието, проникването на новите идеи е вече нов прилив в света на душата.

Новата обстановка дава на ученика нови знания, нови познания както за земята, за природата, за растителния свят, за минералния свят, така и за световете и на другите планети, на другите слънчеви ядра и системи. Следователно, за него вече няма застой, няма покой, т. е. няма утешение. Покоят и утешението са били, когато е било необходимо да се бори с нисшите царства, с нисшите пориви. Но сега, когато Вътрешният институт го е подготвил, дава му се вече ново съзнание, влива му се вече нова мисъл, дават му се вече нови представи, той не може да бъде спокоен, неговата душа не може вече да се подчини на някои нисши фактори. Тя ще хвръкне, тя ще полети, тя ще произведе ефект, ще произведе нови състояния. Следователно, ученикът се намира в един особен преход. В него вече е поставена нова система за развитието му, т. е. неговата мисъл става вече една системна мисъл, неговите желания стават вече системни желания, неговия устрем е вече системен устрем. Следователно, новата обстановка е създала нови начала.

И тъй, когато ти говорим в този дух, ние имаме за задача да те въведем в новата обстановка, да те поставел на нов пиедестал, да те възкачим на ново стъпало от голямата стълба и най-после да те освободим от мисълта да ангажираш съществата. Никога не казвай: „Когато се моля нали ангажирам съществата?“

Молитвата на ученика от Върховната вътрешна школа е върховна идея. Той вече не пости, не плаче, защото вече не е нуждаещ се, а е способен работник, фактор. Той е вече художник, поет, композитор, учен, идеен.

Защо е в положение на ненуждаещ се? Защото този който е в прилива на върховните идеи, той вече не се нуждае, а е длъжен да работи, да дава, да твори, да пресъздава. Няма вече болни, няма вече лекари, гостилници, касиери, бакалници. Той пие живот от изворите на върховните идеи, той се храни с безсмъртния хляб на хлебарниците на върховните идеи. Следователно, неговите нужди са вече пламенни идеи, които проникват във всемира, в необятността.

Това е новата обстановка, която има за задача да хвърли повече светлина, да изясни повече небето, да направи по-достъпни слънчевите ядра, т. е. да открие, да разгърне покривалото на висшите светове, на ангелските светове. Те ще бъдат новата родина за ученика. Тогава той няма да бленува да види едно ангелско същество, едно посветено същество. Тогава ученикът ще забрави, че е нуждаещ се да копира някои нови идеи. Той е вече фактор, той е вече осезание, прилив на върховните идеи.

Но ще кажете: “Слаба ни е представата за това, което ни се говори.“

Ние не работим вече с кирката на представи. Тя е стара мярка. С нея работят още художниците, музикантите, хората на изкуството. Те казват: „Да имаш богати представи.“ О, не, да бъдеш върховна идея, това е същественото, това е върховното. Щом се превежда този върховен начин на идеи, на възход, ученикът е осигурен по всички правила. Може би ще има някои малки изпитания, но той е вече осигурен, защото е белязан, имат го в предвид. очакват от него, защото той запълва едно свещено място във Висшите светове. Те знаят, че той е вече светещо звено в общата възходяща верига . Следователно, не е самотен, не е забравен. Той е вече свободен от родовите връзки, от семейните връзки, от националните връзки, дори и от планетните връзки. За него планетата е украса на битието.

Защо е украса? Когато съществата от висшите светове насочат своите телескопи, те ще видят как известни планети блещукат в пространството и знаят, че те са поставени да украсяват Божественото битие. Следователно, земята е една украса.

Тогава, как трябва да се чувства ученикът при тази нова обстановка? Трябва да бъде подобен на тази украса. Трябва да бъде красив.

Кои елементи преобладават в красотата? Елементите на светлината - багрите. Те са същественото в украсата.

На кои органи отговарят? На зеницата, защото тя вижда красотата.

А кой импулсира тази украса? Духът, защото Духът е начало на всички планети, на всички украси в сътворението.

Така знай, ученико. Там където е красотата, ще знаеш, че присъства импулсът на Духа. Там където е идеята, познанието, ще знаеш, че присъства сам Бог, с всичкото свое величие, с всичките свои начала.

Най-богатото същество, най-плодовитото същество, най-красивото същество, най-великото същество, това е Бог с многото възможности. Колкото повече се приближаваш към този чуден Божествен свят, толкова повече идеите на върховните стимули стимулират твоя свят, твоя дух и твоята душа и те придобиват новата обстановка.

Ти ставаш вече радиираща жива светлина. А ще знаеш, че за светлината няма препятствие, няма стени, няма прегради. Тя прониква със своя етер навсякъде.

Ето твоето бъдеще - да проникваш като светещ навсякъде вече като една върховна идея, в която има абсолютен порядък, абсолютен разум, абсолютна светлина.

Когато засягаме естеството, веществото, състоянието на тия висши проблеми - върховните идеи, ученико, задълбочи своя дух. Нека той се научи, по патя на светлината, по-лесно да прониква във висшите предели на Божествените идеи. Дай свобода на своята душа да литне в царството на върховните светове, на ангелските светове, за да може и тя, заедно с тия същества да тържества, да изживява великите красоти.

И така, когато приближаваме до ангелските светове, когато те изкачваме до висшите светове, ние не се страхуваме, че ще се върнеш назад, защото знаем, че копнеещата ти душа, копнеещия ти дух са определени да бъдат едно ново проникване, една нова обстановка. Ние не се страхуваме, че светлината ще ви стопи, защото и светлината ви открива пътя, и тя самата е път за вас, за да може при обстановка на видело, при обстановка на светлина да постигнете нова среда.

Никога не отпадайте духом, за да не ви владеят нисшите същества, за да не ви занимават със своите материални проблеми, със своите социални или духовни проблеми. Никога. Въдете по върховете, за да нямате нужда от долините, от низините.

Такъв е Духът, такова е веенето, което е проектирано към съзнанието на ученика. Бъди достоен. Бъди онзи, който не ще съжалява, но напълно ще се радва, защото ще се осъществи твоят блян, твоят копнеж да бъдеш в средата на съвършените.

Бъди в тази среда, защото тя ще те освободи от многото термини, от многото фактори, от многото вярвания. Една вяра имай - върховните идеи. Те са утрешното твое. Те са и на цялото човечество, но за теб дойде преходът. Свършиха се дните, свършиха се годините, свършиха се и вековете. Назад е страшно, напред е трудно. Но предпочети трудното пред страшното. Предпочети светлината пред тъмнината. Предпочети живота пред смъртта.

Това ти завещаваме, за да можеш да бъдеш дееспособен и когато провеждаме нашите занимания, нашите идеи, ти ще бъдеш напълно спокоен да не се влияеш даже и от нас, да не се влияеш от идеите, да не са влияеш а и от светлината, но да бъдеш пълно въплъщение на нови идеи.

Малко е пространството, което те дели от реалността. Близо е върхът, до който ще стегнеш горе. Бъди издръжлив. Още малко издържай. Бъди упорит, характерен, тъй както са характерни мировите закони. Те опущение не правят. Ако би имало опущение, би се срутило сътворението, биха загаснали слънцата, би станало хаос. А вие виждате колко законите са упорити, системни, какъв изящен порядък, какво равновесие, каква хармония цари в миросъзданието. Следователно, и ти трябва да бъдеш подобен, в нищо не трябва да отстъпваш. Това е характер, това е идея, безсмъртна, върховна, Божествена идея.

Бъдете идеи на прекрасните светове, на чудните, на търсените, на желаните светове. Бъдете вечно търсени.

От кого? От нуждаещите се. Бъдете вечно познати.

От кого? От светлите сили.

Не допущайте вече тъмна мисъл, за да не бъдете скрити пред очите на светлите сили. Те не обичат да гледат в тъмнина. Бъдете винаги като светило, за да ви имат в предвид и ви поставят при по-добра среда, в по-завидно място, да ви приготвят вечеря, обяд, да ви приготвят дрехи и всички средства за минаването ви от свят в свят, от планета в планета, от ядро в ядро, от сътворение в сътворение.

Нека да блести тази звезда на твоето чело, ученико, да се възпламенява все повече и повече от върховната светлина, която е израз и върховна идея.

Ученико, колко желаем да бъдеш тази върховна идея, за да заемен завидно място в сътворението. Тогава Бог ще завърши своето дело. Докато не влезеш като съграждащ елемент в неговото сътворение, то? няма да престане, няма да си почине.

И тъй, щом обичаш Бога, бъди вече съграждащ елемент. Нека твоята любов така да се прояви, че наистина да зарадваш Духа, сърцето на Бога.

Нека тия пламенни, тия вдъхновени мисли създадат вече нови същини, нови състояния за вашата мисъл, да имате една вибрираща, една пееща мисъл, да имате едно пламенно, едно красиво сърце.

Към това ви зове Духът, към това ви зове цялото светло небе. Обичайте случаите, обичайте моментите, защото те за вас са най-свещеното, най-чистото.

Обичайте присъствието, обичайте прилива, защото те са потоците, които ще подхранят вашата душа и вашия дух.

Обичайте Бога, защото той е най-голямата любов в миросъзданието.

Обичайте неговото дело, обичайте неговите вселени, защото те са чудните върховни идеи на неговия промисъл.

И тъй, за в бъдеще имайте в предвид новата обстановка, която ще даде най-добрите условия, най-добрата атмосфера за проектирането на върховните идеи.

Не се обвинявайте, не казвайте, че нямате добри условия, че атмосферата не е благоприятни, че управлението или други някои фактори могат да бъдат причина да бъдете в новата обстановка, но бъдете трептящото Божие сърце, чудно хубавата, красива Божия мисъл след срещата с Върховното ръководство.

Обичайте случаите, направете ги като система и строго я защитавайте. Това е характер. Ние ви казахме, че ви освобождаваме от тия системи, но тогава, когато се оформи напълно една от върховните идеи. Ние сега « я оформяме, ние я рисуваме, дяламе, чукаме върху нея, за да можем да я оформим. И когато я оформим, ще и вдъхнем душа, за да стане нов, жив образ. А щом стане такава, тя ще може добре да се движи, ще стане движение. А щом стане движение, тя придобива вече среда на състояние.

И тъй, за да имате богат репертоар, за да имате богати перспективи и идеи във вашето съществувание, когато ви превеждат учението на Великото всемирно бяло братство, трябва да защищавате с кръвта си, с живота си всичките си богатства, т. е. новата обстановка, т. е. Върховната вътрешна школа, защото ако сега изпуснете този момент, никоя сила не би се ангажирала да ви има в предвид, а ще ви поставят като средство да се качват другите духове нагоре.

Достатъчно сте били стъпала. Сега бъдете пространство, необятност. Така да сияе вашият дух, така да свети той, че никога да не допуснете отрицателната мисъл, че може да бъдете в пространството без път и място, без състояние. О, не. Вие сте строго организирани. Вие вече влизате в една богата системна организация - организацията на Бялото братство. Всичко трябва да знаете. Да няма въпрос, който да е в тъмнина, да няма тайна неоткрита, защото тайните са за невежите. Неоткритите неща са за недоразвитите.

Престъпление е за ученика да казва, че има тайна, че има неоткрити неща. Една върховна идея, въплътена в теб, ще ти даде есенцията на нещата, ще ти открие вибрите на Божественото сърце. А знаете ли какви чудни приказки са те в Божието сърце.

Да, ще знаеш. От въздействието на всяка планета, на всяко слънчево ядро, ще знаеш за въздействието и възможностите на цялата слънчева система.

Това е истинската положителната върховна астрология. Бъди астролог. Чувствай пулса на слънчевото ядро. Чувствай копнежите и стремежите на слънчевите същества. Това е истинска астрология. Знай за пространството, за разстоянието от слънчевото ядро до всяка планета и до другите слънчеви системи. Това е математика - да знаеш, да имаш този усет в себе си. Той всичко ще издири.

Бъди винаги на разположение но този интиутивнен усет и той ще ти разкаже за чудната необятна прекрасна вселена, която е украшение на Божия промисъл, на Божието трептение, на Божия дух.

Имате най-добрите възможности, имате едни от много добрите случаи. Колко ние искане да прецените това добре, да не се влияете от никакви странични шушукания, от някакви въздействия, че не сте в такт с Мировия учител. Това е учението на Мировия учител - да ви направи една върховна идея. Никакви други идеи е нямал той. Това е неговият венец на знанието - да бъдете провеждана върховна идея в миросъзданието. А всяка мирова идея е върховен закон, който е произлязъл от Божия ум. Божият ум е родил тия върховни закони. А върховните закони са узаконили Божията мисъл като идея. Следователно, върховните идеи са Божии мисли. Добре разберете това. Ние ви въвеждаме в състоянието да бъдете Божествена мисъл.

И тъй, предупреждаваме за бъдещата работа. Нека да приложим някои действия в абсолютност. Това е новото възпитание, което влиза в новата обстановка. Тогава бъдете сигурни, че ще имате добри резултати. Тогава Духът ще се разгърнете излъчи същини от себе си и ще ви разкаже за чудното за вас, за тайното за вас.

Когато засягаме въпроса за върховните идеи, ние имаме за задача да изнесем някои истини, които оформяват, дават полет, дават простор да се издигне ученикът до там, че да олицетворява една такава върховна Божествена идея. Тоя въпрос не може да бъде разгледан между ония същества, които нямат още духовно пробудено съзнание, същества, която нямат още добре устроено духовно тяло, същества, които още не могат да се откъснат от животинския свят. Но когато е дошъл въпроса да се разреши проблема за върховните идея, се навлиза в една наистина доста трудна област, област в която малко, единици същества проникват и то защото там атмосферата, етерът, онези нежни, префинени трептения са така устроени, че само духовно пробуденият може да издържи. Ето защо. Върховната вътрешна школа апелира преди всичко устройство, преди всичко надживяване, абсолютна свобода, втопяване в абсолютната мирова светлина.

Но може би ще се възрази: „Как можем да проникнем в тия етерни тела, в тия етерни организми?“

Ученико, когато устроиш своето тяло, когато устроиш своята симпатична нервна система, когато устроиш своята мислеща система, ти ги устройваш по закона на сътворението, по закона на Абсолютното. Следователно, тия области се постигат, когато ученикът напълно е осъзнал, че е влязъл в аулата на висшия университет, в Божествения университет, т. е. в сложностите на Божествения живот.

Внимавайте в сложността на Божествения живот.

Наистина, трудна е тази стълба, много е отвесна. Трябва труд, преустройство, работа, проникване. Но ученикът не може да стои на едно място, ученикът не може да бъде само в забавачницата, да се занимава с фактите и с образите. Пред ученика стоят същините на нещата, състоянията на лещата, светлината на нещата. Щом е така, трябва абсолютно да се изключи противоположната мисъл, че не могат да се постигнат висшите върховни идеи. Преди всичко ученикът е една върховна идея. Той е една велика Божествена а абсолютна мисъл, която така е оформена, така е изградена, тъй сложно е построена, че няма какво повече да се разсъждава. Много учени са правили опити да създадат работи от стомана, от метал, да създадат на тези роботи движение, подвижност, но това движение е постигнато посредством магнетизма, посредством електричеството, но не е постигнат живот.

Не може да се постигне живот. Животът е нещо абсолютно. Той не се подава нито на форми, нито на образи. Животът е такава субстанция, която дори и най-гениалните духове не могат да отгатнат.

Защо? Защото е върховна идея. За върховните неща трябват върховни средства. А кой може да ги има? Може да ги има само ученикът от върховната вътрешна школа.

Но нима онези учители, които са идвали на земята, не са имали тази възможност? Всички учители, които са участвали на земята, са все от Върховния вътрешен институт, от Върховния вътрешен университет, от Върховната Божествена идея.

А защо тия учители не са били разбрани?

Как ще бъдат разбрани? Как може с обикновеното съзнание да се схване, да се разбере Върховното съзнание? Това не може. Ето защо се подготвят ученици по върховен характер, които да бъдат така свободни в мисли и чувства, които да бъдат така изтънчени по светлина и красота, които да бъдат така устроени, че тяхната усмивка да представлява един светъл Божествен ден, техните очи да излъчват лъчи на върховните слънчеви ядра. Всичко трябва да бъде мирово, върховно. Това представлява едно отлично, едно издържано устройство. Няма да кажем абсолютно.

Защо се подготвя ученикът в този дух? Да могат да се снемат върховните идеи по-близо до планетата Земя. Тя е била до сега лишена от тия върховни идеи. Тя самата е една върховна идея, но е само образ. Не е състояние, не е още душа.

Като казваме, че няма още душа, не трябва да се разбира, че наистина няма душа. Зад всяко едно явление в природата име един великан, един голям дух, който олицетворява явлението. Така и зад планетата Земя стои един великан, който олицетворява планетата Земя, но ние поставяме въпроса, дали само този дух трябва да бъде във връзка с онези велики същества, които населяват другите планети. О, не. Трябва да има наследници, трябва да има синове, посветени, които да подържат живота, които да подържат обаянието на тази върховна идея. Иначе би имало застой, би имало еднообразие, повторение на нещата. Но Всемирното върховно провидение така е устроило нещата, че те вървят по закон, до определения възход на дадената идея.

Кой може да знае по-дълбоките, по-скритите тайни на живота? Който е тайнствен.

Кой може да знае за върховния проект? Който е върховен.

Кой може да знае за Божествения живот? Който е Божествен.

Кой може да знае за Великото начало? Който е начело.

Но всичко това да се постигне, трябва едно коренно преустройство, едно Божествено олицетворение, една е Божествена проекция, едно Божествено миросъздание.

Ученикът така трябва да се построи, че да заличи своето минало. Мило ви е миналото. Всеки се държи за него здраво, като казва: „Ако изпусна това минало, какво ще остане от мен? То е, което ме импулсира, което ме радва. То е моя капитал. Ако забравя традициите, ако забравя правилата, по които съм се движил в миналото, може би ще има такива последици, че ще загубя своята индивидуалност, своето физическо тяло.“

Така мисли ученикът още. Той провежда идеите в умствения свят, но здраво се държи за физическия свят, за миналото. Казва той: „Трябва да вървя наравно с другите, да не преча на никого, да спазвам реда на йерархията, на родословието, на нацията и т. н.“

Прав е. Прав е донякъде, но дотогава, докогато не е възприел принципите на върховното. Но щом възприеме принципите на върховното, нещата коренно се изменят. Старият живот, старото минало абсолютно се стопява, изчезва. Тогава за ученика е все едно, дали е на физическия свят, дали е в астралния, дали е в менталния или в Божествения свят. Той едно знае: върховното състояние.

Това е истината за него. Ток никога не плаче за миналото, за физическото свое тяло, за своите близки, приятели и т. н. Не плаче, защото у него вече има други пориви - пориви на върховно движение, на върховна система, на върховно устройство, на върховна светлина.

И тъй, по пътя на върховното ученикът изживява Божественото състояние. По пътя на върховното ученикът достига до върховните полета. По пътя на върховното ученикът превежда през себе си реките на светлината.

Но светлината река ли е? Като живот тя е река. А там където минава рекичката, там живот се създава. Следователно, там където мине рекичката на светлината, душата се създава. Възприеме ли е един от принципите на върховното, всичко старо вече изчезва, т. е. старите прийоми вече се претопяват. Когато в съзнанието на ученика проникнат стимулите на върховното, той вече има друго проникване в нещата. Той не е вече само на планетата Земя. Планетата Земя за него е вече един скачен съд на мировата верига. А той няма да се задоволи да бъде само в едно звено. Той ще обходи цялата верига.

Това е стимулът на върховното, това е ритъмът на Духа. Ето защо, от гледището на обективното човешко съзнание, ученикът е като че ли нещо ненормално. Вярно е, по отношение на физическите порядки той е ненормален, но по отношение на върховните порядки той е възвишен, Божествен.

Но има и друго положение. Проникнат ли върховните идеи в ученика, той дирижира нисшите съзнания. Те са пряко подчинени, защото устройвайки себе си, той дава модел и за другите.

Защо? Защото той е вече една добре организирана същина - добре спретната, добре устроена, така нагодена, така украсена, че дори и най-висшите същества биха я пожелали.

Ето каква значи образец. Трябва да се преобразиш, да научиш това изкуство на преобразяване. Докато ученикът не научи изкуството на преобразяването, той никога няма да владее изкуството на възкресението. Между възкресението и преобразяваното има една съществена разлика. Да се преобразиш, значи да измениш своето естество, а да възкръснем, значи да се освободиш от всичките естества,

И тъй, проникнат от върховните идеи, ученико, застани на онова място, за което много духове, много посветени са имали пратеници, са давали големи жертви. Свещено е това място. Няма по-свещено място от мястото на свещените идеи.

И тъй, заслужи го достойно, защото от твоето достойнство ще зависят и проблясъците на върховните идеи. Върховните идеи са така големи, че никое съзнание не може да ги обхване. То не може да обхване идеите, но може да обхване процесите на идеите. Следователно, бъди един проблясък на идеите. Затова те готвят. А щом си проблясък, ти навсякъде можеш да проблеснеш, можеш да проникнеш.

Голяма е твоята бащиния, необятна е тя. Навсякъде те чакат като достоен наследник, като посветен син. Навсякъде те очакват. Има същества от другите планети, които чуват за тебе, знаят за теб, но не са те виждали. Те искат да те видят, те искат да те срещнат, те работят за теб, създават добри условия, създават там дворци, резиденции, университети и казват така: „Ще дойде той. Чакаме го да дойде като нов Месия.“

Те доста много се свенят - дали ще бъдат готови, дали ще могат да задоволят твоето достойнство.

Това не са илюзии, не са хипотези. Това е същината на устройството, същината на сътворението. Ако не би било така, какво би било друго? Казвате: „Какво може да бъде друго? Вечно страдание, вечно изгнание, вечен ад.“

О, не. Има вечни неща, но те не са страдание, не са ад. Ученикът трябва вече да излезе от тия хаотични състояния. Той вече е преобразил ада. За него адът е вече рай, хубава плодородна градина. Той не е вече в пределите на Дантевия ад. Даже и Данте напусна този ад. Той го видя във всичката му сила, във всичката му голота, във всичката му страхотност и напусна завинаги ада.

Така и ученикът като Данте е напуснал вече ада. Данте беше срещнат от едно върховно същество, което му показа всичко в ада. Това върховно същество му каза: „Ако не вървиш нагоре, такава е и твоята съдба.“

И така Данте тръгна из висините да търси своята Беатриче, да търси своята любов, да търси красотата, да търси светлите предели, да търси светлите Божествени идеи. Така Данте стана една Божествена идея за света.

Ние имаме за задача да разкрием тия положения на тия велики сили, които са идвали на земята да подчертаят, кое е било онова, което ги е импулсирало. Това са били все върховни Божествени идеи. Следователно, ученикът трябва напълно да бъде озарен от върховните идеи, да бъде напълно осветен от Божествените мисли. Само тогава той ще знае какво да мисли. Много е важно каква мисъл е проектирана в теб и каква мисъл се излъчва от теб. Проектираното е Божественото, а излъченото е твое.

Излъчвай. Излъчвай мисли, излъчвай свежи. топли мисли. за да можеш да получиш притоци от Божествени мисли. Тогава идва законът: каквото дадеш, такова ще получиш и обратно - каквото получиш, това ще дадеш.

Получавай, за да даваш. Давай, за да вземеш.

Такъв по характер е ученикът - щедър, свободен, просторен, всемиров, върховен, велик характер.

Кое същество може да притежава такъв характер? Няма на земята същество, което може да бъде удостоено с такъв характер, с такъв върховен характер. Само ученикът на Върховната вътрешна школа е удостоен с такъв върховен характер, защото притоците на върховните сили са реката, която напоява неговата земя, неговото битие.

Не може без притоци, не може без река. Следователно, възприемайки силите, притоците на върховните идеи, ученикът е вече една всемогъща, една мирова идея, която по състояние и начало е Върховен Божествен промисъл.

За кого се пазят тайните? За кого се пазят приижданията, присъствията? Единствено за ученика, защото само той може да слуша, само той може да отдели време, само той може да се посвети. Така Божествено се съчетавах условията, времето, пространството и състоянията в него.

Казват, че духовно пробуденият изживявал някакъв си упоителен сън. О, не. Духово пробуденият работи, пресъздава себе си, пресъздава цялата окръжаваща среда, пресъздава и планетата, пресъздава и слънчевите лъчи, които минават през него.

Каква голяма, каква колосална работа извършва ученикът, че няма време за сън. Сънят в неговата трудова дейност е изключен, защото няма време за сън, няма време за почивка, няма време за захлас, Ученикът е вече един върховен закон – закон, който регулира нещата в природата, който регулира живота в природата. Следователно, той е новия порив, новия импулс, новото същество, новата особа в живота.

Когато засягаме проблема за върховните идеи, ние не се стесняваме, не се страхуваме, че те няма да намерят място във вашето съзнание. Вашето съзнание се вече изгражда, преустройва се за тия проблеми и затова то идват навреме, макар и вашият дух да ги е чакал след хиляди и хиляди векове, защото така е мислил. Той има едни опитности и то доста сериозни. И понеже е виновен, мисли, че Божественото благословение ще закъснее да дойде. О, Бог не държи на греховете, не държи на престъплението. Той държи на този, който е станал и е тръгнал. Дори той се радва. Но към онези, които не стават и спят, той е тайна, дълбока тайна.

Ученико, едно трябва да знаеш: Бог за тебе не трябва да бъде тайна. Бог за теб е онова любимо същество, което всеки миг е в твоя услуга, в твоя помощ.

Такъв е твоят Бог. Той вече не е дълбока тайна, незнайна тайна. Щом си олицетворение ла върховна тайна, то и Бог е олицетворение в теб като върховна мисъл. Няма вече предели, няма вече тайни замисля, таен промисъл, който да не бъде открит, защото любимият син знае намеренията, знае проектите на своя баща. Любимият син е вече наследник. Баща му открива всички тайни около своя живот. Той нищо не скрива. Следователно, няма тайна. Така и от възлюбления син Бог нищо не скрива, защото той е прям наследник.

Така устройвайте своето битие, така възпитавайте своята природа, че да бъдете олицетворение на върховните идеи. Щом сте олицетворение на върховните идеи, бъдете уверени, че всички посветени сили, всички ръководещи сили ще бъдат в унисон с вашата дейност, защото вашата дейност е ценен приток, ценно движение, ценно вливане в общия миров прилив.

И тъй, когато засягаме великите, нисшите области на върховните идем, ние имаме единствената задача да осъществим великите замисли на Бога върху планетата Земя. Тепърва върху планетата Земя ще се зародят прекрасните идеи. А щом дойде прекрасното, красивото, чистото, няма да има вече отрицателно същество, блуждаещо същество. Всички същества ще бъдат братя, всички същества ще бъдат вече синове, учени и и земята ще бъде вече рай.

Изграждайки себе си по този образен, когато чуеш зова, когато чуеш поканата да минеш от едно състояние в друго, от един континент в друг, от една планета в друга, ученико, бъди готов да възприемеш този зов, тази покана, без да си помислил за миналото, за старото. То нищо добро не ти донесе, а беше причина да те изпратят на земята, на недобре устроената планета

Кого изпращат и къде го изпращат? Има две положения. Или си изпратен като непослушник, като бездарник, като престъпник, или си изпратен с мисия. Завидно е второто. Ако си изпратен с мисия, свърши си мисията отлично. Всеки ще си отговори на въпроса за какво е изпратен. Има едни вътрешни задължения и те могат да се открият само по вътрешен път.

Кой ще ги открие? Вътрешното съзнание. Вътрешното съзнание ще открие вътрешните призвания. Откривайки сложността на върховните идеи, ученикът така се обогатява, че може вече да разпределя енергиите, да разпределя приливите, светлините, т. е. да взема материал и да строи.

Как да работи? Ще устройва себе си по Божествения план.

Кой ще му даде този план? Божественото което е ангажирано от него. Има един Божествен ангажимент.

При изпращането на ученика на земята, известни същества са взели ангажимент за него. Следователно, ученикът е особен ангажимент. Всички закони са строги по отношение на ученика. Но той трябва да бъде свободен от законите. Ето къде е силата.

Кога ученикът е силен? Силен е тогава, когато е светлина, когато е чистота, когато е огън. Когато е лъч, никакъв закон не го хваща, никой не може да го подчини. Кой ще подчини светлината. Кой ще подчини огъня? Кой ще подчини чистотата?

Обогатен с с енергиите, с богатството на върховните идеи, ученикът е една ръководни сила, която превежда същества през най-трудните полета, през най-трудните върхове,

Водачи трябват. И не така случайно се създава Върховният институт. Той има за задача да подготви водачи, т. е. да изработи прекрасни светилници.

От какво ще ги изработи? От злато ли? От сребро ли?

Светилници трябва, които да осветяват пътя към върховните полета. Не забравяй това. Винаги имай в предвид пътя на върховните полета. Там ще видиш неща, които обикновеното око не може да види. Там ще чуеш, за неща, които обикновеното ухо не може па чуе.

Такъв е твоят прекрасен върховен свят. Към него те зоват, към него те водят. Следователно, бъди готов да влезеш достойно в другите светове, да ги опознаеш най-подробно, да опознаеш живота, устройството, културата, просветата, идеите, стремежа.

Обичай тези върховни светове. Когато се зароди това импулсивно чувство на обич в теб, бъди уверен, че в теб винаги ще преобладават свежи, младенчески енергии, младенческо движение, младенчески импулси, младенческо знание. Минавайки тия енергии през теб, всички утайки ще се стопят, всички противодействащи сили ще отстъпят. При напора на светлинните енергии, всичко се преобразува, всичко се преустройва.

Когато така представяме нещата, ние не се колебаем дали не е рано. Няма вече рано, няма вече късно. Има точно време, когато часът е вече ударил, когато апелът е изпратен, когато зовът се е чул, когато Бог е между вас, когато Бог присъства, когато Бог говори, когато Бог импулсира, когато Бог се представя като върховна идея.

Бъди готов в по-близки дни за по-върховно присъствие. Още не сме ти казали истината. Ти още не я знаеш. Какво си ти, ти още не знаеш. Не знаеш, че няма вече време. Часът е ударил. Камбаните звънят. Нито друго не ти остава. Бягай към Светилището, бягай към училището, заемай навреме мястото, сядай на скамейката, защото Учителят идва. Учителят те чака. Не закъснявай. Всичко Бог ще извади от своята пазва - най-силното, най-скъпоценното и ще остави да го видиш. Ще вземаш всичко Божествено. Това не е малко. Да видиш Божественото, това значи да си достоен син, послушен син.

Сега ти предстои да пристъпиш със страхопочитание пред Светилището на Божественото. Какво ще видиш? Злато ли? Сребро ли? Скъпоценни камъни ли? Ще видиш кристалната зеница на Бога. А погледне ли те кристалната зеница, ще видят само светлина. Всичко друго - скъпоценни камъни, злато и сребро, се превръща на светлина.

И тъй, няма, по-ценен продукт, както кората го наричат, от светлината. Бъди светлоносец. Разнасяй светлината, за да бъдеш вече светилник. Като светилници и Школата ще бъде светилище. Трябва да светите.

Но ще кажете: „Трябва, трябва. Трябва, но как?“

Ние ви описахме целия процес. В тъмнината няма да ходите, за тъмнината няма да съжалявате. Будно, чисто, идейно съзнание. За твоето съзнание няма вече тъмнина.

Както виждате, работата е сериозна. Да няма пасивност, а да има импулс, да има жар, огън, пламък.

Как да има? От къде да го вземем?

Имате го. Имате Божествени заложби а себе си. Те са жар, огън, пламък. Не потискайте Божественото. Дайте си воля да преустроите себе си, за да не бъде късно, когато дойдат и ви кажат: „Хайде, тръгнете за нова държава, за нов континент, за нови планети, за нови вселени.“

Но може би ще дойде мисълта: „Че неподготвените ли намериха?“

Коя е мярната? Кой е готов и кой не е готов? Единицата мярка е този, който в дадения момент е попаднал под влиянието на Върховното присъствие. Има ли място за съмнение, за пасивност? Наближават дните но новата култура, наближават времената на новата епоха. Сега е началото и то трябва да бъде добре устроено, да не изневерява, но да е устойчиво.

И тъй, като начало, дръжте се в правата посока. Никакво отклонение, никакво обръщане назад. Така ще получите Божественото благословение. Така ще възприемете върховните идеи, които ще дойдат у вас като обновители, като ръководители в живота ви.

Ние ви говорим като приятели. Ние не ви говорим от горе. Ние сме дошли при вас. Ние още не искаме вие да дойдете при нас. Защо? Защото вие още се страхувате. Казвате си: „Ако отидем при тях, дали ще се върнем и как ще се върнем?“ А после добавяте: „Е, те ще ни помогнат.“

Не ангажирайте силите, не ангажирайте законите, но изпълнявайте законите. Ние идваме при вас, за да ви помогнем, кога да дойдете вие при нас. Ние правим мост и когато преустроите себе си, да може да минете по този мост. Той е много интересно устроен. Големи архитекти работиха върху него. Донесоха материали от слънчевите ядра.

Мястото е солидно устроено. Сега остава ученикът да се преустрои, за да мине по този мост. Има действителности, които ученикът още не знае. Той не знае още за своята лична действителност. Той още не се познава като една организирана силя. Той още не се познава като богато съзнание. Той даже не е почувствал напълно ритъма на своята душа. Той още не знае за истината на своя дух. Но въпреки това Върховното ръководство представя проблема за върховните идеи. Дали е прибързало, дали няма да го спъне, то си има грижата. Сега е един даден момент. Трябва напълно да се използува.

И тъй, колкото по-често ученикът е във връзка с Присъствието, толкова повече той запаметява в себе си онези велики задължение и онези велики постижение. Ако няма кой да му каже, какво ще прави той? Ще повтаря ежедневието, а това убива животът, това унижава прогресът.

Не трябва да има вече понижение, а трябва да се издигне съзнанието, трябва да се издигне духът, за да се заработи сериозно.

Сериозна работа какво значи? Да направиш стълбове, небостъргачи, да направиш машини - надземни, подземни или светещи? Не, това е труд. Това не е още работа. Да вземеш материали от земята и да строиш машини, къщи, небостъргачи и т. н., това е да имаш работа с нисшите същества, да ги поставиш там, където те може би не искат. Поставяш ги по силата на някакъв закон и мислиш, че си направил нещо.

Да работиш, това значи да преустроиш първо себе си, да освободиш всички същества, които си ангажирал да изпълняват твоята воля. Всичко онова, което остане в теб, трябва доброволно да даде своя труд, доброволно да даде своето служене, доброволно да даде своята светлина. Само така добре ще се устроиш.

Понеже ние виждаме ученика като комбинации от много сили, протоплазми, същини, желания, чувства, стремежи и т. н., то ако вземем да освобождаваме силите, от него какво ще остане? И това което ще остане, как ще го видите? Дали ще го видите? Дали ще бъде видимо?

На агентите на смъртта трябват тези процеси. Те вдигат, вземат всичко от ученика и го поставят в гроба. А къде е ученикът? Какво остана от него? Това е още тайна, една дълбока тайна, специално за ученика. Е ще бъде тайна дотогава, докогато проникнат в него върховните идеи.

Кой може да каже аз? Никой друг не може да каже аз, освен Бог. Той е азът, понеже Той е началото? Ако не се беше излъчил като същини или както ние казваме, ако не беше се неговият Дух вселил като организми, не би имало проява, не би имало вселена. Така че, навсякъде ще подчертаете особеността на Божественото. Това е сега идеята в ученика - да подчертае Божественото в себе си и всичко да прави за Божественото в себе си. Красота, наука, култура, възпитание, изкуство, любов, всичко да даде за това Божествено в себе си и Божественото ще го представи вече като идея.

Какво значи идея? Идея значи да се сътвори нещо, да се създаде нещо по-идеално, идейно, да се построи ученикът по метода на Божественото по форма, по съдържание, по естество и вещество, по светлина като Божественото.

Каква е жертвата на ученика? Да жертвува всичко за Божественото, което е в него.

Но, защо Божественото е така подчинено, че трябва всичко да се жертва за него?

О, то не е подчинено, но то служи като връзка, като спойка както на душата, така и на Духа. То ги споява и като спойка те представляват една общност и индивидът е започнал индивидуален живот. Ние знаем още в началото какво е ученикът, кой е той, къде е. Той не се познава, защото се е вживял в Божественото, се е слял с Божественото и понякога казва а на Божественото „Аз съм.“

Точно там е грешката, че това аз подценява Божественото аз и оттам идва грехопадането, т. е. непокорството. Цялото битие говори за този грях и всички свещени книги. Затова ние казваме: когато проникнат Божествените мисли като върховни идеи в ученика, той ще даде предимство на Божественото в себе си.

Ние можем да ви обясняваме, че Бог се е излъчил от себе си, дал е същини в пространството, които са станали причина да се създаде битието, вселената, но това е само отвлечена мисъл. Трябва да има едни живи фактори, които да внесат тия семена във вашето съзнание, за да може да правите разлика.

Факт е сега, че вие сте при неблагоприятни условия. Никой не може да го оспори, но трябва да се намери път, средства, начини как да излезете от тия неблагоприятни условия. Когато се налучка този път или когато ученикът започне да изучава системно този Промисъл, тази върховна идея, тогава той ще се възпита, ще знае. Няма да бъде вече ученик от първи клас, но ще знае вече за неизвестностите. По вътрешен път ще разбира нещата. Дълбоко ще влезе в себе си и ще открие Божественото.

Трябва да го открие, т. е. да разграничи Божественото от своето.

Отделни ли са? Там е сега въпросът. Което греши, което се цапа, то е външното. Това сте вие. Божественото винаги прави усилия да помогне на човешкото, да го направи като себе си,

И това ще стане. Бавен е процесът. Не можеш да извадиш рибата от водата и да я туриш във въздуха. Нейната среда е водата. Така е и сега. Не можеш външно да втопиш вътрешното. Трябва изкуство, трябва знание, трябва правилно да се познават законите. По-рано хората казваха, че не може да се лети по въздуха, а сега летят. Казват, че не може да се живее в рядка среда и пускат в самолетите си кислород. Значи, знание, изкуство трябва. Така че, като апелираме за устройството на ученика, то е за да има в предвид всички закони - физически, химически и т. н.

Всички закони в битието, в природата ученикът трябва да познава. Той не може да бъде като отшелник и да не се интересува от законите на битието. Да не бъде само един послушник, да изтезава своето тяло, като мисли, че тялото е най-голямото престъпление. Тялото не е престъпление. Престъпление е тогава, когато по отношение на него се върши насилие. Едно хармонично тяло, едно добре устроено тяло няма де бъде престъпление, а ще бъде украшение.

Не е много завидно пояснението в материята, но въпросът е сега да се владее материята, да владеете това изкуство, че и в материята да сте, да не сте зависими от материята. Не да се раждате по този начин, а по други закони.

Когато искаш да си създадеш материален образ, да си го създадеш сам, а не да очакваш на другите духове да го създават. Ти сам ще бъдеш и бащата, и майката. Ясновидецът вижда образи на духове, които са материализирани. Ако има закон на материализация, има ли нужда да се раждаш, да ставаш бебе, да създаваш бели и т. н.?

Няма нужда. То е Божественото състояние, но после е станало неща, което е още тайна за ученика. Той още не трябва да бута тия неща. Нека бъде още скрито в съкровищницата, а той да се готви да напипа истината.

Всеки ден разглеждай себе си да видиш кое в същност е Божественото и кой си ти. Трябва да се правят такива опити. Ние още не поставяме задачи, защото още си в процес на подготовка. Задачата се дава не ученика да я разреши. Няма две мнения. Няма тъй или иначе. Задачи се дават вече на подготвените ученици.

Вие подготвени ли сте? Като ви кажат тръгнете да тръгнете. Да не мислите вече за Стояна, за Драгана. Тръгни и нищо повече. Имаш всички условия и всички възможности ти са дадени. В центъра стои Божественото. Това е истината.

Варна, 24.6.1956 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...