Jump to content

1920_08_23 Голѣмецъ и слуга


Ани

Recommended Posts

От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново",
Пъво издание, 1920 г.
Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София.,  

Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г.
Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г.

Трето издание-Благоевград
Съдържание

Шести день — ВТОРНИКЪ

 

6 ч. сутриньта

 

24 августъ

 

Размишления:

 

1. Добрата молитва.

 

2. Благославяй, душе моя, Господа.

 

3. За въдворяване пълната Божия любовь между всички братя и сестри по лицето на земята.

За въдворяване единството на Духа.

За възцаряване Истината въ нейната пълнота между насъ.

Да изпълни Господъ всички Свои добри намѣрения, които отначало е прѣдопрѣдѣлилъ споредъ Своето благоволение.

Да бѫдемъ всички вѣрни на своето призвание, да изпълнимъ благата Му воля съ всичкото си сърце.

Да възлюбимъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Да възлюбимъ всички наши братя и сестри и наши близки, както собствената си душа.

 

4. Отче наш.

 

 

 

8 ч. сутринъта

 

 

Голѣмецъ и слуга

 

"Въ васъ, обаче, не ще така да бѫде; но който иска да бѫде голѣмецъ между васъ, нека бѫде слуга вамъ."

Матея 20:26

 

Съ този стихъ Христосъ опрѣдѣля единъ принципъ. Той не казва, че всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде слуга, но казва, че който иска да бѫде голѣмецъ между васъ, нека бѫде слуга вамъ. Само онзи, който иска да бѫде голѣмецъ, той трѣбва да бѫде слуга.

 

На пръвъ погледъ тѣзи Христови думи се виждатъ малко противорѣчиви. Какъ е възможно онзи, който иска да бѫде голѣмецъ, да бѫде учтивъ, да стане слуга и да се унижи? Това именно е Божествениятъ законъ.

 

Бащата и майката, които искатъ да станатъ голѣмци, трѣбва най-напрѣдъ да бѫдатъ слуги. Царьтъ и царицата на земята не се ли подчиняватъ на сѫщия законъ? Ако една майка не се рѣши да слугува на своитѣ синове и дъщери, може ли да стане голѣмкиня? Ако единъ баща не се рѣши да слугува на своитѣ синове и дъщери, може ли да стане голѣмецъ? И наистина, по-добра слугиня отъ майката, по-добъръ слуга отъ бащата нѣма. Тъй че този законъ е вѣренъ въ основата си.

 

Тогава ние прилагаме като правило слѣдното: всѣка майка и всѣки баща, които искатъ да иматъ дѣца, трѣбва да станатъ слуги. Всѣки учителъ, който иска да има ученици, трѣбва да стане слуга.

 

Въ тези Христови думи е заключена една велика Божествена мисълъ.

 

Кой може да слугува? — Може да слугува само силниятъ, умниятъ, добриятъ човѣкъ.

 

Този, който иска да стане лѣкаръ, и той трѣбва да слугува. На кого? — На болнитѣ. Ще прави своитѣ прѣвръзки, масажи, ще трѣбва да разбира много добрѣ своето изкуство като лѣкаръ, като слуга на болнитѣ. Иначе нито единъ боленъ не би повикалъ лѣкаръ. Сега азъ виждамъ по очитѣ ви, че всинца искате да бѫдете господари. Много добра мисъль имате, но Господъ казва за васъ така: “Кажи имъ да се научатъ да слугуватъ.” Вие ще ми възразите: “Какъ така, ние не сме чували такова нѣщо, че трѣбва да слугуваме!” Не, колко пѫти е минавала тази мисъль прѣзъ ума ви, но вие си държите стария навикъ и си казвате: “Все на мене ли се дава да слугувамъ?" — Да, ще слугувате. Щомъ искашъ да бѫдешъ господаръ, ще слугувашъ; не искашъ ли да бѫдешъ господаръ, нѣма да слугувашъ. И тъй, който не иска да слугува, голѣмецъ не може да бѫде.

 

Отъ сега нататъкъ трѣбва да приложимъ този стихъ въ всѣкидневния си животъ. Ако не можемъ да го приложимъ, не ще бѫдемъ въ състояние да разрѣшимъ единъ отъ най-сѫщественитѣ обществени въпроси.

 

Сега нека разгледаме този въпросъ въ неговата широчина. Онзи господаръ, който иска да има много овце и говеда, нали имъ приготвя сѣно и всѣкаква друга храна? Кой е онзи човѣкъ, който иска да бѫде господарь, знатенъ, голѣмецъ прѣдъ другитѣ хора, а да не слугува на своитѣ коне, волове и овци? Всѣки овчаръ, всѣки господаръ слугува на своитѣ овци. Обаче като влѣземъ въ обществения животъ и започнемъ да се занимаваме съ хората, мислимъ, че “законъть за слугуването” трѣбва да се приложи другояче. Не, по сѫщия начинъ трѣбва да се прилага и тукъ този законъ.

 

Христосъ казва: “Нека бѫде слуга вамъ.”

 

На кои? — Ти можешъ да бѫдешъ слуга само на онзи човѣкъ, когото обичашъ. Не можешъ да слугувашъ на човѣкъ, когото не обичашъ. Слѣдователно под думата “слуга” Христосъ разбира голѣмецъ, защото слугуването е свързано съ любовьта, а любовьта се стреми къмъ велики нѣща, да обхване всички хора, да ги владѣе. Това е желанието на любовъта.

 

Христосъ казва: “Който има този законъ вѫтрѣ въ душата си, той трѣбва да прояви и другитѣ стремежи на любовьта, трѣбва да е готовъ да служи и на другитѣ, които обича." И тъй, отъ Христовитѣ думи се подразбира, че истинското голѣмство се основава на слугуването. Слугувашъ ли, ще бѫдешъ голѣмецъ, не слугувашъ ли, никакъвъ големец не можешъ да бѫдешъ; слугувашъ ли, майка можешъ да бѫдешъ, не слугувашъ ли, майка не можешъ да станешъ; слугувашъ ли, баща можешъ да бѫдешъ, не слугувашъ ли, баща не можешъ да станешъ; слугувашъ ли, учителъ можешъ да бѫдешъ, не слугувашъ ли, учителъ не можешъ да станешъ. Между тѣзи двѣ противоположности, а именно: между слуги и господари, между учители и ученици, между синове и дъщери и бащи и синове, сѫщиятъ законъ сѫществува. А той е законътъ на слугуването. И тъй, когато обичаме нѣкого, ние трѣбва да бѫдемъ толкова деликатни, внимателни къмъ душата, къмъ ума и сѣрдцето на любимото намъ сѫщество, че да не оставимъ въ него мисъльта какво искаме да го използуваме, а да оставимъ въ него мисъльта, че сме готови да се жертвуваме. Можешъ ли да вдъхнешъ прѣзъ цѣлия си животъ въ душата на нѣкой човѣкъ мисъльта, че си готовъ да се жертвувашъ за него, ти си спасенъ; внесешъ ли въ него друга мисъль, че искашъ да го използувашъ, ти си изгубенъ.

 

Азъ бихъ желалъ между васъ да има надпрѣварване въ изпълнение длъжностьта на слуги. Азъ цѣня слугитѣ. Сега Господъ се нуждае отъ слуги. Първиятъ слуга е Господъ, Той иска помощници. Отъ господаръ Господъ е станалъ слуга.

 

Въ Писанието се казва: “Синъ Человѣчески не дойде да Му послужать, а да имъ послужи.” Днесъ Господъ не иска господари, защото и Той самъ не е господаръ. Че и Той самъ не е господаръ се вижда по това, че ако бѣше господаръ, свѣтътъ щѣше да отива напрѣдъ. А понеже свѣтътъ е оставенъ самъ да се управлява, затова е разбърканъ. Ако ме попитатъ: “Кога ще се оправи свѣтътъ?”, отговарямъ: когато напуснете постоветѣ на голѣмство. И тъй, когато всички хора напуснатъ тѣзи знатни постове, когато всички слѣзатъ отъ тѣхъ и започнатъ да работятъ като Бога като слуги, свѣтътъ ще се оправи и съ това въпросътъ е разрѣшенъ. Тази е мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ този стихъ за разрѣшението на този обществен въпросъ. Кога ще изчезнатъ страданията? — Когато мѫжътъ стане слуга на жена си и жената стане слугиня на мѫжа си; когато братътъ стане слуга на сестра си и сестрата — на брата си; когато господарьтъ стане слуга на слугата си и слугата стане слуга на господаря си. Съ това въпросътъ е разрѣшенъ.

 

Нѣма двѣ мнѣния по това, нѣма никаква друга философия, никакъвъ другъ пѫть извънъ този. Този е единствениятъ методъ, по който можемъ да разрѣшимъ принципално въпроса. Ще кажете: “Какъ?”. Викат ви на гости на обѣдъ или вечеря. Онзи, когото обичашъ, остави го да седне на първо мѣсто, да се наяде, а ти седни на послѣдно мѣсто. Ето какъ се разрѣшава въпросътъ. Първо трѣбва да ядатъ слабитѣ хора, а послѣ — силнитѣ. Този законъ е вѣренъ и въ природата. Че прѣзъ малкитѣ дупки кой минава, голѣмитѣ хора или малкитѣ буболечки? Понеже Господъ оставя голѣмата врата за голѣмитѣ хора, то най-послѣ оставя тази врата. Той отваря първо малкитѣ врати, за да минатъ най-малкитѣ, послѣ постепенно отваря по-голѣмитѣ врати, докато най-послѣ отвори най-голѣмитѣ — и прѣзъ тѣхъ минаватъ най-голѣмитѣ. Законътъ е сѫщиятъ, когато едно здание се разрушава. Щомъ започне то да се руши, най-напрѣдъ се отчупва едно парченце от него, послѣ второ, трето, докато се разруши цѣлото. И при граденето на зданието сѫщиятъ законъ дѣйствува. Най-напрѣдъ се поставя единъ камъкъ, послѣ втори, трети, докато се свърши цѣлото здание. Искамъ принципално да разрѣшимъ този въпросъ, а именно — да рѣшимъ да бѫдемъ слуги, за да сме заедно съ Господа. Гледайте да се избавите отъ онова голѣмо честолюбие, което имате въ васъ. Казвате си често: “Какъ тъй, мене да обидятъ, азъ, който имамъ толкова знания и съмъ отъ такова знатно произхождение!”. Ти закачи твоето честолюбие, твоето произхождение, твоитѣ знания на гвоздей и се покажи прѣдъ хората такъвъ, какъвто Богъ те е създалъ. Всичко останало е панделки, то не е сѫществено. Днешнитѣ ти знания утрѣ ще бѫдатъ невѣжество. Ние, съврѣменнитѣ хора, които мислимъ, че много знаемъ, защо до сега не оправихме свѣта, не оправихме живота си? Когато говоря за едно, за друго, мнозина казватъ: “Ние знаемъ тѣзи нѣща!”. Отговарямъ въ себе си: Не знаете още нищо! Докато не придобиете въ себе си онази сила, чрѣзъ която да се поляризирате, да възстановявате своя миръ, да намирате удоволствие в слугуването и да считате, че когато служите, когато окажете една малка благосклонностъ къмъ когото и да е, това е една привилегия, не можете да кажете, че знаете нѣщо. Да кажемъ, че вървите по пѫтя и срѣщнете нѣкой бѣденъ старецъ, той трепери и не може да си върже обувката, но вие не му обръщате внимание, той ви се вижда дребна работа, защото рѣшавате нѣкой важенъ въпросъ за братство и равенство. Не, ще оставите на страна въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този старецъ. Постѫпите ли така, въпросътъ за братството и равенството е рѣшенъ. Отминете ли стареца, безъ да му помогнете, въпросътъ не е рѣшенъ.

 

Сега ще се обърна къмъ васъ, мѫже и жени, да ви обясня какъ разваляте любовьта. Любовьта всѣкога изисква служене. Двама млади, момъкъ и мома, си приказватъ сладки думи. Момъкътъ казва: “Ти си моятъ ангелъ, ти си смисълътъ на живота ми, съ тебъ само има животъ, радость, а безъ тебе ще се самоубия.” Тя казва сѫщото. И ти си за мене ангелъ, безъ тебе не мога да живѣя и т.н. И тъй, докато се оженатъ, чуватъ се думитѣ: ангелче, гълѫбче, Иванчо, Марче. Оженатъ ли се, нѣма вече ангелче, нѣма гълѫбче, а Иване, Маро! Питамъ: защо дойде тази вѫтрѣшна промѣна, къдѣ отиде този ангелъ? Ангелъ значи слуга. А като кажешъ “Иване!”, това показва, че този Иванчо — ангелътъ, сега е станалъ господарь. Тѣзи двама души не сѫ се обичали. Защо се разваля любовьта? — Защото като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да виждатъ недостатъцитѣ си. Жената не влиза въ положението на мѫжа си и постоянно му казва това да донесе, онова да донесе, и той чува само: донасяй, донасяй. Той мислилъ пъкъ, че като се ожени, тя ще го направи щастливъ. Той не се оже нилъ, за да й слугува, а тя да му слугува, и жената казва, че не се оженила, за да слугува, а да й слугуватъ. И тъй, като се оженатъ, картитѣ излизатъ на явѣ. Оженили се не два ангела, не двама слуги, а двама голѣмци. Ето дѣ е грѣшката. Бихъ желалъ двама души да се оженатъ като слуги въ отношенията си и само тогава да се очаква между тѣхъ животъ. Оженатъ ли се като господарь и господарка, да те пази Господь отъ такъвъ домъ! Отъ такова сѣмейство ще се народятъ господарки и господарчета; първото и второто господарче ще започнатъ да си дърпатъ коситѣ. Ако пъкъ се оженатъ слуги и слугини, ще се народятъ слугинчета, които ще си живѣятъ добрѣ и ще казватъ: “Сега разбираме закона!”. Господъ казва: “Ситъ съмъ вече на господари и господарки, на тѣхнитѣ женитби и раждания на господарчета. Отъ сега нататъкъ искамъ да се женятъ слуги и слугинчета.” Това ви говоря въ пряма смисъль. Първото господарче, което се роди въ единъ домъ, всички го обичатъ и майката казва: “Моето ангелче!”. Но дѣтето й се обръща и я ухапва. Каз вамъ: който хапе, той не е ангелъ, а гос-подарц. Знаете ли кой е първиятъ господаръ въ свѣта? Първи-ятъ господаръ въ свѣта е вълкътъ. Той ов це не пасе, не оре, не сѣе, но казва: “Азъ съмъ господаръ”, и започва отъ кошара въ кошара, отъ стадо въ стадо. “Азъ съмъ бирникъ.” Защо въл кътъ е пословиченъ като вълкъ? — Защото е първиятъ господаръ въ свѣта. Тази мисъль азъ взимамъ и въ пряма, и въ косвена смисъль. Въ пря ма смисъль означавамъ идеята тъй, както си е, а въ косвена — разбирамъ онова вѫтрѣшно разпо ложение на човѣка, когато той иска да използува мислитѣ и чувствата на кого и да е като вълкъ. И тъй, едно отъ качествата на слугата, тъй, както е сложена тази дума въ българския езикъ, е да се научи на онзи великъ законъ на изпразване, т.е. да знае какъ да се изпразва. Онзи, който отива съ стомна за вода, нали първо му прѣдстои да я изпразни и послѣ да налива? Всѣки човѣкъ, който иска да слугува на Бога, трѣбва да знае първия законъ — да изпразва сърдцето и ума си отъ всички лоши мисли и чувства. Обидилъ те нѣкой — обърни стомната си: кълъ... кълъ... кълъ, и като я изпразнишь, тури въ нея Божествени чувства. Оскърбили те нѣкой, обърни сърдцето си надолу. Знаете ли, че сега въ физическия свѣтъ сърдцето е обърнато нагорѣ? Когато влѣзете въ една окултна школа, първото нѣщо, на което ще те научатъ тамъ, е да се изпразвашъ. Когато изпразвашъ ума си, ще почувствувашъ, че нищо не знаешъ; когато изпразнятъ сърдцето ти, ще почувствувашъ, че никого не обичашъ. Но това е само привидно. Като изпразнишъ ума си, ще го поставищъ на онзи чучуръ отъ Божествени мисли, отъ който ще се влѣятъ въ ума ти висши Божествени идеи. Като изпразнишъ сърдцето си, ще го туришъ прѣдъ Божествения чучуръ на чувствата и ще изпиташъ вливане на Божествени чувства, на великъ животъ.

 

Азъ бихъ желалъ отъ васъ, като ученици на окултната школа да обърнете сърдцето си надолу и да го изпразните; острието на сърдцето, което прѣдставлява върха на единъ триѫгълникъ, трѣбва да се обърне нагорѣ, а основата да остане надолу. Питамъ ви: каква полза ще имате, ако държите едно горчиво чувство въ сърдцето си съ години? — Абсолютно никаква полза. Прѣдставете си, че нѣкой ви е обидилъ и вие ставате сутринь и веднага си казвате: “Ехъ, какъ кръвно ме обиди той, азъ никога нѣма да му простя.” Вториятъ, третиятъ день сѫщото повтаряте. А какво е това? Цѣло идолопоклонство, въ което цѣлото ти сѫщество, битие се огорчава. Азъ казвамъ: На мене не ми трѣбватъ такива богове, нека моятъ олтарь остане празенъ. Намѣсто да туришъ въ сърдцето си този, който ти е направилъ зло, тури този, който ти е направилъ едно голѣмо добро и кажи: “Господи, Ти ми направи едно голѣмо добро, азъ съмъ готовъ да направя за Тебе всичко.” Турете Христа на сѫщото мѣсто. Възприемайте Христовия Духъ въ сърдцата си, Христовитѣ мисли въ умоветѣ си и отъ нищо друго нѣмате нужда. Когато Христосъ дойде прѣдъ вашитѣ сърдца и хлопа, Той ще ви пита: “Вашитѣ стомни празни ли сѫ или пълни, вашитѣ умове празни ли сѫ или пълни, вашитѣ сърдца празни ли сѫ или пълни?”. Когато момъкъ дойде да иска нѣкоя мома, той я пита: “Твоето сърдце свободно ли е или не, т.е. сърдцето ти празно ли е или пълно?”. Кои моми се женятъ? — Тѣзи, на които сърдцата сѫ празни. Момата отговаря: “Свободна съмъ, моето сърдце е празно.” Христосъ ви пита сега сърдцата ви пълни ли сѫ или празни, т.е. свободни ли сте или не.

 

Отговарятъ: "Празни".

 

На мене нѣма какво да казвате, съ мене нѣма какво да разрѣшавате този въпросъ. Утрѣ, утрѣ ще го рѣшите вие, защото утрѣ ще ви хванатъ като нѣкои говеда. Всички хора, на които сърдцата и умоветѣ сѫ пълни, сѫ говеда. Който не иска да е говедо, сърдцето и умътъ му трѣбва да бѫдатъ празни. Окултиститѣ казватъ така: “Когато въ сърдцето има едно желание, то е една спънка за ученика, и това желание ще го въведе въ грѣхъ.” Имашъ желание да станешъ богатъ, да се осигуришъ, това желание ще стане причина да иждивишъ живота си и десетъ-петнадесетъ години ще останешъ назадъ; ще желаешъ, ще желаешъ, докато дойде нѣкой и те обере. Че въ Русия имаше милионери съ по четири-петъ милиона рубли, но сега сѫ избѣгали отъ Русия като послѣдни бѣдняци. Съ тѣзи пари осигуриха ли се? Христосъ имъ показа, че сѫ вървѣли по кривия пѫть. Чудното е, когато казвамъ, че хората трѣбва да слугуватъ, и то безкористно; свещеницитѣ протестиратъ, събиратъ се и казватъ, че заплатитѣ имъ сѫ малки, не могатъ да проповѣдватъ безъ пари. Хубаво, свещеницитѣ взиматъ по 500 лева, ами владицитѣ като взиматъ по 8000 лева, проповѣдватъ ли безплатно? Слѣдователно, въпросътъ не е въ паритѣ, а има друго нѣщо, което спъва хората. Че това е така, вижда се отъ слѣдния фактъ: единъ красивъ германски проповѣдникъ билъ извѣстенъ съ своето краснорѣчие въ проповѣдитѣ си. Единъ денъ царьтъ, чийто любимецъ билъ проповѣдникътъ, издава заповѣдь да се увеличи заплатата на проповѣдника, за да може по-често да проповѣдва и да се чува словото му по-далечъ. Обаче царьтъ забѣлѣзалъ, че при тѣзи условия проповѣдитѣ започнали да се чуватъ по-рѣдко. Запитва за причината на това нѣщо и министъръть отговорилъ: “Ваше Величество, трѣбва да знаете, че пѣтелътъ, когато затлъстѣе, не пѣе.” Която селянка и да запитате, ще ви отговори, че пѣтелътъ кога затлъстѣва, не пѣе. Горко на тази кѫща, въ която пѣтелътъ не пѣе! Англичанитѣ казватъ: “Лошо прѣдсказание е, когато пѣтелътъ не пѣе.” Христосъ прѣдсказа на евреитѣ какъ могатъ да се подигнать като народъ, а именно когато книжницитѣ и фарисеитѣ възприематъ това учение. Българитѣ сега сѫщото разрѣшаватъ. Христосъ днесъ пакъ имъ казва: “На този народъ не трѣбватъ попове, владици и господари, а слуги, слуги му трѣбватъ.” На този народъ трѣбватъ поповеслуги, учители-слуги, министри-слуги, на всѣкѫдѣ има нужда отъ слуги, слуги. Такъвъ е законътъ на ангелитѣ, такъвъ е законътъ на Бѣлото братство, което сега рѫководи свѣта. Всички бѣли братя, всички ангели на небето изпълняватъ този великъ законъ. Когато отидете въ тѣхния свѣтъ, ще забѣлѣжите, че най-умнитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ работятъ най-много и заематъ най-долнитѣ мѣста. Жалко е, че днесъ църквата очаква да слѣзе Христосъ на земята, облѣченъ съ мантия, съ хубави одежди и съ мечъ въ рѫка, та всички да Го видятъ. Че ако така си прѣдставятъ Христа и ако тъй Го очакватъ, то германскиятъ императоръ прѣзъ 1915 година не бѣше ли този Христосъ? Не е този начинътъ, по който ще дойде Христосъ въ свѣта. Никой царъ, никой философъ, никой свещеникъ или владика, който върви по този обикновенъ пѫть, не може да внесе нѣщо ново въ този свѣтъ. Ако Христосъ дойде днесъ въ свѣта, и се присъедини къмъ една попска процесия отъ 10-15 000 попове, знаете ли дѣ ще Го намѣрите? Ще Го намѣрите послѣденъ въ цѣлата процесия, защото поповетѣ сѫ господари и проповѣдватъ, че такъвъ билъ Господъ, онакъвъ билъ и т.н. Нищо не знаятъ тѣзи свещеници. Напримѣръ тѣ често произнасятъ: “Благословенъ Господъ Богъ нашъ.” Но азъ казвамъ: Господъ не може да бѫде благословенъ за този, който не знае да работи, а е благословенъ за този, който знае да работи. Благословенъ е този Господъ, Който живѣе въ сърдцата на майки, бащи и слуги, които знаятъ да слугуватъ.

 

Като ви говоря върху този стихъ, не искамъ да правите усилия изкуствено да го прилагате, а това слугуване да произтича отъ едно вѫтрѣшно чувство, отъ едно вѫтрѣшно побуждение. Никому не казвайте: “Азъ съмъ слуга”, но животътъ, дѣлата ви да показватъ, че сте слуги. Азъ съмъ виждалъ много дъщери, които слѣдъ като работятъ въ кѫщи, започватъ да се оплакватъ и казватъ: “Е, много работихъ, пришки ми излѣзоха на рѫцѣтѣ.” Пришкитѣ, обаче, не сѫ признакъ, че човѣкъ е много работилъ. Поставете една селянка и една гражданка на една и сѫща работа. Селянката ще работи 10 часа и пришки нѣма да й излѣзатъ, а гражданката ще поработи 15 минути и ще има пришки по рѫцѣтѣ си. Ако сѫдимъ по пришкитѣ, ще излѣзе, че гражданката е работила повече отъ селянката. Това не е правилно. Правилно е да се рѫководимъ отъ онова велико чувство на доволство отъ себе си, което изпитваме, когато сме работили. Само по този начинъ между насъ ще се въдвори братството. Да не казваме: “Ама онзи не слугува.” Не, вие ще разрѣшите въпроса правилно за себе си, като се запитате така: азъ слугувамъ ли, показвамъ ли качества на слуга? Какъ ще познаемъ, че единъ художникъ е добъръ? — Ще разгледаме работата му, ще го накараме да нарисува една картина и слѣдъ като я нарисува, ще се произнесемъ дали е добра или лоша. Когато кажемъ за нѣкого, че е музикантъ, произнасяме се, че е такъвъ, само слѣдъ като сме го чули да свири, и въ свиренето му има пълна хармония. Така постѫпваме въ всички случаи, когато даваме прѣцѣнка за нѣщо. Напримѣръ женитѣ казватъ: “Мѫжетѣ трѣбва да се поправятъ.” — Не, женитѣ трѣбва да се поправятъ. Мѫжетѣ казватъ: “Женитѣ трѣбва да се поправятъ.” — Не, мѫжетѣ да се поправятъ.” Ще кажете: “Кой по-напредъ трѣбва да се поправи?” — Който се надпрѣвари да стане слуга. Жената, като излѣзе отъ реброто на мѫжа си и като видѣ, че нѣма много знания, пожела да има такива и затова продаде своята честь. За голѣмство тя продаде честьта си въ рая, и то само за една ябълка. Вие ще се оправдавате и ще казвате: “Ама тя била излъгана” и т.н. Не, първата ваша майка, тази първа кокона въ рая бѣше господарка тамъ и не бѣше научила закона на слугуването. Въ първоначалния езикъ думата “Ева” значи наука за малкитѣ величини. Господъ й бѣше опрѣдѣлилъ да изучава науката за малкитѣ величини, но тя не бѣше доволна и каза, че ще учи голѣмитѣ величини и ще покаже на този хаплю, отъ когото е направена, че не стои по-долу отъ него. Но и двамата излѣзоха отъ рая. Вие сте женени, азъ не съмъ, но ще ви кажа какво е вашето състояние, слѣдъ като се ожените. Оженатъ се млади, и слѣдъ една недѣля всѣки отъ тѣхъ иска да бѫде господаръ и казватъ: “А да видимъ сега кой пѣтелъ ще пропѣе.” Нахокватъ се и започватъ помежду имъ психологически юмруци. Слѣдъ това започва примиряване, той иска извинение, тя сѫщо. Прощаватъ се. Мине малко врѣме, пакъ се скарватъ. Нѣма миръ мѣжду тѣхъ. Защо? — Защото и двамата искатъ да бѫдатъ господари въ кѫщата. Жената казва: “Какъ, при майка си бѣхъ слугиня, а тукъ искамъ да бѫда господарка.” Не, тази жена именно при майка си е била господарка; майката и бащата работятъ, а тя господарува. А сега тукъ, при мѫжа си, ще бѫде слугиня. Затова женитѣ, като се оженатъ, ще трѣбва да плюятъ на рѫцѣтѣ си, да се запретнатъ и да кажатъ: “Ела, Господи, на помощь, ще бѫда тукъ слугиня и започвамъ работа.” Сѫщото да кажатъ и мѫжетѣ. Азъ искамъ и вие, като ученици на окултната школа, да си плюете на рѫцѣтѣ, тъй както и азъ съмъ плюлъ на рѫцѣтѣ си, и да бѫдемъ всички слуги на Господа. Слугата не трѣбва нито да прѣувеличава, нито да намалява нѣщата, които господарьтъ му е повѣрилъ. Като утѣшавашъ нѣкой твой братъ, кажи му: “Братко, азъ зная защо си нещастенъ, не си научилъ закона на слугуването, а искашъ да бѫдешъ господарь.” Като утѣшавашъ сестра си, кажи й: “Сестро, ти си нещастна, защото не си научила закона на слугуването, а искашъ да бѫдешъ господарка.” Слугуване трѣбва, но не наложително, а доброволно. Ако постѫпвате така, 95% отъ нещастията ви ще се прѣмахнатъ. Този великъ законъ на слугуването се състои въ слѣдното: когато ние духовно възприемемъ да носимъ любовьта и всичко да принасяме съ любовь, Господъ идва въ насъ. Любовьта е съзнателна, тя прониква навсѣкѫдѣ, тя ще започне да ти говори, тя е Богъ. Азъ не ви говоря, за да ви утѣшавамъ, но вие може да направите опитъ и да провѣрите това. Отворете сърдцето си и турете вѫтрѣ любовьта, и Господъ ще започне да ви говори тъй ясно, както никога не ви е говорилъ. Той ще ти каже: “Ето какъ ще стане тази работа; тъй направи; ето какъ се слугува.” Прѣдстави си, че ти вървишъ въ Христовия пѫть и видишъ, че нѣкой богатъ човѣкъ раздава имането си и започва да слугува на човѣчеството. Ти казвашъ: “Господи, ето единъ човѣкъ отъ добритѣ слуги.” Направи и ти сѫщото, бѫди и ти слуга на човѣчеството, щомъ харесвашъ дѣлата му. Азъ не говоря за материалното, но за това, което имате вѫтрѣ въ вашия умъ, въ вашето сърдце и воля; всичко това трѣбва да туримъ въ Царството Божие, въ това ново дѣло, което Господъ носи въ свѣта, за да изпълнимъ благата Му воля. Именно като слуги ние нѣма да напуснемъ положението си, нѣма да мислимъ дѣ сме; дѣто и да сме, все едно ще ни бѫде. Каква разлика има между единъ слуга, разсиленъ при нѣкое министерство, и единъ слуга при нѣкой земледѣлецъ? Кой отъ тѣзи двамата слуги е при по-добро положение? Азъ бихъ прѣдпочелъ да съмъ слуга на нивата или въ нѣкоя градина, защото въздухътъ тамъ е чистъ. И тъй, ангелитѣ и светиитѣ сѫ първитѣ слуги. Тѣ не сѫ облѣчени съ мантии, съ великолѣпни одежди, но тѣ сѫ най-добритѣ работници. Тѣзи ангели ще намѣрите между ученитѣ мѫже и жени, ще ги намѣрите между всички хора, които утѣшаватъ нещастнитѣ и имъ казватъ: “Не бойте се, Господъ е между васъ, Той ще ви успокои.” Тѣ ги утѣшаватъ, а Господъ имъ казва: “Азъ съмъ тукъ, азъ ще уредя работата.” Единственото нѣщо, което прави Господъ сега, е, че изпѫжда господаритѣ навънъ, т.е. не ги изпѫжда отъ свѣта, а имъ казва: “Вие си стойте, не се бъркайте въ нищо, ние ще ви нахранимъ.” Той ще имъ даде една голѣма трапеза, ще имъ даде легенъ съ вода да се измиятъ, ще имъ изчисти обущата, ще имъ наготви и ще ги пита: “Готови ли сте сега за трапезата?”. Тъй гласи новото учение. И тъй, слугитѣ нѣма да изгонятъ господаритѣ, а ще имъ кажатъ: “Братя, вие като господари ще стоите на стола, а ние като слуги ще ви прислужваме.” Това е учението, което Христосъ иска за васъ. И днесъ вече Христосъ иде, но не за господаритѣ на този свѣтъ, а за слугитѣ. Той като дойде, нѣма да пита дѣ сѫ учителитѣ, свещеницитѣ, владицитѣ, господаритѣ, а ще пита дѣ сѫ ученицитѣ на новото учение, слугитѣ. На първитѣ ще даде филони, корони и ще ги постави отвънъ, въ приемната стая. И тъй, щомъ си господаръ, щомъ си владика, проповѣдникъ или нѣкое голѣмо величие, ще останешь въ приемната стая, а щомъ си ученикъ, щомъ си слуга, ще бѫдешъ при Господа. Тази мисъль ще схващате право и ако мислите така, ще разрѣшитѣ този въпросъ ребромъ. Идната година като дойдете, да не питате вече какъ ще се оправи тази работа. Този е единствениятъ пѫть, по който ще може да се оправи, другъ пѫть нѣма. Този е законътъ, който Христосъ е положилъ въ свѣта. Майкитѣ отъ хиляди години сѫ започнали да прилагатъ този законъ. Добрѣ започва всѣка майка. А нѣкои казватъ: “Тежка е тази работа, до сега сме били слуги и за въ бѫдеще пакъ ще слугуваме.” Станете господари! И за господари има мѣста, и то почетни мѣста има за тѣхъ. За господаритѣ има опрѣдѣлени портфейли като за министри и се назначаватъ с указъ, а за слугитѣ нѣма никакво назначение. На господаритѣ ще плащаме, а на слугитѣ нѣма да плащаме нищо, но за тѣхъ има другъ единъ законъ: всѣки, който слугува, ще му дадемъ една цѣлувка. А за господаритѣ ще кажемъ: “Добрѣ дошли, господа, заповѣдайте, вие сте отъ високо произхождение, богатъ, ученъ човѣкъ сте, философъ, вие заслужавате нашитѣ почитания, уважения, но не и цѣлувка.” На слугата ще кажемъ: “Братко, ти си отъ низко произхождение, заповѣдай една цѣлувка.” И тъй, двѣ положения раздава Христосъ: на богатия и отъ високо произхождение човѣкъ — пари, а на слугата и отъ низко произхождение човѣкъ — една цѣлувка. Не се отчайвайте! Който иска пари, господарь да стане, а който иска да работи безъ пари, слуга да стане! Комуто е дотегналъ живота и иска господарь да стане, да заповѣда на стола, а който не иска да почива, слуга да стане. Това сѫ принципи, които можете да приложите буквално. Като се срѣщнете, надпрѣварвайте се да си отдавате почитъ единъ на другъ; на такава велика работа обаче е способенъ само слугата. Сегашнитѣ дѣца азъ считамъ господари. Майката кара дѣтето си да се рѫкува, да цѣлува рѫка нѣкому, а то не иска, мръщи се. Майката казва: “Моето ангелче!”. Какъвъ старъ господарь е то! Нѣкои дѣца често си надуватъ устата, бузитѣ, а родителитѣ имъ ме питатъ защо правятъ така. На родителитѣ нищо не казвамъ, но въ себе си мисля: Старъ господарь е това дѣте. Това дѣте, като се надува, казва: “Голѣмъ съмъ азъ, имайте за мене по-голѣмо мнѣние!”. Такива погрѣшки има и въ духовнитѣ сестри. Нѣкои отъ тѣхъ, за да покажатъ, че не сѫ слуги и че много знаятъ, надуватъ се. И мѫжетѣ сѫщо се надуватъ. Самото надуване е една негативна мисъль. Щомъ започнешъ да се надувашъ, ти си негативенъ, ти мислишъ, че нѣмашъ това, което трѣбва да имашъ и започвашъ да се демагнетизирвашъ. За какво има да се надуваме? Ако у мене живѣе любовьта, по-хубаво нѣщо отъ това може ли да има? Що е любовьта? Любовьта е Господъ, а Него търси цѣлъ свѣтъ. И тъй, ние трѣбва да възприемемъ въ себе си любовьта, този живъ Господъ, и да Му станемъ слуги или да служимъ заедно съ Него. Така ще се научимъ на това велико изкуство да се обичаме, но не може да има обичъ, безъ да се научимъ да слугуваме. Онзи, на когото искашъ да слугувашъ, не трѣбва да гледашъ грѣшкитѣ му — правй се, че не ги виждашь и ще го обичашъ. Любовьта е като водата и тя казва: “Нищо, ти влѣзе при мене малко нечистъ, но като постоишъ малко въ тази вода, ще се изчистишъ.” Казватъ за нѣкого: “Не го ли виждате колко е нечистъ?”. Нищо, водата като дойде, той ще попадне въ нея, ще постои малко и полека-лека тя ще го изчисти. Не считайте никого за неизправимъ, защото въ Божията любовъ всичко е чисто, стига да имаме търпѣние. Срѣщна ли ви надути, ще зная, че сте господари, не сте ли надути — слуги сте. Нѣкои казватъ: “Дотегна ми вече да слушамъ какво нѣщо е любовьта.” А, тогава не си разбралъ какво нѣщо е любовъ. Въ свѣта има 35 000 000 начини, по които може да се опрѣдѣля и произнася любовьта. Нѣкои отъ тѣзи начини ще ви покажа. Когато се произнася думата “любовъ”, трѣбва съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърдце да проникнемъ и обхванемъ всичко, трѣбва да се научимъ да произнасяме правилно тоноветѣ. Щомъ се научимъ да пѣемъ правилно, хората ще ни харесатъ, но когато пѣемъ и мислимъ какво ли впечатление правимъ, съзнанието се раздвоява. Слѣдователно, когато любите, извадете навънъ всѣко съмнѣние; когото и да любите, той заслужава вашата любовь, защото вие любите Божествената душа въ него. Никога не казвайте: “Съжалявамъ, че го обичахъ.” Съ това вие нищо не сте изгубили, а и вие, и той сте спечелили. Ще направя едно сравнение, отъ което ще видите каква трѣбва да бѫде вашата любовъ. Да допуснемъ, че любовьта прѣдставя Божественъ огънь, въ който се разтопяват всички материали. Вие ми казвате: “Азъ имамъ този Божественъ огънъ въ себе си.” Азъ започвамъ да опитвамъ. Донасямъ една сламка и я поставямъ въ огъня — тя изгаря. Хубаво. Поставямъ една клечица — и тя изгаря. Поставямъ олово — то се топи и изгаря. Поставямъ желѣзо, сребро, злато — не се топятъ. Казвате: “Моята любовъ е Божествена.” Ако е Божествена, тя щѣше да разтопи всичко въ себе си. Любовъ, която не може да топи и изпарява желѣзото, не е любовъ; любовъ, която не може да топи и изпарява среброто и златото, не е любовъ. Божествената любовъ трѣбва да стопи и изпари всички мисли и желания, които сѫ направени отъ желѣзо, сребро и злато. Това е учението за слугуването. Ако нашата любовъ може да стопи желѣзото, среброто, златото, ние ще бѫдемъ носители на новото учение. А кой огънъ може да топи тѣзи мѫчнотопими метали? — Само огъньтъ на слугата. Огъньтъ на господаря не може да стопи желѣзото, среброто и златото. Слугата нѣма пари, бѣденъ е. Защо? — Защото подъ неговия огънъ всичко се топи и изпарява. Че какъ ще се задържатъ при този огънъ парите? При този огънъ всички мисли и желания отъ желѣзната категория ще изчезнатъ и ние ще бѫдемъ готови да служимъ на Господа. Азъ имамъ добро мнѣние за слугитѣ.

 

И тъй, дадохъ ви единъ методъ какъ да се лѣкувате. Ако ти е тежко на сърдцето, много желѣзо имашъ; ако не си доволенъ отъ живота си, много злато имашъ; ако мислишъ, че нѣмашъ знания, много сребро имашъ. Ще кажете: “Какъ тъй?” — Дайте нѣкому единъ левъ. Първо той ще бѫде доволенъ отъ него, но послѣ ще поиска да има два лева, слѣдъ това три, четири, петъ, шестъ лева и т.н., докато прѣзъ цѣлата година ще трупа, трупа, и ще замяза на натоварено животно. Като се върнете при Баща си на онзи свѣтъ, знаете ли какво ще ви каже Той? Той ще каже: “Повикайте моя синъ-господарь! Е, синко, какво прави на земята? Събираше златни монети, разбогатѣваше, нали? Турете този мой синъ на стола, той е благородникъ. Повикайте сега моя синъ-слуга”, казва Господъ. Влиза слугата. Господъ го пита: “Какво прави на земята?” — "Е, Татко, всичко изпохарчихъ, колкото злато и сребро ми даде, всичко изядохъ и похарчихъ." Бащата казва: “Доведете ми най-хубавото теле, да ядемъ и да се веселимъ.” Тогава дохожда онзи синъ отъ нивата и като вижда такова угощение, казва: “Какъ така, азъ цѣлъ день работя на нивата, а за този се правятъ такива угощения!”. Надува се, разсърдва се. Бащата казва: “Азъ за този, бѣдния си синъ, само едно теле заклахъ.” Така стои разрѣшението на въпроса. Този, който е слуга, за него само едно теле ще заколятъ и ще яде, а на брата-господаръ ще има кѫща, ниви, пари. Братътъ-господаръ казва: “Да знаете, че азъ съмъ господаръ.” Малкиять братъ-слуга казва: “Тъй, братко, каквото кажешъ, тъй ще стане.”

 

И тъй, сега Христосъ се обръща къмъ всички ви и казва: “Вие, мои братя-господари, които работите на нивата, и вие, мои братя-слуги, които сте изяли всичко и се връщате при Баща си, готови ли сте да носите моето учение?”. Азъ вѣрвамъ, че мнозина отъ васъ сѫ готови, но прѣстанāте вече да се надувате. Казватъ за нѣкого: “Хлътнало му е тукъ лицето.” — Да. А послѣ се надуе. Е, да, гайдичка е това. И тъй, за въ бѫдеще господаритѣ ще бѫдатъ гайди, а слугитѣ ще бѫдатъ играчи наоколо. Богатиятъ, господарьтъ ще свири съ гайдата виу-виу, виу-виу, а слугата ще скача: тропъ, тропъ, тропъ, тропъ. Тъй ще се оправи свѣтьтъ. И слугитѣ, и господаритѣ ще бѫдатъ на мѣстото си. Това е фигура. И тъй, въ новото учение и за господаритѣ, и за слугитѣ ще има мѣсто. Ако си господаръ — гайда ще бѫдешъ, ако си слуга хоро ще играешъ. Хоро ще се играятъ, ще се въртятъ, и така свѣтъть ще върви. Въ васъ обаче, не ще така да бѫде; но който иска да бѫде голѣмецъ между васъ, нека бѫде слуга вамъ. Онова, което не засегнахъ сега, вие сами ще си го разрѣшите прѣзъ годината.

 

(Бесѣда, държана на 24 августъ, вторникъ, 8 ч. сутриньта.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...